Специфични за хидрологичната мрежа на парка речни и езерни хабитати

/В таблицата са включени допълнително без йерархичен номер/.

• 
  Основни регистрирани типове речни местообитания:
  
  • 
    Моренен тип: река Ретиже и Каменица.
    
  • 
    Тип скално легло: Сравнително рядко разпространен в някои каньоновидни речни участъци - река Бъндерица след х. “Бъндерица”.
    
  • 
    Мочурищен (торфен) тип: Това са обикновено малки рекички във високите приезерни райони - река Демяница в участъка след вливане на левия приток на река Превалска.
    
  • 
    Ливаден тип: Широко разпространен речен хабитат.
    
  • 
    Горски тип: Широко разпространен тип хабитат в по-ниските части на НП Пирин.
    

• 
  Основни регистрирани типове езерни хабитати са:
  

• 
  Моренен тип: Тевно Василашко езеро, Тевно езеро, Голямо Валявишко, Кременски, Аргирово и др. Могат да се подразделят на: плитки и дълбоки; със силно вариращо водно ниво (Синаница); със силикатна или варовикова основа, и най-разнообразна форма.
  
• 
  Клеков и клеково-ливаден тип: Рибно Василашко езеро, Безбог, Окото и др. Двата типа са сходни, като основната разлика между тях е количествена – клеков тип се определя, когато повече от 30% от бреговата ивица е покрита с клек.
  
• 
  Макрофитен и блатно-мочурищен (торфен) тип: По напреднали стадии на езерна сукцесия - Рибни езера, езерото под заслон Тевно езеро, някои от малките Валявишки езера и др.
  
• 
  Пресъхващи езера: Последен стадий на езерна сукцесия. Типичен пример е Даутово езеро.
  

Най-характерно за всички Пирински езерни хабитати е: наличие на каменен моренен материал като дънен субстрат, слабото обрастване на бреговете с дървесна и друга растителност, изключително високата прозрачност на водата (до 20 м), ниска продуктивност на екосистемата, много често значителна дълбочина (повече от 10 м) и много ниската твърдост на водите поради снежното подхранване.

Изработената карта на местообитанията е неразделна част от настоящия анализ. Легендата съдържа общо 70 единици от различен йерархичен ранг. Отразените на картата 45 картируеми единици обхващат най-ниските йерархични нива от предварително избраната система. В разработения обем те могат да се разглеждат като удовлетворяващи нуждите на парковата дирекция и други ползватели, като дават представа за значителното разнообразие от местообитания, достъпно за идентифициране и от непрофилирани специалисти.

1.14.1.2. Мъхове (бриофлора).

3. 
   Гъби (Макромицети).
   

В процеса на настоящето изследване, от установените общо 375 вида макромицети 71 вида (19 %!) са нови за микотата на Пирин.

3. 
   Лишеи.
   

В СВИТЪК 1 Приложение 4.6. са представени видове лишеи в НП Пирин.

2. 
   Висши растения
   

На територията на НП Пирин са установени общо 1315 вида и вътревидови таксони, което представя около 1/3 от флората на България. Видовете принадлежат към 484 рода от 94 семейства.

На територията на НП Пирин са представени голяма част от родовете и видовете на съответните семeйства, които се срещат в България. Около половината от семействата са представени със 100 % от родовете, разпространени в България. Седемнадесет семейства са представени в парка с всичките си видове. Трябва обаче да се отбележи, че това са предимно семейства, съдържащи малък брой видове, разпространени предимно в планините (Taxaceae, Adoxaceae, Monotropaceae и др.).

Анализът на флорните елементи показва, че флората на парка е запазила до голяма степен автохтонния си облик. Установените растителни таксони принадлежат на 60 флорни центъра и комбинации между тях. Почти поравно са представени суб-средиземноморските и евро-азиатските флорни елементи. С високо участие са и евро-средиземноморските и бореалните флорни елементи. В следваща група по представителност се подреждат европейските, евросибирските, балканските и суб-бореалните флорни елементи. Средиземноморските, понтийско-средиземноморските, космополитните видове, карпатско-балканските елементи и българските ендемити имат дял по 2-3% от флората. Останалите елементи са представени слабо, а 42 класификационни категории представят всяка под 1 % от флорните елементи. Сравнително малко са арктично-алпийските флорни елементи, които са локализирани в най-високите части на планината, характеризиращи се със студен климат. Рудералните и плевелни елементи са малко.

.
Общ брой на висшите растения с природозащитен статус:

Таксоните с природозащитно значение, установени в НП Пирин, са 149 на брой. Те могат да се разделят условно на четири групи. Между тези групи в повечето случаи съществува частично или пълно припокриване. Тъй като някои редки видове не са обект на природозащитно законодателство, а други – защитени – не са включени в Червената книга и т.н., се налага отделен анализ на висшите растения спрямо всяка група.

1. 
   Видове, включени в Червената книга на България, т. I (1984):
   

2. 
   Защитени видове:
   

3. 
   Ендемични видове:
   

- Локални (Пирински) ендемити

На територията на НП Пирин са установени 14 растителни вида и 4 подвида, чиито находища за сега се посочват единствено за Пирин.

- Български ендемити

Българските ендемити са 17 вида. Всъщност локалните (пиринските) ендемити също са български, но са посочени в отделна категория. Ако те се вземат предвид, общият брой на българските ендемити е 35 вида.

- Балкански ендемити

Общият брой на установените балкански ендемити е 86 вида. Тези, които имат консервационно значение, са 22 на брой. Посочени са и три балкански субендемита. Освен тях, могат да бъдат посочени още сравнително голям брой балкански ендемити, които обаче са със сравнително широко разпространение и не се нуждаят от строги мерки за защита.

4) Видове, защитени от международни конвенции:

• 
  Видове, защитени по Бернската конвенция – 4 вида.
  
• 
  Видове, включени в Червения списък (Red List) на IUCN от 1997 г. – 21 вида. В най-новия вариант на този списък от пиринските видове е включена само бялата мура (Pinus peuce Griseb.).
  
• 
  Видове, включени в Директива 92/43 – 4 вида.
  
• 
  Видове, включени в конвенцията CITES. От видовете в приложение 6, обект на тзаи конвенция. са 21 вида. Bсички представители на сем. Салепови и сем. Кокичеви, срещащи се в парка, са включени в тази конвенция. Посочените 20 вида са тези, които могат да бъдат категоризирани като уязвими и рядко срещащи се в НП Пирин и заслужават мерки за опазване.
  

Видовете с определена природозащитна стойност, които са посочени в Свитък І, Приложение 4.10., следва да бъдат обект на специални мерки. Необходимо е да бъдат включени и видове, които се нуждаят от мерки за защита в резултат на състоянието на техните популации в парка. Те не са обект на защита, тъй като в други части на страната са по-често срещани, или поради друга причина. За НП Пирин могат да бъдат посочени следните видове: ориенталски глог (Crataegus orientalis Pall.), мушмуловидна мукиня (Sorbus chamaemespilus Crantz), многогодишна сверция (Swertia perennis L.), червено омайниче (Geum coccineum S. et S.), Alyssum orbelicum Ancev et Uzunov, Campanula jordanovii Ancev et Kovanda и славянкова боянка (Erysimum slavjankae Ancev & Polatschek). Първите два вида са редки за страната. Многогодишната сверция и червеното омайниче са уязвими, тъй като се събират от туристите за букети, а последните три вида са описани сравнително наскоро и поради това не са предвидени за защита, съгласно българското законодателство.

Много от видовете на територията на парка могат да бъдат оценени като икономически ценни. Такива са повечето от дървесните видове, горскоплодните видове (боровинки, малини, ягоди, офика и др.) и всички лечебни растения.

Независимо от големия брой видове, посочени в Свитък І, Приложение 4.7, все още пълният списък на флората на НП Пирин не може да се смята за окончателен. При подробна инвентаризация е възможно да бъдат открити и нови за парка видове, особено в долната част, край границата на парка, където е възможно навлизането на по-топлолюбиви и нетипични за парка видове.

Недостатъчно са проучени популациите на редица редки и застрашени растения, особено в находищата им в близост до туристически центрове и пътеки. В такива места е възможно критично намаляване на тяхната численост и съответно може да възникне необходимост от спешни мерки.

ГИС – изработен е слой от тип “точка” и Карта № 14 “Местообитания на висши растения с природозащитен статус”.
В СВИТЪК І, Приложения 4.7. – 4.11. са представени:

4.7. Установени видове от висшата флора на НП Пирин

4.8. Брой родове и видове в растителните семейства, установени на територията на НП Пирин

4.9. Процент на представеност на родовете и видовете от семействата, установени

на територията на НП Пирин, спрямо общия брой на родове, респ. видове, на съответните

семейства в България

4.10. Растителни видове с природозащитна стойност.

4.11. Балкански ендемити с широко разпространение.


1.14.3. Лечебни растения

1. 
   Тревни съобщества в горски поляни, просеки, покрайнините на горите, край пътищата и други
   

2. 
   Горски съобщества в пояса на бука.
   

Видове, характерни само за този тип мезовилни гори – лудото биле (Atropa belladonna L.), волският език (Philitis scolopendriun (L.) Neum.), мечият лук (Allium ursinum L.), копитникът (Asarum europaeum L.), горската тинтява (Gentiana asclepiadea L. ) и др.

Видове, включени в Червената книга на България в тази зона – лудото биле (Atropa belladonna).

Защитени от закона лечебни видове не са установени.

Видовете под специален режим на стопанисване са 7 и по своите екологични изисквания са видове характерни само за този тип гори.

3. 
   Тревни съобщества в горски поляни в поясите на бука и иглолистните.
   

В тази зона са съсредоточени и най-много на брой видове, при който е възможен добив.

Два са видовете, включени в Червената книга на България. Защитен вид е жълтата тинтява (Gentiana lutea L.) и шест вида са под специален режим на стопанисване.

4. 
   Горски съобщества в иглолистния пояс:
   

Основният ресурсен вид в тази зона е черната боровинка. В тази зона черната боровинка реализира оптимума си от продуктивност от плодове. Със стопанско значение са още видовете офика (плодове) и орлова папрат. Установени са общо 27 вида (15% от общия брой видове). Един вид е включен в Червената книга на България, два вида са под специален режим на ползване.

Установени са 19 вида или 10% от всички установени видове. Със стопанско значение са видовете черна боровинка, обикновен здравец, офика, малина, заешки киселец и орлова папрат. Със специален режим на стопанисване са 4 вида.

Една от най големите по площ зони в парка, с установени 16 вида лечебни растения или 9% от всички видове. В тази зона със стопанско значение са видовете черна боровинка, заешки киселец, обикновен здравец и малината. Видовете с природозащитен статус са два.

В тази зона са установени 12 вида лечебни растения или 7%. Със стопанско значение са само листата на черната боровинка, тъй като в тази зона тя плодоноси рядко. Събирането на листа е технически трудно осъществимо. Защитен вид е петнистата тинтява (Gentiana punctata L.).

В тази зона са установени 8 вида или 4% от всички установени видове. Със стопанско значение е само мащерката. Не са установени видове с природозащитен статус.

В тази зона са установени 16 вида или 9% от всички видове, установени на територията на парка. Със стопанско значение са мащерката и очанката. Един вид е включен в Червената книга на България, един е защитен и два са под специален режим на стопанисване. Запасите на очанката със стопанско значение са съсредоточени само в района на Главанишки циркус. В природозащитен аспект внимание заслужават популациите на пиринската мащерка, установени около вр. Вихрен и Синаница.

5. 
   Интразонални крайречни или мочурливи съобщества.
   

Това са видове с ограничено разпространение (4-6 флористични района) или локално разпространение (1-3 флористични района) (Хардалова и др., 1994).

6. 
   Интразонални егречни съобщества.
   

7. 
   Интразонални скални съобщества.
   

• 
  Видове, широко разпространени в цялата страна и особено около населените места, които рядко се събират на територията на парка – около 70%. Такива са: Plantago sp., Tilia sp., Chelidonium majus, Achillea sp. complex, Artemissia sp., Clematis vitalba, Coryllus sp. , Malva sp. и др. На територията на парка тези видове се събират предимно от туристи в малки количества и се използват в традиционната медицина и хомеопатията.
  
• 
  Горски видове, разпространени както в горите на НП Пирин, така и във всички останали горски масиви на страната - около 20 % от установените видове. Характерни за широколистните мезофитни гори са копитник, дебрянка, лазаркиня, петнист змиярник, мечи лук, мъжка папрат и др. Характерни за иглолистните и смесените иглолистно-широколистни гори са горска тинтява, мечо грозде, исландски лишей, червени и черни боровинки, малина, къпина, сладка папрат и др.
  
• 
  Видове, характерни за субалпийските части, разпространени освен на територията на парка и във всички по-големи наши планини. Такива са Thymus sp. diversa, Euphrasia sp. diversa, Juniperus sibirica и др. Това са видове, към които има подчертан интерес за бране, тъй като на територията на парка формират сравнително големи по площ компактни масиви. Тези видове са подложени на умерен антропогенен натиск.
  
• 
  Видове, характерни за условията на парка, срещани сравнително по-рядко в останалите наши планини (предимно в националните паркове Рила и Централен Балкан). Такива са почти всички видове поставени под ограничителен режим на ползване или със защитен статут.
  
• 
  Видове, характерни за егречните съобщества. Това са видовете алпийски лапад, чувен и панонски лопен.
  

• 
  Видове под ограничителен режим на ползване.
  
• 
  Видове с висока потенциална продуктивност, формиращи компактни масиви на територията на парка. Това са сибирската хвойна, черната боровинка, мащерката, лечебната иглика, очанката, жълтият и петнистият кантарион и видовете характерни за егречните съобщества.
  
• 
  Видове, разпространени дифузно (необразуващи компактни масиви) на територията на парка. Това са видовете: горски енчец, горска тинтява, обикновен здравец, офика, възлесто живениче, лечебно великденче, дрян и др.
  
• 
  Видове, разпространени рядко или съсредоточени в една част на парка. Такива са видовете, характерни за буковите гори - мечи лук, беладона или видове като дилянката, ригана, червеното омайниче и др.