Национален парк пирин план за управление


Установени нарушения на режимите



страница12/49
Дата24.07.2016
Размер5.32 Mb.
#3046
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   49



1.7.2. Установени нарушения на режимите:

  • Бракониерска сеч непосредствено до северозападната граница на биосферния резерват ”Баюви дупки-Джинджирица”. Тук биосферният резерват опира до площите на ДЛ ”Разлог”.

  • Не са спазени на много места санитарно-охранителните зони и изискванията към тях за водохващания и каптажи.

  • Нерегламентирано навлизане с леки автомобили и паркиране - в района на “Пикника”, хижа ”Бъндерица”, хижа “Вихрен”.

  • Строителство в ПР Безбог.



Одобрени проекти за изграждане

на допълнителни ски писти и

съоръжения:


    1. Кабинкова въжена линия,

“Банско – Шилигарника”

    1. Седалков лифт,

“Шилигарника - Бъндеришка поляна”

    1. Седалков лифт

“Шилигарника – Платото”

    1. Писта “Платото – Шилигарника”

    2. Ски-влек “Балканиада”

    3. Продължение на “Старата писта”

    4. Ски-влек “Платото”

    5. Ски-писта “Платото”

    6. Детска ски-писта и влек в

м. Шилигарника

    1. Ски-писта

“вр. Тодорка - Бъндеришка поляна”

    1. Седалков лифт “Бъндеришка поляна”




Съществуващи ски писти

и съоръжения




Новопроектирани ски писти

и съоръжения



ХАРАКТЕРИСТИКА НА АБИОТИЧНИТЕ ФАКТОРИ




1.8. КЛИМАТ
1.8.1. Фактори за формиране на местния климат


  • Местоположение на парка според климатичното райониране на България.

Територията на НП Пирин е разположена в три климатични района (Ст. Станев ,1991).

Мелешевско-Пиринският нископланински подрайон – в него попада южната част на парка с надморска височина до 1000 м.

Подрайон на долината на р. Места – тук попадат източните и част от северните склонове на планината с надморска височина до 1000 м.

Планински климатичен подрайон – обхваща централната част на Пирин планина, където е обособен НП Пирин, и която има надморска височина над 1000 м.


  • Влияние на континенталния и средиземноморския климат върху формирането на местния климат.

Пирин планина попада в континентално-средиземноморската климатична област. Характерна е с чести и обилни валежи. Характерът на климата тук се определя най-често от средиземноморските циклони. Тяхното проявяване е най-голямо през късната есен и зимата. Лятото често е под влиянието на “азорският максимум”, поради което то е сухо и горещо.


  • Влияние на релефа върху климата в парка.

    • Нископланински пояс – с височина 600-1000 м, заема около 16% от общата площ на планината

    • Среднопланинският пояс – с височина 1000 – 1800 м, обхваща площ около 40%

    • Високопланинският пояс – с височина над 1800 м обхваща 44 % от общата площ на планината

Главните особености на климата в планината са понижението на температурите с увеличаване на надморската височина и увеличението на валежите. Спадането на температурата с надморската височина е по-добре изразено през лятото, което води до по-малки годишни амплитуди на температурата в сравнение със съседните котловини.
1.8.2. Елементи на климата

Числените стойности на характеристиките са определени по данните от наблюдения в общо 16 дъждомерни и метеорологични станции. От тези станции само 5 са разположени в очертанията на НП Пирин, от които 1 е метеорологична, а 11 станции са разположени извън парка, но в същата климатична област.




  • Температура на въздуха.

Годишната температура на въздуха се изменя от около 9-10 оС в нископланинската част, 5-7 оС в среднопланинската до 2-3 оС в най-високите части (Банско – 9,3 оС, Попина лъка – 7,1 оС, х.Вихрен – 3,5 оС).

Най-студен месец е януари - средна температура от около минус 2 до минус 5оС,

Най-топъл месец юли - средните месечни максимални температури през юли и август са около 20 оС на височина 1600 м и около 15 оС на височина 2000 м

Месечната амплитуда (разлика между средномесечната максимална и минимална температура) се характеризира със слабо сезонно изменение. Свободната атмосфера във височина и наклонът на терена са факторите, които възпрепятствуват значителното прегряване на въздуха през деня и силното му изстиване през нощта.

Годишният ход на температурната амплитуда е с минимум през декември и януари (когато облачността е най-голяма) и максимум през юли и август (когато облачността е най-малка).

В около 75 % от зимните дни се наблюдават температурни инверсии във въздушния слой до 2000 м надморска височина.





  • Валежи.

Годишните валежи се изменят в границите на 600-700 мм в нископланинските и до 1000-1200 мм в най-високите части. По-голямата част от валежите през зимата са от сняг, като на височина до 1000 м твърдите валежи са около 70-90 % от общия валеж, а в по-високите части - 100 %.

Таблица 9


Среден многогодишен валеж за метеорологични и дъждомерни станции в Пирин

за периода 1936-2000 г.

Пункт

Надморска височина в м

Среден многогодишен валеж в мм

  1. Кресна

180

470

  1. Г.Делчев

508

593

  1. Папаз чаир *

1400

721

  1. Банско

936

577

  1. Разлог

780

550

  1. Предел

1142

876

  1. Попина лъка*

1203

685

  1. х. Г.Делчев*

1600

676

  1. х. Дамяница*

1894

1003

  1. х.Вихрен*

1970

1050


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница