Национална енергийна стратегия 2010 – 2020 г по инициатива на парламентарната група на „Синята коалиция”



Дата21.01.2018
Размер123.44 Kb.
#49249
Обществено обсъждане на
НАЦИОНАЛНА ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ 2010 – 2020 г.

по инициатива на парламентарната група на „Синята коалиция”


19 юли 2010 г., зала „Изток”,Народното събрание

Водещ и модератор на срещата бе Мартин Димитров (СДС), председател на Комисията по икономика, енергетика и туризъм в 41-вото НС, с подкрепата на Иван Иванов (ДСБ), заместник-председател на парламентарната група.


Сред присъстващите представители на сектора:
Коалиция за действие срещу промените в климата

Българска академия на науките

„Български енергиен форум”

Национално движение „Екогласност”

Сдружение „Ековат технологии”

Център за либерални стратегии

Център за изследване на демокрацията

Сдружение „Екофорум”

Фондация „Детето и природата”

Фондация „Помогни на нуждаещите се”

„Институт за зелена икономика”

Българска фотоволтаична асоциация

Европейски форум на експертите в енергийния сектор

Европейска агенция за енергийно регулиране

Асоциация на българските енергийни агенции

Асоциация на топлофикационните дружества в България

Асоциация на топлинните счетоводители”

„Димов къмпъни” ООД

„Далкия България” ЕАД

Енергийни анализатори


Мартин Димитров, СДС: По предложение на Синята коалиция, проектът за Национална стратегия ще се обсъжда и от Народното събрание, не само от Министерски съвет, каквото е първоначалното намерение на правителството. Така ще се постигне по-пълна прозрачност, също е важен и консенсус по този документ, защото той е дългосрочен – до 2020 г.

Обезпокоително е, че в момента се водят преговори, подписват се договори, без да има стратегия, което поставя значението й пред свършен факт. Преди приемането й вече има договорености, бърза се, явно стремежа е на всяка цена да се подпишат договори.

Друг важен въпрос е, че ресурсите са ограничени. Огромен натиск през тази седмица се оказва за да стартира Южен поток, който измества Набуко, тъй като и за двата няма ресурс. Именно заради това е важно проектите да се разглеждат в пакет, стратегически, а на един по един.

Не знаем със сигурност какво ще се случи през следващата година, затова трябва да изберем максимално гъвкави решения.

Накрая, че тази стратегия, България трябва да се включи в общия процес на енергийно развитие на Европа, а не е ясно предложения проект до колко отговаря на тази цел.
Георги Стефанов, „Коалиция за действие срещу промените в климата”: Ние сме изготвили становище, което ще предоставя на вниманието на парламентарната група на „Синята коалиция”. То е публикувано и на интернет страницата ни, сега в съвсем кратко резюме:

Считаме, че няма сериозни промени в така предложения проект на стратегия. Почти преразказан е текста от стратегията от 2002 г., напълно копиран е текста от проекта от 2009 г., дори на стр.26 някой е забравил да смени 2009 с 2010 г. Предложената в момента екологична оценка съответства на проекта, разработен през 2009 г., и макар и малки промените в този в 2010 г., те не са отразени в екологичната оценка.

Стратегията поставя прекалено много приоритети, не е възможно да се реализират всичките. Затова ние предлагаме те да се ограничат до пет, в т.ч. дългосрочна визия за устойчиво развитие, преход към ниско въглеродна икономика, използването на ВЕИ – в тази стратегия продължава да се отрича тяхното използване, поставяне на фокус върху образование и информираност.
Пламен Цветанов, БАН: Ние също сме подготвили много подробно становище, с което правим преглед и анализ на целият текст на стратегията. Най-важното от него:


  • стратегията по никакъв начин не отговаря на заложените цели на правителството на европейското развитие

  • поставените цели в стратегията за намаляване с 50% на изоставянето от европейското ниво на енергийна ефективност са чиста манипулация, защото с такава стратегия няма как да го постигнем

  • предложението да се разработи отделна стратегия за енергийна ефективност е неприемливо за нас, защото двете са неразделни части.


Антони Иванов, „Български енергиен форум”: Публикуването на проект за българска енергийна стратегия само по себе си е стъпка напред. Съгласен съм, че приоритетите трябва да са намалят, за да бъдат по-реално изпълними. Според нас най-важни са два: увеличаване на енергийната ефективност и увеличаване потреблението на природен газ. С тяхното изпълнение обаче ще се стигне до кардинални промени в българската икономика, до нужда от нов административен капацитет, което трябва задължително да се предвиди в документа.

БЕФ се ангажира с разработването на планове и конкретни програми за изпълнението на тази стратегия, в случай, че правителството прецени да ни включи.


Иван Сунгарски, Национално движение „Екогласност”: Стратегията наистина не предлага нищо ново, продължава досегашната политика, което е абсолютно недопустимо в новите реалности: отказва да приеме развитието на съвременната българска технология, продължава да работи върху матрични идеи, които са илюзия.

На обсъждането в министерството поставихме въпроса за използването на българските ресурси (пр. кинетичната енергия на р. Дунав), но това не е отразено в стратегията. Което е грешка, защото България има капацитет в това отношение, който трябва да се използва.


Георги Тончев, „Ековат технологии”: В частта местни ресурси трябва да се включат именно ВЕИ и да се предвидят мерки за тяхната енергоакумулация. Ако не инвестираме в това, губим сериозния потенциал на българските природни ресурси. Като втори приоритет трябва да се заложи намаляване на парниковите емисии. И тук не трябва да се търсят инвестиции в големи проекти, а да си създадем наши, български. В средносрочната програма също да бъде записано използването на ВЕИ – пр. кинетичната енергия на водата (р.Дунав).
Георги Ганев, Център за либерални стратегии: Изходната гледна точка при една енергийна стратегия трябва да бъде нейния резултат – удовлетворението на крайният потребител на енергия в България (домакинства или юридически лица). Първичната енергия не се използва от тях. От гледна точка на крайният потребител, важна е вторичната енергия. Тоест, това трябва да бъде Стратегия на българските потребители, а не на българските централи. Оттам трябва да направим изводите, че основните предложения в нея трябва да бъдат в посока за повече пазар – за да има алтернативи и възможност за избор от потребителя на различни цени.

Приоритетите не могат да са 20 или 30. Те трябва да са максимум 3-4, иначе какви приоритети са. Водещият трябва да бъде енергийна ефективност, след нея пазари и всичко останало да идва след тях.


Никола Газдов, Българска фотоволтаична асоциация: Радвам се, че има хора, за които прозрачността не е само на хартия и благодаря на организаторите. По-важният въпрос за този документ е това стратегия ли е изобщо, или е преразказ с елементи на разсъждение. Материалът е копиран от стария вариант, предложенията не са подкрепени с идеи за развитие, нямат никакви количествено-стойностни измерения. Личи, че хората, които са писали материала не са изцяло компетентни по темата. От текста на стр.9 личи, че те изобщо не са наясно, че за разлика от големите централи, които се финансират с публични средства, частните малки централи от ВЕИ се финансират с частни средства, с партньорства. В стратегията няма никаква подкрепа за тяхното развитие, нито институционална, нито чрез залагане на мерки за развитие.

Интересно ми е да разбера дали ограниченията, които са заложени по отношение на развитието на ВЕИ в тази стратегия, ще важат и за проучванията на шистов газ, когато става дума за използване на земеделска земя.


Димитър Иванов, бивш депутат и зам.-председател на Комисията по енергетика в 38-то НС: Не може в стратегията да пише едно, правителството да договоря друго.

Без либерален пазар няма смисъл от никаква стратегия. Не става дума изобщо за цени, два пъти се споменават само във връзка с диверсифицирането, но не е ясно кои са тези пазарни цени. С тях се прави една много тежка спекулация, затова трябват да се избистрят подходите към цените в тази стратегия.

Не мога да разбера защо се напъваме постоянно да инвестираме, когато нямаме средства. Защо са ни тези инвестиции в тръби, държавата не трябва да участва като инвеститор.

Екшън плана не коректен по отношение на сроковете и развитие на приоритетите, а самата стратегия не е добре структурирана.


Валентина Николова, Център за изследване на демокрацията: Ние също имаме подробно становище, което се намира на интернет страницата ни. По отношение на приоритетите имаме различно виждане за тяхната подредба:

В стратегията липсва фокуса върху доброто управление на сектора и процеса на вземане на решения. Без тях не е ясно как ще бъдат ограничени злоупотребите в сферата на обществените поръчки в сектора, как се избягва модела на сдружаване на регулатор и регулиран, как ще бъде подобрено управлението на държавните дружества.

С оглед на това, че тази стратегия ще се изпълнява в рамките на ЕС, вторият приоритет трябва да бъде именно изпълнение на Стратегия 2020.

Няма конкретни данни в документа, така че третият приоритет трябва да бъде една много добра информационна база данни, подобна на дълговата статистика.

Едва след тези базови неща, да се изреждат съдържателните в темата приоритети.
Христо Казанджиев, енергиен анализатор, бивш директор на Дирекция „Природни ресурси и концесии в МИЕТ”: Стратегията има по-скоро декларативен характер, отколкото ясно заявени цели и запазва настоящето статукво в този сектор. Много от проектите, заложени в нея да твърде екзотични и нереални за изпълнение. Няма и анализ до колко е възможно тяхното изграждане.

Не одобрявам и заложената мярка като отношение към въгледобива – декларирано е, че ще се използва максимално. Този ресурс, както и всички останали обаче трябва да се използват разумно. Трябва да бъде направен анализ на техната ограниченост, с оглед използването им от бъдещите поколения.


Петко Ковачев, „Институт за зелена икономика” (ПП „Зелените”): Радва ме факта, че либерално мислещите и зелените имат еднакви възгледи. Стратегията спокойно може да бъде разработена до 2030 г., с преходна стъпка 2020 г.

Заложените в стратегията „национални борси” са поредната грешка, която ще направим в този сектор. Когато имаш един доставчик, това не е пазар.

В България липсва Национална стратегия за развитие като цяло. Затова и няма връзка на тази стратегия с другите секторни стратегии, което е много важно за да се осигури устойчиво развитие. Например със земеделската стратегия, транспортната, също важна е връзката и с реформата в образованието (какви специалисти ще произвеждаме – за малки или големи централи например).
Илия Николаев, „Асоциация на топлофикационните дружества в България”: Стратегиите на европейските държави отделят важно място на възможностите за използване на централизираните централи. В тази стратегия само е указано, че ще се доразвива сектора с централизираните централи, но нищо повече. Настояваме това да бъде по-детайлно разписано, ще отправим предложенията си в писмен вид.
Ичко Райчев, „Асоциация на топлинните счетоводители”: Това е и наше мнение, но и от всичко, което чух тук, ми става ясно, че явно има определени причини тази стратегия да има такъв вид.

В нея има няколко фактора, които трябва да се отчетат. Електроразпределителните дружества провеждат различни политики в различните държави (пр. ЧЕЗ), на което трябва да бъде сложено край. МОЛ-овете са огромни консуматори на енергия, а в България продължава да се толерира тяхното изграждане.


Иван Иванов (ДСБ), заместник-председател на парламентарната група на „Синята коалиция”: Енергийната стратегия би следвало да бъде основополагаща за развитието на България. В сравнение със стратегията от 2002 г. се явява крачка напред, но това не е достатъчно. В момента само България, от 27 страни членки, няма Стратегия за устойчиво развитие, което е голям проблем за страната.

Преговорите, които се проведоха в петък и събота по никакъв начин не кореспондират с проекта на стратегия и се водят извън рамката й. Как после да искаме обяснение дали това, което правителството договаря, отговаря на стратегическите приоритети на страната. По тази причина явно има нарочно забавяне на приемането на стратегията.

По отношение на приоритетите, съгласен съм, че енергийната ефективност има ключова роля. От това, което се случва в ЕС е ясно, че ще бъде извършена енергийна революция, а България сериозно изостава в сектора.
Иван Шиляшки, бивш директор на Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси: Направен е опит стратегията да обхване почти всички елементи от българската енергетика, което е голяма грешка. Една енергийна стратегия трябва да се базира на анализ на цялата икономика – на нейните сектори, със съответните цифри, на които трябва да стъпи.

Съответно няма как тази стратегия да е толкова кратка и повърхностна. Трябва в детайли да се разработи развитието на ВЕИ, трябва да бъдат оценени средствата и технологиите, които са необходими за изпълнение на стратегията. По отношение на енергийния баланс на страната, да бъде направена оценка на съществуващите мощности и да се види какво би могло да се развие в средно срочен план като алтернативи.


Георги Кушлеков, „Европейски форум на експертите в енергийния сектор”: От години копираме германският модел в енергийната политика (голямо участие на държавата), но не го правим изцяло и съответно няма добри резултати. В Германия строят мощни държавни съоръжения, институти, които развиват развойна технология, германските банки участват държавно регулирано в процеса. Същият модел се използва и при развитието на ВЕИ сектора. От участието на всички тях се постига една много по-ниска цена на тока.

Затова предлагам да сменим модела, и да използваме датския например.


Ради Радев, Сдружение „Екофорум”: За пореден път присъствам на форум в енергийната тема, на която отбелязвам разликата между експертния потенциал на хората от държавната администрация и този на хората извън нея. Това е изключително важен фактор, който трябва задължително да се преодолее, защото ако нямаме добра изходна база, каква политика ще развиваме по нататък?

По отношение на настоящата стратегия – липсва анализ на реалната ситуация в момента в енергийния сектор, няма цифри, на които да се стъпи. Съответно без тях не могат да се направят варианти и алтернативи. Трябва да има дебат, да има дискусия, за да се избере оптималния вариант.


Пламен Кировски, „Димов къмпъни” ООД: Стратегията задължително трябва да се обвърже с образованието, защото моята практика показва липсата на всякакъв експертен потенциал в този сектор. Държавата демонстрира насоченост към тежки енергийни проекти, а забравя малките, битови проекти. Освен това си мисля, че е добре тази стратегия да мине през някаква оценка от Европейската комисия, за да си сверим часовника с другите европейски страни.
Яна Джерова, „Асоциация на българските енергийни агенции”: В тази стратегия липсва всякакъв елемент на устойчиво развитие. Първият показател за това е, че липсва изцяло ролята на общините и регионите, а тя е водеща в другите европейски държави. Целите, свързани с енергийната ефективност, които така или иначе не са добре разписани, трябва да бъдат разпределени на регионално ниво. Защото в противен случай общините се чувстват абсолютно безпомощни да допринасят в общия план. Смяната на горивата в общия енергиен план за страната ще доведе до намаляване на разходите за общините в дългосрочен план, което означава, че ще им даде възможност да пренасочат определени средства за други разходи.

Също използването на ВЕИ трябва да бъде поставено във времева рамка – кое правим сега и кое след това, защото сме съгласни, че всичко наведнъж не можем.

Като цяло – целите трябва да са ясни и проектите да ги следват, а не обратно – да са ясни проектите, и целите да ги следват!
Иван Иванов, Фондация „Детето и природата”: В тази стратегия липсват елементи от Европейската директива за насърчаване на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства, приета на 23 април 2009 г.

Участвам в работната група, която готви стратегията за енергийна ефективност, и твърдя, че няма никакъв синхрон в рамката на двата документа. В настоящата стратегия липсва състезателния елемент за тези, които кандидатстват за доставка на енергия. Също силно е подценено производството на биогаз – трябва да се заложат ставки за достигане на производство на природен газ от биомаса в общото производство на природен газ.


Алекси Кръстев, „Далкия България” ЕАД: Аз също участвам в работната група за изработване на стратегията за енергийната ефективност. Мнението ми е, че в енергийната стратегия водещ приоритет трябва да бъде енергийната ефективност при крайния потребител. Делът на жилищния сграден фонд в България е не-малък, а секторът изостава с развитието си по отношение на енергийна ефективност. Всяко домакинство е оставено да разрешава само този проблем, което е голяма грешка в условията на настоящата криза. Другият проблемен въпрос тук е с големите търговски обекти – не се постига енергийна ефективност при развитието и на този сграден фонд.
Атанас Стоилов, „Европейска агенция за енергийно регулиране”: Подходът за опазване на земеделската земя трябва да бъде еднакъв към всички сектори. Притеснението ми е и, че е необходим много по-голям административен капацитет, а в момента МИЕТ не разполага с такъв.

България се нуждае от възстановителен план, какъвто направи Обама за САЩ.


Георги Найденов, Фондация „Помогни на нуждаещите се”: Присъствам на тази среща за да ви уведомя, че съм сезирал Европейския съд по следния повод – проектът на починалия проф. Михов, който е патентован от американското патентно ведомство се използва, без за това да е извървяна съответната процедура (???). Информирали сме и Българско водородно общество.

В някои страни (Дания например) МИЕТ и МОСВ за обединени, а това води до много по-добра работа на сектора, добро планиране и до намаляване крайните цени на енергопотреблението.


Георги Стефанов, „Коалиция за действие срещу промените в климата”: Предлагам на членовете на парламента, присъстващи днес тук, да започнат веднага с действията си и да направят предложение например тези 100 крушки тук в залата, които са огромен консуматор на енергия, да бъдат заменени с енергоспестяващи.

Освен това, току що прочетох в медиите, че премиерът е подписал договора за Горна Арда, което е поредната грешка – проектът не може да бъде изпълнен и отново ще търпим наказателни процедури от ЕК.


Мартин Димитров, СДС: На дискусията днес тук присъстват представители на МИЕТ. Те чуха вашите предложения и се надявам да ги вземат предвид. Моля всички ви за писмени предложения, на базата на които нашата парламентарна група ще внесе предложение по енергийната стратегия.





Каталог: dobrev k.mbox
dobrev k.mbox -> Кафене новини в памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов
dobrev k.mbox -> Българската комунистическа партия
dobrev k.mbox -> На Дарин Вълев Мирчев София 1784, ж к."Младост-1", Полигона
dobrev k.mbox -> В обединението могат да участват всички социалисти до 35 г. То е отворено и към всички членове на съществуващите и сега младежки организации в бсп, които могат да станат част и от обединението
dobrev k.mbox -> Климент охридски” исторически факултет
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Въпроси към Кирил Добрев
dobrev k.mbox -> Българска социалистическа партия национален съвет предварителна календарна справка
dobrev k.mbox -> Сценарий Мл. Отговорник 1 Благоевград
dobrev k.mbox -> Регионална телевизия “канал рила”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница