Наблюдава се спад в производството на млечни продукти
Изтегляне 39 Kb.
|
| НАБЛЮДАВА СЕ СПАД В ПРОИЗВОДСТВОТО НА МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
Производството на традиционни млечни продукти като сирене, масло, кисело и прясно мляко е намаляло леко през миналата година, това на кашкавал и пушени сирена се е увеличило, а компаниите от сектора са продължили да разнообразяват продукцията си. Количеството на преработеното мляко е намаляло в сравнение с предходната година на фона на ръст в общо произведеното. За сметка на спадащата преработка са продължили да нарастват директните продажби на мляко и използваното за собствена консумация от производителите. Това са основните тенденции на млекопреработвателния сектор през миналата година, показват официалните данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Най-големите по оборот изостават при продажбите на сирене и кашкавал Интересна тенденция е, че от първите три млекопреработвателя по оборот нито един не е силен в сегмента на сирената и кашкавала. "Данон Сердика" залага основно на кисело мляко, плодови десерти на неговата основа и по-малко прясно. От компанията обясниха, че нямат широки наблюдения за трайните млечни продукти и не биха могли да коментират данните за тях. В този сегмент "Данон" присъства само с марката "На баба", която обаче има доста значителен пазарен дял. Вторият по големина - "Обединена млечна компания" (ОМК), също е силен в прясното и киселото мляко, а най-известната им марка е "Верея". Сливенската "Тирбул", която прави продуктите с марка "Олимпус", работи основно за износ и продава много малки количества в България. По данни на Nielsen към края на ноември миналата година с най-голям дял по обем при пакетирания кашкавал са BMK, "Димитър Маджаров", "Динеа", "Маноле" и "На баба" ("Данон"). По стойност на първи позиции са "Димитър Маджаров", "Булгареа", "Домлян", "Мероне" и отново "На баба". Вносно и сухо мляко От данните на земеделското министерство може да се направи изводът, че много често като суровина в млечните продукти се използват или вносно мляко, или сухо, различни заместители, както и комбинация от трите. Общо преработеното мляко през миналата година е било малко над два пъти повече спрямо обема на произведената продукция. По технология за производство на килограм изцяло млечен продукт се използват от 6 до над 20 литра прясно мляко в зависимост от вида. Това означава, че или има огромен сив сектор, или се разчита на внос. Йолита Ботева, маркетинг директор на "Обединена млечна компания" (ОМК), каза пред "Капитал Daily", че при кравето мляко все още има практика да се купува вносно. "Големите български млекопреработватели имат високи изисквания към суровото мляко и при динамичен пазар на местната суровина с девиации в качеството и на моменти спекулативно ценообразуване се прибягва до внос от ЕС на сурово краве мляко", коментира Ботева. Тя даде като пример случая с повишени афлатоксини в млякото на някои ферми преди две години и половина – тогава ОМК е купувала допълнително суровина от чужбина, макар и по-скъпа, за да е сигурно, че е безопасна. В прогнозата си за сектора, публикувана през октомври миналата година, от МЗХ очакват намаление на броя крави, което да е основно за сметка на част от малките стопанства. Причините са европейски изисквания, които много от тях не могат да покрият, се казва в доклада. Това означава и спад в произведеното мляко – прогноза, която поне за миналата година не се е сбъднала. Последните данни на агростатистиката за внос на мляко са за 2012 г. - тогава България е доставила от чужбина 93 тона, с 6.6% спад на годишна база. На фона на общо използвани от мандрите около 530 хил. тона годишно вносът не е чак толкова голям и пак не дава обяснение защо количествата официално преработено мляко са много по-малко, отколкото предполага произведената продукция. Сивият сектор е само една от възможните Проблемът с качеството на суровината "От години и статистиката на GFK показва сериозен дял на директните продажби на мляко, включително и в София, където то е около 21% от цялото потребление на мляко в домакинствата (при проникване в 35% от тях)", коментира Йолита Ботева. Тя добави, че има много продажби на мляко от съвсем малки стопанства, с по 1-2 крави, често без продуктът да минава и ветеринарен контрол. "За много хора млякото от малък фермер означава нещо естествено, но в същото време не си дават сметка за рисковете, които поемат, купувайки непроверено мляко", коментира Ботева. Най-малкото, каза още тя, не се знае какви са били хигиенните условия, при които е издоено, какво е здравословното състояние на животното, дали са му давани препарати, включително антибиотици, а когато се развали бързо, което при лоша хигиена на съхранение става бързо, се смята за по-истинско. Липсата на контрол върху качеството на млечните продукти е сериозен проблем според Миглена Грънчарова, управител на мандра "Милкком" - Луковит. "Всичко е безконтролно – на етикета пише краве сирене, а струва 3.5 лв. за килограм. На нас само млякото в 1 килограм ни струва 5 лв.", каза Грънчарова. Тя обясни, че напоследък тенденцията е да се внася доста мляко, а контролът върху него е много лош. Според нея причината не са политическите сътресения, а липсата на желание у контролните органи. По думите й при предишното правителство контролът е бил малко по-добър, дори и само защото бившият министър Мирослав Найденов е искал да си направи ПР по този начин. Йолита Ботева смята, че когато отпаднат млечните квоти, може да се окаже, че някои от българските производители на суровина съвсем не са конкурентни спрямо тези от други европейски държави от гледна точка на качествени показатели. От Националната асоциация на млекопреработвателите не очакват сериозни сътресения в сектора след отпадането на квотите. "Няма някаква тревожна тенденция в държавите - членки на ЕС, но вероятно това ще създаде известен дискомфорт в началото", каза Диляна Славова от асоциацията. По думите й дискомфортът ще продължи за кратко време. Ограниченията в производството на краве мляко ще отпаднат през 2015 г. и след това всяка страна в евросъюза ще може да произвежда неограничени количества. Търсене на по-качествени продукти В произведените млечни продукти на пръв поглед има тенденция да се търсят по-качествените – прозведеното краве сирене с растителни мазнини е намаляло сериозно, за сметка на това без примеси, поне по официалните данни. Според Грънчарова това е било само в първите месеци на годината, после търсенето на евтина продукция е надделяло. Проблем е обаче липсата на последващ контрол върху готови продукти – дали написаното на етикетите отговаря на съдържанието, смята Грънчарова. "Виждам какво търсят хората. Най-големият проблем са фалшивите продукти и това, че те изкривиха вкуса на българина. Некачествената храна се отразява върху здравето дори и след десетилетия", коментира тя. Наблюденията на "Милкком" се потвърждават донякъде и от статистиката на Nielsen – към края на ноември продажбите в обем на "деликатеси", които съдържат сухо мляко или млечни протеини, са 30% от всички при 26% за 2012 г. Възможно е обаче методиката на МЗХ при измерването да се различава и просто да включва в традиционните сирена и тези със сухо мляко, но без растителни примеси.причини. По-голямо разнообразие на продукцията Данните показват също, че се е увеличило производството на кашкавал, основно на такъв от краве мляко. Намаляла е обаче продукцията от овче мляко, ръст има и при други видове млека като козе и биволско, но те имат много малък дял. Според данните на агроминистерството продължава тенденцията за по-голямо разнообразие в продукцията на млекопреработвателите. При преработеното биволско мляко ръстът е 10%, както и на козето. "Забелязва се лека тенденция за увеличение на експорта на продукти от козе и овче мляко", коментира Диляна Славова. По думите й преработвателите се опитват да разнообразят продукцията си. Храните, различни от традиционното бяло сирене и кашкавал, обаче не се радват на много висок интерес – те може и да са търсени, но заемат много малък дял от продукцията на мандрите. "Българинът е консервативен. Всяка стъпка встрани от познатото не се приема веднага. Ние сме опитали различни видове – кашкавал с маслини, с подправки, но продажбите са съвсем символични на фона на общите", обясни Миглена Грънчарова. Продуктите по стандарт БДС, широко лансирани преди години, имат малък дял, но сравнително стабилни клиенти, показва запитване сред преработватели. "Киселото мляко по БДС има добри продажби, но на останалите продукти те са в пъти по-големи", обясни Йолита Ботева. По думите й целева група са майките с малки деца, които често го купуват. Много хора обаче не го приемат добре, защото вкусът му традиционно е по-кисел, добавиха от ОМК. От "Данон" обясниха, че от гледна точка на вкусовите предпочитания в България те са 50 на 50 – за мляко с по-изразен кисел вкус и другото, което е по-меко. При останалите видове млека няма някаква изразена промяна в предпочитанията. Каталог: language language -> Българска камара на химическата промишленост language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 6 – 13 април 2016 Г language -> „ Новото при reach, clp, Споделяне на добри практики, Енергийна ефективност и зелена икономика” language -> За 15 години вестник „мляко+ language -> Решение на 17-18 септември да бъде проведена национална конференция language -> Онлайн платформа (EN) language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 16 – 23 март 2016 Г language -> Изложение «месомания 2016» language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 23 – 30 март 2016 Г language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 30 март – 6 април 2016 Г Изтегляне 39 Kb. Сподели с приятели:
|