На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията


Подбор на съответните замърсители на ниво речен басейн



страница9/27
Дата26.05.2017
Размер3.18 Mb.
#22058
ТипАнализ
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27

3.5 Подбор на съответните замърсители на ниво речен басейн

3.5.1 Въведение


В Раздел 2.3.6 от настоящото Ръководство е представено въведение по отношение на по-сложен подход за работа с химическите замърсители в рамките на концепцията за “добро екологично състояние” и “добър химически състав” на РДВ. Доколкото “приоритетните вещества” са ясно дефинирани в Анекс Х, един ключов въпрос в контекста на анализа на натиска и въздействията е подбора на специфични замърсители (различни от приоритетните вещества), за които трябва да бъдат събрани данни, за да се определи дали има различни въздействия при отделните водни обекти в речния басейн (район).
По-долу ще разберете общият подход, който може да се използва за подбор на списък със специфични замърсители за водните обекти в рамките на речния басейн (наричани в настоящия документ “специфични замърсители”). По-специални примери са представени в Анекс IV от Ръководството. Очевидно е, че този подход трябва да бъде адаптиран към специфичните условия във всеки речен басейн.

Към този момент трябва да е ясно, че изискванията на РДВ са свързани с няколко цели за отделните замърсители на водния обект. Ще е необходимо, обаче, да се следва три (или повече) етапен подход, за да се отчетат различните мащаби на проблемите със замърсяването във водната околна среда:


1. Европейско ниво: “приоритетните вещества” (Анекс X) са представени в списък с европейско измерение. Тези вещества се отчитат в анализа на натиска и въздействията и за всички водни обекти трябва да се проучва “риска от непостигане на целите”;

2. Ниво район на басейново управление: може да се състави списък на специфичните замърсители, които биха могли да предизвикат “риск от непостигане на целите” в редица водни обекти в рамките на басейна, където трябва да бъдат разгледани и ефектите по долното течение (включително морската околна среда). Тези вещества могат да бъдат наречени “специфични замърсители на речния басейн”;

3. Ниво подбасейн и воден обект: замърсителите, които предизвикват въздействие чрез значими регионални и местни видове натиск, т.е. в един или няколко водни обекти, може би трябва да се отчетат в допълнение към горепосочените нива.
Следователно, въпросът как да подберем списъкът със специфичните замърсители е свързан със значимите видове натиск или въздействия. В идеалния случай, може би съществува ясно взаимоотношение между замърсителите, изхвърлени в околната среда от няколко добре известни източника и причиняващи видими или измерими ефекти върху биологията на водния обект. Това предполага най-малко добри познания за видовете ползване или източниците на замърсяване от страна на натиска, възникване на замърсяване от страна на състоянието, и/ или ефектите от страна на въздействията. Като се има предвид големия брой замърсители, обаче, съществува сериозна липса на информация и данни за много замърсители, в частност:


  • В много случаи и за много замърсители, видовете натиск не могат да се обвържат със състоянието или въздействието поради липса на информация;

  • Само ограничен брой замърсители се контролират непрекъснато или редовно;

  • Връзката между замърсителите и въздействията покрива цялата сфера на екотоксикологията; например трябва ли да бъдат отчитани сериозните/ хронични или комбинирани ефекти?

Независимо от това, анализът на натиска и въздействията е първата важна стъпка към идентифицирането на тези замърсители, които допълнително се регулират в контекста на РДВ, т.е. между другото, мониторинг и програма от мерки.


Началната точка в РДВ е списъкът с “основните замърсители”, предвиден в Анекс VIII. Този списък може да се счита за “вселена на химикалите” и следователно от начало не могат да се изключват химически вещества или замърсители.

Предизвикателството е да се разработи итеративен подход, който стеснява безкрайния списък на веществата до определен брой замърсители, които могат да се управляват по прагматичен и целенасочен начин, стъпка по стъпка (“от приблизителен към точен”). Крайната цел е мерките и мониторингът да се насочат първо към веществата, които най-силно засягат водната околна среда на различните нива, посочени по-горе. В тази връзка “стандарта за екологично качество” (СЕК) съгласно Анекс V, 1.2.6 е най-важният критерий, тъй като предвижда границата между “добро” и “средно” състояние. Съществуват и редица други цели, обаче, които трябва да бъдат определени в контекста на анализа на натиска и въздействията, например “без влошаване”, намаляване на замърсяването по отношение на тенденцията и преодоляване непостигането на добро състояние по долното течение.


Списъкът на специфичните замърсители може да се променя на различните етапи от изпълнението на РДВ главно в резултат на актуализация на анализа и оценките.
Първо, трябва да се състави списък на замърсителите, за които ще се анализират видовете натиск и въздействия (до 2004). Само, ако се състави “списък на кандидат веществата” е възможно да се съберат данни за значимите видове натиск и въздействия. За първият анализ може би няма да е възможно да се получат СЕК за всички кандидат вещества. В този случай се приемат алтернативни проучвателни критерии.
Второ, необходим е подбор на тези замърсители, за които трябва да се събере допълнителна информация чрез “надзор и мониторинг” (до 2006). Тези вещества могат да бъдат включени в подсписък със замърсители, за които степента на достоверност в анализа на видовете натиск и въздействия може да бъде недостатъчна.
И накрая, трябва да се състави списък на специфичните замърсители, за които трябва да бъдат предприети мерки (до 2007/2008).
По време на този процес е важно еволюцията на специфичните замърсители да остане прозрачна и ясно обвързана с целите и изискванията на РДВ.
Като последна забележка трябва да отбележим, че РДВ Анекс V предвижда, че трябва да се идентифицират приоритетни и други вещества, които се “заустват” във водния обект. За съжаление, терминът заустване не е дефиниран в РДВ, а само в Директивата за опасни вещества (Директива на Съвета 76/464/EEC) и като цяло означава “въвеждане във водите”. За разлика от това терминът “заустване” често се използва за точковите източници от отточни води. Като се има предвид това, Анекс ІІ ясно изисква да се идентифицират всички (значими) видове натиск от точкови и дифузни източници, а тъй като РДВ най-вече говори за “зауствания, емисии и загуби”, е очевидно, че в РДВ се предвижда широка интерпретация, която покрива всички източници и начини за попадане във водната околна среда.

3.5.2 Общ подход


Общият подход е представен подробно в Таблица 3.9 и е илюстриран на Фигура 3.3. Имайте предвид, че тези стъпки са представени в линейна последователност, но реално си взаимодействат по по-сложен начин (както е показано със стрелките на Фигура 3.3).
Таблица 3.9 Общият подход за идентифициране на специфични замърсители.

1. Отправна точка

Показателният списък на основните замърсители е предвиден в Анекс VIII от Директивата. Само замърсителите от точка 1 до точка 9 трябва да бъдат допълнително разгледани като специфични замърсители. Замърсителите по точки 10, 11 и 12 от Анекса са общите елементи на физикохимичното състояние и се разглеждат отделно.

2. Проучване

Проучване на цялата налична информация за източниците на замърсяване, въздействията на замърсителите и производството и използването на замърсителите с цел да се идентифицират тези от тях, които се изхвърлят във водните обекти в района на басейново управление. Тази проучвателна стъпка включва две подстъпки: а) събиране на информация, и б) съставяне на списък на замърсителите.

2a. Събиране на информация

Данни:

  • Анализ на източниците/ отраслите: производствени процеси, използване, пречистване, емисии;

  • Въздействия: промяна в появата на замърсители във водния обект (мониторингови данни за качеството на водата, специални проучвания;

  • Замърсители: характерни особености на замърсителите, засягащи евентуалните им пътища към водната околна среда.

Информация от съществуващи задължения и програми:

  • Приоритетни вещества;

  • 76/464;

  • UNEP POР списък;

  • EPER;

  • COMPPS;

  • Резултати от 793/93, списък на ползвателите и др.

2b. Съставяне на списък на замърсителите

Оценката на събраната при стъпка 2а информация ще спомогне за съставянето на работен списък на замърсителите, които се изхвърлят във водните обекти. Повечето от тези замърсители ще бъдат подбрани чрез комбинация на подхода отгоре надолу и отдолу нагоре (виж Глава 6, пример за ‘Подбор на съответните замърсители (субстанции на речния басейн) съгласно Директива на Съвета 76/464).

Замърсителите, за които е достатъчно достоверно, че не се изхвърлят във водните обекти, могат да не се разглеждат.



3. Изпитване за съответствие

При стъпка 2 се прави само идентифициране на замърсителите, изхвърляни във водните обекти. Стъпка 3 подбира от тях тези замърсители, които биха могли да причинят, или вече причиняват, щети на околната среда. Това зависи от характерните особености на замърсителите, тяхната съдба и поведение в околната среда и степента на изхвърляне. В идеалния случай подборът трябва да се основава на оценката на екологичното значение на концентрациите (и тенденциите в концентрациите), определени за замърсителите, или техните вторични продукти във водните обекти. Данните за ефектите или оценката на значението на прогнозираните товари, обаче, може също да се отчете в процеса на подбор.

При изпитването на съответствието се разграничават два подетапа а) оценка на концентрациите във водните обекти и б) сравнение на концентрациите с подходящи ‘критерии’.



3a. Получаване на данни за концентрации в и товари на повърхностните водни обекти

Чрез мониторинг: т.е. измерени данни;

Чрез моделиране: т.е. прогнозни данни (получени от модели, вариращи от прости изчисления до сложни модели, както е посочено в глава 4 - Инструменти).



3b. Сравняване на концентрациите с критерии

Замърсителите, идентифицирани при стъпка 2 могат да бъдат изключени, ако техните концентрации са по-малки от повечето критични стойности, например LC50, NOEC, PNEC, СЕК или критични товари.

СЕК: имат за цел да отразят условията за добро състояние на водния обект. Те трябва да бъдат получени от екотоксичните данни. Големите СЕК стойности се считат за вредни за околната среда. Ако е възможно, мониторинговите и прогнозните концентрации трябва да бъдат сравнени с подходящите СЕК;

Критичен товар: използва се за някои програми(например Конференцията на Северно море) изискват намаляване на това на някои замърсители. Само критичните (т.е. екологично значимите) товари трябва да бъдат разгледани при идентифицирането на специфичните замърсители.

Забележки:

Съществуващите СЕК не винаги отразяват реалните концентрации. Освен това, СЕК не винаги са получени за всички възможни специфични замърсители. Трябва да се използва най-добрата оценка на СЕК въз основа на последните екотоксични данни. Когато е възможно трябва да се отчитат и данните за ефектите в резултат на мониторинговите програми.

Естествените концентрации могат да надвишават СЕК за несинтетичните замърсители.

Трябва да се разгледа и потенциалното натрупване в седименти или биоти.

Ограниченията за откриване трябва да бъдат раздробени, тъй като нямат различна основа в контекста на екологичното значение.



4. Спасителна мрежа

Необходима е спасителна мрежа, за да се гарантира, че замърсителите, които са екологично значими, не са неправилно изключени от списъка със замърсителите по време на стъпка 3 по-горе. Например, спасителната мрежа трябва да отчита:

  • Дали редица малки (по отделно незначителни) източници на замърсяване нямат голям общ ефект;

  • Тенденциите, които могат да покажат повишаващо се значение на даден замърсител, дори ако СЕК в момента не се надвишава;

  • Наличието на замърсители с еднакви режими на токсично действие и следователно възможните допълнителни ефекти.

За някои замърсители оценката от стъпки 2 и 3 няма да осигури достатъчна достоверност, че замърсителят или не се изхвърля, или не предизвиква сериозни екологични рискове. Например, достоверността може да е малка, ако изпитването за екологично значение по стъпка 3 се основава на СЕК, които са получени чрез използването на недостатъчни или неподходящи данни за екотоксичност. В този случай, несигурността трябва да бъде отчетена при взимането на решение за определяне на замърсителя като специфичен, и в допълнение се правят проучвания за повишаване достоверността на избраната процедура.

5 Краен резултат

Крайният резултат трябва да бъде списък със съответните замърсители в района на басейново управление или в отделни водни обекти в рамките на района на басейново управление.



1. Начална точка

2. Проучване

3. Изпитване за съответствие

4. Спасителна мрежа

5. Краен резултат

“Вселена на замърсителите” = Анекс VІІІ РДВ

Сибиране на данни

Идентифицирайте замърсителите, които могат да бъдат заустени във водните обекти

Прогнозирайте вероятните концентрации във водните обекти

Сравнете прогнозираните концентрации с “критерии”

Определете степента на достоверност на оценката

Списък на специфичните замърсители, за които са необходими мерки


Фигура 3.3 Стъпки за получаване на подбран списък със замърсители


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница