Национална конференция на българската адвокатура „за самоуправлението и развитието на адвокатурата”



страница2/3
Дата08.05.2018
Размер0.82 Mb.
#67859
1   2   3

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на колегата Бошнаков.

Давам думата на главния секретар г-н Валентин Бенатов по втората тема – „Самоиздръжката на адвокатурата”.

ВАЛЕНТИН БЕНАТОВ: Уважаеми колеги, на вниманието ви е експозе, което съм се постарал да бъде кратко, постарал съм се да бъда изчерпателен. С две думи, самоиздръжката на адвокатурата е производна на изпълнението на задължението по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Това специфично задължение от икономическа гледна точка отличава адвокатурата като конституционна, независима и самоуправляваща се институция и вярвам, че при дебатите с оглед изготвянето на проект за изменения на сегашния или за нов Закон за адвокатурата този принцип ще бъде съхранен. Въпросът е как да се усъвършенства дейността по самоиздръжката на адвокатурата и като реализация на приходи, и разбира се, като насока за разходването на тези средства, които се събират от органите на адвокатурата.

В тази насока, независимо от това дали ще си остане на сега действащия закон или ще има някаква промяна, не може да не приветстваме инициативите на някои адвокатски съвети, свързани с прилагането на IT-технологиите. На първо място, разбира се, е водещата Софийската адвокатска колегия, която приложи на практика въвеждането на известителната система и с това реализира една изключителна икономия на средствата по отношение на известяването на адвокатите – „колеги, закъснявате, колеги, има опасност от дисциплинарно производство” и т. н.

Този опит трябва да бъде адмириран и да бъде споделен. По този път тръгна Адвокатска колегия – Хасково, по този път предстои да тръгне Адвокатска колегия – Бургас. Висшият адвокатски съвет прие решение, че предоставянето на базата данни в електронен вид вече ще се разрешава от председателя на Висшия адвокатски съвет с оглед улесняване създаването на тези известителни системи.

Несъмнено, другият способ за стимулиране изпълнението на това основно задължение на адвокатите е и дисциплинарната дейност. Аз искам да припомня на колегите, че точно преди 5 години една от първите конференции на Висшия адвокатски съвет с председателите беше точно по този въпрос – дисциплинарната дейност на адвокатските съвети. Ние като професионалисти, също имаме своите професионални деформации, твърде често залитаме в защитен уклон, включително и когато става въпрос за изпълнение на наши задължения към нашата институция. Това трябва да се стремим да го преодоляваме. Когато имаме едно виновно неизпълнение на задължението по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата, трябва да се предприемат необходимите мерки.

На второ място, както е написано на стр. 3 в това експозе, аз споделям идеята, че е необходимо да се въведат единни правила за събирането на дължимите от адвокатите месечни вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет. На вчерашното заседание на Висшия адвокатски съвет някои от председателите поставиха въпроса, че действително още през 2012 г. Висшият адвокатски съвет формира една работна група, която да подготви такива единни правила, като получи становищата на адвокатските колегии. Искам да споделя, че не всички адвокатски съвети са изразили становище по тази тема.

Независимо как ще продължи работата ни по подготовката на законопроекта, очевидно това е належащо, и вече Висшият адвокатски съвет трябва или да обнови групата, или да реализира нейната дейност в състава, в който е.

Също така, уважаеми колеги, намирам за полезно да се обмени опит с оглед сближаването правилата на бюджетирането на паричните средства, които се прилагат в адвокатските съвети и във Висшия адвокатски съвет. Този въпрос, ако съумеем по някакъв начин да го стандартизираме, би бил полезен и с оглед реализацията на приходите по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата, така и с оглед на спокойствието, което ще имаме при разходването на тези средства.

Позволил съм си да представя на вниманието ви две групи въпроси, които намирам за полезно да се съхранят в бъдещия Закон за адвокатурата.

Първият въпрос е свързан със специфичната традиция и ситуация в Република България. Република България е една от малкото страни, може би единствената, в Европейския съюз, в която съществува такъв подзаконов нормативен акт, каквато е Наредба №1 за определяне размера на минималните адвокатски възнаграждения.

Сблъсъкът на двете генерални тенденции в развитието на адвокатурите, който сблъсък е особено ярък на територията на Европейския съюз, между възгледа, че адвокатурата е специфична, регулирана, професионална конституционна дейност, от една страна, на който възглед е подчинена нормативната уредба на адвокатурата в Република България, и другата тенденция, която избутва адвокатската дейност към търговските услуги. Този сблъсък в някаква степен е предизвикал премахването на възможността за регулирането на минималните адвокатски възнаграждения. Но в развитите икономики, примерно каквито са западноевропейските страни – Германия, Франция и др. п. държави, премахването на тази регулация няма как да се отрази на качеството на адвокатската работа. Защото икономическата криза при тях не може да доведе при пазарни условия до такова снижаване на адвокатските възнаграждения, каквото би се получило тук, ако се премахне регулацията по Наредба №1.

И аз предлагам работната група, която ще се формира, изследвайки този въпрос и в сравнително-правен аспект, и от гледна точка на традициите в България, да обоснове запазването на тази регулация за размера на минималните адвокатски възнаграждения, и то не заради друго, а за да се гарантира качеството на адвокатската дейност. Защото сами разбирате, уважаеми колеги, ако се поставим изцяло на регулацията на свободния пазар, как ще се снижат възнагражденията и какво би било качеството с оглед на времето, което може да се отдели за едно такова ниско уговорено възнаграждение.

На следващо място съм поставил групата въпроси за запазване – както съм си позволил да се изразя – консервативния модел на управление на паричните средства и имуществото на адвокатурата – на адвокатските съвети, на Висшия адвокатски съвет. Защо поставям този въпрос? Ние имаме горчив опит в това отношение, тук съм обяснил за какво става дума. Колегите, които са били адвокати, си спомнят как беше изцедена българската адвокатура с източването на 2 и половина милиона долара от средствата на Висшия адвокатски съвет (тогава ЦСА) през 1990 г., когато те потънаха в „черната дупка” „СОФИС”. На всички общи събрания след това при действието на Закона за адвокатурата от 1991 г. се поставяше този въпрос, водиха се дела, какво ли не се направи. Едничкото, което остана, е, че все още в баланса на Висшия адвокатски съвет пише „5000 лв. акции” – от какво? – от нищо. И никой не смее да ги отпише. И аз предлагам никой да не ги отписва, за да ни напомня, да ни бъдат обица на ухото, че такава стъпка на рисков разход никой да не си позволява да прави за в бъдеще.

Това също беше битка между двете тенденции – професионалната дейност на адвокатурата и самоиздръжката, която трябва да гарантира институцията, и другата страна – търговските залитания. Дайте да дадем 5 милиона лв. в „СОФИС” и да печелим. Какво спечелихме? – Запис от 5000 лв., който стои в баланса на Висшия адвокатски съвет.

Позволил съм си и на други общи събрания да го коментирам този въпрос, давайки сравнение с нашите съседи. Ето, колегите от Видин, нека да кажат. В Адвокатската колегия в Турну Северин, която както и да го погледнете, е една гранична адвокатска колегия. Има сграда, която се равнява по стойност по размера на стойността на новата сграда на Висшия адвокатски съвет. Ама те нямат такъв горчив опит, какъвто имаме ние, защо там могат да си позволят във всяка адвокатска колегия да си построят хубава материална база, с която да гарантират дейността по своето самоуправление? Защото консервативно управляват средствата си.

Колкото и да се опитваме чрез безлихвените заеми да коригираме тази беда, все още не сме успели.

Много често се поставя въпросът какво е паричното имущество на Висшия адвокатски съвет. Както си позволих да се изразя на Общото събрание на адвокатите от страната, българската адвокатура е бедна институция. Паричното имущество на Висшия адвокатски съвет като цяло не може да надскочи 2 милиона лв. Два милиона лева за една конституционна независима институция са изключително малко средства. Това са средства, които са много по-малко от бюджета на едно ведомство. А българската адвокатура като институция е много повече от всяко едно министерство от изпълнителната власт.

На трето място, уважаеми колеги, за да не губя повече време, искам да споделя с вас един въпрос, който не съм записал в експозето.

В работната група, която ще се сформира, аз моля да бъде обсъдено следното предложение. Така както Висшият адвокатски съвет като орган е производен на дейността на адвокатските колегии, нека така производни да бъдат и приходите за него. Намирам за нецелесъобразно и не в интерес на адвокатите (а цялостната правна уредба изхожда от правата и задълженията на отделния адвокат), е те да имат две задължения – едно за адвокатската колегия и едно за Висшия адвокатски съвет. Нека да се обсъди възможен модел за производни парични средства, които да бъдат дълг не на адвоката, а на адвокатската колегия, за да нямаме тази непрекъсната разправия – събрахте ли средствата, колко събрахте, защо не ги превеждате в срок, защо ги слагате на депозити и т. н. Това нещо може да се преодолее единствено и само със законодателна промяна. Аз откакто съм адвокат и присъствам, когато съм имал възможност, на общи събрания, съм установил, че това е въпрос, който се поставя от всички ръководства досега и не може да бъде решен по един начин, който да не създава вътрешни разправии.

Излишно е да се хаби даже обществена енергия в институцията по повод на това дали адвокатските колегии са събрали членския внос за Висшия адвокатски съвет и дали са го превели. Нека да няма членски внос за Висшия адвокатски съвет и нека да се намери формула, чрез която адвокатските съвети да имат някакви отчисления за Висшия адвокатски съвет на базата на събрания от тях за адвокатската колегия паричен внос на съответните колеги.

Защото е добре да се запази в Закона за адвокатурата сегашният принцип, че основният орган, който се грижи за самоуправлението на адвокатурата и който има правомощието да защитава професионалните права и да следи изпълнението на професионалните задължения на адвокатите, е адвокатският съвет на колегията. А Висшият адвокатски съвет е само един производен орган, който има обобщаващи функции, който има координиращи функции и който подпомага всеки един адвокатски съвет, когато изпадне в някакво затруднение. Така както уредбата води до производност на сформирането на органа, нека и самоиздръжката на този орган да бъде производна.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на колегата Бенатов.

Давам думата на колегата Ели Христова по третата тема – „Квалификационната дейност на адвокатурата”.

ЕЛИ ХРИСТОВА: Благодаря.

Уважаеми колеги, съвсем накратко искам да ви запозная с моята студия, предполагам, че сте обърнали внимание поне на това, което се отнася до вашите адвокатски колегии като информация. Но аз искам да ви кажа, че са две основните направления на квалификационната дейност на Висшия адвокатски съвет. Както всички знаем, основно тя се осъществява от Центъра за обучение на адвокати, но не бива да се забравя, че Висшият адвокатски съвет пряко също организира своя семинарна дейност. Това досега винаги се е случвало в град София.

Като много голям успех може да се отчетат срещите, които са правени с българските съдии в международните съдилища в Хага, в Съда на Европейския съюз в Люксембург и Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Също така миналата година бяха проведени два семинара, които бяха финансирани от Европейската комисия и имаха за цел да осъвременят нашите познания относно допустимостта на жалбите пред Европейския съд по правата на човека, като за втория семинар успяха да дойдат и адвокати от цялата страна – от Пловдив, от Бургас, от Варна и от други градове.

Казвам това, защото искам да обърна внимание на това, че адвокатските съвети трябва да бъдат малко по-активни от гледна точка на това да насърчават колегите от страната да участват в тези семинари на Висшия адвокатски съвет, които имат за цел не текущото квалификационно обучение на адвокатите, а за по-глобални теми да ги запознаят. Но предполагам, че това в осъвременения сайт, който се надявам да имаме Висшият адвокатски съвет, ще може по някакъв начин да залегне по-подробно.

Също така Висшият адвокатски съвет подкрепя и квалификационната дейност на другите висши органи на адвокатурата – на Висшия дисциплинарен съд, на Висшия контролен съвет. Имахме удоволствието да участваме, като подпомогнем и семинара на Националното бюро за правна помощ, което се проведе тази пролет в град Кърджали, и сме много щастливи, че успяваме по някакъв начин да помогнем на администрацията на бюрото, което, разбира се, се отразява положително и върху работата на нашите адвокатски съвети.

По отношение на препоръки и изводи – аз съм си позволила да предложа това, което според мен би могло да помогне, както казах, да се популяризира тази дейност на Висшия адвокатски съвет в страната, която за съжаление не е добре позната, за да може колеги, които имат интерес, да участват.

Също така Висшият адвокатски съвет може би няма да бъде лошо най-после да успее да организира един семинар, за който много отдавна се говори с председателите и секретарите на съдилищата, който да е свързан с обучението на счетоводните отдели на адвокатските съвети, на Висшия адвокатски съвет с оглед подобряване събираемостта на средствата на адвокатурата и изобщо разходването и отчитането на тези средства.

По отношение на Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев” вие всички много добре знаете, основната дейност разбира се, е организирането съвместно с адвокатските съвети на семинари в страната. Предполагам, че една голяма част от вас е запозната и с това, че два пъти годишно преди изпитните сесии Центърът за обучение на адвокати организира подготвителен семинар за кандидатите, които се явяват на изпити. Това е изключително важно, защото, за съжаление, българските юридически факултети не предоставят достатъчно практически познания за тези, които искат да се явяват на изпити и да могат да се справят с такова предизвикателство.

Но новото, което смятам, че ще бъде интересно да споделя с вас, това е, че от месец декември миналата година в новата сграда на Висшия адвокатски съвет, където се помещават освен Висшия дисциплинарен съд и филиалът на библиотеката във Висшия адвокатски съвет, са разбира се, учебните зали и две малки канцеларии на Центъра за обучение на адвокати.

Започна обучение по много специфични теми, по по-бутикови желания, да кажем, на адвокатите в следобедите на работните дни, обикновено от 14-14,30 часа докъм 17-17,30-18,00 часа. Това е изключително удобно, защото много адвокати успяват да организират работата си така, че до обяд да свършат служебните си ангажименти и следобед да присъстват на специализирани семинари, които да надграждат техните познания.

Искам да ви обърна внимание, че темите за тези семинари изцяло са заимствани от желанията на адвокатите, които ние събираме от анкетните карти, които знаете, че се разпространяват абсолютно на всеки един семинар.

Това, което като най-важна тенденция продължава вече много години, както може би си спомнят някои от колегите, вече беше споделено неведнъж през годините, е това, че България въпреки че е малка и бедна страна, е намерила един много добър начин да обучава своите адвокати.

Тоест, защо е много добър?

На първо място, защото този начин е напълно безплатен за адвокатите. Освен това няма ограничение на броя на адвокатите, които могат да присъстват на тези семинари и практически чрез тази квалификационна дейност, която осъществяваме всички ние – и по места, и чрез Висшия адвокатски съвет, тя е достъпна и полезна за адвокатите. Нещо, за което сме служили за пример и на останалите държави от Европейския съюз, рядък случай на положителен пример.

Аз искам да споделя като лично впечатление и някои много добри промени, които настъпиха през последната 1 година в рамките на Центъра за обучение на адвокати, и тя се дължи изцяло според мен на изключителната активност на адвокатските съвети. Почти без изключение всички адвокатски съвети отделят много сериозно внимание на квалификационната дейност и с особено задоволство отбелязваме засилената инициативност на адвокатските съвети в Русе, Хасково, Смолян и Видин, в сравнение с предишни периоди.

Голям успех имат съвместните семинари на няколко адвокатски колегии и по този начин те успяват да създадат и професионални, и приятелски контакти, но също така, най-важното, което е, възможност да се проведат регионални семинари по специализирани теми, за които е много трудно някоя адвокатска колегия да събере достатъчно аудитория, за да си заслужават разходите, които ще бъдат направени по един такъв семинар.

Без изчерпателност, искам да посоча като голяма заслуга за това на адвокатските колегии в Сливен, Ямбол, Силистра, Благоевград, Враца, Пазарджик, Шумен, Перник, Кюстендил и Търговище.

Като нова и заслужаваща вниманието на всички инициатива посочваме идеята на Адвокатския съвет в Благоевград за продължаващо обучение в определена област на правото, като на следващ семинар се навлиза в по-голяма детайлност и практичност по същата тема. Например те проведоха семинар за недействителност на сделките и са планирали в скоро време да проведат такъв по въпросите за унищожаемостта на гражданско-правните сделки.

Специално внимание заслужава опитът на Пловдивския адвокатски съвет в организиране на семинарите. Правят отлично впечатление и безупречната организация, внимателното предварително планиране на областите за обучение на адвокатите, както и, не на последно място, изключителната мотивировка на участниците в тези семинари.

Традиционно големи успехи в обучението имат адвокатите и от адвокатските съвети във Варна, Велико Търново, Стара Загора, Бургас и Плевен. Интересна е инициативата на Адвокатския съвет – Велико Търново за обучение на млади адвокати, проведена едновременно от съдии и адвокати, на което да се обхванат въпроси от процесуално естество и от етичните правила за поведение.

Адвокатският съвет в град Стара Загора инициира едно много интересно обучение, което беше по специфична тема само за този регион. Това беше съпоставяне на една тема от гледна точка на данъчната администрация и на Върховния касационен съд, Наказателна колегия.

С голямо удовлетворение отбелязваме засилената дейност на Софийския адвокатски съвет в обучението на адвокатите, което вече се осъществява планирано и с по-голяма честота.

Като изводи и препоръки, съвсем накратко, което искам да ви представя, това е, че трябва да се работи малко повече в това европейското право така да бъде презентирано на българските адвокати, че то да бъде практически полезно. За съжаление, до този момент, като изключим семинарите, които са за допустимост на жалбите пред Европейския съд по правата на човека, които наистина имат изключително голяма практическа насоченост, по-голямата част от обучението по европейско право се свързва с едни много принципни и общи въпроси. И хората, които идват на тези семинари, в крайна сметка си тръгват без идеята какво практически полезно могат да извлекат от това.

Искам също така да кажа, че за нас е много важно да подобрим координацията в квалификационната дейност на Центъра за обучение на адвокати и Софийския адвокатски съвет, защото Центърът за обучение на адвокати е изключително популярен в цялата страна, но все още е малко популярен в София. Като се има предвид, че ние сме 5000 адвокати в София, смятам, че усилията, които и Софийският адвокатски съвет, и Висшият адвокатски съвет правят, трябва да намират по-голяма резултатност, защото има според мен все още неусвоен капацитет за това.

Но като цяло, изводите, които могат да се направят, са за това, че съвместната работа на Висшия адвокатски съвет и на адвокатските съвети от страната във връзка с продължаващата квалификация на адвокатите, е конструктивна и успешна.

Вие ще видите и някои други информации тук, които са свързани с издателската дейност на Висшия адвокатски съвет, и по-специално на Центъра за обучение на адвокати. Само с едно изречение искам да ви кажа за това, че с оглед не само на кризата, но и практическият опит ни показа, че трябва да изоставим практиката, която беше възприета преди години, като материали за семинарите да бъдат подготвяни книжки със съответните нормативни актове.

На първо място, това се оказа изключително скъпо. Освен това честотата на промяна на законодателството не оправдава един такъв разход и ние се насочихме към такива издания, които да имат и много повече практическа насоченост. По-скоро това са едни справочници за адвокатите, като обаче, искам да ви кажа, това е не повече от едно такова издание веднъж годишно, с оглед, разбира се, на първо място, икономии.

Колеги, аз приключвам, но искам да напомня, че много от адвокатските съвети традиционно през месец септември, около 22 септември, или малко по-късно, организират семинари. Имайте предвид, че е много трудно да подготвим в летния период намирането на подходящи лектори. Затова искам да ви помоля, ако имате възможност, до края на месец юни да предвидите евентуално подобни инициативи.

Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на колегата Христова.

Давам думата на заместник-председателя на Висшия адвокатски съвет Йордан Йорданов по последната предвидена по дневния ред тема – „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата”.

ЙОРДАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми колеги,

Ще се опитам да се включа в рамките на единия час откакто сме започнали експозетата. Моето експозе е най-кратко, някои от неговите аспекти бяха обхванати от предишните експозета.

Експозето е относно необходимостта от изработване и приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Както на всички ни е известно, сега действащият Закон за адвокатурата е в сила от месец юли 2004 г. Законът е претърпял няколко изменения, сред които по-съществени са тези, свързани с навеждането на изискванията на Директива 5/98 г. на Европейската общност относно улесняване упражняването на адвокатската професия от адвокати, вписани в страни - членки на Европейския съюз.

През 9-годишното прилагане на този сравнително нов закон бяха констатирани редица непълноти, непрецизно формулирани текстове и явни противоречия. Част от непълнотите бяха преодолявани чрез тълкуване от страна на органите на адвокатурата, но някои от тези тълкувания породиха спорове, несъгласия и напрежение. Друга част от текстовете пък, които уреждаха правата на адвокатите, останаха само на книга, тъй като липсват разпоредби, които да гарантират тяхното прилагане.

Първият основен проблем, който според мен съществува, е, че с чл. 3, ал. 1 от Закона за адвокатурата е регламентирано, че адвокатската професия може да се упражнява само от адвокат или адвокат от Европейския съюз.

В чл. 3, ал. 2 от същия закон е посочено, че адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на Адвокатската колегия. Въпреки тези текстове обаче, които привидно създават пречки за лица, които не са адвокати, да упражняват адвокатска професия, на практика нещата са съвсем различни.

В Закона за адвокатурата липсва правна норма, която пълно и точно да посочва коя дейност е адвокатска. Направеното в чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата изброяване какво включва адвокатската професия е неточно и крайно непълно.

Вследствие на горното, през последните години се забелязва масов отлив на определени дейности, които преди това са изпълнявани предимно от адвокати и тяхното пренасочване към други лица, дори такива, които нямат юридическо образование. Част от чисто адвокатските дейности бяха възложени със закон в правомощията на други лица – нотариуси и частни съдебни изпълнители. Изпълняването на адвокатската дейност от лица, които не са адвокати, доведе до намаляване обема на работата ни, но това не е основният проблем. По-големият проблем се оказа нарушаване правата, свободите и интересите на гражданите, които пострадаха поради предоверяване на лица без адвокатска правоспособност и поради това, че страни с противоречиви интереси се консултират от едно и също лице – било то нотариус, частен съдебен изпълнител, служител от фирма за недвижими имоти, счетоводител и т. н.

Последиците от всичко това са ни известни – колко хора си загубиха имотите, и на тази тема всеки от нас може да говори с часове.

В Закона за адвокатурата липсват разпоредби, въз основа на които да бъдат санкционирани лица, които не с адвокати, а извършват адвокатска дейност. В отменения Закон за адвокатурата от 1991 г. съществуваше разпоредбата на §3 от Допълнителните разпоредби, съгласно който на лице, което упражнява адвокатска дейност без да е вписано в списъка на адвокатската колегия, се налага глоба в определен размер, ако деянието не е престъпление.

Макар и не много прецизна, тази разпоредба все пак беше спирачка пред определени лица, които не са адвокати, да извършват адвокатска дейност. В Лозенец с няколко от председателите на колегиите го споделих това и те казаха, че са налагали такава санкция и действително е имало ефект. Сега тази норма обаче не съществува, като единственият начин да бъде наложена санкция на лице, което адвокатства без да е адвокат, е повдигане на обвинение от страна на прокуратурата. Такива случаи обаче на мен не са ми известни, а дори и да има, те са изключение.

Това е първият проблем на Закона за адвокатурата, който е може би най-същественият, доколкото съществуването му се отразява негативно върху правата и интересите на гражданите, а отделно от това засяга и икономическата стабилност и независимост на адвокатите.

Вторият проблем, който според мен е съществен в Закона за адвокатурата от 2004 г,. е предвиденият облекчен достъп до адвокатската професия, тоест лица без изпит, с 5-годишен юридически стаж да бъдат вписвани и по този начин адвокатурата е отворена до безкрай. На практика лица, които са назначени по трудов договор, изпълняващи юридическа длъжност, като преминат 5 години, ние сме длъжни да ги впишем. Това е съществен проблем според мен.

Приемането на адвокати без изпит създаде прецеденти, при които в някои адвокатски колегии бяха вписани лица, които нямат, както казах, никаква професионална подготовка, и които доказваха юридическия си стаж само на книга, без реално да са извършвали юридическа дейност. Създаването на по-прецизни правила и въвеждането на допълнителни ограничения при приема на адвокати, според повечето адвокатски колегии ще доведе до изчистване на професията от лица, които нямат качества да бъдат адвокати, и до повишаване на авторитета ни в обществото.

Третият проблем е съществуващата в Закона за адвокатурата уредба на статута на висшите органи на адвокатурата и на техните права и задължения. Това е другият въпрос, който създаде проблеми и напрежение през последните години. За мнозинството адвокати Общото събрание на адвокатите от страната е висшият орган на адвокатурата, докато Висшият адвокатски съвет е изпълнителен орган, който трябва да се отчита пред Общото събрание. Уредбата на закона обаче не налага такива изводи. В Закона за адвокатурата не се сочи, че висшият орган на адвокатурата е Общото събрание, нито, че неговите задължения са задължителни за изпълнение от Висшия адвокатски съвет.

В задълженията на Висшия адвокатски съвет липсва разпоредба, която да изисква неговите членове да изпълняват решенията на Общото събрание на адвокатите от страната.

Липсва разпоредба, която да задължава и Висшият адвокатски съвет да защитава правата и интересите на адвокатите. Сега съществуващата правна уредба създава предпоставки Висшият адвокатски съвет да се дистанцира от проблемите на адвокатурата, а очевидно не това е целта на закона.

Четвърто. Според част от адвокатските колегии, особено по-малките от тях, начинът на избиране на висши органи на адвокатурата ги дискриминира, тъй като техни представители не могат да бъдат избрани в състава им. Фактите действително са такива. Обикновено за членове на висшите органи на адвокатурата са избирани адвокати от най-големите или средните адвокатски колегии. По този начин малките колегии остават без глас при вземане на решенията, касаещи адвокатурата.

Необходимо е да се помисли за нов начин на структуриране на Висшия адвокатски съвет или да се намери друг начин за участие на малките адвокатски колегии не само при обсъждане на проблемите пред адвокатурата, но и при тяхното решаване.

Пето. Съществени пропуски, неточности и откровени недомислици съществуват в уредбата на Закона за адвокатурата относно провеждането на изборния процес както от адвокатските колегии, така и при избора на висши органи на адвокатурата. Налице е разминаване на сроковете при избиране на комисиите за провеждане на изборите и изготвяне на избирателните списъци. Липсват правила за отвод на членовете на избирателните комисии, когато са включени в избирателните списъци.

Нормативните правила на провеждане на Общото събрание на адвокатските колегии в последната събота и неделя на месец януари пораждат проблеми в малките колегии, които имат възможност да приключат събранията в един ден и не е необходимо да харчат пари за ангажиране на зала за още един ден.

При сега съществуващата уредба в закона липсва възможност и време след отмяна на избора за делегати в една или няколко колегии те да проведат нов избор и да участват в общи събрания на адвокатите от страната.

Шесто. Съществуват и други пропуски в закона, които се констатират от отделни адвокатски съвети при изпълнение на задълженията им. Налице са пропуски в законовата уредба относно начина на възстановяване на адвокати, които са били лишени от адвокатски права. Липсват уредени в закона срокове между успешното полагане на изпит за адвокат и приемането му, и между приема на адвоката и полагане на клетва. Това дава възможност някои колеги да искат да бъдат вписани за адвокати след няколко години от датата на успешно положен опит или да се закълнат няколко години след приемането им.

При извършена проверка по чл. 29, ал. 2 и следващите от Закона за адвокатурата липсва задължение на органа, който не е оказал необходимото уважение или съдействие на адвокат да представи необходимите за проверката материали на представители на адвокатския съвет. Така проверката се обезсмисля и не може да доведе до защита правата на адвоката, респективно налагане на санкция на длъжностното лице. В тази насока може да помислим в проверката да участват инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и инспектори към съответните министерства, общини и т. н. и това считам, че определено ще създаде много по-голяма тежест и практически ще имаме много по-голяма успеваемост при извършването на тези проверки. Просто трябва да помислим и сериозно за гаранциите, които трябва да заложим в закона за успешното упражняване на адвокатската професия.

По този начин считам, че ние ще дадем и отговор на един от най-често задаваните напоследък въпроси – кой ще ни защити от правозащитниците? Естественият отговор на този въпрос според мен е – адвокатът. Адвокатът засега е единственият, който има свободата да спазва законите, но от друга страна, има силата и смелостта да се опълчи на цялата държавна машина и да изиска и от другите да спазват законите, независимо от ранга и поста, който те заемат. На всички ни е известно, че адвокатът в най-добрия случай разполага с един или двама адвокатски сътрудници и трябва да организира защитата на правата и интересите на клиентите си само с тези сили. Докато и в административното производство, и в данъчното, и в наказателното, зад другата страна стои цялата държавна машина.

Известни са и случаите, когато са санкционирани адвокати за това, че спазват закона. На всички са известни случаите, когато бяха глобявани председатели на адвокатски колегии за това, че спазват закона при определяне на служебните защитници. И неслучайно, за втори път ще кажа, – трябва сериозно да помислим върху гаранциите за упражняване на нашите адвокатски права.

Настоящото изложение няма за цел да обхване всички проблемни текстове и непълноти в Закона за адвокатурата, а цели да обоснове необходимостта от неговата промяна, до какъвто извод достигнаха почти всички адвокатски колегии от страната.

Това е, което имах да изложа.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на колегата Йорданов.

Уважаеми колеги, с това експозетата, които бяха предвидени в Националната конференция по първите 4 точки от дневния ред, приключиха.

Обявявам кафе – пауза. Веднага след това ще започнат дискусиите и отделните виждания във връзка с промените в Закона за адвокатурата.



(КАФЕ – ПАУЗА от 10,55 до 11,30 часа)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги, моля ви да започнем заседанието.

Колеги, след като мина първата част, ще започнем с всички изказвания, свързани с настоящата дискусия.

Колегата Абрашев, председател на Адвокатската колегия – Плевен, ще съобщи някои неща, свързани с програмата на националната конференция.

Благодаря и на Националната телевизия за вниманието и за отразяване на нашия форум.

Колега Абрашев, заповядайте.

ЕМИЛ АБРАШЕВ: Уважаеми колеги, приветствам националната конференция. Относно културната програма Адвокатският съвет – Плевен е предвидил посещение на мавзолея „Костница”, който се намира в центъра на града, посещение на панорамата „Плевенска епопея” и за почитателите на виното – посещение на Музея на виното, който се намира в парк „Кайлъка”. Включена е дегустация и беседа. Който желае, моля да заповяда.

Благодаря ви.

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря Ви, колега Абрашев.

Колеги, давам ви думата за изказвания.

Колегата Ядков.

ЕМИЛ ЯДКОВ: Уважаеми колеги, темата на националната ни конференция е свързана с въпросите за самоуправлението и усъвършенстването на дейността на адвокатурата. В тази връзка тъй като считам, че следва да бъдат взети конкретни решения на тази конференция, предлагам предложенията, които постъпват от всички нас, да бъдат записвани, обобщавани и по тях да приемем конкретни решения. В тази връзка предлагам, госпожо Председател, да изберем мандатна комисия или лица, които да обобщават предложенията, както и преброители за гласуване то на решенията.

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Колега Ядков, националната конференция би могла да препоръча на Висшия адвокатски съвет да предприеме действия във връзка с обсъжданите днес въпроси, но аз лично не възразявам да бъдат определени колеги, които да записват тези въпроси, въпреки че се води протокол от настоящата конференция. Аз също в момента правя надлежни записки, свързани с всички предложения, така че тези колеги биха могли единствено да съдействат при обобщаване на днешните въпроси, които се поставят на дискусия.

По отношение на създаването и на работна група, която да работи по насоките за това как да се изменя Законът за адвокатурата, тя ще бъде създадена и с решение на Висшия адвокатски съвет.

Имате ли препоръки по отношение на лица, които биха могли да ни съдействат в днешния ден?

ЕМИЛ ЯДКОВ: Аз, първо, искам да изложа своето експозе по този въпрос, тъй като всички колеги очакват да чуят какво се е случило, какви са конкретните предложения в тази връзка. Доколкото чух в експозетата на колегите, там бяха дадени обобщения без никакви препоръки.

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Аз, колега Ядков, се надявам действително да се запознаят всички със събитията, срещите и изводите, които са направени от тях, от 30 март насам във връзка с материалите, които са по папките на всички участници в настоящата конференция. Благодаря и на колегата Ядков за съдействието, защото благодарение на него и на Благоевградската адвокатска колегия разполагате с всички тези материали, които са вложени в материалите по настоящата конференция.

ЕМИЛ ЯДКОВ: Госпожо Председател,

Уважаеми колеги,

Искам да започна своето изложение със следната мисъл на Стоян Михайловски – „Целта на нашия живот не е да добруваме, а да добротворстваме”. Плод на даровития ум на този виден наш български общественик, един от първите дипломирани юристи в България, горната мисъл не отразява единствено само неговото виждане за живот. Тя идеално се покрива и с разбиранията ми за смисъла и значението на правото като изкуство за справедливото и доброто.

Моето изложение е предназначено както за всички нас в качеството ни на адвокати, така и за онези, от които ще зависи решаването на важния въпрос за пътя на развитието на българската адвокатура. Това изложение е продиктувано от живия интерес за нашето настояще и бъдеще като адвокати, като хора, които могат и трябва да отстояват принципите на справедливостта и доброто. Това изложение е опит да се обобщи натрупаният от нас кратък житейски, професионален и практически опит, като този опит, колкото и кратък да е той, е знание, а да се излее с думи това знание не е лесно начинание.

Интересът към проблематиката на изложението ми бе провокиран от наличния опит на Адвокатския съвет и от Адвокатска колегия – Благоевград, в отстояването правата и законните интереси на адвокатите. В резултат на това се роди едно предложение, което бе предоставено за разглеждане от всички вас. Появата на това предложение стана възможна благодарение на постоянните търсения за по-добър професионален, а оттам и за по-добър социален и духовен живот на адвокатите, на множество изчетени страници по история на българската адвокатура, по история на адвокатурите на заобикалящите ни страни, на ползотворни консултации, справки и полезни съвети, получени в непосредствени разговори с много колеги адвокати, съдии, прокурори, нотариуси, съдебни изпълнителни, както и с представители на държавното и общинското ръководство в Благоевградска област и с представители на политически партии в страната.

Съществен принос във формиране на предложенията ни изиграха и добрите международни връзки и отношения, които Адвокатската колегия – Благоевград, поддържа с чуждестранни адвокатски колегии от Република Турция, Република Гърция и Република Македония. Реализацията на това наше предложение нямаше да бъде възможна без всички вас, благодарение на всички ви ние държим в ръцете си ясна и изкристализирала идея за посоката на развитие на адвокатурата. Пътят, по който се надяваме, че ще тръгнем, е нелесен, спорен, често пъти свързан с неразбиране, с открито противопоставяне. За да го преминем успешно, сили ни дават вярата и очакванията на нашите колеги, интересите на които сме избрани да защитаваме.

Днес за първи път в историята на българската адвокатура имаме възможност да осъществим една идея, произлязла от редовите адвокати, формулирана от редовите адвокати, и реализирана от редовите адвокати. За първи път ние имаме възможност да обединим в едно интересите на цялата адвокатска гилдия и да докажем най-вече на самите нас, че можем да отстояваме интересите и правата си и да изпълняваме задълженията си. Това изложение естествено няма претенцията да е абсолютно изчерпателно, базирано е на краткия практически опит, който натрупахме в рамките на 4 месеца, на материалите, които използвахме, и срещите, които проведохме, то създава условията и предпоставките за окончателната реализация на всичко онова, което в настоящия момент вълнува българската адвокатура.

За да можем по-пълно да се докоснем до ума и сърцето на нашите колеги и да можем да убедим тези, от които зависи вземането на конкретни решения, трябва да си припомним нашата история.

Първият закон, който е уреждал адвокатската професия, е Законът за упражняване на адвокатството или известен още като Областен закон за адвокатите в Източна Румелия, приет през 1882 г. Той е действал само 3 години - до 1885 г. Условно казано, това е първият български закон за адвокатите, който аргументира изцяло статута на съдебната защита.

След акта на съединението правният режим на Княжество България става валиден и за бившата област Източна Румелия. От 1 януари 1886 г. съдебните закони на Княжество България влизат в сила и по отношение на територията на бившата автономна област. При новите условия и въпреки някои свои несъвършенства, източно-румелийският закон за упражняване на адвокатството, заедно със Закона за устройство на съдилищата в частта му за адвокатите, заляга в основата на новия Закон за адвокатите, приет на 22 ноември 1888 г., която дата е и професионален празник на българската адвокатура. Това е първият специален закон, регламентиращ адвокатската професия.

Следващият закон, който е регламентирал нашата професия, е Законът за адвокатите, приет на 1 юли 1925 г. В него за първи път се регламентира самостоятелният характер на българската адвокатура, като следва да отбележа, че голяма част от неговите разпоредби са залегнали в разпоредбите на сега действащия Закон за адвокатурата от 2004 г. В закона от 1925 г. за първи път е дадена възможност за организация на адвокатската професия чрез адвокатски колегии, като за първи път е формиран като отделен орган Висш адвокатски съвет. Този закон е предвидил наказателна отговорност на лица, упражняващи адвокатската професия, без да са вписани като адвокати, и той за първи път въвежда административно-наказателните разпоредби със санкциониране на лица, които бракониерстват, т.е. извършват дейности, които представляват т. нар. мисит. Това устройство на адвокатурата се запазва до 1947 г., когато на 16 октомври 1947 г. Шестото Велико Народно събрание приема нов Закон за адвокатите. С него се ликвидира самостоятелността на българската адвокатура и като основна единица за организация на адвокатите е въведен адвокатският колектив. Този закон е бил отменен с Указ за адвокатурата от 1952 г., който указ е бил отменен и през 1976 г. с Указ от 1842 г. Съгласно тази нормативна уредба адвокатурата е била част от правосъдната система като министърът на правосъдието е осъществявал пряк надзор, ръководство на адвокатурата и определял параметрите за нейното функциониране.

Самостоятелността на адвокатурата е възстановена с приемането на Закона за адвокатурата от 27 септември 1991 г. С него се възстановява значителна част от текстовете от Закона за адвокатите от 1925 г., а достъпът до адвокатурата е бил свободен, като противовес на ограничения достъп до 1991 г. Този закон действа до 2004 г., когато бе отменен с приемането на сега действащия Закон за адвокатурата от 25 юни 2004 г. От тогава до днес изминаха 9 години. За този период от време законът претърпя 11 изменения. Тези изменения, с изключение на последното от м. ноември 2012 г., не бяха инициирани от адвокатурата, а бяха наложени от Министерството на правосъдието и Народното събрание като част от синхронизирането му с европейското законодателство, приложимо преди и след приемането на Република България в Европейския съюз.

За тези 9 години от живота на сега действащия Закон за адвокатурата се проявиха редица негови недостатъци. Те бяха свързани както с обстоятелството, че в него бяха включени разпоредби от отменения Закон за адвокатите от 1925 г. механично, така и поради факта, че българската адвокатура като сборно понятие израсна, броят ни твърде много се увеличи, обществената обстановка и новите социални предизвикателства промениха изискванията към нас и професията ни, отговорностите, които трябва да носим, задълженията с които ни натоварват. За съжаление сега действащият Закон за адвокатурата изостана в развитието на самата адвокатура. В ръководствата на адвокатските колегии бяха избрани адвокати, които бяха обучавани и израснаха професионално при условията на отменения Закон за адвокатурата от 1991 г. и които не бяха обремени от условностите в професията ни, наследени от отменения Указ за адвокатурата №1842 от 1976 г.

Членският състав на адвокатските колегии бе попълнен с адвокати, които се обучаваха и се обучават в новосъздадените правни факултети, където свободата на духа, свободата в начина на обучение, различните критерии за придобиване на образователна степен доведоха до изключително голямо разнообразие в разбиранията за приложението на Закона за адвокатурата.

Същевременно твърде бедната аргументация на правоотношенията, касаещи упражняването, самоуправлението и контрола на адвокатската професия, доведе до 27, колкото са адвокатските колегии, тълкувания в приложението на закона. Съществуващият Висш адвокатски съвет, който следваше да координира тази дейност, избягваше да взема важни за адвокатската професия решения, под претекста да не се намесва в самоуправлението на адвокатските колегии.

Констатирахме, че адвокатската колегия като отделно юридическо лице не може да защитава по никакъв начин професионалните права и интереси на своите членове.

Констатирахме, че отделни правомощия на адвокатските съвети са иззети от Висшия адвокатски съвет, като например правото да се организира и провежда изпита за адвокати и младши адвокати.

Констатирахме, че когато се приемат определени лобистки закони като Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители, ГПК, НПК, Закона за Търговския регистър, Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища и в редица други нормативни актове, с които се намаляваше обхвата на адвокатската дейност и се ограничаваше възможността на адвокатите да осъществяват нормално процесуално представителство, липсва всякаква информация за каквато и да било адекватна реакция на Висшия адвокатски съвет именно поради факта, че той няма такива правомощия.

Констатирахме, че удовлетворяването на исканията на една адвокатска колегия към Висшия адвокатски съвет зависи единствено и само от добрата воля на Висшия адвокатски съвет, и от никакви други обективни критерии.

Констатирахме, че липсват каквито и да било ясни правила по изборния процес. С отказа за изпълнение на взети решения на общи събрания на адвокатите от страната констатирахме, че този орган е изпразнен от каквото и да било съдържание. Този орган има само две задачи – първата, да избере висшите органи на адвокатурата, втората – да приеме отчета на ръководителите на висшите органи на адвокатурата. За съжаление, колеги, нищо друго не зависи от общото събрание на адвокатите в страната, респективно от отделните адвокати.

Констатирахме, че всеки един от нас, имайки финансови задължения към Висшия адвокатски съвет, няма никаква, абсолютно никаква възможност да се информира какво става с тези наши средства, как се разходват същите и каква отговорност се носи за неправомерното им разходване.

Констатирахме, че липсва каквато и да било яснота относно вижданията на Висшия адвокатски съвет за упражняването на адвокатската професия, тъй като дейността му е строго секретна, поверителна и скрита за отделните адвокати.

Констатирахме, че липсва каквато и да било отговорност на висшите органи на адвокатурата при изпълнението на техните правомощия и задължения, а същевременно ние ги издържаме.

Констатирахме, че дисциплинарната ни дейност е твърде схематична, без ясни правила, без каквито и да било указания, каквото е изискването на чл. 122, ал. 1, т. 6 от Закона за адвокатурата.

Констатирахме, че ние по никакъв начин не можем да въздействаме върху онези лица, които извършват нерегламентирана адвокатска дейност.

Виждайки всички тези проблеми, още от 2009 г. отделни адвокати от Адвокатска колегия – Благоевград, а след 2010 г. Адвокатският съвет на Адвокатската колегия – Благоевград, отправиха искания към общите събрания на адвокатите от страната, което се предполагаше към онзи момент, че е най-висшият орган на българската адвокатура, за започване на процедура по изменения на Закона за адвокатурата и на други закони, с които явно безконтролно и безкритично от страна на адвокатурата бяха отнети важни сфери от дейността на адвокатите. Въз основа на тези наши предложения, общите събрания на адвокатите от страна за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2013 г. взеха конкретни решения за формиране на работни групи, които да подготвят проектите за изменение на Закона за адвокатурата и другите нормативни актове, касаещи упражняването на адвокатската професия.

Тук отново пролича слабостта на сега действащия Закон за адвокатурата. Трябваше по този начин да разберем, че решенията на общото събрание на адвокатите от страната не са задължителни за изпълнение от Висшия адвокатски съвет. Онова, което ни накара да предприемем конкретни действия, изгубили всякакви илюзии относно желанието на Висшия адвокатски съвет да изпълнява решенията на адвокатите, бе проведеното на 23-24 февруари 2013 г. общо събрание на адвокатите от страната, където отново бе показано какво е отношението на Висшия адвокатски съвет към исканията на отделните адвокати, избрани като делегати на общото събрание. Поради тази причина и при активното съдействие на Адвокатската колегия – Стара Загора, на 30 март 2013 г. в Старозагорските минерални бани бе проведена национална среща на адвокатските колегии, на която присъстваха представители на 25 колегии, като липсваха представители само на адвокатската колегия - Монтана, и Адвокатската колегия – Силистра.

В изпълнение на решенията от тази среща и по повод направените от Адвокатска колегия – Благоевград предложения за изменения в Закона за адвокатурата бе проведено обсъждане в адвокатските колегии по апелативни райони и тези обсъждания в страната, с изключение на Софийската адвокатска колегия, където все още се обсъждат измененията, приключи до 14 май 2013 г. В част от адвокатските колегии не е имало никаква дискусия или поне не бяхме уведомени за такава и това са адвокатските колегии в Монтана, Пазарджик, Плевен, Силистра и Добрич. От всички останали адвокатски колегии получихме уведомление за резултатите от обсъждането на направените предложения за изменения в Закона за адвокатурата.

На 15 май 2013 г. работната група при Адвокатска колегия – Благоевград, направи обобщение на конкретните предложения.

На 16 май 2013 г. в гр. Велико Търново бе проведена среща между представителите по апелативни райони. На нея присъстваха представители на Адвокатската колегия в София, Адвокатската колегия в Пловдив, Адвокатската колегия във Варна, Адвокатската колегия в Бургас, Адвокатската колегия в Стара Загора, Адвокатската колегия във Велико Търново и Адвокатската колегия в Благоевград, както и представители на Висшия адвокатски съвет. На тази среща бяха обсъдени направените предложения от адвокатските съвети по всеки един от петте апелативни района, плюс Софийската адвокатската колегия. На разискванията, продължили повече от 5 часа, присъстващите представители на адвокатските колегии дискутираха общо по 21 текста от предложените за разсъждение и изменение 72 текста от Закона за адвокатурата. На тази среща констатирахме, че е необходимо значително повече технологично време, за да може да се направи задълбочен анализ на всеки един от предложените текстове както редакционно, така и смислово.

На 30 май 2013 г. работната група при Адвокатска колегия - Благоевград, след като извърши обобщение на направените и след срещата в гр. Велико Търново предложения, констатира, че избраният до този момент подход за изменение на Закона за адвокатурата не е ефективен, както и че е необходимо преосмисляне въобще на начина за изменение на Закона за адвокатурата. Стигнахме до извода, че на този етап следва да се обединим не около конкретни текстове, а около конкретна концепция, принципи и насоки за изменение на Закона за адвокатурата. Такова предложение решихме да направим и на Втората национална среща на адвокатските колегии, която щеше да се проведе след 2 дни.

На 1 юни 2013 г. в с. Лозенец, област Бургас, при активното съдействие на Софийската адвокатска колегия се проведе Втората национална среща на адвокатските колегии. На нея присъстваха представители на 17 колегии. При обсъжданията колегите възприеха подхода, предложен от Адвокатска колегия – Благоевград, като приеха конкретни решения, които бях упълномощен да представя и поискам да се гласуват като решение на днешната национална конференция. В изпълнение на дадения ми мандат от колегите, предлагам националната конференция да вземе следните решения.

Първо. Предлага на националната конференция да вземе решение за откриване на процедура по изработване на проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и други нормативни актове, касаещи упражняването на адвокатската професия.

Второ. Предлага основните насоки, в рамките на които да бъде извършено изменение и допълнение в Закона за адвокатурата, както следва:

- дефиниране на предмета на адвокатската дейност;

- създаване на нови правила за достъп до упражняване на адвокатската професия и правила за лишаване от право да се упражнява адвокатска професия и възобновяването на адвокатските права;

- създаване на нови правила относно правата и задълженията на висшите органи на адвокатурата;

- ясна регламентация на изборния процес.

- нов начин на формиране на висшите органи на адвокатурата;

- промяна на целите, задачите и функциите на общото събрание на адвокатите от страната;

- определяне на гаранции за качествено упражняване на адвокатската професия;

- приемане на административно-наказателни разпоредби.

Трето. Предлага на националната конференция да бъде формирана работна група за изработване на окончателния проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и другите нормативни актове, касаещи упражняването на адвокатската професия, като предлага на Висшия адвокатски съвет и на националната конференция съставът на работната група да бъде, както следва:

- Председател – председателят на Висшия адвокатски съвет;

- Трима членове, които да бъдат избрани измежду членовете на висшите органи на адвокатурата.

- По едни представител на адвокатските колегии от страната по апелативни райони и един представител на Софийската адвокатска колегия, както и трима хабилитирани преподаватели, работещи в областта на правото и вписани като адвокати.

- Предлага в работната група да бъде избран по едни представител на адвокатските колегии от всеки един апелативен район.

Четвърто. Предлага на Висшия адвокатски съвет да осигури цялостното финансиране на изработването на проектите на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и другите нормативни актове, касаещи упражняването на адвокатската професия от бюджета на Висшия адвокатски съвет.

Пето. Предлага да бъде определен срок за изработване на окончателния вариант на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата до 30 октомври 2013 г., като препоръчва на адвокатските колегии от страната да свикат извънредни общи събрания в периода от 1 до 15 ноември 2013 г. за обсъждане и одобряване на окончателните проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и другите нормативни актове и предоставяне на мандат на адвокатските съвети за реализиране на одобрените проекти с всички допустими от закона средства.

Предлага на Висшия адвокатски съвет и на националната конференция да бъде взето решение за свикване на следваща национална конференция на 7 декември 2013 г. за приемане на окончателните варианти на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата и други нормативни актове, касаещи упражняването на адвокатската професия.

Шесто. Предлага на Висшия адвокатски съвет да проведе разяснителна кампания в обществото за необходимостта от извършване на промени в Закона за адвокатурата и другите нормативни актове.

С проекта за решение от 1 юни 2013 г. в с. Лозенец, мнозинството адвокатски колегии дават онзи кредит на доверие, от който се нуждае сегашният състав на Висшия адвокатски съвет. Надяваме се той да бъде оправдан, за да имаме единство в българската адвокатура.

В заключение, от името на Адвокатския съвет – Благоевград, на колегите, вписани в Адвокатска колегия – Благоевград, искам да ви благодаря за отделено време, средства и ресурси на адвокатските колегии във връзка с обсъждането на направените предложения от Адвокатска колегия – Благоевград за изменения в Закона за адвокатурата, както и в изпълнение на взетите на 30 март 2013 г. в Старозагорските минерални бани решения на националната среща на адвокатските съвети от страната. Начинанието, което започнахме, е подкрепено от болшинството адвокати, които в частни и официални разговори и на редица мероприятия на съответните колегии са споделяли необходимостта от изменение на Закона за адвокатурата, както и в други закони, конкретно касаещи упражняването на адвокатската професия. Това начинание трябва да бъде доведено до успешен край в най-кратки срокове, тъй като сме поели към нашите адвокати конкретни ангажименти, които трябва да довършим, каквото и да ни струва това. Нека в утрешния ден да можем с вдигнати очи да погледнем членовете на колегиите си и да кажем – ние направихме всичко възможно и зависещо от нас, за да променим нещата.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на колегата Ядков.

Колега Янев, заповядайте.

ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ (Софийската адвокатска колегия): Уважаеми колеги, изключително ми е приятно да ви видя събрани всички тук по тази изключително важна тема. Жестоката криза в адвокатската професия е известен факт и всички ние, осъзнавайки този факт, разбрахме, че трябва да дадем максимума от себе си, за да се самоизмъкнем от незавидното положение, в което се намираме.

България е в капиталистическо общество, цялото икономическо развитие на страната е капиталистическо. В капиталистическото общество не може да съществува нито една професия, която не създава общественополезен продукт. Нашият продукт е регламентиран от Конституцията. Най-висшият продукт, който някой може да създаде, това е защита на законните права и интереси на българските граждани, юридически и физически лица, и чуждестранни инвеститори. Ние имаме уникалната ситуация, първо, да създаваме и да творим най-общественополезен продукт, и второ, продукт, който е регламентиран от Конституцията. И имайки тази невероятна благодат, ние се оказва, че потъваме в една криза.

Защо се стигна до тази криза?

Защото проспахме, ние, като гилдия, и нашето ръководство проспахме множество промени, които настанаха. Обществено-икономически промени, финансови промени, промени в съзнанието на гражданите, промени в икономическото развитие.

По официални данни 3 милиона българи постоянно са в чужбина. Те не са наши клиенти.

По официални данни милион и седемстотин хиляди от пълнолетните българи в страната са под прага на бедността. Те не са наши клиенти.

По официални данни на „Алфа рисърч”, авторитетна агенция – 47% от българското население не вярва на правосъдието до степен да прави пълен отказ от правата си и законните си интереси, дори да е убедено, че може да спечели. Тези хора се гнусят да влизат в съд. Тези хора не са наши клиенти.

От остатъка, който остава от нашето население, една значителна част в тази криза са поставени пред дилемата дали да си харча парите, да наемам адвокат, или да взема да пробвам на късмет, да си взема служебен защитник, като се направя на беден. И понеже няма никакви реални гаранции, че тези хора ще бъдат проверени, болшинството от тези хора не ни наемат на свободно договаряне, а подават молби, които минават през никаква проверка, назначават им се служебни защитници и по този начин ние също сме ощетени. Тотална криза, която е изкуствено създадена.

Разбирате ли какво се получи?

Ние, които се занимаваме със законодателство, ние, които сме част от елита на нацията, ние проспахме собствените си права. Тотално ги проспахме. Избрахме нефелни хора за ръководители, които нищо не направиха реално, които имаха пълния ресурс на нашата власт, пълния материален ресурс, обезпечение с пари, пълния властови ресурс, пълния обществен ресурс на гордостта и достойнството на нашата професия. Тези хора не направиха нищо. За мой срам, аз съм длъжен да го кажа – дълбоко съм разочарован, до потрес, да градиш цял живот адвокатска кариера, и накрая да станеш за резил, това е уникално. Много уникални неща.

Сега какво се получава на практика?

В тази ситуация, в която сме обградени, ние трябва да вземем мерки. Тези мерки, понеже не дойдоха от нашето ръководство, ние всички се мобилизирахме и направихме мозъчен тръст. Ние, уважаеми колеги, трябва да извлечем максимума от себе си, за да направим законопроект, който да представим на нашето ръководство, което да бъде задължено от нас по някакъв начин, използвайки всички възможни средства да го внесе и да се опита да защити достойнството на нашата професия. Не забравяйте един изключително важен факт – в нашата работа, която страда, не е важно това, че ние страдаме и ние губим. Ние защитаваме правата и законните интереси на българските граждани, ние имаме социална роля. Тази важна социална роля ние трябва да изпълним, защото това ни е предопределението, както професионално, така и от закона. Ако ние не изпълняваме нашите задължения и не работим ефективно, то ние предаваме българските граждани и чуждестранните инвеститори. Ние не желаем да извършваме предателство нито към себе си, нито към нашите клиенти. А ежедневно сме принудени да правим предателство, защото не работим качествено и не изпълняваме пълноценно своите възможни и дължими функции си, заради ситуацията, в която сме поставени.

Конкретно правя предложение за допълнение към предложенията на колегата Ядков.

- В проекта за промяна на Закона за адвокатурата да има изрични текстове, които да регламентират неприкосновеността на адвоката като личност и цялата му информационна система и информационни комуникации.

- След това, следва да има регламентация за личните данни, тъй като това е една пробойна, която успешно се използва от какви ли не ченгесарски служби да ни задължават ние да имаме някаква съпричастност към техните активни и пасивни мероприятия. В Закона за адвокатурата трябва да има изрична регламентация, че адвокатът лично, адвокатското дружество, адвокатските колегии имат право да съхраняват, обработват и да работят с лични данни от всякакво естество.

- Следващото нещо, което задължително трябва да се регламентира, е да се предвидят и наказателни производства и наказания за хора, които незаконно упражняват адвокатска дейност и крадат нашия труд. Не само следва да бъде регламентирано какво се прави единствено от адвокатите, но и адвокатските колегии да имат право да започнат процедура и да я завършат до успешен край. Защото ако има само едно описание без никакви санкции, то ще остане без никаква реална възможност за пълноценно реализиране.

Следващото нещо, което считам за изключително важно да бъде регламентирано, е, че адвокатският съвет или Висшият адвокатски съвет, или колегиите, чрез свои представители, следва по някакъв начин да имат регламентирано право да дадат становище по приемани законопроекти. Пълен национален абсурд и срам е адвокатските съвети и колегии да не могат да вземат становище по промените в законодателството на страната.

Какво се получава?

Ние, които по Конституция защитаваме законните права и интереси на гражданите, нямаме право да се обадим, когато се приемат нефелни, противодържавни и противонародни закони. Абсурдна ситуация.

Когато правим тези промени, трябва да съобразяваме няколко генерални факти. България е европейска страна, член на Европейския съюз и член на НАТО. България е държава с установени културни традиции и с установени демократични принципи. Вие всички трябва да бъдете горди, че сте българи и сте български адвокати. Това, което стана и до което ни доведоха, е национално предателство и към нас, но най-вече към българския народ. Мобилизирайте се всички, дайте максимума от себе си, за да се самоизтеглим от блатото.

Благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на колегата Янев.

Колегата Елена Чернева има думата.

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА: Колеги, аз ще бъда съвсем кратка. Нямах намерение да влизам в тази дискусия, но съм провокирана от изказването на колегата Янев по отношение на неговия извод, че няма критерий при назначаването на служебни защитници.

Не мога да се съглася с този извод. Който от вас познава добре Закона за правната помощ, също не би трябвало да се съгласи, както и аз не мога да се съглася. Критериите са регламентирани в чл. 23 и в чл. 24 от Закона за правната помощ. Те са изброени, не смятам да ви чета закона, а още повече, в ал. 4, която беше изменена с приемането на изменението и допълнението на този закон, което стана факт от 19 март 2013 г., вече задължението за преценка на имотното, имущественото състояние на подсъдимия по наказателни дела, по тези дела преди това изменение действително имаше случаи (колегата Китанов даде гласност на тези случаи), имаше изтичане на много държавни средства неправомерно.

Сега вече с тази промяна съдът е този, който служебно трябва да проверява имотното състояние на подзащитния или на подсъдимия. (Реакция в залата.) Колеги, много ви моля, вашите реакции в момента са необясними за мен. Ние искаме промяна и в същото време казваме – глупости. Не са глупости, това е закон. Естествено, че на съдиите това не им харесва и те упорстват, но в крайна сметка, както се съобразяват с НПК и ГПК, така трябва да се съобразят и със Закона за правната помощ.

Предстои ни среща с колегата Петър Китанов с Инспектората към Висшия съдебен съвет, защото аз нямам намерение да обикаляме съдилищата и да водим безпочвени спорове, че те трябва да спазват закона. Висшият съдебен съвет и Инспекторатът са органите, които ще ги принудят да спазват закона. И ако ние искаме съдиите да спазват закона, това са именно адвокатските съвети, които, когато получат искане от съответния съдия да бъде назначен служебен защитник, служебен адвокат, вие на основание именно на този текст трябва да отказвате назначаване. Пример в това отношение е Благоевградската колегия, те превъзпитаха съда в Благоевград, защото там имаше един случай, когато една присъда беше обжалвана и падна точно на това основание, че имаше неправомерно назначаване на служебен защитник. Така че ако ние искаме съдиите да спазват законите, това зависи най-напред и от нас.

Що се отнася до липсата на критерии за назначаване на служебен адвокат, искам и друго да ви припомня. Първият контрол за назначаването на служебните адвокати е на адвокатските съвети. Така че, ако адвокатските съвети действително спазват разпоредбите на закона, до тези случаи няма да се стига.

Това е, което искам да ви кажа.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря.

Колеги, има поредност на изказванията. Колегата Владимир Златев, колегата Любомир Денев.

Колегата Денев има думата по процедура.

ЛЮБОМИР ДЕНЕВ: Безспорно е, че националната конференция не е формален орган, който да може да взима задължителни решения от характера на решенията примерно на други органи. Но също така имаше едно предложение да се изберат преброители и аз мисля, че конференцията може да взима решения и е хубаво да се знае какви решения са взети и с каква подкрепа. Друг е въпросът как се цени тяхната тежест и ангажимент. Това е моето процедурно предложение, то не попада в колизия с това, което каза председателят, нито с това, което каза колегата Ядков. Това е важно, за да знаем тези идеи, които се развиват тук, с каква подкрепа се ползват сред тази сериозна адвокатска общност, която е събрана в тази зала.

Второ, искам да поправя колегата Ядков, той каза, че е имало представители на Висшия адвокатски съвет. Аз искам да кажа, че представители на Висшия адвокатски съвет в нито един форум не е имало, защото никой по реда, който е предвиден в закона, не е упълномощавал членове на Висшия адвокатски съвет да присъстват на тези форуми, които до момента се провеждат, и това е първият форум, в който нормално участват представители на Висшия адвокатски съвет. Каквито членове на Висшия адвокатски съвет са участвали в досегашните форуми, това е било представителство като адвокати и членове на съответните колегии. Това също е важно да го кажем.

Благодаря ви.

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги, ние сме на национална конференция, аз не възразявам в края на конференцията, на базата на всички изказвания, които се правят, действително да се види подкрепата от всички адвокатски колегии за препоръките, които дава тази национална конференция за това какво трябва да свърши Висшият адвокатски съвет, но считам, че тези преброители ще са ни необходими накрая, след приключване на изказванията. Затова много ви моля, нека продължим с изказванията, имам предвид както предложенията на колегата Ядков, така и предложенията на колегата Янев, аз си записвам, води се протокол.

Колега Златев, заповядайте.

ВЛАДИМИР ЗЛАТЕВ (председател на Пловдивската адвокатска колегия): Уважаеми колеги,

Аз доста мислих как да се представя – като председател на Пловдивската адвокатска колегия или като председател на Адвокатския съвет, защото в Закона за адвокатурата, който действа в момента, председателят на адвокатската колегия е председател и на адвокатския съвет и е пълна бъркотия, при това поначало, априори, още от създаването на този закон. Тоест ние председателите даже не знаем какви сме и на кого сме председатели. В крайна сметка казвам това не за друго, а защото едва ли има човек тук сред нас, който да не е съгласен с факта, че законът е несъвършен поначало, а впоследствие с приложението му в практиката се видяха още повече несъвършенства и откровени недомислици, както каза колегата Ядков.

Далеч съм от мисълта, че за първи път се случва такова нещо в българската адвокатура – изменение на закон да се поиска от отделните адвокатски съвети, събирайки се по някакъв начин, не мога да бъда сигурен в това и смятам, че не е правилно, но така или иначе в тази ситуация се случи това. Случи се адвокатските колегии, адвокатските съвети, благодарение на колегията в Благоевград да започнат сами инициативата за промяната на този закон.

Искам само да кажа, че Пловдивският адвокатски съвет се присъедини към предложението за препоръки към Висшия адвокатски съвет, които евентуално ще вземе днешният ни форум като решения, защото процедурата при правенето на едно изменение на закон ние не я познаваме. Тоест ние сме едни консуматори на този закон, но не сме негови създатели. Въпросът е, че трябва да се обърнем към хора, които действително са навътре в процеса на законотворчеството, които въз основа на препоръките, които ние ще дадем отделно, да изготвят проект за този закон с мотиви, който проект с мотивите и така, както трябва да се прави по нормотворческата дейност, да бъде толкова читав и толкова добре разяснен както сред колегите, така и сред обществеността, за да няма възможност Народното събрание да прави каквото си иска, което и да е то.

Използвам случая да кажа, че на днешния форум не бива да се впускаме в подробности по измененията на конкретни текстове. Това е абсолютно излишно губене на време и енергия. Колегиите са наясно, съветите са наясно, има становища, дори има съвети, които може да се откажат да чувстват в тази дейност, няма лошо и в това. Всеки има право да преценява какво да прави. Но според мен ние имаме легитимно избран орган – Висшият адвокатски съвет в този състав, е натоварен и ние още от Общото събрание от м. февруари го натоварихме да свърши тази работа. С днешната конференция смятам, че ние трябва да дадем насоките и оттам нататък Висшият адвокатски съвет като лице на българската адвокатура, ако си спомняте на Общото събрание решенията бяха Висшият адвокатски съвет, който и да е той, ето, Висшият адвокатски съвет в момента, той трябва да е този, който да ръководи цялата тази процедура по изменението на закона. И енергията, която ние по отделните колегии имаме, да бъде съсредоточена в конкретностите, в определените срокове, които се уточниха на събирането в Лозенец, в крайна сметка мисля, че ще доведе до добър резултат. Тоест днес тук ние да губим време в излишни спорове, няма никакъв смисъл. Знаем, ние сме адвокати и всеки от нас би имал мнение по въпроса. Това мнение според мен трябва да бъде оформено като мнение на адвокатската колегия, да бъде изложено по определен начин, след което вече да се обсъждат и конкретните изменения на закона, които ще предложи въпросната работна група или както щете я наречете, на Висшия адвокатски съвет.

Така че смятам, че повечето работа вече сме я свършили, оттук нататък трябва да се възложи тази работа, а аз виждам, че Висшият адвокатски съвет е готов да работи именно по тези възлагания, които са направени от отделните колегии. Според мен няма никакъв смисъл отделните колегии, чиито представители днес са тук, да спорят помежду си за отделни текстове, да спорят за това кой пръв или последващ е дал съответната препоръка, идея или текст за изменение. От това ще загубим всички. Дайте да се обединим, няма никакъв смисъл от разединение в момента. Смятам, че органът, който сме избрали и който действа в момента, ще бъде този, който ще доведе това наше начинание докрай. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря Ви, колега Златев.

Колегата Денев има думата.

ЛЮБОМИР ДЕНЕВ: Аз взимам повод от думите на колегата Златев и тук първият изключително сериозен въпрос е как разглеждаме изобщо адвокатурата и структурата на адвокатурата в България.

Госпожа Негенцова като каква я възприемаме? Като председател на Висшия адвокатски съвет, който по сегашните структури е един откъснат орган или като представител на цялата адвокатура? Когато тя отиде на едно официално мероприятие или отиде в един държавен орган, като каква я възприемат? Като председател на адвокатурата в България или като председател на Висшия адвокатски съвет?

Същото, което каза колегата Златев – това е уникално недомислие и според мен не е недомислие, а дълбок замисъл адвокатурата да няма адекватно представителство и да няма полагащата й се обществена тежест. Оттук трябва да тръгнем, от първите разпоредби на закона до последната разпоредба.

По отношение на конкретни текстове, разбира се, аз няма да се спирам, но по отношение на това каква организация трябва да наложим, за да не допуснем Народното събрание, което и да е то, да осакати нашите идеи и да роди поредното недоносче под формата на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Аз мисля, а и също така за да имаме ясна индикация за подкрепата на това, което правим, трябва да има извънредни общи събрания по адвокатски колегии, на които ясно да се вземат решения за подкрепа на този процес. Това вече ще бъде изключително сериозен и важен момент, за да се защитим от това, което обичайно правят в Народното събрание при приемането на такива важни закони.

Това исках да кажа, благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на колегата Денев.

Имате думата за изказвания, колеги.

Ако считате, че нещата са обобщени, аз ще взема думата.

Може да съм председател на Висшия адвокатски съвет или председател на адвокатурата в България, но в крайна сметка аз съм редови адвокат, както всички вас и заради това считам, че всичките тези срещи на колегиите от страната са изключително ползотворни, защото пред мен са обобщени решенията от Общото събрание на адвокатите в страната, което беше проведено през м. февруари тази година, на което една от точките в дневния ред беше за изработването на изцяло нов Закон за адвокатурата и Висшият адвокатски съвет да предприеме необходимите действия в тази насока.

Аз считам, че от всички изказвания, от всички материали, които са във вашите папки, бих могла да обобщя нещата и да стигна дотам, че вече тази идея е отпаднала, че ние вече говорим с оглед Закона за нормативните актове, че искаме единствено промени в Закона за адвокатурата и че не разполагаме с условията, които са съобразно Закона за нормативните актове, за да може да се изисква изцяло нов Закон за адвокатурата.

Второто нещо, което е свързано с предложението на колегата Ядков във връзка с това работната група да бъде оглавена от председателя на Висшия адвокатски съвет. Аз считам, че това не е удачно и ще ви кажа съображенията си за това.

Председателят на Висшия адвокатски съвет обединява адвокатите в страната. Той трябва да бъде говорител на тяхното становище, на това, което е прието при обсъждането на общите събрания на всички адвокати от страната. Нека да ви припомня един злощастен случай, който беше преди години, когато целият Висш адвокатски съвет гласува решение какво да бъде дадено в становище на Конституционния съд и председателят на Висшия адвокатски съвет, няма да споменавам имена, излезе с особено мнение, което се оказа в основата на решението на Конституционния съд.

Така че председателят на Висшия адвокатски съвет не би следвало да формира воля, не би трябвало да взема становище, а той трябва да бъде защитник на това, което решат всички адвокати от страната. Ние трябва да имаме един единен проект, който следва да бъде обсъден от адвокатските колегии на техни общи събрания. Дали те ще са общи събрания, които да са извънредни през м. ноември или ще бъдат редовните общи събрания, които са през м. януари, това вече е тема на дискусия дотолкова, доколкото работната група успее в този период от време да свърши работата. Нека не забравяме, че ние всички всеки ден се сблъскваме с промените в нормативната уредба на парче. Промените на коляно, промените, които не синхронизират една промяна в един закон с промени в други нормативни актове. Нека поне в нашия закон да избегнем тези проблеми, с които се сблъскваме във всеки един момент и в срока, който се дава до м. октомври да се изготви съответният проект, работната група ще бъде тази, която ще осъществи тези виждания. Но аз считам, че срокът 1-15 ноември е изключително кратък, за да може адвокатите от страната да се запознаят с тези промени, да ги осмислят и да могат да ги обсъдят на общи събрания. Не желая да считате, че аз съм противник на промяната. Напротив, самата аз считам, че промяна в Закона за адвокатурата следва да бъде извършена. Още в започването на конференцията изказах съображенията си за това, но нека заради един месец не прибързваме и не правим нещата такива, които да доведат отново до проблеми, които да не бъдат решими.

Още един път казвам – нека действително да свършим работата така, както трябва. Нека междувременно да имаме създадено и съответното лоби в парламента, което също да си свърши работата и да имаме подкрепа. Да ви кажа неформалната част от нашата среща във вчерашната вечер беше много ползотворна за мен. Имаше колеги, които ми изказаха едно предложение, считам много удачно. Това, че ако всяка една адвокатска колегия успее да убеди депутата, който е за техния регион, да ни подкрепи в нашия проект на Закон за изменение на Закона за адвокатурата, това би било също така една помощ оттук нататък в работата, за да може да имаме лоби за нашите изменения. Все пак това не са малко народни представители.

Разбира се, основно задължение на Висшия адвокатски съвет е именно да създава тези контакти с народните представители, да създава едно лоби в парламента, което да бъде добро, което да може да осъзнава какви промени трябва да бъдат извършени. Не забравяйте разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 11 от Закона за адвокатурата, където ние все пак даваме становище като Висш адвокатски съвет, становище за съответните промени в законодателството.

Благодаря ви, колеги. (Ръкопляскания.)

Колегата Евгени Попов има думата.

ЕВГЕНИ ПОПОВ (Габровска адвокатска колегия): Аз ще бъда много кратък. Чувствам се в една или друга степен провокиран от думите на председателя относно сроковете и относно евентуалния ангажимент на избраниците от нашите многомандатни райони за лоби в парламента. Считам, че ако отложим предлагането на материалите за следващата година, просто може би ужасно ще закъснеем. И затова апелирам, ако трябва ние по места, на база на свършената работа дотук да ускорим малко процедурата, но да не забравяме точно това – обсъждането, съответно създаването на лоби и обсъждането с депутатите, които биха могли да ни помогнат. Лично Габровската адвокатска колегия работи вече по проблема за създаването на една приемлива форма. Затова смятам, че нещата, които дотук са свършени, би трябвало да бъдат ускорени с помощта на Висшия адвокатски съвет и по-скоро да дадем възможност на всички да вземат отношение по предложенията.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря Ви, колега.

Колегата Драгомир Димитров има думата.

ДРАГОМИР ДИМИТРОВ (Ловешка адвокатска колегия): Колеги, позволете ми да изкажа едно мнение, че не вярвам, че ще успеем да направим каквото и да е лоби чрез местните депутати. Вярва ли някой в това? Аз не вярвам. (ГЛАСОВЕ: Вярваме, вярваме.). Вярвате ли, че ние ще намерим депутат от ГЕРБ, когото ще убедим да гласува по определен начин и след това – няма да казвам кой – ще му каже... (ГЛАС: Не са само депутати от ГЕРБ.) Добре, а мислите ли, че другите са по-различни? Аз не вярвам.

Считам, че следва да помислим за някаква остра форма на протест при положение, че проектът, който се внесе от нас, бъде по някакъв начин осакатен. Много се съмнявам, че той ще успее да мине във вида, в който ние ще го внесем. Там има хиляди „експерти”, които разбират от всичко, внасят някакви промени на парче, защото се е сетил някой някъде нещо и в края на краищата, когато се погледне цялата тази структура, която е построена от нас, с един или два текста, ако щете дори и случайно, аз не вярвам, че някой го прави съзнателно, по-скоро мисля, че е от некадърност, ще се осакати.

Но да ви припомня историята с ДДС, първата, когато се направи остра демонстрация. Мисля, че само това е начинът, по който бихме могли да защитим докрай този проект, който в момента се подготвя и който ние по един или по друг начин ще приемем със съответните уговорки, за участието на които считам, че трябва да бъдат проведени изрични общи събрания на колегиите, за да не стане някакси между другото в общото събрание влезнали. Така че съм съгласен с всичко, което казахте, колега.

Благодаря.

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря, колега Димитров.

Аз мисля, че ние не говорим за внасяне на Общо събрание на адвокатурата в страната, ние говорим на общи събрания на всички адвокатски колегии.

Колегата Железчев има думата, след това, колегата Виодорова.

АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Уважаема госпожо Председател,

Уважаеми колеги,

На нас не ни трябва лоби в цялото Народно събрание, нас ни трябва лоби в самата Правна комисия, която ще обсъжда и решава този въпрос. (Ръкопляскания.) А останалите депутати гласуват това, което внесе комисията в Народното събрание, и този, който стои на първия ред, вдига червен или зелен химикал и другите гласуват това.

Второто лоби е в лицето на министъра на правосъдието, който да поддържа законопроекта, който внасяме.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря, колега Железчев, Вие имате опит в парламентарната дейност. Ще се надяваме и на Вашето съдействие. Колегата Виодорова има думата.

НЕЛИ ВИОДОРОВА: Здравейте, колеги, за всички нас е ноторно и така са ни учили, че отказ от права е нищожен. Не се отказвайте, хванете депутатите по места и работете с тях. Трябва да опитаме всичко. Това е в наш интерес. Трябва да се промени законът и трябва всички законни средства да бъдат употребени.

Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Колеги, ще пристъпим ли към гласуване? (ГЛАСОВЕ: Да.) Има ли желаещи да бъдат преброители?

Ще прочета предложенията за решения, които днешната национална конференция да приеме:


Каталог: userfiles -> file
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Седмичен информационен бюлетин
file -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
file -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
file -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
file -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
file -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
file -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница