Растителен и животински свят

Територията на община Приморско попада в Тракийско-Странджанската физикогеографска област. Растителното разнообразие може да бъде разделено на два основни дяла – растителност в Странджанската част на общината и растителност в Южнопричерноморска част. Общото за растителността и в двата дяла е, че тя има средиземноморски белези.

В Странджанската част (Черноморските дялове на Странджа планина) горите са широколистни, представени са от източен горун, благун, източен бук, космат дъб, лавровишна, келяв габър, цер, драка, клен и като подлес се среща странджанската зеленика. Срещат се и изкуствени насаждения от бял и черен бор.

Характерен тип растителност за Южнопричерноморска област са заливните гори – лонгози. Те заемат заливните тераси на реките и представляват смесени широколистни гори, предимно от благун, полски бряст и остролист ясен, между които се развиват клен, габър, дива круша, дива ябълка, летен дъб и много лиани: павет, дива лоза, скрипка, бръшлян.

Поради засилената антропогенна дейност прибрежните гори са в най-тежко състояние. От тях най-уязвими са лонгозните формации, които са на изчезване.

За пясъчните плажове и дюни е характерна псамофилна растителност: крайморски ветрогон, млечка, морска горчица, пясъчна метличина, вълмо, приморска люцерна, пясъчен ечемик, пясъчна псама. По-навътре в крайбрежието се срещат глог, къпина, драка, които представляват преходна растителност към горския пояс.

Пясъчната лилия, която се среща по пясъчната ивица на Аркутино и до устието на река Ропотамо е терциерен реликт и защитен вид. В блатото Аркутино сред водната и блатна растителност, включени в Червената книга или защитени видове са: бяла и жълта, безкоренчеста волфия и блатното кокиче. Други защитени видове са ефедрата и морския пелин, които са лечебни растения.

В района на община Приморско се срещат приблизително 1120 вида растения. В този брой не се включват културните растения и плевелите, а само онези, които са се „заселили“ тук по силата на природните закони. Естествената флора на района се е запазила почти навсякъде (едва 24.76% от площта на общината са земеделски земи).

Дивите растения включват 28 дървесни вида, 16 вида храсти и над 120 вида треви от общо 58 семейства.

Горите в общината са разположени на площ от 250 368,040 декара или 71,39% от общата площ. Разположени са главно по най-северното разклонение на Странджа планина – рида Босна, по южните склонове на Медни рид и по долините на реките. В местността Тополова каба и Дудино растат две вековни дървета на възраст 370 години, които са обявени за защитени обекти.

В населените места на община Приморско са създадени 10 парка и градини с обща площ 210 000 квадратни метра, като на 1 човек от общината се пада по 34,03 квадратни метра изкуствено създадена зелена площ. Това е показател, който нарежда общината на първо място сред общините на Черноморското крайбрежие.

За по-голяма екологична комфортност на новите жилищни квартали, хотели и почивни станции, декоративната дървесина и храстовидната растителност е така композирана, че да ги предпазва от шум и прах.

В зоографско отношение територията на Община Приморско попада в района на Южночерноморското крайбрежие – един от седемте самостоятелни зоографски райони на България. Животинският свят е повлиян най-вече от климата, характерен за Черноморската подобласт на континентално-средиземноморската климатична област. Въпреки, че във фаунистично отношение почти целият Черноморски район е единен, тук се забелязва увеличаването на средиземноморските видове, както и на тези от Мала Азия.

От влечугите се срещат жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок, слепок, голям стрелец, смок мишкар, шипоопашата и шипобедрена костенурка. От бозайниците - дива свиня, сърна, лисица, чакал, дива котка, вълк, сив хомяк, мишевиден сънливец, белка, златка. Птици - кълвачи, дрозд, синя гарга, бекасини, сойка, авлига, славей, чинка, кос, грабливи птици.

По крайбрежните скали се срещат множество безгръбначни - миди, мамарци, охлюви, морски рак, лигия, специфични насекоми като хирономиди и хищните мухи. В малките водни басейнчета, образувани по скалите от дъждовна или морска вода се развиват съобщества от разнообразни безгръбначни, пригодени за живот в това местообитание. Крайбрежната пясъчна ивица също е населена с безгръбначни.

Крайбрежните скали се използват за гнездене от белият ангъч и корморана, скалният гълъб и скалният дрозд, алпийският и черният бързолет, керкенезът. Направо върху пясъка гнезди морският дъждосвирец, а най-разпространена е сребристата чайка.

Черноморските езера и блата са орнитологично важни места. Тук гнездят тръстиковият дрозд, блатното и мочурливо шаварчета, зеленоглавата патица, сивата патица, лятното бърне, няколко вида чапли, малкият воден бик, блестящият ибис и лопатаря, черната рибарка и черноглавата чайка. Край сладководните блата се срещат и белочелата и зеленоногата водни кокошки.

Фауната на Черно море е около три пъти по-бедна от тази на Средиземно море. Установени са около 30 вида зоопланктон; около 650 различни вида червеи; 640 вида ракообразни; 200 вида мекотели; 180 вида риби (140 вида се срещат по Българското крайбрежие); 4 вида бозайници - 3 вида делфини и тюлен-монах; 150 вида от други таксономични групи.

Около 30% от фауната е със средиземноморски произход. Има реликти от плиоценския Понтийски басейн.

Гръбначни животни

Реките и езерата от водосборния район се населяват от сладководни видове, морски автохтонни видове (каспийски реликти), бореално-атлантически реликти и средиземноморски имигранти.

Ихтиофауната в комплекса „Ропотамо“ е представена от 55 вида. В р. Ропотамо се срещат 3 вида с различна степен на ендемизъм, от общо 41 постоянно или временно обитаващите видове

Комплексът „Ропотамо“ е една от трите територии с най-голямо видово разнообразие на земноводни и влечуги. Тук са установени общо 32 вида – 9 вида земноводни и 23 вида влечуги, повечето от които с природозащитен статус. На територията (южно от Созопол) са установени най-северните за Европа находища на червената стрелуша (Coluber rubriceps).

Орнитофауната в комплекс „Ропотамо“ е сравнително добри проучена. Според различни изследвания на територията са установени 255 вида птици, 226 от които имат различен природозащитен статус.

През източната част на територията на Община Приморско преминава миграционния източноевропейски път на птиците Via Pontika. По данни на БДЗП, по протежение на Българското Черноморско крайбрежие миграционният коридор се използва от прелетните птици, обитаващи територията на Европа от Германия до западна Русия. Изследвания на прелета само на реещи се птици (щъркели, пеликани, грабливи птици и др.) сочат, че от август до септември по Българското Черноморие прелитат до 204 423 екземпляра бели щъркели - близо 50% от европейската популация на вида; до 37228 розови пеликана, около 4570 черни щъркели и т. н.

• 
  Защитена зона BG 0002077 „Бакърлъка” за опазване на дивите птици, обявена със заповед №РД-530/26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, Заповед за поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за обявление №РД-563/22.07.2014 г.(ДВ, бр.67/2014 г.);
  
• 
  Защитена зона BG 0000208 „Босна” за опазване на природните местообитания и на дивите флора и фауна, приета с Решение на МС №661/2007 г. (ДВ, бр.85/2007 г.);
  
• 
  Защитена зона BG 0001001 „Ропотамо” за опазване на природните местообитания и на дивите флора и фауна, приета с Решение на МС №122/2007 г., изм. С Решение на МС № 660/2013 г. (ДВ, бр.97/2013 г.);
  
• 
  Защитена зона BG 0002041 „Комплекс Ропотамо” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед №РД-82/2009 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 14/2009 г.);
  
• 
  Защитена зона BG 0000143 „Караагач” за опазване на природните местообитания и на дивите флора и фауна, приета с Решение на МС №122/2007 г.
  

• 
  Поддържан резерват „Вельов вир (Водни лилии)”, обявен със заповед №2080/24.07.1962 г. на ГУГ,(ДВ, бр.71/1962 г.);
  

• 
  Резерват „Ропотамо”, обявен със заповед №318/07.05.1992 г. на МОС, (ДВ, бр. 41/1992 г.), изменена със заповед № РД-686/21.09.2006 г. на МОСВ (ДВ, бр.85 от 2006 г.);
  

• 
  Защитена местност „Беглик Таш-Ропотамо”, обявена със заповед № 318/07.05.1992 г. на МОС (ДБ, бр. 41/1992 г.), прекатегоризирана със заповед № РД-664/22.08.2012 г., на МОСВ (ДБ, бр. 70/2012 г.), изменена със Заповед №РД-105/05.02.2013 г. на МОСВ (ДВ.бр.19/2013 г.);
  
• 
  Защитена местност „Блатото Стомополу” с площ от 40,0 ха е обявена със заповед №332/16.05.1991 г. на МОС (ДВ, бр.43/1991 г.);
  
• 
  част от защитена местност „Мурватска река” с площ от 72,87 хектара, обявена със заповед №РД-1096/15.10.2004 г. на МОСВ (ДВ, бр.8/2008 г.);
  
• 
  Природна забележителност „Скалните образувания, фиордите и тюленовата пещера в местност Маслен нос”, обявена със заповед №4051/29.12.1973 г. на МГОПС, (ДВ, бр.29/1974 г.);
  
• 
  Природна забележителност „Пясъчни дюни – Перла” с площ от 240 дка. и статут от 1994 г., охранявана от Рамсарската конвенция;
  
• 
  Природна забележителност „Пясъчни дюни в района на ММЦ” с площ от 21,0 ха, обявена със заповед №2109/20.12.1984 г. на КОПС при МС, (ДВ, бр.3/1985 г.).
  

Територията на община Приморско се намира в Югоизточен район на планиране NUTS 2, част от административните граници на област Бургас NUTS 3. На основание чл. 36, ал. 2 на Закона за административно-териториалното устройство на Република България във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 16 декември 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България, Община Приморско е „трета“ категория община.

В националната категоризация на населените места град Приморско попада в „трета“ категория град, гр. Китен в „четвърта” категория град, докато останалите населени места са от по-ниска категория.

Демографската ситуация в община Приморско е резултат от действието на фактори и влияние, които от една страна една са характерни за Р България, а от друга специфични за територията на общината и обусловени от нейното историко-културно, социално-икономическо и демографско развитие. Съществено влияние върху развитието на демографските процеси в общината оказват полово-възрастовата, етническа, религиозна и образователни структури, брачността и разводимостта, раждаемостта и смъртността, както и миграционните процеси на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в общината, както в количествено, така и в качествено отношение.