Кратка географо-икономическа характеристика на района на проектните геолого-проучвателни работи

2.2 Стратиграфия

Геоложкият строеж на района на геолого-проучвателните работи е изграден от Родопска група (докамбрий), палеозойски и горнокредни гранитоиди, и кватернерни образувания (Кацков 1992).

Родопската надгрупа заедно със съставящите я групи и свити е въведена официално от от Кожухаров (1984) с типова област в Центрабните Родопи. При по-старите изследвания е описвана като Протерозойски комплекс ( Вергилов и др., 1963; Кожухаров, 1968); горен пъстъп комплекс (Kozhoukharov et al., 1974, 1978).

Родопската надгрупа е изградена от три групи – Рупчоска, Ситовска и Асеновградска, като в рамките на площ Грънчарица частично се разкриват Рупчоската и Асеновградската. За скалите от Родопската надгрупа в обсега на площта липсват достоверни биостратиграфски и геохроноложки изследвания, но в аналогични разрези в Централните и Западните Родопи са установени протерозойски микрофитофосили (Тимофеев 1982; Кожухаров, Тимофеев, 1979, 1989). За скалите на Рупчоската и Ситовската групи е определена възраст – долен протерозой, а за Асеновградската - горен протерозой (долен-среден рифей).

Рупчоската група в типовата си област в Централни Родопи се се състои от три свити - Чепеларска, Богутевска и Въчанска, от които в района на изследванията се се разкриват последните.

Богутевската свита се разкрива в изолирани разкрития в най-източните части на района, южно от Велинград и в най-западния фланг, между Белица и Бабяк. Във всички разкрития скалите от свитата са тектонски обработени и разкъсани от гранитоидни интрузиви, поради което никъде не се наблюдава пълния и профил и истинската и дебелина. Изградена е от еднообразни среднозърнести биотит-плагиоклазови гнайси, по-рядко мусковит-биотитови. Като неиздържани прослойки се срещат амфибол-биотитовигнайси и тела от ортоамфиболити. На много места скалите на тази свита са интензивно мигматизирани. В близост до контакта с гранитоидите се наблюдава периплутонична гранитизация, като на места се достига до гранитогнайси. Цялата свита е процепена от множество пегматитови и кварцови жили, свързани с гранитоидния магматизъм.

Въчанската пъстра свита се разкрива северозападно от с.Бабяк и югоизточно от Велинград, като покрива съгласно с постепенен преход Богутевската свита. Свитата навсякъде е тектонски разкъсана и редуцирана, а част от нея е асимилирана при фнедряването на гранитоидите. Изградена е от биотитови, амфибол-биотитови,, лептитоидни мусковитови и двуслюдени гнайси, мрамори, амфиболити, калкошисти и шисти и метаморфозирани базични магматити. На контакта с гранитите скалите на свитата са силно гранитизирани, като зоната на контактни изменения е с ширина около 500м. Установяват се кварцови, аплитови и пегматитови жили, свързани с гранитоидите. Дебелината на свитата в района варира от 50 до 600м.

Асеновградската група в типовата област е разчленена на две свити Добростанска и Белащенска, като в района на геолого-проучвателните работи се разкрива само Добростанската в най-източните части на площта, южно от Велинград. Контактите и са тектонски. Изградена е основно от дребно до среднозърнести, слоисти и ивичести мрамори с преобладаващо калцитен състав. В горните нива се срещат тънки пачки от дребнозърнести доломитни мрамори. На контакта с гранитите мраморите са променени в различна степен, като зоната на контактни изменения е с ширина до 100м. Дебелината на разкриващата се част е около 600м.

В района на Бабяк се разкриват метаморфозирани диоритови и габродиоритови порфирити оформящи силообразни тела, част от по-голямо лополитово тяло. Магматичният им генезис се се потвърждава от запазените интрузивни контакти.

Този комплекс е широко разпространен в Родопската, област и извън нея, но в рамките на площта е представен основно с от Рило-Западно-родопския ботолит. Въпросите за характера и възрастта на Южнобългарските гранити (Димитров, 1939) са обект на многократни изследвания. Интересни сведения могат да се намерят в докладите от геоложкото картиране (Бояджиев, Кожухаров, Зидаров и др., 1954ф – 1970ф).

За Рило – Западнородопският батолит, през последните години се наложи становището за сложния многофазно импулсивен характер на батолита (Вергилов,1961; Дабовски, 1968 и др.). Въз основа на взаимоотношения на пресичане, петрографски и петроструктурни особености и химизъм в него се отделят две наставки – гранодиорти (rγδPz₂) и средно- до едрозърнести биотитови гранити (rγPz₂). Всяка от наставките се характеризира със собствена жилна и дайкова фаза.

Гранодиоритите, контролилащи и волфрамовата минерализация в находиже „Грънчарица”, оформят неправилно, интрузивно тяло, удължено в посока изток–запад между с. Грашево и изворните части на р. Алан дере. Контактите с относително по-младите среднозърнести биотитови гранити са или резки, интрузивни със зона на закалка, или се бележат от постепенен преход, изразяващ се в значително намаляване на количеството на мафитите. И в двата случая около контакта се установяват много пегматитови жили (Кожухаров и др.,1959ф). Северно от р. Алан дере контактът е тектонски, като биотитовите гранити възсядат или са навлечени върху гранодиоритите. Периферните части на тялото са изградени от равномернозърнести порфироидни гранодиорити, а в централните части те са мезократни, порфирни по фелдшпата (плагиоклаза), който оформя порфири с големина 2 × 5 cm. Текстурата им е масивна или неясно паралелна, а структурата – порфирна, хипидиоморфно-зърнеста. Гранодиоритите са изградени от плагиоклаз (олигоклаз), микроклин, кварц, биотит, амфибол и акцесорни минерали (титанит, циркон, апатит и ортит). В зависимост от съдържанието на фемични минерали се определят като биотит-амфиболови, амфибол-биотитови и биотитови с постепенни преходи помежду си. По тектонски зони гранодиоритите са катаклазирани, милонитизирани и хидротермално променени в зони с дебелина над 10 m. Вторичните промени се изразяват в хлоритизация, епидотизация, серицитизация и образуване на железни хидроокиси, на места с впръслеци от пирит и молибденит. Характерно за гранодиоритите е наличието на изключително богата жилна фаза – пегматити и аплити. Първите са предимно жилни, но оформят и неправилни лещовидни тела. Преобладаващи посоки на жилите са север–северозапад и север–североизток. Дебелината им е от 1 – 2 cm до 10 – 12 m. Аплитовите жили имат същите посоки, но не са издържани по дебелина и дължина. По химизъм са типични гранодиорити (Вълков и др., 1989).

В апикалните части на порфироидния гранодиоритов щок се разкрива и изток-западно удължената зона на хидротермална промяна вместваща и волфрамово находище Грънчарица. Зоната е с дължина над 4.5 км и ширина над 100-150м на повърхността и полегато затъваща на север с ъгли от около 20-30 градуса. Истинската и дебелина е над 100м и е развита по време на пегматитно-хидротермалния преход . Маркира се с развитието на впръснат черен турмалин, калиева метасоматоза с биотит и калиев фелдшпат и наложени по-късни хлоритова и кварц-серицитова промяна. С последната се свързва и образуването на богата кварц-пирит-шеелитна жилна, щокверкова и впръсната минерализация, в рамките на която е оконтурено и волфрамово находище „Грънчарица”.

Въпросът за възрастта на описаните гранодиорити и биотитови гранити е твърде дискусионен. Кожухаров и др., (1959ф) въз основа на наблюдавани взаимоотношения и плоскостни структури приема, че гранодиоритите са отделна интрузия вероятно с горнопротерозойска възраст. Болшинството от изследователите приемат и за двете наставки ранно или късно палеозойска възраст (Димитров, Бояджиев, Дабовски и др., 1939 – 1968). В последните години се провеждат радиохроноложки изследвания за възрастта на гранитоидите и свързаните с тях пегматити (Арнаудов и др., 1969; Бояджиев, 1974) предимно по калиево-аргоновия метод и оловни изотопи. Получените резултати са твърде противоречиви, като варират в интервал 31 – 66 млн. год. Бояджиев и Лилов (1976) приемат, че данните от радиогенната възраст на гранитоидите бележат едно подмладяване, свързано с късноалпийската тектономаг-матична активизация. С помощта на рубидиево-стронциевия изохронен метод Мурбат и Загорчев (1983) установяват за т. нар. „първи комплекс на южнобългарските гранити в Същинска Средна гора” (Дабовски и др., 1972) възраст 338 – 342 млн. год. От изложеното, както и по общо геоложки съображения (петроложки, петро-химични, структурни, пространствени взаимоотношения, геохимична и металогенна специализация) е приета за гранодиоритите и биотитовите гранити горно-палеозойска възраст (Карбоно-Пермска).

Към тази група се отнасят тела от дребнозърнести биотитови гранити и аплито-пегматоидни гранити.

Кватернерните образувания имат значително генетично разнообразие, но са с незначителна дебелина. В площта на геолого-проучвателните работи преобладават алувиалните отложения по заливните тераси на по-големите реки и по-специално р. Грънчарица. Представени са от валуни, чакъли, гравии и пясъци, като дебелината им варира от 1 до 5-6м.