Национален парк пирин план за управление

• 
  Влажност на въздуха.
  

• 
  Снежна покривка.
  

• 
  В по-ниските части (надморска височина 700-800 м) е през януари –10-13 см.
  
• 
  За височини 1000-1800 м е през февруари - около 40-60 см
  
• 
  Над 1800 м е в края на март - началото на април и е около 140-160 см (Вихрен - 190 см).
  

• 
  Вятър.
  

През лятото се усилват северозападните ветрове, които преобладават по планинските върхове. През лятото се появява и планинско-долинна циркулация.

В началото на есента ветровете са все още както през лятото, но в средата намаляват североизточните ветрове.

Скоростта на вятъра е най-голяма през периода февруари – март, а най-малка – през август–септември. Средната месечна скорост на вятъра достига 10 m/s дори и повече. В същото време в орографски затворените форми на релефа тя е около 1 m/s (Банско 0.8 m/s). През лятото и есента нараства броят на тихите дни до 30-40 % в по-ниските части на планината, до 10-15 % във високите й части. В най-високите части през цялата година случаите с тихо време са около 5-7 %.

• 
  Слънчево греене.
  

• 
  Слънчево греене.
  

Пирин планина като морфоструктурна единица представлява хорстово-блокова високопланинска структура, която се издига в средната част на Рило-Родопския масив между грабеновите долини на реките Струма и Места. Главното орографско и хидрографско било се простира от северозапад към юг-югоизток и лежи по-близо до североизточните части на планината. Пирин е отделена от Рила чрез седловината Предел (1140 м), а на юг завършва при Парилската седловина (1170 м), която я отделя от граничните планини Славянка и Стъргач. В морфографско отношение Пирин планина се разделя на три дяла: Северен, Среден и Южен.

• 
  В морфолошко отношение тук са обособени две части: северна част – остро, изградено от мрамор Вихренско било ( с в. Вихрен – 2915 м, Кутело – 2908 м, Бански и Разложки Суходол), по източния склон на което са вкопани дълбоките и безводни циркуси Бански Суходол, Баюви дупки и Казаните, и южна част – гранитно било, на което се издигат върховете Бъндеришки чукар (2737 м), Момин двор и др. Тези две твърде различни по своя облик части на Северен Пирин се разделят чрез седловината Кабите и троговите долини на противоположните реки Влахина и Бъндерица. Дълбоко всечените долини на реките Влахина, Санданска Бистрица и Пиринска Бистрица (притоци на Струма) и реките Демяница и Ретиже (притоци на Места) разчленяват тази част на Пирин на няколко странични рида – мраморното Синанишко било и гранитното Каменишко било на югозапад и гранитното Полежанско било на североизток.
  
• 
  Среден Пирин е ограничен между седловините Тодорова поляна и Попови ливади. Той е сравнително по-нисък (най-висок връх Ореляк – 2099 м).
  
• 
  Южен Пирин е най-ниският дял на планината. Простира се между седловината Попови ливади и Парилската седловина. Заобленото му било е почти на нивото на седловините в Северен Пирин (в. Свещник – 1973 м).
  
• 
  Геоложката основа на планината принадлежи към Родопската надгрупа – метаморфни скали. Преобладават биотитовите шисти и гнайси, амфиболити, кварцити и мрамори. Разкрити са в северните части на парка, като най-голяма площ заемат мраморите на Добростанската свита (около 25 % от територията).
  
• 
  Палеозойски гранитоиди се разкриват на малки площи по границите на парка. Горнокредни гранитоиди изграждат два ясно обособени плутона: Севернопирински и Безбожки. Първият е изграден от среднозърнести гранит. Разкрива се в северозападните части на парка. Вторият е изграден почти изцяло от порфироидни биотитови гранити до левкогранити. Разкрива се на широки площи в резервата Юлен и Каменишкото било.
  

• 
  Централнопиринският плутон заема почти цялата южна част на парка. Счита се, че има долноолигоценска възраст. Изграден е от гранити. Общо гранитоидите заемат около 55% от територията на парка. Само в най-ниската част на парка, при град Банско, се разкриват кватернерни наслаги под формата на наносни конуси.
  

• 
  Ледниковите образувания са концентрирани в циркусите и ледниковите долини. Изградени са от чакъли, валуни и блокове от гранити, гнайси и мрамори /Табл. 11/.
  

2. 
   Основни морфометрични показатели:
   

Релефът на НП Пирин се отличава с алпийски характер – силна разчлененост, големи наклони, наличие на високи била и дълбоки речни долини. Най-високата му точка е връх Вихрен (2914 м – трети по височина на Балканския полуостров), а най-ниската се намира на входа на парка при град Банско (950 м) /Табл. № 12/ .

Таблица 12 Разпределение на територията на парка по надморска височина и площи

От приведените данни в таблицата се установява, че преобладават площите в хипсометричния пояс на височинния интервал от 2000 до 2500 метра, който заема 49%. На второ място е поясът от 1600 до 2000 метра - 30%, т.е. около 60% от територията на парка се намира над 2000 м.н.в.

Таблица 13 Разпределението на парковата площ според експозицията на терена

Експозиция /изложение/		Площи (ха)	Общо площи по оценка (ха)	% от общата площ	Общо в % по оценка
Посоки	Оценка
N	Сенчесто	6013,9	22488,5	14,9	55,7
NE		5144,6		12,7
NW		5381,8		13,4
E		5947,8		14,7
SE	Припечно	3198,9	17867,5	7,9	44,3
SW		3944,8		9,8
W		5358,8		13,3
S		5365,4		13,3
Всичко			40356,0		100,0

От данните в Таблица 13 се вижда, че преобладават местностите със сенчести изложения, заемащи 22488,5 ха или 55,7 % от общата площ на парка. Най –голяма е величината на северната експозиция – с площ 6013,9 ха, най-малка – на югоизточното изложение – 3198,9 ха.

Средни склонови наклони.

Градиентът на наклоните в долните части на склоновете е 11^о на 1 км, а в горните им части намалява на 4 -5 ^о

Таблица 14 Разпределението на парковата площ според наклона на терена

Наклон на терена	Градуси	Площи /ха/	% от общата площ на парка
Равно	0 - 5	121,6	0,3
Полегато	6 – 10	231,6	0,6
Наклонено	11 – 20	3466,4	8,6
Стръмно	21 – 30	17629,7	43,6
Много стръмно	Над 31	18906,7	46,9
Общо			100,0

От приведените в таблицата данни се установява, че преобладават много стръмните площи – 46.9%. На второ място са стръмните площи – 43,6 %, т.е. за около 90,5 % от територията на парка са характерни стръмните наклони.

Разчленение на релефа.

Хоризонталното разчленение по разседните склонове на Пирин планина е от порядъка на 3 км на 1 км², а вертикалното всичане на речно-долинната мрежа достига 600-700 м на 1 км² и разкрива дълбоките части на фундамента. Средните наклони се очертават от 30-35 до 40 градусови изоклини.

1.9.2. Геоморфология на релефа
Геоморфоложко развитие на планината.

Тектониката на Пирин планина е резултат предимно на докамбрийски, херцински, алпийски и неотектонски движения. Главните докамбрийски гънкови структури в Северен Пирин имат посока север-северозапад – юг-югоизток. Алпийският строеж на планината се формира от разломно-блокови движения и тектономагматични явления. Неотектонските движения имат разломно-блоков характер, като са довели до значително нарушаване на денудационна повърхнина /пенеплена/ и пълно развитие на всички разломни зони, разделящи Пиринския хорст от заобикалящите го грабени.

Форми на съвременния релеф.

Съвременният релеф на Пирин планина се оформя през плейстоцена. През този период планината е обект на алпийски тип заледяване. То е свързано с глобалното застудяване на климата и протича паралелно със заледяването в Алпите. Снежната граница достига до 2200-2300 м.н.в. Всички ледникови форми на релефа днес попадат в границите на НП Пирин.

Във високите части на Пирин съществуват 35 циркуса. Най-големи са Поповоезерният, Василашкият, Валявишкият и Бъндеришкият. По дъната и терасираните циркусни склонове се разполагат 180 високопланински езера. В мраморния дял на Северен Пирин циркусите са по-малки по площ, но по-дълбоки. Поради карбонатната геоложка основа там липсват езера. На места в сенчестите склонове на циркусите със северно изложение са оформени снежници от вечен фирнов сняг – Големия Казан, Кутело, Бански Суходол.

В резултат на удълбаване на циркусите билата между тях се превръщат в тесни и остри гребени – Кончето, Стражите и др. Над най-високите части на съседни циркуси се оформят пирамидални или конусовидни върхове – Вихрен, Кутело, Каменица и др. Под снежната граница през плейстоцена се спускат сравнително къси долинни ледници, които превръщат заварените речни долини в ледникови долини с характерния за тях U-образен напречен профил.

Северен Пирин притежава ясно изразено централно и няколко странични била. От северозапад на югоизток по централното било се издигат върховете Пирин (2593 м), Баюви дупки (2820 м), Бански Суходол (2884 м), Кутело (2908 м), Вихрен (2914 м). Това е най-високата част на парка. Характерни за нея са карстовите форми на релефа, развити в протерозойските мрамори. По дъната на циркусите са оформени десетки понори, пропасти и пещери. Големи площи заема голият карст.

На запад от връх Муратов (2669 м.) се отделя Синанишкото било (Георгийца, 2598 м), а на север от Възела (2620 м) – Тодориното било (Тодорин връх, 2746 м). На юг централното било се понижава на височина около 2600 м. На север от връх Момин двор (2715 м) се отделя високото и разклонено Полежанско било (Полежан, 2851 м), а на юг от Кралев двор (2680 м.) – Каменишкото било (Каменица, 2822 м). Още на юг по централното било се издигат върховете Джано (2668 м), Демир чал (2673 м), Хлевен (2645 м) и Черни връх (2345 м). Общо на територията на националния парк се издигат около 60 върха с над 2600 м.н.в.

Централното било играе и ролята на главен вододел на планината. На изток от него всички реки се оттичат в Места, а на запад текат притоците на Струма.
Места на лавинна активност в парка.

Стръмните и високи склонове на планината в комбинация с дебелата снежна покривка през зимата създават предпоставки за образуване на лавини. Особено често това се случва през февруари и март по склоновете на високото мраморно било, Типиците, Войводски връх и Стражите.

• 
  Рискови места, опасни за туристи, които следва да бъдат обозначени на място, по данни на Планинска спасителна служба /ПСС/:
  

х. “Безбог” – х. “Пирин”; района на Попово езеро, Дженгалска порта, Кралевдворска порта, Мозговишка порта, Солището, Корнишки превал, Беговишка порта, Югоизточен ръб на Тодорин връх, Винарска порта, Башлийска порта, Меча поляна – х. “Бъндерица”, х. “Бъндерица” – х. “Вихрен”, Улеите, пресичащи пътя преди х. “Бъндерица” и преди х. “Вихрен” – общо 12 броя; след Муратово езеро – 1 брой, на Бъндеришка порта – 1 брой, Синанишка порта, х. “Яворов” – Пещерата – ГС Синаница, Суходолски превал, х. “Яворов” до слизането от превала на Ушиците, Суходолски превал до района на Вихренски преслап, Черната вода до х. “Синаница”.
ГИС – изработен е слой за релефа от тип “линия” за хоризонталите със сечение 50 и 100 м., като в атрибутивния файл са въведени съответните коти и карта № 6 “Релеф”.

Към ПУ е изработена Концепция за информационната система на територията на НП Пирин и карта с отбелязани местата на лавинна активност в парка по данни на ПСС.

1.9.3. Карст и пещери в НП Пирин
Развитието на карста в Пирин, в т.ч. НП Пирин, е свързано с разпространението на докамбрийските мрамори върху територията на планината. Интензивната проява на неотектонски движения, химическият състав на мраморите, тяхната напуканост и голямата сума на валежите са предпоставили развитието на значителен брой предимно вертикални пещери. Според районирането на пещерите в България (Попов, 1976 ) територията на парка попада в т.нар. Вихренско-Синанишки пещерен район (402), който обхваща площ от 57,2 км ² и може да бъде поделен на два подрайона - Вихренски и Синанишки. В резултат на проведените от българските спелеолози дългогодишни експедиционни проучвания, до сега в посочения район са проучени и картотекирани общо 113 пропасти и пропастни пещери.

• 
  Пещери във Вихренско-Синанишкия пещерен район:
  

Вихренски подрайон

Вихренският подрайон обхваща пещерите в т.нар. карстово било на Северен Пирин. Той изцяло попада в границите на парка. Пещерите тук са вертикални и са съсредоточени главно в циркусите: Казаните, Бъндеришки, Каменитица, Бански суходол и Баюви дупки.

Изтегляне 5.32 Mb.

Сподели с приятели: