Национален съвет за тристранно сътрудничество



страница1/2
Дата21.08.2018
Размер0.58 Mb.
  1   2


Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Стенографски запис!


З А С Е Д А Н И Е

НА

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ

ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО
София, Министерски съвет – Гранитна зала
15 август 2013 година

Заседанието бе открито в 10.15 часа и бе ръководено от вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова.


ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Добър ден.

Политиката от тук нататък за провеждане, с Ваше съгласие, разбира се, е заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъдат напълно публични. Смея да твърдя, че ние слагаме като правителство началото на тази политика. Всички знаем, че по времето на служебното правителство на практика тристранен диалог нямаше и реални заседания не са се провеждали. Мисля, че това е изцяло наш принос за създаването на пълна публичност на заседанията на НСТС, за което много Ви благодаря, че и партньорите приеха нашето предложение.

Имате ли допълнителни предложения по изпратения Ви предварително дневен ред за днешното заседание?

Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаема госпожо вицепремиер, предлагаме да се обсъди днес една единствена точка – точка 1. По другите две точки считаме, че нещата още не са подготвени. Можем да депозираме становище. Говоря за актуализираната стратегия по заетост. Вярвам, че ако господин Адемов се запознае с нашите аргументи, ще разбере, че основанията ни са изключително аргументирани.

Точка 1 от дневния ред е тази, която всъщност е приковала общественото внимание. Това предложение е правилно.

ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми колеги, идеята да внесем Националната стратегия по заетост на днешното заседание на НСТС е свързана с факта, че срокът за приемането на стратегията беше март 2013 година. В стратегията е едно от условията за сключване на споразумението за партньорство с Европейската комисия. Трябва да направим всичко възможно в кратки срокове – поне до края на септември, тази стратегия да бъде приета. Тя е едно от условията за сключване на споразумение с Европейската комисия. От тази гледна точка, ако някой от партньорите има предложение по тази стратегия, ако е необходимо, ще съберем отново работната група. Моля да предложите какво трябва да направим, за да може да отговорим на това условие. Ако трябва, и на днешното заседание да предадете бележките си, тъй като трябва да вървим към приемането на стратегията.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Съгласно графиците ни с Европейската комисия имаме ли резерв от време да отложим обсъждането и приемането на стратегията за първите дни на септември.

РЕПЛИКА: Няма проблем в началото на септември да бъде приета стратегията. Но това ще бъде крайната дата, тъй като от там влизат много политики в оперативните програми и разпределение на средства по политики. Изключително важна е, за да имаме готова програма, с която да можем след това да комюникираме с комисията. Без стратегията няма възможност да направим това.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Още много малко яснота. Тази стратегия е наследство от едни предишни времена. В нея има твърде много постановки, които биха могли да бъдат предмет на дебат. Най-добре е този дебат да бъде воден най-напред на техническо ниво и едва след това – тук на политическо ниво.Ние рискуваме сега да влезем в едни доста спорни технически неща. Разбира се, че може в рамките на седмица – две отново да ги подготвим, така че да дойдат до тук.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Това, че досега тристранният диалог не е работил, не е наша вина. Сроковете с Брюксел текат за всички нас. Без тази стратегия поставяме под заплаха споразумението и оперативната програма, която ще го финансира. Ще помоля на техническо ниво всички участници – и тримата партньори, да направят всичко възможно до 1 септември 2013 година, да уточнят техническите въпроси. В началото на септември да го приемем в пленарен състав. Наистина това е нашата гореща молба. Т.е. тази точка отпада от дневния ни ред.

Д-р Тренчев, какви са вашите съображения точка 3 да отпадне?

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Наредбата за условията, по които страните следва да постигнат съгласие при командироване на работници, не е минала по реда си през комисиите, не е излязла като съгласие от Комисията по законодателство в НСТС. Нека да обсъждаме двете заедно. Между тях има зависимост и колаборация. Няма постигнато съгласие или поне няма път за излизане от проблематиката, която е постигната на предварителните заседания на работните комисии.

Предлагам да ги обсъждаме по същия ред заедно със стратегията. Да минат през комисиите в бърз порядък, за което имаме готовност.

ЧАВДАР ХРИСТОВ: По отношение на наредбата – към материала са приложени протоколи от заседания на Комисията по трудово законодателство, включително и становище, които са дали част от участниците в заседанията. Тази наредба за пореден път беше обсъждана през октомври м.г. Отделен е въпросът, че почти всички участници в Комисията по трудово законодателство към НСТС изразиха резерви към тази наредба. В този смисъл правя уточнение, че такъв документ е обсъждан. Друг е въпросът в каква степен на съгласие сме с него.

Съмнявам се, че и през септември да го обсъждаме, ще бъдем в степен на съгласие, тъй като, според нас, има дълбоки противоречия в нормативната база по отношение на понятието „командировка“.Ако не излезем от тях, няма да можем да стигнем до единно разбиране за това какво и как трябва да се уреди в наредбата. Дали въпросът ще бъде обсъждан през септември или днес ще обсъждаме тази точка от дневния ред, въпросите са принципни. Отново ще се натъкнем на тези въпроси и при едно отложено обсъждане на материала.

ХАСАН АДЕМОВ: Ще направя коментар във връзка с казаното.

Очевидно е, че става въпрос за преглед на цялостната уредба, която е свързана с всички наредби за командироване. Ако създадем работна група, която да направи преглед на четирите наредби, които се отнасят за командироване, а може да има и други, тогава можем ли тази наредба, която е за командировки в страни от Европейския съюз във връзка с предоставяне на услуги, да я разгледаме извън този контекст. Да оставим възможност за преглед на останалите наредби или това не е възможно? Това е конкретен въпрос.

ЧАВДАР ХРИСТОВ: Доколкото разбирам, отговорът на господин Адемов е насочен към мен.

Ще навлезем по същество на проблема. Има много сериозно объркване в нашето законодателство, особено в Кодекса на труда, по отношение на използваните понятия. Правните фигури по своята същност и съдържание на командировани и изпращани са много различни. Това смесване на фигурата на командирования с други подобни, близки и сродни фигури идва от разбирането на директивата за това кои са командированите работници. С възприемането на тази директива в нашето законодателство беше направено доста механично. Задълбочава се смесването на тези понятия и се получава един правен хаос, който представлява възел, който трябва да се опитаме да развържем най-напред на законодателно равнище. Имайте предвид, че фигурата на командироването се използва и при регулацията на други отношения – на т.нар. „служебни правоотношения“ в някои други сфери на обществените отношения.

Въпросът не е само да прегледаме четирите наредби, а да огледаме въобще командироването и сродните фигури и да се опитаме да ги отграничим, да ги заложим такива, каквито те са, в закона като едра правна регулация и от там нататък да се прави детайлизиране в подзаконовата нормативна уредба.

Лично аз считам, че има няколко текста в наредбата, които са напълно годни да бъдат употребени. Не зная с какво е свързано притеснението от това, че ще се забави приемането на тази наредба. И в момента се регулират отношенията от закона и действащите наредби. Имаме правна регулация. Би следвало внимателно, отново казвам, да се преценява. Въпросът не е дали днес или през септември, а какво ще обсъждаме по повод на командироването.

ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, промените в Кодекса на труда са приети преди две години. Минали са две години откакто са приети промените в Кодекса на труда. Тази наредба досега трябваше да бъде факт. Въпросът е: има ли някакви релевантни срокове, в които трябва да приемем тази наредба. Зная, че в Европейската комисия дискусията около директивата не е финализирана, няма съгласие. Ако смятате, че няма някакви срокове, в рамките на които трябва да се вместим, за да приемем наредбата, това е едно. Ще помоля господин Мирославов да каже няколко думи по отношение на това дали има срокове.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаема госпожо заместник-министър председател, уважаеми господа министри, уважаеми представители на социалните партньори. Аз съм председател на Комисията по трудово законодателство. Мога да потвърдя казаното от господин Христов. Два пъти тази комисия е разглеждала наредбата. Друг е въпросът, че някъде може да е сбъркано и е представен протокол на нашите колеги от КТ „Подкрепа“.

Що се касае до становището на КНСБ, изразено от господин Чавдар Христов, да, може би в Кодекса на труда има понятие „командирован“, което се употребява за командирован в страната. Има командироване извън страната, има командироване някъде другаде. В конкретния случай обаче единствено и само в изпълнение на съответната директива има командироване в страни от Европейската икономическа общност и то само в сферата за извършване на услуги. Тази наредба в никакъв случай няма да доведе до по-голямо объркване от това, което в момента съществува. А ако трябва да се прегледа цялата нормативна уредба по командироване, това означава не промяна в наредбите, а промяна в нормативния акт – Кодекса на труда, и след това да се направят съответни промени в тези наредби. Това е нещо, което, според мен, ще отнеме поне още една година. Имайте предвид, че през октомври м.г. тази наредба беше внесена в Националния съвет за тристранно сътрудничество. От тогава досега поради това, че ту работи Националният съвет, ту не работи – наредбата стои.

Не зная дали неприемането на наредбата няма да доведе до някои големи неприятности. Спомнете си преди две години, когато една българска фирма беше хваната в Холандия за това, че изнася работници в сферата на услугите. Глобата беше жестока по отношение на холандското предприятие. Глобата беше и жестока по отношение на нашето предприятие. Тази глоби бяха наложени, защото не беше сключено споразумението между страните – кой ще ръководи, кой няма да ръководи и т.н. В тази наредба всичко това подробно е описано. Подробно е описано и онова, което трябва да договорят страните, когато предприятието изпраща свои работници в чужбина.

Считам, че тази наредба би могла да се приеме. Когато се направят съответните промени в Кодекса на труда, а може би и в други нормативни актове, тогава да се направят и промени във всички останали наредби.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря на господин Мирославов.

Искам да Ви попитам следното. Правилно ли разбрах думите на министъра, че в момента на европейско ниво се приема нова директива по този въпрос.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Директивата за командироването е много спорна. Почти цяла година продължава спор по директивата.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Т.е. имаме ли действаща директива?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Има действаща директива.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Това означава, че се обсъжда промяната. Т.е. промяната се обсъжда не само при нас, а и в Брюксел.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: В наредбата се обсъждат въпроси, които са с договорка между работодател и работник. Евентуалните промени в директивата няма да се отразят.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Това има много сериозно отношение и по положението на работниците, когато са в чужбина.

Представителите на работодателите имат ли мнение по този въпрос, тъй като това касае и тях?

ВАСИЛ ТОДОРОВ /Българска търговско-промишлена палата/: Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми министри, заместник-министри, действително по тази точка сме подготвили становище, което ще депозираме при вас. Имаме доста резерви по отношение на текста. В проекта за наредба за вкарани текстове, които третират предприятията за временна заетост, които излизат извън нормативния текст на Кодекса на труда, който дава законова делегация на Министерския съвет да нормира съответните обществени отношения. Считаме, че в отделни части на наредбата, които ще представим на вашето внимание, следва този проект да бъде преработен.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Предполагам, че си давате сметка за последствията, ако се продължи без нормативна уредба, за които говори господин Мирославов, че могат да бъдат санкционирани още български фирми на територията на Европейския съюз, ако се нарушава европейското законодателство. След като и двете страни са против…

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Благодаря, госпожо вицепремиер. Всички тук говорим едно и също нещо, обяснявайки си, че другият като че ли другият не е много прав. Излагаме абсолютно едни и същи тези, виждания, наблюдения и т.н.

Наредбата, за която много говорим, има пет члена, една допълнителна и три заключителни разпоредби. Такова нещо спокойно нещо може да бъде работено, доработвано. Всички чухме, че има поредица забележки, че има голяма степен на несъгласия. Това го казаха и работодателите. И ние тук го потвърдихме. Друг е въпросът кой от какъв ъгъл е погледнал на проблема. Колко време ни трябва – питам аз, за да погледнем отново една наредба с пет члена, една допълнителна и три заключителни разпоредби. Каква драма ще стане, ако ги погледнем още веднъж, господин Мирославов?

Пред себе си имам протоколи, за които твърдите, че ги нямам. Но аз ги имам. В тях е записано: не се приема, има съгласия, има различия и т.н. Какво пречи да се погледне още един път? Това е нещото, за което пледираме. Това не е някаква драма.

Господин Мирославов, разбирам Ви, че Вие като председател на комисията, най-малкото от патриотизъм сте длъжен да браните това, което тя е създала. Нека, все пак, да хвърлим още едно око на текстовете.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Моля да ме извините. Не искам да влизам в спор пред Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Моето изказване беше в резултат на изказването на господин Чавдар Христов. Той не каза да се разгледа още един път наредбата, а каза да се прегледа целият Кодекс на труда в частта му за командироване. В никакъв случай това няма да отнеме един ден, а ще отнеме най-малко 6 – 7 месеца. Това са моите възражения. Няма никаква пречка. Ако сме постигнали съгласие с едната комисия, нямаше сега да бъдем тук. Всички знаят, че съгласието в подкомисиите вече изключва събирането на НСТС.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Д-р Адемов също предлага да отложим обсъждането на тази точка.

ХАСАН АДЕМОВ: Очевидно е,че на днешното заседание няма как да решим този въпрос. Нека на следващото заседание в комисията да се опитаме да потърсим решенията, които да обединят работодатели и синдикати, за да може да вървим напред.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Тази точка се отлага също.

Стигаме до точка 1, която засега остава. Всъщност разбирам, че вчера при нас е получен протокол от комисия, която е обсъждала проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година. Прието е с пълно съгласие предложението. По правилата за работа на Националния съвет за тристранно сътрудничество предполага, че ние не го гледаме в пленарен състав.

От заседанието на комисията са отсъствали представители на КРИБ. Ако те нямат против, точката може да отпадне.

Имало ли е други отсъстващи от заседанието на комисията? - Не

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: Да. Ние не присъствахме на вчерашното заседание на комисията, тъй като е насрочено в много кратък срок. Колегите са били в отпуск.

Нашето официално становище по актуализацията на бюджета е дадено. То не е променено от това, което е заявено към момента. Ние говорим за не подкрепа на бюджета. Изложили сме аргументите си по актуализацията на бюджета за 2013 година. Аргументите ни са изложени. Те са изложени не толкова до актуализацията, колкото до обстановката, в която се предлага и се говори, и различните сигнали, които се подаваха – от информация, че ще се работи без промяна на бюджета до един излишък в бюджета, а след това до голям дефицит.

Според нас, не се направи нужното дебатиране и прозрачна процедура за това как ще се разходват средствата. Нямаме ясна информация какъв е списъкът на просрочените задължения, на кого се дължи, какво се дължи и за какво се дължи, как ще се плаща, графика, по който ще се изплаща.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Давам думата на министъра на финансите господин Петър Чобанов, за да представи проекта.

ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.

Уважаеми социално-икономически партньори, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин министър, ние публикувахме нашата позиция по мотивите за ветото, с което на практика ги опровергахме. Те са наречени „принципни“, но на подобно ниво „принципни мотиви“ означават политически мотиви. В тях не намираме мотиви, които атакуват по същество – правно или конституционно, това, което предлагаме като актуализация. Не можем да се съгласим с постановката, че е наложено частично вето. Частично вето върху бюджета няма, особено когато се засягат параграфите за приходи, разходи и дълг. Знаем, че тези числа са свързани помежду си и отмяната на което и да е от тях води до невъзможност да се изпълнят останалите. Като цяло, се запознах и с протокола от заседанието на Постоянната комисия по бюджетна политика на Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който са изложени нашите мотиви.

Ще споделя пред вас, а за да остане повече време и да можем да Ви изслушаме, а също и вашите позиции, нашата позиция какво би се случило без актуализация на бюджета, т.е. на практика, ако ветото не бъде отхвърлено от Народното събрание.

Приетата от Народното събрание актуализация на Закона за държавния бюджет е свързана както с неблагоприятното развитие на основните макроикономически индикатори от началото на годината, така и с рисковете за изпълнение на бюджета и най-вече по отношение на данъчните приходи въпреки предприетите от правителството частични мерки за подобряване работата на приходните администрации. В същото време липсва гъвкавост в частта на разходите по бюджета като възможност за отговор на натиска върху бюджетната позиция от очертаващото се неизпълнение на приходите. Нещо повече. Фискалната политика, която се е водила до момента през последните години и която би се водила и тази година, има процикличен характер, т.е. ограничават се разходите, което влияе негативно върху икономиката. Води до допълнително свиване на колективното потребление и негативно влияние и върху без това ниския икономически растеж. Както видяхме от вчерашните експресни данни на Националния статистически институт такъв икономически растеж вече липсва. Нещо повече. Допълнителен аргумент е и липсата на практика през второто тримесечие на годината на номинално нарастване дори и на брутния вътрешен продукт. Там разликата спрямо същото тримесечие на миналата година е само 111 милиона, което представлява около 0,6 на сто, т.е. говорим за номинално нарастване само от 0,6 на сто, от което е ясно, че заложеното нарастване на приходите в размер на 8,6 на сто по отношение на данъчните приходи няма как да бъде изпълнено.

Липсата на разходни буфери и възможности за ограничаване и преструктуриране на разходите след средата на годината налагат неотложно увеличение на разходите и то само за най-неотложните потребности, свързани с погасяване на просрочените задължения, както и с осигуряването на допълнителен ресурс за социално подпомагане и за облекчаване тежестта върху потребителите на електроенергия от развитието на възобновяемите енергийни източници.

Отражението на очакваните негативни ефекти както от страна на приходите, така и от страна на разходите води до приспособяване на бюджетната позиция и увеличение на дефицита до 2 на сто, който остава в разумни граници, които съответстват на законово допустимите граници по този показател.

Накратко, какво би се случило без актуализация на бюджета?

Първо. В случай, че не бъдат одобрени предвидените допълнителни средства в размер на 40 милиона лева, ще се постави под риск изпълнението на бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2013 година, тъй като и в предварителните разчети имаме доста голям бюджетен недостиг. Средствата са необходими за обезпечаване на социалните плащания за най-уязвимите групи граждани. Без актуализацията на бюджета ще се продължи политиката на правителството на ГЕРБ да се замразят крайно необходими социални плащания - в някои случаи за четвърта поредна година.

Второ. Работниците и служителите няма да може да получат ваучери за храна в размер на 40 милиона лева, като тази допълнителна подкрепа им е необходима, особено през есенно-зимния сезон, когато разходите им нарастват, а квотата преди актуализацията беше изчерпана отново поради недобро бюджетиране.

Трето. Безработните от уязвимите групи, които с рисков контингент, няма да получат допълнителни 8 милиона лева за програми за заетост. Лишени от подкрепа ще бъдат младежи, хора с увреждания или лица в предпенсионна възраст.

Четвърто. По отношение на бизнес средата и възможностите на бизнеса да прави инвестиции и да разполага с необходимите средства. Без актуализацията държавата няма да може да се превърне отново в коректен платец към бизнеса, тъй като няма бюджетирани средства за разплащане на просрочените задължения. При тази хипотеза много вероятно е да се повтори ситуацията от 2009 година, когато държавата не разплати задължения към бизнеса в големи размери, което се отрази на влошаването на бюджетната позиция на начислена основа, но се отрази и особено неблагоприятно върху икономическия растеж. Припомням, че през четвъртото тримесечие на 2009 година имахме спад в реалния брутен вътрешен продукт в размер на 7,6 на сто, който е най-голям за последните десет години.

Пето. Няма да е възможно връщането на просроченото ДДС, което към края на май беше в размер на 320 милиона лева и натоварва бюджета с допълнителни разходи за лихви. Вчера на страницата на Министерството на финансите публикувахме тези разходи за лихви, които в последните няколко години почти достигат 100 милиона лева, т.е. това е един допълнителен ресурс, който излиза от бюджета поради факта, че държавата не е била коректен платец и не е връщала на време данък върху добавена стойност.

Шесто. Без актуализацията на практика се блокира бюджетната процедура за 2014 година и тя се поставя на една основа, която не съответства на реалността и по този начин не могат да бъдат добре посочени и дефинирани фискалните цели, а без актуализацията на бюджета тези цели няма да бъдат реалистични.

Седмо. Предвид очаквания нисък фискален размер към края на 2013 година без актуализацията и изчерпаната законова възможност за нова емисия на дълг през първите месеци на 2014 година могат да възникнат ликвидни затруднения, свързани с плащания по дълга в размер на над 600 милиона лева и при извършване на авансовите плащания по директните плащания в размер на около 1 милиард лева, които ще бъдат разположени по някакъв начин във времето. Ако не бъде увеличен лимитът за новопоет дълг от 2 на 3 милиарда лева, рискуваме в края на текущата година равнището на фискалния резерв да бъде под регламентираното в Закона за държавния бюджет ниво в размер на 4,5 милиарда лева, а при извършване на посочените плащания в началото на следващата година в зависимост от това колко от тях ще бъдат извършени тогава, фискалният резерв може да бъде в интервал от 1,6 до 3,5 милиарда лева, което ниво сами разбирате, че ще бъде твърде недостатъчно и дори по-негативните сценарии няма да бъде достатъчно за покриване, така или иначе, на средствата, които са необходими да бъдат постоянно във фискалния резерв по отношение на сребърния фонд. Припомням, че там трябва да има и други резерви, които да формират самия фискален резерв. Като цяло повишаването на лимита за новоимитиран дълг няма да доведе до по-високо равнище на дълга, а общият брутен дълг, който е предвиден в оригиналния бюджет в размер на 14,6 милиарда лева, а се налага по това увеличение поради емисията – 800 милиона лева през февруари, която изчерпва този лимит.

Освен това без актуализация блокираме възможността да диверсифицираме, да търсим нови източници за този дълг, като излезем на международните пазари с цел да оптимизираме самия дълг, самата му цена и да не натоварваме прекалено вътрешния пазар, която очакваме, че при едно евентуално съживяване на икономиката отново банките ще започнат да кредитират. Такива са нашите очаквания. При изпълнение на програмата и при едно коректно отношение към бизнеса отново икономиката ще може да заработи.

Ще помоля да споделите вашите аргументи в това отношение .

Благодаря за вниманието.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря на министър Чобанов.

Откривам форума за дискусия.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Ще си позволя няколко въпроса преди да изразя мнение. След като беше внесен законопроектът за актуализация на бюджета едновременно излязоха нови данни в това число за забавянето на икономиката през второто тримесечие ръст на годишна база едва 0,2%, но отрицателен тренд спрямо първото тримесечие минус 0,1%. Излязоха и данни за изпълнението на бюджета за първото полугодие и за инфлацията, която всъщност е дефлация пореден месец. Дали са оценени тези нови факти, защото на нас ни се струва, че и така планираните актуализирани проходи е трудно да бъдат изпълнени и какви са всъщност подходите и възможностите, ако това се случи да се вместим в предлагания нов дефицит от 2%?

Втори въпрос, предвид това, че все пак ветото е факт, не коментирам мотиви и аргументи, приемаме го че то е факт. Има повишена чувствителност обществена на тема прозрачност и информираност. При тази ситуация дали има възможност и не е ли по-добре, знаем, че това не е практика и не се правило до сега, но тези неотложни и непредвидени разходи, където отива цялото увеличение на разходите да бъдат малко по-подробно разписани? Тоест, пак да остане известна сума за неотложни и непредвидени, защото не ги знаем, защото непредвидени и не можем да ги отложим и затова са неотложни. Но там има такива, от сега знаем за какво са предназначени – тези 85,6 милиона за компенсиране на т.нар. зелена енергия, което всъщност е индиректно подкрепа на крайните потребители – цената на електроенергията. Те биха могли да бъдат отделени в отделно перо. Тези социални разходи, които също така се предвиждат да бъдат завишени. Тоест, не е ли възможно да се извлече пък тази полза, след като ветото така или иначе е факт?

Второ, припомням, че преди повече от три години Тристранният съвет предложи, а правителството тогава прие 60 антикризисни мерки, една от тях беше държавата да въведе и поддържа регистър на задълженията си към бизнеса, ежемесечно задълженията по ДДС и на тримесечие да обновява задълженията си по неизплатени изпълнени обществени поръчки, при това не само камо число, а и диференцирано, за да е ясно и всеки обект и субект на такова неизпълнение да види себе си в този списък. Дали не е време с три години закъснение и предвид именно на чувствителността на обществото на тема информираност и прозрачност това решение да бъде изпълнено, то не отменя?

РУМЯНА ГЕОРГИЕВА: В основната част казах нашата позиция, като цяло и според нас може би трябваше да се търси опит, възможности за съкращаване на по-неприоритетните разходи и да се види кои са неефективните разходи и възможностите, които да се правят там. Това, което вече беше споменато и от господин Велев – именно за прозрачността, информираността и различните данни и информация, които се подават и получаваме, регистъра със задълженията, който не съществува. Също така и просроченото ДДС. Няма сайт или официална регистрация, статистика, откъдето да може да се следи какви са задълженията по това, тай като цифрите които се пускат в публичното пространство са различни. Бяха 320 милиона, което се декларира към 29 май, което излезе като информация. Така че това са нашите бележки. Не е съгласувано с бизнеса, когато се говореше за тези мерки и различната информация и липса на прозрачност са основните аргументи и притесненията, както и аргументите постоянно се менят и променят визията си, неубедителни са за нас.

Опасенията са ни, както винаги сме защитавали бизнеса, от допълнително натоварване на бизнеса – политика, която сме водили при предишното правителство и сме изказали негативно становище, когато сме имали тези опасения.

ВАСИЛ ТОДОРОВ: Ще ми позволите едно изречение да кажа извън темата във връзка с възобновената дейност на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Изразявам и нашето удовлетворение от възобновяването на работата на съвета, тъй като този орган въпреки консултативните функции, въпреки ограничения кръг от въпроси, с който се занимава, трудово-правни, осигурително-правни въпроси за жизнения стандарт, считаме, че е един важен и може да бъде полезен инструмент за намаляване на социалното напрежение в обществото.

По отношение на темата за изменение и допълнение на държавния бюджет подкрепяме отделни положителни аспекти в предложения законопроект, като неувеличаване на преразпределителната роля на държавата, оптимизиране на разходите по бюджетите на ведомства, неувеличаване на данъците, запазване на фискалната стабилност. Разглеждаме въпросната дискусия с ветото от гледна точка и на особения момент, в който се намираме сега в рамките на годината. След като бъде затворена тази бюджетна процедура правителството ще бъде задължено да открие нова бюджетна процедура по отношение на изработването на проекта за държавен бюджет за 2014 година. Затова разглеждаме тези послания, които бяха направени във ветото на президента и в тази насока с оглед дискусиите за новия бюджет. В началото на годината след оставката на предишното правителство имаше доста предложения по въпроси, свързани с поемане на допълнителен държавен дълг. Тогава ние се изказахме отрицателно, винаги сме имали принципно резерви.

Към настоящият момент обаче ситуацията е променена, тъй като има вече статистически данни за по-бавните темпове на изпълнение на приходната част. Също така ситуацията е различна от гледна точка на това, че има ново управляващо мнозинство, ново правителство с нова програма. Голяма част от мерките на новото правителство подкрепяме. Примерът е с обявената мярка за изпълнение на просрочените задължения с разплащането на просрочените задължения към бизнеса. Разбира се има мерки и идеи, които ние подкрепяме, както е случая с идеята за увеличаването на минималната работна заплата. Така че от тази гледна точка считаме, че трябва да се даде възможност на правителството да осигури ресурс за изпълнение на своята управленска програма. Ще депозираме становище с няколко въпроса, които считаме, че би било добре в рамките на дискусията по ветото да бъдат конкретизирани. Считаме, че трябва да има много строг контрол при разходването на средствата за социалните плащания. Тоест тези средства да бъдат насочени, да бъде гарантирано, че ще бъдат насочени към тези, които действително се нуждаят, а не да бъдат изплащани на лица, които са безработни, работоспособни са, но в същото време нямат никакво намерение или желание да се връщат на пазара на труда и разчитат изцяло на подкрепата и плащане от страна на държавата. Трябва да се предвидят стимули и гаранции тези хора да се върнат на пазара на труда.

Благодаря ви за вниманието.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Има ли други изказвания от страна на работодателите?

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми социални партньори, налага се може би за пореден път, макар и с по-нови аргументи, но да повторя част от позицията на Стопанска камара. Те не се променят, поне в основната си част от основното становище, представено от нас на 9 октомври миналата година. Тогава на едно становище от порядъка на 4 страници ситно изписан текст ние възразихме срещу философията на тогава проекта на бюджет за 2013 година, включително влязохме в известен дебат с колегите от синдикатите доколко може да се разчита на потреблението, като двигател на икономиката и оттук на заложените бюджетни приходи. Заложеният значителен ръст на вноса, който трябваше да обезпечи нарастващото потребление през тази година.

Всички тези аргументи и статистика за първото полугодие, включително и данните за второто тримесечие от миналата година, като че ли потвърдиха тези наши аргументи. Ние тогава в много радикален план, критичен план по-скоро възразихме срещу свръхоразмерените приходи, изобщо на цялата макрорамка, която е обект на дискусия в общественото пространство и едва ли нещо кой знае какво ново можем да добавим към това.

Новото обаче – това, което беше споменато вече и от колегите е скромните постижения на нашата икономика, дори спрямо ръстът, който реализира икономиката на еврозоната, изобщо на Европейския съюз. Ако се огледаме в страните, които са около нас – Румъния, други страни извън Европейския съюз, тук на Балканите ще видим, че българската икономика е много назад и в регионален план и в общоевропейски план по отношение на своите възможности за растеж и оттук за подкрепа и на доходи, които не са свързани с труд най-вече.

От тази гледна точка за пореден път ние подкрепяме мотивирано необходимостта от актуализация на Закона за държавен бюджет за 2013 година. Това, което и на предишни срещи сме изразявали, този дебат и това време, което употребихме включително и на експертно ниво, включително разбира се извън формата на социалния диалог може би щеше да бъде по-полезно ако бяхме дискутирали дневният ред на реформите. Защото ние сме склонни да подкрепим и допълнителен дефицит, както се предлага с тази актуализация само срещу конкретни стъпки, срещу конкретни реформи, които в следващата година, в следващите бюджетни периоди да увеличат т.нар. фискално пространство пред възможностите на страната да реализира едни или други политики.

Ако в същото това време, в което ще се гласува тази актуализация на бюджета утре и в предстоящото време не вървим към радикални реформи, които да осигурят това фискално пространство, възможността икономиката да заработи, да генерира повече приходи, в това число бюджетни приходи и повече заетост, ние се опасяваме, че задачата се усложнява и за 2014 година ще бъде много по-сложно от тази, която в момента разискваме.

Така че още веднъж да обобщя – дефицит да, но срещу реформи. Няма да давам примери, вие знаете колко нереформирани публични, бюджетни сфери имаме. Да спомена здравеопазването, образователната система и то не само средното образование, началното и основното. Знаете проблемът с ранноотпадналите. Нека да спомена резултатите, които постигат българските ученици спрямо учениците в съседните балкански страни. Нека да спомена висшето образование с 53 акредитирани университета, висши училища, за една малка страна като България. Където и да пипнете вие всички знаете, че срещаме проблеми и тези проблеми са и проблеми на бюджетната сфера в това число. Неефективни публични разходи. И може би си заслужава, ние сме го предлагали и друг път, бюджетите, т.нар. програмни бюджети на част от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити да бъдат обсъждани в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Там знаете че се залагат цели, крайни резултати, които да се постигнат със съответните средства и ми се струва и това не е просто лично становище, то официално е изразявано, че вероятно дори само на нивото на съответната ресорна комисия от такъв дебат според мен се нуждаем.

По отношение на един въпрос, който възникна и в хода на дебата – т.нар Сребърен фонд. Този дебат беше воден по повод на едно предложение на предишния финансов министър и ми се струва, че тогава не използвахме докрай възможността дебатът да доведе до конкретни решения. Имам предвид необходимостта от сключване на договор между Министерство на финансите и Българска народна банка така че средствата на Сребърния фонд да се класират на международните пазари. Доходността от съответните операции да постъпват в Сребърния фонд, респективно фискалния резерв, а не в бюджетните приходи под формата на разпределена печалба на БНБ. Законът е основа и практика и в по-предишни години съществува и е въпрос само на политическа воля и разбира се на съответни разчети как това се отнася по съответните пера, какво се компенсира.

В заключение, може да се проследят и протоколите от 9 октомври какви позиции отделните страни и организации са взели тогава. Даже аз доколкото си спомням някои от организациите изобщо не взеха позиция. Това е проследимо в стенограмите на съответното заседание. Така че ние не страдаме от липса на прозрачност, даже бих казал, че доста подробен дебат се състоя, включително и в публичен план, включително и с този повторен или потретен дебат по отношение необходимостта от актуализация.

Не на последно място тази актуализация ще осигури допълнително фискално пространство за покриване на разходи и в пенсионно-осигурителната система, ако се наложи съответните трансфери да бъдат направени спрямо едни по-високи нива, ако обстановката и развитието на приходите във второто полугодие, включително и в осигурителната система наложи подобна стъпка.

Така че нека с това да приключа, с извинение за повторението на много от аргументите, които са слушани в този формат и от други формати и по друг повод.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Да, наистина последователността в позициите е гаранция за обществен авторитет, точно така е.

Аз искам да дам думата на министъра на финансите след като се изказаха всички работодателски организации за кратък коментар и отговор на въпросите,

ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря, госпожо вицепремиер. Уважаеми дами и господа, като цяло това отговаря на част от мотивите. Намалението на данъчните приходи с 555 милиона, както е заложено в актуализацията на бюджета представлява наистина вдигане на летвата, за което господин президентът настоява в своите мотиви. Като цяло не смятам, че това отслабва дисциплината на приходните агенции, тъй като когато се поставят цели все пак трябва да бъдат реалистични и това го разглеждаме като една по-възможна цел от тази, която е поставена в бюджета. Наистина забавянето на икономиката през второто тримесечие на годината е факт, не че беше особено се ускорила и през първото, но през второто виждаме, че резултатите са още по-слаби. Като цяло това го отдаваме, тоест – разглеждаме като едно временно забавяне, още повече, че от страна на Еврозоната и то от най-големите страни в нея започват да идват по-окуражаващи сигнали. Отдаваме го на периода около провеждането на изборите, период при който като цяло знаем, че инвестиции се забавят, като цяло знаем, че икономическата активност не е висока. Точно поради факта да го превърнем в такъв наистина период на временно забавяне предприемаме и всички мерки, не само актуализацията и възможността да дадем глътка въздух на бизнеса и на хората чрез допълнителните плащания към тях, а и чрез останалите мерки, с които да повишим предсказуемостта в икономиката, конкуренцията в икономиката и да се опитаме да изградим наново бизнессредата, която е разрушена. Тоест, като отговор на въпроса. Да, до известна степен излезлите данни водят до допълнителни рискове по отношение на изпълнение на приходите, но като цяло това до голяма степен е включено в очакванията, тоест – този период второто тримесечие, че ще е забавена икономиката поради фактите, които изложих. Но наистина 555 милиона само намаление на данъчните приходи разглеждаме като амбициозна цел, но за тази цел се вземат и необходимите мерки за подобряване работата на приходните агенции и Министерство на финансите имаше възможност няколко поредни седмици ясно да посочи инициативите и мерките, които предприема в тази област. И като цяло това, на което ще се набляга е и събирането на стари задължения, които се дължат към приходните агенции, тъй като например по Данък добавена стойност има декларирани неплатени задължения в размер на около 450 милиона лева, като 70% от тях са горе-долу в месеците, които съответстват на второто тримесечие, някъде до края на май. Тоест, оттук нататък при събирането на приходите е поставена ясна цел да се събират изцяло новодекларираните на практика задължения, но и част от старите също влизат в конкретните разчети и месечни цели на данъчната администрация, като е въведена на практика по отношение на ДДС ежедневна отчетност и докладване на седмична база какво точно се случва по отношение на ДДС и на останалите данъци.

Като цяло исканията са за повече прозрачност и изпълнение на стари решения по отношение на мерки против кризата. Като цяло публикувахме вече два типа анализ на състоянието на Данък добавена стойност. Единият беше месечен анализ към юли, тоест – точно колкото ДДС сме върнали, какво е било състоянието в началото на месеца, какво е в края на месеца и на какъв тип фирми по отношение на обороти, малки, средни и големи е върнат този ДДС. Като цяло смятаме, че поради факта, че имаме там отношения, които представляват данъчна тайна ние не можем да публикуваме имената на тези фирми, на които се връща или на които се дължи съответно ДДС, но можем да ги категоризираме по този начин, с което смятам, че правим сериозна крачка в посока прозрачност. Освен това беше публикуван и един анализ като цяло какво се е случвало по месеци и в определени моменти на годината на ДДС, не само просрочени, но този, който текущо се дължи за един период от 2009 до средата на 2013 година, с което смятам, че наистина допринасяме в посока на прозрачността.

По отношение на тези разходи, които така или иначе са ясни за какво ще бъдат извършени, те са посочени и в самите мотиви към закона. Тоест, ясно е, че тези 85,6 милиона наистина ще отидат за компенсиране на крайните потребители, тези 40 милиона ще бъдат насочени към социални разходи. Доктор Адемов имаше неколкократно възможността да посочи точно към какви социални разходи ще бъдат насочени.

По отношение на справката за просрочените задължения на министерства и ведомства, като цяло ако искате мога да представя на вашето внимание и конкретните числа. Като цяло там е ясно, че министерствата, те са и посочени в мотивите, основно министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на правосъдието, са генерирали определени просрочия. Като цяло ще се съобразим и с препоръките, които получихме в дискусията да не бъдат насърчавани недисциплинирани сфери, тоест – предстои един много сериозен разговор да кажем по отношение на натрупването на просрочени задължения на Военномедицинска академия и как този процес да бъде овладян във времето.

По отношение на прозрачността на практика другата справка, която имаме, исканията на министерствата до края на годината за възникнала необходимост за допълнителни бюджетни средства са в размер на 513 милиона. За съжаление разполагаме само със 160 милиона като ресурс за удовлетворяване на част от тези искания. Тоест, това поставя самите министри, защитавайки тези искания пред Министерския съвет, а и публично, тъй като постановленията на Министерския съвет за отпускане допълнителни разходи ще бъдат публикувани и отчитането им, изразходването на средствата ще се следи чрез месечните анализи и отчети за състоянието на държавния бюджет. Поставя ги на една конкурсна основа един спрямо друг на практика, тъй като всеки ще трябва да защити този разход.

Освен това, както вече беше представено ние предприехме мерки за оптимизиране на разходите чрез свиване на разходните тавани на някои министерства, което доведе до един допълнителен ресурс от 60 милиона лева. Като цяло е ясно, че при подобни искания, които далеч надхвърлят възможностите. Продължаваме процеса на оптимизиране на разходите на министерствата с цел повишаване на тяхната ефективност и текущо. Тоест, ясно е, че тези разходи, които могат да се спестят, те ще се спестят и няма да бъдат извършени, за да се вместим в амбициозната бюджетна цел, която си поставяме независимо, че дефицитът изглежда малко по-голям и е в размер на 2%, но както казахме той съответства на законовите норми и не нарушава на практика фискалната стабилност. Тоест, съкращаването на разходите е в ход и ще продължи да бъде в ход, ако се обърнем към критиките на КРИБ, просроченото ДДС, публикуваме и периодично ще публикуваме тези анализи.

По отношение на това дали постоянно ни се сменят аргументите, те не се сменят постоянно, просто на възникналите въпроси в хода на дискусията им отговаряме с цел да не останат неизяснени, неизяснена ситуация, неизяснени позиции. Визията не е сменена, визията е, че държавата трябва да бъде предсказуем партньор, да се плаща навреме, включително и по ДДС и че държавата трябва все пак да обърне внимание и на социално-чувствителните групи и да отдели някакъв ресурс в тази трудна ситуация и за тях.

По отношение на останалите послания, които бяха излъчени тук, да – наистина и аз мога да се съглася, че намирам продължаването на тази дискусия и след приемането на актуализацията за малко излишно и до известна степен това наистина представлява загуба на време, което можеше да бъде използвано в посока дискусия на необходимите реформи и стартиране на нормалната бюджетна процедура за 2014 година. За съжаление докато не сме наясно каква точно е базата, на която стъпваме тази дискусия няма да бъде пълноценна.

По отношение на възможностите на българската икономика, за съжаление в последните години наистина потенциалният растеж на икономиката сериозно намаля и тези стойности на икономически растеж и липсата, която получаваме не са голяма изненада в това отношение. Ясно е, че там имаме три основни фактора – труд, капитал и технологии, които трябва да адресираме с конкретни мерки. По отношение на капитала или възможностите за инвестиции на бизнеса смятаме, че подобряването на бизнес средата с всички мерки в правителствената програма и с това държавата да стене предсказуем партньор ще даде възможност за повишаване на тези инвестиции и да адресира фактора капитал. Доктор Адемов може да ви каже за всички мерки, които се предприемат и по отношение на другия основен фактор труда, а по отношение на технологиите също там в правителствената програма и с възможностите на европейските средства за следващия програмен период смятаме, че ще адресираме и този фактор на дългосрочния растеж.

Мисля че до голяма степен адресирах направените забележки.

ХАСАН АДЕМОВ: Колеги, аз искам да кажа само няколко неща във връзка с тези социални разходи, които по принцип президентът приема. Искам да направим много важно уточнение – това не са допълнителни пари за допълнителни социални разходи. Това са пари по недостигащи пера във връзка със социални плащания, които са гарантирани със закон. И няма по-прозрачно разпределение на тези социални разходи, защото всички тези разходи са визирани в съответните закони. Тук пред себе си държа една справка за това, което е заложено по бюджета за 2013 година, за отчета към 30 юни 2013 година и разликата до края на годината. Тази разлика е 40 милиона лева – толкова, колкото сега актуализацията на бюджета предвижда като разход на Министерство на труда и социалната политика.

Що се отнася до идеята за прозрачност, тя непременно води към едно сравнение с актуализацията през 2010 година, защото ако не се направи това сравнение тогава аргументите и мотивите на президента сякаш някак си няма да бъдат разбрани. Какво имам предвид? През 2010 година парите предвидени за неотложни разходи са увеличени 14 пъти. От 87 милиона са увеличение на 1 милиард 230 милиона, като само 365,5 милиона от тези пари са изхарчени по така наречения прозрачен начин със съответните пера в § 3 на Преходните и заключителни разпоредби в Закона за държавния бюджет. 783 милиона са изхарчени незнайно как или по-точно с ПМС. Сега изведнъж да облечем едни дрехи прозрачни и да кажем, че това правителство има презумпцията да ги изхарчи непрозрачно някак си не се връзва и затова аз не искам да повтарям повече аргументи от гледна точка на прозрачност, защото не съм съгласен с презумпцията за виновност, че това правителство ще ги изхарчи тези пари непрозрачно. Непрозрачно няма как да ги изхарчи, защото има постановление на Министерския съвет, с което постановление всички тези разходи трябва да бъдат надлежно обяснени и разяснени в тези постановления, по които ще отидат тези разходни пера.

Що се отнася до възможността тези 286 милиона да бъдат като резерв за непредвидени и неотложни разходи това е част от възможността за гъвкаво поведение на правителството и на Министерство на финансите, защото без такава гъвкавост не може, дори 100 хиляди лева да потрябват, както каза министърът на финансите скоро, да няма откъде да ги вземем тези пари. Не може да има такава държава, която да няма възможност за такава гъвкавост.

Последното, с което завършвам. Доктор Тренчев ще ви кажа, че преводът на думата вето от латински на български означава забранявам. И другото, което е като част от политически аргументи изглежда създава се впечатлението, че аргументите по същество нямат никакво значение, а по-важен а аргументът на господин президента, който казва – власт, власт възпира. Това са го казали по време на буржоазните революции Джон Лок и Монтескьо. Те са казали – власт, власт възпира по време на един разговор помежду си точно за разделението на властите, но в случая впечатлението е не да се връщаме назад в историята, връщам се назад в историята, за да кажа, че сега усещането е, че вместо власт, власт да възпира, власт опозиция подпира. Съжалявам, че го казвам, но това е истината.

АСЯ ГОНЕВА: Ще започна с едно уточнение. Тук се говори за ветото на президента, но всъщност ние сме поканени да обсъждаме проекта на Министерския съвет за актуализация на бюджета от юли месец. Така че КНСБ няма да обсъжда мотивите на президента нито неговото право доколкото той има такова по конституция. Също така ми се ще да започна с едно несъгласие по отношение на казаното преди малко от министър Чобанов, че поредните дискусии по тази актуализация са губене на време, което бихме могли да употребим за разговори по бюджета за следващата година.

Не съм съгласна с тази Ваша теза, господин министър, затова защото дългогодишната практика на работа в Националния съвет за тристранно сътрудничество върху бюджетите на правителството се състои в един много простичък акт. Праща ни се бюджетът, идваме на заседание, казваме своето несъгласие. Като правило синдикатите не го подкрепят, бизнесът го подкрепя и нищо различно от това не се случва. Това че сега водим този дебат по актуализацията за мен е чудесно, защото вие отсега знаете какво не ни харесва в този бюджет и какво бихме искали да видим в следващия. Така че наистина независимо от изхода на утрешното заседание в парламента ние би трябвало да продължим тази дискусия. Разбира се преди да дойдем тук на това високо ниво е хубаво да ни захраните, главно Министерство на финансите и не само, тъй като става дума за правителствени политики, на експертно равнище, за да се опитаме да се разберем едни други предварително – вие какво искате да направите, ние дали сме склонни да ви помагаме в това, което вие бихте желали да направите. Тук ще се позова и на нещо, за което стана дума на заседанието онзи ден на специализираната комисия. Там беше изразено становище на експертния състав на тази комисия, че е хубаво незабавно да започнем един дебат по данъчната политика, нейните цели, нейното развитие в бъдеще, тъй като колкото и да викат някои „ура“, че ни сме били някакви първенци световни в данъчната сфера, КНСБ отдавна твърди, че това не е така. Няма такова съотношение приети косвени данъци каквото, ако използвам една позволена думичка от предхождащия Ваш колега, за нас е малоумно.

Връщам се към становището на КНСБ по актуализацията на бюджета. Ние многократно сме завили, че този бюджет се нуждае от актуализация. Смятаме, че тя трябва да бъде доста по-дълбока от това, което вие ни предлагате. Отиването към по-висок дефицит за нас е една нормална стъпка, ако искаме да отворим пространство, както се изразиха колегите, за да направим някои неща, които четири години бяха заметени под миндера.

Вярно е, че числото 2 е записано в един закон, но те и законите не падат от небето, ние сами ги творим. И убедено считаме, че не е редно тогава, когато виждаме ясни потребности в страната, както по отношение на икономиката, стимулирането в образованието, ред други дейности, да се придържаме само за това, защото сме в един момент решили, че за този момент това е било едно релевантно число. Така че споделяме до голяма степен вашите мотиви за необходимостта от подобни стъпки, но заедно с това смятаме, че бихме си спестили взаимно, а и най-вече вие и политическите сили, които ви подкрепят, много критики и много дебати. Ако този проектозакон освен с тези мотиви, които сте ги приложили беше придружен с едни писани ангажименти за това какви конкретни мерки се предприемат по отношение на подобряване на събираемостта. Аз може би защото съм пристрастна към осигурителната система ужасно се дразня, когато говорейки за приходните агенции, особено за НАП единствената дума, която чувам са данъци, ДДС, сякаш че осигурителните вноски ги събираме по полето – там също има сериозен проблем. Това, което до този момент ми е известно е за евентуално 90 милиона несъбрани приходи до края на тази година, но като виждаме какво се случва и какво показва практиката можем да се окажем и пред по-големи проблеми. Така че наистина използвам случая, за да кажа, че специално КНСБ държи да получим, може би сме пропуснали в отпускарския период, споменахте, че нещо сте изложили, представили и т.н., но за нас е важно ние да видим този списък на мерките и много държим вътре в тези мерки, които предвиждате ясно да личи какво по отношение на данъците и какво по отношение на осигурителните вноски, които са за мен поне с по-голям приоритет дотолкова, доколкото при тях не бива да има еластичност, защото няма еластичност при осигурителните плащания, никаква. И вие това го разбирате много по-добре от мен.

Какво не ни удовлетворява? Няма да изненадам никого, това е тази социална част. Това, което току-що каза министър Адемов боя се, че обществеността не го разбира. Може би е опасно да се разяснява затова, защото факт е, че се предвиждат, заделят додават едни 40 милиона, които просто не са допълнителни, не е нищо радостно. Остават ни 40-те милиона към ваучерите, които не ни дават нищо от това, което би трябвало да се случи, защото тези 40 милиона те попълват дупката, която е до сега до септември. Те не дават възможност за до края на годината да се изпълни ваучерната програма. Доколкото съм информирана и колегите, които в КНСБ работят по този въпрос много пъти са давали анализи, които доказват, че всъщност няма някакви особени загуби за бюджета и обратно – чрез ДДС през ваучерите се компенсират тези разходи, които пък бюджетът трябва да направи за ваучерните програми.

Както вече водещият делегацията съобщи на медиите ние ще си търсим като наследство обещанието на мандатоносителя за нова минимална работна заплата от 1 октомври тази година. Колкото и да твърдят колегите от отсрещната страна, че потреблението нямало значение и за да се развива икономиката ние сме убедени в обратното не само защото така си мислим и така разсъждаваме, а защото и много известни и световни икономисти твърдят подобно нещо и предлагат мерки в тази посока.

Това, което не ни достига в сегашната актуализация е естествено социалното направление, но не само чрез програмите, които управлява Министерство на труда и социалната политика, но и чрез това, което хората получават през държавното обществено осигуряване. Не можем да продължаваме да си затваряме очите за това, което се случва с хората, които получават минимално обезщетение за безработица, а те са преобладаващата част от тези, които въобще получават обезщетение. То не само, че не отговаря на принципите и изискванията на Конвенция 102, там знам че ще се оправдаете и ще кажете, че не сме ратифицирали тази част, не сме я ратифицирали точно защото им даваме за бог да прости едни 180 лева, които имаха някаква относителна 60% стойност, когато заплатата беше 240 минимална. Сега обаче трябва да предприемем нещо и струва ми се сме длъжни в есенно-зимния период, когато по естествен начин се увеличават разходите на всички домакинства да подкрепим хората, които са на това обезщетение и техните семейства, защото убедена съм те в една голяма част от случаите са в доста по-тежко положение, отколкото някои хора, които се подписват от години на едни ведомости в системата на социалното подпомагане.

Стана вече дума за търсенето на възможност за еднократно плащане към пенсиите. Ще продължаваме да настояваме с всички възможности, които имаме и като ваши партньори тук и през Надзорния съвет на НОИ, но е задължително да бъде предприето това действие, тъй като случващото се от 1 април тази година не може дори да изглади онова, което хората загубиха през предходните няколко години. Зная че вие имате аргументи по повод целевото подпомагане, но аз твърдя, че там няма особено разширение. На един предишен наш разговор Ви помолих да получим обяснение откъде идват тези 60 хиляди допълнителен обхват, нямам никакви доказателства за подобно нещо. Това, което ми беше изпратено по ваша поръка за мен е неубедително. Няма никаква сигурност, че 60 хиляди нови случая ще бъдат обхванати по този ред.

Смятаме, че по отношение пазара на труда трябва да бъдат направени едни допълнителни усилия от порядъка на около 9 милиона. В подробното становище, което сме връчили на миналата наша среща, сме описали някои от важните програми.

Завършвам с това, че има кървящи рани, за които бюджетът не бива да си затваря по никакъв начин очите, тъй като те ще продължат да загниват. Говорим за държавната подкрепа, свързана с дълговете е гаранциите за покриването по отношение на НЕК и Холдинг“БДЖ“.

КНСБ неколкократно, дори многократно, малко повече дори, отколкото на някои им е приятно, поставя този въпрос. Колкото и да сме обвинявани в някакви социо-комунистически виждания, смятаме, че „Национална електрическа компания” ЕАД няма никаква вина за това състояние на нещата и държавата е длъжна да обърне внимание на този въпрос.

Ще настояваме и за вашата намеса по отношение на застраховките живот, които са задължителни в определени сфери на заетост. Знаете какво преживяхме преди известно време в един рудник. Самият министър на труда там прекара десетина дни в очакване на добра развръзка, която, за жалост, не се получи. Но така или иначе десетки хиляди застраховки живот не са влезли в сила по наша преценка и това не може да продължава така, не може бизнесът да решава сам дали да изпълнява закони или да не ги изпълнява.

„Български пощи“ е също такъв проблем. Това е една държавна функция, която не може държавата да си позволи да прехвърли в частни ръце и да не гарантира и в най-отдалеченото кътче на страната, колкото и малко хора да има в него, правото което е свързано с наличието на пощенския клон. Тук искам да кажа, не стана дума за ситуацията с НЗОК, но там също трябва да се положат усилия. Понеже казах „НЗОК, държа да кажа още едно изречение. Ненавиждам думата реформа, защото Митко Бранков, говорейки за реформи каза, че имало проблеми в здравеопазването и че там трябвало реформа. Аз обаче твърдя, Митко, че ние там имаме проблеми благодарение на реформата, защото реформа в здравеопазването ние правихме толкова дълбока, че обърнахме всичко с хастара нагоре. Сега вече трябва да преосмисляме това, което сме направили, а не да го задълбочаваме, тъй като се оказа, че търговската логика е в полза на определени лица, но не и на обществото като цяло.

Така че, нека поне ние да се опитаме тук да не си служим с това клише, любимо на някои институти от някои външни за националния съвет структури, а да говорим конкретно какво в една или в друга област трябва да бъде направено, като се стараем по-малко да хулим администрацията, защото и това, което вие искате – подобряването на качеството на услугите, то не става от компютрите. Ако пред компютъра не стои човек, а той работи в администрацията, няма как да се случва и обслужването на населението. Струва ми се, че сме стигнали предела на охулване на държавната администрация, предела на рязането на държавната администрация и ми се иска веднъж завинаги в Националния съвет за тристранно сътрудничество да си направим една табличка, в която да стоят конкретни числа колко са работещите в държавната администрация и що е това администрация и дали пенсионното производство е държавна администрация, защото Дянков и Любо Стефанов го набутали там, или то си е производство, дали социалното подпомагане е държавна администрация и трябва ли да режем и там глави, крака и ръце, или говорим за нещо различно, за да можем заедно да защитаваме онова, което ни е нужно и, разбира се, да се отърваваме от това, което може да даде икономии на ресурс, без да засяга качеството на живот на хората.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господа министри, социални партньори, колеги, аз виждам, че господин Адемов искаше да навлезем в етимологията на думите. Напълно съм съгласен, господин Адемов. Терминът вето се използва за първи път в Римския сенат и всъщност означава правото на един магистрат да се противопостави на решението на друг магистрат. Да не стигаме в подробности, че то е абсолютно и отлагателно, да не даваме квалификации на латински, май от присъстващите ние сме учили латински в първи курс в Медицинска академия, но - по същество.

Нашата позиция беше огласена. Впрочем, това е една позиция, която е била огласена почти година, а тя е следната.

По повод актуализацията на държавния бюджет за настоящата година, „Подкрепа“ държи да напомни своята позиция по проектобюджетните закони за 2013 г., обявена преди повече от десет месеца на сайта на Конфедерацията и внесен официално на 9 октомври 2012 г. в НСТС, която гласи следното:

„Ние считаме, че очакваните приходи в консолидирания бюджет са силно надценени и неизпълнени и поради това изразяваме загриженост, че през второто полугодие, а именно сега, ще се наложи да се потърсят нови и допълнителни приходоизточници, за да се покрият предвидените разходи.“

Край на цитата. Преди година почти е казано.

Нещо повече, ние многократно определяхме бюджета като предизборен и планиран за половин година, тоест до парламентарните избори. Изразявахме


Каталог: document library
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница