На образователна и научна степен "доктор на икономическите науки"

Изследването в четвъртата глава е съсредоточено върху три основни проблема в АР Египет:

1. Необходимост от икономическа реформа.

2. Начало на икономическа реформа.

3. Цели на икономическа реформа.

Параграф 1 има за цел да разкрие хронологията на реформата през различни периоди.

Първи период: от средата на ХІХ век

до 23 юли 1952 година

От създаването и възраждането на “новия Египет” през XIX век от Мохамед Али паша, който отдава голямо значение на земеделието и индустрията, Арабска република Египет е от първите страни в района на Близкия Изток, която се стреми да организира и насочва своите усилия в икономиката и финансите.

Индивидуалните инициативи не са ограничени само върху финансовия пазар. Така че от началото на XX век до 1952 година египетската икономика се развива и расте. Развитието на икономиката зависи от индивидуалните инициативи и частната собственост, които играят важна роля за обществото и египетската икономика. Тези инициативи започват да се комбинират, създавайки и основавайки акционерни фирми и др. Освен това те изграждат многобройни предприятия с много инвестиции³⁹. Създадената на 13.04.1920 година с египетски капитали и управлявана от известния египетски икономист Талаат Харб⁴⁰ Мисър Банк⁴¹, играе основна роля в стимулирането на хората за създаване на нови фирми, които представляват първата предпоставка за националните капитали в страната⁴². Талаат Харб като икономист и предприемач гледа положително към свободната частна дейност. Той създава фирма за финансово сътрудничество, която предоставя много финансови кредити на малкия бизнес.

От създаването на Мисър Банк през 1920 г. до 1938 г. в рамките на икономическата политика на банката, Талаат Харб основава редица акционерни фирми. Първите са “Издателска къща Египет”, “Текстилна фирма Египет” в град Ал-махала Ал-кубра и много др. Дейността на банката се разширява като се откриват нови филиали в страната и арабските страни.

Развитието на египетската икономика през този период започва през 1952 година, която е не само преломна точка в икономиката, но и в цялата история на Египет с революцията от 23 юли 1952 година. В началото няма ясна икономическа платформа, която да е подчинена на строга идеология, но постепенно се налага политиката на ограничаване на частната инициатива от предходния период и се прилагат икономически и социални политики на реформи за преразпределяне на отношението между частния и обществения сектор, за да се стигне до съотношение 76% към 24% в полза на държавния сектор.

Впоследствие страната осъществява курс от икономически инициативи и политика на намеса на държавата в икономическата активност и поставяне под контрол на всички ресурси на различните сектори от икономиката. Като следствие от тази социалистическа идея за развитието й идват национализацията на Суецкия канал, а по-късно и национализацията на банките и застрахователните компании. Този период бе наречен “период на преразпределение”.

В края на петдесетте години се появява идеята за създаване на петгодишни икономически и социални планове за развитие. В началото на шестдесетте години е реализиран първият такъв план, но той не дава очакваните резултати, защото контролирането на секторите на производството и другите икономически сектори от правителството се оказва спънка пред финансирането им.

Икономическата стратегия на периода от средата на шестдесетте години, изразена в първия икономически план, лежи в основата на много проблеми в икономиката на Египет и до днес, вследствие на силния натиск на държавата над икономиката на социалистическо стопанство и разбирането, че само намесата на държавата може да решава икономическите проблеми, които градовете имаха през този период.

Следва периодът между 1967 г. и 1973 година, през който се откриват някои възможности за развитие на египетската икономика. В началото започва да се изпълнява вторият петилетен план, но той, също както и предишния, не решава проблема с финансирането, за да дойде войната от 1967 година и сложи край не само на финансирането на някои сектори, но и край на процеса на планиране въобще. Всички производствени сектори са поставени в услуга на военната промишленост.

Този етап последва възстановяването на египетската икономика от края на войната през октомври 1973 година. С документа на правителството от октомври 1974 година се декларира система от икономическа политика и стратегия, различни от курса към механизмите, основополагащите принципи и главните приоритети от предходния етап.

Основната цел през този период е бързо нарастване и бързи приходи, без строги планове за постигането им. Резултатите зависят от съсредоточаването в следни направления:

1. Заместване на системата на петилетните планове за социално и икономическо развитие със системата на по-гъвкав годишен план.

2. Зависимост на стратегията за развитие в този период от секторите, свързани с външната търговия, като петрол, туризъм, експлоатация на Суецкия канал, износ на работна ръка, както и на външни заеми. Всичко това е свързано с бързи постъпления и източници на чужда валута, от които страната се нуждае спешно, за да възстанови икономиката от войната през октомври 1973 година и възобнови нормалните рамки на стопанската си дейност.

3. Насърчаване на частния сектор чрез достатъчни гаранции и различни инструменти на облекчения и преференции. Основа за това са приетите закони.

Като резултат от тази система и прилаганата икономическа политика на развитие още в началото на този втори период се забеляза нарастване, за да достигне то в средата на деветдесетте години до 98%, като се има предвид, че цифрата на този показател през 1974 година е 2.5%.

В края на този период, т.е. началото на осемдесетте, се натрупват грешки и неуспехи, като резултат от стремежа към бърза печалба и от краткосрочното планиране, което влияе отрицателно на растежа през следващите периоди, поради редица причини, които обстоятелствено и задълбочено са развити и анализирани в дисертационния труд.

В резултат средното ниво на инфлация в началото на осемдесетте достига 34%, след като в началото на периода е 24%.

Това е причината отново да се сменят механизмите на икономическа политика и стратегия и да се осъществи връщането към общо планиране, с акцент върху производството.

Този курс на развитие доминира от началото на осемдесетте до началото на деветдесетте години. Успехите и реализацията му зависят от:

1. Завръщане към централно планиране под формата на петгодишни планове като стил на управление на египетската икономика. Първият петилетен план започва 1982-83 година и завършва в периода 1987-88 година. Последва втори петгодишен план - 1987- 1992 година.

2. Продължи да действа отворена икономическа политика, която да насърчава частния сектор, като запази и интересът към държавния. В това отношение много важно е приемането на Закона за инвестициите от 1986 година, който заменя тези от 1974 и 1977 години и подобряване инвестиционния климат в страната.

3. Продължи да съществува зависимост на икономиката от сектора на услугите поради бързата печалба, както и в предходния етап и в частност от приходите на петрола, туризма, експлоатацията на Суецкия канал и чуждестранните заеми.

4. Освен това, се прави опит да се реализира програма за икономическа, финансова и административна реформа, с цел коригиране на сериозното изоставане във финансовата, монетарна и ценова политика. Приблизително тази реформа приключва през 1985 година.

В края на този етап наблюдаваме силни отрицателни явления, като като например, общият балансов дефицит достига 25% към края на периода в сравнение с 20% в началото на осемдесетте години. Освен това, средният процент на инфлация от 12% в началото на осемдесетте се увеличава до 27% в края на периода. Външният дълг от 22 милиарда през 1982 година става 32.5 милиарда US$ през 1985-1986 година. Нараства дефицитът в платежния баланс и това се отразява негативно на подобрението и увеличението на производството в държавния сектор. Стоковите производства остават без растеж в задоволителна степен. Всичко това се случва на фона на раздути обменни курсове, слаби и ограничени вътрешни пазари, много голям и доминиращ обществен сектор, ниска продуктивност и като следствие, несъразмерни цени на стоки, услуги и производствени ресурси.

От казаното по-горе може да се направи извода, че лошото състояние на египетската икономика се дължи на неправилна идея за развитие, в основата на която е стремежът за възстановяване на напълно разрушената икономика чрез бърза печалба от негарантираните и неустановените сектори на услугите.

Трети период: от 1993 година до сега

(отново утвърждаване на пазарните отношения

и създаване на нормално функционираща

и развиваща се пазарна икономика)

Върху този етап тежестта падна на няколко големи и радикални реформи в няколко области на икономическата политика.

Този етап има два периода - до средата на деветдесетте и до 2000 година.

Първият период трябваше да постигне резултати чрез радикална обща икономическа реформа, която да включва либерализация на икономиката чрез: освобождаване на лихвения процент, освобождаване на обменния курс, създаване на свободен пазар за обмен на чужда валута, освобождаване на външната търговия, коригиране на цените в различните сектори, особено в селскостопанския и промишления, както и в сектора на услугите. Изпълнението на тази програма трябваше да доведе египетската икономика до състояние, в което може да приеме предизвикателствата на XXI век.

И докато за икономическата реформа се говореше общо, приватизацията се обсъждаше в детайли. Виждаме, че от края на 80-те години до сега основна тема е програмата за икономическа реформа, както в подготвителния стадий, така и в първия, а също и втория етап, който бе наречен “икономически възход” - както, за да се представи и разясни процесът на реформата на различните слоеве от населението, обикновените хора и интелигенцията, така и за да се направи оценка на реформата в различните й части.

Без съмнение, в първите етапи на икономическата реформа имаше противоположни мнения за необходимостта от нея и значението й, както и опасения относно етапите на програмата за реформа и ефекта й върху социалната структура и социалната действителност в Египет. Сега обаче съществува пълно единодушие за това, че пътят трябва да се извърви докрай, тъй като успехът на програмата за икономическа реформа е абсолютно необходим.

Тук в заключение можем да кажем, че думата “реформа” предполага наличие на криза и проблеми, които се нуждаят от оздравителна програма.

Параграф 2 разглежда проблеми касаещи началото на икономическата реформа. Занимавайки се с тези проблеми установяваме,че стартът на икономическата реформа в Египет не води началото си от 1991 година, от подписването на договора между египетското правителство и Световната банка и МВФ, а още от началото на осемдесетте години, когато американското правителство изразява желание за провеждане на икономическа реформа в Египет и преход към свободна пазарна икономика, разпродажба на обществения сектор и прилагане на цялостна програма за приватизация. Гледните точки на египетското и американското правителство относно необходимостта от реформа, обаче, не съвпадат, особено поради опасението от отражението й върху социалната структура. Затова Световната банка започва да оказва натиск, като чувствително намалява отпусканите на Египет заеми и понижи цените на петрола - един от основните елементи в износа на Египет, и заедно с това намали преводите на египетските граждани, работещи в чужбина, за да накара арабските страни да сменят египетските работници със свои или да ги уволнят и да ги заменят с евтина работна ръка от Азия.

Резултатът от това, естествено, беше намаление на валутните постъпления на страната, и то съвпада с кризата по външния дълг, която рефлектира върху платежния баланс на Египет и бремето на годишното обслужване на дълга.

Египетските дългове се отличават с това, че са сред официалните източници, т.е. дългът се сключва между две правителства. Затова правителствените дългове през 1987 година достигнаха 67,5% от общия дълг, а дълговете към международни организации - 14,7%. В състоянието на Египет беше по-добре правителствените дългове да превишават дълговете към международни организации, тъй като те дават по-големи възможности на египетското правителство да се възползва от процедурата на пренасрочване, която е невъзможна при кредитите от международните организации.

Някои задават въпроса какво доведе до това трудно положение и тази задлъжнялост, чиято тежест пада върху всички. Отговорът е: лошото управление на националната икономика. Затова беше неизбежно Египет да се изправи лице в лице с проблемите и кредиторите си. Постигнато бе споразумение с МВФ, а Парижкият клуб се съгласи в края на 1990 година дългът на Египет към западните правителства - кредитори да бъде предоговорен, в отговор на стриктно прилагане от страна на египетското правителство на пълната програма за икономическа реформа, включваща пакет от мерки, целящи преструктуриране на египетската икономика, освобождаване на пазарните механизми, постигане на вътрешно и външно равновесие, преход към политика на развитие, базираща се на постоянен растеж, насърчаване на частния сектор и съживяване и стимулиране на износа.

Процесът на реформата започна с промени във финансовата сфера, целящи намаляване на дефицита в общия и платежния баланс на страната.

Третият параграф съдържа целите на икономическата реформа. В Египет целите на икономическата реформа са насочени към:

1. Стабилизация.

2. Структурна реформа.

3. Социална политика.

Световната банка изрази мнението си относно сегашното състояние на египетската икономика в доклад, който беше изготвен и представен на Управителния съвет на Световната банката, за да се мотивира програмата за реформа в икономиката, както следва:

1. Египетската икономика се отличава с неспазване на предназначението на средствата в особено големи размери, проблем, който е последвал в резултат от намесата на правителството по отношение на собствеността, монопола и централизираното планиране.

2. Повечето стимули са изменени до голяма степен, което се отразява в правителствените ограничения върху цените, както и в обменните курсове.

3. Отслабване на конкуренцията на вътрешните и външните пазари, което е усложнено от икономическата неефективност.

4. Увеличаването на дефицита на държавните доходи с 20% от общата местна продукция (без товара от обслужването на заемите) и финансирането на този дефицит чрез помощи отвън, външни дългове, вътрешни заеми, цялостна система от социални осигуровки и емитиране на пари.

5. Вносът на стоки се е удвоил спрямо износа, което причинява постоянен дефицит в търговския баланс.

6. Увеличаването на размера на външните дългове, заедно с намаляването на средствата в чужда валута (спадането на цените на петрола на световните пазари, намаляването на количеството на преводите на египтяните в чужбина).

7. Хаосът на финансовите пазари за чужда валута в Египет и наличието на “черен пазар” за долари, повишаване на обменните курсове на долара.

8. Увеличили са се затрудненията за износа, а от там и ограниченията, наложени върху външнотърговските операции.

9. Прекомерността в използването на енергията, следствие от намаляване на цената й, както и подкрепата на правителството за цените на енергията.

Световната банка започна своята програма за реформа в Египет, съсредоточавайки се върху управлението на търсенето и увеличаването на общите разходи. И първите стъпки от реформата бяха направени с реформи от финансов характер, сериозен опит за намаляване дефицита на общия баланс на страната и за овладяване на нивото на инфлацията.

Фокусът се насочи към намаляване на ролята на държавата в собствеността на предприятията и достигането на реформите до тях - обектите на приватизацията. Що се отнася до другите по-важни мерки, които придружаваха действията на Световната банка за икономическа реформа, те бяха освобождаване на цените и поемане по пътя за икономическо освобождаване на потребителските стоки и производствените продукти, както и освобождаване на цените на земеделските продукти, за да се постигне пълна свобода в края на първите три години от реформата.

Това обяснява и широката загриженост за освобождаване цените на енергията, транспорта, чрез постепенното им покачване, за да достигнат световните цени през трите години. От началото на прилагането на политиката за икономическата реформа в Египет, Световната банка поддържа работата по укрепването на частния сектор, уважава неговата роля и го стимулира да отрази това в целите на неговата политика за икономическо и социално развитие на страната през 90-те години.

В заключение, за да се разбере значението на икономическата, в частност и на монетарната реформа, е необходимо да бъдат обяснени основните фактори, които оказват влияние върху процеса на трансформацията в АР Египет и степента на негативното им влияние – обект на пета глава.
Глава пета

Икономическо развитие на АР Египет

и реализация на приватизационната програма

Тази завършваща глава от изследването е построена върху емпиричен материал – данни от проучване на приватизирани египетски предприятия и фирми. Тя има за цел да разкрие процеса на развитието на АР Египет.

В първия параграф се разглежда въпросът, свързан с предпоставките за началото на процеса на развитие. Използвайки критерия за конвергенция, различаваме пет отделни фази в икономическото развитие на Египет през последните четири десетилетия. Накратко дискутираме тези пет фази по-надолу, като подчертаваме, че нашият основен интерес остава развитието на страната от средата на 80-те години.

ФАЗА 1: 1961-1973 година. Слабо развитие и дивергенция (отклонение) от ОИСР. През този период държавата доминира в икономиката, делът на частния сектор в БВП е нисък, а правителството следва политика на замяна на вноса.

ФАЗА 2: 1974-1985 година. Висок растеж и конвергенция към ОИСР. Два фактора играят съществена роля в развитието на Египет в този период. Първо, правителството стартира политика на отворените врата (инфитах), което позволява засилване на частния сектор и частична либерализация в търговския сектор и режима на валутния курс. Второ, националните приходи са увеличени вследствие на огромните, неочаквани печалби от Суецкия канал и износа на нефт.

ФАЗА 3: 1986-1991 година. Нисък ръст и дивергенция от ОИСР. Спадът в гореспоменатите печалби, свързан с кризата в цените на петрола през 1985-1986 година, разкрива неустойчивостта на доминиращата фискална политика, като дефицитът е бил средно около 15% от БВП през този период. Дефицитът е автоматично акомодиран чрез експанзивна парична политика, което довежда до стойност на инфлацията над 20%. Стагнацията в износа и големият дефицит в текущата сметка (8% от БВП през 1989 г.) застрашиха способностите на Египет да обслужва външния си дълг.

ФАЗА 4: Висок ръст и конвергенция към ОИСР. През 1992 година Египет стартира успешен опит за стабилизация. Паричният дефицит спада от 15% до 1.3% от БВП през следващите четири години и инфлацията се връща до едноцифрени стойности. Девалвацията на египетския джунейх допринася до значително подобрение в стойностите на текущия баланс (от дефицит 5% от БВП до излишък от 1%) и бързо натрупване на валутни резерви (Субраманиан, 1997). Правителството стартира приватизационна инициатива, която довежда до приватизирането на една трета от всички активи на държавни предприятия между 1991 и 1998 година (М. Хаттаб, 1999).

ФАЗА 5: 1999-2003 година. По-нисък ръст и забавяне в конвергенцията. Този период е иницииран от няколко шокови момента, включително терористичната атака в Луксор през 1997 година, световната финансова криза от 1997-1999 година и вътрешния финансов скандал от 1998-1999 година.

В параграф 1 е направен емпиричен поглед върху развитието на периода 1986 до 2003 година. Има основание от констатираните резултати да се твърдим, че процентът на икономическо развитие в Египет за този период в голяма степен се определя от процента на нарастване на правителственото потребление (отрицателно), БВП на ОИСР (положително), от кредитите, отпускани на частния сектор (положително); но не е изключено икономическият растеж също така да е повлиян и от процента на нарастване на дела на населението в трудоспособна възраст (положително).

Във втория параграф от глава пета - пречки на приватизационната програма и решаването им, продължаваме с изследване на ключовите ограничители на развитието в Египет чрез диагностичния метод, предложен от Хаусман, Родрик и Веласко (2004):

Растеж (g) =  (присвояване x обществена възвръщаемост) – разходи за финансово натрупване.

Според тази формула, източник на нисък растеж може да бъде ниската частна възвращаемост от вътрешните инвестиции. Частната печалба, от своя страна, е ниска поради две групи причини.

– Първо, нисък процент на възвръщаемост на капитала може да е нисък, което може да се дължи на:

(а) второстепенни фактори, свръхизлишък, неуспешна координация;

(б) ниска производителност, твърде ниско технологично усвояване или ограничени “собствени открития” (иновации), на слаба обществена инициатива;

(в) лоши географски особености, неадекватна инфраструктура, високи разходи за транспорт, телекомуникации и доставка.

- Второ, намаляване на частната възвръщаемост може да се понижи вследствие на ниския процент на притегателност поради:

(а) високи данъци;

(б) неефективна данъчна структура;

(в) висок очакван риск от експоприация на собствеността (негарантирани имуществени права, корупция и макроикономическа нестабилност).

Тази част от изследването разкрива в големи детайли причините за възникване на този проблем (приватизацията) и неговите последици за икономиката.

Предназначението на третия параграф - оценка на приватизационната програма, е да се оцени приватизационната програма в АР Египет. Акцентът тук е поставен върху ролята на банковата система за осъществяване на приватизацията, в която доминиращ е общественият сектор (делът на собственост на правителството в сектора е 65% през 2004 година), където достъпът до финанси не е просто въпрос на способност да се плати лихвеният процент, но също и контакти и връзки с ключови държавни служители в банковия и финансовия сектор.

От анализа на оценката на приватизацията в АР Египет се наблюдават отклонения в портфейла на правителствените банки, пълен най-вече с правителствени ценни книжа с кратък падеж.

Високият дял на краткосрочните държавни ценни книжа в портфейла на правителствените банки показва, че за да се намалят финансовите рискове, правителството може във всеки момент да поиска от банките да покрият дълга. С други думи, действителният падеж на вътрешния дълг е вероятно по-голям от неговия номинален падеж; съществува голяма несигурност по отношение на неговото естество, която нараства в ниските фази на бизнес цикъла, когато се повишава рискът за принудително покриване на дълга.

В глава пета по-специално внимание е отделено на египетската програма за приватизацията. Разглеждайки този проблем в дисертационния труд, намираме че египетската програма за приватизация премина през три основни етапа.

Правителството на АР Египет отделя голямо значение на приватизацията. То осигури подготовката на този процес чрез приемане на мерки и с помощта на големите информационни средства. Освен това, за тази цел са използвани специализирани експерти от страни с успешна приватизация. Привличането на тези експерти има за цел организиране на широки форуми и дискусии, за да се подготви общественото мнение за приемане на приватизационната програма и смяната на собствеността. Правителството прави всичко това, защото съзнава, че огласяването на тази програма ще бъде посрещнато с възникване на проблеми, пречки и противници особено когато държавният сектор в АР Египет разполага с подкрепа от голяма социална база.

През този етап приватизационната програма се стабилизира и се радва на голямо доверие, икономическият напредък продължава в резултат на подобряване способността на пазара на ценните книжа. Той събира предлаганите акции с увеличаващо се доверие от страна на инвеститорите. Това доверие се отразява със закупуването на предлаганите държавни фирми за приватизация.

Периодът 1997-1998 година обхваща много световни и национални събития. Най-важното от тях е финансовата криза, която сполетява икономиките на страните от Югоизточна Азия, която обхвана и икономиките на индустриалните и развиващите се страни едновременно. След това светът е помрачен от последиците от терористичния акт в египетския град Луксор. В резултат на тези събития, които се случват през този период, се намали търсенето на портфейлните инвестиции на египетската борса, която навлезе в цикъла на контракция (свиване) в продължение на 18 месеца, т.е. от месец юли 1997 до месец декември 1998 година.

Правителството взе необходимите мерки за решаване на възникналите проблеми на пазара. Освен това, то прие политика за разнообразяване на начините за приватизацията, с цел запазване посоката на приватизационния процес. Тези мерки дават своите резултати за подпомагане реализацията и успеха на приватизацията на повече от онези фирми, които могат да бъдат продадени чрез борсата на ценните книжа.

В периода 1999-2003 година след положените усилия, приватизацията достига следните резултати:

1. Реализирани са осемнадесет сделки за продажба на потенциален инвеститор.

2. Осъществени са девет операции под формата на създаване на акционерни работнически дружества.

3. Тринадесет сделки са под форма на продажба активите на фирмата.

4. Реализирани са деветнадесет сделки под форма на продажба производствените активи (продажба на части от фирмите).

5. Освен това са извършени осемнадесет сделки под форма на арендуване на активите за дългосрочен период.

6. Общият брой на извършените операции е седемдесет и седем.

Проследявайки развитието на различните етапи в периода 1986-2003 година, първостепенен интерес представлява анализът определянето на най-съществените фактори, които ограничават развитието през последните години, особено между 1999-2003 година, когато икономиката навлиза от подем във фаза на спад в растежа.

В заключение са очертани препоръки към управляващите в АР Египет по отношение на развитието на икономиката при приложението на икономическата реформа и приватизацията. Препоръките имат различна обемност и сила. Те могат да бъдат групирани в следните направления – икономически, организационни, маркетингови, стратегически и пр.