На тема: ”Япония след Втората световна война”

Темата на днешната лекция е икономическата политика на Япония след края на Втората световна война. Как Япония става супер икономическа сила и какви проблеми има днес?

Япония беше победена във Втората световна война. Само дванадесет дни след победата над Япония през август 1945 г., министър-председателят Йошида написа писмо до един от бюрократите на Императора. Министър-председателят Йошида е един от хората, които реконстроираха Япония след Втората световна война. Йошида на два пъти заема поста министър-председател след Втората световна война – през май 1945 г. за една година и през октомври 1948 г. за пет години. Япония е пример как Империята би могла да бъде възстановена дори след такава победа. За да се разбере защо Япония е успяла да се превърне в една от икономическите суперсили в света, трябва да се обърне внимание на промяната за цялата нацията.

Моделът на развитие в Япония се свързва с ограничаване на военния потенциал. Днес много държави продължават да използват този модел. Първо, те натрупват огромно количество военен потенциал, а след това изпращат своите войски зад граница, за да окупират територия. Те превръщат тези окупирани земи в източник на природни изкопаеми и петрол (това особено важи за Япония, защото тя няма залежи на петрол и желязо). Като следва този модел на развитие, Япония окупира Китай, Корейски полуостров, Тайван и Индонезия и след това изнася петролни продукти от тези окупирани земи. В същото време, Япония е използва тези територии като пазар за новите японски стоки като им е продава съвременни индустриални стоки. С такава политика Япония се превръща в световна сила още преди началото на Втората световна война. Този модел е използван и от бившия Съветски съюз. Съветският съюз има огромен военен потенциал и се превръща в суперсила именно благодарение на околните сателитни държави. Днес много развиващи се страни в Азия и Африка продължават да използват този модел. Този модел на развитие е характерен за Япония преди края на Втората световна война. Кулминацията му настъпва по време на победата над Япония през Втората световна война. След последвалата окупация на страната, най-вече от американските окупационни сили, американскитата страна дава на Япония конституция в английски вариант, която е наречена Конституция на мира.

Трябва да се отбележи, че Конституцията беше много добре написана. Създателите й бяха много по-либерални от средностатистическия американец. По това време те бяха почти социалдемократи. Повече от 70% от японците подкрепяха и оценяваха този проект на конституция. В същото време трябва да кажа, че веднага след приемането на проекта за Конституцията на Япония започнаха преговори и промени на Конституцията. В японската конституция, написана на английски език, има еднокамерен парламент. Днес Япония има двукамерна система – горна и долна камара. В този смисъл Конституцията е значително модифицирана, но общата рамка остана същата като почти 95% от съдържанието се запази. Много дискутирана част от Конституцията е чл. 9, свързан с инициирането на война. Тъй като Япония получава Конституцията на английски от американския щаб, трябва да разпусне всички военни сили. Също така Япония трябва да освободи колониите, които завладява чрез използване на военната си сила. Япония трябва да освободи Китай, Манджурия и др. Освен това забранява поддържането на всички видове военен потенциал и военни сили. Ето защо, тъй като забраняваше поддържането на военни сили, изцяло се изменя модела на развитие в страната.

Япония избра за модел на развитие преходът от максимализиране на военния потенциал към минимализирането му. Посредством втория модел, тя успя да използва в по-голяма степен да използва младата част от населението в производството на битови стоки. Ако развитието на Япония се свързваше със предишното развитие на военния потенциал, младите работници трябваше да се останат в гарнизоните т.е. една от най-продуктивните сили за развивитието на производството на битови стоки и подобряване качеството на живот остава неизползваема.

Ако разгледаме военния модел ще открием, че той изисква огромни инвестиции на пари за военни цели, а ако разгледаме военния бюджет внимателно, ще открием че той няма възвращаемост. Това означава, че дори и да закупите най-новата марка изстребител за защита на вашата страна, ще откриете, че ако управлявате добре няма да Ви се наложи да използвате този изстребител. Освен това в рамките на пет години той ще излезе от употреба. Следователно подобна инвестиция би била само загуба на парите. Ако например инвестирате голямо количество пари за създаването на атомна бомба, ще осъзнаете, че ако веднъж започнете да употребявате тази атомна бомба, това би довело до края на вашата държава. Следователно, парите, които ще похарчите, за да създадете една атомна бомба отново ще се окажат загуба. Още повече, ако следваме модела на максимализиране на военния потенциал, трябва да се инвестира в нови военни технологии и ако успеете да развиете наистина успешна нова технология, трябва да положите усилия и да я запазите в тайна, тъй като враговете Ви биха могли да я използват. В крайна сметка никой не използва тази нова технология, въпреки че са положени толкова усилия за създаването й. Точно такъв случай е примерът със Съветския съюз. Япония обаче развива своя модел на минимализиране на военния потенциал. Тъй като още от началото на развитието на този модел, той се свързва с граждански технологии, който е отворен за всеки и следователно всеки би могъл да го използва, за да подобри стандарта на живот.

Различието между тези два модела е значително. Ако Япония използва стария модел на развитие, не би постигнала нито пълноценно употреба на военната технология, нито на работната ръка. Тя не би могла да използва нито собствения си капитал, нито този, който е внесен от САЩ. От друга страна, като следва новия модел на развитие Япония би могла да стане една икономическа суперсила. Най-голямото предизвикателство към световната история е, че Япония въвежда този нов модел на развитие на нацията и се превръща в една от най-големите икономически сили, без да е била военна суперсила преди това. Разбира се роля за това има и правителство в страната, което следи воения бюджет да не надхвърля 1% от БВП. Ако разгледате бюджета на вашата държава или на САЩ, който е 15%, понякога 20% или на някои развиващи се държави, където военните бюджети са 30-35%, ще видите колко важен е размерът на военния бюджет за една държава. Някои известни американски социолози и икономисти от ХХ. в. век твърдят, че има специален субсидирани сектори в икономиката. Субсидията се доближава до ситуация, при която даден студент взима стипендия от Министерството на образованието за своето обучение. Паричната операция е обикновен трансфер на пари към определен сектор без възвращаемост. Основната характеристика на тази икономика е инвестирането на големи суми пари без незабавна възвращаемост, докато в другите сектори на икономиката, при инвестиране има бързи резултати и възвращаемост. Основна ценност в грантовата икономика е социалното благоденствие. Но дори да инвестирате голяма сума пари за развитие на социалната сфера, няма да получите облаги от това. Разбира се има положителни резултати върху населението и нивата на безработица, но няма незабавна възвращаемост.

Вторият сектор е социалната сфера. Дори и да инвестирате големи суми пари в образованието, няма да получите незабавна възвращаемост. Ако направите големи инвестиции в образователната система на вашата държава ще имате добре образовано население най-рано след двадесет години.

Аз вече обясних природата на военния бюджет. Като цяло може да се направи заключението, че не би имало никаква възвращаемост от инвестиции във военния бюджет. Разбира се, би могло да се обърне внимание на факта, че военната сфера е производствена и в този смисъл би могло да има известна възвращаемост. Това означава, че веднъж инвестирали във военна индустрия, след това ще се опирате изцяло на нея, защото ако веднъж съкратите военния бюджет ще се окаже, че има много безработни във вашата държава. Следователно военният ви бюджет ще нараства все повече и повече, докато накрая се превърнете в гарнизонна държава. Вие не можете да се развивате, като разчитате само на военна продукция. Проблемът идва от факта, че ако се увеличи военния сектор при грантова икономика на повече от 30%, това би довело до състояние, в което не би могъл да се постигне значителен икономически растеж, защото само се инвестира, инвестира, инвестира без да има каквато и да било възвращаемост. За да има икономически растеж в държавата, военният бюджет трябва да се ограничи в рамките на до 30% от цялата икономика. Трябва да се отбележи, че тъй като горната граница е 30% и имаме три различни сфери – социална, образование и военна, това означава, че ако увеличим военния бюджет това неминуемо ще е за сметка на някоя от другите сфери. И тъй като Япония използва новия модел на минимализиране на военния бюджет, той не надвишава 1% от брутния вътрешен продукт на страната. Това има няколко положителни последици, а именно - увеличаване възможностите за инвестиции в социалната сфера и в образованието. Япония има една от най-добрите системи за социално осигуряване. В Япония има много добре развита национална система за семейно осигуряване, а от 2000 г. провеждаме новата социална политика на Германия да финансираме пенсиониращото се поколение, като осигуровките са задължителна част от тази политика. Разликата с Германия се крие до голяма степен във факта, че докато при германския модел осигуровките се поемат като тежест изцяло от работещото население, то, поради факта, че Япония е много по-социална държава, половината от финансовата тежест при тази политика се поема от държавата т.е. от правителствения бюджет и от бюджетите на местните управления. В Япония се получава така, че когато човек остарее, той може да си лежи в леглото и да се радва на свободен достъп до пари. Но, за да имате всичко това, вие е трябва да плащате 43 години осигуровки. Тази икономическа политика се явява фундаментална за развитието на Япония като икономическа суперсила.

Поради тази причина ще Ви представя основни факти отнасящи се до управлението, политиката и икономика на моята страна. През 1945 г. Япония е една победена държава. По това време системата за осигуряване на продоволствия за населението задоволяваше едва 20 % от нужните количества храна. Хората буквално умират от глад. Поради тази причина те дори не могат да стоят по спирките и да чакат трамвая. А в самия трамавай няма свободни места. Хората седят на земята.

До 1955 г. има няколко консервативни партии. Прогресивната страна от политическия спектър е разделена на ляво и дясно крило на Социалистическата партия. През 1955 г. двете крила се обединават в единна Социалистическа партия. Поради факта, че консервативното пространство се почувства подложено на натиск от обединената Социалистическа партия, двете водещи консервативни партии се съюзяват и е създадена Либерално-демократическата партия. По този начин, създаването на ЛДП преструктурира политическата система на Япония в двупартийна – Социалистическа партия и Либерално-демократическа партия.

Правителствата на ЛДП управляват страната без прекъсване до 1993 г. Причините за това са следните: в програмата на Социалистическата партия е заложена целта да се изгради социалистически режим в Япония; партията е от Марксистко-ленинистки тип; в програмата си ЛДП като цел номер едно изразява своето желание да създаде социална държава. Следователно ЛДП е почти социално-демократическа партия. Поне това заявява. Тази партия се стреми и към други неща – връщането на старата Конституция и да не бъде приемана написаната на английски проекто-конституция. Но в действителност не осъществавят тази идея. По този начин бяха поставени основите на двупартийната система в Япония и поради факта, че ЛПД имаше в програмата си изграждането на социална държава. Все пак целта на партията е не да въвежда капиталистическа система, а да създаде условия близки до тези в Япония. Това им позволява да получат широка обществена подкрепа. Това от своя страна се явява основна причина за запазване на абсолютното им мнозинство в Горната и Долната камара, което позволява безпроблемно прокарване на законите и националните планове за съживяването на японската икономика.

Сега ще разгледам политиката на ЛДП между 1955 г. и 1960 г. На 2 януари 1960 г. излиза статия на известен японски професор „Политика на удвоената заплата”. Господин Икеда, който става министър-председател през 1960 г., прочита тази статия. Когато става министър-председател той официално възприема тази идея като основна насока в политиката на кабинета. Променя името от „Политика на удвоената заплата” на „Политика на двойнния доход”. Интерес представлява фактът, че по това време повече от 50 % от населението се занимава със селскостопанска работа. Те така и така не получават никакви заплати. Това е причината поради която премиерът прави тази промяна в имената. Това полага началото на период на разтеж на БНП. Всяка година Япония повишава количеството на произведената продукция и БНП с около 20 %. През 1970 г. в Осака се провежда световно изложение, което представлява връхната точка на икономическия бум.

През 1970 г. е открито замърсяване на околната среда в Токио. На една малка алея в Токио има кръстопът с няколко светофара. Колите, когато спират на светофарите отделят повишено количество вредни емисии вредни газове. Този пример демонстрира източнока на замърсяване на околната среда в Япония.

Както знаете през 1970 г. в САЩ има екологична криза в Санта Барбара, Калифорния. Това е курорта на американските звезди. Там има много красива брегова линия и морски пристанища, но има и много гориво предназначено за подводници. Тръбата по която тече това гориво се спуква и целата брягова ивица е замърсена. Всеки ден по всички вестници се пише за това замърсяване. Японските вестникари наблюдават това развитие на събитията и решават, че и те трябва да открият някакво замърсяване. Те посочват замърсяването с газове – най-малкото, което се появява като отрицатилен резултат от бързото увеличаване на продукцията. Ако не е било увеличено количеството произведени стоки, няма да има замърсяване.

През 1971 г. се появява сериозен проблем между САЩ и Япония. Поради големия износ на текстилни продукти от памук от Япония за САЩ, почти цялата промишленост, занимаваща се с производство и преработка на памук в САЩ банкрутира. Това създава сериозен търговски конфликт. От японска страна решават проблема посредством премахване на половината система за производство на памук и спират половината от парите и компенасациите за текстилната индустрия. В известен смисъл това е доста добър начин да бъде намерено решение по конфликта, защото ако Япония продължава да разчита на промишленост занимаваща се с производство и преработка на памук, рано или късно ще да има същите проблеми като тези на САЩ, защото азиатските производители на памук скоро догонваха Япония, а те имат възможност да произвеждат на по-ниски цени. Япония премахва половината си промишленост занимаваща се с производство и преработка на памук и спира компенсациите за нея. Парите пренасочва към химическата индустрия.

През 1973 г. войната в Близкия изток прекъсва експорта към капиталистическите държави и тъй като Япония страда от недостиг на петролни ресурси, тя изживява една от най-жестоките икономически кризи в историята си. Тогава има остър недостиг на петрол. До този момент Япония има възможността да използва толкова, колкото й е необходимо. Но след това Япония е критикувана от останалата част от света, че само 2% от цялото население по света консумира 20% от петролните ресурси, като се вземе предвид, че петролът е ограничен ресурс в цял свят. Тези три фактора са най-малката дисфункция на бързия икономически растеж на брутния национален продукт с отрицателни последици. И поради структурните отрицателни функции от тогава теоритично е невъзможно за Япония да продължи бързия си икономически растеж.

През 1973-1974 г. за една година Япония регистрира най-ниския си растеж в брутния национален продукт. След това в Япония има растеж на брутния национален продукт, въпреки че на теория това е невъзможно. Причината се оказва много проста. Нека сравним Япония и Великобритания. Япония има 100 милиона население, докато Великобритания – 17 милиона. Следователно населението на Великобритания е 17% от това на Япония. Има различна гъстотата на населението на една и съща територията в двете държави. Ако вземете влак от Лондон, Вие ще видите огромни зелени полета, докато ако вземете влак в Япония, Вие ще видите непрекъсната последователност от градове – къща след къща. Разликата е, че в случая с Япония само 15% от земята би могла да бъде обработвана. Земята е крайно недостатъчна и много ценна стока. Япония натрупа огромно благосъстояние, което използва, за да финансира урбанизацията. Ако инвестираме този капитал в земята, ние бихме могли да имаме огромни ползи, тъй като цените на земята ще скочат до небето. Всъщност точно това се случва. И след това тъй като икономиката е много добре развита социална наука, но малко отдалечена от реалния свят, дори покачването на цените на земята беше отчетено като растеж в съвременната икономическа статистика. Ето как японската икономика започва да се развива отново. След това в периода около 1990 г. ситуацията е такава – на дъното са цените на земята, които се покачват много бързо до 1990г. Днес, тъй като цените на земята са толкова високи, ако искате да купите къща в Токио, трябва да спестите целия си доходи за дванадесет години – без да се храните дори и бихте могли да си купите къща. За сравнение в Ню Йорк с целия си доход от четири години бихте могли да си купите обширен апартамент. Но вие не бихте могли да живеете без вода и храна т.е. е невъзможно да купите къща или друго недвижимо имущество в Токио. Ако никой не купува земя, дори и на високи цени, това може да доведе до остър шок за икономиката. Това е икономика, която прилича на балон – няма нищо отвътре. Това е грешка на икономическата статистика.

През 1990 г. в различни сфери икономическата политика се проваля, а през 1973 г. министър председателят Такана, който е замесен в скандала „Локхийд” заявява: „1973 г. е първата година на благоденствие за Япония.” И оттогава, като използва това натрупване на благосъстояние, Япония бързо се създава т.нар. „социална държава” до 1990 г. За щастие, колапсът на японската икономика несе отразява много върху живота на обикновените хора. За сравнение в Азия, Тайланд, Корея, Сингапур, въпреки че също следват японския модел и постигат т.нар. азиатски чудеса, не успяват да изградят социална държава. По времето на икономическата криза от 1997г., поради финансовия крах, е засегнат и живота на обикновените хора. В това се крие разликата между Япония и другите азиатски държави.

Трябва да отбележим, че целият процес започва през 1973г. Излиза, че икономическият растеж на Япония трае седемнадесет години. Основен проблем, свързан с нашата икономика е, че до 1990г. повечето японски семейства вече притежават автомобили, хубави дрехи и нямат склонност да потребяват. Ето защо Япония не успя да даде нов подем на икономиката, тъй като хората вече притежават достатъчно стоки. Поради факта, че хората изпитваха несигурност в бъдещето, тяхната склонност към потребление спадаше. Следователно за Япония е невъзможно да възпрозведе икономическия растеж отново.

Япония трябва да изчака до достигане естествено намаляване на запасите. Ако това се случи по естествен начин, Япония би могла да достигне тези нива за период от 10-17 години - през 2007г. Тогава Японската икономика би могла да започне процес на устоичиво развитие. Важно е да се отбележи, че с известни политически усилия този период би могъл да бъде намален с 3,4 години т. е. да стане 14-15 години. Това означава, че през втората половина на 2004 г. или през 2005 г. ще има промяна в японската икономическа политика насочена към по-голяма стабилност. Тя не би могла повече да се характеризира с толкова бърз растеж, тъй като Япония вече е изживяла замърсявания и конфликтите, свързани с търговията на петрол. Ето защо това което избра Япония като подход е бавен, но стабилен икономически растеж. Интерес представляват примери като състоянието в което се намира китайската икономика - абсолютен бум, бърз растеж на БНП, което напомня преди години положението в Япония. Но те вече са преживели замърсяванията, конфликтите около търговията с петрол, а тази година и внезапно покачване на цените на петрола. В този смисъл би могло да представлява трудност за Китай да продължи. Тук трябва да се отбележи и друг политически проблем – след като хората стават все по-богати и по-богати, в определен момент може да се окаже трудно за Китайската комунистическа партия да запази еднопартийното влияние в Китай. Това са моите предвиждания.

Следователно Япония, тази или следващата година, ще възстанови своята икономика. Но друг проблем е, че през всички тези години Япония се е превърнала в страна със застаряващо население. Разликата между застаряващата население в Япония и това във Франция или Великобритания е тази, че между 1900 и 2020 населението в последните две застарява постепенно. През 2020 г. в тези държави около 20% от населението ще е на възраст над 65 години. За разлика от това, през 1970 г. Япония е млада нация, но се оказва, че ако се следва сегашния политически курс в Япония, през 2020 г., тя ще има много по-застаряло население от това във Франция и Великобритания. И ако Япония се превръща бавно в държава със застаряващо население, ние бихме могли да използваме това политически и да убедим хората, че: „Ние сме застаряваща нация – следователно плащайте си данъците”. За съжаление този процес в Япония е много бърз и в периода между 1970 и 1990 г. няма достатъчно време за убеждаване на хората. Още повече, че в този период в Япония е налице бърз растеж на БНП. Днес населението застарява и хората призовават младото поколение: „Моля, плащайте цената за нашите пенсии”. Тогава младото поколение би казало: ”Не, вие се насладихте на златните години между 1960 и 1970 г. – вие танцувахте, веселяхте се – а сега, когато сте възрасни, вие искате от нас да плащаме вашите пенсии”. Младите хора също така ще кажат: ”Нашата икономика днес е слаба. Защо не сте спестили пари за бъдещето?”. Има някакъв вид война между поколенията.

Ситуацията през 1970 г. е различна – четирима работещи плащат пенсията на един японец. Днес обликът на обществото е променен – само двама трудово заети граждани носят тежестта на социалните осигуровки на един възрастен японец. Разликата е значителна – като се направи сравнение между цената на медицинските услуги за един 20-годишен човек и тази за един 70-годишен, става ясно, че има голямо несходство между двете. Това се дължи на факта, че ако сте млад човек и Ви оперират, на следващата сутрин ще сте на крака. Ако сте възрастен човек ще имате нужда от 24-часови грижи. Тук трябва да се отбележи, че цената на труда в Япония е една от най-високите в света. Съюза на търговците на килими например твърди, че дневната надница е 300$. Ако сте късметлия да получите стипендия от Министерството на образованието на Япония, тя се равнява на около 2000$ на месец. Като извод се оказва, че разходите за едно застаряващо население са огромни. Не само разходите по медицинското обслужване оказват влияние. Цялата социална структура трябва да се промени. Днес например ние произвеждаме коли главно за младото поколение, докато в същото време имаме застаряващо население, което не работи, но за сметка на това кара коли през цялото време. Като цяло цената на една грижа за една застаряла нация е огромна и тя се плаща от младото население, което става все по-малко. Какво да се направи? Един възможен изход е да променим данъчната система. Как?