На тема: „Работа в различна среда ” Преподаватели: Студент



Дата20.02.2017
Размер103.7 Kb.
#15343

Виолета Руменова Ганчева 1 курс, Маркетинг, 3 група

Бургаски свободен университет

Център по икономически и управленски науки

Специалност „ Маркетинг”


Бизнес комуникации

На тема: „Работа в различна среда

Преподаватели: Студент:

доц. д-р Г. Христозова Виолета Руменова

доц. д-р М. Алексиева Ганчева

Курс 1, група 3




Бургас 2008

Факт е, че хората са различни. Защо тогава повтаряме отново и отново това, което е напълно очевидно? Хората обичат да говорят за другите. Може би вредното любопитство прави другите такава интересна тема на разговор. Вероятно различията ни са източник на плоски шеги. Тези шеги могат да доведат до неприятности, особено на работното място.

Поставянето под общ знаменател, надсмиването, подценяването или обиждането на околните е винаги грешка. На работното място подобно поведение може да има опустошителен ефект.

Не трябва да мислим, че онези жени в стаята са секретарки или медицински сестри, или пък, че мъжете са непременно шефове или инвеститори. Не бива и да си въобразяваме, че човекък от другия край на телефонната линия споделя нашата етническа принадлежност. Мъжът в инвалидната количка може да е изпълнителен директор, а нашият потенциален клиент може да е гей.

Сами по себе си, тези разлики не винаги са толкова интересни и не би следвало да се коментират или да стават тема за разговор. Дори историята отвъд различията да е интересна, трябва да запомним, че е много грубо да любопитстваме без да са ни казали, че може. Работата, която вършим ни е събрала на едно място, независимо от многото ни индивидуални особености. Трябва да се съсредоточим именно върху нея и да се отнасяме към другите хора с уважение.

Трябва да уважаваме физическите различия на работното място. В САЩ живеят повече от 50 милиона души с увреждания и повече от половината американци твърдят, че се чувстват несигурни в присъствието на такива хора. Съвсем ясно, че ако сте един от тези 50 милиона души, живота ви на работа никак няма да е лесен, но пък спешно трябва да разрешите проблема с несигурността си в присъствието на хора с увреждания, ако сте един от другите. Ако сте човек без увреждания, изброените по-долу съвети ще ви помогнат да се чувствате по добре при работата си с вашите колеги или клиенти с увреждания. Ако сте човек с увреждания, поемете инициативата и дайте на вашите колеги, служители или дори на шефа си насоки за това как да работят с вас.

Когато работим с човек, които има някаво увреждане, може би чувстваме, че отношението ни към него трябва да е по-специално и различно. В повечето случаи, подобно мислене е погрешно. Хората първо са хора и чак след това са хора с увреждания или хора без увреждания.

Един добър начин да започнем да се отнасяме уважително към хората с увреждания е езика, който използваме. Това, което казваме и подбирането на думите ни оказва огромно въздействие върху начина, по който си взаимодействаме с останалите:



  • Да избягваме използването на думи от сорта на „сакат”, „инвалид” или „недъгав”, с които да описваме хората с увреждания;

  • Да избягваме използването на думи като „здрав” или „нормален” когато говорим за хора без увреждания;

  • Да говорим с умерен тон на всички. Не трябва да говорим с прекалено висок тон на човек с увреждане;

  • Не трябва да се притесняваме прекалено много за изразите на речта, които използваме в присъствието на хора с увреждания. Например: можем да кажем на някой с увредено зрение „Виждам какво имаш в предвид” или пък да поканим на разходка човек в инвалидна количка.

Избягвайте да се втренчвате, да извръщате поглед или да „помагате” на човек с увреждания, ако тои не ви е помолил.


За онези, които провеждат интервю или наемат на работа човек с увреждане, някои от правилата на етикета могат да помогнат за намирането на правилния подход в подобна ситуация:

  • В качеството си на работодател е добре да обучим персонала си да очаква и да настанява хора с увреждания. Необходимо е да го научим къде са лесно достъпните паркинги, асансьори, тоалетни и чешми в нашата сграда. Да го подготвим да дава ясни указания на хора с увредено зрение;

  • Да научим помощните средства, с които хората с увреждания си служат-такива са: инвалидните колички, слухови апаратчета, повдигнати и озвучени монитори, транскибиращи устройства, помощни средства за ходене и кучета-водачи;

  • Да поздравяваме с ръкостискане. Ако човекът отсреща протегне лявата си ръка, да приемем нея. Ако ръкостискането не е възможно, да кимнем с глава, или да докоснем леко рамото или горната част на ръката, за да покажем на човека, че е подходящ за работата.

Някой от правилата на етикета във връзка с хората с увреждания са строго определени, други не са. Никога не давайте храна на куче-водач. Дали да помогнете на човек с увредено зрение да пресече улицата зависи до голяма степен от неговото желание да му помогнете.

Гледайте всеки в очите. Втренчването и извръщането на погледа са еднакво болезни за човек с увреждания. Когато някой ги гледа втренчено, започват да се чудят какво толкова странно има в тях. Извръщането на погледа е всъщност по-лошо, защото може да ги накара да си мислят, че са до таква степен отблъскващи, че хората не смеят да ги погледнат. И в двата случая чувството е ужасно. Дръжте се по такъв начин с хората с увреждания, както бихте се отнесли с тях, ако нямаха такива.

Помагането на човек с увреждане също не се препоръчва, освен ако той не ви е позволил да го направите. Хората с увреждания не са некомпетентни. Както вие също бихте се обидили, ако другите постоянно искат да ви носят куфара, защото сте дребен на ръст или ви предлагат да се обадят по телефона вместо вас, защото гласът ви звучи като мегафон, така и хората с увреждания се чувстват обидени когато им се предлага помощ заради съчувствие или покровителстване. Приемете факта, че човекът отсреща е не по-малко способен да се погрижи за себе си от вас самите.

Твърде много хора се тревожат безпричинно и прекалено много за това как да си взаимодействат и как да се отнасят към хора с увреждания. Трябва да запомним, че хората са преди всичко хора. Трябва да се обръщаме директно към човека, с когото разговаряме. И трябва да не гледаме човека, който му асистира или инвалидната му количка например. Трябва да не се втренчваме и да не обръщаме глава от неудобство.

Ако някой ни помоли за помощ, трябва да попитаме какво точно трябва да направим, внимателно следвайки инструкциите. Въздържането от това да помогнем на някого може да бъде болезнено понякога. Независимо колко е болезнено да гледаме как някой се мъчи, решението му да бъде отказана помоща ви трябва да бъде уважено.


УВРЕДЕНИЯТ СЛУХ

Проблемите със слуха варират от малки, до много тежки. Обикновенно са скрити и много често трудно се забелязват. Ако някой трудно ви отговаря на въпроса, не е задължително да е грубиянин. Много е вероятно този човек да има проблем със слуха.

Ако човекът с увредения слух би искал да общува с езика на знаците и вие го знаете, непременно го използвайте. Ако пък не го знаете, признайте си или намерете някой, който може да го използва, или си служете с писане. Въпреки, че на някой хора много би им харесало да ги научат на езика на знаците, би било грубо от ваша страна да настоявате точно човека с увредения слух да ви научи на него. Ако толкова искате да се научите, отидете да си купете книга или започнете да посещавате уроци.

Ако този човек има на разположение „преводач” ето и няколко полезни съвета:



  • Винаги говорете на въпросния човек, не на „преводача”. В бизнес обстановка никога не се консултирайте с „преводача”. Неговата работа е да улесни протичането на разговора, а не да взема професионални решения, свързани с работата;

  • Спирайте от време на време, ако преводачът изостава;

  • Въпреки, че присъствието на подобни „преводачи” в някой кръгове е обичайно, особено в политическите или дипломатическите такива, тези хора не са навсякъде. Повечето хора с увреден слух често използват езика на знаците или четат по устните;

  • Застанете лице в лице с човека с увреден слух, и не обикаляйте около него;

  • Говорете бавно и ясно, и бъдете естествени;

  • Не яжте и не пушете докато говорите, нико пък си дръжте ръцете на устата или близо до нея.

Грешки:



  • Не викайте. Викането няма да ви помогне, даже човекът да е с леки увреждания на слуха. Крещенето само изопачава, наранява и ни прави да изглеждаме смешни отстрани;

  • Не опростявайте изказа си.


УВРЕДЕНО ЗРЕНИЕ
Както при слуховите увреждания, уврежданията на зрението също са различни по вид и степен. Някой от тях са:

-тунелното зрение-при него човекът вижда една малка централна част от зрителното поле;

-частичното зрение-при него е видима само част от зрителното поле, обикновенно само едната страна;

-пълна загуба на зрението-при нея не се вижда нищо.
Съвети, които трябва да имаме в предвид:


  • Казвайте името си и това на човека, който е с вас (ако има такъв), когато се обръщаме към колега с недобро зрение;

  • Казвайте здравей и довиждане, обяснявайте на човека когато се движите из стаята.


УВРЕЖДАНИЯ НА СПОСОБНОСТТА ЗА ДВИЖЕНИЕ

Уврежданията на движението варират от изпитването на трудности при ходене, през използването на бастун, до използването на инвалидна количка. Винаги се отнасяйте с уважение към хората, които страдат от подобни увреждания.

Много често хората, страдащи от увреждания на способността за движение не могат да отидат на места, на които тези, които нямат подобен проблем биха могли.

Имайки предвид състоянието на тези хора, трябва да бъдем внимателни когато избираме пътя, по който да се стигне до дадено място.

Ако някой от тях използва моторизирана инвалидна количка, трябва да го изчакаме да спре напълно преди да си стиснем ръцете. Когато разговаряме с човека на инвалидната количка, трябва да застанем по такъв начин, че погледите ни да са на едно ниво.

Когато слагаме сакото на клиента си в гардероба, никога не трябва да оставяме помощните му средства далеч от него.

Никога да не „изпробваме” помощните средства за движение на другите-те са част от личното им пространство.

Никога не трябва да се облягаме на или допираме до инвалидната количка на някого.


КАК ДА СЕ ДЪРЖИМ В СВЕТА НА БИЗНЕСА С РАЗЛИЧНИТЕ ОТ НАС
По време на срещи, да казваме имената на хората, към които се обръщаме, за да помогнем на незрящия си колега да проследи разговора.

Да прочитаме инструкциите и други подобни материали на глас.

Ако се появи някаква опасност, да изразим загрижеността си учтиво.
Грешки, които биха били допуснати:


  • Да пипаме или местим каквото и да било в офиса на човек с увредено зрение;

  • Да преместваме мебели на друго място в офиса, без да сме казали на незрящия си колега.

Хората с увредено зрение много често си служат с помощни средства и технологии, за да се ориентират в заобикалящия ги свят. Някой използват бастуни, други кучета-водачи.

Много е вероятно в някой момент от кариерата ни да трябва да работим с хора с увреждания, ако сме човек без такива.

Като колега или работодател, трябва да научим повече за помощните средства и техники, които колегите ни използват, трябва да приспособим презентациите и начина си на общуване така, че да ги направим удобни за тях. Хората с увредено зрение използват скенери, с които сканират текстовете и ги прехвърлят в компютърен софтуер, който чете думите на екрана.

Хората с увреден слух си служат с телекомуникационни устройства за глухи или други подобни средства.

Всякакъв вид високотехнологични средства са достъпни за хора с нарушена възможност за придвижване.


ЗАЧИТАНЕ НА РАСОВИТЕ И ЕТНИЧЕСКИТЕ РАЗЛИЧИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО
Наред с разнообразието на култури, присъщо за глобалния пазар идва и несигурността за това как точно трябва да се държим. Хората не винаги са наясно как да си взаимодействат с представителите на други етнически расови групи и култури. Всъщност те дори не знаят дали изобщо отношението им трябва да бъде различно.

Расата и етничесият произход не са важни толкова, колкото е важно нашето отношение към хората. Не бива хората да се поставят под общ знаменател само, защото имат различни физически или културни черти. Най-важното правило на етикета е уважението към другите.

Владеенето на повече от един език е в помощ на почти всеки човек в света на бизнеса.
УВАЖАВАНЕ НА ПОЛОВИТЕ И СЕКСУАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ НА РАБОТНОТО МЯСТО
Справянето с половите и сексуалните различия на работното място може да бъде много трудно. Както бизнесът не се интересува от цвета на кожата, така също е безразличен и към половете. Начинът, по който можем да се оправим в случая и да се разбираме с хората е като приемем, че всеки си има сексуален живот и от там нататък повече да не се интересуваме от това. Това не значи, че всички трябва да се държим еднакво или, че нямаме право да изразим индивидуалността си. Това, обаче, което хората правят в личния си живот е точно такова-лично.

Не трябва да си мислим, че непременно всички хора са хетеросексуални или пък обратното хомосексуални. Трябва да знаем, че околните също се интересуват от любов и секс, но трябва да имаме в предвид, че подробностите по въпроса не са наша работа.

Когато сме на работа основната ни цел е да си вършим работата, не да държим сметка на другите.
РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ БИЗНЕС ЕТИКЕТА И ЕТИКЕТА НА СОЦИАЛНОТО ОБЩУВАНЕ
Бизнесът не се влияе от половете. Това, което има значение в света на бизнеса е званието и позицията, не пола. Възможно е обаче да се почувстваме напълно объркани от работата ни със срещуположния пол.

Например: ако сте жена трябва ли да отваряте вратата, за да минат другите? Трябва ли да чакате шефа ви, който е мъж, да ви отвори вратата, за да излезете?

В света на бизнеса има златно правило: този, който пръв стигне до вратата я отваря, за да минат всички останали, като полът изобщо не се взима в предвид, ако ръцете са ни пълни с нещо, някой друг ще отвори вратата.

Както при всички правила и тук има изключения. Винаги трябва да отваряме вратата пред клиентите и потребителите.


Съвети в междуполовите отношения на работното място:

  • Предлагайте помоща си на претоварения си колега независимо от пола му;

  • Домакинът плаща независимо от пола.

  • Помогнете на колегите си, ако не могат да си облекат сакото без значение от пола им;

  • В света на бизнеса жените, също както мъжете си стискат ръцете.

Приемаме и живеем с различните от нас, без да изтъкваме разликите по между ни. Работим наравно с тях, опитвайки се да не нараняваме достойнството им, променяйки себе си, а не тях, уважавайки на първо място това, че и те са хора, като нас.




Използвана литература


  1. Крънчева, К. Бизнес етикет. Капитал кариери

  2. For Dummies, Бизнес етикет. Алекс Софт

  3. Щастието да ни харесват, изкуството да преуспеем. София-2003








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница