Национален парк пирин план за управление



страница14/49
Дата24.07.2016
Размер5.32 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   49

Синанишки подрайон


Свързан е с разпространението на тясна ивица мрамори между т.нар. Вълчи рид и връх Синаница. Обхваща основно С-СЗ склон на вр. Шаралия. Пещерите са разположени в границата между 1650 и 1800 м н.в. Имат естествен произход, но пресичат рудни жили, поради което са описани от геолозите като средновековни пещерни рудници. Не са правени специализирани археологически проучвания, с оглед изясняване на проблема.

В СВИТЪК 1, Приложение 2.1. са представени таблици за разположението на пещерите по подрайони и циркуси, съдържащи данни за име, дължина, дълбочина и номер.


Муратово езеро – 1 брой, на Бъндеришка порта – 1 брой, Синанишка порта, х. “Яворов” – Пещерата – ГС Синаница, Суходолски превал, х. “Яворов” до слизането от превала на Ушиците, Суходолски превал до района на Вихренски преслап, Черната вода до х. “Синаница”.
ГИС – изработен е слой за релефа от тип “линия” за хоризонталите със сечение 50 и 100 м., като в атрибутивния файл са въведени съответните коти и карта № 6 “Релеф, лавиноопасни места”.

1.9.3. Карст и пещери в НП Пирин
Развитието на карста в Пирин, в т.ч. НП Пирин, е свързано с разпространението на докамбрийските мрамори върху територията на планината. Интензивната проява на неотектонски движения, химическият състав на мраморите, тяхната напуканост и голямата сума на валежите са предпоставили развитието на значителен брой предимно вертикални пещери. Според районирането на пещерите в България (Попов, 1976 ) територията на парка попада в т.нар. Вихренско-Синанишки пещерен район (402), който обхваща площ от 57,2 км 2 и може да бъде поделен на два подрайона - Вихренски и Синанишки. В резултат на проведените от българските спелеолози дългогодишни експедиционни проучвания, до сега в посочения район са проучени и картотекирани общо 113 пропасти и пропастни пещери.


  • Пещери във Вихренско-Синанишкия пещерен район:
Вихренски подрайон

Вихренският подрайон обхваща пещерите в т.нар. карстово било на Северен Пирин. Той изцяло попада в границите на парка. Пещерите тук са вертикални и са съсредоточени главно в циркусите: Казаните, Бъндеришки, Каменитица, Бански суходол и Баюви дупки.

Синанишки подрайон


Свързан е с разпространението на тясна ивица мрамори между т.нар. Вълчи рид и връх Синаница. Обхваща основно С-СЗ склон на вр. Шаралия. Пещерите са разположени в границата между 1650 и 1800 м н.в. Имат естествен произход, но пресичат рудни жили, поради което са описани от геолозите като средновековни пещерни рудници. Не са правени специализирани археологически проучвания, с оглед изясняване на проблема.

В СВИТЪК 1, Приложение 2.1. са представени таблици за разположението на пещерите по подрайони и циркуси, съдържащи данни за име, дължина, дълбочина и номер.

1.10. ХИДРОЛОГИЯ И ХИДРОБИОЛОГИЯ

1.10.1. Хидрология и хидрография
Хидрографска характеристика

НП Пирин обхваща територия, разположена върху водосборните басейни на реките Струма и Места. Двете реки заустват в Бяло море, а водосборните им басейни са съответно части от Беломорския водосборен басейн. Общата площ на водосборните басейни на р. Струма и р. Места е 13 564 км2



    • Главен водораздел:

Преминава по билото на Пирин планина и има направление северозапад-югоизток. Той разделя водосборните басейни на реките Струма и Места.


    • Площ на водосборните басейни:



Тавлица № 15 Главни речни басейни


Водосбори на главни реки

/ Main River Catchment Areas

Обща площ

/ Total Area

Площ от НП Пирин / NP “Pirin” Area

в % от НП Пирин / in % of the NP Pirin Area


в % от общата площ / in % of the total area

-

km2

km2

%

%

Струма / Struma

10797

206.065

51.06

1.52

Места / Mesta

2767

197.495

48.94

1.46

Общо / Total

13564

403.560

100.00

2.98

Общата площ на повърхностния водосборен басейн е 404,665 км2, от които 204,120 км2 принадлежат на водосборния басейн на р.Струма, а 200,545 км2 са от водосборния басейн на р. Места. Двата водосборни басейна заемат приблизително една и съща площ – 50,44 %.Струма, 49,56% - Места




    • Реки и речни системи - на територията на НП Пирин формират отток 10 притока на р. Струма и

10 притока на р. Места.

    • Хидрографски характеристики на водосборните басейни за станциите на опорната хидрологична мрежа - на територията на НП Пирин е разположена само една станция от опорната хидрологична мрежа. В непосредствена близост до границите на парка са разположени още 7 станции - 2 – във водосбора на р. Места и 5 от водосбора на р. Струма.


Езера

На територията на НП Пирин са разположени 118 езера с постоянно водно огледало. Те условно се подразделят в 17 езерни групи. Общата площ на водната повърхност при средни водни нива е 2085 км2. Тази площ е 0,51 % от територията на парка. Най-голяма е площта на Поповите и Бъндеришките езера. С най-голяма площ - 124 000 м2 и най-голяма дълбочина – 29,5 м е Попово езеро.


Отточни характеристики

Получените резултати показват, че от НП Пирин средно-многогодишно се оттичат по 355,6 млн.куб.м. вода. От тях 188,5 млн куб м се оттичат към р.Струма, а 167,1 млн.куб.м се оттичат към р. Места. От реките, които се вливат в р. Струма с най-голям отток е р. Санданска Бистрица, а от реките, които се вливат в р. Места – р. Бела река. С най-голям специфичен отток от притоците на р. Струма е р. Мозговица, а от притоците на р. Места – р. Дисилица.

Оттокът от НП Пирин представлява 40,5 % от оттока от Пирин планина, докато площта на парка е 17,9 % от територията на планината. В сравнение с територията на страната площта на парка е едва 0,36 %, но от нея се оттичат 2,07 % от оттока на реките в България. Оттокът от единица площ на парка е 2,3 пъти по-голям в сравнение със средния отток от Пирин планина и 5,6 пъти по-голям в сравнение с територията на страната.
ГИС – изработени са слоеве за хидрографската мрежа, както следва: “линия” за речната мрежа; “полигон” за езерата; “точка” за извори.

Карта № 7 Хидрографска мрежа и воден отток, приложена към Плана за управление.

Карта № 8 Валежи, приложена отделно към Плана за управление .
Воден баланс

Изчислените валежни и отточни характеристики за периода 1936-2000 г. дават възможност за оценка на елементите на водния баланс за водосборните басейни на всички главни реки, които водят своето начало от НП Пирин.



  • Сумарното изпарение е 238 мм, което съответства на средната надморска височина на парка – 1214 м. Изпаряващият се среден многогодишен обем вода от територията на парка е 96,4 млн.куб.м и представлява 0,19 % от изпарението от територията на страната и 11,9 % от обемът на изпарението за Пирин планина.

  • Валежите върху единица площ от НП Пирин са 1,5 пъти по-големи в сравнение с територията на Пирин планина и 1,8 пъти по-големи в сравнение с територията на страната.

  • Oттокът от единица площ в НП Пирин е 2,3 пъти по-голям в сравнение с Пирин планина и 5,6 пъти по-голям от оттока от единица площ от територията на страната.


Използване на водите

Води за питейно-битово водоснабдяване:

На територията на парка са изградени множество водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване на локални обекти – хижи, почивни станции и др. Водите се ползват главно на територията на парка. Безвъзвратните загуби на вода при питейно-битовото водоснабдяване представляват 8 – 12 % от взетите води. Използваните води се връщат в речните течения по повърхностен или подземен път и не представляват значимо нарушение на оттока.

От територията на парка се използват и води за питейно-битово водоснабдяване на малки селища, разположени извън територията на парка. Взетите води се връщат в речната мрежа извън територията на парка.

Годишният обем за питейно-битово водоснабдяване представлява 0,56 % от повърхностния отток от територията на парка, а безвъзвратните загуби са съответно около 0,06 % от оттока, формиран на територията на парка.


Хидроенергетика

На територията на НП Пирин са разположени съоръжения от каскада “Санданска Бистрица”. Изградени са 8 водохващания със застроено водно количество общо 6,48 м3/сек. Взетите води в годишен разрез представляват обикновено около 20 % от застроеното водно количество или 1,3 м3/сек. Средният многогодишен обем на взетите води може да се оцени на около 41 млн куб м или на около 50 % от оттока на р. Санданска Бистрица, който се формира на територията на парка. След преработване на тези води във ВЕЦ “Лиляново” те постъпват в деривация, откъдето заедно с други взети води се довеждатдо ВЕЦ “Сандански”, откъдето, след преработване, постъпват отново в леглото на р. Санданска Бистрица.


В СВИТЪК І, Приложения 2.2. са представени 20 броя таблици за хидрографска характеристика

на територията на НП Пирин.


      1. Хидрохимия


Обекти на изследването:
  • 9 реки от басейна на река Места - реките Бела, Бъндерица, Демяница, Плешка, Дисилица, Безбог, Ретиже, Каменица и Туфча;

  • 3 реки от басейна на река Струма - Влахинска, Мозговица и Демиркапийска.

  • през м. август 2001 г. е изследвана и малката река Икришча в м. Шилигарника (десен приток на река Бъндерица), която се ползва като питеен водоизточник за комплекса и същевременно е водоприемник за отпадъчните води на комплекса. Там е взета и единствената водна проба от битово-фекални отпадъчни води на територията на НП Пирин, поради значението на тази малка река за туризма в района на гр. Банско и регистрираните замърсяващи ефекти.


  • 16 значими езера от основните езерни групи на парка през 2001 г. – Дълго Бъндеришко, Рибно Бъндеришко, Жабешко, Окото, Тевно Василашко, Горно Василашко, Рибно Василашко, Тевно, Голямо Валявишко, Безбог, Попово, Горно Рибно, Долно Кременско, Синаница, Аргирово, Митрово.

  • 13 езера през 2002 г. – Дълго Бъндеришко, Рибно Бъндеришко, Жабешко, Окото, Горно Василашко, Рибно Василашко, Тевно, Езеро под Тевно, Безбог, Попово, Синаница, Аргирово, Митрово.


Анализ на получените резултати:

Направените изследвания на качеството на водите през 2001 и 2002 г. отразяват статуса на повърхностните води на територията на парка през периода на маловодие (август 2001 г.), който отразява сравнително най-лошите екологични условия през годината от физико-химична и хидробиологична гледна точка и периода на пълноводие (юни 2002 г.) след топене на снеговете, когато условията във водните екосистеми са коренно различни (висока мътност на речните води и възможности за т.нар. вторично замърсяване/натоварване).



Таблица 16 Качество на водите на реките на територията на НП Пирин през 2001 и 2002 г.


Показател

период на маловодие

август 2001 г.

период на пълноводие

юни 2002 г.

ХИДРОХИМИЯ

Температура на водата


11.69 0С

варира между 9.8-14.3 0С



11.1 0С

варира между 9.0-13.0 0С



Разтворен кислород


8.7 мг/л и 95.08%

варират между 7.44–11.35 мг/л; 81-119%



8.88 мг/л и 95%

варират между 7.6–11.9 мг/л; 80-124%



рН


7.68

варира между 7,02 и 8,43



е 7.21

варира между 6,15 и 8,26


Електропроводимост




75.45 μS/cm

варира между 42,4-219 μS/cm



38.82 μS/cm

варира между 18.2-148 μS/cm



Разтворени вещества

51.56 мг/л

варира между 28-146 мг/л



26 мг/л

варира между 12-98 мг/л



Неразтворени вещества и мътност

1 мг/л

варират между <1 и 5 мг/л



3.15 мг/л

варират между 1 и 7 мг/л



Неорганични азотни форми (амоняк, нитрити, нитрати)

практически липсват неорганичен азот и фосфор във водите, с изключение на малки количества амониев азот през пролетта, поради отмиване на гниещата иглолистна постелка (естествен процес)

Фосфати (PO4-P):

ХПК и БПК5


Липсва каквото и да е органично натоварване на речните води на територията на парка

ХИДРОБИОЛОГИЯ

Трофичен Индекс RETI (ТИ):

80.46% (59 – 99 %);

стойност 85.73 % (47 – 95 %

Биотичният Индекс (БИ)

отговаря на води с най-високо качество

Всички посочени изследвани реки се характеризират с чисти води с високо качество.



В СВИТЪК 1, Приложение 2.3. е представен Анализ по показатели, сравняващ периода на маловодие през 2001 г. и периода на високи води през 2002 г. за реките.

Таблица 17 Качество на водите на езерата на територията на НП Пирин през 2001 и 2002 г.


Показател

период на маловодие

август 2001 г.

период на пълноводие

юни 2002 г.

ХИДРОХИМИЯ

Температура на водата


14.24 0С

варира между 8.5-17.8 0С



11.58 0С

варира между 4.6-22.9 0С



Разтворен кислород


7.88 мг/л и 100.38%

варират между 6.67–9.6 мг/л; 77.5-121%)



9.11 мг/л и 108.04% варират между 7.5–11.8 мг/л; 84-137%

рН


7.5

варира между 5,72 и 8,82



7.01

варира между 5,99 и 7,77


Електропроводимост




34.63 μS/cm (7,8-76,9 μS/cm

18.55 μS/cm

8,3-109,4 μS/cm



Разтворени вещества

22.86 мг/л

варира между 5,2-50,75 мг/л



12,43 мг/л

варира между 5,6-73,3 мг/л



Неразтворени вещества и мътност

<1 мг/л

варират между <1 и 2 мг/л



32.62 мг/л

варират между 1 и 6 мг/л



Неорганични азотни форми (амоняк, нитрити, нитрати)

практически липсват неорганичен азот и фосфор във водите, с изключение на малки количества амониев азот през пролетта, поради отмиване на гниещата иглолистна постелка (естествен процес)

Фосфати (PO4-P):

ХПК и БПК5


Липсва каквото и да е органично натоварване на езерните води на територията на парка

ХИДРОБИОЛОГИЯ

Хлорофил А


6.39 мг/м3

варира между 2.79 –9.61 мг/м3



1.31 мг/м3

варира между 0.4– 3.49 мг/м3



Фитопланктон

1816.37 бр.кл./l

варира между 131 –7786 бр.кл./l



3636.62 бр.кл./l

варира между 191– 10436 бр.кл./l


Качеството на езерните води е много високо.


В СВИТЪК 1, Приложение 2.4. е представен Анализ по показатели, сравняващ периода на маловодие през 2001 г. и периода на високи води през 2002 г. за Пиринските глациални езера.
В СВИТЪК 1, Приложение 2.5. са представени Таблици от 1 до 14 – Качество на водите - хидрохимия и хидробиология

1.11. ПОЧВИ
1.11.1. Разпространение и характеристика на почвите
Фиг.3. Процентно разпределение на площите в парка по почвени типове





  • Планински кафяви горски почви (Cambisols):

Разпространение - в средния планински пояс от бук и иглолистни (800-1800 м н.в.). Представени са и трите подтипа – тъмна, преходна и светла, както следва:

  • тъмноцветна кафява горска (Humnic Cambisols) - 5315,3 ха ( 66,0%)

  • наситена кафява планинско-горска (Eutric Cambisols) - 2598,6 ха ( 32,3%)

  • ненаситена кафява планинско-горска (Disric Cambisols) - 139,1 ха ( 1,7%)

общо: 8053 ха (100,0%)


  • Планински тъмноцветни горски почви (Umbric Cambisols):

Разпространение - в среднопланинския и в по-малка степен във високопланинския горски пояс на Пирин, осъществяват връзката с планинско-ливадните почви над горната граница на гората и клековите формации. Почвообразуващите скали обикновено са гранити – безкарбонатни.

Плодородието на почвите е високо. Върху тях растат едни от най-добрите насаждения от бяла мура (върху по-скелетните почви) и смърч.



  • Планинско-ливадни (хумусно-силикатни) почви (Rankers):

Разпространение - почти изцяло в алпийската част на високопланинския пояс (над 2500 м), където се намират често в комплекс с голи скали и сипеи и в субалпийския подпояс (до 2500 м) в съчетание с планинско-горски тъмноцветни почви. Върху почвите е развита високопланинско-ливадна растителност. Гранитът е основната почвообразуваща скала.

  • Хумусно-карбонатни почви (Rendzinas):

Разпространение - северо-западно от р. Бъндерица до м. Предел. Решаващо значение за тяхното образуване е наличието на твърди варовити скали и продуктите от тяхното изветряне.

Върху тези почви растат главно черен бор, черна мура, клекът и смриката.


За характеризиране на почвите е ползвана информация от Почвена карта на България от 2000 г., както и данни от 18 броя почвени разрези, заложени при предишни проучвания за обекта.
В СВИТЪК 1, Приложение 2.6. са представени почвените разрези и резултатите от лабораторното изследване.
1.11.2. Ерозионни процеси
За оценка на ерозионните процеси на територията на НП Пирин са ползвани топографски карти в мащаб 1:50000 и наличната в дирекцията техническа информация. Обектът е проучен допълнително на терена през август-септември 2001 г.

  • От ерозия са засегнати 102,3 ха или 0,6% от горите /отдели и подотдели: 52 “б”; 53 “б”; 39 “а”,”б”,”в”; 329 “а”; 419 “в”; 438 “а”/. Понастоящем тези места са заети предимно с гъсти насаждения /пълнота 0,6-0,8/ с добър противоерозионен ефект.

  • Не са установени данни за активно протичане на ерозионни процеси или опасност от възникване.

  • Ерозията в горите протича много бавно и не се нанасят щети с практическо значение.

  • Нововъзникнали ерозионни процеси:

  • Върху ски-писта “Добринище” (Безбожка поляна), непосредствено до междинната лифтова станция в северна посока, на площ 2,5 дка, са изпълнени изкопно-насипни работи за оформяне на ски-трасето. Площта е обхваната от площна ерозия, като върху 20% от повърхността й са се формирали струи и бразди с дълбочина 0,1-0,4 м.

  • На ски-писта “Балканиада”, пред долната лифтова станция, на площ около 3 дка, тревният чим е нарушен от антропогенно въздействие и почвата е подложена на водна ерозия. По трасето на пистата има още няколко такива петна, всяко с площ 50-70 кв.м. В тях ерозията на почвата протича с по-голяма скорост, тъй като наклоните на терена са над 35%.

  • В резултат на преминаване на механизация по “Старата писта” в м. Паркинга са се образували коловози, които се ерозират площно.

  • В отдел 247 “ж” (м.Безбожка поляна), върху стар камионен път и прилежащия терен, е оформен нов път с дължина 600 м. Ширината на пътното платно е 7-9 м, а общата ширина заедно с изкопите и насипите варира от 8 до 15 м. При разширението на пътя са засегнати около 5 дка гора от бяла мура. Средният надлъжен наклон на пътя е 14% и съществува опасност от интензивно развитие на ерозия.

  • Противоерозионни съоръжения:

  • На р. Демяница по границата между отдели 148 и 186 е изградена брегоукрепителна бетонна стена от лявата й страна срещу течението, с дължина около 30 м. Предназначението й е за защита на брега от подравяне и заливане. На места стената е разрушена, а височината й не е достатъчна за предпазване на брега от чести заливания. Построеният в долния край на стената дървен мост е с малък отвор и е причина за често задръстване и преливане на водите, като се нанасят щети на моста. Водите се отправят към гр. Банско със заплаха от наводнение. Тази част на парка е една от най-посещаваните, а мостът свързва голям брой почивни домове с главната пътна мрежа.

  • На територията на парка са изградени някои дребноразмерни съоръжения за борба с ровинната ерозия. Прагчета от суха каменна зидария са построени в активна ровина (подотдел 473-в) - около 80 куб. м, а в ровини, формирани при извоз на дървесина (отдели 435, 436 и 437), е изпълнено задръстване 250-300 кв. м. Изградените съоръжения са укрепили и заглушили ровините.



ГИС – изработен е слой за почвите от тип “полигон” и карта № 9 “Почви”, приложена към Плана за управление, с обозначени ерозирани, ерозиращи се и с опасност от ерозия.


1.13. РАСТИТЕЛНОСТ
1.13.1. Класификация на растителността
Инвентаризацията на растителността на Национален Парк Пирин е проведена през периода 2001–2002 год. За целта са направени геоботанични описания на растителността в обособените отдели на всички паркови участъци. Описанията на растителните съобщества (асоциации) са по доминантния метод. Този метод е по-лесно приложим при теренната работа и достатъчно информативен за целите на природозащитата. Той е по-удобен за приложение във връзка с консервационни дейности в националните паркове. При определянето на едификаторите са взети под внимание ролята и влиянието, което имат видовете при формирането на фитоценотичната среда.

Събрана е допълнителна информация за степен на съхраненост, деградационни процеси, наличие на видове с консервационно значение в съобществата и др. Картирането на фитоценозите е извършено за всеки подотдел на отделите, обособени в участъците на парка.

НП Пирин попада в самостоятелен Пирински окръг, поради силно изразената специфичност на флората и растителността (Бондев, 1991)

Установените растителни съобщества, съгласно Таблица 18, т. 1.12. могат да бъдат класифицирани в няколко основни групи:



  1. Съобщества край водни басейни;

  2. Храстови съобщества от субалпийския пояс;

  3. Тревни съобщества – горски поляни, субалпийски и алпийски пасища;

  4. Горски растителни съобщества;

  5. Скални съобщества;

  6. Съобщества от вторичен характер, резултат от антропогенна дейност.

1) Съобщества край водни басейни.



Екосистемите, свързани с наличието на голямо количество влага имат азонален характер. Те се срещат във всички пояси. По-характерни са хигрофитните и ходрофитните съобщества в субалпийския и алпийския пояс на парка.

  • Около потоците и влажните места те са съставени от мъхнат девесил Heracleum verticillatum и балканска паламида Cirsium appendiculatum, по-рядко широколистна пушица (Eriophorum latifolium), крайречна горва (Cardamine rivularis) и др. В близост до тях се разполагат микрогрупировки на тинтявов живовляк (Plantago gentianoides), росица (Parnassia palustris), на по-каменистите места – и на звездиста каменоломка (Saxifraga stellaris) и дребно плюскавиче (Silene pusilla).

  • Около малките езера и заблатявания съставът е по-различен. Тук преобладават различните представители на род Carex, като Carex nigra и Carex distans. Среща се обикновено като обособен пояс туфестия пухонос (Trichophorum caespitosum).

  • В рамките на малките планински езера преобладават съобществата на водно лютиче (Ranunculus aquatilis), теснолистна ежова главичка (Sparganium angustifolium) или комбинация от двата вида. Твърде интересни са и съобществата на редките видове езерен шилолист (Isoetes lacustris) и водна шилолистка (Subularia aquatica).

  • Съобществата, формирани край речните течения, са съставени от хигрофитни видове и като правило представляват тесни ивици край теченията на потоците и малките реки в планината. В повечето случаи площта им е незначителна и те дори не се обособяват като самостоятелни ценози, а се включват в състава на фитоценозите, разположени в непосредствена близост до тях. В тези крайпоточни съобщества преобладават видовете балканска паламида (Cirsium appendiculatum), мъхнат девесил (Heracleum verticillatum), унгарски див слънчоглед (Doronicum hungaricum), бяла чобанка (Petasites albus), водна росица (Parnassia palustris) различни видове от род Дзука (Juncus) и някои други видове, а по долината на р. Демяница, в иглолистния пояс на варовити терени е застъпен и редкият вид пиринска чобанка (Petasites kablickianus). Върбови ценози край потоците практически липсват.


  1. Храстови съобщества в субалпийския пояс

  • Съобщества на клека (Pinus mugo) - разположени са между горната граница на гората и около 2500 m н.в. Установени са 12 монодоминантни съобщества. В приземния етаж преобладават видовете от род Vaccinium, горската светлика, а често се установява и присъствие на мъхове. При по-голяма надморска височина се увеличава участието на житните и киселите треви, като качулатата гъжва (Sesleria comosa) и картълът (Nardus stricta). В определени съобщества доминират синкавата гъжва (Sesleria coerulans) и скалната полевица (Agrostis rupestris), както и извитата острица (Carex curvula), като съдоминант.

  • Съобщества на сибирската смрика (Juniperus sibisrica) - заемат също обширни площи в субалпийския пояс. За тях е характерно, че увеличават площта си, колонизирайки нови територии. В тревния синузий най-често доминират черната и синята боровинка, а понякога като съдоминант участва и къдравата овесица (Lerchenfeldia flexuosa). В някои монодоминантни асоциации в тревния етаж участват Festuca valida, Nardus stricta, Festuca nigrescens (чернееща власатка), Sesleria coerulans, Sesleria comosa. Асоциацията Juniperus sibisrica - Sesleria comosa има преобладаващо представявне на парковата територия в сравнение с останалите монодоминантни съобщества.

  • Съобщества на балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides) - също имат вторичен характер и заемат нови територии, особено след намаляване интензивността на пашата, както и след ветровали, пожари и др. явления, водещи до промяна в средата. Срещат се в субалпийския пояс и по светли места в рамките на горските формации. Установени са общо 5 броя. Най-често в тревният етаж доминират черенещата власатка и обикновената полевица (Agrostis capillaris).

  • Съобщества доминирани от ниски храсти, каквито са представителите на род Vaccinium (боровинки), Bruckenthalia (иглолистка), Dryas (сребърник) и някои други, които имат ограничена роля за формиране на екосистемите.

3) Тревни растителни съобщества

Разространени главно в субалпийския и алпийския пояс, по-ограничено са представени по

горските поляни. Те са доминирани главно от житни и кисели треви.



  • Съобщества на качулата гъжва (Sesleria comosa). Този вид формира най-голям брой съобщества – общо 10, като едно от съобществата е с монодоминантна структура. Те заемат по-сухите, открити пространства във високата част на парка. От тревните растителни съобщества, тези на качулатата гъжва са с най-широко разпространение в парковата територия.

  • Съобщества на картъла (Nardus stricta) - в по-голямата си част са с вторичен характер и са заели територии на бивши клекови формации и иглолистни гори. Установени са една монодоминантна и 4 полидоминантни асоциациии, формирани от този вид.

  • Съобщества на мощната власатка (Festuca valida) - интересни са поради ендемичната природа на едификатора. Разположени са на малки площи, главно между съобществата на сибирската смрика. Установени са 7 асоциации на вида, като едната от тях е монодоминантна.

  • Съобщества на туфестата пластица (Deschampsia caespitosa) - заемат ограничена площ. Разположени са главно около торфищитните комплекси, във влажни ливади на заравнени участъци и край поточните места. Разпространението им има равномерен характер и е тясно свързано с условията на средата. Описаните са 5 асоциации, като едната е монодоминантна. Край влажни места, торфища и др. в съобществата участват и представители на род Острица (Carex).

  • Съобщества на чернеещата властка (Festuca nigrescens) - заемат по-големи територии, като се включват като елемент както на безлесната зона, така и в горския комплекс. Описани са 3 растителни съобщества, като всичките са с участие на други видове. С най-широко разпространение е асоциацията Festuca nigrescens-Nardus stricta. Заема обширни територии в ниската част на субалпийския пояс и навлиза в откритите и просветлени пространства на иглолистния пояс.

  • Съобщества на обикновената полевица (Agrostis capillaris) - заемат поляните и естествено откритите пространства в горските екосистеми. Площите, които заемат са малки и разпокъсани и зависят от характера на средата. Основно ценозите на обикновената полевица се срещат във формациите на бялата мура, белия бор и смърча. Описани са 5 асоциации, като едната е монодоминантна.

  • Съобщества на горския вейник (Calamagrostis arundinacea) - обхващат ограничени и разпокъсани територии в периферните части на гората. Най-често доминиращ вид във вторият етаж е черната боровинка.

4) Горски растителни съобщества



Изключително разнообразните условия в НП Пирин са обусловили забележително растително разнообразие. Установените съобщества могат да служат като основни единици за картиране, управление, насочване на процесите и мониторинг.
Съобщества, доминирани от представителите на род Бор (Pinus)

  • Съобщества на черния бор (Pinus nigra) - заемат по-ниските части на Националния парк и са разположени главно в северната част /Парков район Баюви дупки/. Те се установяват до 1400 m н.в. Черният бор е типичен калкофит и расте добре върху варовитите терени. Образува мезоксерофитни съобщества, в повечето случаи чисти, но понякога като съдедификатори участват белият бор и черната мура, по-рядко обикновената ела. Тревният синузий в черборовите съобщества е съставен от сравнително сухоустойчиви видове като далматинска власатка (Festuca dalmatica), пензесова власатка (Festuca penzesii), перест късокрак (Brachypodium pinnatum) и др. На територията на Националния парк са установени три монодоминантни и 5 полидоминантни фитоценози на вида.

  • Съобщества на белия бор (Pinus sylvestris) - заемат предимно слънчеви (южни или с южна компонента) изложения и по-бедни местообитания. Описаните фитоценози са 23 на брой – 9 монодоминантни и 14 полидоминантни. Най-широко разпространение на сравнително обширни площи имат съобществата Pinus sylvestris-Vaccinium myrtillus и Pinus sylvestris-Calamagrostis arundinacea. В по-ниските части на парковата територия, главно в югозападните части, са разположени други две моноедификаторни съобщества: Pinus sylvestris - Brachipodium pinnatum + Calamagrostis arundinacea и Pinus sylvestrisFestuca heterophylla. Обособеното съобщество на разнотревието (mixtoherbosa) заема южните гранични части на парка.В полидоминантните фитоценози на белия бор основни съедификатори са бялата мура и обикновеният смърч. Доминиращите видове в приземния етаж са основно черната боровинка (Vaccinium myrtillus) и горската светлика (Luzula sylvatica), докато при формирането на смесени ценози с бука, основният компонент на тревния синузий е горската ливадина (Poa nemoralis). Редица съобщества са с трудно определим доминант. Проективното покритие на приземния етаж в тези съобщества е сравнително високо и флорният състав е богат. Повечето от тези съобщества са от типа mixtoherbosa.

  • Съобщества на бялата мура (Pinus peuce) - представляват съществен интерес от консервационна гледна точка, поради природозащитната стойност на едификатора и на срещащите се в тях видове. В границите на НП Пирин са описани 36 растителни съобщества на бялата мура, от които 13 са монодоминантни, в които често се формира втори етаж от клек или сибирска хвойна. В тревния синузий основните доминиращи видове са черната боровинка, горският вейник (Calamagrostis arundinacea) и горската светлика. При полидоминантните растителни съобщества с преобладание са тези със съедификатор обикновения смърч – 14 на брой. Като доминиращи видове в тези фитоценози отново се явяват черната боровинка и горският вейник. По-рядко се срещат съобществата със съедификатори белият бор и обикновеният бук. Във вертикалното разпределение те заемат по-ниските части от територията на бялмуровия комплекс. Интересно е съобществото Pinus peuce + Pinus heldreichiiFestuca penzesii, в което едификатори се явяват два ендемични вида. Разположено е на ограничена площ в северната част на парка.

  • Съобщества на черната мура (Pinus heldreichii) - разположени са главно върху варовитите терени в парков район Баюви дупки. Те заемат добре дренирани местообитания, което в повечето случаи се дължи на изпъкнали релефни форми и силно наклонени терени. Установени са 7 монодоминантни и 7 полидоминантни фитоценози. В някои от монодоминантните съобщества участва клекът, а обликът на тревния синузий се определя главно от житни растения, като Calamagrostis arundinacea, Brachypodium pinnatum, Festuca penzesii, и др. С преобладание са съобществата с доминиране на пензесовата власатка и съдоминантно участие съответно на синкавата гъжва (Sesleria coerulans) и перестия късокрак. В полидоминантните съобщества най-чести спътници на черната мура са белият и черният бор и бялата мура, а в редки случаи – обикновената ела и обикновеният смърч. Доминиращите видове са представители главно на житните, с по-малко участие на черната боровинка и обикновения здравец (Geranium macrorrhizum).

Съобщества доминирани от обикновения смърч, обикновената ела и обикновения бук



  • Съобщества на смърча (Picea abies) - заемат влажни местообитания, което съотвества на мезофитната природа на вида. Те са 21 на брой, като четири от тях са монодоминантни. Доминиращи видове в тревния синузий са черната боровинка, горският вейник и горската светлика. Полидоминантните съобщества на смърча включват като съдоминанти главно обикновения бук и обикновената ела. В тези съобщества в тревния етаж доминиращи видове са заешки киселец (Oxalis acetosella) и лазаркинята (Galium odoratum). По-малък е броят на ценозите, в които като съедификатори участват белият бор и бялата мура.

  • Съобщества на обикновената ела (Abies alba) - подобни са на тези на смърча. Тези съобщества представляват друг елемент на иглолистния ценотичен комплекс, макар с ограничена площ и донякъде преходен характер. Установено е едно монодоминантно и 14 полидоминантни съобщества. Основни съедификатори са обикновеният смърч и обикновеният бук. В повечето случаи видовете, формиращи тревния синузий, са подобни на тези от смърчовите фитоценози. Полидоминантните съобщества, в които участват белият бор, бялата мура и черният бор имат по-ограничено разпространение.

  • Съобщества на обикновения бук (Fagus sylvatica) - заемат сравнително ограничена територия от площта Парка. Установени са 6 монодоминантни и 18 полидоминантни асоциации. Най-често доминиращи видове в тревния етаж са горската светлика и горската ливадина (Poa nemoralis), по-рядко обикновената светлика (Luzula luzuloides) и чернеещата власатка (Festuca nigrescens). По-голямата част от съобществата на обикновения бук са в климаксно състояние, като се установява процес на навлизане на иглолистни дървесни видове. Съедификатори на елата са главно обикновеният бук, а по-рядко белият бор, обикновеният смърч и бялата мура. Преобладаващите видове в тревния синузий са най-често типични сциофити - горска светлика, горска ливадина, горски вейник, дебрянка (Sanicula europea).

  • Съобщества на трепетликата (Populus tremula)

Тези съобщества са слабо представени на ограничени площи в парковата територия.
5) Скални съобщества

Разположени са главно в алпийския и субалпийския пояс. Поради голямото разнообразие, понякога на незначителна площ, тези съобщества са класифицирани като серии. На територията на Парка са установени 18 такива серии, с различно участие на много видове. Сериите съобщества позволяват достатъчно ясно да се представи наличното разнообразие от микрогрупировки и техните особености

Широко са застъпени напр. представителите на род Каменоломка (Saxifraga), участват ендемични видове, като пиринска мащерка (Thymus perinicus), пирински мак (Papaver degenii), фердинандова гъшарка (Arabis ferdinandi-coburgii) стояново прозорче (Potentilla appenina ssp. Stojanovii), дребнолистен карамфил (Dianthus microlepis), типични алпийски видове, като вълнест оклоп (Androsace villosa), родакс (Rhodax alpestris), безстъблено плюскавиче (Silene acaulis) и много други.
6) Антропогенни съобщества

В повечето случаи на места повлияни от човешка дейност се появяват подвижни растителни видове с вторично разпространение. Типични за нашите високи планини са така наречените “егречни съобщества”. Обикновено те заемат сравнително малки площи и са резултат от концентрирано присъствие на домашни животни. Разположени са главно в субалпийския пояс, като рядко се срещат и в долната част на алпийския пояс. Между тях се установяват и някои разлики. В по-голямата част от случаите в тези съобщества доминират дълголистният лопен (Verbascum longifolium ssp. pannosum) и алпийският лапад (Rumex alpinus). Обикновено като съдоминанти в различни съобщества участват чемериката (Veratrum album), понякога Deschamptia caespitosa. На отделни места са формирани микрогрупировки от пясъчна пача трева (Polygonum arenastrum), врязана бударица (Galeopsis bifida), чувен (Chenopodium bonus-henricus) и други подвижни и рудерални видове. Егречните съобщества вероятно в миналото са заемали по-големи площи, но с намаляване интензивността на пасищното животновъдство във високопланинските части постепенно тези съобщества стават обект на реколонизация от страна на коренната растителност.



ГИС – изработен е слой за растителните съобщества от тип “полигон” и карта №11 “Растителни съобщества”, приложена отделно към Плана за управление.
В СВИТЪК І, Приложение 3.2. е представен списък “Растителни съобщества”, който е неразделна част от картата.

1.13.2. Характеристика на горскодървесна растителност
Разпределение на дървесните видове по площи и процентното им съотношение.

Залесената площ на парка, вкл. площта на клека е 23110,3 ха или 57,3% от общата му площ и включва иглолистни гори, широколистни високостъблени гори и издънкови гори за превръщане. Незалезената площ на парка е 17222,1 ха или 42,7% от общата му площ и включва:



  • високопланински пасища 6438,9 ха

  • скали 3071,5 ха

  • нелесопригодни голини 2977,1 ха

  • грохоти 2027,9 ха

  • поляни 1591,5 ха

  • нелесопригодни площи 521,7 ха

  • голини 172,4 ха

  • езера 148,8 ха

  • сечища 78,6 ха и други





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   49


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница