На урока: Свободаtitle : Freedom



Дата23.02.2017
Размер57.07 Kb.
1.SUBJECT: ETHICS

2.Продължителност: 1 уч.час (45 мин) 2.DURATION: 1 HOUR (45 min)

3.Възраст на учениците/ клас : 16 год./10 клас 3.GRADE LEVEL – 10 CLASS/ 16 YEARS OLD

4. 4. Тема на урока: СвободаTITLE : Freedom

5. 5. Цели на урока: Учениците да научат , че свободата не е просто независимост и произвол, а сложно понятие. OBJECTIVES:

Students learn that freedom is not just independence and arbitrariness, a complex concept. Ценността на свободата зависи от ценностите, към които е насочена, и волята да бъдат следвани. The value of freedom depends on the values, targeted, and will be followed.

6. 6. Методи и похвати: дискусия, лекция.METHODS AND APPROACHES :

Discussion, lecture.

7. 7. Материали и оборудване: учебници, тетрадкиMATERIALSMMATERIALS:

Textbooks, notebooks

8. 8. Подробно описание на етапите на урока: PROCEDURE:

УВОД: В предишния урок  „Що е етика?” на свободата трябваше да се гледа като на извор и основа на морала и правото. INTRODUCTION: In the previous lesson, "What is ethics?" ‘Freedom’ was seen as a source and basis of morality and law. Тук трябва да се покаже, че свободата не е изобщо, не е винаги еднаква и равна. Here we must show that freedom is not always uniform and equal. Защото в нея се лети и се пропада. В полета и падението човек демонстрира себе си и своите ценности. Because it rises and fails. The ladder to freedom has many steps and each of them bears a name-ethical apathy, cowardice, etc.

ДИСКУСИЯ: Най – популярните разлики между „СВОБОДА ОТ”  и „СВОБОДА ЗА” , да намерят отчетливи и ясно разграничими една от друга форми. DISCUSSION: The differences between popular "FREEDOM FROM" and "FREEDOM FOR" is to find a clear distinct between these forms. Важно е да се разбере, че свободата само чрез нравствена воля води нравствено съществуване./ Можем ли да говорим за „силна свобода” и „слаба свобода”? It is important to understand that only through moral freedom will lead moral existence. / Can we talk about "strong discretion" and "low margin"?

ИЗЛОЖЕНИЕ: SUMMARY:

Моралът започва със свободата и целият морал е начин на реализиране на свободата. Чрез свободата един става светец, друг – герой, трети- лицемер, а четвърти- злодей. Morality begins with moral freedom and all ways of realization of freedom. Due to liberty one becomes a saint, another one - a hero, a third one – a hypocrite, a fourth one - a villain.

ПЛАН НА УРОКА:1 Свободата като освобождаване. PLAN OF LESSON:

Freedom as an exemption.

Свободата не е просто факт от човешкия живот. Freedom is not simply a fact of life. Тя трябва да се защити и изстрада както в историята, така и в личния живот на всеки човек. It must be protected and suffered both in history and in the privacy of every person. ите на обстоятелстMan is born free, but life has to tear the chains of circumstances.

А) Волята A) Will

Способността на човек да противостои на нежелано въздействие и да реализира желани цели. We should talk about the ability of man to resist the adverse impact and to achieve desired objectives. Волята е силата на свободата. Will is the power of freedom.

Не трябва да смесваме волята с влечението или склонностите ни. Б) Освобождаване от външната природа B) Relief from external nature

Първоначално човек е смятал себе си напълно подчинен на природната мощ и напълно зависим от влиянието на природата- климата и сезоните, плодородието, природните стихии. Originally man thought himself completely dependent on the natural power and completely dependent on the influence of nature, climate and seasons, fertility, and natural disasters. В процеса на натрупване на култрни инструменти той се е дистанцирал чрез тях от природните сили и по този начин е получил защита от природната мощ. In the process of accumulation of cultural tools he has distanced himself from them by natural forces and treceived the protection of natural power. Така знанието за същността на природата и инструментите , с които е опитвал да подчини природата са еманципирали  безпомощния индивид от природните сили.

В) Социалната свобода C) social freedom

Човешката история може да се разглежда като история на отвоюване на свободата. Human history can be seen as the history of the Conquest of freedom. Хегел разделя историята на три големи епохи: Hegel divides history into three great epochs:



  • Епоха, в която само един е свободен- времето на източните монархии, в които само монархът е свободен; Age in which only one is free-time Eastern monarchies, in which only the monarch is free;

  • Епоха, в която едно малцинство от хора са свободни- времето на античната демокрация в която свободните граждани са малцинство, докато повечето жители на Атина например са били роби или чужденци; Age in which a minority of people are free-time of ancient democracy in which minority citizens are free, while most residents of Athens as they were slaves or foreigners;

  • Епоха, в която всеки е свободен- епохата на християнството и Новото време когато свободата на индивида е придобила пълно признание. Age in which everyone is free-the era of Christianity and the new time when freedom of the individual has gained full recognition.

Г) Вътрешна свобода D) Inner Freedom

На човек му е нужно да освободи себе си от вътрешните зависимости на които е подвластен Person is needed to free themselves from the inner dependence of which is subordinate



  • Влеченията- неосъзнати, първични сили на нашата природа Unconscious passions, our primary forces of nature

  • Навиците- втората природа на човек /учениците дават примери за „ добър”и „ лош” навик. Habits-second nature of man / Students give examples of "good" and "bad " habit.

2. 2. Свободата като избор Freedom as a choice

Всеки ден сме изправени пред избор, но осъзнаваме ли  „тежестта”  на избора? Every day we face a choice, but you realize "the seriousness" of choice? Добрият избор изисква да сме максимално наясно какво точно избираме, защо го избираме, какви искаме да станем в резултат на нашия избор, с какво ще се промени живота ни, от какво се отказваме и с какво в никакъв случаи няма да направим компромис. Good choices are the maximum required to know what exactly we choose, why would you choose what you want to become as a result of our choice, what will change our lives, what you give up and what does not in any case make a compromise.

Кога човек е по-свободен: когато при избор е уверен в правотата си или когато изпитва колебания? When one is free: when in choosing is confident in the correctness, or when experiencing fluctuations?

3. 3. Бягство от свободата Escape from Freedom

Със свободата започва моралът. Morality begins with freedom. Със свободата започва и човешкото съществуване. Но дали можем да пожелаем не-свободата? Freedom and human life begins. But if we wish to non-free?

Според Ерих Фром хората сами могат да се откажат от свободата и без да се връщат към робството.Например: According to Erich Fromm people themselves can give up freedom and without returning to slavery. For example:

-идолопоклонство пред вожда- най-мащабните му прояви се виждат при фашизма и комунизма. Idolatry-to-chief of its largest events seen in fascism and communism.

-конформизъм -Conformity

-мимикрия -Mimicry

4.Свободата като слабост. 4.Freedom as a weakness.

А)Апатия A) Apathy

„apatos”-„безстрастие”. Това е среда между липсата на свобода и реализация на свободата.Древните гърци ценели апатията като освободеност от страстите, невъзприемчивост към страданията. "Apatos" - "impassiveness”. This is the environment between the lack of freedom and realization of the apathy freedom.The ancients Greeks valued as freedom from passions, immunity to suffering.

Днес, ние преценяваме апатията по-скоро като безразличие към събитията и ситуациите в човешкия живот. Апатичния човек гледа отстрани на живота и не се намесва нито в неговите страдания, нито взема участие в радостите.Тя е нулева съпричасност и ангажираност към собствените и към чуждите стремежи и дела. Today, we estimate apathy more like indifference to events and situations in life.

Б) Леност B) Sloth

Близка до апатията. В нея откриваме пасивна позиция, която при известно мотивиране бимогла да бъде изоставена. Close to apathy. There we find a passive position in a motivating which can be abandoned. Ленивият човек не се отказва от всяко действие, а само няма собствени сили да предприеме нещо. Slothful man does not renounce any action, not only its own forces to take something. Леноста е липса на инициатива. Slothfulness is a lack of initiative.

В)Малодушие C) Pusillanimity

Недостатъчност на воля, която е  по-често спорадична, отколкото трайна и неизлечима. Failure of will, which is usually sporadic rather than permanent and incurable.

Можем ли да се каже, че при малодушния и ленивия свободата по-скоро им вреди, защото те не се променят към по-добро, не се развиват като личности? Can we say that cowardly and slothful freedom rather harm them because they do not change for the better, do not develop as individuals?

Г)Безотговорност D) Irresponsibility

Свободата на волята може да се прояви спрямо своите минали и бъдещи дела. Freedom of will may occur in relation to their past and future cases. Отказът да приемем миналите прояви на волята за свои и безгрижието към бъдещите следствия от днешната проява на нашата воля е безотговорност. The refusal to accept past events and their willingness to lightness to the future consequences of today's manifestation of our will is irresponsible. Безотговорният човек отказва да приеме последиците, който неговите минали или бъдещи действия предизвикват за живота на другите. Irresponsible person refuses to accept the consequences that his past or future actions cause to the lives of others.

Д)Плахост и боязън D) Timidity and fear

Когато човек приема проявите си като свои, но се бои прекомерно от лоши последици и проявява излишно безпокойство, той проявява плахост.За плахият човек светът е ненадежден и изпълнен с явни или потенциални заплахи.Плахостта е синоним на боязън. When a person accepts as its manifestations, but excessive fear of bad consequences and shows undue concern, he showed the timidity.For timid person is insecure and full of obvious or potential thread.Timidity is synonymous fear.

Е) Страхливост E) Cowardice

Приема света като заплаха. Accept the world as a threat. Страхът често е в основата на множество порци, защото липсва воля за противопоставяне. Fear is often based on multiple portions because there is no desire for confrontation.

Може ли човек да бъде смел поради страх? Can a man be courageous because of fear?

Can a person loves someone who is afraid of? Why claim that love is incompatible with the fear?

5. Свободата като сила 5. Freedom as a force

Свободата „за” изисква сила, за да придобие плът и реалност- да породи отговорни постъпки, в които Азът ще демонстрира своя характер Freedom "for" required force to acquire flesh and reality, give rise to responsible actions, which will demonstrate the ego nature

А) Самообладание A) Self-control

Овладяване на свободата „за”. Curbing freedom in favor. В самообладанието човек „владее себе си” пред лицето на опасност или изпитание. In self-possession man "speaks itself" the face of danger or challenge. Това е проява на сигурност в нашите способности, в познаване на пределите на Аза This is certainly a manifestation of our abilities, knowledge of the boundaries of the self

Б) Самоувереност B) Self-confidence

Да реализираш всички свои таланти , всички възможности е майсторство , което малцина владеят. To realize all their talents, all options is skill that few possess. яване придава двоинствен смисъл на термина „самоувереност” –позитивен и негативен. Fine line between complete conversion and lightly self-overestimate gives double-minded sense of the term "confidence" more positive and negative. изразим възхищение от нечия дързост и способност да не се уплаши от сложен или важен избор и да постигне успех. We say "he showed an enviable self-confidence" when we want to express one's admiration for the boldness and ability to not be afraid of complex or important choices and to succeed. гато е надценил своите достойнства  и има претенции, които другите няма да приемат. But also ironically call someone "very confident" when overestimated its merits and has claimed that others will not accept.

В)Храброст и смелост C) Bravery and courage

Свободата поставя човек в състояние на почти перманентен избор. Freedom puts man in a state of almost permanent choice. Всекидневието е низ от избори. Човек не е застрахован срещу провал и разочарование. Everyday is a string of elections. Man not insured against failure and disappointment. Ето защо изборът се нуждае от нравствена сила. Therefore, the choice needs moral force. Тази нравствена сила наричаме храброст и смелост. This moral force we call bravery and courage.

Къде се изисква повече смелост и къде  по-често тя се среща: Where required more courage and more often where it occurs:

- To-drive car with suicidal speed

- Bungee-jumping to make

-To admit their sin and ask for apology

-To tell the truth, corrupt officials and the public eye?

    9. 9. Начин на оценяване: Method of assessment:

Участие в дискусията. Participation in the discussion.

10.Полезни  връзки в интернет: 10. Internet links:

Philosophypages.com Philosophypages.com

Utm.edu  интернет енциклопедия по философия Utm.edu Internet Encyclopedia of Philosophy





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница