Нации и национализъм I. Две полярни схващания за нация (важно)

1. Примордиалисти: нацията е естествена общност, която запазва своята идентичност въпреки историческите метаморфози.

2. Конструктивисти: нацията е специфично модерна, изкуствена общност, която надхвърля локалната; так. нар. й възраждане е всъщност нейно изобретяване.

Тук ще бъде изложена втората гледна точка.

Предпоставки за възникването на нациите:

1. Упадъкът на латинския вследствие на развитието на книгопечатането на всекидневни езици през Ренесанса. Стандартизираните за целите на книгопечатането езици поставят основата на националните езици.

2. Замяната на династическата държава, чиято легитимност е божествена и която е организирана около един висш център, а границите й са пропускливи и неясни, с модерната териториална държава, чиято легитимност произхожда от народа и чийто суверенитет е разпрострян в еднаква степен върху всеки кв. см. от територията й.

Средновековната държава е нетраен конгломерат от региони, представляващи собствени светове и явяващи се като културен “гъсталак” за набезите на династическия център. Мисленето на територията става възможно с оформянето на представата за пространството като еднородно и празно вместилище на нещата така, както са разположени едно спрямо друго – галилеево-нютоново пространство. Модерната, централизирана власт се стреми да обхване територията, като я направи проницаема, т.е. като заличи конкретните, своеобразни пространства на регионите, като хомогенизира пространството в административно и културно отношение.

3. Секуларизирането на християнското, изпълнено с божествен промисъл време в еднородното и празно, часовниково време – времето като вместилище на нещата така, както са едно след друго или едно паралелно на друго.

Прозата и пресата, които си служат с това разбиране за времето, правят възможна представата за принадлежност към една общност, която надхвърля местната, т.е. обхвата на непосредствената комуникация. Човек започва да мисли себе си като съпринадлежащ си с хора, с които никога няма да общува, но които четат едновременно с него за същите събития.

II. Нация и териториална държава (Ерик Хобсбом) (важно)

Нацията е съответстващата на териториалната държава форма на общност, гарант на гражданска лоялност след отпадането на традиционните фундаменти на тази лоялност.

1. Когато формирането на нацията предхожда това на териториалната държава, нацията се мисли като гражданска общност, чийто политически изразител е държавата (просвещенски модел на нация, исторически по-ранен, Англия, Франция).

2. Когато е обратното, нацията се мисли като етнокултурна общност (романтически модел на нация, Германия, Италия, България).

Двата модела се сливат в практиката на националната държава.

III. Типология на национализмите (Ърнест Гелнър)

Според три фактора:

1. Достъп до властта (В)

2. Достъп до образование (О)

3. Тъждественост (АА) или различие (АБ) на културите

В -В

-------------------------------

1. А А

2. А Б
О -О

--------------------------------

3. А А

Националистическа ситуация има само във варианти 2. и 4.

Вариант 2: Хабсбургски национализъм: Лишените от власт и образование принадлежат към народни култури, които чрез постоянна пропаганда могат да се превърнат в конкурента стандартизирана и книжовна култура, независимо дали тя е подкрепена от спомена (истински или измислен) за държава, изградена някога около същата тази култура (България)

Вариант 4: Класически западен национализъм: единственото, което трябва да се промени, е отсъствието на политически “покрив” за една вече съществуваща висока култура (Германия, Италия).

Национализъм – национална идеология, придаване на естественост на изкуствената общност на нацията и на “родност” на националната територия. Създава национален исторически разказ (национален мит) – напр. “История славянобългарска” – и национален пантеон на героите – напр. “Епопея на забравените”. Използва като свои проводници социалните механизми на паметта: надгробни паметници и могили, празници и ритуали, масово образование, музеи и т.н.

1. Субективна древност vs. обективна модерност на нацията

2. Уникалност vs. универсалност на националната идентичност

VI. Национализмът в ситуацията на глобалност

Докато през 19 в. Националната идентичност се презентира чрез “високи” разкази за исторически и културни постижения, гради се на принципа на сравнението и състезанието, в ситуацията на глобалност се прибягва и до лесно разпознаваеми емблеми и клипове.