Национален парк пирин план за управление
Видове безгръбначни животни характерни за територията на парка
Изтегляне 5.32 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ephemeroptera
- Брой видове и богатство на таксоните Брой видове с природозащитен статус или с природозащитна стойност
- Видове, които трябва да бъдат предмет на специални мерки Икономически ценни видове
Видове безгръбначни животни характерни за територията на парка:Araneae - 321 вида от 28 семейства, което представлява 35% от видовете, установени в България. Най-многобройни във видово отношение са семействата: Linyphiidae - 80 (25%), Lycosidae - 33 (10,28%), Gnaphosidae - 26 (8%) и Salticidae 25 (8%) и родовете: Lepthyphantes (18), Pardosa (16), Philodromus (10) Clubiona, Zelotes и Xysticus по 9 вида. Разпределението на паяците в отделните части на парка показва предпочитание главно към североизточните склонове на силикатната и варовиковата части. Най-много видове са установени в иглолистния пояс. Myriapoda - 36 вида и подвида от 10 семейства и 8 разреда (Chilopoda - 21 вида и подвида от 5 семейства и 3 разреда; Diplopoda - 15 вида и подвида от 7 семейства и 6 разреда. Това представлява 20 % от видовете установени в България. Многоножките са разпространени главно в горските части на парка и по-малко в субалпийския и алпийския пояс на планината. Три вида многоножки са сравнително често срещани в субалпийския и алпийския пояс на планината Ephemeroptera - 2 вида от едно семейство, което представлява 2 % от установените в България видове. Odonata - Районът на НП Пирин е слабо проучен по отношение на одонатната си фауна. Проведените изследвания показаха, че одонатите достигат високо разположени езера, като Белеметско езеро (2400 м) , Долно Тодорино езеро (2400) и Тевното езеро (2512 м). Orthopterida - 63 вида (Orthoptera – 60, Blattaria – 3), което представлява около 30% от видовете в България. Най-много видове са известни от долините на реките Бъндерица и Демяница. Представители се срещат от долната граница на парка до най-високите върхове на планината (до 2850 м), като обитават всички растителни пояси в парка. Най-много видове обитават иглолистния пояс, но повечето от тях не са свързани с иглолистна растителност, а населяват горски поляни. Паркът е единствената територия в България, в която на пределната за правокрилите у нас височина 2850 м в алпийския пояс се среща комплекс от четири вида: Anterastes serbicus, Bohemanella frigida, Gomphocerus sibiricus и Aeropedellus variegatus. Това са всичките реликти между правокрилите в парка. Plecoptera – 40 âèäà oт 6 семейства, èëè 40% îò áúëãàðñêàòà ïëåêîïòåðíà ôàóíà. Íàé-áîãàòè âúâ ôàóíèñòè÷íî îòíîøåíèå ñà 2 ñåìåéñòâà - Nemouridae (16 âèäà) è Leuctridae (10 âèäà). Ðàçïðîñòðàíåíèåòî íà ïåðëèòå å ñâúðçàíî ñ íàëè÷íèòå âîäîåìè â Ïèðèí. Ïî òàçè ïðè÷èíà íàé-ñëàáî ðàçïðîñòðàíåíè â õîðèçîíòàëíî îòíîøåíèå òå ñà â ñóõèòå, âàðîâèêîâè òåðåíè íà сåâåðîçàïàäíàòà ÷àñò îò ïàðêà. Êàòî íàé-áîãàòи â êîëè÷åñòâåíî è êà÷åñòâåíî îòíîøåíèå ñå î÷åðòàâàò çîíèòå îò 1500-1600 äî 2000 ì í.в. Heteroptera - 323 вида от 28 семейства. В това число са включени 7 редки (стенотопни) вида, 6 ендемита, 67 реликта. Това е около 32% от известните за България видове. Най-богат е видовият състав на хетероптерите в северната част на парка, в района на резерват Баюви дупки–Джинджирица, която е най-добре проучена. С увеличаване на надморската височина видовият състав обеднява. Coleoptera - 639 вида и подвида (195 от Adephaga и 444 от Polyphaga) от 37 семейства. С най-много установени видове са Carabidae (137), Chrysomelidae (55), Staphylinidae (35) и Curculionidae (32). Най-добре проучени групи, с над 50% от видовия им състав в района, са Carabidae, Dytiscidae и Silphidae. Вероятно, територията на НП Пирин се населява от около 1800-1900 вида и подвида, принадлежащи на поне 50 семейства твърдокрили насекоми. Neuropterida - 25 вида (Neuroptera - 22, Raphidioptera – 1 вид, Megaloptera – 2 вида), което представлява 20% от видовете в България. При мрежокрилите сравнително богати на видове са семействата Hemerobiidae (кафявокрили златоочици) с 9 вида и Chrysopidae (златоочици) със 7 вида. Най-богатия на видове е род Hemerobius с 5 вида. Най-много видове са известни от долините на Бъндерица и Демяница. Предпочитаните от мрежокрилите хабитати са буковите и смърчовите гори и горите от черна мура. Hymenoptera - 36 вида от 11 семейства. Най-богато представено във фаунистично отношение е семейство Ichneumonidae - 17 вида от 16 рода. На второ място се нарежда семейство Formicidae с 4 рода и 6 вида. Особеност в хоризонталното разпространение е установяването на представителите на разреда в периферните зони на парка, равномерно във всички географски посоки. Като функция от това вертикалното разпространение на групата се характеризира с най-голям брой видове в ниските части от територията на НП Пирин, на надморска височина до 1500-1700 м. Trichoptera - 59 âèäà, ïðèíàäëåæàùè êúì 9 ñåìåéñòâà, което представлява 24% от установените в България видове. Ðàçïðîñòðàíåíèåòî íà ðó÷åéíèöèòå â Ïèðèí å ïðÿêî çàâèñèìî îò íàëè÷èåòî íà ïîäõîäÿùè ìåñòîîáèòàíèÿ. Êàòî òèïè÷íî âîäíè íàñåêîìè, òå ïðåêàðâàò ïî÷òè öåëèÿ ñè æèçíåí öèêúë â ñëàäêîâîäíèòå âîäîåìè - åçåðà, ìðåæàòà îò ñâúðçâàùè ãè ðó÷åè è ïðèòî÷íèòå ñèñòåìè íà ïî-ãîëåìèòå ïëàíèíñêè ïîòîöè è ðåêè. Ãîëÿìàòà ÷àñò от òåðèòîðèÿòà íà ïàðêà èçîáèëñòâà ñ ïîäõîäÿùè áèîòîïè è õîðèçîíòàëíîòî ðàçïðîñòðàíåíèå å ïîâå÷å èëè ïî-ìàëêî ðàâíîìåðíî; èçêëþ÷åíèå ïðàâè сåâåðîçàïàäíèÿò äÿë (ðåçåðâàò Áàþâè äóïêè-Äæèíäæèðèöà), êúäåòî ïðåîáëàäàâà êàðáîíàòåí òåðåí è âîäíàòà ìðåæà å ñèëíî ðåäóöèðàíà. Lepidoptera -116 вида (116 дневни, 333 нощни) от 24 семейства. Степента на проученост на групата в парка е около 40%. Гðóïàòà на дневните пеперуди å ðàçïðîñòðàíåíà âúâ âñè÷êè ðàñòèòåëíè ïîÿñè è õàáèòàòè â ïàðêà, като ñ óâåëè÷àâàíåòî íà íàäìîðñêàòà âèñî÷èíà áðîÿò íà âèäîâåòå íàìàëÿâà. Обитават предимно открити терени без да са привързани към дадения пояс. Mollusca - 89 вида, които принадлежат към 2 класа, 4 разреда и 27 семейства. Установените таксони съставляват 27,3% от малакофауната на България (без морските). Като се има предвид, че в Пирин няма подходящи местообитания за повечето сладководни мекотели, този процент, отнесен само за сухоземните видове (82 вида), е значително по-висок – 34,7%. Сладководните мекотели са представени във всички растителни пояси на Пирин. Преобладават сухоземните форми.
Ограничените ареали, ниската численост и силната уязвимост на троглофилните и троглобионтните форми при унищожаване на местообитанията им или изменение на условията в тях, обуславят високата им консервационна значимост. На територията на НП Пирин са изследвани някои пещери и пропасти главно в циркусите, Байови дупки, Каменитица, Бански суходол и Разложки суходол Характерен обитател е паякът Antrohyphantes rhodopensis, известен само от високопланински пещери в Пирин, Рила и Родопите. От изследваната територия са известни 6 вида охлюви (2 троглофилни и 4 троглоксенни форми), които често са елемент на пещерните съобщества и попадат под защита. Включени са в списъка на таксоните с консервационно значение.
Пирин 6.2. Обобщени данни за разглежданите групи безгръбначни животни в Национален парк Пирин
1.15.2. Риби
|