Национална асоциация на сляпо-глухите в българия



Дата18.06.2018
Размер88.17 Kb.
#74101
НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА СЛЯПО-ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Адрес: гр. Пловдив, ул. Весела 30, Дан.№ 1165809013; Булстат: 115173977

4000, ПЛОВДИВ, ПОЩ. КУТИЯ №29, тел/факс: 032/ 653 602; тел. 032/ 625 287

0889/ 06 21 10; 0889/ 06 21 65; 0899/ 05 93 08; e-mail: nadbbg@mbox.contact.bg;

Web site: http://www.nasgb.hit.bg; Skype: nasgborg; ICQ#: 496-229-349


ДО всички членове

на Националния съвет

по интеграция

на хората с увреждания

към Министерски съвет


Изх. № 370 / 31.10.2007г.


ДО Г-ЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА,

МИНИСТЪР НА МТСП

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСИХУ КЪМ МС
ПРЕДЛОЖЕНИЕ от Националната асоциация на сляпо-глухите в България за допълнение към проекта на ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ 2008-2015 г.
Във връзка с предстоящото и още неосъществено ратифициране от страна на Република България на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, считаме, че предложения проект на ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ 2008-2015 г., трябва да бъде съгласуван в по-голяма степен със задълженията, записани в Конвенцията, не само в принципно отношение, но и в определени много важни и ключови детайли. Само по този начин можем да считаме, че спазваме Конвенцията. Не изчистването от детайли, а обратно, допълването с детайли може да допринесе до постигането на реални равни възможности. Считаме, че Планът за действие не може да бъде по-кратък от самата Конвенция, която е международен документ от много по-висока йерархия. Напротив, Планът трябва да създава условия за приложение на Конвенцията и трябва да разписва мерки, които да изпълняват разпоредбите на Конвенцията. Считаме, че ако текстовете са твърде принципни и абстрактни, всичко ще остане само на хартия, без да се приложи, и още дълго време ще очакваме сбъдването на мечтите си за равни възможности.

Призоваваме не се бърза с приемането на Плана, а да се отвори задълбочена дискусия, в която всички национално представителни организации да предложат своята гледна точка и най-добрите мерки за осигуряване спазването на правата за своята специфична група от хора с увреждания.
В настоящото предложение сме се съобразили с текстовете от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, споменаващи специфичните права на сляпо-глухите лица. От голямо значение за НАСГБ е, че Конвенцията е първият международен документ на ООН, който споменава сляпо-глухите и обръща внимание върху защитата на правата им.
От страна на НАСГБ имаме следните препоръки за допълнение към предложения проект на План:

В глава „Оперативни цели”, Раздел Втори „Създаване на необходимите условия за адаптиране на средата към нуждите на хората с увреждания”, точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации”, последната подточка – „Достъп на всички етапи до цялата информация……”, считаме, че последното изречение, гласящо: „Информацията да се предоставя в достъпна форма - брайлово писмо, звукови и електронни носители, жестомимичен дублаж, текстови дублаж -субтитри и др.” - е непълно като описание на достъпните форми, и е необходимо да се съгласува с терминологията на Конвенцията на ООН, както е посочено в



Член 2 - Дефиниции

„За целите на настоящата Конвенция:

“Комуникация” включва всякакви езици, визуално представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и формати за комуникация, включително достъпни информационни и съобщителни технологии;

“Език” включва говоримите и знакови (жестомимични) езици, както и всякакви други форми на неговорим език;

В оригинал на английски език:



Article 2 - Definitions

For the purposes of the present Convention:

Communication” includes languages, display of text, Braille, tactile communication, large print, accessible multimedia as well as written, audio, plain-language, human-reader and augmentative and alternative modes, means and formats of communication, including accessible information and communication technology;

Language” includes spoken and signed languages and other forms of non spoken languages;
Напомняме, че „знаковия език” (от англ.: „sign/ed/ language”) или както се нарича в България „жестомимичен език” се използва от глухите, и също и от сляпо-глухите – чрез жестове, мимики (за слабовиждащите-глухи), тактилни знаци и жестове, визуални и тактилни ръчни азбуки (знаци-букви) при тотално сляпо-глухите и сляпо-глухите с дълбоки зрително-слухови увреждания. Тактилната комуникация, или комуникацията чрез осезанието (на ръцете и на неутрални части от тялото) е най-характерна и специфична именно при сляпо-глухите. Трябва дебело да се подчертае, че тотално сляпо-глухите не могат да четат вестници и списания, да гледат и слушат телевизия, нито да слушат радио. Те могат да получат информация единствено, ако друг човек („интерпретатор”) им я съобщи чрез тактилна комуникация, затова при тях информацията е неразделно свързана с комуникацията и с личната помощ на друго обучено лице. Брайловата грамотност също не е панацея при тотално сляпо-глухите, особено тези с ментални увреждания или при възрастните, които нямат необходимата чувствителност на пръстите, за да четат релефно писмо.
Поради тези мотиви, ПРЕДЛАГАМЕ, В глава „Оперативни цели”, Раздел Втори „Създаване на необходимите условия за адаптиране на средата към нуждите на хората с увреждания”, точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации”, последното изречение от последната точка, гласящо „Информацията да се предоставя в достъпна форма - брайлово писмо, звукови и електронни носители, жестомимичен дублаж, текстови дублаж -субтитри и др.” да отпадне. Вместо него, към точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации” да се прибави нова отделна подточка, съобразена с Дефиницията за Комуникация от чл.2 на Конвенцията на ООН, със следния текст:


  • Информацията и комуникацията да се осъществяват в достъпни форми - визуално представяне на текст, текстови дублаж –субтитри, Брайлово писмо, жестомимичен език и жестомимичен дублаж, гласов дублаж, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и формати за достъпна информация и комуникация.”

Нека към точка „Б. Мерки за осигуряване на достъп до информация и комуникации” да се има предвид спазването на Член 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

„Член 21 „Свобода на изразяването и мнението, и достъпа до информация”.

Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за даване възможност на хората с увреждания за упражняване правото си на свобода на мнението и изразяването, включително свободата да търсят, получават и споделят информация и идеи, равноправно с всички останали и с всички предпочитани от тях форми на комуникация, посочени в член 2 от настоящата Конвенция, включително чрез:

(a) предоставяне на информация, предназначена за широката публика, на хора с увреждания в достъпен за тях формат и посредством технологии, подходящи за различни видове увреждания, своевременно и без допълнителна такса;

(б) възприемане и улесняване на използването на езика на знаците (жестомимичния език), Брайловата азбука, допълващи и алтернативни способи на комуникация, както и на всякакви други достъпни средства, методи и формати на комуникация, предпочитани от хората с увреждания при тяхното официално общуване;

(в) приканване на местните стопански субекти, предоставящи услуги на населението, включително чрез Интернет, да предоставят информация и услуги на хора с увреждания в достъпен и лесен за ползване формат;

(г) приканване на средствата за масова комуникация, включително доставчиците на информация по Интернет, да направят услугите си достъпни за хора с увреждания;

(д) признаване и спомагане за използването на езици на знаците (жестомимичните езици).”
Във връзка със споменатата подточка (д) от чл.21 ПРЕДЛАГАМЕ да се добави още една нова подточка към точка „Б” на Раздел Втори:

Да бъде признат българския жестомимичен език и да се спомогне за използването му.”


Нека да се има предвид, че достъпността не може да се изчерпи само с адаптирането на средата, на което е посветен „Раздел Втори”. Вижте чл.9 на Конвенцията:

Член 9 „Достъпност”.

т. 2. Държавите-страни трябва също така да предприемат подходящи мерки за:

……………..


(e) предоставяне на форми на помощ с участието на живи помощници и посредници, включително водачи, четци и професионални жестомимични преводачи, за да се улесни достъпа до сградите и учрежденията, отворени за обществеността;

От англ: (e) Provide forms of live assistance and intermediaries, including guides, readers and professional sign language interpreters, to facilitate accessibility to buildings and other facilities open to the public;
Считаме, че предоставянето на описаните живи помощници и посредници е от ключово значение и не трябва в никакъв случай да се пропуска в Плана. ПРЕДЛАГАМЕ да бъде написан СПЕЦИАЛЕН НОВ РАЗДЕЛ, посветен на живите помощници и различни асистенти, които са нужни за всички видове хора с увреждания – на хората с двигателни и др. физически увреждания, на слепите. Също така на лицата с ментални увреждания, които не биха могли да се внедрят в обществото без живи помощници. Тук са и професионалните жестомимични преводачи на глухите, и не на последно място, професионалните интерпретатори-придружители на тотално сляпо-глухи и сляпо-глухи с дълбоки зрително-слухови увреждания. Както казахме по-горе, сляпо-глухият не може да има реален достъп до заобикалящата го околна среда, до информация и комуникация без живата помощ и посредничество на интерпретатора-придружител (който е преводач и водач).
Нека да се има предвид и чл.19 от Конвенцията:

Член 19 „Самостоятелен живот и включване в общността”

Държавите - страни по настоящата Конвенция признават равните права на всички хора с увреждания да живеят в общността, с равни на всички останали възможности за избор, като се задължават да предприемат ефективни и подходящи мерки за улесняване на пълноценното упражняване от хората с увреждания на това тяхно право и пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на:

(a) възможност за хората с увреждания да избират, равноправно с всички останали, местожителство си, къде и с кого да живеят, като не биват задължавани да живеят при конкретни условия;

(б) достъп на хората с увреждания до набор от служби за социално подпомагане, у дома, по местоживеене или други, включително до лично съдействие (лична помощ) за тяхното живеене и включване в общността, за предотвратяване на тяхната социална изолация и сегрегация;

От английски: (b) Persons with disabilities have access to a range of in-home, residential and other community support services, including personal assistance necessary to support living and inclusion in the community, and to prevent isolation or segregation from the community;

(в) комунални услуги и обществени обекти за населението, които да са еднакво достъпни за хората с увреждания по начин, съобразен с техните нужди.


Именно подточка (б) пряко кореспондира с предоставянето на асистенти на лицата с тежки и множество увреждания, и сляпо-глухи с дълбоки комбинирани зрително-слухови увреждания, тъй като без ежедневната лична помощ и съдействие на асистента, такива лица не биха могли изобщо да се включат в общността и остават сегрегирани и невидими за обществото и държавата.
Също във връзка с подточка (б) и личното съдействие за живеенето и включването в общността, ПРЕДЛАГАМЕ към Раздел Седми „Приоритетно развитие на социалните услуги в общността. Развитие на алтернативните форми на услуги” да се добави нова точка:

  • Изграждане на защитени жилища за лица с ментални увреждания, с множество увреждания, включително и сляпо-глухи, които нямат подходящи условия за живот в домашна среда при близките си, или нямат близки, които да се грижат за тях.

Раздел Пети „Осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация. Помощните средства, приспособления и съоръжения (ПСПС) и медицинските изделия” ПРЕДЛАГАМЕ да се доразвие, като се прибавят точки за социална рехабилитация, които липсват в така предложения раздел пети. Социалната рехабилитация е много важна при лицата със сензорни увреждания – слепи, глухи и сляпо-глухи.


При Образованието и социалната рехабилитация, нека се има предвид чл.24 от Конвенцията:

чл. 24 „Образование”, точка 3, подточка (с):

„(в) гарантиране, че образованието на лица и особено деца, които са слепи, глухи или сляпо-глухи, се извършва на най-подходящите езици, начини и средства за комуникация за индивидите и в среда, която да увеличи до максимум академичното и социалното им развитие.”

Според оригинала на английски език:

(c) Ensuring that the education of persons, and in particular children, who are blind, deaf or deafblind, is delivered in the most appropriate languages and modes and means of communication for the individual, and in environments which maximize academic and social development.”
Към Раздел четвърти „Гарантиран достъп до качествено образование на хората с увреждания”, Мярка: „В сферата на висшето образование”, подточката с текст „Актуализиране на образователните програми по специална педагогика и социални дейности с цел подготовка на кадри за работа с хора с увреждания”, ПРЕДЛАГАМЕ да се допълни и да съдържа следния текст:


  • Актуализиране на образователните програми по специална педагогика и социални дейности с цел подготовка на кадри за работа с хора с увреждания от всички видове и специфики, включително ментални, с множество увреждания и сляпо-глухи”

С тези наши предложения, желаем да се отвори задълбочена дискусия по проекта за План, за да отговаря на изискванията на Конвенцията и да се постигнат наистина равни възможности за всички хора с увреждания в България.

гр. Пловдив С УВАЖЕНИЕ,

31.10.2007г. ДИМИТЪР ПАРАПАНОВ -



ПРЕДСЕДАТЕЛ на НАСГБ: ________

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница