На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
Изтегляне 3.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Използване на данни от наблюдения за оценка на въздействията
- ЕЛЕМЕНТИ НА БИОЛОГИЧНОТО КАЧЕСТВО Макрофити
- Бентосни безгръбначни Състав Изобилие Риби
- Еутрофикация Концентрация на хлорофил ЕЛЕМЕНТИ НА ХИДРОМОРФОЛОЖКОТО КАЧЕСТВО
- Режим на приливите и отливите
- Непрекъснатост на реката Морфология
- ЕЛЕМЕНТИ НА ХИМИЧНОТО И ФИЗИКОХИМИЧНОТО КАЧЕСТВО Прозрачност
- Термични условия Температура ( о C) Условия за окисляване
- Проводимост Проводимост Превърната в концентрация на общите разтворени твърди тела Соленост
- Други ЕЛЕМЕНТИ НА ХИМИЧНОТО И ФИЗИКОХИМИЧНОТО КАЧЕСТВО Киселинно състояние
- Приоритетни вещества Концентрация Други замърсители
- Използване на данни от наблюдения за прецизиране оценката на въздействията и натиска
- Индикатор Натиск
3.4 Оценка на въздействиятаОценката на въздействията върху водните обекти изисква количествена информация за описване състоянието на самия воден обект, и/ или видовете натиск, оказвани върху него. Вида на анализа зависи от това с какви данни разполагаме. Независимо от възприетия процес, оценката изисква концептуално разбиране на причинителите на въздействията. Например, тъй като е най-елементарно, ако отходните води се заустват в река, езеро или крайбрежни води, вероятно ще има поне местна промяна в качеството на водата, която може да бъде добре прогнозирана посредством консервативен смесен модел. В много случаи, елементарния подход от този вид може да бъде напълно подходящ за оценка на въздействията от натиска. В реални условия, обаче, съществуват повече видове водосборни басейни, водни обекти, взаимодействащи си видове натиск, концептуални процеси, информационни изисквания и възможни въздействия, като във всички случаи би било наивно да се използва такъв елементарен модел. Такъв е случаят и когато първоначално това изглежда елементарна оценка, а може да възникнат скрити усложнения. Например, въздействието върху качественото състояние на подводен воден обект, причинено от натиск чрез черпене, може да бъде проучено чрез елементарен модел на водния баланс, при която промяната в съхранението е разликата между скоростта на възстановяване и сумата на отливите и черпенето. Един критерий за добро количествено състояние е оттокът и черпенето трябва да бъдат устойчиви в дългосрочен план. Нивото, на което трябва да се поддържа оттокът е нивото за постигане на добро екологично състояние в свързаните повърхностни води. Следователно, това което изглежда обикновен воден баланс на подпочвения воден обект фактически изисква познания и разбиране на екологичното състояние и изискванията за екологичен дебит на свързаните повърхностни водни обекти. При анализа на натиска и въздействията не може да се направи заключение, че този анализ може да се извърши само чрез създаване на подробен, процесен, числен компютърен модел на цялата система от повърхностни и подпочвени води. Този вид подход може да е възможен в някои случаи, а примерите за това са описани в глава Инструменти (раздел 4). На практика, необходимата информация за разработване на моделиращ подход рядко съществува сега и вероятно няма да съществува в обозримо бъдеще. По своята същност, първоначалният анализ се основава на по-малко капризни методи, за които съществуват необходимите данни, например инструменти за проучване на натиска (виж раздел 4.2 и 4.3). Тези анализи подлежат на актуализация, тъй като е необходим допълнителен анализ за определяне на риска, тъй като се появяват необходимите данни и се разработват полезни инструменти. Използване на данни от наблюдения за оценка на въздействията Когато съществуват данни за самия воден обект може да се извърши директна оценка на въздействието. Видовете данни, които могат да бъдат използвани са толкова различни, колкото са и въздействията (виж Таблица 3.7). Самите данни не са достатъчни за оценка на възможното въздействие: трябва да се определи точен показател за очакваното въздействие. Нещо повече, трябва да се има предвид, че повечето видове натиск не предизвикват конкретно еднократно въздействие, а постоянно променят вероятността за неблагоприятни условия. Такъв, например, е случаят със смущенията на хидроложкия режим: естественият хидроложки режим не е благоприятен за рибите в 100% от времето. Оценката на въздействието изисква прогноза на промените във вероятността за възникване на благоприятни условия, които представляват заплаха за екосистемата. Широко разпространените хидроложки показатели не са подходящи. Например, стълба за рибите е ефективна, ако заустването е в определени граници, през определено време и точно в определен момент от годината, когато има мигриращи риби. Това налага специални изчисления въз основа на статистическите данни за дневното заустване и експертна оценка (т.е. кои стойности на заустването в кой момент). Статистическите данни за качеството на водата също предизвикват някои трудности. Сравнението на състоянието (т.е. има ли въздействие?) изисква сравнение между различни данни. За да се извърши целесъобразно сравнение, трябва да се отчете вътрешната структура на данните, за да се осигури нормална променливост. Елиминирането на сезонните и хидроложките аспекти на годишните данни значително намалява изчисленото отклонение и позволява да бъде извършено сравнение между данните, наблюдавани на кратки интервали. Тези сложни статистически техники може да не са познати на европейските експерти по водите. Таблица 3.7 Възможни въздействия или промени в състоянието, които могат да бъдат идентифицирани от мониторинговите данни.
Подходи за моделиране Подходите на моделиране позволяват оценка на въздействията и следователно трябва да се считат за помощни или допълнителни мониторингови данни от водния обект. За самата речна мрежа са разработени редица моделиращи техники от първоначалната разработка за разтворения кислород и BOD, публикувана през 1925 от Streeter and Phelps. Простите модели от този тип са широко популярни, но се различават по моделираните химически детерминанти, представения процес и техните числени рамки. Тези модели, ако се използват правилно, като цяло добре представят качеството на водата на една река, чиито притоци и точкови източници са добре познати или могат да бъдат прогнозирани надеждно. Пример за приложение на такъв модел е представен в главата за инструментите. Ограничение при тези речни модели е, че представят дифузните източници като отделни точкови източници, а за да се приложи модела, те трябва да се дефинират посредством модели за данни или дифузия (водосборен басейн). Самият дифузен модел може да бъде елементарен, например загубата на подхранващи вещества може да се базира на експортни коефициенти, които представят дейността в рамките на водосборния басейн. Този модел, фактически, остойностява видовете натиск, които произтичат от дифузните източници, а не въздействията върху водния обект, и е описан в този смисъл в глава Инструменти (раздел 4). В този раздел се описват и инструментите, чрез които се прогнозират товарите от точковите източници на приемащите водни обекти. Простите и надеждни подходи на моделиране са валидни за всички видове водни обекти, предвидени в РДВ. Тези модели могат да представят един домейн (т.е. река, езеро, преходни води, крайбрежни води или подпочвени води), или да обхващат много или всички домейни в една рамка. Тези модели могат да представят различни аспекти на дебитния режим, хидроморфологията и хидрохимията на водния обект по отделно или в една обща рамка. Примери за модели на водни обекти са представени в раздел 4.4. Разбира се сложността на всички тези модели може значително да се повиши от относително простите приложения, описани по-горе. Със сигурност, обаче, постите модели не винаги са по-малко точни от сложните модели. Модели съществуват и за характеризиране на местообитанията по течението и много от тях могат да бъдат използвани за прогнозиране условията на местообитанията при различни състояния на дебита. Очакваният резултат от този тип модели може да се променя от чисто описателен за физическия формат на течението до извършване на биологична оценка. Физическите описателни модели се разработват за оценка на степента на изменение на даден канал във връзка с някои референтни условия. Биологичните модели се разработват, за да подскажат наличните количества от определени видове във връзка с физическите характеристики на даден поток. Въпреки това, наред с тези крайности, съществуват редица модели на местообитания, които са предназначени за получаване на други резултати като използване на местообитанията на видовете, качество на местообитанията (например екологичен потенциал на основните видове) или продължителност на устойчивостта на местообитанието. Използване на данни от наблюдения за прецизиране оценката на въздействията и натиска Данните от мониторинг могат да покажат, че не съществуват въздействия. Тази информация сама по себе си разкрива, че видовете натиск, идентифицирани в процеса на първоначално проучване, не са значими, или че времевата разлика, необходима за възникване на въздействие от даден вид натиск, все още не е преминала. Последната може да е от съществено значение, когато се оценяват подпочвени водни обекти, в които замърсителите се движат много бавно. Тези данни могат да бъдат използвани и като модел за проверка, че ресурсите за и процесите на модела точно отразяват данните от наблюденията. Когато данните от наблюдения на воден обект не показват, че натискът предизвиква въздействие, може би има причинно-следствена връзка с въздействия върху други водни обекти в рамките на същия район на басейново управление. Например, постигането само на екологичните цели по горното течение не е достатъчно за постигане на същите цели по долното течение. Това изисква комуникация и сътрудничество между няколко части на района на басейново управление. В случай, че данните от наблюдения показват, че има въздействие, познанията за въздействията са полезни за извършване на анализа на натиска и въздействията. Ще разгледаме три случая: 1. Традиционната ситуация, при която въздействието е остойностено по отношение на химични или физикохимични параметри, надвишаващи праговите стойности. Това се прави относително лесно, като се използва концептуален модел на познати дейности и свързаните с тях видове натиск. Анализът е подобен на подходите, представени по-горе, освен, че резултатът е известен и служи добре за потвърждаване на различните допускания, които са направени в хода на процеса; 2. Въздействието е остойностено по отношение на биологичния ефект, но физикохимичните и хидроморфоложките видове натиск, причинени от него не са разбрани. В този случай анализът на натиска и въздействията може да бъде извършен, като се очаква причината да бъде идентифицирана и определена, дори и връзката да не е изцяло разбрана. Това вероятно ще бъде съпътствано от други биологични проучвания на вероятни причини; и, 3. Между тези два случая стои биологичният ефект, при който вероятния физикохимичен или хидроморфоложки ефект е поне частично разбран. В този случай анализът може да премине по точка 1, но с по-стабилна информация за потвърждение на процеса. Разбирането на последните две ситуации зависи много от информацията, която е предоставена от работна група REFCOND и ОСИ Междинна калибрация (виж съответно РДВ ОСИ Ръководства № 10 и 6). И в трите ситуации вероятно е по-лесно да се разбере как натиск от замърсяване причинява промяна във физикохимичното състояние, което може да доведе до въздействие върху биологичното състояние, и да се отчетат връзките от натиска към въздействието, и обратно от въздействието към натиска. При хидроморфоложките видове натиск връзките са по-малко ясни. Ръководството за СМВО предлага помощ при обвързване на биологичните показатели с различни видове хидроморфоложки натиск (Таблица 3.8). Таблица 3.8 Биологични индикатори за морфологични видове натиск (Възприети от РДВ ОСИ Ръководство № 4 за СМВО).
Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12 Изтегляне 3.18 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||