Национална стратегия (програма)

Националната стратегия е основен документ, който анализира моментното състояние и тенденциите в развитието на баскетбола в България, а така също залага основните приоритети и рамката за неговото планомерно усъвършенстване.

Националната стратегия съдържа целите, принципите за организация и дейностите за усъвършенстване на баскетбола в България. Те са съобразени с традициите, новите социално-икономически условия и тенденции в развитието на баскетбола в Европа и САЩ.

Основните субекти, които следва да организират и осъществяват тази дейност, са Българската Федерация по Баскетбол, клубове, общини и органи на държавната власт.

Националната стратегия изразява само основните насоки на политиката на БФБ в следващите десет години.

Конкретните механизми и действия за реализацията на програмата са доразвити в съпътстващите нормативни документи на БФБ и решения на Общото събрание и Управителния съвет.

Мисията на БФБ е да развива и популяризира баскетбола в България.

Да превърнем баскетбола в предпочитан спорт за всички активни групи в обществото като повдигнем нивото и атрактивността му.

1. 
   Брой заети в състезания
   

1. 
   Брой картотекирани състезатели по региони
   

За сравнение в страни с много по-малко население от нас като Литва и Словения, броят на картотекираните състезатели и състезателки е между 30 000 и 40 000.

Основни причини за това състояние са:

• 
  Много лошата материална база почти навсякъде, не привлича децата и не може да се конкурира с привлекателността на интернет клубовете и уюта на домашния компютър;
  
• 
  Нежеланието на повечето клубове да работят с двата пола и с всички възрастови групи;
  

Неравномерното географско разпределение на практикуващите говори само по себе си за недостатъчно добра работа в някои региони. Зона „Загоре” може да бъде посочена като отрицателен пример в тази насока. Там картотекираните са почти три пъти по-малко от тези в зона „Витоша”, няма нито един клуб с картотекирани повече от 50 деца (дори Лукойл Нефтохимик), няма нито един клуб, който да работи с момичета и момчета и няма нито един отбор до 10-годишна възраст;

За радост могат да се посочат и положителни примери като Рилски спортист (общо момчета и момичета 155 картотекирани), Славия София (126), Перущица (63).

• 
  Липсата на създадена от Българска по Федерация по Баскетбол система за финансово стимулиране на треньори, извършили добра селекция, води до превръщане на тренировъчните занимания в платени курсове за не толкова талантливи състезатели и състезателки;
  
• 
  Друг съществен проблем е оборудването на залите или по-скоро липсата на такова за мини баскетбол (по-ниски кошове, малки топки (№ 5) и т.н.);
  
• 
  Няма условия за плавен преход на подрастващи, приключили участието си в тази категория, към женските и мъжки отбори. Така всяка година цели поколения късат с организирания баскетбол и се насочват към аматьорската лига;
  
• 
  Съществуването на клубове с представителни отбори само от жени или мъже не само, че не помага на развитието на баскетбола, а му пречи;
  
• 
  Тежките финансово-икономически условия и липсата на обучени мениджъри затрудняват изключително много финансирането на детско-юношеския баскетбол.
  

2. 
   Състезатели, играещи в чужбина
   

• 
  Жени – 19, 10 от които национални състезателки
  
• 
  Мъже – 14, 7 от които национлни състезатели
  

По-голямата част от младите ни състезателки и състезатели се обучават в отбори от САЩ или се състезават във втора испанска дивизия.

3. 
   Държавни първенства
   

Първенствата се провеждат в 3 етапа – междуобластно, зонално и финали.

Прави впечатление огромният брой срещи в междуобластните първенства, повечето от който завършват с голяма разлика в полза на единия отбор. Те се провеждат в рамките на пет месеца, а в същото време финалните турнири за подрастващи до 12 години се играят за 4 дни и децата са принудени да играят по два мача на ден.

2). Държавно първенство – жени

Провежда се в 2 етапа – разменено гостуване и плей-оф.

Желаещите да участват в А-1 са малък брой (8) с два отбора изявени фаворити. Отборите в А-2 са само 3 и почти изцяло са съставени от девойки.

3). Държавно първенство – мъже

Провежда се в 4 етапа – квалификационен турнир, разменено гостуване А1 и А2 групи, национално разменено гостуване и плей-оф.

Липсва конкуренция за първото място и много състезатели от разширените състави на националните отбори не играят за сметка на чужди „звезди”.

4). Купа България

Определено е най-интересното състезание, концентриращо в 4 дни мачове между най-добрите отбори жени и мъже.

В женския турнир за взели участие 7 отбора, а в мъжкия – 13.

4. 
   Училищни първенства
   

Участието на БФБ се ограничава с осигуряване на съдии от НСКБ за финалните турнири и МОН не се съобразява с календара на БФБ при определяне на датите на училищните първенства.

5. 
   Аматьорска лига
   

Може да се каже, че има много резерви по отношение сътрудничеството на БФБ с тези организации.

6. 
   Стрийтбол
   

По данни на комисията по лицензирането на треньорите в България техният общ брой е 199, разпределени по следния начин:

• 
  Лиценз Супер А – 6
  
• 
  Лиценз А – 47
  
• 
  Лиценз B – 70
  
• 
  Лиценз C – 51
  
• 
  Лиценз D – 25
  

Друг съществен проблем е незнанието на английски език от повечето треньори, което опредено им пречи да бъдат поставяни наравно с колегите им от други държави.

Болшинството от треньорите са ниско платени и немотивирани да работят за откриването и създаването на добри баскетболистки и баскетболисти. Това до голяма степен прави треньорската професия нежелана и непрестижна.

Също така не е за пренебрегване и фактът, че от балканските държави само ние и Румъния нямаме треньор на мъжки или женски отбор в Европа.

През периода 2007-2008 година са проведени 3 треньорски семинара с участието на 6 лектори.

Изводът, който може да се направи е, че броят им е крайно недостатъчен и че не се провеждат профилирано по възрасти и пол.

Както вече стана дума, положението с материално-техническата база е плачевно. По информация на регионалните представители на Българската Федерация по Баскетбол на територията на България има общо 83 спортни зали и 20 ученически салона, които се използват.

Най-голям брой са залите, собственост на общините – 54. Частните и ведомствени зали са 5, 6 са на МОН, 3 на университети, 2 на Национална спортна база, 2 на обединени спортни клубове и 11 публично-държавна собственост. От всички 83 зали само 31 са оборудвани и отговарят на изискванията за провеждане на официални състезания. Положението с училищните салони в това отношение е още по-лошо. От 20-те салона 1 е пригоден за състезания – този в Своге. Останалите се ползват само за тренировъчна дейност. Много ограничен е броят на салоните и залите, които се отопляват и позволяват в тях да се води нормална подготовка.

4. 
   Бюджет
   

4. 
   Структура и нормативна база на БФБ
   

БФБ е организация за осъществяване на дейност в обществена полза.

Висш орган на Българската федерация по баскетбол е Общото събрание, което се свиква най-малко един път годишно.

Управителният съвет се избира от общото събрание за срок от пет години в състав от 3 до 15 члена, в това число избраният Председател на федерацията, избраните на отделни събрания председатели на Треньорския съвет и Националната съдийска колегия по баскетбол и Изпълнителния директор.

Контролният съвет осъществява цялостен надзор върху финансите на федерацията, начина и реда за набиране на средствата и тяхното разходване.

Арбитражната комисия разглежда, решава и тълкува спорове и възражения във връзка с решения и нормативни актове на БФ по баскетбол и всички нейни органи, освен тези на Управителния съвет и Общото събрание.

Оперативната дейност на федерацията се извършва от секретариат и се ръководи от изпълнителен директор, който следи за изпълнението на решенията на Управителния съвет.

1. Структура на секретариата на федерацията:

• 
  Изпълнителен директор;
  

• 
  Главен секретар;
  
• 
  Администратор на първенствата;
  
• 
  Директор мъжко направление;
  
• 
  Директор женско направление;
  
• 
  Счетоводител;
  
• 
  Научно-приложна лаборатория;
  
• 
  Отговарящ за междунардната дейност;
  
• 
  6 регионални координатори
  

• 
  Спортно-техническа комисия;
  
• 
  Дисциплинарна комисия;
  
• 
  Треньорски съвет;
  
• 
  Комисията за приложение на “Система за оценка и финансово подпомагане на БК от ДАМС”;
  
• 
  Треньорски съвет;
  
• 
  Комисия по минибаскетбол;
  
• 
  Комисия за подрастващи.
  

• 
  Устав
  
• 
  Трансферен правилник
  
• 
  Дисциплинарен правилник
  
• 
  Статут на треньора
  
• 
  Наредби за провеждане на първенствата
  
• 
  Правилници за работата на УС и постоянните комисии.
  

Повечето нормативни документи на федерацията се променят почти всяка година, но все още не може да се каже, че са съвършени и адаптирани към динамично променящите се условия в обществото. В някои случаи процедурата е тромава и решение взимат хора, които са пряко или косвено заинтересовани.

Има случай на нарушения на общоприетите етични норми, които вредят на имиджа на спорта ни, но не се покриват от разпоредбите на дисциплинарния правилник.

4. 
   Съдийство
   

• 
  Общ брой съдии – 152
  
• 
  Международна категория – 10
  
• 
  Национална категория – 45
  
• 
  I-ва категория – 36
  
• 
  II-ра категория – 29
  
• 
  III-та категория – 32
  
• 
  Секретари – 156
  
• 
  Дежурни представители – 57
  

В момента съдийте и дежурните представители са обособени в отделно юридическо лице с нестопанска цел – НСКБ, а БФБ няма Правилник, който определя статута и дейността им, което е в противоречие с чл.35, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта и чл. 8, 21,22 и 59 от Правилника за прилагане на закона за физическото възпитание и спорта.

4. 
   Представяне на Националните отбори
   

Треньорите на отборите бяха избрани от Управителния съвет на БФБ и назначени на трудови договори за времето на ангажимента им с националните отбори. На всички представителни отбори беше осигурена подготовка средно по около 45 дни, екипировка и медицинско възстановяване.

Мненията на специалистите се обединяват около факта, че в нашите отбори има много талантливи баскетболистки и баскетболисти, но за съжаление те като цяло са най-зле подготвени технически.

4. 
   Международна дейност
   

4. 
   Маркетинг и реклама
   

Няма съдаден маркетингов продукт наречен баскетбол.

Въпреки коректните отношения с всички медии няма дългосрочна медийна политика на БФБ.

Не се провеждат достатъчно рекламни състезания и прояви.

1. 
   Увеличаване на броя на състезателите, заети в организирани състезания и повишаване на тяхната квалификация;
   

2. 
   Увеличаване на броя на треньорите и повишаване на тяхната квалификация;
   

3. 
   Подобряване и оптимизиране на съществуващата и изграждане на нова материално-техническа база, отговаряща на целите на десетгодишната програма;
   

4. 
   увеличаване на бюджета с темпове, гарантиращи реализирането на програмата;
   

5. 
   динамична промяна на нормативната база и стурктурата на бфб с цел привеждането им към европейските стандарти и отговарящА на целите на програмата;
   

6. 
   подобряване на класиранията на националните отбори;
   

7. 
   запазване и разширяване на участието на наши представители в органите на фиба и фиба европа и кандидатстване за домакинство на голям европейски форум;
   

8. 
   създаване на атрактивен за спонсори и рекламодатели продукт „български баскетбол”, който има и обществено значение.
   

• 
  По 1 цел - Увеличаване на броя на състезателите, заети в организирани състезания и повишаване на тяхната квалификация;
  

• 
  
  
• 
  Подобряване на оперативното взаимодействие с общините, МОН и НСА (Национална спортна академия)
  

• 
  Категоризация на клубовете и ясна диференциация на извършваната от тях деийност;
  

• 
  Създаване на система за финансово подпомагане на клубовете от БФБ;
  

• 
  Промени в системата от показатели за финансово стимулиране на клубове;
  

• 
  Осъществяване на по-тясно сътрудничество между БФБ и други сдружения, които се занимават с организиране на баскетболни състезания.
  

• 
  Изготвяне на програма, съвместно с общините, за поставяне на малки баскетболни табла с кошове в детски градини;
  

• 
  Осигурване на конструкции за минибаскетбол на клубовете, които имат отбори в тази възраст;
  

• 
  Оказване на съдействие на клубовете, при създаване на баскетболни школи;
  

• 
  Организиране и провеждане на всеки 2 години на конкурс „Висок баскетболист и баскетболистка”;
  

• 
  Организиране на държавни първенства по минибаскетбол;
  

• 
  Създаване на групи за първоначална подготовка по баскетбол в училищата;
  

• 
  Приемане на единна програма за обучение на подрастващи, включваща помощни материали като видеоматериали, брошури и др.
  

• 
  Изготвяне на програма за целогодишен контрол на разширените състави на всички национални отбори за подрастващи;
  

• 
  Въвеждане на задължителен статистически софтуеър при провеждане на всички състезания на национално ниво и внедряване на високи технологии в тренировъчния процес;
  

• 
  Създаване на система за засилване на контрола при трансферите на национални състезатели до 18г.
  

• 
  Организиране на семинари за мениджъри на клубове;
  

• 
  Трайно обвързване на ДАМС чрез програма „Старт” за допълнително стимулиране на успешно представили се национални състезатели – подрастващи.
  

• 
  Увеличение на размера на средствата за клубовете от ДАМС;
  

• 
  Увеличение на размера на средствата за клубовете от общинските бюджети;
  

• 
  По 2 цел - Увеличаване на броя на треньорите и повишаване на тяхната квалификация;
  

• 
  Подобряване на оперативното взаимодействие с общините, МОН и НСА (Национална спортна академия) и подписване на споразумения.
  

• 
  Усъвършенстване на системата за лицензиране на треньорите;
  

• 
  Финансово стимулиране на треньори, открили и обучили национални състезатели;
  

• 
  Провеждане на профилирани семинари за отделните възрасти и полове;
  

• 
  Осъществяване на наблюдение съвместно с НСА на добре представящи се студенти и осигуряване на възможност за практикуването им.
  

• 
  Изпращане на най-добре представилите се през годината треньори на международни семинари на разноски на БФБ;
  

• 
  Формиране на треньорска комисия с председател, назначен към секретариата на БФБ и член на УС.
  

• 
  Изработване на Нов статут на треньора, отговарящ на европейските стандарти.
  

• 
  Националните треньори да изпращат писмено забележките и препоръките си до клубните треньори, които имат състезатели в националния отбор от съответната възраст.
  

• 
  по 3 цел - Подобряване и оптимизиране на съществуващата и изграждане на нова материално-техническа база, отговаряща на целите на десетгодишната програма;
  

• 
  Подобряване на оперативното взаимодействие с общините, МОН и НСА (Национална спортна академия)
  

• 
  Оптимизиране на заетостта на съществуващата спортна база;
  

• 
  Проучване на всички възможности за кандидатстване по програми на ЕС за получаване на средства за строеж на спортни зали съвместно с общините;
  

• 
  Създаване на Комисия по Материално-техническата база;
  

• 
  Изграждане на нови открити баскетболни площадки;
  

• 
  Съдействие за подобряване на съществуващата материално-техническа база и изграждане на нова;
  

• 
  по 4 цел - увеличаване на бюджета с темпове, гарантиращи реализирането на програмата;
  

• 
  Увеличаване на размера на средствата за подпомагане от ДАМС по различни програми;
  

• 
  Кандидатстване за получаване на средства за олимпийска подготовка за националните отбори за мъже и жени:
  

• 
  Промяна на системата и структурата на някои от Държавните първенства с оглед най-доброто им презентиране пред спонсорите;
  

• 
  Създаване на звено към БФБ за работа по европейски програми;
  

• 
  Определяне на ясни правила за организиране на турнири по стрийтбол;
  

• 
  Подписване на дългосрочен договор с национална телевизия;
  

• 
  Подписване на договор с основен спонсор на Национална баскетболна лига
  

• 
  по 5 цел - динамична промяна на нормативната база и стурктурата на бфб с цел привеждането им към европейските стандарти и отговарящa на целите на програмата;
  

• 
  Промяна на структурата на секретариата на БФБ.
  

• 
  Създаване на Правна комисия, Комисия по Материално-техническата база, Съдийска комисия и Треньорска комисия;
  

• 
  Усъвършенстване на съществуващите нормативни документи:
  

• 
  Създаване на нови такива:
  

• 
  Подобряване на материално-техническата база на секретариата (офис, автомобили, средства за комуникация).
  

• 
  По 6 цел - подобряване на класиранията на националните отбори;
  

• 
  Изготвяне на програма за целогодишен контрол на разширените състави на всички национални отбори за подрастващи.
  

• 
  Изготвяне на правила за участие на национални състезатели в официалните срещи на клубните им отбори;
  

• 
  Назначаване на целогодишно заети с националните отбори треньори, които да осъществяват постоянен контрол на работата с националните състзатели по клубовете;
  

• 
  Увеличаване на броя на тренировъчните дни и увеличаване на броя на участниците в разширените състави на националните отбори;
  

• 
  Подписване на договори с всички национални състезатели за подрастващи;
  

• 
  Националните треньори да изпращат писмено забележките и препоръките си до клубните треньори, които имат състезатели в националния отбор от съответната възраст.
  

• 
  Създаване на спортно училище или паралелки за централизирана подготовка на национални състезатели – подрастващи;
  

• 
  Изработване на стратегия за участие и домакинства на Европейски първенства, Световни първенства и оимпийски игри;
  

• 
  Постигане на класирания:
  

НО Мъже и жени - Класиране минимум на едно европейско първенство;

Програма минимум: класиране на 2 европейски първенства;

• 
  Издигане в ранглистата на ФИБА Европа за подрастващи – с 1-2 места нагоре във всеки от двата етапа на програмата;
  

• 
  По 7 цел - запазване и разширяване на участието на наши представители в органите на фиба и фиба европа и кандидатстване за домакинство на голям европейски форум;
  

• 
  Установяване на по-тесни контакти с водещите европейски федерации за ползване на техния опит и програми за подрастващи;
  

• 
  Кандидатстване за домакинства на Европейски първенства;
  

• 
  Запазване и увеличаване на присъствието на наши представители в постоянните комисии на ФИБА Европа и предлагане на кандидати за членове на Борда на ФИБА Европа и комисиите на ФИБА свят;
  

• 
  По 8 цел - създаване на атрактивен за спонсори и рекламодатели продукт „български баскетбол”, който има и обществено значение.
  

• 
  Създаване на звено към БФБ, което да определя и осъществява медийната и маркетинговата политика на централата;
  

• 
  Дисциплиниране на клубовете по отношение на рекламата и маркетинга (условия за провеждане на състезанията, пана, мажоретки, музика и т.н.);
  

• 
  Подобряване на имиджа на баскетбола в обществото, чрез престижни класирания на клубните и националните отбори;
  

• 
  Създаване съвместно с медиите на общ продукт наречен „Баскетболът- семеен спорт”. Това ще улесни влизането на спонсори от различни браншове;
  

• 
  Асоцииране на продуктите на основните партньори на БФБ с българския баскетбол;
  

• 
  Провеждане на повече рекламни (маркетингови) състезания. Стрийтбол, ветерани, известни личности, и др.;
  

• 
  Създаване на баскетболно лоби от хора с влияние в обществото, които са свързани с баскетбола;
  

• 
  Организиране на семинари за мениджъри на клубове;
  

• 
  Подписване на дългосрочен договор с национална телевизия;
  

• 
  Максимално обединяване на рекламните права на клубове и федерация с оглед предлагамнето им на спонсорите като цял пакет;
  

• 
  Промяна на системата и структурата на някои от Държавните първенства с оглед най-доброто им презентиране пред спонсорите;
  

• 
  Подобряване на оперативното взаимодействие с общините, МОН и НСА (Национална спортна академия).
  

1. 
   Обобщение
   

Тъй като някои компоненти и цели на стратегията не могат да бъдат изпълнени в краткосрочен план (построяването на спортни зали в цялата страна, внедряването на високи технологии в тренировъчния процес и др.), тя може да се раздели на 2 етапа.

В първия тя се концентрира върху създаването на нужните организационни структури и създаването на устойчива база за развитието на спорта.

След края на първия етап на програмата ще бъдат допълнени дейности за адаптиране към новите условия.

Средносрочните и дългосрочните перспективи на стратегията, ще бъдат реализирани в замисления мащаб едва във втория етап на планираното й действие, но това не означава, че БФБ няма да пести време и средства максимално бързо да започне изграждането на нужната спортна инфраструктура.

В стратегията са заложени много важни функции на надзор и контрол, които ще бъдат едно от оснoвните предизвикателства пред новата структура на БФ Баскетбол.