Всяка долина ще се издигне

„Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята път за Господа, направете в безводно място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне, и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави, и неравните места поле” (Лука 3:4-5).

Долините говорят за смирението. Тези, които са смирили себе си, ще бъдат издигнати. Тук е мястото да кажа, че пустинята ще ни помогне да се смирим! Ако си спомняте, едва след като пропиля всичките си пари и бе принуден да яде със свинете, блудният син дойде на себе си и осъзна, че всичко, което е преследвал в този свят е празно и безсмислено и че може да намери истинска радост само в дома на баща си. Мойсей се опита да избави Израел от Египет по своя начин, когато беше на четиридесет години. Знаеше, че той е избраният от Бог да го направи! Макар да беше призован от Господа, Мойсей се опита да използва силата и мъдростта на Египет. Тази планина на самоувереност трябваше да се сниши. След четиридесет години, прекарани сред овцете в отдалечена част на пустинята обаче, той бе готов да извърши нещата по Божия начин! Пустинята му помогна да смири себе си под Божията мощна ръка. Пророк Йона избра лесния начин, бягайки от това, към което Бог го бе призовал. Но след три дни в корема на голямата риба той се промени, смири се и извика: „Но пак ще погледна наново към светия Твой храм” (2:4). Йона наистина се смири, но със сигурност обстоятелствата много му помогнаха да го направи. Престоят в търбуха на кита определено беше пустинно преживяване, което подготви пътя за Господа, не за Йона! След като пророкът се смири, Бог го издигна да занесе Господното Слово в нечестивия град Ниневия.

Как можем ние, Църквата, да насочим пръст към света и да проповядваме: „Покайте се…”, след като се намираме в такова състояние?! Гордостта и себичните молитви се ширят сред служителите. Разкъсвани сме от борби, които ни разделят в стотици лагери. В Притчи 13:10 се казва: „От гордостта произхожда само препиране”. Коренът на препирането и разцеплението в църквата днес, е гордостта! Тази гордост се е прикривала зад фалшивото смирение, което заявява: „За това голямо нещо, което направих, отдавам славата на Бог.” Но направеното все пак е специално подчертано. Думите искат да ни внушат: „Добре вижте чрез кого го е направил!”

Когато изберем да се смирим, също като Йона, Бог ще ни помаже като народ и като църква, да прогласим Неговото Слово на този свят. Тогава ще видим голямата жътва на души. Бог подготвя Своята Църква да изяви славата Му както никога преди. Цели градове и села ще идват при Господа. Нации ще коленичат при нозете на Господаря с голяма радост. Всеки един от истинската Църква ще бъде въвлечен в тази велика жътва. Но нито една твар няма да се похвали пред очите Му! Хората няма да могат да търгуват с това велико Божие раздвижване, нито да се възползват от него. Плът няма да съучаства в славата на Бога!

Господ заведе пророк Езекил в долината на сухите кости и го запита какво вижда. Езекил видя напълно изсушени кости: въобще нямаше плът по тях! Това бе картина на целия Израилев дом. Бог отмахна всяко начинание на плътска гордост в долината на смирението! Хората казваха: „Костите ни са сухи, надеждата е загубена и самите ние сме отсечени!” Те изглеждаха толкова безнадеждни, че когато Бог, за Когото всичко е възможно, погледна към Езекил и попита: „Могат ли тези кости да живеят?”, пророкът навярно си помисли: „Изглеждат толкова безнадеждни, че едва ли някога ще оживеят, но не се осмелявам да кажа това на Бог за Неговите хора.” Така че, прояви мъдрост и отговори: „О, Боже Господи, само Ти знаеш.” Тогава Господ каза: „Пророкувай на тези кости и им кажи: О, сухи кости, чуйте Словото на Господа!” Ако Езекил бе пророкувал на тези кости според днешния стандарт, щяхме да го видим да отива при всяка кост, изричайки нещо от тоя род: „Костице, моля те, стани! Така казва Господ, моя кост, моя костице, призована си от мен и ще имаш служение; ще се ожениш за другата костица ей там - руса, със сини очи, и аз ще ви дам хубава двуетажна къща и ще бъдете толкова благословени”. После би отишъл при следващата кост с прекрасното „увещателно” слово и т. н. Разбирали сме по толкова неправилен начин пророческото служение! Езекил проговори отново на костите чрез Божествено вдъхновение и Господното пророческо Слово накара духа да се върне в костите и да оживеят.

„Пророкувах прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях; те оживяха и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска” (Езекил 37:10). Бог е допуснал истинската църква, не църквата блудница, да стигне до мястото, където изглежда почти безсилна (в сравнение с книгата Деяния). Направил го е, за да ни смири, така че, когато се изпълним с Неговата сила и слава, да не паднем в същото осъждение, както дявола (І Тимотей 3:6), което е гордост.

Като младеж Йосиф беше малко горд, макар да обичаше Бог. Когато Господ му даде двата съня за това - как ще властва над братята си, той незабавно отиде при тях и се похвали със своя призив. Но след тринайсетгодишно робство и престой във фараоновата тъмница, Йосиф бе доведен до смирение. Когато братята му се върнаха при него, той не каза: „Виждате ли, казах ви, че Бог ме е призовал за ваш лидер”. Вместо това им даде щедри дарове и им послужи, както е редно да постъпи всеки водач в Божието царство. В Църквата има мнозина, които ще бъдат пионери, подобно на Йосиф. Ще преминат през жестоката пустиня, докато другите в Църквата няма да преживеят същото като тези мъже в обучение. После, когато са готови като лидери, Бог ще заведе останалите в безводната пустиня. Вече няма да могат да живеят както преди. Ще идват при тези пионери, както направиха братята на Йосиф, и ще стане размяна на позициите! Лидери, които преди са управлявали чрез доминиране, сега ще дойдат при някогашните си подчинени и ще служат под тяхното ръководство! Божият характер обаче, ще бъде изработен в живота им, благодарение на долината на смирението и няма да желаят никой да им служи, но самите те ще искат да слугуват. Сега Бог може да ги издигне, защото ще разчита на смирението в сърцата им - да се обърнат към децата, а не към себе си. Господ казва, че това пророческо помазание на Илия ще „обърне сърцата на бащите (лидерите) към децата и непокорните към мъдростта на праведните” (Лука 1:17). Слушайте внимателно всички вие, които призовавате името Господно!

Вие или ще се смирите в долината на смирението, или ще бъдете смирени в деня, когато Неговата слава се открие! Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши!
Глава пета: Вълци в овчи кожи
БОЖИЯТ СЪД ЩЕ БЪДЕ СПОРЕД НЕГОВИЯ ПРАВЕДЕН СТАНДАРТ, А НЕ СПОРЕД НАШИЯ
„Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. И тъй, от плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:15-20).
Разпознаване на лъжливите пророци

Исус ни предупреди с думите: „Пазете се от лъжливите пророци!” Защо в Новия Завет има толкова предупреждения за това? Причината е, че тези хора действат много подвеждащо. Те са подмолни и лукави. Те не идват облечени като вълци, а като овце. Готови са да действат като всички останали християни. Относно последните дни Исус казва, че „много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Матей 24:11). По-нататък обяснява, че ако е възможно, дори избраните ще бъдат подведени по техните знамения и чудеса. Как можем да ги познаем? Исус казва, че ще ги познаем по плодовете - не по поученията, знаменията и чудесата.

Нека да изтъкна нещо много важно - Исус не казва, че ще разпознаем лъжепророците от истинските пророци в зависимост от това, дали техните пророчества са се изпълнили. Подобно мислене идва от старозаветните стихове като Второзаконие 18:22, където пише: „Когато някой пророк говори от Господното име, и думата му не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Бог не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него”. Днес мнозина преценяват истинските и лъжливите пророчества според този критерий, а не според критерия, даден ни от Исус. Чувал съм много хора, дори водачи, да казват за някой, че е лъжепророк, защото пророчеството му не се е изпълнило. И обратното, чувал съм хора да казват: „Знам, че този човек е истински пророк, защото това, което каза, се сбъдна”. Но нека да изтъкна, че в Стария Завет Валаам беше корумпиран пророк с пожелаващо сърце и пророкува с точност за Израел и за раждането на Месията. Макар пророческите му думи да бяха точни, неговият плод не беше добър. Защото Исус каза за него, че той „учеше Валаака да постави съблазън пред израилтяните, та да ядат идоложертвено и да блудстват” (Откровение 2:14). Бяха му дали пари и подаръци, за да прокълне Израел, но понеже не можеше да прокълне тези, които Бог е благословил, той учеше Валаак как да доведе израилевите чада под проклятие, като ги тласне към грях. Това би ги вкарало под осъждение. В резултат, двайсет и четири хиляди израилтяни умряха от язвата, дошла като съд за тяхното непокорство (Числа 23:8). Плодът на Валаам беше лош, въпреки че неговите пророчества бяха правилни. Той беше лъжепророк и в Исус Навиев 13:22 е наречен „чародеец”. Убит е в битка от острието на израилтянски меч. От тук можем да видим, че определението дали един пророк е истински или лъжлив не може да стане чрез точността на неговите пророчества дори в Стария Завет.

Нека да погледнем Божия критерий в Стария Завет за разпознаване на истински и лъжливи пророци. „Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, които ти не си знаел, и да им служим, да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец, защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани. А оня пророк или оня съновидец да се умъртви, защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя и ви е изкупил от дома на робството, за да те отклони от пътя, в който Господ твоят Бог ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си” (Второзаконие 13:1-5).

Плодът на Валаамовия живот и служение отклониха Израел от Божието сърце, макар пророкуваното от него да беше вярно и точно. Сега вече трябва да ни е ясно, че дори думите на някого да са точни, това не е потвърждение, че той или тя е истински пророк! Исус изяснява нещата с думите: „И тъй, от плодовете им ще ги познаете” (Матей 7:20). Нужно е да бъде изпитан плодът в живота на служителя, както и плодът на неговото служение.
От плодовете им ще ги познаете

Галатяни 5:22 казва: „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон”. Това е плодът, който трябва да се види в личния живот на истинския пророк. Исус казва, че светът ще познае, че сме Негови ученици по нашата любов един към друг (Йоан 13:35). Да обичаш някого не означава непременно да се държиш много мило с него. Има умели и изкусни хора, които карат човека да се чувства прекрасно и се отнасят добре с него само заради лична изгода. Някои мъже се държат великолепно с жените, но единствено с цел да се възползват сексуално от тях. Така че, само, защото някой ви се усмихва и говори хубави неща за вас, не означава, че той или тя ходи в плода на Духа. Второ Коринтяни 5:16 казва: „От сега нататък ние не познаваме никого по плът”.

Не ни е дадено да познаваме мъжете и жените според техния характер. Характерът може да е измамлив. По-скоро трябва да ги познаваме чрез Духа. Нужно е да бъде разпознат плодът на Духа. Да разпознаеш означава да видиш и да различиш ясно мотивите и намеренията на човека. Да разпознаеш значи правилно да прецениш това, което е в сърцето на другия. Библията казва, че духовно зрелите са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото (Евр. 5:14). За да виждаш правилно, твоят мотив трябва да бъде любов, а не осъдителност. Много хора твърдят, че могат да разпознаят злото в другите, но в действителност те просто ги осъждат. Филипяни 1:9 казва: „И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна”. Тук виждаме, че правилното разпознаване е вкоренено в Божията любов.

Когато Исус казва: „Ще познаете лъжливите пророци по плодовете им”, Той има предвид, че можете да ги разпознаете по плодовете в техния живот. Дали пред вас стои любов или егоизъм, скрит зад усмивка? Истинската любов не търси своето. Не се мотивира от лична изгода или удоволствие. Не се стреми към успех, признание, положение или пари. Ще говори и ще действа според истината, дори, когато това й коства отхвърляне, защото тя търси най-доброто за човека. Ако наистина обичаш някого, ти си готов да се откажеш от своите желания и цели за доброто на другия. Исус казва в Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си”. Този плод Господ иска да видим в живота на истинския пророк!

Бог дава да се разбере колко е опасно да получаваш подкупите на богатите и влиятелни хора: „Да не приемаш подаръци, защото подаръците заслепяват виждащите и извръщат думите на праведните” (Изход 23:8). Служителят загубва способността си да разпознава в мига, в който започне да обръща по-голямо внимание на този, който има влияние или пари. Няма правилна преценка, защото е мотивиран от егоизъм, а не от любов. Думите му стават извратени и по тоя начин служението започва да отстъпва, макар да е възможно да продължи да се разраства и помазанието да не се оттегли. О, да - помазанието не спира, защото „даровете и призванията от Бога са неотменими” (Римл. 11:29). Бог не отнема помазанието и призива. По тази причина има служители, които все още ходят в силата и помазанието на Господа, но чиито живот е покварен.

Михей беше пророк, който истински обичаше хората. Той казва, че понеже служителите изповядват мир за тези, които ги хранят, няма да имат отговор от Господа. Думите им звучат така, сякаш са от Бога, но всъщност не са. Михей обаче, е достатъчно смел, за да говори Божиите думи, като знае, че ще бъде гонен заради тях. Затова той е изпълнен със сила и с Духа Господен. Той има Божият отговор, който другите се опитват да имитират. Ето защо може да ги смъмри, да ги коригира или да ги назидава. Той предпочита да представя това, което Бог казва, отколкото да търси изгодата за своето служение. В конкретния случай Словото на Господ има за цел да изобличи греховете на Божиите хора и да ги призове към покаяние. Михей не проповядва леки думи, но предоставя казаното от Бог, без значение дали хората го приемат или не. Бог издига поколение, което ще говори това, което Той казва, дори посланието да не е популярно. Тези служители ще бъдат млади и стари. Някои ще са били в служение няколко години, други ще са новодошли. Ще имат плода на Духа в личния си живот. Божията любов ще бъде основата на техния живот и служение. Затова ще обичат Неговите хора с чиста любов. Тяхна цел няма да бъдат дарбите или служението, но Божието сърце. Защото знаят, че „ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, каква полза?” (І Кор. 13:1-3). Като осъзнават това, те ще „следват любовта, но ще копнеят и за духовните дарби” (І Кор. 14:1).

Новият Завет говори за лъжеапостоли и лъжебратя (ІІ Кор. 11:13, 26). И двете категории хора ще бъдат съдени според плода на техния личен живот и на служенията им. Дали техните служения са привличали хората към тях самите или към плана и целта на Бог? Павел, истинският апостол, наставлява Тимотей: „а ти си последвал моето учение, поведение, целта, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта” (ІІ Тим. 3:10). Макар в Павловото служение да има невероятни чудеса и дарби, той насърчава Тимотей да следва плода на Духа в неговия живот, а не чудесата или помазанието. Исус го казва пределно ясно: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:35). Затова отново ще ви кажа - не гледайте чудесата и помазанието, за да прецените дали сте изправени пред лъжлив или истински пророк, апостол или брат, но търсете плода на Духа в неговия личен живот.