НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
ВЪВЕДЕНИЕ
Лисабонската среща на Европейския Съвет през март 2000 г. очерта пред Европейския съюз стратегическата цел да се превърне в най-конкурентното и динамично общество, базирано на знания в света. Срещата в Барселона на Европейския Съвет през март 2002 г. препотвърди тази важна роля и даде мандат за превръщането на Европейското образование до 2010 г. в световен стандарт.
Министрите на образованието на Евросъюза се обединиха над три основни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2010 година в полза на гражданите и на Евросъюза, като цяло:
– Подобряване на качеството и ефективността на образователните системи на Евросъюза;
– Осигуряване на достъпност до образоването на всеки;
– Отваряне на Европейското обучение към света.
За налагане на интегрирането и подпомагане на въвеждането на информационните и комуникационните технологии в образованието, Европейската комисия прие eLearning Action Plan (http://europa.eu.int/eur-lex/en/com/cnc/2001/com2001_0172en01.pdf).
Основните компоненти на този план за действие са заложени и в настоящата стратегия за въвеждане на Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в българските училища, като:
– Обучение на учителите за използуване на дигиталните технологии;
– Разработване на Европейски образователни услуги и софтуер;
– Ускоряване изграждането на единна академична мрежа, обслужваща училища, учители и ученици.
Основни насоки в обучението са:
– Обучение с цел адаптация – насочено към обслужване на квалификационните стандарти на служителите в сферата на образованието във времената на променящи се изисквания към тях;
– Обучение с цел повишаване на квалификацията и преквалификация в отговор на променените индивидуални нужди, променените изисквания към квалификацията, налагани от съвременното образование;
– Обучение с цел насърчаване – насочено към получаване на по-висока квалификационна степен, позволяваща заемане на длъжност, която изисква по-високо квалификационно ниво;
– Обучение с цел иновации – позволява въвеждането на иновационни методи в трудовите организации и трудовия процес (напр. разработването на нови продукти и услуги, осигуряващи и гарантиращи по-високо качество).
Този нов подход е особено важен за създаване на единна Европейска образователна политика, особено в рамките на процедурите по разширение на Европейската общност.
В съвременното глобализиращо се и динамично общество владеенето и ползването на информационните и комуникационни технологии е съществен елемент от функционалната грамотност на всеки човек, необходимо условие за неговата лична и професионална реализация и израстване.
Тя обхваща началните, основните, средните, професионалните и специални училища.
Стратегията се основава на програмите на правителството на Република България за развитие на средното образование и за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика. Нейното разработване се основава на предварително направен анализ, който обхваща:
– българския и световен опит за внедряване на ИКТ в образованието;
– тенденциите в образованието по информационни и комуникационни технологии на развитите страни;
– обществените потребности от информационни и комуникационни технологии.
Стратегията съдържа следните основни части:
– Цели
– Анализ на реалното състояние
– Дефиниране на потребностите и приоритетите
– Задачи за изпълнение
– Финансова рамка за изпълнение на Стратегията
– Организационна структура за реализация на Стратегията
– Обобщени резултати
1. ЦЕЛИ
Главна цел на стратегията e ефективно използване на съвременните информационни и мрежови технологии за повишаване качеството на образованието, обогатяване на учебното съдържание и въвеждане на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес.
Целите, които ще бъдат постигнати, са в съответствие с изискванията на педагогическото използване на ИКТ чрез прилагане на иновационни методи и подходи в обучението:
– Модернизиране на цялостната образователна система и подобряване на качеството на образованието така, че всички ученици да бъдат изцяло подготвени за информационното общество чрез постигане на компютърна и информационна грамотност.
– Разработване на нови стандарти за обучение, базирани на един дейностен модел на обучение на мястото на съществуващия репродуктивен модел.
– Развиване на уменията на учителите за използване на ИКТ за преподаване и обучение.
– Сътрудничество на Европейско ниво в разработването и обмена на иновационни програми, методологии и учебни материали, както и поделяне на добри практики.
– По-близко сътрудничество между всички заинтересовани страни – учители, професионални организации и институции, определящи политиката за информационните и комуникационните технологии в образованието на местно, регионално, национално и международно ниво.
– Осигуряване на качествена образователна система, основана на добрите традиции на българската образователна система и опита на Европейската общност.
– Увеличаване способността за изява и децентрализиране на управлението на образователния процес на локално ниво, увеличаване на институционалния и аналитичен капацитет на национално и локално ниво за целите на формулирането, планирането, оценката и анализа на политиката.
Специфичните цели са:
– Оборудване на училищата с компютри и свързването им към Интернет. Достигане на съотношение брой ученици/компютър – 12/1 към 2007 година.
– Постигане равенство на възможностите при използване на ИКТ за всички ученици, независимо от тяхната обществена и културна среда, етнически произход или здравословно състояние.
– Включване на ИКТ в учебните програми и в програмите за обучение на учителите.
– Създаване и адаптиране на образователен софтуер, като се вземат необходимите мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост и се създадат системи за копродукция, обмен и разпространение.
– Осигуряване на ИКТ обучение на децата в специалните училища.
– Увеличаване способността за изява и децентрализиране на управлението на образователния процес на локално ниво, увеличаване на институционалния и аналитичен капацитет на национално и локално ниво за целите на формулирането, планирането, оценката и анализа на политиката.
– Осигуряване на управленска подкрепа за училищните мениджъри и МОН.
– Осигуряване на административния процес за образователната система, взимането на решения, оценката, планирането и прогнозирането, наблюдението и контрола на специфичните потребности на:
* Управленски състав, който определя политиката (МОН)
* Централния и регионалния административен състав
* Локалния административен състав (училищен персонал, местен съвет)
– Увеличаване прозрачността чрез предоставяне на свободно достъпна по Интернет информация относно всички аспекти на образователната система и относно публични проекти в сферата на образованието.
– Ускоряване използването на ИКТ и запазване темпото на въвеждане на ИКТ в средносрочен и дългосрочен план.
2. АНАЛИЗ НА РЕАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ
При анализ на показателите за развитие на Информационното общество се налага изводът, че България и Румъния имат най-слабите показатели за постигнат напредък в сравнение с новите членки на ЕС (при това във всички основни цитирани показатели Румъния изпреварва България!).
Таблица 1
#
|
Показател
|
България
|
Румъния
|
Средно за
|
|
|
|
|
новите
|
|
|
|
|
членки на
|
|
|
|
|
Евросъюза
|
1
|
Компютри на
|
6
|
8
|
10
|
|
100 човека
|
|
|
|
|
(брой)
|
|
|
|
2
|
Цена на
|
213%
|
196%
|
91%
|
|
компютър
|
|
|
|
|
спрямо среден
|
|
|
|
|
месечен
|
|
|
|
|
доход на
|
|
|
|
|
домакинство
|
|
|
|
|
(%)
|
|
|
|
3
|
Интернет
|
9
|
11
|
14
|
|
потребители
|
|
|
|
|
на 100 човека
|
|
|
|
|
(брой)
|
|
|
|
4
|
Брой на
|
0.01
|
0.23
|
0.22
|
|
обществените
|
|
|
|
|
места за
|
|
|
|
|
достъп до
|
|
|
|
|
интернет на
|
|
|
|
|
1000 човека
|
|
|
|
|
(брой):
|
|
|
|
5
|
На въпроса
|
|
|
|
|
“Защо не
|
|
|
|
|
използвате
|
|
|
|
|
интернет?”,
|
|
|
|
|
отговорите са
|
|
|
|
|
(в %):
|
|
|
|
|
не знаят как
|
49%
|
45%
|
23%
|
|
да работят с
|
|
|
|
|
компютър
|
|
|
|
|
не знаят какво
|
23%
|
21%
|
11%
|
|
е интернет
|
|
|
|
Министерство на транспорта и съобщенията (МТС), в сътрудничество с Министерство на образованието и науката (МОН), започнаха изпълнението на пет мащабни проекти в рамките на националната инициатива i-България. При успешната реализация на проектитe ще бъде постигнат чувствителен напредък в следните основни направления:
– увеличаване броя на обществените места за достъп до интернет;
– повишаване на компютърната грамотност сред населението;
– осигуряване на интернет достъп до учебни заведения, осигуряване на бърз интернет за висшите учебни заведения и научните институти;
– стимулиране на ИКТ инвестициите в малки и средни предприятия;
– ускоряване внедряването услугите на електронното правителство;
– повишаване конкурентоспособността на ИКТ фирмите.
Въпреки постигнатия напредък, все още e драстично изоставането на България в процеса на въвеждане на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в образованието.
Таблица 2
|
Европейски
|
Новоприети
|
България
|
|
съюз,
|
членки на
|
|
|
средно
|
Европейския
|
|
|
(25-те
|
съюз
|
|
|
членки)
|
|
|
Брой
|
9,5
|
6
|
2,1
|
компютри
|
|
|
|
на 100
|
|
|
|
ученика
|
|
|
|
Процент
|
80
|
55
|
33
|
училища,
|
|
|
(включително
|
свързани
|
|
|
и по телефонна
|
към
|
|
|
линия)
|
Интернет
|
|
|
|
Примери за бързо преодоляване на изоставането в областта на въвеждане на ИКТ в образованието са Чехия и Унгария. В Чехия броят компютри на 100 ученика е нарастнал от 2 за 2001 г. до 10,2 за 2003 г., а 80% от всички училища имат осигурен достъп до Интернет. В Унгария 85% от основните и средни училища са свързани към Интернет, а на 25% е осигурен високоскоростен достъп до Интернет.
В началото на 2004 г. на 100 български ученика се падат по 2,1 компютъра, като при отчитане на броя на съвременните компютри това съотношение е значително по-неблагоприятно и е 1,3 компютъра на 100 ученика. Незначителен е броят на училищата, които са свързани с наета линия към Интернет.
Според проучване на Европейския съюз изоставането на страната ни е сериозно, особено при компютъризацията на основните училища.
Брой компютри на 100 ученика в средното образование (в брой)
Брой компютри на 100 ученика в основното образование (в брой)
Направеният анализ за състоянието на информационните и комуникационните технологии в българските училища показва следното:
– Поради липсата на средства през последните десетина години не е извършвана централизирана доставка на компютри за училищата. За първи път през учебната 2003-2004 година от бюджета на МОН са отделени 1 млн. лева и са закупени персонални компютри за оборудването на около 100 компютърни кабинета. В рамките на инициативата i-България през 2004 г. МТС осигури 10,73 млн. лева за компютъризацията на още 750 училища.
– Не са инвестирани целеви средства за обучение на преподаватели за използване на ИКТ и не са доставяни приложни софтуерни продукти за обучение по специални и общообразователни предмети.
– На национално ниво няма централизирана мрежа, свързваща училищата, както и такава за връзка с Интернет. С подкрепата на местни структури и неправителствени организации са създадени отделни локални мрежи.
– Общините в различна степен подпомагат внедряването на ИКТ в училищата и поради това има големи различия в броя на компютрите и използването им в отделните училища в страната.
– В настоящия момент в гимназиалната степен се изучават два предмета, свързани с информационните технологии и компютрите, както следва: информатика в IX клас и информационни технолоии в IX и X клас. Практически до момента липсват правни норми, регламентиращи въвеждането на информационни и комуникационни технологии в системата на средното образование.
– Интегрирането на ИКТ в обучението по общообразователните предмети практически отсъства.
– Липсва реална връзка и приложимост в училищата на разработките на научни и академични колективи в областта на компютърно-базираното обучение.
Настоящата Стратегия предлага спешни мерки, които ще доведат до преодоляване на натрупаното изоставане и ще позволят достигане на средните за страните-членки на ЕС показатели като брой компютри в образованието, брой училища с достъп до Интернет, включително и високоскоростен Интернет.
3. ДЕФИНИРАНЕ НА ПРИОРИТЕТНИТЕ НАСОКИ
В резултат на направения анализ и извършеното проучване на опита на други страни се дефинират следните основни приоритети:
– Изменение и актуализиране на нормативната уредба, касаеща ИКТ обучението.
– Компютъризация на българските училища и осигуряването на достъп до високоскоростен Интернет.
– Осигуряване на подходящ софтуер, съобразен с учебното съдържание.
– Осигуряване и реализация на ефикасна информационна система за управление на процеса на взимане на решения.
– Промени в учебното съдържание и организация на обучението.
– Подготовка на преподавателския състав за въвеждане и използване на ИКТ в образованието.
4. МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ В ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (ИКТ) В ОБРАЗОВАНИЕТО
4.1 Създаване на подходяща нормативна уредба, регламентираща обучението по ИКТ и обучението чрез използване на ИКТ. Новата нормативна уредба ще действа в следните направления:
– Изменение на професионалния статут на учители, използващи информационните и комуникационни технологии в учебната работа.
– Утвърждаване на система и структура за оценяване подготовката на учителите по информационните и комуникационни технологии, както и на учителите, използващи информационните и комуникационни технологии в учебната си работа, което да се обвърже с професионално развитие и съответно изменение в трудовото възнаграждение.
– Промяна на статута на ръководителят на учебно-изчислителния кабинет.
– Създаване на нормативна база, осигуряваща дистанционно обучение чрез използване на информационните и комуникационни технологии.
– Разработване на съвременни норми за ползването на информационните и комуникационни технологии в учебния процес.
– Разработване на норми за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в обучението на деца със специални образователни потребности и деца с увреждания.
– Въвеждане на съответни промени в учебните планове и програми за използване на учебни материали на електронен носител или представени в уеб-пространството.
4.2 Компютъризация – изграждане на компютърни класове във всички училища
4.3 Изграждане на информационна мрежа и свързване към високоскоростен Интернет на всички училища
Характеристика на Националната Образователна Мрежа (НОМ):
Реализира се комуникационна свързаност от училищата до центъра за мрежов мениджмънт на НОМ, между самите училищата, както и свързаността към други информационни мрежи.
Изисквания към опорната мрежа:
* да осигурява свързаност на територията на цялата страна;
* да има необходимата пропускателна способност (34/155 Mbps);
* да осигурява централизирано наблюдение и управление на всички ресурси;
* да осигурява надежден контрол на използването, достъпа и съдържанието на разпространяваните материали;
* да осигурява възможности за разширение и развитие на услугите.
Основните характеристики на мрежата са:
* Лесно разширяване за включване на нови възли и потребители;
* Независимост на потребителските възли (липса на йерархия в топологията);
* Централизиран контрол върху съдържанието;
* Централизиран контрол върху достъпа до ресурсите на мрежата;
* Централизирано управление на мрежовите ресурси;
* Минимални експлоатационни разходи.
Логически мрежи
Върху изградената физическа комуникационна свързаност е необходимо да се изградят три логически разделени мрежи:
* Мрежа на компютърните кабинети – в тази мрежа се включват компютрите, които се използват от учениците в учебния процес;
* Мрежа на училищната администрация – в тази мрежа се включват компютрите, които училищната администрация използва в своята всекидневна работа;
* Сервизна мрежа.
На логическо ниво свързаността ще бъде всеки с всеки в рамките на мрежата, в която се намира – например:
* Учебните кабинети в различните училища ще могат да си обменят информация;
* Администрациите на училищата ще могат да обменят информация помежду си;
* Всички ще имат регламентиран достъп до Интернет;
* Учебните кабинети нямат достъп до мрежата на училищната администрация.
Опорна мрежа
Като опорна мрежа за НОМ може да бъде използвана всяка добре развита публична инфраструктура, с необходими точки на присъствие POP /points of presense/ и качествена услуга за осигуряване на широколентов достъп до тях.
Достъп
Достъпът от всяка една точка в НОМ до Центъра се осъществява чрез изграждането на VPN (Virtual Private Network) мрежи.
4.4 Обучение и повишаване на квалификацията на учителите с цел въвеждане на ИКТ във всички учебни дисциплини.
Обучението на учителите включва три етапа:
* Обучение на ръководители на компютърни кабинети
* Обучение на всички преподаватели по придобиване на базови компютърни умения и използване на офис приложенията
* Специализирано обучение на преподаватели по отделните предмети, насочено към придобиване на умения за използване на ИКТ в преподаването
4.5 Създаване на образователен портал, платформи за дистанционно обучение и образователно съдържание по всички дисциплини.
Образователният портал осигурява информация за всички граждани, като предлага:
* Достъп до бази от знания
* Аналитична информация относно националната образователна структура
* Информация за национални проекти за образованието, включително въвеждането на ИКТ
* Индикатори за състоянието на обучението, сравнения и тенденции
* Виртуална приемна (Call centre)
Локални софтуерни платформи за компютърно обучение, които включват:
* Среда за споделяне на знания
* Управление на образователното съдържание, от текст до динамично мултимедийно съдържание, симулация, анимация, видео и звук, тестове и анкети
* Основни средства за изработване на компютърно съдържание и потребителски програми
* Управление на учебните планове по предметите както и разработване на дизайна на тези планове
* Учебен план и план-график разбит по часове
* Он-лайн тестване, оценка и оценяване
* Учебна администрация
Учебен софтуер, мултимедийно съдържание по сценарии, зададени от учителите – набор от учебни модули по основните учебни предмети.
5. СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ РАЗРАБОТКА ФИНАНСОВАТА РАМКА НА СТРАТЕГИЯТА.
Показател
|
Училища
|
Училища
|
Общ
|
|
от I тип
|
от II тип
|
брой
|
Брой
|
1 000
|
2 300
|
3 300
|
училища
|
|
|
|
Брой
|
42 140
|
47 350
|
89
|
учители
|
|
|
450
|
Брой
|
390 374
|
569 562
|
959
|
ученици
|
|
|
936
|
6. ОБЩА ФИНАНСОВА РАМКА
(хил. лева)
Видове дейности
|
2005 г.
|
2006 г.
|
2007 г.
|
Общо
|
Очаквани
|
|
|
|
|
|
резултати
|
Компютъризация – в това
|
26
|
33412
|
14
|
74 892
|
Компютъризиране
|
число и
|
500
|
|
980
|
|
на цялата система
|
допълнителнисредства,
|
|
|
|
|
на началното и
|
необходими за
|
|
|
|
|
средното
|
транспортиране на
|
|
|
|
|
образование и
|
техниката, закупуване
|
|
|
|
|
постигане
|
на офис обзавеждане
|
|
|
|
|
съотношение в
|
(маси и столове) и
|
|
|
|
|
рамките на 12
|
застраховки
|
|
|
|
|
ученика на
|
|
|
|
|
|
компютър
|
Интернет свързаност на
|
7 200
|
18 495
|
8 650
|
34 345
|
Свързване на
|
училища
|
|
|
|
|
всички училища в
|
|
|
|
|
|
Интернет и плавно
|
|
|
|
|
|
увеличаване на
|
|
|
|
|
|
скоростта
|
|
|
|
|
|
съобразно
|
|
|
|
|
|
нуждите и
|
|
|
|
|
|
възможностите
|
Обучение на учители
|
3 500
|
7 800
|
4 750
|
15 250
|
Приключване на
|
|
|
|
|
|
процеса на ИКТ
|
|
|
|
|
|
обучение на
|
|
|
|
|
|
учители и
|
|
|
|
|
|
формиране на
|
|
|
|
|
|
трайни навици за
|
|
|
|
|
|
използуване на
|
|
|
|
|
|
нови технологии
|
|
|
|
|
|
във всички сфери
|
|
|
|
|
|
на образованието
|
Образователно
|
3800
|
5 400
|
6 500
|
16 500
|
Даване на
|
съдържание и системен
|
|
|
|
|
платформа и
|
софтуер
|
|
|
|
|
умения на
|
|
|
|
|
|
преподавателите
|
|
|
|
|
|
и създаване на
|
|
|
|
|
|
постепенно
|
|
|
|
|
|
нарастваща база
|
|
|
|
|
|
с образователно
|
|
|
|
|
|
съдържание
|
ОБЩО инвестиции по
|
41 000
|
65 107
|
34 880
|
140 987
|
|
години (в хил. лева)
|
|
|
|
|
|
7. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА
Управление.
Изпълнението на Стратегията се възлага на експертни екипи от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на образованието и науката, като:
* МТС отговаря за компютъризацията на училищата и изграждането на информационната мрежа;
* МОН отговаря за създаването на нормативната уредба, обучението на преподавателския състав и създаването на образователното съдържание по отделните учебни дисциплини.
Контролът по изпълнението на Стратегията се извършва от Координационния съвет за информационно общество и от постоянните работни групи към него:
* Работна група за ускорено развитие на информационното общество;
* Работна група по използването на ИКТ в образованието.
8. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА
Обобщени резултати от изпълнението на Стратегията са:
– България ще влезе в ЕС с модерна образователна система, базирана на масово приложение на информационните и комуникационни технологии в процеса на обучение. Всички български училища ще разполагат със съвременни компютърни класове свързани към бърз Интернет.
– Всички ученици, които завършват средното си образование, ще бъдат компютърно грамотни и ще имат съответните знания за работа с офис приложенията, приложенията за работа с електронни таблици, изработка на презентации, бази данни и уеб-базирани приложения.
– В процеса на обучение учениците ще имат достъп до съвременни бази от знания по съответните учебни дисциплини и периодично ще могат да проверяват степента на усвояване на знанията си.
– Преподавателският състав ще има възможността по съвременен начин да изнася своите уроци като ангажират вниманието и активното участие на учениците в процеса на преподаване.
С влизането си в ЕС всички български училища ще разполагат с компютърни кабинети с осигурен достъп до широколентов Интернет. Младите българи ще са конкурентоспособни на своите връстници от Европа и ще участват равноправно в новата икономика, базирана на знанието.
Сподели с приятели: |