На тема: “електронна търговия” Изготвил: Научен ръководител



страница1/7
Дата13.01.2018
Размер1.53 Mb.
#45179
  1   2   3   4   5   6   7




НА ТЕМА:

ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ”




Изготвил: Научен ръководител:

2011г.
Съдържание



Увод

Глава І. Дълготрайните материални активи като отчетно – икономическа категория.

    1. Характеристика и особености на дълготрайните материални активи.

    2. Класификация на дълготрайните материални активи.

    3. Същност на организацията на счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи.

    4. Първоначална и последваща оценка на дълготрайните материални активи. Счетоводни аспекти.

      1. Първоначално оценяване на дълготрайните материални активи.

      2. Последваща оценка на дълготрайните материални активи.

Глава ІІ. Счетоводно – информационно осигуряване на придобиването на дълготрайни материални активи. Документиране.

2.1. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез покупка

2.1.1. Закупуване на дълготрайни материални активи със собствени средства.

2.1.2. Придобиване на дълготрайни материални активи със средства по предоставени заеми от банки и други финансови институции.

2.1.3. Покупка чрез средства под формата на правителствени дарения /финансирания/.

2.2. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез строеж.

2.2.1. Счетоводно отчитане на придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство по стопански начин.

2.2.2. Строителство чрез възлагане.

2.3. Счетоводно – информационно осигуряване на придобиването на дълготрайни материални активи чрез лизинг.

2.4. Други случаи на придобиване на дълготрайни материлни активи.

2.4.1. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез констатирани при инвентаризация излишъци на дълготрайни материални активи.

2.4.2. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез непарична вноска от съдружници.

2.4.3. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи при замяна.

Глава ІІІ. Счетоводно – информационно осигуряване на амортизацията на дълготрайните материални активи.

3.1. Същност на амортизацията на дълготрайните материални активи.

3.2. Амортизационна политика. Методи на амортизация. Счетоводно отчитане.

3.3. Счетоводна и данъчна амортизация.



Глава ІV. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи. Отчитане на ремонта, подобренията и поддържането на дълготрайните материални активи.

4.1. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи чрез ликвидация.

4.2. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи при продажба.

4.3. Счетоводно – информационно осигуряване на другите случаи на намаление на дълготрайните материални активи.

4.3.1. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи при установени липси.

4.3.2. Изваждане от употреба на ДМА поради прехварлянето му в системата на едно и също предприятие.

4.3.3. Намаление на дълготрайните материални активи при безвъзмездна сделка.

4.3.4. Намаление на дълготрайните материални активи при връщане вноска на съдружник.

4.3.5. Счетоводно информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи при предаването им за съучастия в други предприятия.

4.3.6. Намаление на дълготрайните материални активи при замяна с друг дълготраен материален актив.

4.3.7. Намаление на дълготрайните материални активи при отдаването им на лизинг.

4.4. Счетоводно – информационно осигуряване на ремонта, подобренията и поддържането на дълготрайните материални активи.

4.4.1. Ремонт на дълготрайни материални активи, извършван по стопански начин.

4.4.2. Ремонт чрез възлагане.



Глава V. Представяне на дълготрайните материални активи в годишните финансови отчети на предприятието.

Заключение

Приложения

У В О Д
Дълготрайните материални активи /отразявани по-нататък в дипломната работа като ДМА/ съставляват значителна част от активите на предприятията. Те формират материалната им база и имат решаваща роля за тяхното пазарно присъствие и състояние. Това откроява важността на проблема за икономическо обосновано счетоводно отчитане на тези средства в едно голямо многообразие от разнородни по своята икономическа същност, финансова реалност и правна форма операции с тях.

Поради голямото влияние, което ДМА оказват върху дейността на съответното предприятие, тяхното счетоводно отчитане и организация винаги са представлявали голям интерес. Актуалността на проблемите, свързани с ДМА в едно предприятие е значителна и от гл.т. на преориентиране на счетоводната отчетност към международното счетоводство. Това е продиктувано от интеграцията на България към международните структури, което в крайна сметка предопределя преминаването от Национални счетоводни стандарти /НСС/ към Международни счетоводни стандарти /МСС/. /Официално това ще стане през 2005 г., а за банките, застрахователните, здравноосигурителните и пенсионните дружества от 2003 г./


Настоящата дипломна работа е опит да бъдат представени същността на ДМА и най-съществените аспекти на счетоводното им отчитане.
Разработката е представена в пет части.

Първата от тях въвежда в същността на ДМА, техните характеристики и особености. Тази глава отразява основните елементи, съвкупността от които формира организацията на счетоводното отчитане на ДМА и документооборотът във връзка с това.

Съществен аспект тук е първоначалното признаване на ДМА в счетоводните отчети на предприятието и първоначалното им оценяване, третирането на последващото им оценяване.

Глава втора на дипломната работа разлежда различните възможности за придобиване на ДМА и счетоводно-информационното осигуряване на информацията за това.

Глава трета отразява същността на амортизацията на ДМА, създаването на амортизационна политика от предприятията и изискванията към нея. Във връзка с последните промени в българското данъчно законодателство е засегнат въпросът за данъчната и счетоводна амортизация и съставените по този повод амортизационни планове.

Счетоводно-информационното осигуряване на намалението на ДМА и поводите за това са отразени в глава четвърта. Тя третира и въпросите за последващите разходи за ремонт, поддържане и подобрения на дълготрайните материални активи.

Последната е относно изискванията за представяне на активите в годишните финансови отчети на предприятието.

Изложението на посочените аспекти на счетоводното отчитане на ДМА се основава изцяло на Закона за счетоводството, НСС и МСС, които третират правилата за съставяне на годишните финансови отчети /ГФО/ в съответствие с изискването за вярно и честно представяне на състоянието на предприятието, като същевременно определят и текущото отчитане на ДМА.

За постигане пълнота на изложението са засегнати и някои аспекти на данъчното третиране на ДМА, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Дипломната работа съдържа и практическа част. С цел всеобхватност, са представени примери от практиката на три фирми – ЕТ “Родео 6” – Асеновград, “Медицински център І – Асеновград” ЕООД и “МБАЛ – Асеновград” ЕООД. ЕТ “Родео 6” е регистрирана по ЗДДС фирма, а останалите две не са регистрирани по този закон. Това позволява съпоставка на счетоводните записвания относно отчитане на ДДС във връзка с дълготрайните материални активи. И трите фирми осъществяват дейност в сферата на услугите. ЕТ “Родео 6” е с предмет на дейност търговия с резервни части за автомобили, сметоизвозване. Фирмата има изградена автомивка. “Медицински център І - Асеновград” ЕООД е с предмет на дейност осъществяване на медицински услуги за доболнична помощ, а “МБАЛ – Асеновград” ЕООД – болнична помощ.



Поради конфиденциалност част от информацията, необходимите документи и цифрови данни не са включени в разработката.

ГЛАВА І. ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ КАТО ОТЧЕТНО – ИКОНОМИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ

    1. Характеристика и особености на дълготрайните материални активи.

При осъществяване на своята дейност предприятията използват различни дълготрайни активи. Те са важна и съществена част от активите в баланса, като в зависимост от естеството на бизнеса процентното им отношение спрямо общия размер на активите е различно.

Съгласно определението, дадено в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти /съобразено с определението, дадено в общите положения за изготвяне и представяне на счетоводните отчети към Международните счетоводни стандарти/, “актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат от минали събития, от което се очаква бъдеща икономическа изгода”1.

Чл. 14, ал.1 от Закона за счетоводството в сила от 01.01.2002 година гласи, че “активите са дълготрайни /дългосрочни/, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесетмесечен период…” и в ал. 2 на същия член се доуточнява, “дългтотрайни активи са материални, нематериални, финансови и репутация”2.

Терминът “дълготрайни материални активи” се използва за да се опишат средствата, инвестирани в ресурси, които имат физическа субстанция и формират материалното имущество, което ще бъде използвано в дейността и ще облагодетелства предприятията повече от един отчетен период.

От техния състав, стуктура, състояние и експлоатационни възможности зависи способността на предприятието да присъства и да се конкурира на пазара на стоки и услуги.

Като обект на счетоводно отчитане ДМА се отличават с ниска степен на ликвидност и обръщаемост. В тях предприятието инвестира средства дългосрочно с цел разширяване и развитие на стопанската дейност. За придобиването им предприятието влага както част от основния си капитал, така и привлечени отвън средства.

Една част от тях участвуват пряко в стопанския процес и са определящо условие за производство, транспортиране и продажба на стоки и услуги, а друга – обслужват административната дейност. ДМА по време на използването им пренасят своята стойност в разходите на части.

Класифицирането на един актив като ДМА трябва да бъде съобразено с изискванията на приложимите счетоводни стандарти. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на Закона за сдчетоводството3 от 01.01.2005 година предприятията ще изготвят и представят годишните си финасови отчети на база Международните счетоводни стандарти /МСС/, а бюджетните предприятия на база на счетоводните стандарти за публичния сектор. Предприятията, които осъществяват дейността си съгласно отделни закони, за които това изискване е регламентирано в нормативен акт, както и предприятията емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа прилагат Международните счетоводни стандарти от 01.01.2003 година. Допуска се по-ранното прилагане на Международните счетоводни стандарти по избор на предприятието.

За да бъдат едни активи категоризирани като ДМА, те трябва да отговарят на определението съгласно Национален счетоводен стандарт 16, което ги характеризира като “установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които:

  • имат натурално – веществена форма

  • се използват за производството /или доставката/, продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели

  • се очаква да бадат използвани през повече от един отчетен период”4.

Липсата дори и на едно от горепосочените условия изключва възможността ресурсът да се включи в тази група на активите на предприятието.

От определението се откроява характеристиката установимост. Дефинира се съгласно действащите счетоводни стандарти като възможността предприятието да определи връзката между конкретен ДМА и черпенето на икономическа изгода от него.

Съгласно НСС 16 Дълтотрайни материални активи тя може да произтича конкретно не от дадения ДМА, а от комбинираното действие на група активи. Връзката се установява лесно когато е пряка, но когато изгодите не могат да се разграничат по конкретни активи, идентифицирането на ДМА трябва да стане съобразно две обстоятелства:


  • притежаваните от предприятието права върху актива отделно от други активи

  • възможността активът да се изведе от предприятието отделно от другите активи

Притежанието е правото на предприятието да получава икономически изгоди от ДМА, т.е. да увеличава приходите си и да намалява разходите, не само въз основа на притежаваните от него права, но и въз основа ограничаване достъпа на друг до икономическите изгоди от актива.

С дейставщите счетоводни стандарти се определят изискванията за признаване и отчитане на даден актив като ДМА /НСС 16, т.3.1/

“1/ Активът да отговаря на определението за ДМА

2/ Стойността на актива да може надежно да се изчисли

3/ Предприятието да очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива”5

При определяне на критерия за признаване – “да има полезен икономически живот” трябва да се преценява степента на сигурност от такива бъдещи икономически изгоди въз основа на наличните доказателства в момента на първоначалното признаване. С прехвърляне на рисковете и изгодите при придобиването се потвърждава, че предприятието ще получава бъдещите икономически ползи, свързани с този актив. Икономическите изгоди от употребата му могат да бъдат увеличаване на приходите или намаляване на разходите на предприятието.

Отчитането на активите е адекватно на черпенето на икономическа изгода от тях. В случай, че е по-целесъобразно предприятията биха могли да отчитат като отделни активи съставните компоненти на ДМА, ако те отговарят поотделно на изискванията за ДМА.

Най-удачно е това да се направи, когато съставните активи имат различен полезен срок на експлоатация и по различен начин осигуряват изгода за предприятието.

Отчитането на разграничимите съставни части на даден актив като отделни активи дава възможност да се прилагат различни методи и норми на амортизиция за тях, както и да се подменят само износените части, а като цяло да се осигури по-продължителен икономически живот на актива агрегат.

Имоти, машини, съоръжения и оборудване могат да се придобиват по причини за сигурност или за опазване на околната среда. Макар това пряко да не увеличава бъдещите икономически ползи от конкретно съществуващите активи, придобиването може да е необходимо за да може предприятието да извлича ползи от тях. Новопридобитите имоти, машини, съоръжения и оборудване се признават за активи до колкото създават възможност за бъдещи икономически ползи от съответните активи, които предприятието ще извлече над това, което би могло да извлече, ако тези активи не бяха придобити /МСС 16, пар.13/.

Другият критерий обикновено се удовлетворява лесно, защото сделката за размяна, удостоверяваща покупката на актива, посочва и неговата стойност.

Ако ДМА е създаден от самото предприятие, стойността му може да се установи на база себестойност, ако е предмет на размяна – стойността на актива е разменната стойност на сделката.

Когато стойността на актива е незначителна по размер макар той да се ползва продължително време, нейното разсрочено признаване като амортизационен разход не е уместно. Уместността на информацията зависи от нейната същественост и естество. Тя се смята за съществена ако непосочването й или неправилното й представяне би повлияло решенията, взети на база счетоводния отчет.

В МСС 16 и НСС 16 не е посочена минимална цена на придобиване, с която да се определя даден актив като дълготраен. Този факт предоставя възможност на преприятието да формира своя счетоводна политика за прилагане принципа на същественост, да предвиди подхода при класифицирането на ДМА и стойностен праг на същественост. Само когато даден актив отговаря на определението за ДМА и е със стойност над фиксираната като праг на същественост може да се класифицира като ДМА. Това трябва да стане след задълбочен анализ на дейността на предприятието.

С чл.22, ал.6 от ЗКПО6 се възприема “данъчен праг на същественост по отношение на дълготрайните активи, в т.ч. ДМА. За целите на данъчното облагане дълготрайните активи трябва да са със стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини: възприетия съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост за дълготрайните активи или 500 лева.

С изменение и допълнение на ЗКПО с брой 109 на Държавен вестник от 2003 год. чл.22, ал.6 е променен.

Когато е възприет праг на същественост по-висок от данъчния всеки актив със стойност между тези две величини се отчита като текущ разход за счетоводни цели. С този разход трябва да се увеличи финансовия резултат по ЗКПО. От друга страна се позволява признаване на данъчна амортизация. Ако активът напусне патримониума на предприятието, с балансовата му стойност ще се намали финансовият рузултат. По този начин чрез данъчното преобразуване се рагламентира механизъм, който независимо от счетоводното отчитане при придобиването /като разход или ДМА/ води до един и същ данъчен ефект върху размера на облагаемата печалба.

Следователно ако предприятието причисли ресурса към ДМА и той е амортизируем, разходът за придобиването му ще се включи в себестойността на изделията и услугите разсрочено по пътя на амортизацията. Ако ресурсът не бъде признат за ДМА, разходите за придобиването му се отчитат като текущ разход за дейността за периода. В случая трябва да се запази информация за срока на употреба на ресурса, за де се осигури неговото опазване. За целта с цената той се отчита като условен актив със статията

Дебит с/ка Активи в употреба, отчетени като разход

Кредит с/ка Други сметки за условни пасиви

Разглеждайки постановката на въпроса от гледна точка на НСС 16 трябва да имаме предвид и тези на МСС 16, във връзка с привеждането на НСС в съответствие с МСС. На тази основа могат да се откроят различия между двата стандарта.

Съществува терминологично различие в наименованието на стандартите НСС 16 Дълготрайни материални активи и МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване, което рефлектира и върху обекта, който те разглеждат. Според постановките на МСС 16, имоти, машини, съоръжения и оборудване са: Материални активи с очакван полезен живот повече от една година, които се държат за използване в процеса на производство на стоки или услуги за продажба, които се държат за отдаване под наем на други, или които се използват за административни цели; наричат се още дълготрайни активи7.

Въведеното понятие “установимост” от НСС 16, в МСС се прилага не във връзка с машините, имотите, съоръженията и оборудването, а по отношение на нематериалните дълготрайни активи, във връзка с нематериалния характер и особените права при придобиването им.

В МСС се въвежда понятието “клас от имоти, машини, съоръжения и оборудване”, като към даден клас се отнасят дълготрайни активи със сходен характер и начин на използване в дейността на предприятието. Като примерни отделни класове се посочват следните: земя, машини, моторни превозни средства, офис оборудване и др. Подобна класификация в НСС 16 не се предвижда.

В МСС 16, както и в НСС 16 не се посочва минимална цена на придобиване, с която да се свързва класифицирането на даден актив като дълготраен или не. Това предприятието прави въз основа на счетоводната си политика, като при определяне границата на същественост се отчитат фактори като размер на предприятието и специфика на дейността.

И двата стандарта предвиждат възможността актива да се състои от разграничими части, отговарящи поотделно на критериите за ДМА




    1. Класификация на дълготрайните материални активи.

В процеса на дейност ДМА изпълняват различни функции. С цел по лесното им практическо използване и отчитане те се групират въз основа на определени класификационни признаци.

1/ Според загубата на потребителските си качиства и срока на полезното им използване ДМА биват: амортизируеми и неамортизируеми.



  • Амортизируеми – Това са дълготрайни активи, използвани за повече от един отчетен период, които в процеса на използването им постепенно губят потребителските си качества, т.е. изхабяват се физически и морално. Пренасят част от стойността си под формата на разход върху продуктите, създадени с тяхна помощ. Това е икономически процес и се нарича амортизация.

Съгласно НСС 4 Отчитане на амортизации, амортизируем актив е актив, който:

“а/ се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период

б/ има ограничен срок на годност

в/ се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели”8.



  • Неамортизируеми – дълготрайни акативи, които нямат ограничен срок на ползване, следователно не губят ценностните си качества.

Съгласно НСС 4 неамортизируеми активи са:

А/ природни ресурси – времево неограничени природни ресурси; възстановяеми природни ресурси

Б/ активи с обществена значимост – паметници на културата, произведения на изкуството

В/ музейни експонати – продукти от развитието на човешкото общество, продукти на природата

Г/ неупотребявани в дейността на предприятията – новопридобити до въвеждането им в употреба активи, консервирани за периода, през който не се употребяват

Д/ в процес на придобиване

Е/ в процес на ликвидация

Ж/ напълно амортизираните до остатъчната им стойност

З/ определените като неамортизируеми в друг стандарт9

2/ В зависимост от формата на собственост ДМА биват:



  • собствени – които са собственост на предприятието и върху които предприятието упражнява право на владеене, стопанисване и разпореждане.

  • Наети – върху които предприятието упражнява право на временно ползване и стопанисване, съгласно наемен договор /договор по финансов или експлоатационен лизинг/

3/ Според това използват ли се по предназначение

  • ДМА в експлоатация

  • ДМА в запас – използват се при основни ремонти

  • ДМА в бездействие /консервирани/ - извадени от употреба за минимум един отчетен период

4/ В зависимост от производителя: местно производство и от внос

5/ В зависимост от участието в производството



  • ДМА с производствено предназначение – пряко свързани с производството на продукта или услугата

  • ДМА с непроизводствено значение – които не участват при осъществяването на основното и спомагателното производство

6/ Според функционалното им предназначение и действащия примерен национален сметкоплан

  • Земи /терени/ - Те са неамортизируеми активи, неизчерпаеми са и не се очаква стойността им да се намали или увеличи с времето, или земята да бъде изтощена в следствие на производствени дейности. Земите могат да бъдат открити, застроени /обикновенно включват земи върху които се намират производсвените и административните сгради, складове и други постройки, както и стопански дворове, паркове и други терени, собственост на дружеството /предприятието//, залесени или за добив на рудни и нерудни изкопаеми.

  • Подобрения върху земите – Това са асфалтени алеи, гаражи, оформени терени и други благоустройствени подобрения

  • Сгради и конструкции – Сградите с производствено и напроизводствено предназначение, които осигуряват производството и съхранението на стоките и продукцията, и социално – битовото и административно обслужване на персонала. Тук се отнасят и конструкциите и прилежащите съоръжения и инсталации /асансьори, канализация, водопроводи и други/. Вградените в сградата съоръжения, инсталации, мебели, конструкции и други разграничими части по преценка на предприятието могат да се отчитат и като отделни ДМА. Сградите от своя страна в зависимост от предназначението им се подразделят на: производствени /които се използват за пряка производствена дейност/; административни /които се използват за административното управление/; търговски /предназначени за извършване на търговска дейност/; със специално предназначение /осигуряващи социални придобивки за персонала/. В групата се включват и изградените временни сгради, които се ползват при строителство на други обекти.

  • Машини и оборудване – тук се включват:

  • Производствени машини и оборудване – чрез които предметите на труда се преместват в производствения процес и променят свойствата, формата или състоянието си, чрез термична, механична или друга обработка.

  • Енергетични и двигателни машини и оборудване – Предназначени за производство на различни видове енергия и превръщането й в механична.

  • Измервателни и регулиращи уреди, инструменти и производствени принадлежности – имат технологично общопроизводствено предназначение.

  • Предавателни устройства – Предназначени за предаване на енергия – електрически мрежи, парни инсталации, кабелни мрежи и други.

  • Съоръжения – Това са активи, които са предназначени чрез техническите си характеристики да създават условия за осъществяване на производствения процес. В групата се включват резервоари, въжени линии, радиотелевизионни съоръжения, водопроводи, хидротехнически съоръжения, като водохранилища, шахти и други.

  • Компютърна техника – Тук се отнасят различните видове и конфигурации компютърно оборудване.

  • Транспортни средства – Към тях се отнасят подвижни средства /заедно с всички приспособления и принадлежности към тях/, чието предназначение е превоз на товари и пътници. Ако към тях е прикрепен трайно преносим инвентар, той може да се отчита като отделен ДМА или като част от транспортното средство/.

  • Офис обзавеждане – Това са ДМА, които създават условия за изпълнение на определени дейности – бюра, маси, столове, шкафове, железни каси, изчислителни средства, печатащи устройства, факс апарати и други.

  • Библиотечни фондове – Всички книги, които формират библиотечния фонд на предприятието.

  • Други ДМА – ДМА, непосочени в предходните групи

7/ Съобразно фактора степен на ликвидност ДМА се определят като неликвидни поради продължителното възстановяване на стойността им в парична форма.

Принадлежността на ДМА към определена група, в зависимост от функционалното им предназначение се определя с помощта на Единен класификатор на основните средства /ЕКОС/.





    1. Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница