На корицата


ТОВА Е ВЗАИМООТНОШЕНИЕ, А НЕ ЗАКОН



страница8/8
Дата24.07.2016
Размер1.2 Mb.
#2937
1   2   3   4   5   6   7   8

ТОВА Е ВЗАИМООТНОШЕНИЕ, А НЕ ЗАКОН
Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние... А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля” (Лука 3:8, 9).
Плодът се определя от корена

Много хора, когато се покаят за даден грях, спират вниманието си на плода, а не на корена. Ако откъснеш плод от някое дърво, на негово място ще израсне друг. Но ако отсечеш корена на дървото, вече никога няма да има плод! За да постигнем това, трябва да се покаем за сърдечния мотив, произвел плода на греха. Всеки грях е със себичен мотив. Ако някой съгреши спрямо друг, то пак е по себични причини. Затова коренът на всеки грях е егоизмът. Божията любов, от своя страна, не търси своето (І Кор. 13:5). Словото на Бог ни наставлява да бъдем закоренени и основани в любовта (Ефесяни 3:17). Ако сме усъвършенствани в любовта, няма да грешим, тъй като едно дърво с добри корени не може да произведе лош плод. Бог не търси Своето! Самата Му природа е даваща. Той е любов! За да може да сме закоренени в Божията любов, първо трябва да разберем любовта Му към нас. Няколко години след като бях станал християнин, аз се прибирах с колата от работа, когато Бог ми проговори: “Джон, знаеш ли, че Аз те считам за по-горен от Себе Си?” Не можех да повярвам на чутото. Как би могъл да ме счита по-горен от Себе Си?

Бог е Този, Който е създал небето и земята. Той е Бог! Затова Му казах: “Господи, не мога да приема това, ако не ми дадеш три стиха на Новия Завет в потвърждение на думите Си.” Той не ме смъмри, защото от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяко слово. Бог ме попита: “Какво казва Филипяни 2 глава?” Отворих Библията и прочетох следното: “Не правете нищо от партизанство или тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си” (Фил. 2:3). Господ каза: “Ето ти го първият стих.” Възразих: “Господи, Ти говориш за Твоето отношение към мен, а Павел пише на християните във Филипи, като казва да считат другите за по-горни от себе си.” Той продължи: “Джон, никога не казвам на децата Си да правят нещо, което Аз Самият не правя.” Затова има толкова много проблеми християнските домове. Родителите казват на децата да не се държат по определен начин, но те самите го правят. Казваме на децата си да не влизат в конфликт, а ние се караме. Нашите действия оказват по-голямо въздействие от думите ни и децата израстват, следвайки това, което са видели, а не това, на което са били учени. Все още не бях съвсем сигурен по въпроса, затова казах: “Това е само един стих. Трябва да ми дадеш още два.” Тогава Бог отговори: “Джон, кой бе прикован на кръста – Аз или ти?” Потръпнах, като чух това. Господ продължи: “Аз бях прикован на кръста, като поех твоите грехове и болести, твоята нищета и наказание, защото те счетох за по-горен от Себе Си!” Той никога не е извършвал никакъв грях. Дори не беше задължително да идва на земята. Би могъл да остави всички ни да отидем във вечното огнено езеро заедно с дявола и неговите ангели (Матей 25:41). Той не дойде заради Себе Си, а заради нас! Следват вторият и третият стих: “Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй, щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата, с Чиято рана вие оздравяхте” (І Петрово 2:24). “В братолюбието си обичайте се един друг като сродници, изпреварвайте да си отдавате един на друг почит” (Римляни 12:10). Господ ми каза: “Джон, Аз Съм първородният от много братя” (Римл. 8:29).

До този момент не разбирах дълбочината на Неговата любов. Осъзнах, че дори, ако само един човек погиваше, Той пак би дошъл с готовност и би извършил същото. Този вид любов е основа на Божието царство. Ето къде трябва да сме закоренени и как да се отнасяме един към друг.


Да слугуваме или да ни се слугува

Мнозина поради отхвърляне не разбират тази любов. Често деца биват болезнено отхвърляни от собствените си родители. Представата, която имаме за нашия земен баща, се отразява на виждането ни за Небесния ни Отец. Затова Бог ни се открива по друг начин. Помазанието на Илия идва, “за да обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на децата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия” (Малахия 4:6).

Започнахме да загубваме своите бащи като нация през 1940-те и 50-те години и от тогава насам става все по-зле. Себичността е започнала този процес на отхвърляне. Изискванията за бащинство се свеждат до ориентирания към успех живот на мъжете. Другите са твърде мързеливи. Сега много хора виждат Бог като един, който взема, а не като дарител. Те не могат да приемат любовта Му към тях, защото смятат, че трябва да бъде заслужена, като печелят Неговото одобрение, както е било с плътските им бащи.

Много бащи и водачи в църквата са по-загрижени за своите цели, отколкото за децата си или за хората, които Бог им е поверил. Хората са само ресурс, чрез който осъществяват своето видение. Успехът на видението е по-важен от неговото предназначение и това ни оставя без ученици. Вместо да служат на хората, които Бог им е поверил, те изискват да им се служи, тоест да служат на видението им. След последната вечеря Исус стана, взе престилка, наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците си, като ги избърсваше с престилката. Тогава Той каза: “Знаете ли какво ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ; и добре правите, защото Съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас” (Йоан 13:12-15). Ето към какво ръководене ни е призовал Той. Водачи, които желаят да служат, а не да им се служи. Искам специално да отбележа: Исус изми и краката на Юда! Той постоянно проявяваше загриженост, дори към този, който се готвеше да го предаде. Не използва авторитета Си, за да защити Своя живот или служение!

Колко пъти лидерите са спирали възхода на подвластни на тях мъже и жени, защото са ги подозирали? Истината е, че те не са сигурни в призванието си. Не са съвършени в любовта; страхуват се, че това, което им е дадено, може да бъде откраднато. Така беше при Саул. При мисълта, че Давид ще спечели сърцата на хората, той започна да прави опити да го отстрани. Хората на Саул му служеха от страх. Давидовите мъже го правеха от любов. Познаваха Давид като човека по Божието сърце, който истински обича хората. Ето защо, когато той само промълви за желанието си да пие вода от Витлеемския кладенец, трима мъже рискуваха живота си, като преминаха през редиците на врага, за да изпълнят неговото желание. Какво в този човек ги накара да постъпят така? Неговата загриженост може да се види в реакцията му, когато те занесоха водата. Той отказа да я пие, защото мъжете бяха рискували живота си заради неговото желание. Саул изискваше уважение, докато Давид печелеше уважението на своите хора.

Исус ни даде следната изумителна заповед, след като изми краката на учениците Си. Той каза: “Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов по между си” (Йоан 13:34-35). Исус заповядва, не просто препоръчва, да се обичаме с любовта, която току що описах! Да считаме другите по-горни от себе си. Ако сме закоренени в този вид всеотдайна любов, грехът няма да принася повече плод! Ще бъдем свободни от себични мотиви.

Исус казва, че по тази любов светът ще ни разпознае като истински ученици. Няма да го разберат по проповедите ни! На света му е омръзнало просто да слуша, че Бог променя живота на хората; иска да види Неговата животопроменяща сила в християните! Няма да ни разпознаят като Господни ученици по чудесата, извършени в Негово име. Библията говори за лъжливи знамения и чудеса в последните дни (ІІ Солунци 2:9). Чудесата ще привлекат вниманието, но Божията любов ще задържи хората. Също така съм чувал проповедници да казват, че светът ще познае, че сме Негови по нашето финансово богатство. Определено сме видели, че това не е вярно!

Днес светът осмива християните, заради прекаления им стремеж за обогатяване! Виждат съревнование, завист и гордост сред християните – скрити зад маската на служението или на библейските обещания, но мотивирани от себичната любов!


Ако Ме любите”

Как е възможно да опазим тази заповед – да обичаме така, както Той ни обича? Как можем да ходим в подобна любов? Щом това е заповед от Бога, значи не е невъзможно. Невъзможно е само, когато се опитваме да го постигнем със собствени сили. Би било нечестно Господ да ни даде неизпълнима заповед. Вижте добре следните думи на Исус: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15).

Подготвях се за служба, когато Божият Дух ми посочи тоя стих. Усетих го така: “Джон, ако Ме обичаш, ще го докажеш чрез спазването на Моите заповеди.” След като размишлявах върху това няколко минути, Господ ми каза да прочета стиха отново. Прочетох го. Той проговори: “Не разбра какво искам да ти кажа – прочети го отново.” Това продължи, докато не прочетох стиха около десет пъти. Най-после казах: “Господи, прости моето невежество; покажи ми какво искаш да кажеш.” Отговори: “Джон, смисълът на думите Ми не е, че ако спазиш Моите заповеди, ще докажеш, че Ме обичаш. Аз вече знам дали Ме обичаш или не! Това, което казвам, е, че ако човек е истински влюбен в Мен, той ще придобие способност да изпълнява заповедите Ми!Става дума за взаимоотношение, а не за закон.

Аз тълкувах нещата, сякаш бяха закон. Много хора днес познават Господа по този начин. Те са заменили любовните взаимоотношения с Него със седемте стъпки към изцелението, четирите точки за спасение, петте стиха за преуспяване и кръщение в Святия Дух. Смятат, че по някакъв начин Бог може да бъде ограничен в тяхната кутия с обещания, които да бъдат изваждани и изповядвани според собствената им преценка. После се чудят защо имат толкова много проблеми с греха! Защо Неговите заповеди са толкова трудни за изпълнение? Защото хората не са закоренени в Божията любов!

Нека да дадем пример. Влюбвали ли сте се някога? Когато бяхме сгодени със съпругата ми Лиза, аз бях влюбен до уши. Постоянно мислех за нея. Правех всичко възможно, за да прекараме колкото се може повече време заедно. Ако тя се нуждаеше от нещо, независимо какво правех или колко часа беше, аз скачах в колата и й го доставях. Нямаше нужда да се насилвам да говоря на хората за нея – хвалех я на всеки, който би слушал. Поради силната ми любов към нея, за мен беше удоволствие да правя всичко, което тя пожелаеше. Не правех тези неща, за да докажа, че я обичам; правех ги, защото вече я обичах! Тя беше центърът на моето внимание. Чувствата ми бяха насочени към нея. Вече не се интересувах от никакви стари приятели. Не желаех никое друго момиче. Тя беше зеницата на окото ми.

Но след няколко години насочих вниманието и привързаността си към други неща, като например служението. Вече с усилие правех нещо за нея. Приемах Лиза за даденост и тя не беше чак толкова в мислите ми. Купувах й подаръци по задължение на Коледа, на годишнини и рождени дни – и дори това представляваше известно усилие. Нашият брак беше застрашен. Първата ни любов умираше! Понеже силата на нашата предишна любов вече липсваше, беше трудно дори да се спогаждаме. Тогава Бог обърна сърцето ми и ми даде да видя какъв егоист съм станал. По милост Той запали отново пламъците на нашата първа любов и изцели брака ни.



В светлината на всичко това можете да разберете защо Исус каза: “Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си от къде си изпаднал, и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при тебе скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш” (Откровение 2:4-5). Тук Исус говори на Църквата! Какво иска да каже с “покай се и върши първите си дела”? Преди да изрече всичко това Господ казва: “Зная твоите дела, труда и търпението ти, и че не можеш да търпиш злите човеци”. Значи не става въпрос за хора, които бездействат. Защо тогава казва: “Покай се и върши първите си дела?” Отговорът е, че в момента те Му служат по задължение, а не от любов. Господ казва: покай се – промени сърцето си, нека любовта ти към Мен да се възобнови; отхвърли своите идоли и отново Ми служи от любов, а не по навик! Ако сърцето ни е закоренено в дълбока любов към Него, тогава спазването на заповедите Му не е тегота, а удоволствие! Как да се влюбим в Него и да останем в това състояние? Отговорът е в следните стихове: “И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното... Затова умъртвете природните си части, които действат на земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство” (Колосяни 3:1, 5). Ще мислиш за това, което търсиш! Ако търсиш успеха, твоите мисли ще бъдат насочени към успех – дори това да е служението! Докато бяхме сгодени, аз постоянно мислех за Лиза – как да прекарам повече време с нея. Исках да съм колкото се може повече в нейното присъствие. Когато търсим Божието присъствие, нашите мисли са насочени към Него. Много заблудени християни ходят на църква, дават десятък, пеят песни на хваление и поклонение, кимат в съгласие с проповедта на служителя и вероятно помагат в служението, но всичко това става по задължение. Но ако някой спомене областта, към която са насочени техните интереси, като предстоящия футболен мач в понеделник например, те се надигат с искрящ поглед и с голямо вълнение започват да коментират кой според тях ще победи и защо. Къде са насочени интересите им? Това, към което са насочени твоите интереси, ще доминира мисленето ти. Аз нямах проблеми да мисля за Лиза винаги, когато работата не изискваше пълното ми внимание. Веднага щом вниманието ми се освободеше от работата, умът ми превключваше към това, от което се интересуваше – Лиза! Когато в началото започнах да гледам “Далас Каубойс”, те ангажираха твърде малка част от вниманието ми. Но колкото повече ги гледах, моят интерес започна да нараства, говорех и мислех за тях, докато те се превърнаха в идол в живота ми. Съответно, колкото повече търсиш Господното присъствие, толкова повече Той ще ти се открива, което ще разпалва още по-голям копнеж по Него; докато това желание те завладее!

Исус говори по въпроса в Йоан 14:21 “Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби, а който Ме люби (човек, който Го търси с цялото си сърце), ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему”. Колкото повече преживяваме Неговото изявено присъствие, толкова повече ще Го желаем. Много хора се провалят, защото престават да търсят, щом не Го чувстват наблизо. Бог казва в Еремия 29:13 “И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце”. Ключът е да Го търсим с цялото си сърце! Ако си загубил нещо много ценно, ти не го търсиш пет минути и после да се откажеш. Ще го търсиш, докато го намериш, независимо колко време е нужно! В Евреи 11:6 пише: “Той възнаграждава тия, които Го търсят”. Трябва да търсим, докато не намерим, защото Той ни е обещал, че ако усърдно Го търсим, ще Го намерим. Може да не е според нашите планове, но ще Го намерим!

Обърнете внимание какво казва Колосяни 3:5 “Затова умъртвете природните си части, които действат на земята”. Грехът бива победен не чрез закона на делата, но чрез усърдно търсене на Господа. Когато ревностно Го търсим, нашите мисли и любовта ни са насочени към Него, като по този начин умъртвяваме желанията на плътта! Това е свързано с думите на Исус, че ако Го обичаме от все сърце, с радост ще изпълняваме заповедите Му. Толкова много хора са се опитвали да разпънат делата на плътта, без да имат дълбоки взаимоотношения с Него! Сега можете да разберете какво Павел има предвид в Галатяни 5:16, когато казва: “Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти”. Ходенето в Духа умъртвява желанията на плътта!

Това е цената, с която Бог ни е създал! Ако погледнете Адам в Едемската градина, ще разберете целта на сътворението. Бог не постави Адам в градината, за да има успешно изцелително служение, ефективно евангелизаторско служение, да изгонва демони или да основе голяма църква. Бог го създаде, защото желаеше общение с него. Същото иска от нас и днес. Господ желае общение с нас. Търси хора, които ще прекарват време с Него: не в дълги религиозни молитви, а в дух и истина.

Представяте ли си да пристъпвам към жена си с интимни намерения, държащ лист с план в ръка. Стъпка първа: Кажи й, че е красива. Стъпка втора: Хвани я за ръката. Стъпка трета: Погледни я в очите и кажи: “Обичам те.” и т. н. Колко далеч мислите, че ще стигна? Но в крайна сметка хората свеждат взаимоотношенията си с Господа до това ниво. Ако продължават по същия легалистичен начин, ще усетят как животът им гасне. Трябва да Го търсим не по задължение, а защото желаем Неговото присъствие. Нужно е да имаме сърдечни взаимоотношения. Трябва да мразим греха, защото обичаме Бога и не искаме нищо да ни разделя.

Нека да дам друг пример със съпругата ми и мен – да предположим, че аз определям времето ни за общуване да бъде всеки ден от 17 до 18 часа следобед. Всичко, което тя би имала да каже, трябва да почака до 17 часа. Отгоре на всичко, от 17 до 18 часа говоря само аз. Тя няма никакъв шанс да вземе думата заради неспирното ми говорене. После точно в 18 часа аз ставам, казвам, че е било чудесно и си тръгвам. Що за взаимоотношения са тези?

Току що даденият пример е свързан със стереотипа, в който бях изпаднал преди няколко години. Молех се по два часа сутрин – от 5 до 7 часа. Излизах, разхождах се по един усамотен път и усърдно говорех на Господа. Имах специален списък с нужди, но се молех и за всякакви други спонтанно възникнали неща. Бях много горд с усърдието си. Тогава една сутрин, когато приключих с двучасовата си молитва и се запътих за вкъщи, Бог проговори много ясно в моя дух: “Бих искал останалите двадесет и два часа от денонощието!” После продължи: “Джон, ти излизаш тук почти всяка сутрин и се молиш по два часа, но когато в 7 сутринта кажеш Амин, и тръгнеш да изпълняваш различните си задължения, ти не Ме допускаш при повечето от тях”. Той ми каза, че иска моето сърце да е отворено за гласа Му по всяко време, не само докато се моля. Това е взаимоотношение на общение с Бога. Някои от най-великите неща, които Господ ми е откривал, са идвали не в точно определеното ми сутрешно време за молитва, а докато съм карал колата, докато съм се къпел, докато съм косял тревата или съм правел нещо друго. Господният Дух е с нас всеки миг, не само през времето за молитва. Не ме разбирайте погрешно, ние всички трябва да имаме ежедневно молитвено време, когато можем да се затворим във вътрешната си стаичка и да търсим Господа. Но това трябва да става чрез желание за общение. Тогава, когато си тръгнем, близостта с Него продължава. Толкова много хора са попаднали в коловоза на духовната рутина. Те могат да пеят песни на хвала и поклонение и да изричат дълги молитви, без никакво общение със Святия Дух. После се чудят защо огънят си е отишъл; защо служението на Бога е станало скучно и защо прелестите на тоя свят привличат вниманието им по-лесно, отколкото Божиите неща. Отговорът е, че са се отклонили от целта, с която са създадени – общение с живия Бог.

Исус казва да се покаем и да вършим първите си дела. Да Му служим с пламенна любов, а не по задължение. Ако любовта към Него е вашият основен мотив, то вие ще имате плода на покаянието. Плодът може и да не се забележи веднага, но ще се изяви. Процесът на покаяние не е пълен, докато няма явен плод. Не позволявайте каквато и да било опозиция да ви попречи да Го опознавате, но се спуснете към целта на горното призвание от Бога в Христос Исус – да Го познаете така, както Той ви познава! Нека Божията благодат и присъствие да бъдат с вас в Христос Исус, нашия Господ.


А на Онзи, Който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.

Юда 24-25



* * *
Джон Бивиър е автор на няколко бестселъра, измежду които „Вратата на дявола”, „Пламнало сърце”, „Примамката на сатана” и „Страхът от Господа”. Джон и неговата съпруга Лиза, също автор на бестселъри, основават служението „Джон Бивиър” през 1990 г. От тогава насам то е развило разностранна интернационална дейност, включваща и седмично европейско телевизионно предаване „Вестител”.

Джон служи по конференции и църкви в САЩ и други страни. Заедно с Лиза и четиримата им сина живеят в Колорадо.


Каталог: library -> duhovni
duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека
duhovni -> Обикновеният път
duhovni -> Към световно единство гари Ка
duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса
duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция
duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие
duhovni -> Неизбежно като зората Франсин Ривърс


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница