АКО ИСКАМ НЕЩО ОТ ВАС, ВИЕ МОЖЕТЕ ДА МЕ МАНИПУЛИРАТЕ, КОНТРОЛИРАТЕ ИЛИ ДА ДОМИНИРАТЕ НАД МЕН

Йоан беше проповедник, не учител. Да бъдем още по-точни – той провъзгласяваше това, което Бог казва. Никъде в Словото не виждаме Йоан Кръстител да поучава. Това е характерно за хората, които ще ходят в помазанието на Илия от последните дни. Когато действат под това помазание, те най-вече ще прогласяват казаното от Бога. Няма да ги чуете да изнасят проповед с пет точки. Да пророкуваш означава да говориш под Божествено вдъхновение. С други думи, да си “говорител”. Бог каза на Мойсей относно Аарон: “Ти (Мойсей) говори нему (Аарон) и сложи думите в устата му... Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бог” (Изход 4:15:16). Господ каза, че Аарон ще говори точно това, което Мойсей му казва. Не да говори това, което Мойсей е казал, но буквално Аарон щеше да е уста за Мойсей. по-късно Бог каза следното: “Ето, поставих те бог на фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк” (Изход 7:1). Мойсей имаше посланието, но Аарон трябваше да го предаде. Така че, Аарон беше пророк или говорител за Мойсей.

Поучението утвърждава това, което вече е било прогласено. В Тялото Христово винаги ще има учители, които да утвърждават ред по ред вече проповядваното. Да пророкуваш обаче, означава да говориш като глашатай на Бога. Не тръгваш с предварително планирано послание. Отваряш си устата, Бог влага думи и ти говориш. Ставаш Божия уста!

Днес много хора поучават писаното Слово на Господа. Говорят на другите за Бога. Но Господ въздига мъже и жени, които няма да разчитат на собственото си разбиране и няма да следват само буквата, а ще отварят устата си и ще говорят чрез Божия Дух. Ако поучават, ще го правят пророчески, по Божествено вдъхновение, а не по план, от който не могат да се отклонят.

Голяма част от посланието на тези пророци ще бъде призив за промяна, защото основната им мисия ще бъде, да обърнат сърцата но хората отново към Бога. Казаното от тях може да не звучи “приятно”, но ще донася дълбоко изобличение. Проповедите им ще удрят някои области, както чук разбива канара. Те ще заповядват, смъмрят, коригират и наставляват с пълна власт, но ще бъдат мотивирани от сърце, изпълнено с Божията любов към Неговите хора. Няма да бъдат критични, мнителни и съдещи, подобно на някои съвременни самозвани пророци.

Мнозина днес смятат, че за да бъде един служител пророк, той трябва да дава пророчество, слово на знание и слово на мъдрост по начина, по който хората са свикнали да ги възприемат. Един пророк може да води службата, без нито веднъж да каже “така казва Господ”, но неговото цяло послание да представлява пророчество, слово на мъдрост и слово на знание! Причината, поради която много хора не разпознават пророка, е, че те търсят неговите послания да бъдат поднесени по “обичайния” начин – например да започват с изречения като “така казва Господ”...

Йоан Кръстител никога не изрече “така казва Господ”. Дори много хора в църквата днес биха казали, че Йоан е евангелизатор, а не пророк, защото мнозина се покаяха в резултат на неговите послания и той никога не даваше лични пророчества. Ако ограничим пророческото служение според представите си за него на базата на познатите досега поучения, може да пропуснем това, което Бог дава в тези последни дни чрез Своите пророци в духа на Илия!

Някои навярно ще кажат: “Но Новозаветното пророчество е за назидание, увещание и утеха”. Точно такава бе целта на служението на Йоан Кръстител. Нека да погледнем какво той проповядваше. Прочетете внимателно неговото пророчество и обърнете особено внимание на последния стих: “И тъй, той казваше на множествата, които идваха да се кръщават от него: Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв? Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща, защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля... Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други УВЕЩАНИЯ той благовестваше на людете” (Лука 3:7-18). Бог призова Йоан Кръстител да проповядва увещание. Но той започна своето послание, като ги нарече “рожби ехидни” и после ги предупреди, че ако не се покаят, ще бъдат осъдени. Мислите ли, че ние сме имали изкривена или ограничена представа за същността на назиданието, увещанието и утехата? Те са истината, която ви освобождава.

Ако са ви нужни още потвърждения, погледнете посланията на Исус към седемте църкви в книгата Откровение, глави 2 и 3! На едната църква Той казва, че ако не се покае, ще я избълва из устата Си! Колко от вас днес биха счели подобно изказване за назидание, увещание или утеха?

Ако обърнете внимание на начина, по който Исус започна всяко послание до седемте църкви, ще откриете, че Той казва: “До ангела на... църква...”. Гръцката дума за ангел е ангелос, което значи вестител. Това е същата гръцка дума, използвана при описанието на Йоановото служение в Марк 1:2 “Както е писано в книгата на пророк Исая: Ето, Аз изпращам пред лицето ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път”. Тук гръцката дума за вестител е също ангелос. Тези вестители, изпратени до църквите в Откровение, са пророците в духа на Илия; те не носят приятно поучение, но Божието послание за покаяние на Неговата Църква. Нека уточним, че хората, които ще пророкуват в този ден и час, винаги ще говорят в съгласие с вече написаното в Библията. Защото Бог е казал, че никой не бива да добавя или да отнема от думите на Словото.

Забележете къде Йоан проповядваше – в пустинята. Мястото на обучение на тези пророци ще бъде пустинята или самотно и сухо място. Лука 1:80 казва: “Детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля”. Йоан Кръстител растеше и крепнеше по дух в пустинята! Не в дворците, не в семинариите, не в библейските училища, нито в синагогите, а в пустинята. Това пророчески ни говори, че обучението за служението на Илия няма да бъде лесно! Бог е твърд с тези хора. Все едно да ме подготвят за зелена барета. Трябва да премина през много по-сериозно обучение, отколкото обикновените пехотинци. Защо? Защото такива хора ги очакват места, които са много по-опасни от тези, на които пехотинците някога ще отидат. В пустинята Йоан научи, че Господ е негов източник за снабдяване, не хората или институциите. Не беше подкрепен от деноминационния щаб или от своята църква. Не търсеше помощ от богати бизнесмени. Нито пък си осигуряваше финансова подкрепа чрез изпращането на писма до мъже и жени с обещания за Божиите благословения, след като дадат за неговото служение. Мотивът му не беше да получава, а да дава! Не набираше средства чрез писма до местните синагоги, молейки да му позволят да проповядва там. Не изпълняваше седмичната си програма с ходене до големи храмове, за да може да покрие своя бюджет. Нуждите му не бяха снабдявани посредством благодатни думи към богатите и удостояването им с по-голяма почит.

Нека го кажа по следния начин. Ако аз искам нещо от вас – било то вашите пари, приятелство, одобрение, приемане, позиция, която можете да ми предложите, или сигурност, която да ми дадете – тогава вие можете да ме манипулирате, контролирате или да доминирате над мен. Ако желая нещо от вас, вие ставате източник, а ако засегна източника, има вероятност това, което ми трябва, да секне. Това се нарича страх от хора. Не можете да се боите от Бога и от хората едновременно. Ще имате страх към едно от двете. Причината, поради която толкова много служители нямат помазание (живот) в тяхното поучаване или проповядване, е, че те са вързани от страх от хора! Псалм 111:10 казва: “Началото на мъдростта е страх от Господа”, а Притчи 29:25 гласи: “Страхът от човека слага примка”. Ако един служител се бои от Бога, той ще действа с Неговата мъдрост. Ще има свобода и живот във всичко, което този човек казва или прави. Ако служителят се страхува от човек, това ще бъде примка за него. Примката е уловка, използвана от хората за хващане на животни. Една сутрин попитах Господа, какво представлява страхът от хора. Той каза: “Страхът от хора е да се боиш от човешкото отхвърляне, без да се замислиш за Моето отхвърляне!” Страхът хората да не те отхвърлят е уловка! О, колко християни са се впримчили в нея, желаейки човешкото одобрение. В пустинята Йоан Кръстител научи, че Бог е негов източник. Йоан не искаше НИЩО от хората и ако те отхвърляха него или посланието , което Господ му даваше, това нямаше да повлияе на него, но по-скоро на тях, защото не той се нуждаеше от помощта им. В пустинята Йоан се научи да чува гласа на Господа. Той не повтаряше нещо, което е възприел от някой друг. Не четеше книги, за да си подготвя проповедите. Не учеше с часове, за да получи ново послание. Не беше обучен и инструктиран как да си подготвя проповед, нито беше обучен в омилетиката. Имаше помазание от Святия. Той търсеше Бога и Бог се откри на Йоан. Знаеше какво Господ е казал: “И ще Ме потърсите, и ще Ме намерите, като ме потърсите с цялото си сърце” (Еремия 29:13).

Едно от задълженията ми, докато бях в помощно служение в църквата в продължение на четири години и половина, беше, да се грижа за служителите, които идваха, за да проповядват. Служех в една голяма църква в Далас, Тексас, и служението беше многофункционално. Много пъти тези гостуващи проповедници ми даваха съвети за служението, за което виждаха, че съм призован. Един човек ми каза, да си купя книга за това, как да печеля приятели и да влияя на хората. Друг ме посъветва да намеря книга за подходящо обличане. Каза, че в служението винаги трябва да се обличаш по правилния начин. Инструктира ме да нося сериозни вратовръзки и тъмни костюми, като никога не слагам ризи с къси ръкави. Друг каза: “Винаги бъди на точното място в точното време. Посещавай църкви и семинарии, където има много пастори. Носи си достатъчно визитни картички. Нека пасторите да знаят, че си отворен да отидеш и да проповядваш.” Ето и друг съвет: “Винаги говори положителни неща на аудиторията; никога не приказвай негативно.” Сигурен съм, че много други млади мъже и жени са чували същите неща в семинарията или в библейското училище. Предполагам, че тези хора не са се замисляли за служението на Йоан Кръстител. “Винаги бъди на точното място в точното време.” Той беше някъде в пустинята, доста километри извън някакво населено място. Не даде реклама в християнски вестник за пророческия семинар, който щеше да има в пустинята. Не пусна обява в християнско списание: “Елате на моята пророческа конференция и ще станете пророци за една седмица.” Дори не си и помислям, че е разлепвал обяви из целия Ерусалим, обявявайки своята конференция. Но Библията ясно казва, че Слово от Господа дойде към него в пустинята: “Тогава излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цяла Йорданска околност” (Матей 3:5). Какво или кой доведе всички тези хора в пустинята?

А какво ще кажете за следния съвет: “Винаги говори положителни неща на аудиторията”? Първите думи от устата на Йоан Кръстител според Евангелието на Лука бяха: “Рожби ехидни!” Ето как той започна богослужението! Представяте ли си, да гледате множествата и да им кажете, че са сбирщина от змии! Така Йоан Кръстител “печелеше приятели и влияеше на хората”!

“Обличай се за успех!” Той носеше 1500 доларов двуреверен костюм от камилска кожа, италианска кройка и обувки от чиста гущерова кожа, нали? Не, пророкът навярно беше опасан с парче камилска кожа, придържан от кожен колан. Сигурно имаше мръсни крака и лош дъх. По време на проповедта, поради голямата си разпаленост, може без да иска да е опръсквал със слюнка най-близко стоящите. Ето защо Исус каза за него: “Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятъра разлюлявана? Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царските дворци. Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк! Това е онзи, за когото е писано: Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя пред Тебе” (Матей 11:7-10).

Гладните хора ще пропътуват километри и ще изтърпят неудобства, за да чуят Словото на Господа. Мнозина в Америка са преситени от безгрижно проповядване и поучаване. Омръзнало им е да слушат как хора говорят без помазанието на Духа. Преситени са от проповеди, които не пронизват сърцата и не предизвикват промяна в живота им.

Наскоро проповядвах в една църква в Калифорния. Трябваше да започна да служа в неделя вечер. Отидох по-рано, за да чуя проповедта на пастира в неделя сутрин. Беше прекрасна. Имаше живот. Знаех, че си е подготвил проповед, но не се придържа към нея. Виждах как Божият Дух говори директно чрез него, макар той да беше повече учител, отколкото проповедник. Получаваше пророчество. Прогласяваше Словата на Бог. На другия ден по време на молитва попитах Господа, защо всички пастири не могат да говорят с такова помазание и живот. Съжалявах за пастира, който не можеше да говори така добре, както този човек. Господ ми отговори: “Джон, всеки служител, когото Съм призовал, може да говори с такъв живот в думите си. Проблемът е, че те Ме ограничават със своите предварително подготвени проповеди и беседи. Не могат да Ми се доверят да говоря чрез тях!” Хората са ограничили Бога според тяхното разбиране за Него, вместо да Го допуснат да ги употребява като съдове. Всеки път, когато съм се предавал и съм оставял Бог да говори чрез мен, Той ми е разкривал повече от Своята природа.

Защо трябва да се опитваме да ограничим Бога в удобната за нашите схващания област? Твърде много хора се стремят да Го поставят в тесните рамки на своя интелект. Не можете да ограничите движението на Духа според собственото си разбиране. Да се опитваш да спреш Бога в областта на интелектуалните размишления е все едно да задържиш вятъра в клетка. Той е като вятъра. Не е възможно да Го ограничиш. Можеш само да Му се предадеш!

Тази нация се нуждае от мъже и жени, които няма да гъделичкат ушите на хората, когато проповядват. Трябват служители, които ще говорят на хората това, от което се нуждаят, а не каквото им се иска да чуят! Мъже и жени, които знаят, че техен източник е Бог, а не църквата или хората. Днес в Америка много служители са се научили да натискат правилния бутон, за да получат това, което желаят. Истинските им мотиви са, че искат хората да се впечатлят от техните служения, за да дават по-големи дарения и да довеждат и приятелите си. В много църкви няма да чуете конфронтиращо послание, което да изобличи членовете за греховете им. Състоянието на църквата все повече и повече се влошава поради служители, които са по-загрижени за своята репутация, отколкото за прогласяването на истината. Трябва да станем като Господаря, който “се отказа от всичко” (Филипяни 2:7). Нужни са ни проповедници, които знаят, че ако трябва Господ да ги снабди чрез врани или чрез ангели, Той може да го направи. Не е ограничен от членовете на църквата или от хората, на които пишем писма с молба за помощ!
Йоан не търсеше място, където да проповядва

Йоан Кръстител не се обучаваше за служение като останалите млади религиозни хора по негово време. Всички те посещаваха библейско училище в Ерусалим и учеха при Гамалиил, за да станат свещеници, фарисеи и учители на закона. Йоановият баща беше свещеник, а по едно време и първосвещеник. Йоан трябваше да наследи свещеничеството от баща си. Освен това бе рано да ходи на училище в Ерусалим, да учи, да завърши и да бъде ръкоположен. Тогава щяха да го изпратят да служи в някоя синагога. Но колкото повече Йоан търсеше Господа като младеж, толкова повече се отдалечаваше от професионалното служение. Вместо да го изпрати в семинарията, Господ го отведе в пустинята! Можем ли да си представим конфликта, който се е породил в него, докато е размишлявал: “Всички мои приятели, с които съм израснал, отиват в библейско училище. Те ще получат дипломи и ще бъдат разпознати като лидери. Ще бъдат ръкоположени и ще имат право да проповядват във всяка синагога в страната. Какво ще си помислят за мен? Как някога ще изпълня призива в своя живот, ако не ходя на конференции и не раздавам визитки на всички пастири, за да им предложа да проповядвам в техните синагоги? Таксата ми за всяко излизане на амвона ще бъде нищожна, защото нямам семейство, което да издържам. Изпълнен съм с Духа и знам, че в живота ми има призив да проповядвам. Татко ми каза, че един ангел е прогласил моето раждане и служение. Ако отида в пустинята, никой няма да знае кой съм. Никога няма да ме поканят да проповядвам!” Но изгарящият повик да отиде в пустинята надделя над гласа на неговия интелект. Той реши да следва Духа, независимо от мнението на семейството и приятелите или от повелята на традицията.

И в двата примера себичността е станала фокус на служението. Парите се превръщат в мотивиращ факто. И то защото богатите хора контролират много служители. По тези причини виждаме подобни манипулиращи богаташи да седят на запазените места в църквите и да имат глас в управлението, вместо други благородни мъже и жени. Трябва да се обърнем от пътищата на нашето “служение” към Божиите пътища. С тази цел Господ въздига служението на Илия в последните дни пред Неговото завръщане. Тези мъже и жени ще бъдат изпратени при лидерите и при останалите членове на църквата, за да ги приготвят към покаяние. Те ще “предидат пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърнат сърцата на бащите (църковни водачи, както и родни бащи) към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготвят за Господа благоразположен народ” (Лука 1:17).

Мнозина биха казали, че Йоан е старозаветен пророк и неговото служението няма връзка с нас днес. Ако беше така, то защо Бог не вдъхнови четиридесета книга в Стария Завет със заглавие Йоан Кръстител? Вместо това Той ясно описва служението на Йоан като начало на благовестието на Исуса Христа (Марк 1:1). И четирите евангелия започват с него. Исус прави нещата пределно ясни с думите Си в Лука 16:16 „Законът и пророците бяха до Йоана”. И отново в Матей 11:12-13 Той казва: „А от дните на Йоана Кръстителя до сега небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват. Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоан”.

Йоановото послание беше призив за покаяние. Марк 1:4 казва: „Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние”. Думата кръщение означава да потопя или да залея. Неговото послание не беше частично покаяние за влизане в Божието царство, но пълно сърдечно покаяние. Много хора днес проповядват, че мъжете и жените могат да бъдат спасени само, ако изрекат молитвата на грешника и се присъединят към някаква църква. Това често води до фалшиво обръщение, защото когато попитаха Петър какво трябва да направят, за да се спасят, той смело заяви: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви” (ДА 3:19). Нужно е покаяние и обръщение, за да се заличат греховете. Без истинско покаяние няма истинско обръщение. Този въпрос ще бъде подробно разгледан в следващите глави.