Разгледаните рудоносни структури са с явно магматичен характер и нямат разломен произход и поради това и рудната зона не се описва като разломна. Възникването на всички синрудни структури са свързани с контракционните напрежения на изстиване развити в апикалнатаи теменна част на порфироидния гранодиорит.
Всички тези сингенетични пукнатини са използувани като канали от последващите възходящи хидротермални разтвори, генерирани при продължаващото изстиване на порфирния щок, като на определени етапи на еволюиращат постепенно намаляваща температура, са се създали и условия за отлагане първоначално на дайковата формация, в последствие на кварц-пегматитнете жили и лещи, а накрая и на руднато кварц-пирит-шеелитна минерализация. Следрудната разломна тектоника е много добре развита по цялото находище. Тези разломи са групирани в две системи: напречни и надлъжни. По напречните разломи се извършват размествания на рудните тела до 15 м. Разсяданията се извършват закономерно, като в повечето случаи пропадат източните блокове.
Напречните и надлъжни следрудни разломи са установени предимно в подземните минни изработки, които проследяват по простирание рудната зона, като са описани най-подробно в доклада Я. Динчев ( Динчев и др., 1972ф).
Следрудната пукнатини са развити около тектонските разломи, като интензитета на напукване зависи от вида на скалите. Този род пукнатини в рудната зона инж. Янко Динчев групира в три системи:
I система е с падение на Ю-ЮИ и наклон 50°-70°.
II система е с падение на СИ и наклон от 20° до 80°.
III система съвпада с елементите на основната рудовместваща структура.
Вместващите скали са характерни с по-разляти пукнатинни диаграми, което е указание за наличие на повече системи:
I система – с посока Ю-ЮИ и наклон над 50°.
II система – с падение С-СЗ и наклон от 20° до 80°.
III система – с падение на СИ и наклон от 30° до 80°.
IV система – с падение на Ю-ЮЗ и наклон от 30°-40°.
Най-силно е изявена I и II системи .
Бабяшко-Грашовския навлак , явяващ се локсален фрагмент от голямата Бабяшко-Грашевска дислокация е най-голямата и интересна разломна структура в обсега на находището и района, като цяло.
В обсега на находището Бабяшко-Грашевският навлак е изучен и характеризиран от Н. Мирчев в доклада от 1990г (Мирчев и др. 1990ф), където той прави систематичната му характеристика с използуване и на данни от по-дълбоките проучвателни сондажи. Той описва Бабяшко-Грашовската дислокация като почти хоризонтална структура, която може да се класифицира като навлак. Навлачната линия има вълнообразен характер, вследствие на което на различни места има различни ъгли на наклона. На някои места (например Грънчарските напречни разрези от 15 до34) се получават големи „хлътвания” и рязка промяна на общо взето нормалния вълнообразен характер на навлачната линия.).
Алохтонния блок от равномернозърнест биотитов гранит се навлича върху автохтона – представен порфироиден биотитов гранодиорит. В разпределението на различните видове променени скали се наблюдава следната обща закономерност: в основата (долния блок) – катаклазиран порфироиден биотитов гранит (до гранодиорит), след това следва катаклазиран до милонитизиран такъв и след него милонити на автохтона във възходяща градация. След милонитите на автохтона следват милонити на алохтонния блок, които са по-левкократни от първите. Над тези милонити е разположен интензивно катаклазиран и неравномерно милонитизиран равномернозърнест биотитов гранит. След тези материали се разполага слабо катаклазиран равномернозърнест биотитов гранит и над него е свежият и здрав гранит на алохтонния блок. Милонитизацията в много случаи е издържана както по падиние, така и по простирание, но в много случаи тези материали имат лещообразна форма и обвръзките между тях водят до заблуда. По-интензивна тектонска дейност се наблюдава в алохтонния (горния) блокна равномернозърнестия биотитов гранит. Тектонската обработка на скалите се съпътства с обилна хлоритизация, частична карбонатизация и изменение на фелдшпата (често пъти той е в розов цвят).
Амплитудата на навлака е трудно да се определи, но най-вероятно е значителна. Пълното отсъствие на шеелитово орудяване в алохтонния блок подсказва, че навлакът е поструден.
6. Геолого-икономическа обосновка на проекта и геолого-проучвателна стратегия на Ресурс 1 АД
Оконтурените три основни рудни тела в находище Грънчарица център, показани на приложения 2 и 3, са оценени че разполагат с геолого-икономически показатели ( издържаност, дебелина и средно волфрамово съдържание) отговарящи на съвременните световни изисквания за организиране на модерна и екологично щадяща подземна експлоатация на находището.
С настоящия проект, Ресурс 1 залага по-детайлното просондиране на отделените промишлени минерализирани зони и по-съвременни техноложки изследвания за оптимизиране на съществуващата флотационна схема за преработка на рудите.
След изпълнението на проектните работи, Ресурс 1 ще бъде в позиция да осигури по-надеждно и по-ефективно инвестиционно намерение, финансиране и строителство на рудника и на рудничния комплекс.
Проектните видове и обеми работи за двете фази на проекта са дадени в таблица 2.
Таблица 2. Работна програма и инвестиционен план за допроучване на находище“Грънчарица Център”
№
|
Вид дейност
|
Фаза 1
|
Фаза 2
|
Общо
|
Обем работи
|
Инвестиции, BGN
|
Обем работи
|
Инвестиции, BGN
|
Обем работи
|
Инвестиции, BGN
|
1
|
Изготвяне на работен проект
|
1 брой
|
10,000
|
-
|
-
|
1 брой
|
10,000
|
2
|
Съгласуване на проекта и радзрешителни
|
1 брой
|
20,000
|
-
|
-
|
1 брой
|
20,000
|
3
|
Подготовка на сондажни площадки и пътища
|
33 площадки
|
60,000
|
13 площадки
|
20,000
|
46 площадки
|
80,000
|
4
|
Диамантено ядково сондиране
|
3,780 л м
|
680,400
|
1,680 л м
|
302,400
|
5,460 л м
|
982,800
|
5
|
Диамантено безядково сондиране
|
2,610
|
208,800
|
2,750
|
220,000
|
5,360 л м
|
428,800
|
6
|
Геоложка документация, опробване, обработка проби
|
3 месеца
|
60,000
|
2 месеца
|
40,000
|
5 месеца
|
100,000
|
7
|
Супервайзерски контрол от западна компания, обработка на резултатите,
|
3 месеца
|
100,000
|
3 месеца
|
100000
|
6 месеца
|
200,000
|
8
|
Химически анализи
|
1,500 проби
|
45,000
|
1000
|
30,000
|
2,500
|
75,000
|
9
|
Техноложки изследвания, 150 килограмова проба
|
1 брой,
|
80,000
|
-
|
-
|
1 проба
|
80,000
|
10
|
Топо-геодезични работи
|
20 л км
|
10,000
|
40 л км
|
20,000
|
60 л км
|
30,000
|
11
|
Екологично възстановяване и рекултивации
|
-
|
-
|
46 площадки
|
60,000
|
46 площадки
|
60,000
|
12
|
Геоложка записка с изчисляване на запаси
|
-
|
-
|
1 брой
|
20,000
|
1 брой
|
20,000
|
13
|
Административни
|
3 месеца
|
60,000
|
3 месеца
|
60,000
|
6 месеца
|
120,000
|
|
Общо
|
|
1,334,200
|
|
872,400
|
|
2,206,600
|
Сподели с приятели: |