На това място изразяваме нашата благодарност към всички лица и институции, които с информация, идеи и чрез своята дейност допринесоха за разработката на настоящия План за развитие



страница2/6
Дата22.07.2016
Размер0.98 Mb.
1   2   3   4   5   6

Граници, географско положение и административно-териториална структура


Община Луковит се намира в Ловешка област. Съседни общини са: на изток - Община Угърчин; на запад – Червенобрежката и Романската общини; на юг - Община Ябланица и Тетевен, а на север граничи с Червенобрежката и Долнодъбнишката общини.

Районът се намира в Средния Подбалкан. Релефът е хълмисторавнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина. Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област. Наблюдават се стойностните характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина - студена зима и горещо лято.

Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори - чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др.

Административен център на Общината е гр. Луковит. През града преминава главен шосеен път София - Русе и София - Плевен. През територията на града преминава р. Златна Панега. Тя води началото си от едноименния карстов извор.

Община - Луковит се сътои от 12 населени места с територия 453,4 кв.км, която представлява 10,983 % от територията на Ловешка област.

В структурата на общината са включени 12 населени места, както следва: гр. Луковит, с. Петревене, с. Румянцево, с. Торос, с. Дерманци, с. Бежаново, с. Ъглен, с. Пещерна, с. Дъбен, с. Тодоричине, с. Карлуково, с. Беленци

Луковит – Петревене – 6 км

Луковит – Петревене –Румянцево – 9 км

Луковит – Карлуково – 10 км

Луковит – Карлуково – Беленци – 18 км

Луковит – Тодоричене – 5 км

Луковит – Тодоричене – Дъбен – 10 км

Луковит – Тодоричене – Дерманци – 14 км

Луковит – Тодоричене – Дъбен – Торос – Пещерна – 21 км

Луковит – Тодоричене – Дъбен – Торос – 17 км

Луковит – Тодоричене – Дерманци – Ъглен – 21 км

Луковит – Тодоричене – Дерманци – Ъглен – Бежаново – 29 км
Фиг. Потенциал на пространствено взаимодействие на Община – Луковит с

областен и регионален център


Фиг. Потенциал на пространствено взаимодействие на Община – Луковит с други

важни за района градове




СТРАТЕГИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ

- Гл. път София – Русе



  • жп линия /товарна/

  • лесен достъп чрез магистрален път и жп линии до:

летище – София – 120 км

товарно летище Плевен – 45 км

пристанище Русе – 120 км

пристанище Варна – 250 км

пристанище Лом -


  • митница Свищов-клон Ч.бряг

Разстояния до някои по-важни градове в страната и района:

Луковит – София – 110 км – време за пътуване – 90 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе – средна честота – на час

Луковит – Ловеч – 68 км – време за пътуване – 90 мин., автобусни връзки – от Луковит: 7.00 ч, 8.30 ч.,15.00 ч. , от Ловеч – 16.30 ч. / пътува само в петък и неделя/

Луковит – Плевен – 50 км – време за пътуване – 40 мин., автобусни връзки – преминаващи по маршрут София – Русе и София – Плевен.

Луковит – Червен бряг – 15 км – време за пътуване – 30 мин. – автобусни връзки – от Луковит : 9,30 ч., 11,00 ч., 13,30 ч.

    1. Природни ресурси и земеползване


Релеф - Районът се намира в Средния Подбалкан. Основна роля в геоморфоложки план играе Луковитското хълмисто понижение. Релефът е хълмисто-ридов до плоско-ридов. Луковитското понижение е запълнено от еоценски песъкливо-глинести седименти. Кредните варовици благоприятстват карстообразуването. Затова широко е разпространен откритият карст, с типичните му проявления – проломни долини, пещери, кари, понори и др. Средната надморска височина е 306 м., което благоприятства земеделието и не създава проблеми при изграждане на техническата инфраструктура.

Полезни изкопаеми. Районът е беден на полезни изкопаеми. Стопанско значение имат находищата на бял мрамор при с. Румянцево, кварцов пясък и строителен варовик при Карлуково, глина в гр. Луковит. – Бежаново, Дерманци

Климат - В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област, характеризираща се с топло лято, студена зима, голяма амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на валежите и сравнително устойчива снежна покривка. Средната годишна температура е около 9.3о , средната юлска 21.4о, а средната януарска температура е минус 1.5о. Средногодишното количество на валежите за Предбалкана се колебае от 620 до 750 мм. Затова пък, докато в северната част на района средната покривка се задържа средно 48 дни в годината, то на юг се увеличава до 55 дни годишно. На Стара планина се дължат и т.н. фьонови ветрове, които макар и рядко са характерни за зимата на този район.

В съчетание с особеностите на релефа, климатичните условия създават благоприятни условия за развитие на селско стопанство (зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло, лозя и животновъдство).

Най-значим хидроресурс за района са водите на реките Златна Панега, Искър, Вит, Каменица. Речната мрежа е сравнително добре развита - 0.89 км/кв.км. при дължина на речната мрежа 219.2 км. Режимът им е дъждовно-снежен.

Почви В района преобладават на север черноземите и файоземите. В речните низини почвите са основно наносни / алувиално-ливадни/ . Наносните /алувиални/ почви /Fluvisoils/ са от падтипа карбонатни /Calcaric, Flc/ са съвсем млади и са в начален стадий на образуване. Върху тях добре се развива ливадно-блатната и блатна растителност и по-рядко дървесна – Salix spp., Populus spp., Ulmus spp., Quercus robur. Черноземите /Chernozems/ са от подтиповете обикновени /haplic, Chh/. Те се характеризират с мощен хумусен / А / хоризонт ( 50-60) като общо той и предходният / Б / хоризонт достигат до 100 – 150 см. Механичният им състав обикновено е средно- до тежко- песъкливоглинест.

Лисивираните почви /Luvisols/ са най-широко разпространени в Предбалканската част на района и са от подтипа хромови / Chromic, Lvx/, калциеви / Calcic Lvk/, глеевидни /glayic, Lvg/. Те са кисели / рН 4.8-6.6/ сиви горски почви, формирани най-често в зоната на дъбовите гори, като валежите водят до лесивиране. Хумусното им съдържание е високо, но поради раздвижения релеф, на който се разполагат са податливи на ерозия.

В каньоните на плитка варовикова основа големи площи заемат рендзините /rendzic/, които са богати на карбонатни съставки и са съществена част от карстовия релеф.

Разнообразието на почвите е предпоставка за отглеждане на зеленчуци, зърнени и фуражни култури, лозя и др. По терасите на реките те са алувиално-ливадни. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци. Върху черноземите се отглеждат предимно зърнени култури.



Флора - В района се отличава със значително растително разнообразие и може да се разглежда в две посоки. От една страна растително разнообразие по речните легла и прилежащите им брегове, а от друга - растителност извън тях.

Биологичната особеност на някои от видовете да акумулират вещества - сочени като опасен замърсител, ги прави естествени очистители на природната среда. Такива в района са върбите – дървовидни и храстовидни, тополите – бяла, черна и евроамерикански хибридни тополи и елша, а от тревните видове папур.

Благоприятните почвени условия извън тези около реките, благоприятстват за успешното развитие на много други дървесни видове, различни от споменатите. Често срещани в района са чинари, обикновен американски ясен, липи, гледичия, черница, бяла акация, конски кестен, бряст, обикновен орех /особено в района на м. Искъра /. Характерни храстови съобщества на: люляк, драка, трънка, смрадлика, черен бъз, птиче грозде, синфорикарпус и др.

Сред тревните видове има и редки, застрашени от изчезване и с ограничен ареал в България видове като: горска съсенка, снежно кокиче, мека медуница, източен миск, грахова глушина.



Фауна – Отличава се с много голямо разнообразие, но с ниска степен на проучване. Преобладават средноевропейските, евросибирските и по-малко субмедитеранските видове. Поради наличието на много пещери и понори троглобионата фауна е много богата. В района на с. Ъглен и с Дерманци са установени три нови за ентомофауната на България вида – Mymar pulchelum, Polynema kressbachii и P.speciosmmi / разред Hymenoptera, сем. Mymaridae/.

Богатството на риби е много голямо. Включва над 30 вида и е едно от малкото останали в Европа находища на Европейския автохтонен див шаран и редкия за страната вид брияна

Сред земноводните често срещани са голямата водна жаба, зелената крастава жаба, а рядка е чесновницата.

Поради наличието на много карстови терени богатството на влечуги е изключително. Тук са едни от големите популации в страната на двата вида сухоземни костенурки. Срещат се ивичестият гущер , зеления гущер, слепок, водните змии, големия стрелец, смокът мишкар и др.

С най-голямо разнообразие се отличава орнитофауната – черноглава овесарка, червенокръстата лястовица, черният щаркел, черен калвач и др. Сред включените в Червената книга – големият ястреб, белоопашатия мишелов, орелът-змияр и соколът орко.

От бозайниците се срещат: прилепи, включително и редкият вид дългопръст нощник, пъстрият пор и доста често видрата, чакалът, бялката, язовецът, лисицата, сърната, дивата свиня и др.

Общото заключение е, че уникалната и много разнообразна фауна, е една предпоставка за предлагане на определени местности от района като защитени територии.

Гори Районът не е богат на гори. Степента на залесеност е 22.5 % при средно за България 33.6 % Покрай река Вит и Златна Панега естествената растителност е представена от върби и тополи. Естествените горски масиви са силно намалени, поради усвояването на площи за селскостопански нужди.

Горският фонд на територията на Община-Луковит е организиран в едно поделение на Национално управление по горите - Регионално управление по горите гр. Ловеч – Държавно лесничейство – гр. Луковит с един горско стопански участък и седем охранителни участъка.

По данни на Държавно лесничейство – Луковит, общата площ н горския фонд към 31.12.2008 год. –11163,8ха

Разпределение на ГФ по видове собственост:

- Държавен горски фонд: - 5237,74 ха

- Общински горски фонд: - 451,00 ха

- Гори собственост на физически лица - 5291,20 ха

- Гори собственост на юридически лица - 0,16 ха

Вследствие прилагането на Закона за възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд, бе допуснато силно раздробяване на горския фонд на около 10 000 имота, които са с лошо обозначени граници.



Разпределение на ГФ по стопански класове – по ЛУП 1995 год.

- широколистни високостеблени - 589,0 ха

- иглолистни култури - 638,0 ха

- издънкови гори - 10 276,0 ха

По отношение на баланса на територията, Луковитска община се отличава със значително по-висок от средния за страната дял на земеделските територии (70.30% срещу 58.7%) и по-нисък от средния дял на населените места и урбанизираните територии (4,5 срещу 5.0%) и горските територии (22.5 % срещу 33.6 %).

С най-висок дял на земеделските територии са селата Тодоричене (79.87 %), Бежаново ( 78.12 %), Ъглен ( 78.52 %), Дерманци



( 72.74 %), Петревене ( 71.91 %) и Дъбен ( 69.28 %). Повишен дял на горските територии имат следните населени места: с. Беленци ( 40.40%) ,с. Румянцево ( 33.55 %), гр. Луковит (32.55%) и с. Карлуково ( 27.08 %). За общината като цяло се наблюдава нисък дял на урбанизираните територии ( 4.5%).
/дка/

 

Земеделски територии

Горски територии

Населени места и урбанизирани територии

Водни течения и площи

Територия за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци

Територия за транспорт и инфраструктура

с.Бежаново

47908

9857

1986

1273

37

260

с.Беленци

14197

10383

982

48

-

89

с.Дерманци

46191

13373

1920

1715

47

250

с.Дъбен

8970

2711

1196

11

1

57

с.Карлуково

23258

9700

1774

353

142

585

с.Торос

30235

11239

1625

1099

-

96

гр. Луковит

55850

29769

3743

1170

190

733

с. Петревене

12652

3430

1211

140

-

160

с. Пещерна

4024

1248

557

127

-

31

с. Румянцево

16996

9276

1047

192

-

181

с. Тодоричене

18466

3437

1091

136

-

185

с. Ъглен

34060

7216

1012

807

22

254

Фиг. 0 1. Баланс на територията на Община-Луковит Сравнителна характеристика




Забележка: населените места в графиката спазват подредбата си съобразно населените места в горната

таблица, но имената са през едно

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница