Начинът ни на обличане



Дата15.07.2017
Размер41.67 Kb.
#25726
Начинът ни на обличане
(Трета част)
Кейт Фокс

Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов
Англичаните нямат национален стереотип на обличане, гласи всеобщото мнение. След което започва любимата ни раздумка за кризата на националната ни идентичност и т.н.

Това е прибързана реакция. Да, нашите отношения с дрехите са напрегнати и недотам функционални. Изпитваме въпиюща нужда от спазването на определени униформени правила, защото сам по себе си нашият „дрехови” радар е ненадежден. Факт.

Това обяснява защо, от една страна имаме репутацията на безвкусно облечена нация, а от друга ни възприемат като образец в кройката на висшата класа, новостите в уличната мода и етикецията на джентълменския, спортния, церемониалния и провинциалнобуржоазния костюм.
Класовите правила на обличане при английската младеж
Трудно могат да се различат опознавателните знаци на класата, към която принадлежат младите, ако съдим по дрехите им. Причината е, че в по-крехките си години те ревностно следват модните правила на субкултурната си група.

Тази тяхна класова неразпознаваемост дразни не само нас – наблюдателите, но и по-еснафски настроените родители. „Джейми и Саския се носят точно като онези гаменчета от каунсълските блокове. И какъв е смисълът от всичко това тогава?”, недоумяваше пред мен загрижената им майка - типична представителка на средната класа. Какъв е смисълът, наистина, да кръстиш децата си със спретнати, светски имена и да трошиш пари за обучението им в скъпи училища, след като по нищо не можеш да ги отличиш на улицата от Кевин и Трейси от местната прогимназия.


Младите години навсякъде си искат своя данък
Дори Уиндзорският кралски род даде свидна жертва на турболенциите на растежа. Зара - отрочето на принцеса Ана, реши да си продупчи езика с болт и предизвика всеобщата еуфория на английските таблоиди.

Аристокрацията и най-ниските социални слоеве, както съм отбелязвала и по други места в тази книга, си приличат по това, че не са особено загрижени за хорското мнение. Те не носят психическите обременености на средната класа. Ако Саския си направи пърсинг на езика, рискува да бъде коментирана, че е заприличала на „обикновен уличен лумпен”. Ако аристократката Зара го направи, всички ще закикотят в умиление пред ексцентризма й.


Но да оставим настрана инцидентните лудории на висшата класа
Ако разгледаме младежите от работническата и средната класа, ще видим, че основните модни разлики между тях са повече в степента на демонстриране, отколкото във вкуса им. И Джейми и Кевин си навличат все същите изсулени торбести „гангста” дънки, но Кевиновите са поне четири номера по-големи, а тези на Джейми – само два. Кевин ги носи от доста по-ранна възраст, а Джейми се е сетил за своя „уличен имидж” няколко години по-късно. Същото се отнася и за сестрите им. Трейси се облича в хард улична мода от доста по-ранна възраст, отколкото Саския, и това е така, защото на момичетата от работническата класа се позволява да пораснат много по-бързо отколкото на тези от средната класа.
По правило, детската и юношеската мода на средната класа
изглежда по-въздържана и естествена откъм излъчване. Трейси и Саския може и да носят еднотипни блузи, тениски и панталони, но тези на Саския са по-скоро матови, а не лъскави, и с повече естествена тъкан по тях.

Двете могат да пазаруват артикули от едни и същи магазинни вериги, но ги комбинират по различен начин.

Ако се случи да си вземат например еднакъв модел на джинсово яке от магазините на TopShop, Трейси ще го комбинира с тесни дънки от черна ликра/найлон и ще се покатери на високи платформи, докато Саския ще го комбинира с ботуши, чифт джинси от кадифен рипс, и накрая ще си завие няколко пъти около врата широк, мек шал.

По незнайна причина, хората от по-горните класи са много по-склонни да носят шалове и да се обличат топло през студените сезони, отколкото хората от по-долните слоеве, които са развили доста перверзно отношение към студа. Обичайна гледка е в мразовитата януарска вечер кевиновците да се разхождат само по тишърка и яке, а трейситата – в минижупи и тънки, лъскави клинове.


Тук не става въпрос за пари,
защото цената на дрехите не е надежден показател за социалната класа на притежателя им. В по-голямата си част дрехите на Саския и Джейми не са по-скъпи от тези на Кевин и Трейси.

Всички кътат, например, по някой друг дизайнерски модел дреха в гардероба си. Но както споменах по-горе, основните разлики идват от степента на демонстриране. Когато тийнейджърите от работническата класа тръгнат да избират дизайнерски дрехи, те обикновено се спират на моделите с голямо и крещящо лого. Каква е ползата от носенето на блуза „Калвин Клайн” или „Томи Хилфигър”, след като никой не ги забелязва?


И ако все още имате някакво съмнение, погледнете прическата
Тя е доста по-надежден показател за класова принадлежност. Прическата на Трейси определено изглежда по-насилена и нагласена, от тази на Саския. В нея има видимо повече боя, гел и спрей.

Почти всички ученички, идващи от по-заможните социални слоеве имат една и съща „униформена” коса – права, лъщящочиста, падаща като капак от двете страни на лицето. Тя постоянно се перва, отмята, затъква зад ушите, изпъва на опашка и пуска отново, в поредица неволни жестове. Този отличителен ритуал на момичетата от богаташките public shools много рядко може да се забележи сред ученичките, идващи от по-скромни среди.


Въпреки че младите англичани са развили
класов манталитет в доста по-голяма степен, отколкото си позволяват да го демонстрират, повечето от тях са много по-чувствителни към опасността, някой да ги сметне за „обикновени” (mainstream), отколкото към класовата етикеция на дрехите им. Да коментираш, че нечий вкус в модата и музиката „се носи по течението на деня” е сериозна обида за английската младеж. „Mainstream” е противоположността на “cool” – единодушната днешна дума за одобрение.

Разглеждах веднъж в компанията на тийнейджъри клубовете, изброени в популярното списание Time Out. Любителите на музиката имаха особено мнение за това кои от описаните клубове попадат в категорията на мейнстрийма. Преобладаващото мнение бе, че това са най-вече популярните клубове. Немалка част от интервюираните обаче бяха още по-категорични – всичко попаднало на страниците на Time Out е мейнстрийм. „Яките местенца не се рекламират по списанията, а за тях случайно научаваме от някой”.


Статията е публикувана в БГ БЕН на 06.12.2011


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница