Национален парк пирин план за управление
Установени нарушения на режимите
Изтегляне 5.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съществуващи ски писти
- ХАРАКТЕРИСТИКА НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ
- Таблица 9
|
1.7.2. Установени нарушения на режимите:
Одобрени проекти за изграждане на допълнителни ски писти и съоръжения:
“Банско – Шилигарника”
“Шилигарника - Бъндеришка поляна”
“Шилигарника – Платото”
м. Шилигарника
“вр. Тодорка - Бъндеришка поляна”
ХАРАКТЕРИСТИКА НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ1.8. КЛИМАТ 1.8.1. Фактори за формиране на местния климат
Територията на НП Пирин е разположена в три климатични района (Ст. Станев ,1991). Мелешевско-Пиринският нископланински подрайон – в него попада южната част на парка с надморска височина до 1000 м. Подрайон на долината на р. Места – тук попадат източните и част от северните склонове на планината с надморска височина до 1000 м. Планински климатичен подрайон – обхваща централната част на Пирин планина, където е обособен НП Пирин, и която има надморска височина над 1000 м.
Пирин планина попада в континентално-средиземноморската климатична област. Характерна е с чести и обилни валежи. Характерът на климата тук се определя най-често от средиземноморските циклони. Тяхното проявяване е най-голямо през късната есен и зимата. Лятото често е под влиянието на “азорският максимум”, поради което то е сухо и горещо.
Главните особености на климата в планината са понижението на температурите с увеличаване на надморската височина и увеличението на валежите. Спадането на температурата с надморската височина е по-добре изразено през лятото, което води до по-малки годишни амплитуди на температурата в сравнение със съседните котловини. 1.8.2. Елементи на климата Числените стойности на характеристиките са определени по данните от наблюдения в общо 16 дъждомерни и метеорологични станции. От тези станции само 5 са разположени в очертанията на НП Пирин, от които 1 е метеорологична, а 11 станции са разположени извън парка, но в същата климатична област.
Годишната температура на въздуха се изменя от около 9-10 оС в нископланинската част, 5-7 оС в среднопланинската до 2-3 оС в най-високите части (Банско – 9,3 оС, Попина лъка – 7,1 оС, х.Вихрен – 3,5 оС). Най-студен месец е януари - средна температура от около минус 2 до минус 5оС, Най-топъл месец юли - средните месечни максимални температури през юли и август са около 20 оС на височина 1600 м и около 15 оС на височина 2000 м Месечната амплитуда (разлика между средномесечната максимална и минимална температура) се характеризира със слабо сезонно изменение. Свободната атмосфера във височина и наклонът на терена са факторите, които възпрепятствуват значителното прегряване на въздуха през деня и силното му изстиване през нощта. Годишният ход на температурната амплитуда е с минимум през декември и януари (когато облачността е най-голяма) и максимум през юли и август (когато облачността е най-малка). В около 75 % от зимните дни се наблюдават температурни инверсии във въздушния слой до 2000 м надморска височина.
Годишните валежи се изменят в границите на 600-700 мм в нископланинските и до 1000-1200 мм в най-високите части. По-голямата част от валежите през зимата са от сняг, като на височина до 1000 м твърдите валежи са около 70-90 % от общия валеж, а в по-високите части - 100 %. Таблица 9Среден многогодишен валеж за метеорологични и дъждомерни станции в Пирин за периода 1936-2000 г.
Изтегляне 5.32 Mb. Сподели с приятели:
|