Национални цели духовното развитие на единната българска нация гаранция за личното достойнство на българина



Дата14.01.2018
Размер73.38 Kb.
ВЪЗГЛЕДИ ЗА ОСНОВНИТЕ

НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ

 

1. Духовното развитие на единната българска нация - гаранция за личното достойнство на българина



Духовността на нацията е многокомпонентна система и включва образованието, научните изследвания, културата.

Качественото образование е основата за просперитета и развитието на една нация и държава. В духа на правата на човека, този приоритет е насочен преди всичко към:

равен достъп до образование, т.е. осигуряване на възможност на всички граждани до съизмеримо по степен и качество на образование;

• гарантиране, че образователната система на всички нива ще осигури адекватни на съвременните международни стандарти условия за развитие на потенциала на всички граждани;

• осигуряване на по-широки възможности за образование за тези, които са показали високи способности и умения.

През последните години в българското средно образование се забелязват сериозни недостатъци. Има обезпокоителни разлики между средното равнище на постижения на българските ученици и на техните връстници в останалите държави от ЕС, както и между постиженията на успешните ученици у нас, които прославят страната ни, печелейки призовите места на международни състезания и на тези, които трудно се справят с учебния материал. Тревожен е и фактът, че над 40 процента от нашите ученици не са подготвени да се развиват успешно, тъй като знанията им са под приетия образователен праг. Драстично нараства броят на необразованите деца. В основата на тези различия стоят както различният социално-икономически статус на учащите, така и сериозните регионални диспропорции. Като цяло почти липсва качествено средно образование. На този фон висшето образование няма своята здрава основа, а то от своя страна допълнително установява и страда от съществени дисбаланси и не отговаря адекватно на нуждите на държавата и обществото.

Необходимостта от качествено обучен човешки потенциал на нацията налага съществени корекции (преформатиране) на системата на образованието със следните основни акценти:



  • Осигуряване на всички подрастващи на минимум основно образование, съгласно Конституцията;

  • Развиване на средно образование в две основни насоки;

  • Общо или профилирано гимназиално – предполагащо продължаващо обучение (във висши училища);

  • Качествено професионално обучение – осигуряващо подготвени изпълнителски кадри;

  • Висше образование, съобразено с нуждите на държавата и обществото от качествено обучени кадри.

Научните изследвания са главният фактор за социално-икономическото развитие на държавата. На базата на анализ на силните страни и постижения на научните изследвания у нас досега, както и на нуждите на държавата, трябва да се дефинират няколко научни области, в които да насочим нашите усилия. Трябва да се развиват адекватни както на националните ни специфики, така и на съвременните тенденции организационни форми за провеждане на такива изследвания и съответните прозрачни инструменти за финансовото им обезпечаване.

Културата е синтезираното понятие за изкуството, литературата, начина на живот, възпитанието, ценностните системи, формите на съжителство, традициите и вярванията в дадено общество. Културата означава и процес на непрекъснато усъвършенстване. Тя моделира и формира националното самосъзнание, самочувствието и достойнството както на обществото, така и на индивида. Както е казал Андре Малро „Културата не може да се наследи, тя трябва да се завоюва“. Постигането й изисква усилие и постоянство, което в крайна сметка се възнаграждава с резултати и носи удовлетворение във всички сфери на обществения живот. Заради всичко това тя не може да не бъде част от националните цели.

2. Създаване на условия за високо благосъстояние на българските граждани

Ефективно използване на природните суровини
до получаването на краен пазарен продукт

Макар и недостатъчни, България разполага с подземни богатства и суровини. За съжаление значителна част от тях се изнасят именно като суровини. Целта е да се развият тези видове производства, които ще дадат възможност те да се преработват до краен продукт с много по-висока принадена стойност при последващата им реализация на пазара. В момента ние сме като суровинен доставчик в някои отношения към по-добре функциониращи икономики, които печелят много повече от нас. Отчитайки обстоятелството, че подземните богатства са невъзстановим природен ресурс (или възстановим за милиони години), от първостепенно значение е задачата за тяхното устойчиво и рационално ползване.



Екологично и биологично земеделие, осигуряващо продоволствената ни сигурност при устойчиво управление
на природните ресурси

В контекста на нарастващото търсене на храни в световен мащаб и справянето с последствията от промените в климата, екологично и биологично насоченото земеделие следва да има водещо място в икономическото развитие на България. Ние просто трябва да заемем отново мястото си на сериозен селскостопански производител, осигуряващ не само продоволствените потребности на страната, но и генериращ значителен износ на качествени екологични и биологични храни в Европа, Азия и Америка. Земеделските производители трябва да бъдат насърчавани да прилагат земеделски практики за поддържане на ландшафта, за възстановяване и развитие на специфични местообитания и биологичното разнообразие и за управление на природните ресурси. Важен аспект на политиката за опазване на околната среда и устойчивото развитие е насърчаването на селскостопанските производители за преминаване към или поддържане на биологично земеделие. Биологичното земеделие запазва до голяма степен природните ресурси и околната среда, укрепва агроекосистемите, опазва биоразнообразието и предоставя възможност на бъдещите поколения да се възползват от съхранената природа. Тази форма на земеделие използва безопасни и прозрачни методи на производство, като в същото време създава повече работни места. Тя ще спомогне за развитие на семейни ферми, които да имат затворен цикъл и да върнат отново хора в селските райони.



Туризмът да се превърне в индустрия, подпомагаща развитието
на съпътстващи отрасли и производства

Туризмът в България към момента е от т.н. „сезонен тип“ (летен, предимно морски и зимен, предимно ски) със средна заетост от около 25% от годината. За съжаление в последно време нашият туризъм получава и някои неприятни определения. Предложението ни е да се инвестира в превръщането му в целогодишна индустрия, като се използват всички останали аспекти – балнео и рекреационен туризъм, исторически, еко, селски, културен и др. туризъм.

Природните и климатични дадености на държавата ни в изключителна степен подпомагат такъв подход. Сравнително по-ниските цени, които можем да предложим в този сектор, спрямо други държави в Европа, биха ни определили като предпочитана дестинация, ако осигурим необходимото качество според утвърдените международни стандарти, особено в сферата на обслужването. България е една от най-богатите страни на топли минерални извори, от чиито дебит към момента се оползотворяват около 5 до 10%. Останалите 90% в буквален смисъл „изтичат“ неизползвани.

По този начин туризмът може да се превърне в движеща сила (своеобразна платформа) за развитието на съпътстващи отрасли и промишлености, като хранително-вкусовата, текстилната и др.



Оползотворяване на натуралните продукти
за повишаване качеството на живот

В климатично отношение България е образно казано „благословена от Бога страна“. Климатът й позволява отглеждането и добиването на редица редки билки и натурални продукти, чието последващо преработване до крайни продукти – естествени лечебни средства, фармацевтични лекарствени продукти и хранителни добавки, би могло да се превърне в рентабилна индустрия, която е екологична и осигуряваща човешка заетост и име на страна-производител на натурални и медицински продукти, повишаващи качеството на живот.

 Създаване на материали и технологии за изделия
и системи с висока добавена стойност

Пред нашата страна винаги е стояла дилемата - дали да е генератор на нови идеи, продукти и услуги и активно да развива високотехнологичните дейности, или да бъде само потребител на високотехнологични крайни продукти, внесени отвън. В повечето случаи те са заплатени с материалоемки, неекологични производства, основани на неособено квалифициран труд, оставяйки за производителите им не само високата търговска печалба, но и целият положителен ефект, който те имат за останалата част на икономиката, която ги произвежда. От успешното решаване на тази дилема до голяма степен ще зависи просперитетът на България през XXI век. Тази сфера на изделия и системи с висока добавена стойност се изменя с изключителна динамика и тук възможните „ниши“ трудно могат да бъдат „запазено пространство“ за дадена страна. Конкуренцията тук е особено остра, но все пак България има своите постижения и приноси в някои области на материалознанието (метали, полимери, керамика и др.), информационните технологии, микроелектрониката, нанотехнологиите, телекомуникациите, машиностроенето, фармацията, оръжейната индустрия, и др. На базата на тези постижения са създадени и могат да се създадат системи и софтуер с висока добавена стойност. Усилията на специалистите в тези области трябва да бъдат подкрепени с всички възможни средства.

 Духовното развитие, предполагащо високо самочувствие и достойнство, заедно с повишаването на благосъстоянието на българските граждани, ще създадат необходимите предпоставки за постепенно разрешаване на острата демографска криза в България!

3. Нов обществен договор за силна правова държава

Осъществяване на неотложни конституционни промени, чрез механизмите на обикновено народно събрание и иницииране на представително обсъждане, с оглед създаване конституционен модел, който да гарантира реалното синхронизиране на взаимоотношенията между отделните власти и подобряване управлението на централно и местно равнище под пряк граждански контрол.



 Постигане на по-добре структурирана, прозрачна и ефективна съдебна система с оглед предотвратяване на корупционните практики.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница