Национална асоциация на сляпо-глухите в българия

НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА СЛЯПО-ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Адрес: гр. Пловдив, ул. Весела 30, Дан.№ 1165809013; Булстат: 115173977

4000, ПЛОВДИВ, ПОЩ. КУТИЯ №29, тел/факс: 032/ 653 602; тел. 032/ 625 287

0889/ 06 21 10; 0889/ 06 21 65; 0899/ 05 93 08; e-mail: nadbbg@mbox.contact.bg;

Web site: http://www.nasgb.hit.bg; Skype: nasgborg; ICQ#: 496-229-349


ДО всички членове

на Националния съвет

по интеграция

на хората с увреждания

към Министерски съвет

Изх. № 370 / 31.10.2007г.

В глава „Оперативни цели”, Раздел Втори „Създаване на необходимите условия за адаптиране на средата към нуждите на хората с увреждания”, точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации”, последната подточка – „Достъп на всички етапи до цялата информация……”, считаме, че последното изречение, гласящо: „Информацията да се предоставя в достъпна форма - брайлово писмо, звукови и електронни носители, жестомимичен дублаж, текстови дублаж -субтитри и др.” - е непълно като описание на достъпните форми, и е необходимо да се съгласува с терминологията на Конвенцията на ООН, както е посочено в

В оригинал на английски език:

“Communication” includes languages, display of text, Braille, tactile communication, large print, accessible multimedia as well as written, audio, plain-language, human-reader and augmentative and alternative modes, means and formats of communication, including accessible information and communication technology;

“Language” includes spoken and signed languages and other forms of non spoken languages;
Напомняме, че „знаковия език” (от англ.: „sign/ed/ language”) или както се нарича в България „жестомимичен език” се използва от глухите, и също и от сляпо-глухите – чрез жестове, мимики (за слабовиждащите-глухи), тактилни знаци и жестове, визуални и тактилни ръчни азбуки (знаци-букви) при тотално сляпо-глухите и сляпо-глухите с дълбоки зрително-слухови увреждания. Тактилната комуникация, или комуникацията чрез осезанието (на ръцете и на неутрални части от тялото) е най-характерна и специфична именно при сляпо-глухите. Трябва дебело да се подчертае, че тотално сляпо-глухите не могат да четат вестници и списания, да гледат и слушат телевизия, нито да слушат радио. Те могат да получат информация единствено, ако друг човек („интерпретатор”) им я съобщи чрез тактилна комуникация, затова при тях информацията е неразделно свързана с комуникацията и с личната помощ на друго обучено лице. Брайловата грамотност също не е панацея при тотално сляпо-глухите, особено тези с ментални увреждания или при възрастните, които нямат необходимата чувствителност на пръстите, за да четат релефно писмо.
Поради тези мотиви, ПРЕДЛАГАМЕ, В глава „Оперативни цели”, Раздел Втори „Създаване на необходимите условия за адаптиране на средата към нуждите на хората с увреждания”, точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации”, последното изречение от последната точка, гласящо „Информацията да се предоставя в достъпна форма - брайлово писмо, звукови и електронни носители, жестомимичен дублаж, текстови дублаж -субтитри и др.” да отпадне. Вместо него, към точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации” да се прибави нова отделна подточка, съобразена с Дефиницията за Комуникация от чл.2 на Конвенцията на ООН, със следния текст:

• 
  „Информацията и комуникацията да се осъществяват в достъпни форми - визуално представяне на текст, текстови дублаж –субтитри, Брайлово писмо, жестомимичен език и жестомимичен дублаж, гласов дублаж, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и формати за достъпна информация и комуникация.”
  

Нека към точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации” да се има предвид спазването на Член 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

„Член 21 „Свобода на изразяването и мнението, и достъпа до информация”.

Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за даване възможност на хората с увреждания за упражняване правото си на свобода на мнението и изразяването, включително свободата да търсят, получават и споделят информация и идеи, равноправно с всички останали и с всички предпочитани от тях форми на комуникация, посочени в член 2 от настоящата Конвенция, включително чрез:

(a) предоставяне на информация, предназначена за широката публика, на хора с увреждания в достъпен за тях формат и посредством технологии, подходящи за различни видове увреждания, своевременно и без допълнителна такса;

(б) възприемане и улесняване на използването на езика на знаците (жестомимичния език), Брайловата азбука, допълващи и алтернативни способи на комуникация, както и на всякакви други достъпни средства, методи и формати на комуникация, предпочитани от хората с увреждания при тяхното официално общуване;

(в) приканване на местните стопански субекти, предоставящи услуги на населението, включително чрез Интернет, да предоставят информация и услуги на хора с увреждания в достъпен и лесен за ползване формат;

(г) приканване на средствата за масова комуникация, включително доставчиците на информация по Интернет, да направят услугите си достъпни за хора с увреждания;

(д) признаване и спомагане за използването на езици на знаците (жестомимичните езици).”
Във връзка със споменатата подточка (д) от чл.21 ПРЕДЛАГАМЕ да се добави още една нова подточка към точка „Б” на Раздел Втори:

„Да бъде признат българския жестомимичен език и да се спомогне за използването му.”

……………..

Член 19 „Самостоятелен живот и включване в общността”

Държавите - страни по настоящата Конвенция признават равните права на всички хора с увреждания да живеят в общността, с равни на всички останали възможности за избор, като се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за улесняване на пълноценното упражняване от хората с увреждания на това тяхно право и пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на:

(a) възможност за хората с увреждания да избират, равноправно с всички останали, местожителство си, къде и с кого да живеят, като не биват задължавани да живеят при конкретни условия;

(б) достъп на хората с увреждания до набор от служби за социално подпомагане, у дома, по местоживеене или други, включително до лично съдействие (лична помощ) за тяхното живеене и включване в общността, за предотвратяване на тяхната социална изолация и сегрегация;

От английски: (b) Persons with disabilities have access to a range of in-home, residential and other community support services, including personal assistance necessary to support living and inclusion in the community, and to prevent isolation or segregation from the community;

(в) комунални услуги и обществени обекти за населението, които да са еднакво достъпни за хората с увреждания по начин, съобразен с техните нужди.

• 
  Изграждане на защитени жилища за лица с ментални увреждания, с множество увреждания, включително и сляпо-глухи, които нямат подходящи условия за живот в домашна среда при близките си, или нямат близки, които да се грижат за тях.
  

Раздел Пети „Осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация. Помощните средства, приспособления и съоръжения (ПСПС) и медицинските изделия” ПРЕДЛАГАМЕ да се доразвие, като се прибавят точки за социална рехабилитация, които липсват в така предложения раздел пети. Социалната рехабилитация е много важна при лицата със сензорни увреждания – слепи, глухи и сляпо-глухи.

чл. 24 „Образование”, точка 3, подточка (с):

„(в) гарантиране, че образованието на лица и особено деца, които са слепи, глухи или сляпо-глухи, се извършва на най-подходящите езици, начини и средства за комуникация за индивидите и в среда, която да увеличи до максимум академичното и социалното им развитие.”

Според оригинала на английски език:

„(c) Ensuring that the education of persons, and in particular children, who are blind, deaf or deafblind, is delivered in the most appropriate languages and modes and means of communication for the individual, and in environments which maximize academic and social development.”
Към Раздел четвърти „Гарантиран достъп до качествено образование на хората с увреждания”, Мярка: „В сферата на висшето образование”, подточката с текст „Актуализиране на образователните програми по специална педагогика и социални дейности с цел подготовка на кадри за работа с хора с увреждания”, ПРЕДЛАГАМЕ да се допълни и да съдържа следния текст:

• 
  „Актуализиране на образователните програми по специална педагогика и социални дейности с цел подготовка на кадри за работа с хора с увреждания от всички видове и специфики, включително ментални, с множество увреждания и сляпо-глухи”
  

С тези наши предложения, желаем да се отвори задълбочена дискусия по проекта за План, за да отговаря на изискванията на Конвенцията и да се постигнат наистина равни възможности за всички хора с увреждания в България.

гр. Пловдив С УВАЖЕНИЕ,

31.10.2007г. ДИМИТЪР ПАРАПАНОВ -