Начинът ни на обличане (Четвърта част)



Дата11.01.2018
Размер44.78 Kb.
Начинът ни на обличане
(Четвърта част)
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов
Англичаните нямат национален стереотип на обличане, гласи всеобщото мнение. След което започва любимата ни раздумка за кризата на националната ни идентичност и т.н.

Това е прибързана реакция. Да, нашите отношения с дрехите са напрегнати и недотам функционални. Изпитваме въпиюща нужда от спазването на определени униформени правила, защото сам по себе си нашият „дрехови” радар е ненадежден. Факт.

Това обяснява защо, от една страна имаме репутацията на безвкусно облечена нация, а от друга ни възприемат като образец в кройката на висшата класа, новостите в уличната мода и етикецията на джентълменския, спортния, церемониалния и провинциалнобуржоазния костюм.
Класовата етикеция на обличане при англичанките
Прекалено многото висулки от всякакво естество (особено тези с гравирано име или инициали), силният грим, керемиденият тен, пресилената фризура, суетно комбинираните дрехи, високите токчета, чифтосани с впит и лъскав клин – всичко това свети в крещящ неон: „Работническа класа!”.

Цялата гледка донякъде повтаря драматичната обсебеност на по-ниските социални слоеве от ритуала да напасват стилово всеки кът и предмет от гарнитурата и декорацията в дома им.

Извадете още две точки от социалния рейтинг, когато в целия микс се появи и някакъв ярък цвят, примерно - морскосиня рокля с червен кант, червен колан, червени обувки и червена дамска чанта.

Почти същата цветова философия изповядват и по-долните слоеве на средната класа, но акцентът е по-притъпен и избива повече към кремавопастелните тонове.

Ако цветовите съчетания в цялата екипировка са не повече от две-три, стандартът й почти се вдига до ниво „средна класа”, но все още остават съмнения, че прекалено маниерничите, носейки „неделни” дрехи в делничен ден.
Това разбира се, не означава, че немарливостта
на облеклото трябва да се води автоматически за шик и че всяко издокарване обезателно попада в категорията „ниска класа”. Англичанките от по-висшите социални кръгове няма да отидат на обяд в ресторант с размъкнат блузон, навлечен върху клин на Waynetta Slob. По-скоро ще си сложат сравнително семпла дреха, без да полагат усилия за съчетаването и „доразработването” й с аксесоари. Косата им няма да бъде официално стилизирана, но и няма да демонстрира няколко инча тъмен корен изпод бакъренорусо покритие.

Дълбочината на деколтето на англичанките на средна възраст, е по правило обратнопропорционално на класовата им позиция. Същото се отнася и за степента на разголване на частта на ръката над лакътя. При краката класовите правила донякъде се размиват, поради два фактора – модата в момента и качеството на краката. Общият рефлекс при голяма част от жените от по-долните социални слоеве и новопроизведената средна класа е придържането към по-късите и тесни поли, независимо от сезона, модата и формата на наличния комплект крака.


Разпознаването става по-трудно,
когато стилът не обличане не е класово еднозначен. За ориентир в такъв момент могат да послужат, например, навиците на пазаруване.

Странно, но единствено жените от по-горната средна класа и висшите социални кръгове признават с охота, че са си купили дреха от някой магазин на благотворителна верига.

Ловът на оферти от магазините на Oxfam, Age Concern, Sue Ryder, Cancer Research, Swan и пр. стана една от модите на последното десетилетие. В тях пазаруват, както най-бедните, така и най-богатите жени. Но за разлика от първите, вторите бързат да се похвалят с покупката си.

Типичната представителка на богатата средна класа ще се връцне кокетно в новата си рокля и ще съобщи на всеослушание, че й е струвала „представяте ли си ... само 4.50 паунда в Oxfam”, очаквайки съвсем искрено да я похвалят колко е земна, пестовна и находчива.

Бъдете снизходителни все пак. Това е един от редките моменти в ежедневието й, когато може да прекрачи безнаказано цели две табута: „прави се на скромна” и „не говори за пари”.
Верни на класовата си природа,
богатите англичанки говорят на висок глас за всяка покупка от благотворителен магазин или аукцион, но хич не са словоохотливи за пазаруването си от определени high street вериги като Marks&Spencer, British Home Stores или Littlewoods.

Според негласното споразумение в тези среди, от въпросните магазини е допустимо да се закупуват единствено по някой друг чифт гащи, чорапи или някоя мъжка дреха.

Закупеното яке от Marks&Spencer не се демонстрира и коментира и ако случайно някоя приятелка направи комплимент за дрехата и пита откъде е купена, следва отиграното възклицание: „Би ли повярвала – от M&S ?!”, произнесено или всъщност – направо изпискано, с тон на потрес и почуда. Отговорът, изпискан със същата интонация е: „О, не! Наистина ли ?!”
Класовите правила на обличане при мъжете
Жените са разгадаеми, по един или друг начин. Мъжете поставят наблюдателя пред доста по-голямо предизвикателство. Младият мъж срещу вас може да е както строителен работник, така и мениджър в софтуерна компания. Разнообразието в ежедневното им облекло е по-ограничено и това стеснява възможностите за съзнателно или несъзнателно деклариране на класова принадлежност.

А дори и да имахме възможността да обърнем ревера на нечий костюм и да видим дали марката му е Armani или Marks&Spencer, в най-добрия случай ще придобием обща представа за приходите, но не и за социалната класа на неговия носител.

В днешна Англия понятието „класа” се определя в по-малка степен от богатството и в по-голяма степен - от професията на човека.

Сигналът става една идея по-ясен, когато се намесят аксесоарите.


Размерът е важен!
Големите, буцести часовници (особено позлатените Ролекси) и пр. джеймсбонд-овщини, които работят на морското дъното, издържат на ядрен взрив и дават астрономическото време на 6 различни държави, както се досещате, говорят за скромна социална позиция. Тлъстите и лъскави копчета за ръкавели – също. Всякакви други пръстени освен годежния – също. Пръстените с инициали на имена в най-добрия случай ви класират някъде около подстъпите към средната класа. Ярките вратовръзки, с дръзки цветови палитри или пък комиксови фигурки също не говорят за висока позиция.

И още нещо. Работническата класа доста свойски се разполага на седалките на метрото. Трудно ще видите мъж от средна класа нагоре да седи с раздалечени крака или пък да чете таблоидна преса.

По-неформалното облекло дава повече шансове да се изтърве някой друг клсов сигнал, защото изборът на гардероба тук е по-голям.

Проблемът при англичаните от различните класи е в това, че когато имат свободата да излезнат извън костюма, първата им работа е да се облечат еднакво небрежно. Голямото мнозинство не само че няма вкус към стилното обличане, но и изобщо не изпитва нужда да го прави. Да се носиш стилно облечен по тези ширини означава да завъртиш една голяма публична въпросителна относно мъжествеността си.


Статията е публикувана в БГ БЕН на 20.12.2011


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница