Начинът ни на обличане

Тази тяхна класова неразпознаваемост дразни не само нас – наблюдателите, но и по-еснафски настроените родители. „Джейми и Саския се носят точно като онези гаменчета от каунсълските блокове. И какъв е смисълът от всичко това тогава?”, недоумяваше пред мен загрижената им майка - типична представителка на средната класа. Какъв е смисълът, наистина, да кръстиш децата си със спретнати, светски имена и да трошиш пари за обучението им в скъпи училища, след като по нищо не можеш да ги отличиш на улицата от Кевин и Трейси от местната прогимназия.

Аристокрацията и най-ниските социални слоеве, както съм отбелязвала и по други места в тази книга, си приличат по това, че не са особено загрижени за хорското мнение. Те не носят психическите обременености на средната класа. Ако Саския си направи пърсинг на езика, рискува да бъде коментирана, че е заприличала на „обикновен уличен лумпен”. Ако аристократката Зара го направи, всички ще закикотят в умиление пред ексцентризма й.

Двете могат да пазаруват артикули от едни и същи магазинни вериги, но ги комбинират по различен начин.

Ако се случи да си вземат например еднакъв модел на джинсово яке от магазините на TopShop, Трейси ще го комбинира с тесни дънки от черна ликра/найлон и ще се покатери на високи платформи, докато Саския ще го комбинира с ботуши, чифт джинси от кадифен рипс, и накрая ще си завие няколко пъти около врата широк, мек шал.

По незнайна причина, хората от по-горните класи са много по-склонни да носят шалове и да се обличат топло през студените сезони, отколкото хората от по-долните слоеве, които са развили доста перверзно отношение към студа. Обичайна гледка е в мразовитата януарска вечер кевиновците да се разхождат само по тишърка и яке, а трейситата – в минижупи и тънки, лъскави клинове.

Всички кътат, например, по някой друг дизайнерски модел дреха в гардероба си. Но както споменах по-горе, основните разлики идват от степента на демонстриране. Когато тийнейджърите от работническата класа тръгнат да избират дизайнерски дрехи, те обикновено се спират на моделите с голямо и крещящо лого. Каква е ползата от носенето на блуза „Калвин Клайн” или „Томи Хилфигър”, след като никой не ги забелязва?

Почти всички ученички, идващи от по-заможните социални слоеве имат една и съща „униформена” коса – права, лъщящочиста, падаща като капак от двете страни на лицето. Тя постоянно се перва, отмята, затъква зад ушите, изпъва на опашка и пуска отново, в поредица неволни жестове. Този отличителен ритуал на момичетата от богаташките public shools много рядко може да се забележи сред ученичките, идващи от по-скромни среди.

Разглеждах веднъж в компанията на тийнейджъри клубовете, изброени в популярното списание Time Out. Любителите на музиката имаха особено мнение за това кои от описаните клубове попадат в категорията на мейнстрийма. Преобладаващото мнение бе, че това са най-вече популярните клубове. Немалка част от интервюираните обаче бяха още по-категорични – всичко попаднало на страниците на Time Out е мейнстрийм. „Яките местенца не се рекламират по списанията, а за тях случайно научаваме от някой”.