Набор от инструменти за ориентирана към семейството социална работа


Извършване на оценка, фокусирана върху семейството



страница4/5
Дата14.06.2017
Размер0.75 Mb.
#23562
1   2   3   4   5

Извършване на оценка, фокусирана върху семейството

Оценката, фокусирана върху семейството, е един цялостен процес, който ангажира семейството и разширеното семейство в обсъждане на комплекса от фактори, които оказват влияние върху сигурността на децата и тяхното благосъстояние. Оценката, освен че включва сигурността на децата и рисковете за тях, също се насочва към това да се включат ресурсите и връзките със семейството и общността.. При една оценка, фокусирана върху семейството, задачите на социалните работници са да научат повече за семейството и, заедно с това, да ангажират семейството, включително детето/децата, в определянето на техните нужди, силни страни и настоящи ресурси за предотвратяване или управление на риска за тях.



Предложения за въпроси за начално интервю, фокусирано върху семейството, за да се включат и обгрижващите на детето и да се насърчи подход, фокусиран върху намирането на решение

1. Събиране на информация

Кои са членовете на семейството? (Ако информацията не е предоставена доброволно, Вие попитайте кои са членове на семейството, освен детето и родителите: баби и дядовци, братя и сестри, лели и чичовци. Попитайте също така и за хора, които може би са важни, въпреки че не са роднини, като например кръстници, съседи, членове на религиозна общност, учители т.н. Ако е възможно, помолете предоставящите информацията да направят семейна карта)

2. Проблемът на детето

Какъв е проблемът на детето или семейството? Каква, според секейството, е причината за това и има ли членове на семейството, които имат различно мнение по въпроса?

Кога се появиха за първи път проблемите? Какво още се е случило в живота на детето и в семейството по това време?

Кой още е бил засегнат от проблемите на детето? Как?

Какви решения са били опитани?

Какво е било участието на социалните служби за закрила на детето или на медицински, съдебни, училищни служби в работата с детето и семейството? Това било ли е полезно?

(Ако детето е настанено в институция, приемна грижа или друг вид настаняване извън родното семейство, и не е посочено, че има конкретен проблем, а се набляга на връщането на детето при родителите му, насочете въпросите върху характеристиките на детето, развитието му и взаимоотношенията му с други хора според семейството).

3. Семейството: Силни страни и и стресиращи фактори

Какви са силните страни на семейството?

(Отделете време за тази тема. Ако информацията не е предоставена доброволно, попитайте за системите за подкрепа, механизмите за справяне, качествата, с които семейството се гордее, като семейна лоялност, издръжливост, взаимно уважение, закрила и образование на децата, и т.н.)

Какви са стресиращите фактори?

(Вземете предвид социалните и икономически фактори като безработица, расови предрасъдъци, бездомност, ниско образование, миграция и езикови трудности, както и лични и семейни фактори като болести, зависимост от лекарства, наркотици или алкохол, смърт в семейството, развод и лоши отношения със съпруга.)

Очаквания и роли в семейството

Какво искат членовете на семейството от социалния работник и подкрепяшата организация? Какво се надяват те, че ще бъде постигнато? Върху какво смятат, че е най-важно първо да се фокусираме?

Тъй като членовете на смейството са важна част от работата на социалната агенция с детето, кои семейни членове ще трябва да присъстват на всички срещи?

Как ще може агенцията да се свързва с членовете на семейството, които обикновено не участват, но може да са ценен ресурс?



Практически пример: Оценка, фокусирана върху детето и семейството – първоначално интервю, фокусирано върху семейството, което да ангажира обгрижващите на детето и да насърчава подход, фокусиран върху намирането на решение

  1. Събиране на информация: Кои са членовете на семейството, какви са взаимоотношенията между тях и кои са хората, които са идентифицирани като най-важни за детето?



Иван е момче на 11 години, настанено в институция за деца със специфични нужди, когато е бил на 6 години. Причината за настаняването е посочена като „детето не говори” и „бащата е безработен”. Със семейството не са поддържани контакти, освен с бабата на Иван, Сабина, която от време на време е идвала на посещение. В малкото случаи, когато обгрижващия работник Саня вижда баба Сабина, те обикновено обсъждат живота на Иван в институцията и този на неговото семейство. Саня разбира от Иван, при един неформален разговор, че баба Сабина не е идвала от 4 месеца. Тогава тя отива при социалния работник, за да изрази своята загриженост и разказва на социалния работник това,което знае за семейството на Иван. Тя знае, че Вера работи като чиновничка в един местен магазин, а баща му, Изет, работи в строителеството (в сивата икономика) и работи това, което му падне. Знае, че майката на Иван, Вера живее в Тузла със съпруга си и тримата братя на Иван, които са на 15,14 и 12 години. Баба Сабина е била досега важен източник на утеха за Иван и роднинска връзка за него. Социалната работничка установява, че все още между Иван и семейството му има емоционални връзки и трябва да се направи оценка. Когато намира семейството, тя установява, че баба Сабина е болна и вече не може да пътува.

2. Проблемът на детето Какъв е проблемът на детето или семейството? Каква, според семейството, е причината за този проблем и има ли хора с различни мнения? Кога са се появили проблемите за първи път? Какво друго се е случвало в живота на детето и семейството по това време? Кой друг е засегнат от проблемите на детето? Как? Какви решения са опитани? Какво е участието на социалните служби и на неправителствените организации? Какво е било полезно и какво не е?

Социалният работник, Жасмина, интервюира Иван и след това прави домашно посещение, за да се види със семейството. Интервюто с Иван (и разговорите с обгрижващия служител и педагога) разкриват, че той не се представя добре в училище и изостава от съучениците си. Този проблем се е влошил през последните няколко месеца. Той се е изолирал и „сякаш много се тревожи”. Той стои сам през свободното си време и търси някой от обгрижващия персонал или някои от възрастните да поговори с него. Речникът на Иван е малко ограничен и когато е помолен да опише чувствата или идеите си за взаимоотношенията си с хора, той само седял със затворени ръце и наведена глава. Интервюто със семейството показва, че Вера (майката) и Изет (бащата) са нямали къде да живеят, когато Иван се е родил.

Трябвало е да се преместят при майката на Изет, баба Сабина. „Иван винаги е бил малко срамежлив” казва Вера. „Просто не изглеждаше нормален, затова бяхме посъветвани да го настаним някъде, където можеше да получи помощ. Баба Сабина беше много разстроена, но не знаехме какво друго да правим. Винаги сме искали да си го вземем вкъщи. Баба Сабина ни информираше за това как е той и изглеждаше, че добре се грижат за него, така че не искахме да правим нещата по-трудни за него. Неговите братя не знаят какво щеше да е, ако той бе при нас, тъй като него го е нямало дълго време. И овен това трудно оцеляваме – живеем от ден на ден.”



3.Семейството: Силни страни и стресови фактори: Какви са силните страни на семейството (системи за подкрепа, механизми за справяне, качества, с които се гордее семейството, като лоялност към семейството?

Какви са стресовите фактори (социални и икономически - като безработица, расови предрасъдъци, бездомност, ниско образование, миграция, и езикови трудности, както и лични и семейни фактори, като болест, зависимост от наркотици или алкохол, смърт в семейството, развод и семейно конфликти?



Семейството продължава да има емоционална връзка с Иван, въпреки годините, които са ги разделяли и епизодичните посещения на баба Сабина. Убеждението, че „винаги сме очаквали той да се върне вкъщи” давало надежда за „семейно бъдеще” на детето. . Силният стрес от това да живееш ден за ден, опитите да се задържат на работа и намирането на дом за семейството са допринесли за тяхното притеснение, че не биха могли да издържат още едно дете, което също скоро ще порасне. Иван, въпреки че по характер е срамежлив и затворен, също е успял да развие силни взаимоотношения на привързаност със Саня и бабата Сабина. Също така, Саня се е превърнала в „семейна фигура” чрез връзката си (макар и не толкова очевидна) с баба Сабина. Изет и Вера, които се борят с ежедневието в период на икономически и социален преход, казват „”Ние просто искаме нашите деца са могат сами да се издържат. Това е много трудно време за Босна и Херцеговина, и да си върнем Иван вкъщи – едно дете, което има повече нужди и е по-уязвимо, изглежда немислимо за нас. Все едно го даваме на вълците. Той трябва да бъде защитаван и обичан повече от другите”. Изет и Вера смятат, че настаняването на Иван и оставянето му „сам” под грижата на някой друг е точно това, от което той се нуждае. В настаняването му (което някои биха нарекли „изоставяне”), те виждат форма на защита и грижа. Те знаят, че там той има повече сигурност, че ще има покрив над главата си и храна. Изет смята, че и да получиш образование в днешната Боснa „това не води до нищо.” Всичко трябва да се научиш „сам”. Вера не е съгласна и смята, че ако е могла да получи гимназиално образование, е щяла да си намери по-добра работа” и „може би нямаше да се оженя толкова млада или да имам толкова деца. Но моето мнение не е важно..”

4. Семейни очквания и роли

Какво искат членовете на семейството от социалния работник и подпомагащата организация? Какво се надяват, че ще бъде постигнато? Кой смятат, че е най-важният въпрос, върху който да се фокусират?

Тъй като членовете на семейството са важна част от работата на агенцията с детето, кои членове на семейството трябва да присъстват на всички срещи?

Как може да се свързва агенцията с членове на семейството, които обикновено не участват, но могат да бъдат ценен ресурс?



Очакванията на родителя, че „държавата може да се грижи по-добре за Иван, отколкото ние” всъщност означават, че родителят смята, че така полага грижи за детето си и го защитава от по-лоши неща. Тези очаквания обаче - че инситуцията е заместител на семейството за Иван - са нереалистични, като се имат предвид психологическите му нужди и това, че настаняването му там допринася за забавянето на езиковото му развитие. Познанията на семейстово за детското развитие и нуждите на детето са ограничени и това донякъде се дължи на ежедневната им борба за оцеляване. Извеждането като приоритет на конкретните нужди от храна, дрехи и жилище е типично за хора, притиснати от товара на ежедневните нужди, и живеещи в социалния контекст на ограничени ресурси, смяна на местожителство и скорошна травма от войната.

Въпреки това, мненията на майката и бащата се различават по отношение на важността на образованието, въпреки че тя се е предала на позицията си, че има малко власт при вземането на решения. И двамата могат да видят запазването на връзките в семейството в дългосрочен план, но имат малко познания, умения и разбиране за нуждата на братята да се запознаят с брат си, а също така и важността на отношенията на Иван със семейството му.






Подготвка за събиране на семейството: Въпроси, фокусирани върху намирането на решение

1. По скалата от 1 до 10, където 10 е най-щастливия период от живота ви, а 1 най-трудния, как оценявате вашия семеен живот (в ежедневен план) по времето, когато сте настанили Иван в институция?

2. По скалата от 1 до 10, където 10 е най-щастливия период от живота ви, а 1 най-трудния, как оценявате вашия семеен живот (в ежедневен план) днес, понастоящем?

3. Какво смятате, че трябва да се случи, за да стане живота на семейството ви днес (в ежедневен план) 8 по скалата от 1 до 10 (където 10 е най-доброто и 1 е най-лошото)?

  1. Ако можехте да направите, каквото искате, какво смятате, че трябва да се случи, за да можете да си вземете Иван вкъщи (дори ако трябва да се случи чудо)?

Въпросът за случване на чудо:

Утре се събуждате и разбирате, че се е случило чудо във вашето семейство. Как би изглеждало то? Какво би било това чудо и по какво как ще разберете, че се е случило?



ГРУПОВО ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ В СЕМЕЙСТВОТО

Семействата имат право да участват във вземането на решения за въпроси, които ги касаят, и не само в етапа на оценяването. Участието на членове на семейството, включително и на деца, е не само право, но и добра практика в системите за осигуряване на благосъстоянието на децата. Опитът показва, че ключът към преодоляване на различията и конфронтацията, свързана с вземането на решения, е в процеса на фасилитация (водене на срещата). Оценката, фокусирана върху семейството трябва да бъде директно насочена към планирането на случаите и да допринася за вземането на ключови решения, свързани с това кой член на смейството (или друг човек) какви стъпки да предприеме, какви са наличните и необходими ресурси и целите за постигане. Моделът за планиране на случаи, които се прилага в много различни части на света, е груповото вземане на решение в семейството. Този модел е семейно-ориентиран подход, отчитащ културалните разлики за развитието на планове за постоянно настаняване на деца, които са отделени от родителите си или са в риск. При този подход нуклеарното и разширено семейство на детето започва да работи отрано със социалните работници. Този модел произхожда от Нова Зеландия и е базиран на практика на племето маори и след това е използван и от други страни, включително Англия и Уелс, Холандия, Дания, Швеция, Израел и САЩ. Резутатите включват:



  • Засилено участие на детето и семейната група

  • Намалени съдебни процедури и свързания с тях конфликт

  • Намаляване броя на децата, за които се грижи държавата

  • Увеличаване на настаняванията в други семейства за деца, лишени от родителски грижи

  • Подобрено сътрудничество между агенциите, което насърчава ранната намеса и превенция, а не прилагане на мерки за закрила и разделянето на семейството

  • Семейната група става агенция за закрила за своите деца

Така семейството се превръща в механизъм за стесняване на входа към институциите, съвместно със социалните работници/отделът за социална работа. Това съответства на най-добрите практики, прилагащи този механизъм, описани от УНИЦЕФ. Стесняването на входа към институциите е начин за насочване на услугите към тези, за които те са замислени. Като се има предвид, че този механизъм за стесняване на входа към институциите понякога се използва като начин за разпределяне на оскъдни ресурси, прилагането на модела насърчава споделянето на отговорност между специалисти, държавни и други служби и разширеното семейство или други обгрижващи детето лица. Основните елементи на стесняването на входа към институциите включват:

  • Служба, отговорна за координиране на оценката.

  • Наличие на набор от услуги в общноста (Всеобхватност на грижите в общността)

  • Вземане на решение, базирано на оценка и преглед на нуждите на детето и семейството и на цялата ситуация

  • Наличие на информационни системи за извършване на наблюдение на решенията и резултатите

Според Толфри (страница 53)21: „Добрата работа по стесняване на входа към институциите е повече въпрос на отношение и философия, отколкото на наличие на ресурси”. В съответствие с груповото вземане на решение в семейството, най-добрите практики, свързани със стесняването на входа към институциите включват:

  • Прозрачно вземане на решения,

  • Равнопоставеност и последователност при разпределяне на услугите,

  • Наблюдение на решенията и резултатите,

  • Мултидисциплинарно планиране с фокус върху цялата система,

  • Непрекъснатост на процеса.

Един от най-често използваните модели на груповото вземане на решения в семейството е Семейно-груповата конференция. Това е процес на вземане на решения, който включва семейства, държавни и частни служби и участници от общността. За децата, които не са настанени в институции, това също включва приемни родители и/или потенциални осиновители. За децата в риск (деца, идентифицирани от учител, че не се представят добре в училище заради неглижиране от страна на техните родители), това може да включва учител, възпитател от детска градина или ясла, баби и дядовци, и т.н. Семейно-груповата конференция е структурирана така, че родители и деца да могат да изказват пълноценно мнението по въпроси, които ги засягат.

Има 5 основни етапа в Семейно-груповата конференция (СГК):



  • Включване на общносттта, за да се ангажират много на брой ресурси на общността

  • Насочване към координатор на СГК (обикновено социален работник)

  • Подготовка от страна на социалния работник, семейството и координатора на СГК за планирането на участници, време и място за провеждане на конференцията, и обсъждане на евентуални проблематични теми или осигуряване на сигурността на участниците

  • Конференцията се провежда и минава през три основни фази: споделяне на информация, лично време на семейството и финализиране на плана

  • Прилагането на изработения от семейството план е продължителен процес и се осъществява с подкрепа от семейството, участници от общността и обществени служби.

НАРЪЧНИК ЗА СТЪПКИТЕ НА СЕМЕЙНО-ГРУПОВА КОНФЕРЕНЦИЯ:

  1. Приветстване/ Представяне: Семейството се пита как биха искали да се открие срещата (какво би съответствало на културата им, като например молитва, песен, стихотворение, прочетено от член на семейството). След това помолете всички да се представят и да кажат как се чувстват на тази среща. Постарайте се да наблегнете на това, че всеки е част от „семейния екип” и всички са там, защото са загрижени за семейството. Помолете всеки член на екипа да се представи и да каже каква е връзката му със семейството.

  2. Записване: Накратко резюмирайте решенията на семейството и екипа на хартия (за предпочитане на голям постер, за да може всички да виждат) по време на процеса.

  3. Цел: Обсъдете най-важните въпроси, касаещи детето и семейството днес (например: „Детето или този, който го гледа, се нуждаят от помощ при справяне с поведението му”). Получаване на съгласие от екипа за целта на конференцията (срещата).

  4. Очаквани резултати: Помолете родителя и децата (в зависимост от възрастта, вербалните им умения – детето може да нарисува картина на „преди и след – и желанието на детето), да кажат какви са желаните резултати (например „Какво искате да е различно?” „Каква промяна бихте искали да видите?”)

  5. Въпроси, които не подлежат на договаряне: Накарайте всички от екипа да разберат, че има неща, които не подлежат на договаряне като сигурността на детето и предпазването му от нараняване, както и посещаването на училище.

  6. Конфиденциалност: Това ТРЯБВА да се обсъди. Уверете се, че екипът разбира, че ако някой научи за насилие или неглижиране на дете, ще се направи доклад и някои от членовете на екипа, които не присъстват, могат да получат копие с резюмето на срещите. Информация се споделя само като „доколкото е нужно”, за постигане на тези неща, които семейството иска.

  7. Основни правила: Позволете на групата да създаде своите правила. Позволете на членовете на семейството да започнат списъка. Някои от често приеманите плавила са, че членовете на екипа трябва да се обръщат с уважение един към друг; и всеки да може да се изказва и да бъде изслушван..

  8. Семейна история: Това е най-силната част от семейната конференция. Помолете родителя или младежа да опише как семейството е стигнало до социалните служби и как се справя то сега (Какво според вас е важно екипа да научи за вас и вашето семейство?) Понякога това е първият път, когато семейството има възможността да разкаже историята си от своята гледна точка.

  9. Силни страни: Попитайте членовете на семейството кои според тях са силните им страни. Семейството трябва да е подготвено преди първата им конференция да помисли за това. Освен това, помолете членовете на семейството да идентифицират силните страни на техния партньор и деца. Членовете на екипа също са помолени да посочат своите силни страни. Това трябва да са функционални силни страни (те не бягат от конфликт; майката се грижи много добре за децата и т. н.), а не да е само списък с комплименти.

  10. Идентифициране на индивидуалните и семейни нужди: Тук се включва това, което семейството и екипа смятат, че им е нужно, за да достигнат резултатите и целите, определени преди това. Направете така, че семейството да започне този списък, като след това другите да добавят своите препоръки за това, което смятат, че им е нужно. Ако членовете на екипа идентифицират нужди, които не са посочени от семейството, уверете се, че семейството е съгласно с тях. Постарайте се да изясните разликите между нужди и услуги. Например, ако семейството каже, че има нужда от психологическо консултиране, тогава е важно да се разбере на кои нужди ще отговори то.

  11. Изберете две или три нужди, с които да започнете да работите още сега: Нека семействоте да идентифицира най-належащите нужди за започване на процеса. Понякога списъкът с нуждите става прекалено дълъг и може да изглежда непреодолим. Позволете на семейството да идентифицира 2-3 от най-важните нужди. Екипът може да добави своите идеи за приоритетите и различията трябва да се уеднаквят чрез договаряне.

  12. Лично време за семейството: Това дава възможност и лично пространство на семейството, за да може то да нахвърля идеи за начините за посрещане на нуждите с голям приоритет и да се извърши планиране на действия.

  13. Договаряне на план (да се включат всички): Разработване на план за действие и определяне на отговорник за всяко действие. Осигурете съгласието и разпределете задачите на екипа/членовете на семейството; включете и планове за непредвидени обстоятелства за проблеми, които биха възникнали.

  14. Закриване на сесията: Благодарете на групата за нейната работа; определете кога този екип ще се събира пак (ако има нужда), какво ще последва (например домашно посещение) и кой ще бъде отговорен за свикване на следваща среща, ако такава е планирана. Уведомете родителите и децата, че и те самите могат да изискват свикване на среща.

ОСИГУРЯВАНЕ НА УЧАСТИЕ НА ДЕЦАТА И МЛАДЕЖИТЕ В ПЛАНИРАНЕ НА ГРИЖАТА

Детето трябва да се вижда, но да не се чува галсът му - Дали е вярна тази поговорка?

Участие на децата и младежите в срещите за вземане на решения в семейна група:



Принципи и въпроси от практиката

Не съществува единодушно мнение както в социалната работа, така и при други услуги, работещи с деца (като образование и здравеопазване), що се отнася до това как би трябвало да изглежда участието на децата и младежите. Участието означава различни неща за различните групи. Един прост начин да се обясни участието на децата, настанени в системата на грижи, включва две нива:

  1. Индивидуално – децата са в центъра на сигналите, оценката, вземането на решения, доставянето на услуги, прегледа и оценка на услугите, които им се доставят.

  2. Колективно – Децата са включени колективно, за да могат да имат по-широко въздействие върху услугите и организациите. Това включване означава застъпничество, лобиране, групи за натиск, услуги за взаимопомощ и политики. Също така може да включва планиране на използването на ресурси и бюджети, подбор на персонал, обучение, контрол и оценка на качеството, надзор от връстници и извършване на проучвания.

Никсън (2007) пише, че типовете, а не нивата на участие са от по-голяма полза за благосъстоянието на децата. Типовете, които той предлага, са:

    • Информиране: Предоставяне на информация по достъпен за детето начин, който позволява на децата и младежите да се изразяват (чрез картини, истории и игра)

    • Търсене на мнение: Децата се питат за мнението им, когато има предварително определена за тях политика или услуга.

    • Партнъорство: Това са занимния, при които на децата и младежите се гледа като на партньори и има взаимно уважение, равни права за получаване на информация, споделена отговорност, компетентност и уважение за участието на всеки. Всеки партньор има какво да предложи и решенията се вземат съвместно.

    • Делегиране на контрол: Отговорността и властта за вземане на решения и контролиране на ресурси, услуги и средства, може да бъде селективно делегирана на деца и младежи.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2009
2009 -> Католически Литургичен Календар 2010
2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г
2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е
2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница