Национална Финансово-стопанска гимназия



Дата02.11.2017
Размер110.11 Kb.
#33744

Национална Финансово-стопанска гимназия







На Мария Владимирова Павлова 10к3

По Икономическа информатика и География





2004

Съдържание

Географско положение (увод) .......................................................... 2



Старозагорска област ……………………………………………... 3-4



Хасковска област ………………………………………………….. 5-6



Кърджалийска област ……………………………………………... 7-9



Библиография ………………………………………………………. 10
еографско положение и граници



  • Територия – 13 899,8 км2

  • Население – 874 112 д.

  • Средна гъстота – 62,9 д./км2



Източният Тракийско-Родопски регион има много характерно меридиално разположение. В него се включват части от Стара планина, Задбалканските котловини, Сърнена гора, Горнотракийската низина, Източни Родопи и Сакар. На север регионът граничи със Северна Централна България, като границата преминава по билото на Стара планина. Южната граница с Гърция е с по-голямо протежение, като между Свиленград и Орменион има граничен пункт. По-малка част от границата е с Турция с граничен пункт при Капитан Андреево. При Свиленград е създадена безмитна икономическа зона. Предстои откриването на граничен пункт на юг от Кърджали през прохода Маказа за Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполис). Източната и западната граница отделят региона от Югоизточния и Западния Тракийско-Родопски регион.

В админастративно отношение регионът включва три административни области: Старозагорска, Хасковска и Кърджалийска. Всяка от тях има своето специфично положение,природни особености, демографски проблеми и стопанско развитие.







Областта с административен център град Стара Загора е разположена в централната част на Южна България. Тя е с площ 5 147 км2, което е 4,6% от общата територия на страната. В админастративно отношение областта е разделена на 11 общини, различаващи се съществено по територия, население и социално-икономическо развитие. Тези общини имат 205 населени места и 10 града, основните от които са Стара Загора, Казанлък и Чирпан.

Към 1998 г. Тук живеят 386000 човека, което е 4,7% от населението на страната. По този показател областта се нарежда на 5-то място сред останалите области. Гъстотата на населението-75,7 човека на м2 е малко по-висока от средната за страната, като градското население е 67,8% от общото на областта.

Областта няма граници с други държави, заобиколена е само от други области на страната, но се пресича от пътища с вътрешно и международно значение.

Тракийски поселища и гробници, крепости, некрополи и други сочат, че тези земе са били населени от много векове. В териториалния обхват на областта попадат Старозагорското поле, части от средна гора, южните Старопланински склонове и казанлъшката котловина. Това разнообразие определя и характера на релефа като равнинно хълмист и планински. От цялата площ 32,3% са планински територии. Климатът е пре-ходноконтинентален, а планинската част на областта-планински. Лятото е топло, а зимата-студена. Валежите в равнинната част са недостатъчни.

Основната речна артерия, напояваща територията на област Стара Загора, е р. Тунджа с нейните притоци. Минералните извори са специфично водно богатство на областта.

Минерално-суровинните източници са представени от лигнитни, кафяви и черни въглища, барит и гипс. С най-голямо стопанско значение са находищата на лигнитни въглища, използвани за производство на електроенергия.

Областта разполага с най-големите в страната запаси от лигнитни въглища, притежава мощна енергийна база, развита многоотраслова индустрия и интензивно земеделие. Тя разполага с квалифицирана работна сила, научно-технически потенциал и развита инфраструктура.

Важно предимство на областта е енергетиката, която е един от водещите икономически отрасли. Комплексът Марица-изтокп е вторият най-голям център за производство на електроенергия в страната и осигорява 38% от продукцията на този отрасъл.

Други промишлени производства от важно икономическо значение са машиностроенето и хидравликата.

Екологичните проблеми при открития въгледобив поставят областта сред т. нар. “Горещи екологични точки” на страната.



Фиг. 1 Фиг. 2

Заетост по пол (%)



Демографски баланс 96-02г. (1000)
Население 386,0

Раждания 24,7

Умирания 38,3

Миграция 2,4


Областта е добре населена, като демо-графските й характеристики по-казват ниски отрицателни стойности на естест-вения прираст; дяловете на възрастовите групи под 25 и над 65 години са близки до тези за страната. Детската смъртност, раждаемостта и смъртността са със стойности, близки до нациолналните нива.



Основен отрасъл е добивната про-мишленост, която е концентри-ранав промишленоенергийния комп-лекс “Марица Изток”. От отраслите на преработвателната промишленост водещите са машиностроенето, хими-ческата промишленост и произ-водство на храни и напитки. По-големи промишлени центрове са градовете Стара Загора, Казанлък, Гълъбово и Чирпан.

Селското стопанство е с добри условия за развитие, като 41,1% от територията е заета от обработваеми земи. Това заедно с производствения опит на населението и подходящите агро-климатични и почвени условия, е предпоставка за развитие на зърнопроизводството и на трайните на-саждения. Специфични култури за областта са памукът и маслодайната роза.

По отношение на заетостта Стара Загора се отличава с по-добра ситуация по показателя заети лица на 1000 човека от населението – 305,1 заети спрямо 248,7 средно за страната. Равнището на безработица (10,2%) е също значи-телно по-ниско от средното за страната.

Важни линейни елементи на транспортната инраструктура са първо-класните пътища Е773 и Е85 и жп линии София-Варна, София-Пловдив-Бургас, Русе-Подкова. По отношение на показателите “гъстота на пътната мрежа” и “плътност на телефонните постове” областта е с осигореност около стредната за страната. Един лекар обслужва 362 човека, което е по-малко от средното за страната.

Областта разполага с развита мрежа от различни учебни заведения. В Стара Загора се намира Тракийскят университет, както и филиал на Института за космически изследвания при БАН.





Взрастова структура: 31% под 25 години

Използване на земята: 18% гори


Гъстота на населението: 52 жители на км2

Област Хасково е разположена в най-югоизточната част на Южния централен район и е единствената област, която граничи с двете южни съседки на страната – Гърция и Турция. Областта обхваща 5520 км2, или 5% от общата територия, което я нарежда на пето място по площ. Населението на областта възлиза на 285000 жители, като делът на градското население е 68,4%. Средната гъстота на населението е 52 човека на км2, което е значи-телно под средното за страната.

В географско отношение областта обхваща части от Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и част от Източните Родопи. Това й разположение определя характера на релефа като равнинен и хълмист.

Горещите лета и меките зими, както и недостатъчното количество валежи, се дължат на преходния средиземноморски климат. Най-дълбоката българска река – Марица, минава през този район. Минералните извори при Меричлери и Хасковските минерални бани се използват предимно за балнеолечение. Почвеното разнообразие обхваща различни видове черноземи.

Основните минерални ресурси на областта са залежите на оловно-цинкови руди при Маджарово и мраморите при Тополовград и Ивайловград. Има и нахо-дища на лигнитни въглища.

Едно от най-големите предимства на областта е интензивно сътрудни-чество с админастративните единици на двете южни съседки на страната-Едрене (Турция) и Еврос (Гърция). То включва стокообмен, обмяна на опит в областта на админастративното управление, опазването на околната среда и транспорта. Двата основни гранични пункта в този район са разположени в Капитан Андреево и Ново село.

Освен основни национални магистрали, през областта минава и трансконти-ненталният път Лондон-Калкуката. Районът разполага с добре развита па-зарна структура, която включва безмитна зона, трудова и стокова борса.

Един от основните проблеми на областта е депопулацията в община Ивай-ловград, както и в крайните южни части. В резултат от картата на района изчезват цели селски райони, особено в граничните селища. Друг специфичен за района проблем, е недостигът на питейна вода. С построяването на язовирна стена “Тракиец”, както и разработването на други схеми за съхраняване на водата се прави опит за преодоляване на този проблем в краткосрочен план.

Друга слабост в развитието на областта е намаляващата капитализация. Стойността на дългосрочните материални активи в по-малките общини беле-жи тенденция на намаление през последните години.



Демографското развитие на област Хасково е подобно на средното за страната. Спадът на населението се дължи на неблагоприятни

демографски процеси, като нарастване на смъртността и намаление на раждаемостта.


Безработица (1000) Фиг. 3 Фиг. 4



Демографски баланс 96- 02г. (1000)

Население 295,2

Раждания 17,9


Умирания 29,1

Миграция 0,7








Промишлеността играе основна роля в икономическото развитие на област Хасково. Преобладаващата промишленост обхваща машиностроене и метало-обработване, текстил и трикотаж, както и производство на храни и напит-ки. Характерни за района производства са торове в Димитровград, машини и оборудване за тютюнопроизводството в Хасково.

Обрабоваемата земя възлиза на 33,9% от общата територия на района. Селското стопанство е специализирано в зърнопроизводството и зеленчуко-производството; има и традиционно производство на пъпеши и дини.

Нивото на заетост е под средното за страната, като броят на заетите е 204 на 1000 жители. Коефициентът на безработица (21,8%) отрежда на об-ластта на шесто място, което е значително над средния за страната(16%).

Бъдещето развитие на транспортната инфраструктура е свързано с два от международните транспортни коридори (№4 и №9), които се планира да преминат през територията на областта. Международната магистрала Калотина-София-Пловдив-Свиленград и паралелната му железопътна линия са гръбнакът на регионалната транспортната инфраструктура. Гъстотата на пътната мрежа е под средната за страната. Гъстотата на телефоната мрежа е също под националното равнище. Социалната и пазарната инфраструктура са значително по-развити в основните градове на областта – Хасково и Димитровград.






Гъстота на населението: 66 души на км2

Възрастова структура: 37% над 25г.



Използване на земята: 49% сел. земя


Областа е разположена в най-югоизточната част на Южния централен район и има за свой административен център град Кърджали. Тя граничи с областите Смолян, Пловдив и Хасково. Южната граница на областта съвпада с част от държавната граница с Република Гърция. Кърджали обхваща 3209 км2 или 2,9% от територията на страната. Разделена е на седем общини, 472 населени места и има 5 града, между които най-големите са Кърджали, Момчилград и Крумовград.

През 2000 г. Населението на областта наброяваше 211000, или 2,6% от общото за страната, като около една трета е градско население. Средната гъстота е малко под средното равнище.

Физико-геотрафска характеристика на областта е повлияна от наличието на големи части от Родопите. Това предопределя и характера на релефа, който е хълмист и планински, като е силно разчленен от речните долини. Тези особености на релефа са причина по-голямата част от територията на областта да е заета от горски ресурси. Географското разнообразие се допълва от климатичната характеристика. Климатът е преходно-континентален, повлиян от средиземноморското климатично влияние по долината на р. Арда. Лятото е горещо, а зимата-мека.

Територията на областта се напоява от р. Арда и по-големите й притоци-реките Върбица, Крумовица, Боровица, Перпек. Тук са и два от трите големи язовири на р. Арда – “Студен кладенец” и “Кърджали”. Почвеното разнообразие е от подтипове на горските почви. По речните долини почвите са основно алувиално-ливадни. От минерално-суровинните ресурси, с които разполага областта, с по-голямо стопанско значение са оловно-цинковите и хромовите руди. От нерудните ресурси има много находища на слюди, трас, фелдшпат, перлит и зеолит.

Развитието на различни форми на туризъм в областта е благоприятствано от наличието на многобройни исторически и природни забележителности. Положителен фактор за туризма ще бъде и отварянето на нов граничен пункт към Гърция – Маказа, което ще стимулира трансграничното сътрудничество.

Независимо от текущите трудности пред тютюневата промишленост на областта, този промишлен сектор има най-голям потенциал за бъдещ растеж. Развитието на индустрията в района е благоприятствано от значителните инвестиции, вложени в шивашката промишленост.

Пътищата в района са с ниско качество и имат нужда от значително подобряване. Гъстотата на пътната мрежа е над средната за страната. Проблемите на транспортната инфраструктура и депопулацията са едни от най-сериозните за района.

Основната част от населението принадлежи на турско малцинство. Делът на населението под 25 години е 37%, а този на населението над 65 – само 11%.
Фиг. 5 Фиг. 6


Демографски баланс 96-02 (1000)

Население 213,9

Раждания 14,6

Умирания 13,7

Миграции - 3,5


Това е най-голямата разлика между тези два показателя, което показва прогресивната структура на населението. Броят на жителите е намалял поради отрицателния прираст и емиграцията на населението от турското малцинство. Детската смъртност е под средната за страната (14,4).

Промишлеността осигорява заетост на 21% от активното население, което е значително под средното за страната. Индустриалното развитие на района зависи най-вече от силната добивна промишленост, въпреки че през последните години нейната продукция намаля. Основните отрасли са цветна металургия, машиностроене и металообработване. Основни промишлени центровеса градовете Кърджали, Крумовград, Джебел.

Обработваемата земя заема 19,6% от общата територия на района. Селското стопанство преобладава в икономиката на областта, като създава 36%към добавената стойност. Освен това делът на заетите в този отрасъл е 46% - един от най-високите за страната. Произвеждат се тютюн, основно ориенталски видове; добре развито е животновъдството (овце и кози).

Важно място в икономиката на областта заема частния сектор. Расте и броят на малките и средните предприятия. В областната икономика са заети 2,4% от всички заети в страната. Равнището на безработицата (11%) е под националното равнище, но броят на заетите на 1000 човека е по-малък от броя им за страната.

През територията на областта преминава участък от жп линия Русе-Димитровград-Кърджали-Подкова. Съобщителната инфраструктура е с по-слабо развитие от средното за страната. На 1000 човека от населението се падат 224 телефонни поста при 385 средно равнище. Здравната инфра-структура също е с параметри, които са по-ниски от средните. На един лекар се падат 602 души от населението (при 421 средно за страната); на 1000 жители са осигорени 6 болнични легла, което е под средното за страната. С по-висока степен на концентрация на обекти на здравната и културната инфраструкура е областния център (театър, районна болница, средни училища, колеж и други).

Библиография

Статистическа служба на Европейските общности и програма PHARE –



Портрет на регионите (Том 10 България)






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница