На върха на кула от илюзии

На върха на кула от илюзии

София Бисеринска

Двата въпроса, които вълнуват най-много хората са свързани с преходността на човешкото същество, с живота и смъртта. Когато си на шестнайсет години, темата за живота определено ти е по-близка, а той е пряко свързан със секса като жизнено начало. Естествено, никой шестнайсетгодишен не възприема себе си като родител, той се интересува от секса на инстинктивно ниво. Този интерес е постоянно провокиран от средствата за масова информация, които са истинският враг на младежкия морал. Щетите са грозни и непоправими. Петокласници открито споделят помежду си, че сега е моментът да водят полов живот, защото момичетата още не могат да забременеят. Други искат да приличат на какичките от фолкканала и повтарят техните действия и стил на поведение. Децата вече са изправени на върха на небостъргач от илюзии и лъжи и колкото и да викаме и отчаяно да наставляваме, понякога те са слепи и глухи за здравия разум, за чистотата, която е жизненоважна.

И така, докато децата стоят на върха на тази кула от илюзии, можем да изберем или да им говорим за неща, които са истинни, но са непонятни за тях, или да сложим около кулата защитни мрежи. Точно това е въпросът, когато говорим за необходимостта от сексуално образование в училище. Да, то е необходимо! Повечето деца са израсли в гнусна среда и рано или късно ще скочат в бездната – не като жертви, а по собствено желание. В такъв момент е излишно да съветваш и да убеждаваш, че е глупаво, дори пагубно да се скача. А това е факт дори когато има мрежи, дори когато децата са получили достатъчно добро сексуално образование, защото със защитни мрежи се съхранява само тялото, не и душата .

Половото възпитание в училище не е враг, то е съюзник и колкото и да не ни допадат първоначалните намерения на организациите, които са го започнали, в настоящия момент тяхната дейност влияе положително. Нека помислим над причинно-следствената връзка - дали наистина причината да се увеличи броят на абортите и на заразените от СПИН в някои страни е, че именно там в училище се провеждат акции, които целят да се развие сексуалната култура на учениците. И всъщност не подменяме ли така причината със следствието. учениците решават да водят полов живот под въздействието на много други фактори, сред които на първо място слагам средствата за масова информация. Но те нямат сексуална култура - повече от 80% от учениците при всички положения ще водят полов живот в нездравата среда, в която растат, въпросът е доколко ще се пазят. Затова е необходимо да им се дава все повече информация. Нарасналият брой на абортите и на страдащите от венерически болести е причина да се развиват знанията им по тези въпроси, а не обратното.

Когато бях осми клас участвах в такова обучение, организирано от БЧК и не бих казала, че от всичките приказки за СПИН и нежелана бременност се почувствах подтикната и поощрена да започна да водя полов живот. Не виждам нищо лошо в това, че в подобни акции участват обучени ученици, които раздават брошури и контрацептиви. Едва ли някой ще реши да води полов живот, защото е прочел брошура как да се пази, докато прави секс или защото смята да оползотвори получения контрацептив. Не би постъпил така човек, убеден, че това е неправилно, а онзи, който вече е решил да скача от кулата, може да спаси поне своето тяло благодарение на тази брошура.

Грозно е да кажем: „Щом сте извършили тежък грях, деца, заслужавате да се заразите с венерическа болест!” Защото това сме ние, това са децата ни, приятелите ни, често твърдоглави, облъчени от телевизията, приели грешни авторитети, непознали Христос. Никой родител не заслужава да научи, че детето му се е разболяло от СПИН. Затова е вредно да се нападат организациите, които се опитват да направят злото по-малко. Истинското зло е другаде и ако продължаваме да търсим източниците му там, където не са, вместо да действаме срещу несекващите извори на поквара и заблуда, нашият морал също е обречен. Обвинението не струва нищо, а за действие се изисква смелост.