На министъра на околната среда и водите утвърждавам: министър



страница1/4
Дата07.10.2016
Размер0.77 Mb.
  1   2   3   4
ПРИЛОЖЕНИЕ

към Заповед №…………………..

на министъра на околната среда и водите

УТВЪРЖДАВАМ:

МИНИСТЪР

ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ

Методика за мониторинг на висши растения
Българската висша флора (спорови и семенни растения) наброява около 3900 вида, принадлежащи към 906 рода от 159 семейства.
ВИДОВЕ И МЕСТА ЗА МОНИТОРИНГ
Обект на националната система за мониторинг на биологичното разнообразие са 196 вида висши растения от 62 семейства. От тях 6 вида са спорови растения – съответно 5 вида са представители на папратовидните растения и един вид е плаун. Групата на голосеменните растения е представена само с един вид, а на покритосеменните със 189 вида, като от тях 49 са едносемеделни и 140 двусемеделни.

По отношение на биологичния си тип видовете определени за мониторинг се разпределят както следва: едногодишни видове – 11; двегодишни – 6; многогодишни – 156; храсти – 19; дьрвета – 4.


Списъка с видове (латинско и българско име), места за провеждане на мониторинг, както и периода на наблюдение и приоритета за провеждане на монитринг са посочени в Таблица 1.
ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДИКАТА ЗА МОНИТОРИНГ

Параметри на наблюдение

При подбора на популационни параметри са взети предвид главно методическите указания на Заугольнова и др. (1993) и (Ryttäri & al., eds. 2003), Основните съображения са свързани с техническите възможности за по-широка приложимост към различни биологични типове, лесно и същевременно коректно отчитане на параметрите на терен. Възприет е подходът на “моментен” мониторинг в период от време на формиране на репродуктивни структури, което ще позволи освен присъствие или отсъствие на локалните популации да се събере информация за развитието и репродуктивния потенциал на вида.



Полевият формуляр за набиране на първични данни включва параметри и информационни полета, които се отнасят до общи характеристики от административен и географски характер. Като специфични за висшите растения са следните информационни полета: флористичен район, GPS координати на популацията, отчетна единица, фенологична фаза, характеристика на местообитанието, площ на популацията, площ на находището, проективно покритие, плътност на популацията, наличие на инвазивни видове, потенциални заплахи и природни явления, взети мерки за опазване и възстановяване.

Указания за събиране на данни и попълване на полевия формуляр

Флористичен район. В това поле се отбелязва с “подчертаване” в кой флористичен район се намира наблюдавания вид.

Отчетна единица. В това поле се записва каква отчетна единица е възприета при конкретния вид, т.е. какво се брои. Ако обект на мониторинг са дървета, храсти, храстчета, туфести треви или луковични растения, с ясно различаване на отделните индивиди, то те се преброяват. При растения с дълги пълзящи коренища и издънки, при които разграничаването на отделните индивиди е затруднено се регистрира отделно броят на вегетативните и генеративните издънки или други части. В полевия формуляр са посочени различни варианти на отчетна единица (дърво, храст, храстче, отделно тревисто растение, туфа, цветоносен стрък, вегетативни листни розетки, вегетативен летораст, генеративен летораст) като избраната се отбелязва с “подчертаване”.

Фенологична фаза. В това поле се отразява в каква фенологична фаза се намира популацията на наблюдавания вид. Фенологичната фаза представлява етап от сезонното развитие, характеризиращ се с определени морфологични изменения, които протичат закономерно в определен срок. Основните фенологични фази са начало и край на вегетационния период (за първи признак се приема фенофазата набъбване на пъпките, следвани от начало на разпукване на пъпките, пълно разтваряне на пъпките, достигане на нормални размери на листата), развитие на репродуктивни органи (описват се фазите оформяне на съцветия от цветните и смесените пъпки, цъфтеж на мъжките и женски цветове-за двуполовите цъфтежът се определя по разтваряне на цветовете и появата на прашец, опрашване, оформяне на семенни люспи, поява на завръзи, оформяне на плодове, узряване на плодове/семена, опадане на зрели плодове/семена), начало на пожълтяване на листата (начало на есенен листопад, масово опадане на листата, край на опадане на листата) и период на опадане на листата. За акуратно и удобно записване на фенофазите в полето са представени варианти на фенофази и чрез подчертаване се отбелязва установената фенофаза на мониторирания вид.

GPS координати на популацията. Определя се точното местоположение на наблюдаваната популация/находище като се отчита централна точка и координатите на най-малко четири характерни точки на находището се регистрират с GPS, така че да може да се опише полигон. Препоръчително е да се засекат най-отдалечените точки в посоките север-юг и изток-запад. Засичането на по-голям брой точки от четири е за предпочитане.

При наличие на мозаечно-петниста структура на популацията е желателно засичането на координатите на основните популационни фрагменти - като се засича централна точка за всеки от тях.



Характеристика на местообитанието. Този блок от информационни полета е свързан с характеристиката на условията на местообитание на вида в конкретното находище. От абиотичните условия се записват данни за надморска височина, форма на релефа, изложение, наклон, основна скала, почва, влажност. За по-точно определяне на някои от тези характеристики е добре, при възможност да се извърши предварителна справка като се ползват топографски, геоморфоложки, почвени и горски карти, аерофотоснимки и съпътсващата ги документация. При почевената характеристика се определя и степента на ерозия в находището. Ерозията (механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на вятъра и водата) се оценява чрез интензивността на този процес. Възприети са и във полевия формуляр има три категории за степен на ерозия - неерозирано, слабо ерозирано, силно ерозирано. При оценката се използва информацията от различните карти, но на терена се прави визуално определяне на степента и вида на ерозията (площна или ровинна) и се отбелязва съответата категория с “+”. Много силна ерозия протича върху много стръмните и урвести брегове, силно разчленена територия с видими следи от ровинна и браздова ерозия, свлачища и сипеи, наносни легла. Силна ерозия се развива в средна и долна част на склоновете на пасища и орни земи с наклон над 100 , единични ровини и бразди в гори с пълнота до 0.3. Средна ерозия се наблюдава на пасища и орни земи с наклон под 100, в гори с пълнота до 0.6 с рядко срещащи се ровинни и ерозионни бразди. Слаба ерозия се наблюдава в гори с пълнота над 0.6; пасища, ливади и ниви, вкл. изоставени, на билата и в долините с наклон до 10о.

Биотичните фактори в находището се характеризират чрез посочване на основния тип растителност и оценка за общо проективно покритие на растителността и съответно проективно покритие в % на дървета, храсти и тревни видове и посочване на видовия им състав. Записват се основните съпътстващи видове в растителното съобщество, като на първо място се отбелязват, тези които изграждат съобществото и доминират в него. Други редки и застрашени видове, които се срещат в същото находище се записват в полето “консервационно значими видове”. В полето “конкуриращи видове” се отбелязват тези видове, които имат преки или косвени (чрез абиотичната среда) взаимоотношения с наблюдавания вид и възпрепятстват неговото нормално развитие и разпространение.



Площ на популацията. Този параметър дава информация за адаптивния потенциал и пространствената структура на популациите и показва заетата площ или размера на популацията (частта от земната повърхност, върху която има индивиди на наблюдавания вид). Мерната единица е хектар (ha). Площта на дадена популация/находище се определя, като очертанията им се приравняват към някаква геометрична фигура (правоъгълник, квадрат, трапец, кръг и т.н.) и се измерват параметрите (дължина, широчина, диаметър и т.н.), необходими за изчисляването на площта на тази фигура. Измерването става с ролетка, или чрез очертаване на полигон чрез GPS. Когато находището съответства на кадастрална единица (отдел, подотдел и др.) в горска или земеразделителна карта, площта на находището се определя въз основа на наличната информация.

Когато индивидите в популациите на оценявания вид са разположени неравномерно и образуват отделни петна или групи в рамките на растителните съобщества, първоначално се определя площта на цялото находище на територията, на която се срещат негови индивиди, а след това се оценява и процентът от площта, зает от проучвания вид. За целта находището се разделя от паралелни и перпендикулярни маршрутни ходове, като по този начин то се разделя на отсечки от по 50 или 100 крачки, а в рамките на всяка отсечка се пресмята броят крачки, преминати по петното на проучвания вид. Подобни калкулации е целесъобразно да се извършват от двама души като единият прокарва маршрута и пресмята общата дължина на отсечката (50 или 100 крачки), а другият отбелязва само броят крачки в рамките на тази отсечка, които минават по “петното” на проучваното растение. Чрез сумиране на показателите, получени от всички отсечки на маршрутния ход, се изчислява процентът от площта, заета от популациите на проучвания вид, а след това се изчислява и общата площ на тези популации, разглеждани като едно находище. По този начин се определя процентът от площта, заета от популациите на изучавания вид, но не и процентът на проективното покритие (Виж. параметър Проективно покритие). Проективното покритие в рамките на всяко едно петно може да бъде различно.



Плътност на популацията. Този параметър е свързан с пространствената структура на популациите и чрез неговото отчитане може да се отчита и тяхната динамика. Мерната единица може да бъде инд./m2 или съответната отчетна единица – туфи, розетки, стръкове и др.

Преброяването и отчитането на вегетативни и генеративни индивиди или друга отчетна единица става отделно. Отделното отчитане на индивидите с репродуктивни структури (спорангии и сори, цветове, плодове и семена) дава възможност за оценяване на репродуктивния потенциал.

При малочислени популации е целесъобразно преброяването на всички индивиди. При многочислени е добре да се използват временни отчетни площадки, които се проектират така, че да се обхване разнообразието на микросредата и на биотипове. При дървета и храсти, влизащи в състава на горски съобщества се препоръча пробните площадки да бъдат с размер 400 m2, а при тревисти и храстчета - 1 m2 или 0.25 m2. При малки по площ популации се избират 3-5 отчетни площадки. При по-големи по площ популации броят на площадките зависи от равномерността в разпределението на наблюдавания вид в рамките на съобществото и в по-малка степен от обилието му. При оптимални условия са достатъчни 15 площадки, докато при неравномерно разпределение на вида това число може да достигне до 50, но в повечето случаи са достатъчни 25 площадки с размер 1 m2. Размерът на отчетната площадка зависи от размера на възрастните екземпляри. Като достатъчен се определя размерът на площадката, при който върху нея се поместват не по-малко от 5 възрастни индивида на наблюдавания вид. За това при по-голямо количество по-малки отчетни площадки се получава по-голяма точност. Формата на площадката – провоъгълна, квадратна, кръгла няма особено значение.

Отчетните площадки се разполагат равномерно на определено разстояние една от друга, така че по възможност да се обхване цялото находище. Те могат да се разполагат успоредно или перпендикулярно, диагонално или във формата на “плик”, през оределени метри (3, 5, 10, 20), независимо от това, дали на дадено място има или няма екземпляри от даден вид. На тези отчетни площадки без установени видове се записват 0 инд., но задължително се включват при изчислявене на средната стойност.

Сумират се индивидите от всички отчетни площадки и се вписват съответния брой вегетативни, генеративни и общия брой индивиди от наблюдаваната пробна площ.

Отчетните площадки не трябва да се разполагат субективно, като се избират “най-типични места”.

Само в случаите, когато популацията представлява отделни петна, заемащи определен процент от площта, площадките се разполагат само в пределите на тези петна и не се разполагат върху места без наблюдавания вид.

Проективно прокритие. Проективното покритие представлява проекция на надземните части на изучаваното растение върху повърхността на почвата. То се определя окомерно или с помощта на квадрат-мрежа. При окомерното определяне върху всяка една отчетна площадка, като се гледа отгоре върху нея се преценява каква част от площадката ще заемат надземните части на изучаваното растение, ако те се долепят плътно едно до друго. Окомерното определяне може да се подпомогне с помощта на квадрат-мрежа (дървена или метална рамка с площ 0.25 до 1 m2, разделена с тънка жица или канап, на квадрати с площ по 1 dm2. Изчислява се и се записва средното проективно покритие в %).

Брой отчетни площадки. В това поле се записва броят на отчетните площадки, въз основа на които са отчетени популационните параметри (вж. Плътност и Проективно покритие).

Наличие на инвазивни видове. Параметърът позволява да се оцени присъствието и степента на въздействие на инвазивни (чужди) видове. В полето се записва латинското име на установения инвазивен вид. Мерна единица - % от общата площ на популацията (вж площ на популацията), която е засегната от въздействието на инвазивния вид, независимо от вида на въздействие – върху индивидите на мониторирания вид или въхру структурата на неговото местообитание.

Заплахи и природни явления. Този параметър дава информация за наличието на преки или косвени отрицателни въздействия и дейности върху популацията на наблюдавания вид. При възможност се посочва какъв % от площта на популациятата и/или находището на наблюдавания вид е засегнато. Описва се установената за местообитанието съществеваща или потенциална заплаха.

Взети мерки за опазване, поддържане и възстановяване. Параметърът дава информация какви дейности са предприети за опазване, поддържане и възстановяване на вида и неговото местообитание в конкретното находище. Записва се текстово какви дейности са предприети и по какъв начин са реализирани – кратки данни за биотехническите мероприятия.

Бележки. записват се други данни за наблюдаваното находище, които не могат да се отразят чрез горните параметри и предвидените информационни полета.

Периодичност на наблюдение

В рамките на календарната година се провежда поне едно наблюдение. При видовете висши растения с явен цъвтеж, мониторинг е желателно да се проведе 2 пъти годишно. Веднъж по време на цъфтеж и веднъж след това.

Наблюдение на конкретното находище се извършва всяка година.

Един полеви формуляр се попълва за една местност и за една пробна площ. В една местност може да има повече от една пробна площ.

Обурудване

За ефективна работа на терена са необходими следните помощни средства и материали:



  • Ролетки с дължина 30 m;

  • Квадрат-мрежа – дървена или метална рамка с площ 0.25 до 1 m2, разделена с тънка жица или канап, на квадрати с площ по 1 dm2;

  • GPS;

  • Цветни спрейове, въжета или ленти за обозначаване на временни пробни площи или трансекти;

  • Определител за идентифициране на висши растения;

  • Фотоапарат за заснемане на вида и находището;

Препоръчва се използване на едромащабни (1:50000, 1:25000 и 1:10000) топографски карти, карти от лесоустройствени проекти и картни материали от кадастрални земеразделителни планове.

Таблица 1 Списък с видове, места за провеждане на мониторинг, период на наблюдението.

Латинско название

Българско название


Места за провеждане на мониторинг





Период на наблюденията




Приоритетност

1 = приоритетен

(с висок приоретет)

0 = с по слаб приоритет



LICOPODIOPHYTA

Плаунообразни










Lycopodiaceae

Сем. Плаунови










1. Lycopodiella inundata

Блатна ликоподиела

Родопи (средни): Чаирските езера при с. Триград

юни – септември

1

POLYPODIOPHYTA (PTERIDOPHYTA)

Папратовидни растения










Adiantaceae

Сем. Адиантови










2. Adiantum capillus-veneris

Венерин косъм

Славянка: района на ВЕЦ “Яново”;

Родопи (източни): ЗМ Орешари,

Кържали, местн. Кьош дере;

Родопи (средни): в околностите на с.Наречен (при потвърждаване на находището - данни 1981 г.)



юни – септември



1


Marsileaceae

Сем. Разковничеви










3. Marsilea quadrifolia

Четирилистно разковниче

Североизточна България: ЗМ “Калимок-Бършлен”

Дунавска равнина: ПП “Персина”, край с. Обнова



юли – септември

1


Ophioglossaceae

Сем. Змийскоезикови










4. Botrychium matricariifolium

Лайкова лунна папрат

Стара планина (средна): местн. Козарника до резервата Боатин

юни – октомври

0

Osmundaceae

Сем. Царскопапратови










5. Osmunda regalis

Царска папрат

Струмска долина: района на с. Коларево: местн. “Топилище”, местн. “Личково”; в района на с. Габрене

май – юни

1

Salviniaceae

Сем. Лейкови










6. Salvinia natans

Плаваща лейка

Черноморско крайбрежие: резерват “Камчия”, Резерват “Ропотамо” - Аркутино блато;

Североизточна България: Сребърна, ЗМ “Калимок - Бръшлен; Дунавска равнина: ПП “ Персина” или Карамандол (Плевенска област)



август – септември



1


SPERMATOPHYTA

Семенни растения










PINOPHYTA

Голосеменни растения










Ephedraceae

Сем. Ефедрови










7. Ephedra fragilis

Катерлива ефедра

Струмска долина (южна): хълмовете между

с. Дамяница и с. Генерал Тодоров


май –юни

0


MAGNOLOPHYTA (ANGIOSPERMAE)

Покритосеменни растения










Apiaceae

Сем. Сенникоцветни










8. Apium nodiflorum

Възлоцветна целина

Черноморско крайбрежие (северно): пътя за групата Побити камъни “ Дренака”, извор в долината на Девненска река;

Североизточна България: Девненски карстови извори


юни – автуст


1


9. Astrodaucus littoralis

Крайбрежен астродаукус

Черноморско крайбрежие (южно): пясъчната коса на при устието на р. Велека;

Черноморско крайбрежие (северно): периферията на Шабленската Тузла (близо до къмпинг Добруджа)


юни – юли


1


10. Cicuta virosa

Отровна цикута

Североизточна България: ПР “Сребърна “

юли – септември

1

11. Eryngium maritimum

Приморски ветрогон

Черноморско крайбрежие (северно): Косата на Дуранкулашкото езеро, буферната зона на резерват “Балтата”, ЗМ “Камчийски пясъци”;

Черноморско крайбрежие (южно): дюните на Слънчев бряг, ЗМ “Пода”, Бургаско, дюните при Каваците, южния плаж при Китен, пясъчната коса при устието на р. Велека



юни – септември



0


12. Laserpitium archangelica

Архангеликов лазерпициум

Пирин (северен): местностите "Долна Плашка поляна" и “Круше”, местност “Калугерица” при Разлог; "Раково дере", край Банско

юни – август

1

13. Seseli bulgaricum

Български порезник

Стара планина (средна): високите части на Кору дере

юни – август

0

14. Seseli degenii

Дегенов порезник

Дунавска равнина: местн. Студенец, Плевенско; Предбалкан: Карлуковски карст



юни – юли

1

Apocinaceae

Сем. Тойнови










15. Trachomitum venetum

Синя тойна

Черноморско крайбрежие (южно): брега пред Поморийското езеро, района Аркутино – Ропотамо

юли – август


0


Aquifoliaceae

Сем. Джелови










16. Ilex aquifolium

Обикновен джел

Беласица: района на х. Беласица;

Родопи (източни): под вр. Карталбунар тепе или под вр. Вейката


април– юни


1


Asteraceae

Сем. Сложноцветни










17. Achillea thracica

Тракийски равнец

Тракийска низина: край с. Манолово, Пловдивско

Юни – септември

1

18. Anthemis jordanovii

Урумов равнец

Странджа: ПП “Странджа

юни – юли

0

19. Anthemis regis-borisii

Борисовo подрумиче

Черноморско крайбрежие (северно): Побити камъни (Централна група),

Побити камъни (група Белослав запад),

Побити камъни (група Слънчево югоизток)


май – юли

0


20. Anthemis argyrophylla

Сребристовлакнесто подрумиче

Западни Родопи: района около гр. Белово

април - май

1

21. Artemisia pedemontana

Светлолюспест (Добруджански) пелин

Черноморско крайбрежие (северно): резерват “Калиакра”, платото над КК “Русалка”

юни – август


0


22. Centaurea atropurpurea

Тъмнопурпурна метличина

Предбалкан (западен): ЗМ “Връшка чука”

VI – VII

0

23. Centaurea immanuelis-loewii

Имануелова метличина

Знеполе: Коньова пл. (Виден), Голо бърдо

юни – август

0

24. Centaurea kernerana

Кернерова метличина

Стара планина (средна): района на х. Рай или вр. Ботев, района на Козята стена

юли – август

0

25. Helichrysum plicatum

Планински (Сгънат) жълт смил

Знеполе: Каменица пл., край с. Долно село, Кюстендилска област

юни – август

0

26. Lactuca tatarica

Татарска салата

Черноморско крайбрежие (северно): Косата на Дуранкулашкото езеро, буферната зона на резерват “Балтата”, ЗМ “Камчийски пясъци”;

Черноморско крайбрежие (южно): дюните на Слънчев бряг, косата при Атанасовско езеро, дюните при Каваците, южния плаж при Китен, пясъчната коса при устието на р. Велека


юли – септември


0


27. Leontopodium alpinum

Еделвайс

Пирин (северен): Казаните, Баюви дупки;

Стара планина: Козя стена


юли – август


0


28. Ligularia glauca

Клинолистен див тютюн (Синкава лигулария)

Рила: долината на р. Елешница, долината на р. Друшлявица

юни – август


0


29. Ligularia sibirica

Сибирски див тютюн (Сибирска лигулария)

Пирин (северен): местността “Извòро”при Разлог

юни – юли

1

30. Otanthus maritimus

Морски отантус

Черноморско крайбрежие (южно): Пода край Бургас, дюните при Аркутино или при устието на р. Ропотамо, пясъчната коса при устието на р. Велека, плажа Липите, южно от с. Синеморец

юни – септември

1

31. Saussurea discolor

Разноцветна саусуреа

Рила: района на Седемте езера

юли – септември

0

32. Serratula bulgarica

Български сърпец

Североизточна България: между селата Септемврийци и Нейково, Добричко (при потвърждаване на находището);

Дунавска равнина: с. Хаджидимитрово, местн. Смрадликата



юни – август

1

33. Sonchus palustris

Блатен спореж (Блатен кострец)

Черноморско крайбрежие (южно): Силистар, влажни тревисти места край плажа;

Черноморско крайбрежие (северно): Дуранкулак;

Североизточна България: край езерото Сребърна


юли – септември



0


34. Tragopogon floccosus

Вълнеста козя брада

Дунавска равнина: района на с. Орсоя, района на с. Сливата

юни – юли

0

Boraginaceae

Сем. Грапаволистни










35. Echium russicum

Червено (Руско) усойниче

Североизточна България: Кабиюшка могила, Шуменска област;

Предбалкан (западен): Пъстрината край гр. Монтана;

Лозенска планина: подножието на вр. Лалина могила откъм кв. Пасарел


май – юли

0


36. Onosma rhodopea

Родопско омразниче

Родопи (средни): резерват “Червената стена”;

Славянка: с. Нова Ловча, района на вр. Цанцово мандрище



май – юли



0


Brassicaceae

Сем. Кръстоцветни










37. Aethionema arabicum

Арабска етионема

Стара планина (източна): край с. Сотиря, Сливенско

април – юни

0

38.Alyssum borzaeanum

Борзеанов игловръх

Черноморско крайбрежие (северно): Яйлата, Калиакра, Камчия, Побити камъни - Слънчево югоизток; Бановска група

април – юни


0


39. Alyssum orbelicum

Орбелийски игловръх

НП “Пирин”

май – юли

0

40. Armoracia macrocarpa

Едроплоден хрян

Североизточна България: района на с. Бръшлен;

Дунавска равнина: ПП “ Персина”



май – юни

0


41. Aurinia uechtritziana

Черноморска ауриния

Черноморско крайбрежие (северно): Побити камъни (Централна група), ЗМ “Камчийски пясъци”;

Черноморско крайбрежие (южно): дюните на Слънчев бряг, дюните при Каваците, южния плаж при Китен



юли – октомври

1

42. Crambe tataria

Татарско диво зеле

Североизточна България: района на с. Долна Студена

април – юли

0

43. Matthiola odoratissi

Ароматна матиола

Черноморско крайбрежие (северно): брега южно от м. Зеленка, северно от Каварна, хълма Чаракман при пристанището на Каварна, района м/у с. Топола и местн. Тузлата, Балчишко

април –май

0

Caprifoliaceae

Сем. Бъзови










44. Sambucus deborensis

Дебърски бъз

Родопи (средни): района на ПЗ “Чудните мостове”;

Стара планина (средна): района над с. Христо Даново (и за двете находища е необходимо съвременно потвърждение)



юли – август



0


Caryophyllaceae

Сем. Карамфилови










45. Arenaria rigida

Твърдолистна песъчарка

Черноморско крайбрежие (северно): Побити камъни (Централна група), Побити камъни (група Белослав запад), Побити камъни (група Слънчево югоизток)

май – юни


1


46. Dianthus nardiformis

Картъловиден карамфил

Черноморско крайбрежие (северно): Побити камъни (Централна група), Побити камъни (група Белослав запад), Побити камъни (група Слънчево югоизток);

Дунавска равнина: край с. Муселиво, местн. Мореница


юни –септември


0


47. Dianthus pontederae

Кладованов карамфил

Черноморско крайбрежие (северно): Побити камъни (група Пчелина)

май – юли

0

48. Gypsophila tekirae

Текирска мишорка

Тракийска низина: Бесапарските ридове, района на с. Огняново (южно от гара Огняново)



май – юни

1

49. Gypsophila trichotoma

Тройновилужна мишорка

Черноморско крайбрежие (северно): брега южно от м. Зеленка, северно от Каварна, засолени места по брега на Варненското езеро;

Черноморско крайбрежие (южно): Слънчев бряг, района на р. Хаджийска, при Атанасовско езеро, Пода край Бургас


юни – септември


0


50. Moehringia jankae

Янкева кутявка

Стара планина (източна): ПП Сините камъни, района на Карандила

април – юни

0
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница