Национален съвет за тристранно сътрудничество

В официално разпространената на 15 октомври 2012 г. декларация „Подкрепа“ изрази острото си възмущение от действието на вицепремиера и министъра на финансите Симеон Денков Дянков, който взриви социалния диалог с приемането без дискусия на данък върху лихвите по депозитите на гражданите и на бюджета на НЗОК. По този повод ние настояхме за пореден път да бъде освободен от състава на правителството Симеон Денков Дянков и сезирахме Върховния административен съд да отмени приетите от правителството актове.

Поради това „Подкрепа“ категорично счита, че актуализацията на Дянковския бюджет е неизбежна и няма алтернатива.

В същото време ние подкрепяме необходимостта от разпределение на бюджетните средства, да се осигури по-голяма прозрачност, като конкретно предлагаме на официалната страница на Националната агенция по приходите да се обяви на кого колко просрочени задължения и ДДС се погасяват и връщат и какви задължения към персонала имат тези фирми. На база на такава информация ще се създадат по-благоприятни условия синдикалните структури в тези фирми да изискват от работодателите погасяването на просрочените заплати, осигуровки и други социални задължения и да използват всички законови възможности, за да защитят хората на наемния труд.

„Подкрепа“ счита, че при актуализацията беше пропусната възможността още сега да се предприемат някакви спешни мерки, които не изискват много средства, но които биха подпомогнали хората да преодолеят нарастващата бедност. Така например считаме за задължително да се увеличи минималният размер на обезщетението за безработица, което да се определи в размер на 60% от минималната работна заплата за страната, а именно, 310 лева, защото сегашният минимален месечен размер на обезщетението е с около сто лева по-малък от определената от правителството линия на бедност – 247 лева.

Освен това следва да напомним, че ние подкрепихме увеличението на минималната заплата от 01.01.2013 г. от 290 на 310 лв. Настояхме в средата на годината за ново етапно увеличение от 310 на 330 лева, което считаме, че е реалистично да стане в началото на октомври и което ще намали значително броя на работещите бедни.

По повод бюджета на следващата година ние настояваме да започна обсъждането на мерки за усъвършенстване на пенсионния модел, минималните осигурителни прагове, колективното трудово договаряне, приемането на обективни критерии за определяне на минималната работна заплата за страната и нова система за енергийно подпомагане.

Ще помоля господин вицепрезидента да ме допълни за някои други мини, които се задават.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: По-скоро искам да добавя две приказки по една тема, която тук беше спомената, макар и в друг контекст, да речем, доплащането на пенсионерите допълнително по Коледа, което се практикува обикновено и възможните приходоизточници в него в рамките на един по-широк контекст. Това нещо спокойно може да се случи чрез намаляване на ставката по допълнителното задължително пенсионно осигуряване и насочването на средствата в солидарния стълб.

Друг е въпросът, че една такава стъпка ще ни даде възможност да решим този проблем трайно и окончателно – такъв, какъвто той съществува.

Надълго и нашироко може да се обсъжда защо това нещо трябва да се направи, но това днес не е цел на нашето събиране. Във всеки случай, може да се помисли за тази стъпка, като начало намаляване на ставката по допълнителното задължително пенсионно осигуряване с по-нататъшно придвижване в тази посока и трансформирането на фондовете по допълнителното задължително пенсионно осигуряване в доброволни такива. Понеже сме за пазарен фундаментализъм, по-пазарно и по-фундаментално от това не може да има – всичко да бъде доброволно и пазарът да определя кой къде и при какъв интерес ще участва в тая система.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Довършвам. Не желаем да обсъждаме ветото на президента. За мен това е един чисто политически акт, а по закон, уважаема госпожо вицепремиер, ние нямаме право на политическа дейност. Но никой не може да ни отнеме правото да нямаме мнение по въпроси, които касаят хората и най-вече държавния бюджет, тъй че сме се възползвали от това право и аз ще предам официално нашата позиция по бюджета. А вие като политици му мислете с тези крамоли, противоборства, дандании, че държавата междувременно, искам да ви кажа, че стремглаво се спуска по нанадолнището, нещо, което ще търпим до известна степен, след което ще бъдем принудени да реагираме. Не казвам кой е крив, кой е прав. Който е крив, ние сме му искали оставката още когато е трябвало и никой друг не е посмял да го направи.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря на доктор Тренчев. Министрите искат ли да вземат изказвания по двете изказвания?

Министър Чобанов, заповядайте.

ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря. Уважаеми дами и господа, по отношение на изразеното несъгласие, може би е така, тъй като несъгласие, дали е загуба на време или не, може да съм се изразил малко по-остро, отколкото е трябвало, но вие сами знаете, че имахме възможност да обсъждаме самата актуализация, макар и не в легалната й и официална форма, която обсъждаме днес. Права сте, има необходимост от тази легална и официална форма и аз се радвам, че тя вече съществува и дава възможност за един такъв диалог, но на практика самата актуализация знаете, че в Министерството на финансите се проведе подобна среща, въпреки че беше неофициално. Такава беше ситуацията, тъй като Националният съвет за тристранно сътрудничество тогава не функционираше.

Това, което прави впечатление наистина в повечето становища, изказвани тук е, че тези съмнения, тоест явни становища, че ще трябва актуализация, си бяха налице още през октомври - ноември миналата година. Тогава аз също в друго свое качество изразих същите съмнения по отношение на приходната част и по отношение на това, че този бюджет няма как да издържи по начина, по който е създаден.

По отношение на предприятия като „Национална електрическа компания” ЕАД, Холдинг „БДЖ“, „Български пощи“, категорично не сме ги пренебрегнали като отношение. Напротив, непрекъснато водим, по отношение най-вече на БДЖ и на Пощите водим разговори с министъра на транспорта с конкретни разчети, конкретни възможности какво трябва да се направи в тази посока. Все пак за „Български пощи“, колкото и да изглежда недостатъчно, успяхме да осигурим 2 милиона, тоест да задвижим процеса по отпускането на тези два милиона, да могат да бъдат използвани от самите „Български пощи“. Иначе е ясно, че проблемите там са много сериозни.

Конкретно по отношение на „Национална електрическа компания” ЕАД се радвам – което е благоприятно и за икономическото развитие, че износът се отпуши и има възможност да постъпват средства, които малко от малко да облекчат състоянието в тази насока.

Мисля, че по основните социални виждания – ще дам думата и на доктор Адемов.

По отношение на НАП това, което се прецени за ДДС към момента, е анализът, който публикувахме, тъй като становището, което имаме е, че не можем да публикуваме фирмите име по име на коя колко се дължи. Тоест, данъчна тайна представлява.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Законът не позволява.

ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Да, но да фиксираме някакъв период, който има конкретни ориентири в зависимост от декларирането и после плащането на данъка, дори да фиксираме някакъв период. Затова се спряхме на варианта, при който посочваме размера на фирмата според оборота и оттам на кои колко ДДС е възстановено, колко и как се променя общото салдо по отношение на това, което се дължи.

По отношение на коледните добавки, както с министър Адемов заявихме нееднократно, продължаваме да търсим възможност това да се случи и при наличие на такава възможност ще имаме коледни добавки за пенсионерите, но мисля за социалните неща да му дам думата на него.

ВИКТОР СЕРОВ: Зам-председател съм на АИКБ и председател на Българския съюз на частните предприемачи „Възраждане“. Ние подкрепяме актуализацията на бюджета. Считаме, че това е право на правителството и не само е право, но в конкретната ситуация е и необходимост, както стана дума тук от изказванията на преждеговорившите.

За нас обаче особено важни са средствата, които в размер на 1 милиард да бъдат използвани максимално ефективно с оглед на това, те да не потънат в отново неефективни разходи, както се е случвало неведнъж досега. Имам предвид няколко неща.

Считам, че на първо място трябва да се положат усилия тези средства да отидат за намаляване на безработицата и откриване на нови работни места. Нямам нищо против да се плаща да се увеличават минималните обезщетения за безработица и т.н., но според мен далеч по-важно е да се откриват нови работни места. Това може да стане чрез бизнеса, тоест, според мен си струва да се помисли за схема, по която срещу ангажимент за откриване на нови работни места средствата да се насочват в посока към бизнеса. Как точно може да стане това, разбира се, е въпрос на размисъл, но считам, че това ще бъде далеч по-ефективно, отколкото просто да дадем някакви пари на някой, който е нуждаещ се, тъй като нуждаещите са наистина много.

На следващо място, стана дума тук неколкократно за това разплащане с бизнеса. Спор няма, че ще бъде непрозрачно. За мене няма как да стане, така че да бъде непрозрачно. Но идеята е тук тези пари да отидат в малкия и средния бизнес по възможност. Казвам го, защото на нас ни е известно, че монополистите в България до голяма степен предопределят и бизнеса в страната. Сигурен съм, че тези задължения, които висят, в много голяма степен са задължения към големи фирми. Може би министър Чобанов ще ме поправи, но, примерно да вземем строителството. Известно е, че 5% от фирмите всъщност осъществяват 95% от обществените поръчки. В този смисъл може би наистина е разумно да се намери формата, от която без да се нарушава законът, в смисъл, без да се публикуват задълженията на държавата към определени фирми и предприятия, все пак да се изнесе на страницата на НАП колко са разплатени и на кого. Така може би ще спазим закона, но всъщност ще дадем и една прозрачност за това кой всъщност получава парите. Много важно е според мен и това, да насочим, да осъществим максимален контрол върху неефективните публични разходи, тъй като ето, тук става дума за НАП, за БДЖ и т.н., за мините също. Да, всичко това определено е важно, но на нас ни е известно, че всъщност причината за това „Национална електрическа компания” ЕАД да е в това състояние е именно неефективно управление. Знаем къде отидоха парите. В този смисъл ако наистина се създадат условия за ефективен контрол, и то от страна на държавните институции, мисля, че смисълът от тази актуализация ще бъде наистина голям.

В заключение, аз подкрепям мнението на синдикатите, че трябва да се увеличава потреблението и съм оптимист за трето тримесечие и за четвърто на годината, както и за следващата година дотолкова, доколкото нашата икономика е пряко свързана с европейската, а европейската, както стана известно от снощи, вече дърпа напред. Сигурен съм, че догодина, следващата година ще бъде по-добра от тази, дори още, ще си позволя да прогнозирам и трето, и четвърто тримесечие – ще видите, че ще бъдат по-добри, отколкото това, което отчитаме сега. Така че според мен правителството може да се позволи тоя дефицит, дори да прозвучи еретично, да го увеличи до известна степен при условие, че го насочи ефективно, за ефективни разходи, тоест разходи, които да доведат до принадена стойност.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Всъщност стана ясно, че и това, което социалните партньори знаеха от ноември месец, други научиха наскоро, а някои още не са научили, ще научат по-късно, а това е, че този бюджет не може да бъде изпълнен. Асоциацията на индустриалния капитал в България също има на своята страница от ноември месец публикувано становище, в което е казано, че БВП, ако изобщо нарасне, ще е много под 1%.

Междувременно се случиха и други събития, които изискват актуализация на бюджета. За нас няма алтернатива. Продължаваме да смятаме, че приходите и след актуализацията ще бъдат напрегнати и това в никакъв случай не трябва да доведе до административен произвол от страна на данъчните органи, от страна на органите на НАП за събиране на всяка цена, независимо от това, дали наистина се дължат. Тук визирам солидарната отговорност. Понякога се събират данъци не оттам, където се дължат, а оттам, откъдето могат да се вземат, което води до съдебни дела. Много често държавата губи тези дела и плаща с лихви. Но лихвите не са такива, каквито биха били по външния заем, а три пъти, четири пъти по-високи.

Относно завишаване на разходите, ние сме асоциация, която винаги изразява консервативно мнение по дефицита. Малко е известно, но наш е приносът в Закона за устройство на бюджета той да е 2%. Когато вицепремиерът Симеон Дянков, министър на финансите тогава, дойде в Асоциацията на индустриалния капитал в България да търси становище и подкрепа за пакта за финансова стабилност, там беше записано числото „3“. Наше предложение беше да бъде „2“, тоест да имаме резерв до маастрихтските критерии. И сега подкрепяме тази своя позиция, тоест бюджетният дефицит не трябва да преминава, според нас, тези 2%, за което се изисква напрегната работа и по отношение на приходите, и по отношение на разходите.

Относно валчерите, разбира се, че подкрепяме това предложение. Нещо повече, в проектобюджета по наше и на синдикатите също предложение бяха увеличени от 160 на 200 и на 180 и в последния момент не е ясно за нас защо те бяха намалени на 160. Даже ние и сега не знаем защо са намалени, защото бюджетът, който гледахме в НСТС, имаше увеличение на валчерите, а този, който влезе в парламента – намаление, така че - това е извън коментара - това следва да се направи.

Относно новия дълг, безспорно фискалният резерв трябва да бъде поддържан под санитарния минимум и малко се говори за това, но като се сумират числата Сребърният фонд плюс Фонд „Козлодуй“ плюс Фонд за гарантиране на вземанията на работници и служители, какво се получава и дали не се нагазват и тези фондове, ако фискалният резерв не е на необходимото минимално ниво?

Казахме вече, че върху един нов заем, и ние смятаме, че на външния пазар е по-добре да се търси, и от гледна точка на поддържане на достатъчна ликвидност в страната, и от гледна точка на очаквана по-ниска цена. При всички случаи тази лихва, пак повтаряме, е в пъти по-малка от лихвата, която държавата дължи за неизпълнените си ангажименти. Но това, което лесно се разбира, е това. Но това е по-малката беда. По-голямата беда е, че когато държавата не се разплаща с предприятията, те не се разплащат с работниците, не се разплащат със свои подизпълнители и това води до един многократно усилващ се ефект в икономиката, който генерира допълнително безработица, генерира закриване на фирми.

Ползата от обсъждането на този въпрос за нас е очевидна. Тя се състои в това, че се повишава информираността, ако щете, и компетентността. Ние видяхме, че и много непредубедени хора си задават въпроса защо трябва да увеличаваме лимита за дълг, като ние от Европейския съюз ни ги върнаха 800-те милиона? Те не разбират, че това е празен оборот, който изчерпва лимита. Такова изказване направи директорът на Икономическия институт у нас. Много държавни мъже се изказват абсолютно неподготвени на тая тема също. Тоест, изострената обществена чувствителност, това, което за специалистите от Министерството на финансите наистина е пределно ясно и те не смятат за нужно да го коментират и обясняват, защото е очевидно за тях, за много хора излезе, че не е така и трябва да се отдели време, за да няма, поне непредубедените хора да бъдат наясно. Това, разбира се, не трябва да отнема и да не е за сметка на същностната дискусия по реформите, по споразумението за партньорство, по Закона за обществените поръчки, по регулаторните режими, от които дискусии се нуждае според нас не в по-малка степен обществото.

Ние подкрепяме актуализацията на бюджета. Смятаме, че няма алтернатива. Препоръките, които изказваме, се съдържаха и в нашите въпроси, тоест да има повече прозрачност. Не смятаме обаче, че е добра идея да се публикуват ежемесечно всички фирми със задълженията им по ДДС и не смятаме, че това е информация, защото това са десетки хиляди фирми. Кой какво ще види в тоя масив точно? Кой каквото търси може би.

Освен това, тази информация ежедневно се променя. ДДС се внася, декларира, възстановява всеки месец. Но смятаме, че е възможно да се публикуват задълженията по обществени поръчки, защото те възникват веднъж на две години за една фирма, а не всеки месец, на две години 24 пъти примерно. Тези задължения по обществени поръчки ако не се публикуват персонално за всяка фирма, винаги има съмнение, че този агрегиран сбор голяма част от тях се изтървава, не са декларирани. Припомням пак, това е решение на НСТС.

Втората препоръка е безусловно да се изпълняват законите. Това важи и за социалните разходи, предвид Закона за социални разходи, това важи и за своевременното възстановяване на ДДС, това важи и за изпълнение на договорите, които държавата е сключила. Да, не трябва да се допуска сключване на такива договори, които не са бюджетирани, но след като това вече е факт, това не е упрек към вас, това е станало преди вас, но след като това вече е факт, да се спрат плащания по тези договори е абсолютно недопустимо, защото даже и това да са големи компании, те имат малки компании подизпълнители, а те пък дължат заплати на работниците си. Тоест държавата трябва да си изпълнява договорите, трябва да спазва законите. Затова е нужна съответната ликвидност.

Трето, пак повтарям, имаме съмнения, че и в този си вид ще могат да бъдат изпълнени приходите. Необходимо е да се ускоряват реформите и да се търсят резерви в съкращаване на административните разходи в разходите в сферата на сигурността. Там министърът на вътрешните работи – остана някак си незабелязано, но анонсира добър подход – 15% съкращаване на разходите, в пъти намаляване на разходите за послушване. Тоест това трябва да се насърчава очевидно и да се търсят там резерви при неизпълнение на приходите, а и за увеличаване на някои необходими разходи.

Завършвайки, относно минималната работна заплата, нашата позиция е категорично против ново увеличение през тази година. Тя за последните две години нарасна 40%. В същото време имаме дефлация, имаме анемичен ръст на БВП, клонящ към нула. Нямаме икономически основания да се търси ново увеличение на минималната работна заплата.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Много кратка реакция. Тя беше предизвикана от изказването на госпожа Гонева. Абсолютно права е тя, за огромното мнозинство от българския народ много думи са изпразнени от съдържание или са със сменено съдържание и случаят с думата реформа е точно този, и основателно вероятно, защото начинът, по който се правени вероятно новите форми - от форми отиваме на нови форми, реформи, вероятно не радват никой от нас тук в тази зала и мнозинството от българския народ като краен резултат.

Това съвсем не означава обаче, че реформи не трябва да се правят. Отказът от такава позиция щеше да бъде обоснован и аргументиран, ако имахме високи нива на икономически растеж и дори в сегашната ситуация на икономическа криза спрямо останалите страни членки на Европейския съюз, Еврозоната, другите Балкански страни случаят не е този, ако имахме трима работещи и осигурени на пълно работно време срещу един пенсионер, а не едно към едно съотношение и т.н. В този смисъл само припомням работата, която беше започната от Министерството на финансите по регулаторните режими.

Много има какво да се прави там и колегите от синдикатите също не очаквам изобщо, че не биха подкрепили този подход. Само един пример. Трябва ли министерствата да се занимават с разрешителни режими, да издават разрешителни лицензи, или това е работа на изпълнителните агенции? Тоест работата на министерствата е да контролират изпълнителните агенции по отношение на администрирането на лицензионните и разрешителните режими, включително от гледна точка на обективност, ограничаване на корупция и т.н., възможност за административно обжалване съответно за бизнеса, което в момента не е възможно, ако съответният разрешителен режим се администрира от министерствата. Оттук нататък можем да говорим много, много за необходимостта от реформи и този дебат по никакъв начин не бива да бъде отклоняван и слаган настрана, реформи, които да водят, както беше споменато и от колегите, до ограничаване и постепенно намаляване във времето на бюджетирани и неефективни публични разходи, първи път. Втори път, реформи, които – споменахме го вече – които да облекчат бизнеса в генериране на икономически растежи нови работни места. Знам, че е обща позицията, но този дебат е принципен и отказ според мен от него и за сегашното правителство, и за следващите правителства няма как да се откажем от този дебат и натиск в тази посока.

Още една реакция. По отношение на предлаганите и одобрени антикризисни мерки, голяма част от които неизпълнение (социалните изпълнени, тези, които бизнесът предложи, разбира се, компромисно приети, краткият преглед на тези антикризисни мерки е РМС № 180/2010, показва, че това, което трябваше да генерира повече приходи в бюджета, което трябваше да облекчи бизнес средата, то като че ли не се случи за разлика от социалните мерки, в кавички, разбира се, но не само в кавички.

Регистърът на ДДС е една такава мярка. Да, може би действително става дума за персонализиране на фирмена информация, което е неподходящо, но агрегирането на тези данни на ниво икономическа дейност, втори - четвърти знак, сигурно е възможно и полезно за всички нас и би създало необходимата прозрачност за това, как върви процесът по администриране на приходите, да речем, от ДДС.

Само един пример. Бяхме предложили регистър на цялото държавно имущество, отдадено под наем, арендувана земя и т.н., публичен регистър и не виждам тук какви ограничения могат да съществуват, на кой каква земя е дадена, под каква арендна вноска, държавна земя. А защо не общинска земя? Вероятно колегите помнят дебата в НСТС. Една служителка на Министерството на земеделието и храните ни убеждаваше, че това не можело да стане бързо и лесно, че изисквало софтуер, че изисквало обществена поръчка и аргументите бяха все от този род, за да не стане, за да не се случи, за да не се осигури тази нужна прозрачност и за бизнеса, и за обществото като цяло. Така че в повечето случаи дори не става дума за някакви големи трудности, за много средства и харчене на обществени средства и за обществени поръчка. В конкретния случай става дума за една екселска таблица и за разпореждане до земеделските служби за получаване на тази информация в страната в случая. Така че е въпрос на воля и на административна хватка много често, а не толкова на харчене на пари и на други възможности.

ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Мога да се съглася с много голяма част от изложените аргументи. По отношение на това как се подхожда към малкия ис редния бизнес, там разчитаме и на Банката за развитие, която да си влезе в ролята, като фокусът да бъде точно кредитите за малкия и средния бизнес по линия на микрокредитиране, по линия на новостартиращ бизнес, също така усилия по отношение на по-добро взаимодействие с Българска агенция за експортно застраховане и идеи, които имаме по отношение на опосредстване на процеса по усвояване на европейски средства и обръщане на повече внимание на финансови инструменти за следващия програмен период. Така че по отношение на малкия и средния бизнес мисля, че тези мерки ще бъдат полезни и те ще започнат да се случват. Иначе по отношение на факта, че лихвите дори и по външен заем са по-ниски от лихвите за просрочие, които плаща държавата по просрочие, е факт. Неслучайно изнесохме тази информация конкретно за подобни просрочия по ДДС, че лихвите за последните няколко години достигат общо в размер на около 100 милиона лева.

По отношение на фискалния резерв, наистина беше неглежирано неговото адеватно ниво и не беше даван ясен отговор на въпроса в кои моменти той е бил под минимума, който се изисква от фондовете, които присъстват в него. Тук не трябва да пренебрегваме и факта какво се случи с резерва на НЗОК, който трябваше да се използва за реформа, колкото и тази дума да е натоварена с негативно съдържание. За съжаление, първоначално прехвърляне на 1319 милиона лева и усвояването им за текущи бюджетни разходи през следващата година или използването им като цяло като източник за финансиране на дефицита в бюджета лиши от възможността да се мисли в тази посока и от средствата, които щяха да са необходими за тази реформа.

ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: (КНСБ) Предизвикан съм от господин Бранков. Много пъти дискутирахме в Националния съвет кой на кого какво дължи. Аз искам да обърна внимание само на едно - да на актуализацията на бюджета, който да реши проблемите на българските граждани. Ще кажа защо.

Нашата позиция е ясна. С бюджет Дянков не се осигуряваха заплатите за октомври, ноември и декември. Работещите в Селскостопанската академия, „Напоителни системи“, десетки хиляди български граждани – говорим за БДЖ, защото държавата е вменила задължение на държавата, на тези структури и е забравила да си плати. Нито на „Напоителни системи“, нито за превоза на многодетни майки, полицаи, военни и всички други неща.

Но както вие искате – регистър на задълженията държавата какво дължи, хайде да по мислим как да регистрираме и да направим така, че да се види ясно кои дължат работни заплати и осигуровки? И е крайно време в България да знаем фирмите, които дължат, защото ние правим един анализ на кризата и нашите показват, че около 340-360 милиона лева непрекъснато се дължат на българските работещи – бизнесът в България дължи на тези хора, разбира се, и в някои държавни структури. Примерът последният беше в ДМЗ „Сопот“ и на много други места.

Така че когато говорим за такава информираност, дайте да я има информираността какво дължи бизнесът на българските работещи, които има предприятия – аз и на срещата при социалния министър казах – само на 30 километра оттук, в Червена могила, се дължат около, ако мога да кажа, 26 месеца непрекъснато се дължат работни заплати, които се изплащат 60% от това, което се дължи на работещите. Така че, много ви моля, искаме публичност, искаме яснота и пак казвам, актуализация на бюджета, който да реши тези социални проблеми, защото последните проблеми с миньорите бяха затова, защото „Национална електрическа компания” ЕАД е закъсал, не плаща на ТЕЦ-овете, ТЕЦ-овете не плащат на енергетици и на мини, миньорите са готови за действие. В тази ситуация не би трябвало да предприемаме такива действия, но актуализация – да, която да реши тези проблеми, не да потънат, както тук и бизнесът, и ние казахме, в джобовете на определени фирми. Затова искаме яснота.

Благодаря ви.

ДИМИТЪР МАНОЛОВ: Не съм изненадан, че колегата Никифоров току що каза това, заради което аз малко преди него вдигах ръка, но това няма никакво значение, разбира се, важното е, че е казано. Взимайки повод от това, което каза господин Бранков, аз с две ръце подкрепям тази идея да бъде съставен такъв регистър, за да могат да се виждат някои неща, защото в България държавата умира да продава в пъти по-евтино и да купува в пъти по-скъпо. Така че една такава публична информация със сигурност би била полезна. Може пък и тя да дисциплинира пазара, да определи пазарните нива, да речем, за наеми на земи, на съоръжения, сгради и т.н., което е шега, но връщайки се към казаното от господин Велев за минималната работна заплата, разбира се, че той има своите аргументи. На икономиката това й е хубавото, че в нея може да намериш правдоподобни обяснения за каквото ти хрумне. Така са меките науки.

Един друг аспект от нещата,с вързани с минималната работна заплата, именно, проблемите в осигурителната система.

Осигурителната система, пенсионната всъщност, не цялата осигурителна система, предвижда едни минимални нива на плащане на пенсии, които нямат никаква обвръзка с минималните нива на заплатата. Преведено на човешки език, ако някой цял живот е получавал минимална работна заплата, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст няма да е в корелация с неговия принос. Ако бъде изчислена неговата пенсия съобразно неговия принос, тя ще бъде под минималната, но той в крайна сметка ще получи минималната, защото законът е казал, че има минимална.

Тоест, в някакъв момент тази връзка трябва да бъде въведена и тя се отнася не само за минималната пенсия. Тя се отнася, да речем, и за пенсии на хора, които законово са освободени от плащането на осигурителни вноски в пълен размер. Законът им е дал това право, например земеделските производителите, които могат да се осигуряват по специален режим, но в крайна сметка получават поне минималната пенсия. И въобще в цялата тази зона трябва да се сложи някакъв ред.

Разбира се, че това няма да стане сега, в смисъл, днешното ни заседание е посветено на други неща, но това са теми, по които трябва да мислим, както, разбира се (още веднъж ще кажа) за това, какво ще правим с публичния ресурс, който отива в допълнителното задължително пенсионно осигуряване и се управлява единствено в полза на частни субекти. Този разговор е неизбежен и той трябва да се състои колкото се може по-бързо.

Една последна ремарка към изключително уважавания от мене министър на труда. Това не е куртоазия, това е известен факт не от вчера. В съвета, в който работим с вас по пенсионните проблеми, има много повече хора, които са част от проблема, отколкото такива, които ще го решат. Така че нещо трябва да мислим и по тая тема. Тези хора са създали проблема, не можем да очакваме от тях те да предложат решение. Аз го казах това и на първото заседание.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми колеги, искате ли да се ориентираме към решение? Нека тези дискусии – те са философски – разбирам, че отдавна не сте се виждали, много сте си липсвали двете страни, но ще имате, повярвайте, и други възможности много.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И трите страни.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: и трите страни. Ние ту с едната, ту с другата се опитвахме някак си да поддържаме отношения, но в този формат наистина за първи път от дълго време разбирам, че има много неща, които са се натрупали, които трябва да дискутираме. Всички тези въпроси са изключително важни. Виждате, че министрите са тук с целите си екипи. Ще ги обсъждаме. Предстои новият Законът за държавния бюджет за следващата година, така че ако не възразявате, нека да не ориентираме към решение, след което ще помоля да излезем пред пресата малко на микрофоните да съобщим какво сме решили. Журналистите настояват, защото нямали кадри. Аз ще помоля министрите да дойдат с мене, просто ще им кажа какво сме решили по актуализацията, че са отпаднали двете точки.

ЧАВДАР ХРИСТОВ: Във връзка с Вашето предложение за решение, една от грешките, която беше допусната с приемането на поправката в Закона за публичност на имуществото, известна с нейния вносител Яни Янев е, че този орган взимал някакви решения, които имат преобразуващ характер. Ние просто изразихме едно мнение и поне мое впечатление е, че всички изказали се подкрепиха бюджета. В този смисъл за решение от ранга на орган, който има правомощие, е трудно да се говори.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Действително общо мнение се постигна с изключение на представителите на КРИБ, че актуализацията след проведените дискусии е нужна и навременна и това е в заключение от днешното заседание.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: В рамките на този закон НСТС и по-важното е, че тристранният диалог бяха поставени в криза. Добро нещо се случи днес, тъй като възобновяване този социален диалог и аз се обръщам към Вас и към министър Адемов. По общо съгласие на работодатели и синдикати, постигнато в началото на миналата година, бяха обсъдени изменения и допълнения в закона, свързани с развитието и усъвършенстването на тристранния и двустранния диалог, включително и на нормите, които регулират НСТС и правилника за неговата дейност и аз бих искал в едно от първите заседания този законопроект мина беше обсъден в Комисията по трудово законодателство доста назад във времето, през февруари, забележете, миналата година – нека да се върнем към него вече на ниво национален съвет. По този начин ще можем да дадем и един тласък в дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Благодаря Ви.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Само от мен още едно последно нещо, което поради местенето на залите в началото, за което съжалявам, но си признавам, че забравих, е, че е необходимо да се направи избор на зам-председател на съвета от страна на синдикатите. Госпожа Кръстева ми напомни тази сутрин.

Добре. Следващия път, така ли? Законът е такъв, не зависи от нас.

Аз много благодаря.

ДИМИТЪР БРАНКОВ: Само по повод предложението на господин Христов, тъй като той отне инициативата, която възнамерявахме да поставим ние извън дневния ред този въпрос. Струва ми се, че в това предложение трябва да се отчете и осигуряването на секретариата, преразглеждането включително на техните функции, на длъжностните им характеристики, на това, което така или иначе добре или зле се правеше за държавната администрация, това е също въпрос, който не изисква законови промени, но ми се струва, че следва в някакъв ред по-нататък във времето да обсъдим.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Въпрос към правителството. Какво възнамерявате да правите с петия работодателски профсъюз, защото до нас достигат сведения, че нещо съдът връща на тепиха още една работодателска организация?

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Аз не съм подготвена, доктор Тренчев, в момента да Ви отговоря на прима виста на този въпрос. Ако някой от колегите е?

ХАСАН АДЕМОВ: И правителството, и министерството сме обжалвали в съда, така че решение по този въпрос окончателно няма.

ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Щом стои спорът пред съд, няма как да го коментираме в момента. Нека да видим какво ще стане.

Благодаря ви.

Цветанка Кьосева

Красимира Николова

Юлия Димитрова