Набор от инструменти за ориентирана към семейството социална работа

Обръщането на внимание или изслушването може да се подобри с определени видове вербални отговори, които направляват клиента в определена посока, помагайки му да се фокусира върху основните факти, чувства и идеи, с които той идва на срещата. Тези видове отговори или изявления се наричат „умения за обръщане на внимание” или „умения за изслушване”. Както и преди беше споменато, след като са установени разбиране и доверие с клиента, целта на социалния работник е да открие същността на проблема. Има шест посочени вербални умения, с които ще се запознаем и ще практикуваме:

Това са въпроси, които започват с “какво”, “как”, “защо”, “можеш ли” или “би ли”. Те се считат за най-важните от уменията за обръщане на внимание. Въпросите, които започват с тези думи, обикновено изискват от клиента да даде по-дълъг, подробен отговор. На тези въпроси не може лесно да се отговори с (a)“да” или “не”; · (б) “Какво беше усещането?”, (в) “Защо беше толкова трудно?”.

На тези въпроси може лесно да се отговори с “да” или “не”. Те могат да се използват за получаване на бърза и конкретна информация, да дадат яснота, да фокусират клиента или разговора или да приключат твърде дълги дискусии. Затворените въпроси могат да бъдат и недостатък, защото чрез тях приключва разговора. Задаването на въпроси като “Зле ли се почувства?” или „Не си ли разстроен?” може да даде на клиента послание за това как той трябва да мисли, да се чувства или държи. В такива моменти отворените въпроси са по-полезни за постигане на целта - определяне на проблема или решаването му. Вместо това, попитайте, “Как се чувстваш?” или “Защо се държеше така, сякаш си разстроен?”.

Това е повторно заявяване или директно повторение на това, което клиентът е казал като “самотен”, “чувствам се разстроен”, “не съм сигурен” или кратки вметки като “аха”, “така” или “разкажи ми повече”. Тези вметки подчертават определени части от изявленията на клиента и поддържат разговора. Те се разглеждат също като подсилващи за клиента, за да разбере той, че е чут.

Перифразиране е повторение пред клиента във формата на резюме, като се използват неговите думи за това, което е чуто. Това помага на социалния работник да организира казанот, да изясни основните моменти и да насочи клиента към същността То помага на клиента да чуе какво е казал и може би да продължи да говори по-нататък в дълбочина по въпроса.

Във всеки разговор с клиент социалният работник трябва да обръща внимание на съдържанието (информацията) и на чувството (емоциите). Отразяването на чувство означава повторение на емоционалното съдържание на думите на клиента в разговора. За да се отрази чувството на клиента, е особено важно да се обръща внимание на невербалната комуникация. Клиентка може да говори за това, че детето й е в приемна грижа и че не го посещава. Социалният работник ще види, че тя е разстроена и ще каже: „Звучиш ми разстроена, когато говориш за детето си”. Това е отразяване на чувството пред клиента. Много си прилича с перифразирането, но се фокусира на нивото на чувствата. Това е също един от начините да се демонстрира епматия към клиента.

То е повторение на факти и чувства (и подразбрани причини) пред клиента в организирана форма. Такова обобщение е полезно в началото и периодично по време на разговора за разясняване какво са обсъдили до момента клиента и социалния работник. Може също да бъде добър начин да се приключи разговора и да се обобщи какво е било казано.

Разговорите за решаване на проблеми са организирани в пет етапа или фази. Всеки разговор трябва да бъде организиран по този прост начин, въпреки че времето, прекарано в даден етап е различно при различните случаи. При първи разговор повече време може да се прекара на етап 1 - “изграждане на доверие”, отколкото в последващите разговори. Важно е отново да се затвърждава нивото на постигнатото доверие във всеки разговор. Това са етапи и те се надграждат един над друг. Няма ясни разграничения между тях, но трябва да има плавни преходи. Въпреки че клиентът и социалният работник могат да достигнат даден етап, може да се наложи да се върнат на предишния, за да разяснят или уточнят разбирането си. Например, когато се започне с тъсенето на решения (етап 4), може да стане ясно, че не е установено ясно разбиране за проблема. Може да се наложи да се върнат на етап 2 - „идентифициране на проблема”, за да се разясни истинския проблем.

При всеки от разговорите с клиента се надгражда над предишния. След като се разреши един проблем, се появяват други. Може да се наложи да се работи с някои хора 10 - 12 сесии, за да се разреши един проблем. Всеки разговор разделя „големия” проблем на по-малки. Това е същността при разрешаване на проблема и важно умение на социалния работник.

1) Установяване на връзка/структуриране - “здравей”

Този етап или фаза е с цел да се изградят работните взаимоотношения или съюз с клиента, за да може той да се чувства комфортно със социалния работник. Това може да се опише като етап на „изграждане на доверие”. Важно е на този етап да се каже на клиента как ще бъде структуриран разговора. Това ще помогне на клиента да знае поне малко какво да очаква и също какво може и не може да направи социалния работник. Пример: “Ще обсъдим какъв според тебе е проблема ти и ще разгледаме какво ти се иска да се промени. Надявам се, че ще намерим някои решения, които да опиташ още като си тръгнеш днес.”

Този етап или фаза е да открие какви са основните притеснения на клиента, какви са силните му страни, какви са някои от ограниченията му и да се започне да се разработва цел за работа с него.

Този етап или фаза е да определи какво клиентът иска да се промени. В каква ситуация му се иска да е? Как ще стоят нещата, ако проблемът се разреши? Каква е идеалната ситуация за клиента? Това помага да се разясни какво очаква клиента и колко е реалистично или нереалистично това? Важно е и клиентът, и социалният работник да имат общи идеи за това, към което иска да работи клиента.

Този етап или фаза е да се работи към разрешаване проблема на клиента. Клиентът и социалният работник разглеждат много и различни алтернативи и какви са възможностите за разрешаване на проблема. В някои случай интервенцията може да спре дотук. Клиентът може да се съгласи да се върне вкъщи и да помисли как ще работи по което и да е от тези решения. Въпросът за обсъждане на следващата среща може да е да се определят решенията на проблема и да се започне работа по тях.

Една от целите на този процес на идентифициране на бъдещи резултати и определяне на решения е да се научи клиента какво представлява процеса на разрешаване на проблеми и да го използва и за в бъдеще.

5) Обобщаване и как да осъществяваме плановете - “Ще го направиш ли?”

Този етап или фаза помага на клиента да развие някои стратегии за осъществяване на промени в мислите, чувствата, поведението си в ежедневието. Използването на ролевите игри е полезен инструмент в този етап. Клиентът може да изиграе със социалния работник какво би казал на майка си или други хора, за да се опита да разреши проблема. В следващия разговор е полезно да се разгледа какво е направил клиента да определи нови проблеми и притеснения. Това също е проверка доколко реалистичен е клиентът относно преценката си за проблема, естеството му, ограниченията на клиента, силните му страни и мотивацията му. Може да открие нови гледни точки за себе си, за другите или за проблема.

• 
  Фокусирана е върху настоящето
  
• 
  Фокусът е върху „продължаващи жизнени ситуации.”
  
• 
  Възприятията и преживяванията са важни
  
• 
  Насочена е към постигане на цел
  
• 
  Това е ресурс (или умение за разрешаването на проблем), който да се използва от семейството по време на целия им живот
  
• 
  Набляга се на това да се помогне на семейството да промени рамката, в която вижда проблема си, като се използва информация, като например доказателства за минали периоди без този проблем с цел да се опише желания резултат
  
• 
  Идентифицират се безпроблемните моменти и се обобщават, за да се намери бъдещо безпроблемно функциониране
  

1. 
   Въпроси за появила се промяна преди интервюто. Понякога възникват промени в периода между момента, в който хората сасе обадили да си запишат час, и тяхната първа сесия. „Какво сте забелязали, че е различно, откакто за пръв път се свързахте с нас?”
   
2. 
   Въпроси за намиране на изключения:
   

• 
  Какво е различно в случаите, когато проблемът не се проявява?”
  
• 
  „Как успяхте да постигнете това (минал успех като изключение)?”
  
  • 
    “Трудно е да се прекратят взаимоотношенията с насилник! Как успяхте да го напуснете? Сигурно сте силна жена?
    
  • 
    Казвате, че вашият син е извън контрол, но въпреки това, успяхте да го доведете да ме види. Как стана това?
    
• 
  „Каква е разликата, когато нещата вървят добре?”
  
• 
  Какво от нещата, които се случват сега, бихте искали да продължат така?”
  
• 
  “Как успяхте (успявате) да оцелеете (да се справите?)„
  
• 
  “Когато (а не „ако”) разрешите проблема, как ще го усетите? Какво ще бъде различно?
  
• 
  Имали ли сте подобен проблем в миналото? Как го разрешихте тогава?”
  
• 
  Когато (не „ако”) този проблем се разреши, каква разлика ще забележи Вашият родител, учител, партньор, дете, отговорник по вашия случай, служител по пробацията?
  
• 
  “Какво искате да промените в момента?”
  

3. 
   Въпроси, използващи скала: Чрез тях се показва идеята за степенуване и се показва, че клиентът може да има контрол. Поставят се предизвикателства пред мисленето само в „бяло и черно” .
   

• 
  „Като използвате скалата от 0 до 10, като 0 е най-лошото и 10 най-доброто, как ще се променят нещата, когато се разрешат проблемите, и къде на скалата ще се поставите днес?” ИЛИ
  
• 
  „Като използвате скалата от 1 до 10, как оценявате тази среща?” Какво бихте направили, за да се качите нагоре по скалата....?”
  

• 
  Имам един малко странен въпрос.....
  
• 
  Когато се приберете вкъщи след тази сесия и се върнете към обичайния си начин на живот, .... лягате си и заспивате...и докато спите, се случва чудо...и проблемите, които са ви довели до тук, са разрешени, ПРОСТО ЕЙ-ТАКА, ИЗВЕДНЪЖ!!!
  
• 
  Това се случва, докато спите, така че не можете да знаете какво се е случило.
  
• 
  Когато се събудите, по какво ще разберете, че чудото се е случило?
  
• 
  Как най-добрият ви приятел, детето ви, съпруга ви ще разбере, че това Ви се е случило? (Изчаквате, оставяте клиента да говори, да мисли, да пресъздаде представите си)....
  

A + B + C = X

На базата на този модел, кризисната интервенцжия е метод за повишаване ресурсите на отделната личност или променяне на дефиницията на дадената личност за това стресиращо събитие. Моделът за намеса в кризата се състои от шест стъпки.

1. 
   Установяване на разбирателство: Социалният работник трябва да развие подпомагащи взаимоотношения, базирани на взаимно доверие, разбиране, приемане и обща цел.
   

3. Изясняване на мисленето: Социалният работник помага на клиента си да осмисли рационално стресовото събитие и наличните ресурси.

5. Избор и планиране на алтернативни действия: Социалният работник помага на клиента да направи избор при планирането на различен метод за разрешаването на стресовото събитие.

По принцип тези стъпки се прилагат в последователност. Ако на някои от стъпките клиентът не може да продължи по-нататък, може да се наложи да се върне към една от по-ранните стъпки на намеса. Първите две стъпки - на установяване на разбирателство и на изразяване на чувствата - са предпоставки за всички когнитивни или поведенченски промени у клиента, описани в стъпки 3 до 6 по-горе.

Това са фази на скръбта, които възникват при всяка загуба. Загубите са два типа:

1.· Физически или видими:

• 
  Загуба на човек при смърт
  
• 
  Загуба на лична вещ (предмет)
  

• 
  Загуба на човек при развод
  
• 
  Загуба на работа
  
• 
  Понижаване в работата
  
• 
  Преместване на друго място
  

Скръбта е реакция на загубата. Това е процес на реагиране на възприятието за загубата. Срърбенето:

1. Се проявява на психологично, социално и физическо ниво.

2. Е продължителен процес на промяна.

3. Е естествена и очаквана реакция.

4. Е реакция към много и различни по вид загуби, не само смърт.

5. Е уникално за всеки човек.

Основната задача при скърбенето е постигането на освобождаване от връзката със загубения човек или предмет, приспособяването отново към средата и формирането на нови взаимоотмошения или поведения. Консултирането в този случай е намеса, която предоставя помощ на клиента при преминаването му през процеса на скърбене. Това консултиране има 6 стъпки:

1. Подържане на терапевтични взаимоотношения:

• 
  Консултиращият не може да отнеме болката на клиента. Признайте това. Кажете неща като, „Много е болезнено, да.”
  
• 
  Давайте си сметка за изпитваното от Вас чувство на безпомощност към човека, изпитващ скръб.
  
• 
  Очаквайте от него гняв или променливи чувства. Отчетете дълбочината на тези чувства.
  
• 
  Най-голямата дарба на косултиращия е дарбата на това да „присъства”, да е наличен да изслушва и да е с клиента
  
• 
  Посадете семената на надеждата.
  

2. Насърчава се вербализацията на чувствата и споделяне на спомена за чувствата към загубения човек или предмет.

• 
  Извлечете спомени за човека и окуражете клиента да изрази скръбта си по различни начини.
  
• 
  Направете връзка и с другите загуби, които човек е изпитал.
  
• 
  Помогнете за нормализиране на чувствата.
  
• 
  Не съдете и приемете всички различни чувства, които клиента изпитва, с варираща интензивност.
  
• 
  Изследвайте защитите към скърбенето.
  
• 
  Позволете на тъгуващия да изразява емоциално чувствата чрез плач, гняв и т.н.
  
• 
  Консултиращият може би ще чуе клиентът да повтаря едно и също нещо многократно.
  

4.· Подкрепете тъгуващия да се справи.

• 
  Организирайте интервенцията така, че да използвате позитивните умения за справяне на тъгуващия.
  
• 
  Обяснете колко дълго обикновено трае процесът на скърбене, нормалните реакции и стратегиите за справяне, които доказано помагат.
  
• 
  Насърчавайте физическата дейност и другите здравословни занимания, например органиченото използване на алкохол.
  

5. Помогнете на тъгуващия да привикне към загубата.

• 
  Определете настъпилите промени и ги обсъдете
  
• 
  Насърчавайте откриването на нова идентичност и формирането на нови