На Мейсън и Джъстин. Дано видите Неговия образ в мене и поради това израснете като по-добри и зрели мъже

нова не беше много красиво момиче. Всъщност беше грозна. Носеше неподходящи дрехи, докато тялото й се нуждаеше от възможно най-голямото разкрасяване. На години тя приличаше на жена на средна възраст, дошла от Сибир. В училището се шегуваха, че са я кръстили Нова, защото тя изглеждала така, сякаш е ударена от супер нова звезда. Ако някой искаше да обиди своя приятел, той му казваше, че е влюбен в Нова. Ако Нова изобщо имаше представа какъв е нейният статус в „касто-вата система" на прогимназията (или доколко той й липсваше), тя никога не ни даде да разберем това.

Както в много училища, нашият клас трябваше да определи ученици, които щяха да се състезават за наградата „най-заслужил ученик през годината". Разбира се, всички знаеха кое момче щеше да спечели Борислав. Всички момчета или го мразеха, или бяха негови приятели. Всички момичета го обичаха. Докато сред момичетата щеше да има сериозна конкуренция, Борислав сигурно щеше да спечели сред момчетата, защото всяко момиче щеше да гласува за него.

Сякаш беше дошло времето да се сложи край на едноличното му господство над момичетата в прогимназията край Тихия океан. Беше време да се подели цялото богатство и да се натрие носът на Борислав.

През обедната почивка бе скроен заговор. Той се роди от една шега, когато някой се сети, че тя може да се осъществи. Може би имаше такава вероятност с много тайно убеждаване щяхме да придумаме момчетата да гласуват за момиче, което да направи деня на победата паметен за Борислав и да изрази нагледно нашето презрение към него. Но кой можеше да послужи за такава обида и да има притегателната сила да сплоти редиците на нашата революция? Имаше само един човек Нова. Най-грозното момиче в училището.
Така се проведе една тиха политическа кампания, организирана чрез задкулисни разговори и тайни бележки. Изградихме голяма нелегална мрежа от момчета, които щяха да гласуват за Нова. Ние, новоизлюпените политици, злорадствахме при мисълта, че можем да унижим Борислав. Представяхме си го как води на дансинга най-грозното момиче на света, хванал я под ръка; как трябва да прекара цял ден, седнал до нея на сцената на аудиторията; как снимката им ще остане завинаги в летописната книга на училището.

Дойде денят на избора. Нова не знаеше, че крояхме някакви планове за нея. Борислав спечели, като оправда очакванията. Неговите умни приятели бързо го наобиколиха, за да придружат новия „цар" на училището. Но коя щеше да бъде царицата? Нашият план пропадна. Нелегалната агитка не успя да убеди достатъчно момчета да сложат фаталното кръстче на бюлетината с името на Нова и тя излезе на предпоследно място. (Подозирам, че някой предвидлив учител бе променил резултатите от гласуването, за да предпази Нова от унижение.) Ние изпитахме известно чувство на победа, защото бяхме отправили предупреждение към поклонничките на Борислав за това какво все пак можеше да му се случи.

По време на целия този инцидент никой не помисли за Нова. Тя беше уродлива, грозна и неприемлива в обществото но не и глупава. Тя веднага разбра, че е жертва на една жестока шега, която не е насочена срещу нея, но в която я използват безмилостно.

Никога не ни беше хрумвало, че Нова може да има чувства. Според нас тя не участваше в групата ни, следователно не съществуваше като пълноценен човек. Тя нямаше какво да ни даде (поне нямаше това, което ние искахме) и затова се опитахме да вземем от нея малкото, което имаше за себе си: нейното достойнство.

Този случай с Нова беше класически пример за детинска игра. Това не беше поведение на момчета, които искат да постъпват като мъже. дори за детска игра беше жесток и носеше белезите на незрелостта. Той показа нашата пълна егоцентрич-ност, склонността ни да изолираме другите, които не участват в нашата компания, нашата подлост и почти животинското желание да нападнем жертвата, без изобщо да помислим, че тя е

човек.

малко или нищо да дадат в замяна. Друга дума за това качество е съчувствие.

Съчувствието се различава от съжалението и благотворителността. To е различно от правенето на комплимент или приятелски жест към някой непознат човек по същия начин, по който хвърляме кокал на куче. To е да се погрижиш или поне да осъзнаеш, че някой друг трябва да го направи.

Тъй като зрелият човек няма нужда да доказва кой е или да се страхува от подигравки, той може да прекарва време с хората, които другите ги смятат за аутсайдери или безинтересни. Истинският мъж може да види ценността на един недъгав, възрастен или обезобразен човек. Той може да им даде вниманието си, да поговори с тях, да им отдели време да уважи хората, които са различни от него. Вместо да издигне крепости около себе си, за да държи хората далече от себе си, той влага силите си, за да строи мостове към живота на другите.

Да имаме съчувствие, означава да бъдем неегоистични; да вложим време и усилия, за да доставим удоволствие на другите, а не на себе си.

Много хора претендират, че са неегоистични. Те посочват какво са направили за другите и подчертават пред нас, че е било с цената на големи лични жертви. Колкото и благородно да звучи това, ако погледнем отблизо нещата, ще открием, че голяма част от тях имат едно избирателно съчувствие. Те желаят да дават на своите приятели или на някой, който може да им даде нещо в замяна. Самият Исус изтъкна това, когато каза, че има малка награда, когато заемаш или даваш на своите приятели. Дори най-големите грешници правят същото (Матея 5:46). След това той даде пример на своите ученици за съчувствието, което трябва да имат зрелите хора. Той казва: „ И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец" (Матея 5:48). други думи, ние трябва да постъпваме като Бога. (Исус знаеше много добре, че ти не си Бог и не си съвършен. И въпреки това Той желае да се стараеш да действаш така.)

Един младеж не става мъж за една нощ. Един човек не може да има близко и любящо взаимоотношение с всички. Повечето от нас пропускат много възможности да проявят съчувствие всеки ден. Но ние можм да започнем отнякъде. Можем като за начало да се откажем да участваме в група, която се отнася към хората както към Нова. Можем да се отдръпнем от младежи, които се подиграват на някого, защото им се струва странен. И докато всеки от нас все повече става истински мъж, ние трябва-

да намираме добри думи, с които да защитим онеправдания и да се сприятелим с него, ако е възможно.

Някои неприятни хора са такива поради определена причина. те са изпълнени с толкова много омраза и горчивина, че са изградили непроницаема броня около себе си. Понякога те имат красиви външности, техните сърца обаче трябва да се променят. Други са прекрасни хора, а имат непривлекателни тела. Всъщност някои хора, които изглеждат непривлекателни, имат много повече неща, които могат да дадат, от „популярните", красиви наглед, но нравствено пропаднали и безсъдържателни личности.

Ти можеш да започнеш да измерваш ръста си като мъж, като прецениш какви са навиците ти да даваш. Има ли някой, на когото ти се раздаваш и той не е в състояние да ти се отплати? Колко души, които в твоята група са считани за „особени", могат да разчитат на теб като на приятел и съюзник? Кое беше последното нещо, което направи, без да очакваш отплата? Може ли да се каже за тебе, че наистина обичаш непривлекателните хора?

Най-общо погледнато, ритуалът на прехода е изпитание за храбростта, издръжливостта, твърдостта и куража на момчето. Ако то пропадне на изпита, не може да стане мъж. Не е необичайно в някои далечни земи да открием мъже, които са физически възмъжали, да бъдат считани за деца, защото не са могли да преминат успешно изпита за мъжество. Към тях се отнасят като към деца, карат ги да работят с жените и ги изключват от общение с истинските мъже.

В джунглите на Южна Америка живее едно племе, което дори днес има много необичаен ритуал на преход. За да станеш мъж в това племе, трябва да понесеш невероятно мъчение.

Когато един младеж желае да стане мъж, мъжете в племето излизат, за да хванат големи количества от едно насекомо, което живее само в тези джунгли. Това е голяма мравка, дълга около 2.5 см., наречена „двадесет и четири часова мравка". Тя е получила името си от ухапването (по-болезнено от ужилване на оса), което боли в продължение на 24 часа.

Когато мъжете открият големите конусовидни мравуняци, те правят малък огън и насочват дима му през отвора в горната част на мравуняка. Димът действа упойващо на злите мравки и те излизат от своята колония доста кротки.

Мъжете бързо събират мравките и те полепват по специални тревни рогозки. Главите им се подават от едниния край на рогозката, а големите им жила от другия. Разбира се, когато стотиците мравки се събудят от упойката, те не са много щастливи.

През това време момчето е отведено в джунглата и е съблякло дрехите си. Карат го да застане с разперени встрани ръце на

поляната, докато се съберат мъжете от племето. Накрая донасят рогозката с разярените мравки. Бавно я допират до различни части на неговото тяло. Винаги, когато тя се докосне до кожата му, мравките го жилват безмилостно. Момчето трябва да понесе мъчението, без да се издаде, че го боли и без да извика. Ако започне да крещи, той пропада на изпита. Понякога болката е толкова непоносима, че момчето припада.

Оставят момчето без храна и вода в пустинята. На следващия ден, ако е преминал успешно ритуала, в племето го посрещат с „добре дошъл" като истински мъж.

В нашата култура нямаме общопризнат ритуал за преход към мъжеството. Някои неправилно считат, че първият полов акт прави момчето мъж. Този акт означава, че той е изгубил девствеността си, но не означава, че е придобил мъжество. Други мислят, че той трябва да направи някакъв смел подвиг, за да докаже куража и мъжествеността си. (Никой всъщност не казва, че ти ставаш мъж, ако можеш да извършиш това геройство, а само загатват, че е така.)

Нашата тайфа от момчета не беше по-различна. Имаме си свой ритуал на прехода: скачането от назъбената скала. Тя беше много висока. Зоната на взаимодействието беше морска ивица между двете части на скалата. Едно неправилно преценяване на стъпките и приятелите ти трябва да те заведат вкъщи в найлонов чувал. Скалата беше мястото, където трябваше да отидем, за да докажем своето мъжество. Обикновено ритуалът се извършваше в някой горещ летен ден, като кандидатите се събираха заедно с групичката „мъже", които вече бяха скачали и няколко момичета, които искаха да видят успеха или унижението на смелчаците.

За непосветените първият поглед от ръба на скалата беше ужасяващ. Дълбоката синя вода в средата между скалите беше нашата цел, а светлозелената ивица издаваше наличието на подводна скала близо до повърхността. Проблем бе и височината. Само едно надникване и поглед надолу и дланите ти се изпо-тяваха от напрежението! Но дори ако останеш жив след скока (а по тези места се разказваха истории за много хора, паднали от скалите), след това трябваше да се изкачиш по хлъзгавата, почти вертикална скала.

Един ден група момчета се бяха събрали близо до споменатата вече скала с форма на мида и наблюдаваха как някои от тези, които вече бяха преминали през този ритуал, потвърдиха отново мъжеството си, като скочиха от скалата.

66

Постепенно тези, които искаха да преминат изпита, се събраха на ръба на мидообразната скала и направиха едно от две неща. Някои бързо изпълниха умовете си с най-различни други неща, за да не могат да мислят за това, което им предстои, поеха дълбоко въздух и почти слепешката скочиха от скалата. Други се спряха в края на скалата и започнаха да размишляват. те често тръгваха назад и пак се връщаха поради подигравките или насърчението на зрителите. Свалиха ризите си и се подготвиха за скока, но застанаха на няколко метра от ръба на скалата, изпълнени с нерешителност. Бяха вперили поглед в целта, която сякаш се отдалечаваше все повече, когато продължаваха да гледат към нея.

Понякога, след като някой младеж дълго се измъчваше в колебания, някой от зрителите прекратяваше тази драма, идваше тихичко изотзад на „жертвата" и го блъсваше силно. Обикновено тези опити имаха неуспех.

Повечето от младежите от втората група скочиха по-късно. Най-накрая те се поддадоха на натиска на обидите и примера на връстниците си и скочиха от скалата. За малцина от тях рискът се оказа прекалено голямте се завърнаха в безопасността на ниските места. Но трябваше да платят за своя провал. Те не преминаха изпитанието, те не бяха мъже. Разбира се, тези, които го преминаха, разказаха на всички, на които можеха, за успеха си и за няколкото си неуспешни опита. От такъв провал нямаше по-голямо унижение. (Освен да говориш пред целия клас и ципът да ти се е разкопчал.)

За съжаление, тези, които скочиха от скалата, всъщност не станаха мъже този ден. Te бяха смесили мъжеството с нещо друго безстрашие, глупост, безразсъдност или поддаване на влиянието на връстниците. Скокът не беше ги променил истински. Той не беше ключът към мъжеството. Мъжеството е нещо повече наистина е така.

Дори в нашия модерен свят тези, които желаят да станат истински мъже, трябва да преминат през ритуал на прехода. Често ние разбираме, че нашата цел изисква да преминем не

едно, а стотици изпитания. Всяко едно е проверка за истинския човек вътре в нас. Всяко едно показва дали израстваме в зрялост или само на години. Това не са някакви безполезни тестове за сила, те са много по-трудни от тях.

Ритуалите на прехода към истинското мъжество са свързани с тестовете за честност и искреност. Всяка лъжа, която сме изкушавани да кажем, е част от тях. Всяка писмена работа, която искаме да препишем, е показател за истинското състояние на нашето мъжество. Всяко преувеличение, за да спечелим някакъв статус, измама, за да избегнем наказание, или неправилна преднамерена проява показват нашето мъжество или неговата липса.

Преходните ритуали към мъжеството приемат формата на възможности да проявим благост или съчувствие. Това са случаите, когато някой се нуждае от изслушване, насърчителна дума или действие, което може да изисква да пожертваме нещо. Такива са моментите, когато трябва да изберем дали да бъдем егоцентрични или да послужим на някого. Тук спадат и случаите, когато рискуваме своята популярност, за да се сближим с някой от „непривлекателните" хора в училището.

Нашето мъжество ще бъде изпитано тогава, когато трябва да покажем себеконтрол. Когато доказваме, че сме мъже, като вместо да загубим девствеността си, я запазваме. Или когато искаме да ударим някого по устата, но се въздържаме. Себевладение проявяваме и когато наистина желаем да кажем на някого какво мислим за него (с всички груби думи, за които се сещаме) и не го правим, а вместо това, като по някакво чудо, започваме да се молим за него.

Преходните ритуали са случаите, когато спазваме своите обещания. Тогава, когато смело се отказваме от погрешни неща. Винаги, когато отхвърлим възможността да чуем нецензурна шега или да участваме в непочтен разговор.

За днешните мъже ритуалът на прехода е нашата възможност да бъдем праведни с праведността, която започва от сърцето и се проявява и навън. Това е времето, което посвещаваме, за да разговаряме с Бога, времето, прекарано в разговори за Него. Той се изразява и в посвещаването на време, за да се запознаем с Неговото Слово, както и във всички случаи, когато ние отдаваме своето време, за да следваме Божието водителство.

Истинското мъжество се проявява чрез постоянството. То е като едно житейско пътешествие. По нашия път има много отклонения, пътечки или избори. Много от тях водят в обратна

Няма нищо по-тъжно от един пораснал на години човек, който не решава да бъде истински мъж. Повечето хора, които постъпват така, не осъзнават, че са направили избор. Те просто са последвали илюзиите за мъжествеността, представени им от света и са отхвърлили образа на истинския мъж, показан в личността на Самия Христос. тези неправилни избори водят със себе си трагични последици.

Аз познавам един такъв човек. Той влезе в редиците на армията веднага, след като завърши училище. Там му обещаха да го направят истински мъж, но обещанието се оказа лъжливо, то не му помогна. След това той се ожени, но още не беше истински мъж. Стана баща, но все още водеше вътрешна борба, когато трябваше да прави различни избори и направи погрешни стъпки.

След като постигна много от това, което светът включва в понятието си за мъжествеността, той се обърна към бутилката с алкохол и продължи да живее в продължение на години в алкохолно опиянение. Накрая той изгуби (или изостави) своето семейство, работа и вече не притежаваше способност или желание да различава истината от лъжата. Той почина млад и беден. Беше мъж външно, но вътре в себе си беше останал дете. Той бе пример за това какви не трябва да бъдем. Той бе моят баща.

Всеки ден ти заставаш пред твоя ритуал на преход към мъжеството. От това как го издържаш зависи дали сянката, която хвърляш, има истинско съдържание в първообраза от другия й

край.

Въведение................................................................................................ 4

1. Сянка на мъж............................................................................. 5

2. Не вярвай налъжата!.......................................................... 11

3. Оставяне на „залъгалките"............................................. 16

4. Истинският мъж...................................................................... 21

5. Честност.......................................................................................... 25

6. Храброст......................................................................................... 31

7. Праведност................................................................................... 37

8. Самоконтрол............................................................................... 41

9. Секс.................................................................................................... 47

10. По-близък от брат.................................................................. 54

11. Любов къмнепривлекателните................................... 59

12. Ритуал на прехода...................................................................

Всички ние сме играли, като сме правили сенки с ръце на стената. Животни, птици и профили на известни лица се материализират на стената, ако ръцете се сгънат по правилния начин.

Макар че образите изглеждат реални, ние знаем, че не са. Те са просто забавни. Но случвало ли ви се е да се заблудите и да повярвате, че тайнствената сянка на стената на спалнята вещае някакво зло?

Почти всички сме се заблуждавали по този начин един или друг път. Но докато можем да се смеем на нелепото объркване на илюзията с реалността, много от нас правят същата грешка по отношение на истински важни неща. Като например това какво е нужно, за да бъдеш истински мъж.

Всеки ден ти виждаш образи - или сенки, представящи идеята за истинския мъж. Те ти казват, че истинският мъж е корав. Той е независим, силен, преуспяващ, неемоционален. Виждаш тези образи навсякъде: по телевизията, в списанията и филмите. Лесно е да повярваш в тях, защото изглеждат толкова реални.