На президента на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев към народа на Казахстан от 31 2017 г

Обръщение

 

Уважаеми казахстанци!

С това послание се обръщам към народа на Казахстан в навечерието на нова епоха.

Страната ни достойно премина през 25-годишен етап на развитие. Ние се гордеем със своята Родина. В рамките на честването на 25-годишнината на своята независимост ние отбелязахме постиженията и успехите на Казахстан. Международната общност е добре запозната с тях и ги оценява високо.

От началото на 2017 г. Казахстан е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

През тази година Астана ще бъде домакин на Експо 2017. Нашата страна е първата държава от Общността на независимите държави (ОНД) и Централна Азия, където ще се проведе толкова значимо мероприятие от световен мащаб.

В Алматъ започнаха спортните състезания в рамките на Универсиада 2017, в която участват над 2 000 спортисти и членове на делегации от 57 държави.

Всичко това е резултат от безпогрешния политически избор и големия авторитет на Казахстан в международен план.

До 2050 г. Казахстан трябва да се нареди сред 30-те най-развити държави в света. Ние уверено напредваме към тази цел.

В условията на нарастваща конкуренция и липса на стабилност по света предложената от мен през 2012 г. Стратегия “Казахстан – 2050” става все по-актуална.

Благодарение на държавната програма за инфраструктурно развитие „Нурлъ жол“ (“Път към бъдещето”) и Плана на нацията “Сто конкретни стъпки за реализация на 5-те институционални реформи“ ние се справяме без затруднения през първоначалния етап на сложните глобални преобразувания. Само за периода 2014–2016 г. заделихме допълнително 1,7 трилиона тенге, за да подпомогнем икономиката си. Така си осигурихме възможност да отбележим икономически растеж и да подкрепим бизнеса, като създадем над 200 000 нови работни места.

Резултатът беше, че през 2016 г. постигнахме увеличение на БВП с 1%. Това е изключително важно в сегашните сложни условия.

Положението в света се променя динамично. Такава е новата глобална действителност и ние трябва да се съобразим с нея.

 

Скъпи съотечественици!

Победители ще бъдат само онези народи, които успеят да изпреварят бъдещето и да посрещнат предизвикателствата с решимост, а не изчакват със скръстени ръце.

На планетата започна поредната революция – Четвъртата индустриална революция.

В резултат на повсеместното цифровизиране на икономиката ще изчезнат цели отрасли и ще възникнат принципно нови. Огромните промени, извършващи се пред очите ни, са не само историческо предизвикателство, но и шанс за нацията ни.

Днес поставям задача да се осигури провеждането на трета модернизация на Казахстан. Необходимо е изграждането на нов модел за икономически растеж, който да гарантира глобална конкурентоспособност на страната ни.

В момента много държави се опитват да решат същата задача. Убеден съм, че рецептите за прехода към нов модел на растеж навсякъде ще са различни. А ние трябва да се опрем на силните си страни и да не разпилеем потенциала, който създадохме заедно през 25-е години на своята независимост.

Всички си спомняме първата модернизация на Казахстан. Помним как преди четвърт век поехме по този път от руините на СССР. Тогава нашето поколение заложи основите и изгради новата държава, която по онова не съществуваше на картата на света.

Осъществи се преходът от планова към пазарна икономика. Най-важното за мен е, че заедно успяхме да опазим страната си от сътресения, от гражданска война и икономическа разруха. Казахстан излезе от онзи период с минимални загуби и с възможно най-големите придобивки.

Втората модернизация започна с приемането на Стратегията “Казахстан – 2030” и изграждането на новата ни столица Астана. Резултатите от нея са безспорни. Страната навакса икономическото си изоставане и се нареди сред 50-е най-конкурентоспособни икономики.

Натрупахме безценен опит от двете успешни модернизации. А сега трябва смело да предприемем следващата стъпка и да се заемем с третата си модернизация.

Тя не представлява план за борба със сегашните глобални предизвикателства, а солиден мост към бъдещето за постигане на целите на Стратегия “Казахстан – 2050”. Тя ще се осъществява въз основа на Плана на нацията “Сто конкретни стъпки“.

Ето какви пет приоритета виждам аз в нея, предназначени да осигурят по-високи от средните за света темпове на икономически растеж и устойчив напредък към изравняването ни с 30-те най-развити страни.
Първият ни приоритет е ускоряване на технологическото модернизиране на икономиката.

Трябва да поощряваме новите индустрии, използващи цифровите технологии. Това е съществена комплексна задача.

Необходимо е да развием такива перспективни отрасли, като 3D принтирането, електронната търговия, мобилното банкиране, дигиталните услуги, включително в здравеопазването и образованието, и т.н. Тези индустрии вече промениха структурата на икономиката в развитите страни и традиционните отрасли придобиха ново качество.

Във връзка с това възлагам на правителството да изготви и приеме отделна програма “Цифров Казахстан”.

Законодателството ни трябва да съответства на новите реалности.

Важно е също да се осигури развитие на комуникациите, повсеместен достъп до оптичната кабелна инфраструктура. Разгръщането на цифровата индустрия ще даде тласък на всички останали отрасли. Затова правителството трябва да упражнява специален контрол по въпроса за развитието на сферата на информационните технологии.

Съществено условие за формирането на нови индустрии е подпомагането на иновациите и бързото им внедряване в производството.

Възлагам на правителството да изгради международен технопарк за новосъздадени компании в областта на информационните технологии въз основа на някой от обектите на Експо 2017. Той трябва да се превърне в платформа за привличане на предприемачи и инвеститори от цял свят. За целта са необходими съответна инфраструктура и благоприятни условия, включително данъчни облекчения, облекчаване на визовите и трудовите процедури.

Налага се също въз основа на вузовете, Университета “Назарбаев” и Парка за иновационни технологии “Алатау” да разгръщаме своя научен и иновационен потенциал.

Втората комплексна задача е успоредно със създаването на новите индустрии да се даде тласък за разрастване на традиционните базови отрасли.

Това са промишлеността, АПК, транспортът и логистиката, строителният сектор и т.н.

Първо. Важно е съществено да нарасне производителността на труда.

Основен фактор в случая трябва да бъде повсеместното внедряване на елементи от Четвъртата индустриална революция, като автоматизация, роботизация, изкуствен интелект, обмен на голямо количество данни и др.

Възлагам на правителството да разработи заедно с бизнеса пакет от мерки за технологическо преоборудване на базовите отрасли до 2025 г.

Второ. Необходимо е да продължи индустриализацията, като в приоритетните отрасли се наблегне на развитието на конкурентоспособните производства, предназначени за износ.

На правителството вече е поставена задачата до 2025 г. двукратно да се увеличи износът на неенергийни суровини.

За да се активизира дейността в тази насока, е необходимо средствата за развитие и лансиране на износа да се съсредоточат в едно ведомство. За подпомагане на износителите е необходимо да се въведе организационният принцип за обслужване на “едно гише”, включително в регионите.

Възлагам на правителството да сформира Съвет за експортна политика към правителството. В него трябва да се включат представители на деловите кръгове.

До 1 септември т.г. е необходимо правителството съвместно с акимите (аким (казах.) – глава на местните изпълнителни органи на властта; акимат – местен изпълнителен орган; б. пр.) и бизнеса да изготви единна експортна стратегия.

Казахстан трябва да запази водещото си място в привличането на чужди инвестиции. Съществена роля в привличането на финансови ресурси в икономиката на страната следва да има Международният финансов център “Астана”.

Ние трябва да се включим в глобалната верига на производство и пласмент на стоки и услуги преди всичко чрез привличане на транснационални компании.

Налага се заедно с Китай ефективно да реализираме инвестиционната програма за създаване на производства в Казахстан. Постигнали сме договорености с китайската страна. Обектите са набелязани. Необходими са конкретни действия.

Те ще представляват съвременни производства, които ще предложат на казахстанците около 20 000 нови работни места. Засега се изпълняват шест проекта, а два вече са пуснати в експлоатация. Единият е завод за производство на хибриди и електромобили JAC по метода SKD.

Възлагам да се проучи въпросът за по-нататъшното разгръщане на производството на електромобили за износ, като се предвиди изграждането на необходимата инфраструктура.

Като цяло, Казахстан трябва да има своя инвестиционна стратегия. Необходимо е правителството да я подготви до 1 септември т.г.

Трябва да се осигури защитата и лансирането на националните икономически интереси в рамките на международното сътрудничество. Това се отнася преди всичко за дейността в рамките на Евразийския икономически съюз (ЕАИС), Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), интегрирането на Икономическия пояс “Пътя на коприната”. За целта се налага да се преустрои и активизира работата на икономическата ни дипломация.

Трето. Минно-металургичният и нефтено-газовият комплекс трябва да запазят стратегическото си значение за устойчивостта на икономическия растеж.

В контекста на намаленото световно търсене се налага да се търсят нови пазари и да се разширява географията на доставките. Особено внимание изисква разширяването на базата на полезните изкопаеми. Необходимо е активно да се провеждат геоложки проучвания.

По-нататъшното развитие на тези отрасли трябва да е неразделно обвързано с разширяване на комплексното преработване на суровините.

Възлагам до края на годината да се осигури приемането на нов Кодекс за природните изкопаеми и да се направят съответните промени в данъчното законодателство.

Четвърто. Селскостопанският сектор трябва да се превърне в нова движеща сила на икономиката ни.

Наред с това трябва да се превърнем в житницата на евразийския континент. Необходимо е да се осигури преход от добив на суровини към производство на качествена преработена продукция. Едва тогава ще сме в състояние да се конкурираме на световните пазари.

Във връзка с това възлагам на правителството и акимите, както следва:

първо, да се преразгледат критериите за отпускане на субсидии и постепенно да се преминава към застраховане на продукцията;

второ, за период от 5 години да се създадат всички необходими условия за обединяване на над 500 000-те домашни стопанства и малки ферми в кооперативи;

трето, да се повиши равнището на преработването на продукцията, да се изгради ефективна система за съхраняване, транспортиране и пласиране на стоките;

четвърто, да се повиши производителността на труда и да се намалят производствените разходи;

пето, да се повиши ефективността на използването на земята. За период от 5 години напояваните площи е необходимо да се разширят с 40 %, като обхванат 2 милиона хектара;

шесто, трябва да се увеличи обемът на инвестициите за научни изследвания в областта на селското стопанство, които ще са необходими в производството.

Възлагам до 2021 г. да се осигури увеличение на износа на хранителни продукти с 40% чрез диверсификация на производството на селскостопанската продукция.

Тези задачи следва да се изпълнят в рамките на новата държавна програма за развитие на аграрно-промишления комплекс.

*****

Пето. Един от важните приоритети е разработването на нова евразийска логистична инфраструктура.

Вече са направени значителни капиталовложения. Сега е необходимо от тях да има икономическа възвръщаемост.

Възлагам на правителството да осигури до 2020 г. увеличаване на годишния обем на транзитните превози:

– 7 пъти за товари, превозвани в контейнери, до 2 милиона контейнера;

– 4 пъти за превоза на пътници с въздушен транспорт до 1,6 милиона транзитни пътници.

Необходимо е приходите от транзитни превози да нараснат 5,5 пъти до 4 милиарда долара годишно.

През 2015 г. лансирах държавната програма за инфраструктурно развитие „Нурлъ жол“ (“Път към бъдещето”). Съдейки по изминалите две години, тя се оказа напълно ефективна.

През настоящата година ще бъдат реконструирани и построени 4 400 километра от републиканските пътища. От тях до края на годината в експлоатация ще бъдат пуснати най-малко 600 километра, като поетапно ще се въвеждат такси.

За пълното разгръщане на транспортния и транзитния потенциал на страната е нужна координация със съседните държави. Необходимо е да се осигури свободен транзит на товарите, изграждане и модернизиране на транспортните коридори. Особено внимание следва да се обърне на управлението на транспортната инфраструктура, подобряването на услугите и премахването на административните пречки.

Във връзка с нарасналия обем на превозите по Транскаспийския коридор се налага да пристъпим към втората фаза на изграждане на пристанище Курък, т.е. автомобилно платно.

Шесто. Процесите на урбанизация водят до необходимостта от развитие на строителния сектор. Той следва да се превърне в пълноценна движеща сила на родната икономика.

Важно е да помним, че инвестирайки в изграждането на пътища, жилищни сгради и друга инфраструктура, ние определяме физическия и технологическия облик на градовете си за години напред. Затова е необходимо да се внедряват най-новите технологии, както в строителството, така и в производството на строителни материали. В момента разполагаме с много добри възможности за това.

По моя заръка през тази година започва изпълнението на жилищната програма „Нурлъ жол“, предназначена да реши една от най-важните ни задачи – да се осигурят жилища за 1,5 милиона семейства през следващите 15 години.

Програмата предвижда комплексни мерки за развитие на жилищния пазар, като предоставяне на нисколихвени банкови кредити за строителните предприемачи посредством отпускане на държавни субсидии чрез фонда за развитие на предприемачеството “Даму” АД. Ще бъдат субсидирани отпусканите от банките ипотечни кредити чрез Казахстанската ипотечна компания. Ще продължи изграждането на кредитирани от акиматите жилища за вложителите в банката за жилищни спестявания и заеми Жилстройсбербанк. За целта ще се използват повторно заделените преди това средства на принципа на револвиращите кредити.

За социално слабите слоеве на населението акиматите ще продължат да развиват системата за предоставяне под наем на общински жилища без право на закупуване. Акимите се задължават да заделят съответните парцели за масово жилищно строителство.

Ще се стремим еднофамилните къщи в градовете да се изграждат в единен архитектурен стил, за което държавата ще съдейства с необходимата инфраструктура.

Правителството заедно с акимите трябва да предприеме мерки за развитие на транспортните връзки между големите градове и околните селища.

Третата комплексна задача е модернизирането на пазара на труда.

Възлагам на правителството и акимите да създадат условия за управляемо преливане на работещите към други сфери.

Големите ни предприятия трябва да изготвят заедно с акимите съответните “пътни карти”, в които да се предвидят съвместни инвестиции в преквалифицирането на съкратените и по-нататъшното им наемане на работа. Необходимо е да се подпомогнат процесите на мобилност на работната сила от районите с излишък на работна ръка, както и от селата в градовете.

Правителството трябва да реформира бюрата по труда и да създаде единна електронна платформа на всички вакантни длъжности във всички селища.

Вторият приоритет е кардиналното подобряване и разширяване на бизнес средата.

Тази цел е амбициозна, но не е непостижима. На този етап за постигането й е необходимо следното.

Първо. По моя заръка правителството да пристъпи още тази година към изпълнение на Програмата за продуктивна заетост и развитие на масовото предприемачество.

В момента всеки гражданин на Казахстан, било на село, било в града, може да получи за бизнеса си микрокредит в размер до 16 милиона тенге.

Важно е географията на микрокредитирането да се разширява, активно да се използват механизмите за гарантиране и спомагателните услуги за предприемачите. Мерките следва да са придружени от организиране на обучение по бизнес и финансова грамотност.

Необходимо е по-нататъшно усъвършенстване на механизмите за подпомагане на масовото предприемачество. Всички региони в Казахстан трябва да предложат пакет от мерки за развитие на масовото, включително и на семейното предприемачество.

Броят на новите работни места, както и досега, е сред ключовите критерии за оценяване дейността на правителството и акимите.

Второ. Правителството съвместно с Националната камара на предприемачите “Атамекен” следва да предприеме мерки за всеобхватно намаляване на всички видове разходи на бизнеса. Това важи особено за стойността на услугите в енергетиката, транспорта и логистиката, както и в жилищно-комуналното стопанство.

Процесите за предоставяне на държавни услуги следва максимално да се оптимизират. Необходимо е да се съкратят сроковете и броят на изискваните документи, да се премахнат дублиращите се процедури. При това предоставянето им трябва да е изцяло електронно, без задължително физическо присъствие.

Освен това съществуващата в момента регулаторна тежест за бизнеса е несъвместима със задачата за създаване на нов модел на растеж.

Възлагам на правителството и акимите да разработят до 1 юли т.г. системни мерки за дерегулация на бизнеса.

Нужно е да се внедряват най-високите стандарти и най-добрите практики на развитите страни. От особена важност е тази дейност да се проведе на регионално равнище.

Необходимо е акимите съвместно с правителството да изготвят подробни планове за подобряване на условията за бизнес в регионите въз основа на рейтинга на Световната банка.

В страната трябва да се въведе рейтинг на регионите и градовете с най-облекчени условия за бизнес. За най-добрите ще учредим специална награда, която ще се връчва веднъж годишно в Деня на индустриализацията.

Трето. Нов тласък на икономическия растеж ще даде свеждането на държавния дял в икономиката до 15% от БВП, т.е. до равнището в държавите членки на ОИСР.

Списъкът от около 800 предприятия за приватизиране до 2020 г. вече е изготвен и в това направление се работи.

Възлагам на правителството да ускори и приключи с приватизацията на предприятията от списъка до края на 2018 г.

Необходимо е също така да се ускори подготовката за първично публично предлагане (ППП) на акции от най-големите ни компании. Внедряването на принципите на Yellow Pages позволи държавните дейности в икономиката да се сведат до 47% (от 652 до 346).

На следващия етап трябва до 2020 г. да се предоставят на частния сектор или да се ликвидират всички държавни предприятия и организации, не отговарящи на тези принципи. А те са няколко хиляди. 

Практиката да се учредяват юридически лица за всяка програма или поръчение трябва да се прекрати.

Приватизацията следва да бъде прозрачна и ефективна. Налага се също да се преразгледа ролята на държавните холдинги.

Възлагам на правителството да осигури качествено преобразуване на холдинга “Самрук-Казъна”. Необходимо е да се извърши пълна ревизия и оптимизация както на управленческите, така и на производствените бизнес процеси, за да се превърне той във високоефективно, компактно и професионално акционерно дружество. Качеството на мениджмънта и корпоративното управление трябва да достигне световното равнище.

Налага се да прецизираме какво ще остане собственост на държавата, в кои важни сектори и с какво дялово участие.

Държавата трябва да си запази естествените монополи и реализирането на проектите от стратегическа важност, включително с участието на транснационални компании. Тези проекти би трябвало да създадат мултипликативен ефект.

Холдингите “Байтерек” и “Казагро” също се нуждаят от реорганизация. Те би трябвало да ръководят осъществяването на държавната програма за развитие, като при това функциите им да се оптимизират. На бизнеса следва да се прехвърли всичко, което може да се извършва от частния сектор.

Освен това те следва да се занимават с привличане на финансиране от недържавни източници за реализирането на програмите.

Четвърто. Разширяването на публично-частното партньорство предлага голям потенциал за разгръщане на предприемачеството. Става дума за прехвърляне на редица държавни услуги на частния бизнес.

Вече имаме добри резултати от използването му в предучилищното образование. Ако през предходните 3 години държавата е построила 189 детски градини за 40 000 деца, то частният сектор откри 1 300 със 100 000 места. Най-много частни детски градини са построени в Южноказахстанска (397), Алматинска (221) и Къзълординска (181) област.

За мен е принципно важен примерът на ПЧП в този сектор. Той показва как държавата и бизнесът решават съвместно една от най-главните общонационални задачи – до 2020 г. предучилищното образование да обхване абсолютно всички деца на възраст от 3 до 6 години.

Разгръщането на ПЧП зависи от конкретната и професионална работа на акимите.

За привличане на частен капитал е необходимо да се използват всички възможни видове и форми на ПЧП: доверително управление на държавни активи, договори за предоставяне на услуги и др. При това следва максимално да се облекчат и ускорят всички процедури по съгласуване, особено що се отнася до малките проекти.

ПЧП трябва да се превърне в основен механизъм за развитие на инфраструктурата, включително и на социалната.

За модернизирането на обектите на жилищно-комуналното стопанство е необходимо те да се предават за управление или на концесия с възможност за по-нататъшната им приватизация. Време е правителството да престане да тъпче на едно място, а да се активизира в тази насока.

Пето. Важно е да не се допускат тайни ценови и тарифни споразумения.

Възлагам на правителството съвместно с Националната камара на предприемачите “Атамекен” да преразгледа цялото законодателство за установяване на онези норми, които възпрепятстват конкуренцията.

Третият приоритет е макроикономическата стабилност.

Първо. В момента Националната банка има важната задача да доразвие режима, насочен директно към инфлацията. Налага се да се постигне поетапно понижаване равнището на инфлацията до 3–4% в средносрочен план.

Второ. Нужно е да се “рестартира” финансовият сектор на страната.

Възлагам на Националната банка да състави пакет от мерки за оздравяване на банковия сектор.

Необходимо е да се ускори дейността за изчистване на “лошите кредити” от баланса на банките и при нужда да се осигури допълнителна капитализация от страна на акционерите. Националната банка трябва да получи по-широки правомощия за оперативен контрол на състоянието на банките. От формален подход тя трябва да премине към риск-ориентиран, за да предприема мерки за въздействие на банките, без да изчаква за формални нарушения от тяхна страна.

Налага се също да се повиши отговорността на одиторските фирми, да се гарантира прозрачност на акционерите и като цяло, да се подобри корпоративното управление. Всичко това следва да се уреди законодателно.

За решаване на проблема с недостиг от средства в икономиката и високите лихвени проценти по кредитите възлагам на Националната банка и правителството да приемат пакет от мерки за осигуряване на достъпно средносрочно и дългосрочно финансиране в тенге.

Националната банка следва да носи отговорност не само за инфлацията, но и съвместно с правителството – за икономическия растеж.

Трето. По-нататъшно развитие на фондовия пазар.

Приватизацията би трябвало да даде тласък за развитието му. Необходимо е на него да се пуснат акциите на Фонда за национално благосъстояние “Самрук-Казъна”, за което вече споменах. Нужно е все така да се разширяват възможностите на населението да инвестира спестяванията си преди всичко в различни видове ценни книжа.

В края на 2016 г. приключихме акцията за амнистиране на капитали. В нея участваха над 140 000 граждани на страната. Легализирани бяха 5,7 трилиона тенге, от които 4,1 трилиона в пари.

Задачата на правителството е тези средства да се използват в икономиката, включително чрез участие в приватизацията. При това е необходимо също подробно да се изследват въпросите за субсидиране на облигационните емисии на частните казахстански предприятия.

Възлагам на правителството съвместно с Националната банка да предприемат мерки, насочени към активизиране на нашия фондов пазар.

Друга съществена задача е данъчно-бюджетната политика да се приведе в съответствие с новите икономически реалности.

За 2017 г. изцяло сме осигурили ресурсите, необходими за държавните програми за развитие. Необходимо е да се провери дали министерствата и ведомствата използват средствата ефективно.

Налага се проверката да започне от министерствата на труда и социалната защита на населението, здравеопазването, образованието и науката, на които се падат над 40% от републиканския бюджет. Установените факти да ми се докладват.

Средствата за неефективните програми следва да се пренасочат към програмите, осигуряващи изпълнението на задачите на третата модернизация. Освен това е нужно да се облекчат бюджетните процедури с цел средствата да стигат по-бързо и по-ефективно до реалната икономика.

Нужно е да продължим политиката на фискална децентрализация. В предходните години голям брой функции и правомощия бяха прехвърлени от централно на местно равнище. Сега е необходимо да ги подкрепим чрез достатъчна финансова самостоятелност. Същевременно е важно да не се допуска концентриране на разходните правомощия на областно равнище. Те следва да се предоставят по-нататък, на районно и селско равнище. Акимите трябва да решават въпросите от регионално и местно значение, а правителството – да се съсредоточи върху проблеми от общодържавна важност.

Второ. Необходимо е по-рационално отношение към използването на средствата от Националния фонд.

До 2020 г. размерът на гарантирания трансфер от Фонда следва поетапно да се сведе до 2 трилиона тенге.

Данъчната политика трябва да се ориентира към стимулиране на “изсветляването” на “сенчестия” бизнес и разширяването на данъчната база в несуровинния сектор. Важно е да се оптимизират сегашните данъчни облекчения. Необходимо е да се преразгледат специалните данъчни режими предвид въвеждането на всеобщото деклариране.

Механизмите на данъчното администриране се нуждаят от усъвършенстване. Това се отнася преди всичко за събирането на ДДС.

Трето. Правителството трябва да изгради система за наблюдение и контрол на външните и вътрешните заеми на квазидържавния сектор и да въведе ред в тях.

*****

Четвъртият приоритет е подобряването на качеството на човешките ресурси.

Първо. Трябва преди всичко да се промени ролята на образователната система. Задачата ни е да превърнем образованието в ключово звено в новия модел на икономически растеж. Необходимо е да се ориентират учебните програми към развиване на умения за критическо мислене и навици за самостоятелно търсене на информация.

Наред с това е нужно да се обърне специално внимание на формирането на ИТ знания, финансовата грамотност и възпитаването на младежта в патриотичен дух. Необходимо е да се намали разривът в качеството на образование между градските и селските училища.

Възлагам на правителството да представи съответните предложения.

По въпроса за поетапния преход към триезично образование.

Казахският език ще запази водещата си позиция. Голямо внимание ще се обръща на по-нататъшното му развитие. Едновременно с това в наше време английският е езикът на новите технологии, новите производства, новата икономика. В момента 90% от информацията по света се създава на английски. Всеки два години обемът й се увеличава двойно. Без овладяване на английски език Казахстан няма да постигне общонационален прогрес.

От 2019 г. някои предмети в Х и ХI клас ще се преподават на английски. Този въпрос изисква задълбочено обмисляне и вземане на разумно решение.

Равнището на училищата и учителите в градовете и селата се различава значително. Актуален е проблемът с недостига на квалифицирани педагози. Ето защо, като се имат предвид всички тези аспекти, се налага поетапно внедряване на английския език.

Възлагам да се представят съответни предложения.

От настоящата година по моя инициатива започва реализирането на проекта “Безплатно професионално-техническо образование за всички”.

Безплатното образование трябва да обхване преди всичко безработните и самонаетите младежи, както и хората в трудоспособна възраст без професионално образование. Необходим е тласък за развитието на системата за професионално образование за подготовка на специалисти за новите производства в рамките на набелязаната икономика.

За целта е необходимо актуализиране на професионалните стандарти в съответствие с изискванията на трудовия пазар и челния световен опит в обучението на работното място.

Наред с това ще се обърне особено внимание на качеството на системата на висшето образование. Трябва да се засили контролът и да се завишат изискванията по отношение на кадровия състав във висшите учебни заведения, равнището на материално-техническото им оборудване и образователните им програми.

*****

Второ. Наред с образователната система трябва да се промени и системата на здравеопазване.

От 1 юли т.г. започва внедряването на системата за задължително социално здравно осигуряване, основаваща се на солидарно поделена отговорност между държавата, работодателите и гражданите. Ефективността на тази система е доказана от световната практика.

На обхванатите от системата на здравното осигуряване ще се предоставя широк спектър от медицински услуги. Включването в нея на социално слабите слоеве от населението ще се подпомага от държавата.

Правителството трябва да осигури информатизацията на здравеопазването. С цел разгръщане на конкуренцията на частните медицински организации следва да се предоставят равни условия в системата на задължителното социално здравно осигуряване.

Възлагам на правителството и акимите да проведат широка информационно-разяснителна кампания.

Необходимо е също законодателно да се въведе регулиране на цените на всички лекарствени продукти.
Трето. В социалната сфера.

По моя заръка от 1 юли 2017 г. се увеличават пенсиите на 2,1 милиона пенсионери с докъм 20% в сравнение с 2016 г.

Освен това от 1 юли 2018 г. размерът на основната пенсия ще се определя по нова методика в зависимост от осигурителния стаж.

Благодарение на всички тези мерки през 2018 г. новия размерът на основната пенсия ще се увеличи 1,8 пъти в сравнение с 2017 г.

В нашата страна ежегодно се раждат около 400 000 деца, което е почти двукратно увеличение в сравнение с 1999 г. Тази положителна тенденция трябва да се поддържа и в бъдеще.

По моя заръка от 1 юли 2017 г. размерът на еднократната помощ за раждане ще нарасне с 20%.

Необходимо е да се преразгледа и жизненият минимум. Той трябва да съответства на реалните потребителски разходи на казахстанците. Това ще позволи от 1 януари 2018 г. размерът на основните пенсии, пенсиите за инвалидност, помощите за семействата, изгубили лицето, което изкарва прехраната, целевите помощи и надбавките за отглеждане на деца инвалиди ще се вдигне, а това засяга 3 милиона души.

От 1 януари 2018 г. трябва да се повиши прагът на целевите социални помощи с 40–50% от размера на жизнения минимум и да се внедри новият им формат. Това означава всички работоспособни граждани да получават помощи само при условие че участват в програмата за заетост.

Петият приоритет са институционалните преобразувания, сигурността и борбата с корупцията.

Второ. В момента извършваме реформи, насочени към защита на частната собственост, върховенството на закона и осигуряването на равенство на всички през закона. Тази дейност трябва да продължи.

Възлагам на правителството съвместно с Националната камара на предприемачите “Атамекен” и гражданското общество да ревизира цялото законодателство с цел разширяване защитата на правото на собственост.

Следва също да се хуманизира административното и наказателното законодателство. Административните глоби трябва да са справедливи и да съответстват на извършеното правонарушение.

Необходима е по-нататъшна работа по облекчаване на санкциите за правонарушения в сферата на предприемачеството. Трябва да се декриминализират икономическите правонарушения, не представляващи голяма обществена опасност.

Необходимо е да се повиши доверието в съдебната система. Важно е да се предотврати всякакво неправомерно въздействие върху дейността на съдиите.

Трето. Състоянието на сигурността се превръща в мерило за силна и дееспособна държава.

В съвременната ситуация човечеството се сблъсква с разрастването на тероризма. В това отношение ключови въпроси са борбата с финансирането на деструктивните сили и връзките с чужди терористични организации.

Налага се да се предприемат действия за предотвратяване на пропагандирането на религиозен екстремизъм, включително в интернет и социалните мрежи. В обществото следва да се култивира нулева толерантност към всякакви деяния, свързани с радикални прояви, особено в сферата на религиозните отношения.

В местата за лишаване от свобода трябва да се организира целенасочена работа с осъдените лица в теологическите центрове за рехабилитация и ресоциализация. Налага се да се предприемат допълнителни мерки за духовно-нравственото възпитание на подрастващото поколение.

Необходимо е неправителствените организации и религиозните обединения да бъдат активно включени в тази дейност.

Всички изброени мерки трябва да се имат предвид в подготвяната по моя заръка Държавна програма за противодействие на религиозния екстремизъм и тероризма за периода 2017–2020 г.

Все по-голяма актуалност придобива борбата с киберпрестъпността.

Възлагам на правителството и на Комитета за национална сигурност да предприемат мерки за създаване на системата “Киберщит на Казахстан”.

Четвърто. Взехме сериозни мерки за намаляване равнището на корупция в страната. В същото време основно се набляга на борбата с последствията от корупцията.

Необходимо е да се засили дейността по разкриване и изкореняване на причините и предпоставките за корупция.

Един от ключовите въпроси е усъвършенстването на сферата на държавните поръчки.

Възлагам на правителството да въведе единна система на държавните поръчки като централизиран портал за услуги.

В квазидържавния сектор, в сферата на естествените монополи и експлоатацията на полезните изкопаеми също е нужно из основи да се преразгледат подходите за възлагане на държавните поръчки.

Борбата с корупцията до голяма степен ще зависи от активното участие на цялото общество. С разрастването на социалните мрежи и други медийни ресурси всеобщата непримиримост трябва да се превърне в мощно средство за противодействие на корупцията.

 

Уважаеми казахстанци!

Чрез своето обръщение се постарах виждането ми за насоките в развитието ни в новите реалности да достигне до всички граждани.

Възлагам на правителството да разработи стратегически план за развитие до 2025 г. във връзка с третата модернизация на страната, озаглавен “Националната технологическа инициатива на Казахстан”.

Нямаме друг избор, освен с достойнство да посрещнем предизвикателството на сегашната епоха и да решим задачите за по-нататъшното модернизиране на страната си.

Убеден съм, че нашият велик народ ще се възползва докрай от този уникален исторически шанс.

 

Скъпи приятели!

Казахстан е млада, многонационална, уверена в бъдещето си, динамично развиваща се държава! Заедно изминахме този 25-годишен път на формиране. През следващите 25 години ни предстоят още по-величествени постижения.

Навлязохме в нов етап, натрупали уникален богат опит в изграждането на държавата си. Убеден съм, че каквито и трудности да ни дебнат занапред, ще ги преодолеем. Главната ни сила е единството.