На това място изразяваме нашата благодарност към всички лица и институции, които с информация, идеи и чрез своята дейност допринесоха за разработката на настоящия План за развитие
Граници, географско положение и административно-териториална структура
Изтегляне 0.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Природни ресурси и земеползване
Граници, географско положение и административно-териториална структураОбщина Луковит се намира в Ловешка област. Съседни общини са: на изток - Община Угърчин; на запад – Червенобрежката и Романската общини; на юг - Община Ябланица и Тетевен, а на север граничи с Червенобрежката и Долнодъбнишката общини. Районът се намира в Средния Подбалкан. Релефът е хълмисторавнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина. Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област. Наблюдават се стойностните характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина - студена зима и горещо лято. Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори - чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др. Административен център на Общината е гр. Луковит. През града преминава главен шосеен път София - Русе и София - Плевен. През територията на града преминава р. Златна Панега. Тя води началото си от едноименния карстов извор. Община - Луковит се сътои от 12 населени места с територия 453,4 кв.км, която представлява 10,983 % от територията на Ловешка област. В структурата на общината са включени 12 населени места, както следва: гр. Луковит, с. Петревене, с. Румянцево, с. Торос, с. Дерманци, с. Бежаново, с. Ъглен, с. Пещерна, с. Дъбен, с. Тодоричине, с. Карлуково, с. Беленци Луковит – Петревене – 6 км Луковит – Петревене –Румянцево – 9 км Луковит – Карлуково – 10 км Луковит – Карлуково – Беленци – 18 км Луковит – Тодоричене – 5 км Луковит – Тодоричене – Дъбен – 10 км Луковит – Тодоричене – Дерманци – 14 км Луковит – Тодоричене – Дъбен – Торос – Пещерна – 21 км Луковит – Тодоричене – Дъбен – Торос – 17 км Луковит – Тодоричене – Дерманци – Ъглен – 21 км Луковит – Тодоричене – Дерманци – Ъглен – Бежаново – 29 км
областен и регионален център  Фиг. Потенциал на пространствено взаимодействие на Община – Луковит с други
важни за района градове 
СТРАТЕГИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ - Гл. път София – Русе
летище – София – 120 км товарно летище Плевен – 45 км пристанище Русе – 120 км пристанище Варна – 250 км пристанище Лом -
Разстояния до някои по-важни градове в страната и района: Луковит – София – 110 км – време за пътуване – 90 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе – средна честота – на час Луковит – Ловеч – 68 км – време за пътуване – 90 мин., автобусни връзки – от Луковит: 7.00 ч, 8.30 ч.,15.00 ч. , от Ловеч – 16.30 ч. / пътува само в петък и неделя/ Луковит – Плевен – 50 км – време за пътуване – 40 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе и София – Плевен. Луковит – Червен бряг – 15 км – време за пътуване – 30 мин. – автобусни връзки – от Луковит : 9,30 ч., 11,00 ч., 13,30 ч.
Релеф - Районът се намира в Средния Подбалкан. Основна роля в геоморфоложки план играе Луковитското хълмисто понижение. Релефът е хълмисто-ридов до плоско-ридов. Луковитското понижение е запълнено от еоценски песъкливо-глинести седименти. Кредните варовици благоприятстват карстообразуването. Затова широко е разпространен откритият карст, с типичните му проявления – проломни долини, пещери, кари, понори и др. Средната надморска височина е 306 м., което благоприятства земеделието и не създава проблеми при изграждане на техническата инфраструктура. Полезни изкопаеми. Районът е беден на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат находищата на бял мрамор при с. Румянцево, кварцов пясък и строителен варовик при Карлуково, глина в гр. Луковит. – Бежаново, Дерманци Климат - В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област, характеризираща се с топло лято, студена зима, голяма амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на валежите и сравнително устойчива снежна покривка. Средната годишна температура е около 9.3о , средната юлска 21.4о, а средната януарска температура е минус 1.5о. Средногодишното количество на валежите за Предбалкана се колебае от 620 до 750 мм. Затова пък, докато в северната част на района средната покривка се задържа средно 48 дни в годината, то на юг се увеличава до 55 дни годишно. На Стара планина се дължат и т.н. фьонови ветрове, които макар и рядко са характерни за зимата на този район. В съчетание с особеностите на релефа, климатичните условия създават благоприятни условия за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство). Най-значим хидроресурс за района са водите на реките Златна Панега, Искър, Вит, Каменица. Речната мрежа е сравнително добре развита - 0.89 км/кв.км. при дължина на речната мрежа 219.2 км. Режимът им е дъждовно-снежен.
Лисивираните почви /Luvisols/ са най-широко разпространени в Предбалканската част на района и са от подтипа хромови / Chromic, Lvx/, калциеви / Calcic Lvk/, глеевидни /glayic, Lvg/. Те са кисели / рН 4.8-6.6/ сиви горски почви, формирани най-често в зоната на дъбовите гори, като валежите водят до лесивиране. Хумусното им съдържание е високо, но поради раздвижения релеф, на който се разполагат са податливи на ерозия. В каньоните на плитка варовикова основа големи площи заемат рендзините /rendzic/, които са богати на карбонатни съставки и са съществена част от карстовия релеф. Разнообразието на почвите е предпоставка за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др. По терасите на реките те са алувиално-ливадни. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци. Върху черноземите се отглеждат предимно зърнени култури. Флора - В района се отличава със значително растително разнообразие и може да се разглежда в две посоки. От една страна растително разнообразие по речните легла и прилежащите им брегове, а от друга - растителност извън тях. Биологичната особеност на някои от видовете да акумулират вещества - сочени като опасен замърсител, ги прави естествени очистители на природната среда. Такива в района са върбите – дървовидни и храстовидни, тополите – бяла, черна и евроамерикански хибридни тополи и елша, а от тревните видове папур. Благоприятните почвени условия извън тези около реките, благоприятстват за успешното развитие на много други дървесни видове, различни от споменатите. Често срещани в района са чинари, обикновен американски ясен, липи, гледичия, черница, бяла акация, конски кестен, бряст, обикновен орех /особено в района на м. Искъра /. Характерни храстови съобщества на: люляк, драка, трънка, смрадлика, черен бъз, птиче грозде, синфорикарпус и др. Сред тревните видове има и редки, застрашени от изчезване и с ограничен ареал в България видове като: горска съсенка, снежно кокиче, мека медуница, източен миск, грахова глушина. Фауна – Отличава се с много голямо разнообразие, но с ниска степен на проучване. Преобладават средноевропейските, евросибирските и по-малко субмедитеранските видове. Поради наличието на много пещери и понори троглобионата фауна е много богата. В района на с. Ъглен и с Дерманци са установени три нови за ентомофауната на България вида – Mymar pulchelum, Polynema kressbachii и P.speciosmmi / разред Hymenoptera, сем. Mymaridae/. Богатството на риби е много голямо. Включва над 30 вида и е едно от малкото останали в Европа находища на Европейския автохтонен див шаран и редкия за страната вид брияна Сред земноводните често срещани са голямата водна жаба, зелената крастава жаба, а рядка е чесновницата. Поради наличието на много карстови терени богатството на влечуги е изключително. Тук са едни от големите популации в страната на двата вида сухоземни костенурки. Срещат се ивичестият гущер , зеления гущер, слепок, водните змии, големия стрелец, смокът мишкар и др. С най-голямо разнообразие се отличава орнитофауната – черноглава овесарка, червенокръстата лястовица, черният щаркел, черен калвач и др. Сред включените в Червената книга – големият ястреб, белоопашатия мишелов, орелът-змияр и соколът орко. От бозайниците се срещат: прилепи, включително и редкият вид дългопръст нощник, пъстрият пор и доста често видрата, чакалът, бялката, язовецът, лисицата, сърната, дивата свиня и др. Общото заключение е, че уникалната и много разнообразна фауна, е една предпоставка за предлагане на определени местности от района като защитени територии.
Горският фонд на територията на Община-Луковит е организиран в едно поделение на Национално управление по горите - Регионално управление по горите гр. Ловеч – Държавно лесничейство – гр. Луковит с един горско стопански участък и седем охранителни участъка. По данни на Държавно лесничейство – Луковит, общата площ н горския фонд към 31.12.2008 год. –11163,8ха
- Държавен горски фонд: - 5237,74 ха - Общински горски фонд: - 451,00 ха - Гори собственост на физически лица - 5291,20 ха - Гори собственост на юридически лица - 0,16 ха Вследствие прилагането на Закона за възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд, бе допуснато силно раздробяване на горския фонд на около 10 000 имота, които са с лошо обозначени граници. Разпределение на ГФ по стопански класове – по ЛУП 1995 год. - широколистни високостеблени - 589,0 ха - иглолистни култури - 638,0 ха - издънкови гори - 10 276,0 ха По отношение на баланса на територията, Луковитска община се отличава със значително по-висок от средния за страната дял на земеделските територии (70.30% срещу 58.7%) и по-нисък от средния дял на населените места и урбанизираните територии (4,5 срещу 5.0%) и горските територии (22.5 % срещу 33.6 %). С най-висок дял на земеделските територии са селата Тодоричене (79.87 %), Бежаново ( 78.12 %), Ъглен ( 78.52 %), Дерманци ( 72.74 %), Петревене ( 71.91 %) и Дъбен ( 69.28 %). Повишен дял на горските територии имат следните населени места: с. Беленци ( 40.40%) ,с. Румянцево ( 33.55 %), гр. Луковит (32.55%) и с. Карлуково ( 27.08 %). За общината като цяло се наблюдава нисък дял на урбанизираните територии ( 4.5%). /дка/
Фиг. 0 1. Баланс на територията на Община-Луковит Сравнителна характеристика  
Забележка: населените места в графиката спазват подредбата си съобразно населените места в горната таблица, но имената са през едно |
Фиг. Потенциал на пространствено взаимодействие на Община – Луковит с