На рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) Указания №14 Указания за процеса на междинно калибриране


Приложение I. Структура за получаване на стойностите за границите между класовете, в съответствие с нормативните дефиниции на РДВ



страница3/3
Дата14.01.2018
Размер0.5 Mb.
#46821
1   2   3

Приложение I. Структура за получаване на стойностите за границите между класовете, в съответствие с нормативните дефиниции на РДВ
[Да се прилага по повтарящ се начин с експертните групи върху водните категории или на ниво ГГМК]
Таблицата по-долу очертава процедура разработена за осигуряване на съответствието на установените СЕК стойности за границите за добър статус за метод за оценка с нормативните дефиниции на Приложение V от РДВ, стига тя да се прилага правилно. Процедурата разчита на налагането на данни илюстриращи понижаването на биологичен качествен елемент за общ вид междинно калибриране.
От ГГМК се очаква да прилагат тази процедура за определяне на границите за всички общи видове междинно калибриране, и да докладват как те редовно прилагат различните стъпки върху РГ А. Стъпките не трябва непременно да бъдат завършени в посочения ред. За него трябва по-скоро да се мисли като за повтарящ се процес. Въпреки това, ГГМК трябва да завършат стъпките преди края на междинното калибриране (2006 г.),


Очертайте компонентите на една процедура за определяне на границите

1. Описване на видово-специфичните отправни условия за биологичните качествени елементи

Отправните условия са началната точка на класификацията по РДВ. Одобряването на отправните условия за общия вид междинно калибриране представлява изискване за междинното калибриране на резултатите от класификацията. ГГМК трябва да опишат процедура и критерии за получаването на отправни условия, които да приложат към общите си видове междинно калибриране.
Сравняването на гледните точки на страните членки относно практическото значение на незначителното смущение, може да подчертае потенциално значимите разлики между гледните точки на страните членки за границите между класовете.

2. Одобряване на правилата за получаване на границата за много добър-добър статус за биологичен качествен елемент в съответствие с нормативните дефиници.

Трябва да бъде дадено ясно описание на това какво съставлява „слабо отклонение от отправните условия”.
Междинното калибриране изисква споразумение върху начина, по който се получава стойността на биологичната граница за много добър-добър статус31. Това може да включва връзка към физико-химичните и хидроморфологичните условия.
Едно сравнение на подходите на страните членки трябва да подчертава потенциалните значими разлики

3. Установяване на поредица данни, които илюстрират отправни условия и намаляването на биологичния качествен елемент успоредно с отклонение при натиска32.

Класовете за екологичен статус представят различни степени на отклонение от отправните условия в състоянието на биологичните качествени елементи. Данните за пътеката на отклонение са необходими за тълкуването и илюстрирането на нормативните дефиниции.
Описанието на пътеката на отклонение трябва да може да се свързва с критериите конкретизирани в нормативните дефиниции. Описанията трябва да бъдат относно метричните методи получени от основните биологични данни. За предпочитане е самото отклонение на натиска да бъде определено количествено, във връзка с биологичните промени, тъй като това е необходимо за достигането до определено намаляване на натиска изисквано за достигането на добър статус за биологичния елемент33.

4. Описване на критериите за класовете за добър и умерен статус получени от нормативните дефиниции и свързани с начина, по който качественият елемент се отклонява от отправните условия с увеличаващ се натиск


Определянето на границите трябва да бъде базирано на общо разбиране на значението на нормативните дефииции на класовете за много добър, добър и умерен статус, в контескта на всеки вид междинно калибриране/качествен елемент/комбинация натиск.

5. Метод/критерии използвани за получаване на стойности за границите за добър-умерен статус


Критериите разработени в точка 4 могат да бъдат представени като структура с правила за определяне на границите – финален компонент на процедурата за определяне на границите

6. Прилагане на критериите към поредицата(ите) данни в стъпка 3 и установяване на СЕК стойности за границите между класовете за много добър-добър и добър-умерен екологичен статус

Резултатите от процедурата за определяне на границите представляват отправни стойности и СЕК стойности за границата за добър статус, установени в съответствие с нормативните дефиниции по РДВ.


Приложение II: Списък с Географските групи за междинно калибриране (ГГМК)
Неформалните ГГМК координатор(и) (членове на Управителна група за Централни езера и реки ГГМК) са обозначени в удебелен шрифт
Географски групи за междинно калибриране


  1. Реки

Име на ГГМК

Страни съставящи речни ГГМК

Северна

Финландия

Ирландия


Норвегия

Швеция

Обединено Кралство



Централна/Балтийска

Австрия

Белгия


Република Чехия

Дания


Естония

Франция

Германия

Ирландия


Италия

Латвия


Литва

Люксембург

Холандия

Полша


Испания

Швеция


Обединено Кралство

Алпийска

Австрия

Франция


Германия

Италия


Словения

Испания


Източно-континентална (ICPDR)

Австрия

България


Република Чехия

Гърция


Унгария

Румъния


Словакия

Средиземноморска

Кипър

Франция


Гърция

Италия


Малта

Португалия

Испания





  1. Езера




Име на ГГМК

Страни съставящи езерни ГГМК

Северна

Финландия

Ирландия


Норвегия

Швеция

Обединено Кралство



Централна/Балтийска

Белгия

Дания

Естония


Франция

Германия


Унгария

Латва


Литва

Холандия

Полша

Обединено Кралство

Атлантическа

Ирландия

Португалия

Испания

Обединено Кралство



Алпийска

Австрия

Франция


Германия

Италия


Словения

Средиземноморска

Кипър

Франция


Гърция

Италия


Малта

Португалия

Румъния

Испания


  1. Преходни и крайбрежни води




Име на ГГМК

Страни съставящи крайбрежни ГГМК

Балтийска

Дания

Естония


Финландия

Германия


Латвия

Литва


Полша

Швеция


Северо-източно атлантическа

Белгия

Дания


Франция

Германия


Ирландия

Холандия


Норвегия

Португалия

Испания

Швеция


Обединено Кралство

Средиземноморска

Кипър

Франция


Гърция

Италия


Малта

Словения


Испания

Черноморска

България

Румъния



Приложение III: Пример за хибридна възможност за междинно калибриране
Пример за хибриден подход за междинно калибриране е даден във Фиг. III.1. При този подход границите са първоначално определени от страната членка (както при Възможност 3), след което са сравнени с общ метрически метод (Възможност 2), и хармонизирани където е необходимо). Общите метрически методи правят възможно сравнението на резултатите от класифицирането сред ГГМК. Няколко речни ГГМК идентифицираха това като най-обещаващата възможност, и я тестваха през есента на 2004 г. За да бъде този подход успешен, от изключителна важност е да бъде постигнато споразумение в ГГМК, относно критериите за получаване на отправни условия.

Споразумяване относно Ниво ГГМК

критериите за отправни условия

Тестване на общите метрически Ниво СЧ

методи във връзка с националните

поредици данни Идентифициране на общи метрически

методи
Прилагане на процедурата Прилагане на националния метод и

за определяне на границите общия метрически метод върху

разработена на национално националните поредици данни

ниво и изчисляване на (включително обсега много добър-

съответните СЕК за общите лош статус и площадките за междинно

метрически методи калибриране)

Съществени

Сравняване и хармонизиране Сравняване на СЕК стойностите разлики Разслед

на процедурата за определяне (много добър/добър и добър/умерен ване на

на границите статус) за общия метрически метод причи-

ните
Без съществени разлики
Идентифициране на

площадките за МК Приемане/определяне на СЕК Предложения

представящи одобрени стойности за двата метода за хармонизи-

граници не


Фигура III.1: Пример за хибриден подход на междинно калибриране, който комбинира елементите от Възможности 2 и 3.
При този подход не е необходимо да се събира отделна поредица данни на ниво ГГМК, като по този начин се избягва проблема със сортирането на данните от различните страни, които прилагат различни методи. Вместо това, страните членки прилагат общ метрически метод към собствените си поредици данни и го сравнят с резултатите от националната си оценка. Този подход е особено подходящ в случаите, в които страните членки ще разполагат със сравнително добре разработени и наложени методи в началото на междинното калибриране (напр. методи за оценка на микробезгръбначни при реките) и където на разположение има ясен общ метрически метод. Тази процедура се тества в Алпийските, Средиземноморските и Централни/Балтийски речни ГГМК.
Тъй като първоначално процедурата за определяне на граници между класовете се прилага само от страните членки, които използват собствените си данни и методи, ще бъде необходимо различните стъпки от процедурата да бъдат сравнени и хармонизирани в ГГМК. Ако сравняването на резултатите от класификацията на страните членки, които използват общ метрически метод покаже, че между страните няма съществени разлики, това трябва да бъде относително проста задача; ако пък има съществени разлики, които не могат да бъдат обяснени в ГГМК, тогава може да бъде необходимо прякото прилагане на процедурата за определяне на границите между класовете върху поредицата данни определящи стандартите за сравнение (най-добрата налична класификация).


1 „Държавните представители за водите приеха указанията за междинно калибриране като отбелязаха, че частите на текста и приложенията, които се отнасят към предстоящото решение на Комисията за регистъра на площадките, ще трябва да бъдат обновени когато официалното решение бъде взето.”


2 Най-често използваната употреба на термина „система за мониторинг” обхваща целия процес от пробовземане, измерване и оценка включваща всички качествени елементи (биологични или други). В контекста на РДВ Приложение V, 1.4.1,терминът „система за мониторинг” се отнася единствено за метода на биологична оценка, прилаган като средство за класификация, чиито резултати могат да се изразят като съотнощение на екологичното качество. Тези указания използват термина „метод за оценка на РДВ” вместо термина „система за мониторинг”, което в този контекст може да бъде подвеждещо.

3 Междинното калибриране на РДВ както е описано в Приложение V, 1.4.1 не засяга самите системи за мониторинг, нито пък биологичните методи, а резултатите от класификацията.

4 РДВ Приложение V, 1.4.1 (ii), (iii), (iv), (vi)

5 РДВ Приложение V, 1.4.1 (v)


6 Не това е случая за онези качествени елементи, върху които не е оказано значително въздействие от хидроморфологичните изменения, довели до определянето на водния обект като силно модифициран

7 Указания за междинното калибриране, Раздел 3.5

8 Както е описано в документа „Преглед на общите видове междинно калибриране” (който се намира на сайта за предаване на площадки за междинно калибриране http://wfd-reporting.jrc.cec.eu.int/Docs/typesmanual)

9 Ако върху резултатите от метода се оказва значително влияние от биогеографски или други екологични разлики във вида междинно калибриране, за различните части на вида могат да бъдат уместни различни СЕК стойности за границите

10 Въпросникът за метаданни може да бъде намерен на електронната страница за предаване на площадки за междинно калибриране на http://wfdreporting.jrc.cec.eu.int/Docs/ metadata

11 Както е описано в документа „Преглед на общите видове междинно калибриране”(може да бъде намерен на електронната страница за предаване на площадки за междинно калибриране на http://wfd-reporting.jrc.cec.eu.int/Docs/typesmanual)



12


13 напр. (a) Отправни условия; (б) Видови характеристики; (в) Данни за биологичния качествен елемент и състоянието на подкрепящите елементи сред многообразието класове статус; (г) Средство за вземане предвид ефекта на разликите в начина, по който биологичната информация в поредиците данни е събрана и анализирана (ефекта на отклонението).

14 Много малко вероятно е това условие да бъде изпълнено, като се използват данни единствено от площадките за междинно калибриране.


15 Напр. (a) Отправни условия; (б) Видови характеристики; (в) Данни за биологичния качествен елемент и състоянието на подкрепящите елементи сред многообразието класове статус; (г) Средство за вземане предвид ефекта от разликите в начина, по който биологичната информация в поредицата данни е събрана и анализирана (ефекта на отклонението).

16 Напр. ако поредицата данни са събрани посредством различни процедури за пробовземане и анализ към стандартните процедури предназначени за общия метод за оценка, всички значими ефекти от това върху резултатите за общия метод трябва да бъдат обяснени.

17 За някои водни категории вече са разработени такива общи методи (напр. метрически методи разработени в научноизследователски проекти като AQUEM и STAR).

18 Поредицата данни трябва да бъде коригирана при наличието на отклонение, което може да е резултат от методологически разлики при пробовземането и анализа между страните в ГГМК.

19 В някои случаи такива връзки може вече да съществуват. Напр. проект STAR вече е установил връзки между много национални методи за оценка и предложен общ метрически метод за реки.

20 Малко вероятно е да се отговори на това условие посредством данни единствено от площадките за междинно калибриране.

21Напр. (a) Отправни условия; (б) Видови характеристики; (в) Данни за биологичния качествен елемент и състоянието на подкрепящите елементи сред многообразието класове статус; (г) Средство за вземане предвид ефекта от разликите в начина, по който биологичната информация в поредицата данни е събрана и анализирана (ефекта на отклонението).

22 Напр. ако поредицата данни са събрани посредством различни процедури за пробовземане и анализ към стандартните процедури предназначени за общия метод за оценка, всички значими ефекти от това върху резултатите за общия метод трябва да бъдат обяснени.

23 Малко вероятно е да се отговори на това условие посредством данни единствено от площадките за междинно калибриране.

24 Напр. оценка на грешките дадени от методите за оценка; информация за биогеографските разлики между площадките за междинно калибриране и площадките, върху които обикновено се прилагат националните методи, или други екологични разлики като онези, които могат да бъдат свързани с разликите в характеристиките на площадките; информация за състоянието на подкрепящите елементи.

25 РДВ Приложение V, 1.4.1, ix.

26 Координирането на по-големи ГГМК (напр. Централни реки и езера) може да е непосилна задача за сама страна членка. В такива случаи може да се сформира Управителна група на ГГМК, която да се състои от експерти от няколко страни членки.

27 На този етап, ГГМК могат да решат да се фокусират върху специфични общи видове междинно калибриране/натиск/качествени елементи

28 Възможности 1/2 – данни, които количествено определят връзките между общия и националните метрически методи. Възможност 3 – данни непосредствено сравняващи методите за оценка между страните членки посредством площадките за междинно калибриране

29 За този първи отчет, ГГМК може да избере да се фокусира върху специфични общи видове междинно калибриране, натиск и/или качествени елементи

30 За този първи доклад, ГГМК могат да изберат да се фокусират върху конкретни общи видове междинно калибриране, натиск и/или качествени елементи.

31 Ако пространствена мрежа от отправни площадки е използвана за количествено определяне на отправните условия и/или границите между класовете като се използват статистически критерии, критериите използвани за избора на площадките за тази отправна мрежа трябва да бъдат конкретизирани (напр. критериите за натиск, „най-добрите налични” и др.).

32 Като се използват общи метрически методи (Възможности 1 – 2) или методите за оценка на страната членка (Възможност 3).

33 Отклонението на натиска не трябва да бъде количествено определяно – въпреки че ако се направи, това би било полезно за целите на проверката на сравнимостта.

Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница