На конфедерацията на работодателите и индустриалците в българия криб по проектозакона за енергията от възобновяеми енергийни източници преди второто му четене в пленарна зала на народното събрание на република българия

Сега действащият закон за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата в сила от 2007 г. се оказа силно лобистки, което доведе до огромен спекулативен интерес, и от там до блокиране на процеса на инвестиции във ВЕИ.

Реални проекти със сертификати за инвеститор Клас А отлежават по различните инстанции с месеци и с години – реално има неписан мораториум в МЗХ и в НЕК.

Проектът за закон, обсъждан до момента, беше един много добър закон, най-вече като баланс на интересите.Приетите в последния момент промени /по време на заседанието на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм на 13 април т.г./ премахват постигнатия баланс и на практика стопират инвестициите във ВЕИ.

Публичното говорене на неистини и полуистини за ВЕИ създава изкривена представа за сектора.

Възобновяемите енергийни източници са дългосрочно решение за енергийните нужди на света, но като всяко нещо имат предимства и недостатъци. Те са добра алтернатива, защото са безкраен ресурс - вятърът и слънцето не свършват. Общото разбиране е, че ВЕИ имат два основни проблема: непостоянство на производството и висока цена. Колебанията в производството произтичат от непостоянството на източника – вятър, слънце и т.н. Затова има нужда от баланс чрез други мощности. Енергията от възобновяеми източници е с висока цена заради все още скъпите технологии за производство. Това означава, че е трудно да има инвестиции във ВЕИ на чисто пазарен принцип, тъй като те не биха били икономически целесъобразни. Затова се налага стимулиране на инвестициите и затова навсякъде има специален ВЕИ закон. Третият проблем е „български“– огромен обем проекти на хартия, повечето без финансово и експертно покритие, което блокира реалните инвестиции във ВЕИ.

1. 
   Намаляване на срока на гарантирано изкупуване – това е негативен сигнал към инвеститорите. От друга страна, ДКЕВР определя цените на изкупуване на базата на направената инвестиция, срока на изкупуване (който се предвижда да се намали) така, че да се постигне нормална норма на печалба. При това, за да се намали срока, ще трябва да се увеличат (или да се намалят по-малко) изкупните цени, което ще се отрази негативно на цената за потребителите. По-добре е инвестицията да се разхвърля на по-малки части за по-дълъг период. В този смисъл предлагаме сроковете да не се намаляват, а намалената стойност на инвестицията да се отрази в цената на изкупуване която се определя от ДКЕВР. Необходимо е да има ясни правила по отношение на ценообразуването за да се съставят успешни финансови модели. По отношение на влезли в експлоатация енергийни обекти, базирани на ВЕИ трябва да се предвиди възможност да се запази досегашния модел на ценообразуване.
   

2. 
   Фиксиране на цената на изкупуване (което само по себе си е едно от положителните постижения в закона) на твърде късен етап. До момента се предвиждаше фиксиране на цената на етап „предварителен договор за присъединяване”. В измененията се предвижда фиксиране на цената към момента на приключване на инвестицията (Акт 15). Противно на всякаква бизнес логика е, приходната част да се определя след приключване на инвестицията – нормално е приходите да могат да се прогнозират преди да се инвестира. Допълнителен абсурд е това, че от инвеститорите се предвижда внасяне на авансова цена за присъединяване в размер на 50 000 респ. 25 000 лева. на мегават още на етап предварителен договор (това е и предложение на КРИБ, насочено към изчистване на спекулативните проекти), и този депозит се губи, ако обявената на по-късен етап цена е такава, че обезсмисля проекта. Компромисното решение е цената да се фиксира не на етап „предварителен договор“ и не на етап Акт 15, а на етап разрешение за строеж – даване на строителна линия и ниво, когато стойността на проекта е ясна и преди да започнат сериозните инвестиции. Едновременно с това, при съществена промяна в цените (напр. повече от 5%), и отказ на инвеститора, гаранционният депозит трябва да се връща. Ако се запази в последната си редакция чл. 31 ал.1 , то поне трябва да се заложат ясни правила, че цената не може да варира или да спада под определено равнище.
   

3. 
   Третиране на заварените проекти в зависимост от фазата им на развитие. В досегашните версии на закона се предвиждаха изчерпателно различни режими в различните случаи. Общата идея (която КРИБ подкрепя) е, че проектите, за които няма сключен предварителен договор, се обезсилват. В последните изменения се оставя „бяло петно“ по отношение на проектите, които имат подадено искане за предварителен договор, но такъв още не е сключен. В последните 6 – 12 месеца, откакто се заговори сериозно за нов закон, ЕРП и особено НЕК масово бавят сключване на предварителни договори, за които има подадени искания, в очакване на новия закон и далеч извън нормативните срокове. Това е в сила и за редица големи проекти, притежаващи инвеститорски сертификат Клас А. В досегашните редакции на закона, се даваше възможност на тези проекти да продължат, като едновременно се вменяваше задължението за внасяне на гаранционен депозит от 50 000 лв. на мегават, което щеше да отсее спекулативните проекти и да остави само сериозните такива. В последните изменения – напротив – всички такива проекти се прекратяват, което ще даде възможност на всички (включително на несериозните проекти, които нямат реален шанс за реализация) да предявят съдебни претенции към НЕК за щети и пропуснати ползи поради забавяне на процедурите по издаване на предварителен договор за присъединяване от страна на НЕК. Такива проекти са за поне 500 МВт. Което означава потенциални искове срещу НЕК за 60 – 70 млн. евро, напълно реални и доказуеми с предварителни договори за продажба на проектите. Смятаме за разумно да остане в сила досегашната редакция т.е. всички инвеститори, които са стартирали процедура и са поискали сключване на предварителен договор да довършат процедурата по новия ред. Това ще доведе до евентуално още 10% повече проекти спрямо вече наличните такива със сключен предварителен договор, но ще предпази НЕК и ЕРП от тежки съдебни дела и загуби. А и това ще направи ВЕИ „любими“ на администрацията и ще ги свърже със съдебни скандали.
   

4. 
   Срок за внасяне на гаранционната вноска. В законопроекта (по предложение на КРИБ) е въведена авансово гаранционно плащане на част от цената на присъединяване като начин за отсяване на несериозните проекти. Предвиденият срок беше три месеца. С последните изменения срокът за внасяне на гаранцията е намален на един месец. Колкото и да са сериозни инвеститорите, те едва ли държат съответния ресурс на разположение в банкова сметка. А сумата от 1 – 2 млн. евро (такса за проект от средна величина 40 – 80 МВт) едва ли може да се ангажира толкова бързо. Още повече, именно сериозните инвеститори имат свои вътрешни процедури, които изискват време за вземане на решения. Смятаме за разумно срокът да бъде възстановен на 3 месеца.