Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията

При жени, приемащи антиконвулсанти се препоръчва орална контрацепция с комбинирани средства, съдържащи естрогени (минимално 50 micrograms oestrogen) или бариерни методи на контрацепция . Не се препоръчват само прорестерон съдържащи антиконцептивни следства при приемащите АЕМ , които са ензимни индуктори.

• 
  Риск от учестяване на пристъпите (увеличен обем на разпределение на лекарствата, протеиново свързване и чернодробен метаболизъм)- дозировката се повишава по преценка след изследване на серумно ниво
  
• 
  Риск за усложнения на майката- прееклампсия, хиперемезис, преждевременно раждане, анемия.
  
• 
  При раждане- 1-2% от жените с епилепсия получават припадъци.
  
• 
  Неврологът не взема отношение за воденето на раждането, вида на родоразрешението и акушерското поведение
  

• 
  Риск за малформации- 25% по висок за жените с епилепсия в сравнение с общата популация и почти 2 пъти по-висок при антиконвулсантно лечение- големи малформации (дефекти на невралната тръба като spina bifida, орофациални дефекти като palatum fissum, сърдечни малформации, хипоспадиа) и малки (хипертелоризъм, епикантуси, хипопластични пръсти). Препоръчват се ултразвукови изследвания на плода – в началото на бременността, през 3-ти, 6-ти и началото на 9-ти л.м., а при съмнение за малформация- изследване на алфа-фетопротеин и амниоцентеза.
  

• 
  При жени с епилепсия преди забременяване се препоръчва лечение с монотерапия, ако е възможно и избор на АЕМ според вида на епилепсията и данните за възможна тератогенност. Известно е, че тератогенният ефект на АЕМ нараства с дозата.
  
• 
  Фолиева киселина от 1 до 5 мг/дневно- преди забременяване и по време на цялата бременност, витамин В6;
  
• 
  Витамин К орално 10 mg /дневно през последните 3-4 седмици на термина при приемащи АЕМ-ензимни индуктори и при риск от хеморагична болест на новороденото (чернодробно заболяване на майката). Вит. К 1 mg интрамускулно се прилага при новородените, чиито майки са приемали АЕМ.
  
• 
  Задължително ежемесечно мониториране на плазмените нива.
  
• 
  Препоръчват се АЕМ, за които няма данни за тератогенност. Тератогенността на АЕМ е дозозависима.
  

При пациенти с БЪБРЕЧНА И ЧЕРНОДРОБНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ изборът на АЕМ е съобразен с мястото на метаболизма и екскрецията на АЕМ. Рhenytoin не се препоръчва поради нелинеарна кинетика, чернодробна автоиндукция, множество лекарствени взаимодействия и висока степен на протеиново свързване. Рhenytoin, валпроат и felbamate могат да предизвикат чернодробна увреда. Gabapentin и levetiracetam се екскретират главно през бъбреците и дозирането им се съобразява с бъбречната недостатъчност. Те се прилагат при чернодробна недостатъчност и при възможна лекарствено индуцирана етиология. Lamotrigine, който се метаболизира чрез глюкоуронзиране също се прилага при някои пациенти с чернодробна.