Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ

Тази политика продължила в течение на повече от 40 години оставя трайни следи върху обществените нагласи и манталитета на хората в страната. Двадесет години след началото на политическите промени, институционализацията на грижата за деца в България, продължава да бъде неразрешен проблем, който не може да бъде обяснен само с тоталитарното минало. Липсата на ясна политическа воля за закриване на домовете доведе до тяхното «реформиране» и «преструктуриране», които често се възприемат като ремонт на сградата и не водят до съществена промяна в начина на грижа и живота на децата.

Икономическите, политическите и социални промени, съпътстващи прехода доведоха до възникване на нови предизвикателства и задълбочиха съществуващите проблеми. Някои от основните фактори, които оказват влияние върху институционализацията са:

• 
  Недостатъчен брой услуги за деца и семейства, които да отговарят комплексно на потребностите и неравномерно разпределение на територията на страната.
  
• 
  Липсата на финансови ресурси, което често става причина за социалното изключване на семействата и настаняването на децата в институция.
  
• 
  Липса на развита система от алтернативи на институционалната грижа, базирани в общността.
  
• 
  Преобладаващ медицински модел към детското увреждане, според който институцията предлага най-добра грижа за децата.
  
• 
  Липсата на приобщаваща социална и архитектурна среда.
  
• 
  Променените модели на семейно поведение, които водят до увеличаване на извънбрачните раждания и родителите, полагащи сами грижа за децата си.
  

Настаняването на деца в институции нарушава техните права, гарантирани от международни конвенции, по които Република България е страна (Конвенция на ООН за правата на детето, Конвенция на ООН за правата на хора с увреждания) и води до установяване на дискриминационни модели в образованието и достъпа до качествена грижа и услуги.

Б. Годишно средствата за издръжка на едно дете възлизат на:

В. Общо годишна издръжка за 2009г.:

1. 
   домове за медико-социални грижи за деца на възраст – 28 754 356 лв.;
   
2. 
   домове за деца, лишени от родителска грижа- 37 137 000 лв.;
   
3. 
   домове за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания - 12 468 500
   

В допълнение към бюджетната субсидия, даренията в пари и натура само за специализираните институции за 2008 г. са в размер на 5 743 426 лв., като домовете за медико-социални грижи за деца са получили 1 711 609 лв.; домове за деца, лишени от родителска грижа от 3 до 18 години - 2 520 770 лв. и домове за деца с умствена изостаналост и дом за деца с физически увреждания – 1 511 047 лв.

- ранна интервенция,

- подкрепа на семействата и

- осигуряване на семейна или близка до семейната среда.

Настоящият политически документ се основава на политика в най-добрия интерес на детето, насочена към подкрепа на семействата, и създаване на най-добри условия за развитие на децата и реализиране на техния пълен потенциал. Тази политика е основана и на зачитане на правата на детето, нормите, стандартите и принципите на универсалност, неделимост и недикриминация, като същевременно се характеризира с висока чувствителност, гъвкавост и подготвеност за посрещане на предизвикателства.

• 
  работа със семейства и специалисти от социалната сфера и близки до нея области по превенция на изоставянето и институционализацията на деца с цел да се ограничи и постепенно прекрати постъпването на деца в институции, както и да се подкрепи реинтегрирането на децата в родните им семейства;
  

• 
  реформа и работа в системата за социално подпомагане за реализиране на програми за социална подкрепа и закрила в подкрепа на родното и разширеното семейство за превенция на изоставянето и отглеждане на децата в семейна среда;
  

• 
  разкриване на алтернативни услуги и форми на грижа, за да се създаде възможност за извеждане на децата от институциите или предотвратяване тяхното настаняване;
  

• 
  насърчаване развитието на осиновяването и приемната грижа с фокус върху развитие на услугите за деца 0-3 години;
  

• 
  ангажиране на обществеността в подкрепа на децата, напускащи институции, за тяхното социално включване;
  

• 
  поставяне на децата и семействата в центъра на работата на всички, работещи с деца.
  

• 
  За всяко дете трябва да има оценка на потребностите, която да включва оценка на родителския капацитет и възможността детето да бъде отглеждано в родното си семейство.
  

• 
  Нито едно дете не бива да се извежда от институция, без да има план за действие и грижа, разработен съвместно с хората, които понастоящем и в бъдеще ще се грижат за него, и с участието на родното му семейство, когато това е възможно.
  

• 
  Поддържането на контакт и емоционална връзка между родното семейство и детето, когато това е възможно, трябва да е основен елемент от осигуряването на постоянна грижа за всяко дете, независимо дали има или не възможност за бъдеща реинтеграция.
  

• 
  За всички деца от институциите за закриване трябва да бъде осигурено настаняване в семейна или близка до семейната среда, като нито едно дете не бива да бъде пропуснато.
  

• 
  Институции не се закриват чрез преместване на деца от една институция в друга.
  

• 
  Осигурява се предимство за настанявания в семейна среда – при търсенето на услуги, алтернативни на престоя в институция, първо се полагат всички усилия за реинтеграция на детето в родното му семейство, когато това е уместно и не застрашава живота на детето. Когато това не е възможно, се търси възможност за дългосрочно решение в най-добрия интерес на детето, при което първо се търси настаняване в семейство на близки или роднини, а след това при осиновители или приемни родители.
  

• 
  Децата се настаняват в услуги от резидентен тип за малък брой деца, само когато не е възможно настаняване в семейство, като търсенето на семейна форма на грижа от системата на закрила не престава с настаняването.
  

• 
  Търсенето на постоянно решение за детето е ключова част от плана за действие за да се сведе до минимум преместването му от една форма на грижа в друга.
  

• 
  Децата трябва да се включват, доколкото е възможно, в процеса на вземане на решения за формата на грижа, която ще бъде избрана.
  

• 
  Братята и сестрите трябва да се събират и да се отглеждат заедно, освен ако това не е уместно и възможно.
  

• 
  След извеждане на деца от институциите, техният капацитет трябва да бъде намален, до окончателното им закриване.
  

• 
  Приоритетно ще бъдат закривани институциите за деца с увреждания в паралел с домовете за медико-социални грижи от 0-3 години, тъй като престоят на деца в институции от този вид и на тази възраст е най-пагубен за тяхното развитие.
  

• 
  Активно включване на персонала на институциите в процеса на деинституционализация, разработване и реализиране на програми за преквалификация и насочване на персонала към алтернативните социални услуги, с цел използване на съществуващия капацитет и човешки ресурс.
  

1. 
   нормативно регламентиране, финансово обезпечаване и кадрово осигуряване на широк спектър от услуги за деца и семейства в общността, стъпвайки на добрите практики и привличайки иновативни подходи;
   
2. 
   повишаване капацитета в системата за закрила на детето чрез ясно очертаване и ефективно разпределение на правомощията и отговорностите на органите за закрила на детето, доставчиците на услуги и осигуряване на адекватен професионален капацитет за ефективното функциониране на системата;
   
3. 
   закриване на 137 институции за деца в рамките на 15 години считано от приемането на документа;
   
4. 
   недопускане настаняването и отглеждането на деца от 0 до 3 години в резидентна грижа от всякакъв тип след приключване на реформата.
   

• 
  Приемане на широка концепция за благосъстояние на всички деца и всестранно гарантиране на техните права.
  

• 
  Услуги в подкрепа на родителите да изпълняват своите отговорности към децата, а не държавата да поема тези отговорности, и подобряване качеството и ефективността на алтернативните форми на грижа и услуги.
  

• 
  Модерен подход към здравната грижа, който подкрепя майките преди, по време на и след раждането на децата им и не позволява болните деца и децата със специални потребности да бъдат отделяни от техните родители за дълги периоди от време.
  

• 
  Образователна система, която има капацитет и ресурси да подкрепи различните нужди на всички деца.
  

• 
  Система за закрила на детето, която е ясно диференцирана от системата на социалното подпомагане.
  

• 
  Благоприятна и подходяща за детето правораздавателна системa, където всяко дете, което се явява в съда - независимо дали като жертва на престъпление или обвинено за участие в престъпление – трябва да бъде третирано преди всичко като дете.
  

• 
  Въвеждане на нов подход на финансиране на услугите за деца, при който ресурсите са насочени към услугите за посрещане на специфичните нужди на децата и семействата и тяхната ефективност, а не към сградите, където те се предоставят. Финансовите средства, предназначени за посрещане на нуждите на децата да следват потребителите, които са успешно изведени от институции, като съответно се намалява капацитета и финансирането на институцията с всяко изведено дете.
  

1. 
   Първоначалният етап ще бъде подкрепен целево със средства от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г." в размер до 25 милиона лева. Отделно по програмата ще бъде осигурено финансиране на широк кръг от социални услуги за деца и семейства в риск. 
   

2. 
   Оперативна програма Регионално развитие 2007-2013г. предвижда първоначалния етап да бъде подкрепен целево със средства от две схеми за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ („Подкрепа за обновяване и модернизация на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации” и “Подкрепа за деинституционализация на социални институции предлагащи услуги за деца в риск”) на обща стойност 49 116 600 лева.
   

3. 
   По мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от Програмата за развитие на селските райони” подпомага инвестиции в инфраструктура и оборудване с цел развитие на услугите за населението и икономиката в селските райони в.ч. изграждане или подобряване на центрове за социални услуги – грижи за деца, грижи за възрастни хора и хора с увреждания включително специализиран транспорт. Общият бюджет на мярката за периода 2007-2013г. е 412 503 341 евро, като този бюджет е финансиране на проекти за всички дейности, допустими за подпомагане по тази мярка, не само за социални услуги.
   

4. 
   Финансиране от републиканския бюджет за всички специализирани институции посочени в документа (I. А) и социални услуги делегирана държавна дейност, включително чрез намаляване на капацитета на специализираните институции в процеса на прехвърляне на децата и въвеждане на принципа парите следват детето.