На падналите в боя веселин андреев 1918-1991



Дата24.07.2016
Размер25.76 Kb.
#3032
НА ПАДНАЛИТЕ В БОЯ

ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ 1918-1991

Активен участник в комунистическото и антифашисткото движение в България. Член на БКП от 1940 година. По време на въоръжената борба срещу хитлеристките нашественици и монархофашистката диктатура е политкомисар в партизанската бригада „Чавдар". Общественик. Писател. Най-значителните му произведения са „Партизански песни" (1947), „В Лопянската гора" (1947), „Има на света Москва" (1951), „Младостта остава с нас" (1963), „Преди всичко човека" (1963), „Умираха безсмъртни" (1981), „Бригадата" (1983).

Сега те почиват в родната земя, безмълвни и успокоени. В родната земя, из цялата българска земя. В глухи балкански усои. В притулени полянки из равнината. В братски могили и в незнайни гробове.

Те почиват в родната земя, сами вече станали родна земя.

И ведно с родната земя те пролетно се възраждат. Сега, в пролетното кипене, те са незабравки и здравец, житни класове и макове-пламъчета. Тяхната кръв бие в соковете на белостволите буки и коравите дъбове. Техният празник е в пролетта.

И в своя вечен покой те не остават в покой. Излели ръст в бетон и бронз, в гранит и мрамор, разкрили гърди за големите ветрове, те със смръщени вежди заклеймяват миналото, с прострени десници сочат далнините, към които трябва да вървим. Суровостта на камъка отстъпва пред техните усмивки, твърдостта на метала се смекчава от топлотата на сърцата им. Те и така, в гранит и бронз, са мили, сърдечни – повече от някои живи.

Те лежат дълбоко в душата на народа. В душата на бойците, притворили с парлива, мъжка сълза очите им. На пионера, запленен от техния подвиг. На войника, поел оръжието от изстиналата им ръка.

Те лежат дълбоко в душата на народа, сами вече станали душа на народа.

И ведно с душата на народа те се възраждат в революцията. Сега те са хляб и песен, заводи и параходи. Тяхната кръв събужда сили у живите. Техният празник е социализмът.

Те остават вечни и зовящи като родната земя и душата на народа. Защото те сами вече са родна земя и душа на народа.

Те паднаха млади и ще си останат все така млади. В младостта на годините си и в душевната си младост. Те никога няма да остареят. Нито да се състарят. Никога няма да бъдат живи мъртъвци, отчуждени от хората. Никога студенината на високомерието не ще докосне сърцата им. Никога самодоволство не ще изпепели техните души.



Те паднаха в боя – сразени, но непобедени. Фашистът беше зловещо талантлив изобретател. Удушаваше ги в казармени подземия. Изгаряше ги в пещи или с електрически ток. Съсичаше ги с брадва. Бесеше ги пред изгрев слънце в каменни тъмници. Заравяше ги живи в земята. Загиваха в неравен бой... И само тя – незрима, неуловима, неизтребима, – ботевската вяра в народа, във великото човешко дело на комунистите, бе единствената им другарка в смъртния час. Но тя бе достатъчна.

Сега те почиват – непобедени и победили. Почиват в безукорната си всеотдайност, в романтичната си безкористност, в ненакърнената си революционна чистота ...

Те бяха хора като нас. Синът, когото майката жали и в сънищата си. Бащата, оставил на своите деца само прощална ласка и честно име. Девойката, угаснала заедно с мечтата си за несрещнатия любим... Кой твърди, че те били умирали с радост? Радостта им бе не от смъртта, а от смисления живот и достойния край. А те жадуваха, как само жадуваха да живеят!... Те са не само наша гордост, но и наша жива болка. За всички тук. За неродените деца. За ненаписаните песни... Зная, животът иска своето, не обича скръбта – и е прав, тоя разумен живот. Но нека в техния празник мъката по загиналите не се изчерпва с минутата, в която коленичим. Нека произнасяме по-малко думи, а по-дълбоко да чувстваме тази пречистваща болка, в която човек преценява себе си и своя живот, за да излезе от нея по-силен и по-достоен.

Падналите в боя са наша жива съвест. Само за тях можем да кажем:

Прощавайте, братя, изпълнихте с чест
докрай своя дълг благороден.

Докрай... За живите не можем да кажем това. И нека помним: докрай – значи, докато тупти сърцето!

Прощавайте, братя ...

1960


 
Каталог: 2015
2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“
2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Примерна тема за IV клас за „преглед на знанията по математика“
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница