Скръб по света или скръб по Бога?

„Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние, понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт” (ІІ Кор. 7:9-10). Павел пише това до църквата, не до света. Покаянието е както за света, така и за църквата. В горния стих покаяние идва от гръцката дума метаноя със значение промяна на ума. Бог не търси само покаяние за греховете, но и промяна на ума и сърцето по отношение на мисловния процес, толериращ подобен начин на живот. Той иска да се покаем от характера, пораждащ грях. Покаяние не означава просто да се извиним за нещо, което сме направили. Павел казва, че има скръб, която не води до покаяние, но по-скоро до смърт! Не всяка скръб е по Бога. Не всички сълзи са предизвикани от истинско покаяние. Истината е, че могат да се появят в очите ни и без да има истинско покаяние. От горните стихове виждаме, че има скръб (светска), която води до смърт, и друг вид скръб (по Бога), водеща към живот. Каква е разликата между скръбта по Бога и светската скръб? Много просто. Скръбта по света се фокусира върху вас, докато скръбта по Бога се насочва към Исус. Светската скръб се върти около последствията от греха, а не е толкова загрижена, че грехът е отделил човека от Божието сърце. Когато някой се притеснява как неговият грях се е отразил на статута, благоуспяването, позицията или репутацията му, това не е скръб по Бога. В основата стои себичността, която тласка този човек към все повече закоравяване на сърцето му. Крайният резултат е смърт! За да илюстрираме различията, нека да се спрем на живота и мотивите на цар Саул и на цар Давид. В І Царе 15 глава Бог заповядва на цар Саул да нападне Амалик и напълно да унищожи всичко, което той и хората му притежават. Трябваше да убие мъже, жени, деца и кърмачета, волове, овце, камили и магарета. Саул отиде да воюва. Запази обаче, царя жив, пощади най-добрите овце, волове, угоени агнета и запази всичко ценно. Тогава към пророк Самуил дойде Слово от Господа, как Саул е проявил непокорство към Неговата заповед. Самуил конфронтира Саул, тъй като в Сауловото сърце нямаше изобличение. Саул се защити, заявявайки, че е направил всичко, което Бог му е заповядал. Самуил посочи точно какво е пропуснато и когато Саул видя, че всичко е вярно, извини себе си, а обвини хората.

Самуил заяви, че царят е този, който е проявил неподчинение към Господната заповед. Когато Саул разбра, че няма кого другиго да обвини, отговори: „Съгреших, но сега стори ми чест, моля, пред старейшините на людете ми и пред Израиля и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог” (І Царе 15:30). Той призна своя грях, подобно на мнозина други, когато са притиснати до стената. Но това беше светска скръб, защото Саул се притесняваше, че се е изложил пред своите старейшини и пред израилтяните, а не, че е съгрешил срещу Господа. Реакцията му бе да защити репутацията и царството си. Неговият мотив бе егоистична амбиция. В резултат на това царството, което се опитваше да запази толкова усилено по свой си начин, му беше отнето. Той се страхуваше от хората повече, отколкото от Бога, както става при всички, чийто мотив е себичен! Сега да погледнем цар Давид. Той прелюбодейства с Витсавее, съпругата на хетееца Урия, негов верен слуга. Когато разбра, че тя е бременна от тази връзка и че съпругът й няма да влезе при нея, докато е на бойното поле, Давид изпрати Урия в първите редици със заповед Йоав да се отдръпне, за да може врагът да убие хетееца. Давид извърши прелюбодейство и планира убийство, за да прикрие греха си. След всичко това при него дойде пророк Натан. Когато грехът му бе разобличен, „Давид каза на Натан: Съгреших Господу” (ІІ Царе 12:13).

И Саул, и Давид изповядаха, че са съгрешили, но Давид разбра срещу кого е грехът му и падна на лицето си в покаяние. Не го интересуваше какво ще си помислят неговите старейшини или израилтяните; за него бе важно само мнението на Бог. Знаеше, че е наранил Божието сърце. Извика: „На Тебе, само на Теб съгреших” (Псалм 51:4). Давид беше човек според Божието сърце, докато Саул го интересуваше царството! Давид бе подкрепян от любовта си към Бога; Саул беше унищожен от своята любов към егото си.

Като тийнейджър аз бях подвластен на греховни сексуални пожелания. Болшинството американци са роби на същото. След като приех Исус Христос, те не изчезнаха от само себе си, а си останаха в мен и ме измъчваха. Отново и отново виках към Бог и Го молех за прошка. Мислех си, че когато се оженя, нещата ще се оправят, но, за съжаление, не стана така. Това пречеше на нормалните сексуални отношения със съпругата ми, която обичах толкова много. Бях измъчван от този грях. Бях вързан! През 1984 година се свързах с един доста известен служител и изповядах този грях. Този човек бе използван мощно от Бог в Америка. Мислех, че ако някой може да ме освободи, това е той. Служителят ме погледна и каза: „Само да знаеш колко много мъже в църквата и в служението са вързани към същото.” Поговорихме няколко минути, след което се обърнах към него: „Би ли се помолил за мен, да бъда свободен?” Той го направи, но нищо не се случи. Знаех, че проблемът не е в него, но не можех да разбера защо не съм свободен.

Една година по-късно, на 2 май 1985, аз застанах в четиридневен пост. Беше ми писнало от този грях. Знаех, че наранява Бог и че Исус вече е платил цената, за да бъда свободен. На четвъртия ден от поста Господ ме поведе в молитва за освобождение и духът на похот ме пусна! Бях свободен! И все още съм свободен днес! Когато попитах Бог защо не ме е освободил преди една година чрез молитвата на Божия служител, Той ми показа, че първоначалната ми скръб е била по светски начин. Исках да бъда освободен, защото си мислех, че ако не се отърва от този грях, Бог няма да ме повиши от помощно служение в служение за проповядване.

Много хора в църквата желаят освобождение, без да осъзнават, че покаянието е предпоставка за това. Вижте случката, когато Исус изпраща дванадесетте ученика: „като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама и даде им власт над нечистите духове… И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят. И изгонваха много бесове” (Марк 6:7, 12). Исус представя покаянието като създаващо атмосфера за освобождение. Има хора, които са идвали при мен, както при общите молитви, така и лично, с желанието да бъдат освободени от тормоза на някой определен грях. Но те не желаят да променят отношението си към него. Грехът им харесва, но не и последиците или вината, която изпитват след това. Ако имаше начин да си останат християни, без да излизат от своите грехове, те биха го направили, защото грехът все още им харесва!

Преди да влезе в служение един мой приятел пастир от Южна Каролина, бил пристрастен към цигарите. Пушел по две кутии на ден и искал да бъде свободен. В продължение на две години и половина молел Бог за освобождение. Негов приятел се спасил на едно богослужение и бил незабавно освободен от никотиновата зависимост. Той видял това и много се огорчил спрямо Бог. Защо Господ освободил приятеля му толкова бързо, а неговото освобождение се бавело от две години и половина? Напуснал събранието разгневен. Прибрал се вкъщи и започнал да се оплаква на Бог. След няколкоминутно оплакване той не се стърпял и попитал: „Защо освободи моя приятел от цигарите, а мен не?” Господ му отговорил: „Защото на теб те все още ти харесват.”

Приятелят ми каза, че само погледнал цигарата в ръката си и я изгасил. Бил освободен и никога повече не посегнал към кутията! Докато все още харесвате вашия грях, вие няма да бъдете свободни от него. Трябва да се научите да мразите греха така, както Бог го мрази. Ще кажете: „Как да се науча да мразя нещо, което плътта ми харесва?” Най-напред осъзнайте, че грехът е това, което прикова Исус Христос на кръста. Първо Петрово 2:24 казва: „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото…” После трябва да разберете, че грехът ще пречи на вашето общение с Бога. Исая 59:2 гласи: „Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та да не чува”. Третото нещо за осмисляне е, че грехът е под формата на бонбонче. Римляни 8:12-13 казва: „И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете”. Обърнете внимание, че Павел се обръща към братя, а не към невярващи. Той предупреждава за трагичния резултат от живота в плътта и толерирането на греха. Грехът може да е приятен за известно време, но в крайна сметка произвежда смърт. Виждаме как Мойсей „предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха” (Евреи 11:25). Грехът е приятен за плътта, но удоволствието е мимолетно.

Една жена ми се обади и изповяда, че е влязла в прелюбодейни взаимоотношения с друг християнин. Тя каза, че мъжът й не е християнин и сипе обидни думи към нея заради вярата й. Жената сподели, че се е покаяла за греха си. Призна, че приятелите й „християни” са я посъветвали да се разведе със съпруга си и да се омъжи за този прекрасен „християнин”, който я обича. Тя не беше сигурна дали са прави и попита за моето мнение. Усетих, че не й трябва много време да вземе решение да остави съпруга си и да се омъжи за другия човек. В сърцето си знаеше, че това е неправилно, но все пак търсеше позволение да го направи. Важно е винаги да казваме истината, дори, когато тя се разминава с очакванията на хората. Първо казах на жената, че не се е покаяла. Тя възрази: „Но аз се покаях със сълзи.” Отговорих: „Ти не мразиш този грях; знаеш, че вършиш нещо нередно и че връзката ви няма да бъде благословена. Това все още ти харесва.” Жената продължи: „Не разбирам какво искаш да кажеш. Та, аз се покаях.” Нейното схващане за покаяние беше да признае, че прелюбодейството е погрешно. Не забравяйте, Бог очаква нещо повече. Той иска промяна на сърцето и на ума. Призовава ни да се покаем за природата, подхранваща греха.

Ако тази жена не се покаеше искрено за сърдечното си отношение към въпросния мъж, в крайна сметка щеше да стигне до развод, за да може да получи това, което искаше от самото начало. Затова аз й казах: „Представи си, че някой те попита: Ей там, по улицата ще има сексуална оргия, би ли искала да отидеш? Как би реагирала?” Тя се отврати от това, което й казах и отговори: „Не бих искала да имам нищо общо с това.” Аз продължих: „Когато можеш да погледнеш на прелюбодейната връзка с този „християнин” по същия начин като на оргията, тогава ще си стигнала до мястото на истинското покаяние!” Най-накрая тя разбра.

„Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние…” (Лука 3:8).

Колко пъти сме виждали мъже и жени да чуят дадено послание, да откликнат на призива на служителя под изобличението на Святия Дух и да изрекат молитва на покаяние на олтара, но тя да се окаже неефективна поради липса на плод? Временно им олеква чрез молитвата, но скоро се връщат към предишния си начин на живот. Покаянието не е еднократна облекчаваща молитва, а начин на живот! То е сърдечно решение за промяна. Процесът на покаяние не е приключил, докато не се появи плодът на правдата. Молитвата на покаяние е само началото.

В първото си писмо до коринтяните Павел ги смъмря за техния плътски живот. Той отправя много изобличителни думи, които предизвикват покаяние! В следващото си послание апостолът признава, че те са скърбили по Бога, което именно е произвело покаянието. Сега нека да видим какъв е плодът: „Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние, но светската скръб докарва смърт. Защото ето, това, гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо” (ІІ Кор. 7:10-11). Забележете, той изрежда седем плода на покаянието. Това са характеристики на вярващ, който е пламенен, а не хладък. Хората се чудят защо някои християни са толкова усърдни и ревностни. Ето причината: в техните сърца няма нищо, което да ги отклонява от главната им цел. Често се опитваме да живеем и в двата свята. Светът на плътта охлажда огъня на духовния свят. Нека накратко да се спрем на всичките седем плода.

1. Усърдие. Когато сърцето е фокусирано, ти ще бъдеш усърден. Казва ни се: „който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които ревностно (ревностно е пропуснато в българския превод - б. пр.) Го търсят” (Евреи 11:6). Ако се поклащате напред назад, като живеете във физическия и в духовния свят, ще бъдете лениви духовно. Заповядано ни е „в усърдието да бъдем нелениви, пламенни по дух, като служим на Господа” (Римляни 12:11).

2. Себеочистване. Мнозина живеят под тежестта на вината. Исус дойде, за да ни освободи от вината за грях. Ако покаянието е истинско, то води до очистване на съвестта, което не може да бъде постигнато по никакъв друг начин!

3. Негодувание. Покаянието ще породи омраза към греха. Бог Отец каза на Исус: „Възлюбил си правда и намразил си беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя” (Евреи 1:9). Много хора обичат правдата, но не мразят греха. Затова помазанието е слабо. Когато намразиш греха, ще видиш нарастване на помазанието в своя живот.

4. Страх. По този въпрос може да се напише цяла книга. Святостта се усъвършенства в страха от Господа (ІІ Кор. 7:1), защото „страхът от Господа е да се мрази злото; гордост, високоумие и лош път” и „страх от Господа е начало на мъдростта” (Притчи 8:13 и 9:10).

5. Ожидане. Желанието е движещата сила на живота зад молитвата, който създава атмосфера за получаване от Бога. Исус каза: „Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне” (Марк 11:24). Ако молитвите ви са лишени от живот, значи желанието ви не е силно. Покаянието произвежда изгарящо желание!

6. Мъздовъздаване. Речникът определя тази дума като „предявявам иска за, отмъщавам”. Библията казва в Яков 4:7 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас”. Начинът да се противим на дявола е да се покоряваме на Бога! Това е пълно мъздовъздаване. Най-силното оръжие срещу дявола не е твоята уста, а смирението и святият ти начин на живот!

Покаянието ще произведе тези Богоугодни качества, които са плодът, който Исус ни заповяда да принасяме. Не можем да имитираме горните характеристики. Те идват само от чисто сърце! Бог призовава църквата Си към свят живот. Хората, които толерират греха, няма да видят Бога, защото Той е казал, че трябва да „търсим онова освещение, без което никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). Святостта е дело на Неговата благодат, а не на плътта. Святостта се задейства в нашите сърца чрез покаянието. Мнозина са се опитвали да водят свят живот чрез собствени усилия и са стигнали до робството на легализма. Пътят към святостта е да смирим себе си в покаяние. Защото Бог дава благодат на смирените, а благодатта ни прави способни да ходим по пътищата на истината.
Глава осма: Евангелието на Аз-а
НАШЕТО ПОСЛАНИЕ Е: „ЕЛАТЕ ПРИ ИСУС И ВЗЕМЕТЕ…”
„И защо Ме зовете Господи, Господи, и не вършите това, което казвам” (Лука 6:46).
Елате при Исус и вземете…

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В оня ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи…” (Матей 7:21-22). Много хора днес Го наричат Господ, твърдят, че са новородени християни, ходят на църква редовно и вероятно говорят на непознати езици, но дали Той е техен Господ? Едно е да го наричаш „Господ”, а съвсем друго е да водиш живот в покорство на Неговото господство. Както Яков смело се изразява: „покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела” (Яков 2:18). Думата „Господ” в горния стих идва от гръцката дума Кириос. Речникът за гръцки думи на Стронг дава следното определение: „върховен по власт или господар”. Исус казва, че ще има мъже и жени, които ще изповядват с устните си, че Той е върховен по власт, но ще водят живот, несъответстващ на тяхната изповед. Затова Той пита: „И защо Ме зовете Господи, Господи, и не вършите това, което казвам” (Лука 6:46).

В Америка и в други части на света мнозина проповядват Исус само като Спасител. Правили сме всичко възможно да напълним олтара с „новоповярвали” и църквите си с членове, даващи десятък. Нашето послание е: „Елате при Исус и получете… спасение, мир, любов, радост, преуспяване, здраве и т. н.”. Свели сме Евангелието до решаване на житейските проблеми или до подобряване на житейския стандарт. Привлекли сме грешници, като сме проповядвали само благословенията, които получаваме, щом Го последваме. Исус е продаван от търговци, които се опитват да покрият своя оборот. За да го постигнем, ние сме подминавали покаянието само и само да спечелим „новоповярвал”. И ето - имаме новоповярвали. Какви обаче? Като описва служителите в Неговите дни, Исус казва: „море и суша обикаляте, за да направите един прозелит и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас” (Матей 23:15). Нови души се привличат лесно, но дали те наистина са синове на Божието царство? Вярващи, търсещи собствения си интерес, а не последователи - такъв е продуктът на това, което сме живели и проповядвали. Не сме прогласявали смело цената на това, да Го следваме, поне не толкова високо, колкото сме говорили за облагите!

Исус ясно представи нещата пред множествата: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси” (Марк 8:34-35). Забележете, Той не казва единствено: „Който иска да загуби живота си заради Мене… ще го спаси”. Не е достатъчно само да искаш да загубиш живота си. Има много хора, които не ходят на църква, но биха приели с радост облагите от спасението само, ако можеха наред с това, да запазят собствения си живот. Разбират, че има цена, която те не са готови да платят, за да служат на Бога. Такива хора са честни пред Бога и пред себе си. Има обаче и лицемери, които ходят на църква, наричат Го „Господ”, и заявяват, че са покорни на господството Му, но в сърцата си имат скрити мотиви. Обичат се повече от Бога и водят лицемерен живот. Резултатът от това евангелие „ела при Исус и вземи” са вярващи, които просто желаят удобен начин на живот и които искат да избегнат ада. Приемат Го като Спасителя, който благославя, но не и като Господ.

Не виждаме подобно нещо в служението на Исус. Неговото послание беше много по-различно от това, което се проповядва в Америка! Само вижте как Той подходи към един младеж: „И когато излизаше на път, някой се затича и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?” (Марк 10:17).

Най-напред искам да отбележа, че този човек дойде при Исус тичайки. Когато Го настигна, коленичи пред Него и попита какво трябва да направи, за да бъде спасен. Мога да си представя как младежът си проправя път през тълпата около Исус, как коленичи, сграбчва ръката Му и разпалено пита: „Какво да направя, за да се спася?” До този момент нито в моя личен живот, нито в служението ми, никой, богат или беден, не се е затичвал при мен, не е коленичил и запитвал: „Какво да направя, за да се новородя?” Този човек беше целеустремен! Някой може да си представи как богатият млад управник небрежно се насочва към Исус и със студен, резервирано интелектуален тон спокойно задава въпроса за цената на вечния живот. Случаят беше доста по-различен. Този младеж съвсем сериозно искаше да бъде спасен! Гледайте: „Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот? А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог” (Марк 10:17-18). Той не ласкаеше Исус, не Го нарече „Господи благи”. Вярвам, че ако нарече Исус Господ, ще трябва да Го остави да бъде за него това, което е казал! Много християни днес не проявяват подобна доблест. Наричат Исус Господ и казват, че техният пастор е лидерът, но не правят това, което Господ иска от тях, нито приемат инструкциите на пастора си. Усмихват се и казват „амин” след проповедта, но не я практикуват в личния си живот. Имат уши да слушат, но не прилагат нещата, които Духът им казва. Много пъти си мислят, че посланието се отнася за другите, които са „много по-лоши от тях”. Това са лицемери! Опитват се да махнат съчицата от окото на братята си, докато гредата заслепява собствените им очи. Сега виждате как Исус послужи на този целеустремен човек, който искаше да се спаси. „Знаеш заповедите: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си. А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си!” (Марк 10:19-20). Исус цитира последните шест от десетте заповеди, всички касаещи човешките взаимоотношения. Младият човек ентусиазирано отговори, че ги е опазил от младостта си. Аз вярвам, че ги е спазвал. Виждаме с какво сърдечно отношение отива при Исус. Но Господ умишлено пропуска първите четири заповеди. Те засягат взаимоотношенията между хората и Бог, като първата от тях е, да нямат други богове или идоли, освен Него. С други думи, нищо в живота ни не бива да застава пред нашата привързаност, любов и посвещение към Бог.

Младият човек не беше изпълнил тези заповеди, нито имаше готовност да го направи в дадения момент. Исус беше разобличил идолите в неговия живот. „А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди, продай що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай” (Марк 10:21). Забележете, Исус го възлюби!

Но как показа любовта Си към този човек? Като направи Евангелието малко по-лесно, за да не би случайно да го съблазни? Като избегна конфронтацията с идолите на позиция, власт и пари в неговия живот? Защо просто не го поведе в молитва на покаяние с надеждата, че един ден той ще остави тези идоли? В крайна сметка, този човек беше отбран кандидат със своето силно желание да бъде спасен. Исус трябваше само да изтегли мрежата и щеше да има на разположение един богат християнин! Но Господ го обичаше. Предпочете да представи на този човек истината с много силно слово, като пое риска да изгуби един ентусиазиран, влиятелен човек. Исус го погледна в очите и му каза, че нещо му липсва - не ревност, но готовност на сърцето и на ума да остави всичко, което има. Представяте ли си Исус да ви каже, че нещо ви липсва и то би ви попречило да се спасите! Ако обичате истински обаче, вие сте откровени, дори да знаете, че това означава отхвърляне. Много християни и проповедници ласкаят, като се страхуват, че ще бъдат отхвърлени от хората. Те желаят приемане. Аз бях такъв. Всички, които срещах, ме харесваха, защото винаги им казвах нещата, които искаха да чуят. Мразех конфронтирането и отхвърлянето и исках всички да са щастливи. Впоследствие Бог изобличи моите несигурни, себични мотиви. Той откри фокуса на любовта ми - самият аз, а не хората, които ме ограждат. Бях по-загрижен дали ще ме приемат, отколкото да им дам истински необходимото.

Много по-добре е да кажеш истината, отколкото да правиш компромис с нея и да накараш някого да повярва лъжа. Далеч по-добре е да чуят истината сега, отколкото да вярват, че могат да продължават да грешат, докато един ден Господарят им каже: „Махнете се, Аз никога не Съм ви познавал. Бяхте заблудени!” „Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство” (Марк 10:22-23).

Този тъй ентусиазиран човек сега си отива наскърбен! „О, Исусе, как можа да постъпиш така? Човекът дойде разпален, а след като чу Твоята проповед, си тръгна наскърбен! Не знаеш ли, че трябва да приключваш службите Си оптимистично? Проповедите Ти трябва да насърчават хората и да им създават самочувствие, а не да ги наскърбяват. Посещаемостта ще намалее, ако продължаваш да се отнасяш към ентусиазираните мъже и жени по този начин особено, ако те са богати и влиятелни. Иди след него и посмекчи нещата; със сигурност той ще се върне след време.”

Ето какво би чул Исус днес от Своите членове на духовния съвет и църквите в Америка! Той би бил изправен пред тях и биха изисквали от Него да се покае. Как се е осмелил да съблазни този потенциално добър дарител! Не знае ли, че в момента строим църква? Предполагам, че Исус не е разбирал тактиките за изграждане на голямо, успешно служение - поне не по начина, по който някои служители днес са научени. Може би Той е забравил за момент как да печели приятели и да влияе на хората. Може би е трябвало да посмекчи Своите проповеди и да поднася не изобличителни послания. Послания, които създават себеуважение. Не стоят ли така нещата в Америка? Впримчили сме се в това, да правим всичко възможно, за да бъде взето решение за приемане на Исус. Решенията са голямо нещо, стига да се основават на истината. Бог ми показа как много служители, включително и аз самият, биха постъпили при вида на този богат човек, който се затичва към тях, коленичи и пита: „Проповеднико, какво да направя, за да се спася?” Бог ми напомни, че ние бихме казали: „Ти искаш Исус! Искаш да бъдеш християнин! Слава на Бога, само изречи тази молитва на покаяние с мен… Сега, братко, ела, причисли се към църквата и ме следвай в евангелието, което проповядвам!” Трябва да осъзнаем, че Бог никога не ни е призовавал да разширяваме Евангелието, като улесняваме хората с идоли да се „спасяват”. Идолите трябва да бъдат оставени. Исус трябва да бъде приет като Господ, не само като Спасител!

Сега обърнете внимание какво направи Исус, след като този богат младеж се отдалечи: „А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство! А учениците се смайваха на Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатство! По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно” (Марк 10:23-27). Не се затича след човека, за да го върне обратно. Обърна се към последователите Си и ги просветли: „Колко мъчно е за тия, които уповават на богатството…”. Идол е всичко, което ти обичаш, на което се доверяваш и на което отдаваш вниманието си повече, отколкото на Бог! Този човек нямаше желание да изостави своя идол и да последва Исус. За някои хора идолът може да е популярността сред колегите; за други - спорта, храната, телевизията или музиката. Списъкът продължава. Идолите не са едни и същи за всички. В Левит 26:1 Бог казва: „Да не си правите идоли…”. Човек сам превръща дадено нещо в идол, като го обича или уповава на него повече, отколкото на Бога! Обърнете внимание! Исус не му заяви: „Не ти ли казах, че ако се покориш на Словото, което Отец току що ми даде за теб, и се откажеш от тези пари, Той ще ти въздаде стократно!” Но ние сме го казвали. Служителите обещават стократно благословение от Бога само, за да накарат хората да откликнат на Господното Слово. И така, мотивът става: „Дай, за да получиш!” Ако беше така, значи Исус се провали. Трябваше да наблегне на благословението, а не на цената. Той не се опита да примами този човек в царството чрез благословенията.

Сега гледайте и се чудете на това, което Господ каза на Петър и на останалите ученици: „Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и те последвахме. Исус каза: Истина, истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието и да не получи стократно сега, в настоящото време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи” (Марк 10:28-31). Сега Исус се обръща към тези, които вече са оставили всичко, за да Го следват и казва: „Ще получите стократно повече от това, което сте оставили, сега, в този живот - къщи и земи, заедно с гонения, а в идещия век - вечен живот.” Ако парите бяха мотивът Петър, Яков, Йоан и Андрей да се откажат от всичко, за да последват Исус, те никога не биха зарязали своя бизнес. Тези хора не знаеха за обещаното стократно благословение. Сега чуха това за първи път. Беше им ясно, че Исус има думи на вечен живот и затова го последваха - парите не им бяха идол.

Бог никога не е изисквал някой да бъде съвършен, за да тръгне след Исус. Очаква само покорство към Него. Младият управник навярно притежаваше повече качества от Петър, но апостолът беше готов да направи всичко, което Господ поиска от него. Ето какво Исус има предвид, когато ни призова да оставим всичко и да Го последваме.

Когато приех Исус Христос за Господ през 1979 година и бях изпълнен със Святия Дух, Бог незабавно започна да ми говори за служението. По това време следвах механоинженерство в университета Пардю и бях в списъка на декана с планове да се запиша в Харвард за магистърска степен. Не исках да имам нищо общо със служение. Всички служители, които бях срещал, по мое мнение бяха хора, неспособни да постигнат кой знае какво в живота. Всички изглеждаха странни. Никога не бях срещал и не бях прекарвал време с добър служител. Другото ми схващане за служението беше живот в Африка в някаква колиба! Но Духът на Бога слезе върху мен по време на една служба и каза: „Джон, призовал Съм те да проповядваш. Какво ще направиш по въпроса?” помислих си: „Семейството ми ще се отрече от мен; те всички са католици. Ще свърша като всички останали служители. Въобще не ми се ходи в Африка.” Сведох обаче глава и се помолих: „Да, Господи, ще Ти се подчиня и ще проповядвам, независимо от цената, която трябва да платя!” Разбира се, реалността се оказа много по-различна от моите представи, но Бог не ми показа това. Само искаше да знае дали бих оставил всичко, за да го последвам. Ако изследвате служенията на Петър, Павел и другите ученици в книгата Деяния и в посланията, ще видите, че техните поучения са в пълна хармония с това, което Исус проповядваше на богатия младеж! Днес сме се отклонили доста от тази пътека. Това е основната причина за упадъчното духовно състояние на Америка. Направили сме позицията „новороден християнин” толкова лесно достъпна, че пътят на истината е бил грубо нарушен. Затова Бог отправя призив към Своите хора да оставят идолите си и да се върнат към Божието сърце. Да бъдат народ, приготвен за своя Господ!