Национално сдружение съюз на застрахованите в българия



Дата15.10.2018
Размер328.29 Kb.
#87449
Национално сдружение

СЪЮЗ НА ЗАСТРАХОВАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

8001 Бургас, к-с Лазур бл.7, вх. А тел/факс 056 831462 Hotline 0887733261

www.szb.dir.bg

union_insured_bg@abv.bg

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА

КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР

КОМИСИЯ ПО ТЪРГОВИЯ И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

ДЕЛЕГАЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БЪЛГАРИЯ

Бургас, 10.10.2005

Д О К Л А Д

от

Национално сдружение СЪЮЗ НА ЗАСТРАХОВАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ



ОТНОСНО : ЗАСТРАХОВАНЕТО, ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ АГЕНТИ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ НАДЗОР, ЗАЩИТА НА ЗАСТРАХОВАНИТЕ ЛИЦА И ЗАКОНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

I. ЗАТРАХОВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ от гледна точка на



потребителя
Основният и най-значителен дял от приходите на българските застрахователи се образува от задължителните застраховки.

Освен задължителните държавни здравни и пенсионни застраховки

( осигуровки ), Законът обявява за задължителни следните ( в действителност са повече ) частни застраховки :
1. “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства ( чл.77, ал.1, т.1 ЗЗ ) ;

2. “Зелена карта” ( чл.77, ал.1, т.4, ЗЗ ) – задължителна при пътуване в чужбина. Купува се отделно от “ГО” по чл.77, ал.1, т.1, ЗЗ ;

3. “Медицински разходи при болест и злополука на туриста” ( чл.30, ал.6, ЗТ ). Туроператорите или туристическите агенти са длъжни да продават тази застраховка на пътуващите в чужбина ;

4. “Отговорност на туроператорите” за причинени вреди поради несъстоятелност или неразплащане със своите клиенти ( чл.42, ал.1, ЗТ ) ;

5. "Гражданска отговорност" - на служителите на юридически лица и на физически лица, които осъществяват охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие ( чл.77, ал.1, т.3, ЗЗ ) ;

6. “Злополука” - на пътниците в обществения транспорт ( чл.77, ал.1,

т.2, ЗЗ ) ;

7. “ Професионална отговорност на адвокати” ( чл.50, ал.1, Закон за адвокатурата ) ;

8. “Професионална отговорност на нотариусите” ( чл.30, ал.1, Закон за нотариусите и нотариалната дейност ) ;

9. Професионална отговорност на лицата, които упражняват медицинска професия в лечебните заведения ( чл.189, Закон за здравето ) ;

10. Професионална отговорност на проектанта, консултанта, строителя и строителния надзор ( чл.171, ал.1, Закон за устройството на територията ) ;

11. Медицинска застраховка за чужденците ( чл.83, ал.3 и ал.4, Закон за здравето и чл.2, ал. 2 от Наредба за медицинска застраховка за чужденците - ПМС № 80 от 2005 г. ) ;

Законът задължава транзитно преминаващите и краткосрочно ( до 90 дни ) пребиваващите чужденци, да сключват тази застраховка, ако не притежават такава – валидна за България.

12. Застраховка “Трудова злополука” ( чл.52, ЗЗБУТ ) на работниците и служителите, работещи на рискови работни места или професии ;

13. "Злополука" на служителите в държавни учреждения

14. “Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител”


Тази многочисленост от задължителни частни застраховки, с обявена тенденция за покачване, има едно обяснение :

ДЪРЖАВАТА КОМПЕНСИРА ЩЕДРО И БЕЗОТГОВОРНО,



чрез законодателни промени в полза на застрахователите,
НИСКИЯ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС КЪМ ЗАСТРАХОВАНЕТО,

произтичащ от

НИСКОТО ОБЩЕСТВЕНО ДОВЕРИЕ КЪМ ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

в България и

НИСКАТА ИНФОРМИРАНОСТ НА ОБЩЕСТВОТО за смисъла и значението на застраховането.

II. ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ, ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ НА

ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

НИСКОТО ОБЩЕСТВЕНО ДОВЕРИЕ към застрахователите

има предистория :

От 1990 до 1997 година на застрахователния пазар се появиха застрахователни дружества, които се прочуха с подхода си, по насилствен начин да печелят клиенти.

Имаше и застрахователни дружества, които след закриване, фалит или по други причини, останаха длъжници на хиляди клиенти.

Тези и още ред подобни обстоятелства създадоха лошо име на българските застрахователи.


Въпреки че след въведеното ново лицензиране на застрахователните дружества в България ( 1997-1998 ), “силовите застрахователи” отпаднаха

( поне поименно ) от надпреварата и въпреки че новото българско законодателство указа пътя към цивилизовани отношения и стабилност на застрахователния пазар,


ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ НАПРАВИХА МНОГО МАЛКО, ЗА ДА ПОДОБРЯТ ИМЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ БРАНШ И ДА СПЕЧЕЛЯТ ДОВЕРИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО.
Това намира най-красноречив израз в

ТЪРГОВСКИТЕ ПРАКТИКИ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ


1. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОГОВОРИ

За разлика от всички потребителски договори в България, застрахователният договор не може да бъде отказан след сключването му от застрахованото лице, без това да има негативни последици за него – дори ако договорът не е влязъл в сила, дори ако е сключен извън търговския обект.

Тази несправедливост се измерва с изобилието от противоречащи на Закона текстове в договорните условия на голяма част от застрахователите.
Съюзът на застрахованите в България сигнализира в края на 2003 г. на Комисията за финансов надзор за противоречащи на Търговския закон ( чл.384, ал.4 ; чл.387, ал.3 ; чл.399, ал.1 ; ) текстове от общите условия по застраховка “Автокаско” на тринадесет застрахователи.

С писмо № 23-00-78 от 03.08.2004 г. Комисия за финансов надзор потвърди този факт.


Тези противоречащи на Закона текстове от договорните условия по застраховката “Автокаско” позволяваха на тези

тринадесет застрахователи :
да изплащат обезщетения в удобни за тях срокове, но не в сроковете, които допуска Законът ;

да не изплащат обезщетения, пренебрегвайки условията, при които Законът позволява това ;

да прекратяват договорите, без да се съобразяват със законовите изисквания.
Противоречащи на Закона текстове и в момента съществуват в общите условия на някои застраховки - например “Професионална отговорност на адвокатите” и “Медицинска застраховка за чужденците”, за което информирахме ( 07.02.2005 г., 23.05.2005 г. и 05.06.2005 г.) компетентните държавни органи и което бе отразено в някои медии .
Договорните условия ( “Автокаско” ) на някои застрахователи обвързват застрахованите лица с неизпълними задължения, или със задължението да изплатят високо наказателно обезщетение, ако прекратят договора, дори преди той да е влязъл в сила ( гр. д. № 8389/2003, СРС ).

2. НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ


С Решение № 211 от 20.07.2005 г. Комисия за защита на конкуренцията наложи имуществени санкции на 10 ( десет ) застрахователи, “наложили практики на нелоялно привличане на клиенти”.
Тези застрахователни дружества »не само са създали възможност, но и реално са предизвикали изменения на застрахователния пазар»

Чрез нарушаване на Закона те са извършвали «неправомерно разходване на значителни средства, предназначени не за плащане на застрахователни обезщетения, а за нелоялно привличане на клиенти.»

По този начин са били увредени застрахованите лица и е била намалена финансовата стабилност на застрахователния пазар.

3. ПСИХИЧЕСКИ НАТИСК ЗА СКЛЮЧВАНЕ НА ЗАСТРАХОВКА
а) чрез заплахи, разпространявани в медиите от ръководни личности в застрахователния бранш :
С новите промени ( 28.09.2004 ) на Закона за застраховането отпадна задължението за сключването на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” до края на всяка календарна година

( 31 декември ) , с продължителност – до края на следващата година.


Законът даде възможност на собствениците на моторни превозни средства да сключват застраховката, според застрахователния интерес, за по кратки срокове и по всяко време.
Повечето застрахователи не показаха разбиране, че тази законова новост изисква вече нов подход към кандидатите за застраховане.

Те бяха свикнали с една единствена, станала прословута и за смях сред обществото, кампания ( ноември-декември ) за сключване на задължителната застраховка, да приключват икономически успешно календарната година.


Тези застрахователи забелязаха към средата на декември 2004 г., че “кампанията” не показва очакваните за тях финансови резултати и че голяма част от собствениците на МПС използват законовото си право, да сключват застраховката по-късно, според възникването на законовото им задължение.

Това обстоятелство роди една нова, вече не смешна -


НЕЦИВИЛИЗОВАНА КАМПАНИЯ НА ПСИХИЧЕСКИЯ НАТИСК,
кампания на системни заплахи за собствениците на МПС, несключили застраховката “Гражданска отговорност” :
Искаме затвор за всеки шофьор без застраховка”- заявява изпълнителният вицепрезидент на Алианц България холдинг Максим Сираков ( 14.12.04 ) във вестник “Стандарт”.
На 21.12.04 ( вместо коледно пожелание ) по централните емисии на националните телевизии ( 19.30-20.00 часа ) Румен Янчев ( Изп. директор-Булстрад) заявява, че трябва да бъде наложен принудителен труд и затвор за грешниците без “Гражданска отговорност”.
Затвор за собствениците на МПС без задължителната застраховка, като “единствен начин” те да бъдат вразумени, предлагат осем застрахователи на пресконференция на 21.12.04 ( вместо коледно пожелание )

и в обръщение към гражданите в страната, чрез платена публикация във вестник “Труд” на 23.12.04 ( вместо коледно пожелание).

Това са ЗПАД "Алианц България", ЗАД “Булинс”, ЗПАД "Булстрад", ЗК "Български Имоти", ДЗИ "Общо застраховане" АД, ЗК “Орел”, HDI , ЗПАД AIG България.
На 24.12.2004 г. ( вместо коледно пожелание ) в-к «24 часа» с едър шрифт цитира изпълнителния директор на «БУЛ ИНС» Йордан Кифов :

«Шофирането без «Гражданска отговорност» трябва да се криминализира, настоява шефът на БУЛ ИНС».


“Ако българинът не повиши гражданското си съзнание, ще бъдем принудени да криминализираме несключването на задължителната застраховка, за да постигнем изисквания обхват», заяви Йордан Кифов

( Изп.директор-БУЛ ИНС ) на 19 май 2005 г. пред INSURANCE.BG


20 май 2005 г. ,

в-к “Стандарт” цитира Йордан Кифов ( Изп. директор БУЛ ИНС ) :

«Според него от ЕС могат да ни накарат у нас да се въведе наказателна отговорност за шофиране без застраховка».
Това, че затворът не е алтернатива на липсващата информираност и на нови професионални подходи за печелене на клиенти, се знае от застрахователите, както се знае, че заплахата ( доказано от юмручната им практиката, само до преди осем години ! ) е най-ефикасния и евтин инструмент за печелене на клиенти.

б) Невярна и умишлено подвеждаща информация, с цел да провокира сключването на застраховка
В продължение на цял месец – от средата на април до средата на май 2005 г., с цел да бъдат подтикнати да сключват застраховки, на собствениците на моторни превозни средства беше внушавано от застрахователи и от ръководството на “Гаранционния фонд”, чрез невярна и подвеждаща информация, че дори тези, които не са длъжни да застраховат колите си, ще бъдат приканвани от “Пътна полиция” да сключат застраховки и ако не го направят, ще бъдат глобявани.

Такава информация беше разпространявана многократно по радиото и вестниците. Ние документирахме източниците й :


15 април 2005 г.

Борислав Михайлов – председател на УС на “Гаранционен фонд” пред INSURANCE.BG ;


22 април 2005

Николай Сотиров – Директор на “Гаранционен фонд” пред



INSURANCE.BG

13 май 2005

Във връзка с проведена среща между “Пътна полиция”, Управление “Застрахователен надзор” и други държавни институции, подобна подвеждаща информация се появи в повечето вестници.


На 19 май 2005 г., пред INSURANCE.BG

подполковник Марин Раковски от “Пътна полиция” опроверга участието на “Пътна полиция” в подобни сценарии.

4. ЕКСПЛОАТИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА УПЛАХА И ТРАГЕДИЯ

по време на природни бедствия, с цел въвеждането на задължителна

застраховка
Тази година застрахователите демонстрираха амбиция за въвеждане на задължителна застраховка, покриваща рисковете от природни бедствия.

Тази амбиция, се натрапваше от застрахователите последователно, настойчиво, въздействащо върху психиката на обществото и на обществениците – по време и през цялата продължителност на сполетелите ни тази година природни бедствия.


Използвайки картините на опустошения, картините на плачещи, уплашени и отчаяни хора, беше системно манипулирана обществената нагласа с натрапваната неизбежност на една задължителна застраховка :
01 юли 2005, INSURANCE.BG
»Искат премиите по катастрофичните рискове да се събират заедно с данък сгради и такса смет» ( предложение на Асоциацията на българските застрахователи )
05 юли 2005
Застрахователи:» Хората нехаят за имотите си»
в-к "Стандарт"
05 юли 2005
Искат застраховката срещу земетресение да е задължителна
в-к "Новинар"
»Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) ще иска новият парламент да приеме законови поправки, които да регламентират, че застраховката срещу земетресения е задължителна, съобщиха от АБЗ пред "Новинар" вчера.»

18 юли 2005
»Щe плащаме данъци + застраховка “Бедствие”?»
в-к "24 часа"
20 юли 2005, в-к "Сега"
»Бъдещият парламент може да въведе задължителна застраховка»
03 октомври 2005

НТВ – централна емисия 19.15-19.30

След като два дни поред медиите съобщават за наводнения в страната, по време ( в същия ден ) и на фона на обявено бедствено положение в Силистренско,



Даниела Коновапредседател на Асоциацията на българските застрахователи, чрез подвеждаща информация, апелираше за въвеждането на задължителна застраховка, покриваща рисковете от природни бедствия.
Този целенасочен и обмислен подход, агресивно търсещ подкрепа за извличане на полза от човешката трагедия, по време на човешката трагедия, ние считаме за нецивилизован !

5. НЕДОСТАТЪЧНА ИЛИ ЛИПСВАЩА ИНФОРМАЦИЯ

относно и във връзка със застрахователните продукти
Правото на потребителите на информация ( чл.2, т.5, ЗЗППТ ) и преддоговорната информация ( чл.381 а, ТЗ ) се нарушава в повечето случаи при предлагането и продаването на задължителните застраховки.

Обстоятелството, че гражданите са длъжни да се застраховат, позволява на застрахователите да пренебрегнат задължението си, да ги информират за съществени особености на застрахователния продукт.

Най-тежки нарушения са констатирани при
а) “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства

Информацията, включваща общите условия, поместена в повечето случаи на по-малко от една страница А4 или А5 ( понякога на няколко реда ) на обратната страна на застрахователната полица, е съвсем недостатъчна.

При много застрахователи, тази информация не съдържа дори задължителни законови изисквания, относно :
застрахователната сума ( чл.381, ал.2, т.5, ТЗ ) ;

изключенията от покритие ( чл.381 а, ал.1, т.3, ТЗ ) ;

възможностите за изменение на застрахователния договор ( чл.381 а, ал.1, т.3, ТЗ ) ;

начините за плащане на премиите, последиците от неплащането ( чл.381 а, ал.1, т.5, ТЗ ) ;

Пояснение : Липсващата или недостатъчната информация във връзка с тази застраховка е масова практика. Можем да назовем поименно поне дванадесет застрахователи, при които са констатирани горните закононарушения.
б) “Професионална отговорност на адвокати“

Констатация след проведена анкета с 923 адвокати от цялата страна :

При груповите застраховки, огромната част от застрахованите лица не е запозната с общите условия.

Един от трите избрани ( от ВАС ) застрахователи не предоставя на застрахованите лица екземпляр от заявлението за застраховане.


в) “Медицински разходи при болест и злополука на туриста”

Тази застраховка се предлага задължително от туроператори и туристически бюра на пътуващите в чужбина.

В повечето случаи предлагащите тази застраховка нямат елементарни познания по застраховане, не са запознати с особеностите на застрахователния продукт и не са в състояние да информират застрахованите лица относно обхвата напокритите рискове, изключенията и начина за прилагане на застраховката при застрахователно събитие.

III. АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

В Асоциацията членува по-голямата част от българските застрахователи.


1. АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ НАРУШИ

чл.47 а от Закона за застраховането.
В приложение на Директива 92/96/ЕЕС от 1-.11.92 ( Анекс II ) за създаване на механизми за извънсъдебно уреждане на потребителски спорове, на 13.10.2002 г. беше прието допълнение в Закона за застраховането – императивна разпоредба ( чл.47а ) за създаване на “Помирителна комисия по сигнали и оплаквания на застраховани лица”.

Законът задължаваше Асоциацията на българските застрахователи да създаде до 13 януари 2003 г. ( § 68,ал.1, ПЗР на ЗЗ ) такава “Помирителна комисия”.

АСОЦИАЦИЯТА не изпълни законовото си задължение !

Тази “помирителна комисия” трябваше да бъде единственият инструмент за защита на застрахованите лица.

Създаването на такава помирителна комисия щеше да е важна крачка към създаването на коректни взаимоотношения със застрахованите лица и опит за спечелване доверието на обществото.
2. АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ НАРУШИ

§ 67, ал.1, ПЗР от Закона за застраховането.
Законът ( 13.10.2002 г. ) задължаваше Асоциацията да изработи и представи на тогавашната Агенция “Застрахователен надзор” ( сега Управление “Застрахователен надзор” към Комисията за финансов надзор )

до 13 октомври 2003 г. “Обща методика за ликвидация на щети по автомобилно застраховане и за уреждане на висящи регресни претенции между застрахователите”.
Мотивите на законодателя бяха наложени от обстоятелството, че всеки застраховател прилага собствен метод за оценка на щетите, а това прави непрозрачно и непредсказуемо обезщетяването на увредените лица, засяга не само икономическите интереси на потребителите, но и интересите на някои застрахователи, при уреждане на висящи регресни претенции.
Такава методика не бе създадена и няма да бъде скоро създадена !

Проблемите, произтичащи от оценка на щетите, остават !

Това е нарушава икономическите интереси на застрахованите лица и стабилността на застрахователния пазар !


3. РОЛЯТА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ АГЕНТИ и негативното

отношение на АСОЦИАЦИЯТА към директивите на ЕС за

свободно предоставяне на услуги”


Застрахователните агенти заемат важно място в застрахователния пазар.

Те са емисарите, апостолите, които носят знания и ограмотяват застрахованите лица.

Те са тези, които допринасят най-много за развитието на застрахователната култура в една страна.

Те са физиономията на застрахователите.

Те са буферът между застрахователите и застрахованите лица.

Те са тези, които създават трайни отношения между застрахователите и застрахованите лица, а с това – предвидимост и стабилност на застрахователния пазар.
За да бъдат ТЕ всичко това и за да бъдат ТЕ уважавани от обществото, ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ СА ДЛЪЖНИ ДА ГИ ОБРАЗОВАТ ЗА СВОЯ СМЕТКА, СПОРЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ И ИЗИСКВАНИЯ !
Така ТЕ ще могат да упражняват професията си в цяла Европа и да конкурират европейските си колеги у нас и навън.

Така ТЕ ще запазят равновесието и стабилността на общия застрахователен пазар.

Такава е логиката, ТАКА ИСКА ЕВРОПА и по тази логика трябва спешно да се промени законодателството ни !
За съжаление, това не съвпада с представите и намеренията на нашите застрахователи !
В интервю пред INSURANCE.BG, на 09.09.2005 г.,

изпълнителният директор на ЗК “Орел” Константин Велев

коментира предвиденото в новия закон европейско изискване :


“...едно неработещо според нас законодателно решение. Проектокодексът предвижда застрахователите да провеждаме обучение на агентите, да правим изпит в края на това обучение и да издаваме удостоверение за успешно положения изпит.Целта е да се въведат основи на професионализация на агентството. Българският застрахователен пазар обаче все още не е готов за това.

Ако бъдем задължени да обучаваме тези хора, за нас това ще е един много голям административен разход. ...според мен този текст трябва да отпадне


Това становище на изпълнителния директор не е само късогледство, не е и само бягане от отговорност, защото бумерангът, с който се целят застрахователите по застрахователните агенти и застрахованите лица, ще се стовари накрая върху тяхната глава.

По-лошото е, че това становище е израз на нескрито намерение



да бъде лишено едно цяло съсловие от переспектива,

а най-лошото е, че това намерение ще стане реалност, под каквато и да е форма на неприложимост на Закона ( познати са много такива форми! ), по простата причина, че изпълнителният директор на ЗК»Орел»



Константин Велев е член на излъчената от

АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ



работна група по проектокодекса за застраховането !!!

IV. ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД -


юридическо лице за изплащане на обезщетения по задължителните застраховки “Гражданска отговорност” и “Злополука” в случаите, определени в чл.88, ал.1, т.1 и 2 от Закона за застраховането.
Според изявление на председателя на управителния съвет на Гаранционния фонд Борислав Михайлов, направено на 01.04.2005 г. пред INSURANCE.BG, към този момент Гаранционният фонд “изплаща обезщетения за пътни инциденти, които са се случили през 2002 или 2003 година” !

Тези срокове за обезщетяване са унищожителни за общественото доверие към този инструмент за гарантирано обезщетяване!
Тези срокове за обезщетяване на увредените лица от “Гаранционния фонд” са резултат от изцяло липсващата обществената информираност за процедурите за предявяване на претенции за обезщетяване и за начина, по който се стига до тях от увредените лица, както и на тромавата процедура по ликвидация на щетите.
Необходимостта от създаването на Гаранционния фонд е рожба на обществения интерес и е продиктувана единствено от обществения интерес

ДА БЪДЕ ГАРАНТИРАНО ОБЕЗЩЕТЯВАНЕТО НА УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА !


Тъй като увредено лице, по смисъла на застраховките “Гражданска отговорност” и “Злополука”, може да бъде всеки член на обществото, ОСНОВЕН ПОТРЕБИТЕЛ на продукта “Гаранционен фонд” е ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО и поради това,
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА “ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД” Е, ДА СЛУЖИ ЕДИНСТВЕНО И САМО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС !
В противоречие на този интерес е една новосъздадена ситуация с непредсказуеми последици :
Държавната институция “Гаранционен фонд” ( чл.2, ал.1, УП, обн. ДВ, бр. 31 от 16.04.2004 г. ), след промени в Закона за застраховането

( 28.09.2004 г.) и в новия му устройствен правилник ( 15.02.2005 г.)



се превръща в ЧАСТНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ !

По този начин



държавата подменя своята отговорност към обществото с тази на едно частно лице, УПРАВЛЯВАНО ОТ друго частно лице -

“АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”


Съгласно Правилникът за устройството и дейността на “Гаранционния фонд” :

Асоциацията на българските застрахователи утвърждава

( чл.7, ал.1, т.4 ) годишния бюджет на Гаранционния фонд.



Асоциацията утвърждава също трудовите възнаграждения (чл.15, ал.3 ) и допълнителното материално стимулиране ( чл.16, ал.1 ) на членовете на Управителния съвет и на служителите на Фонда, които се изплащат ( чл.20, ал.1 ) от приходите, получени от инвестираните средства на Фонда, утвърдени ( чл.20, ал.2 ) също от Асоциацията.
Това означава, че

ТЕЗИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, които


масово налагат практика на нелоялно привличане на клиенти и с това не само увреждат застрахованите лица, но и намаляват финансовата стабилност на застрахователния пазар ;

заплашват гражданите с принудителен труд и затвор, ако не сключат застраховка ;

разпространяват невярна и подвеждаща информация, с цел сключването на застраховка ;

експлоатират човешката трагедия, с цел придобиване на облаги, като внушават и натрапват на обществото и обществениците необходимостта от въвеждането на задължителна застраховка ;

масово налагат на застрахованите лица договорни условия с противоречащи на Закона текстове, носещи безспорна вреда на застрахованите лица ;

масово лишават застрахованите лица от информация ;

изплащат обезщетения с големи закъснения ;

не желаят да образоват застрахователните си агенти, а с това запазват и ниската информираност на застрахованите лица ;

не изплащат обезщетеиния ( Решение № 597-03 от 22.07.04 на КФН ) ;

нарушиха Закона § 67, ал.1, ПЗР от Закона за застраховането и не създадоха “Обща методика за ликвидация на щети по автомобилно застраховане и за уреждане на висящи регресни претенции между застрахователите” и с това

запазиха статуквото на произвол при обезщетяването ;

нарушиха Закона ( чл.47 а, Закон за застраховането ) и не създадоха инструмент за извънсъдебно решаване на проблемите на застрахованите лица,
СЪЩИТЕ ТЕЗИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ

УПРАВЛЯВАТ ЕДИН ОБЩЕСТВЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА

ГАРАНТИРАНО ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА УВРЕДЕНИТЕ ЛИЦА,

наречен “Гаранционен фонд”!!!


Към този ЦИНИЗЪМ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО се добавя още един :
С промяната на статуса на “Гаранционния фонд”,

ОБЩЕСТВОТО Е ЛИШЕНО ОТ ПРАВОТО ДА КОНТРОЛИРА СЪЗДАДЕНИЯ ОТ НЕГО И ЗА НЕГО ИНСТРУМЕНТ ЗА ГАРАНТИРАНО ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ , тъй като


частното юридическо лице “Гаранционен фонд” е

ВЕЧЕ НЕДОСЕГАЕМО от Закона за достъп до обществената информация, Закона за обществените поръчки и от всички закони, касаещи държава, администрация и общество - недосегаемо от всички закони,



даващи възможност за обществен контрол!
Тези, които угодиха на застрахователите и промениха статуса на “Гаранционния фонд”, трябва да отговорят на един съдбоносен за обществото въпрос :
Какво ще се случи, ако “Гаранционният фонд”( подобно на ЗК”Юпитер”АД ) не изплаща обезщетения или просрочва с години обезщетяването на увредените лица !?

Знае ли обществото и как ще узнае, дали това вече не се случва ?!

V. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ НАДЗОР


Застрахователният надзор в България трябва да се упражнява от Управление «Застрахователен надзор» към Комисията за финансов надзор.
ОСНОВНИТЕ ЗАКОНОВИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ на финансовите надзорници

( чл.11, т.1 и 2 от ЗКФН ) са :


1. “ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ на инвеститорите, ЗАСТРАХОВАНИТЕ и осигурените лица ”

2. “ОСИГУРЯВАНЕ НА СТАБИЛНОСТ, ПРОЗРАЧНОСТ И ДОВЕРИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ”.


Ние твърдим, че

КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, особено в лицето на застрахователния надзор,

НЕ ИЗПЪЛНЯВА ЗАКОНОВИТЕ СИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

1. КОМИСИЯТА НАРУШАВА ЗАКОНА


а) не издаде наредба за реда за достъп до съхраняваните при нея документи, както и условията за получаване на заверени преписи от тях.

Това задължение за Комисията е въведено с императива на чл.9, ал.3 от ЗКФН и е в сила от 01.03.2003 г..

Това задължение законодателят въвежда, с цел да се гарантира прозрачност в работата на Комисията.
Правото на регламентиран достъп до документи и преписи от тях е от

изключително значение не само за застрахованите лица, но и за цялото общество.

Само гарантираната от Закона прозрачност в работата на Комисията, може да позволи на обществото, да прецени, дали финансовите надзорници изпълняват основните си законови задължения.
б) не издаде наредба за извършване на проверки, съгласно императива на чл.22а, ал.2 от Закона за застраховането.

Това прави последсвията от подадените сигнали за закононарушения неясни, непрозрачни, непредвидими.


в) не издаде наредба за разрешенията и текущия надзор по Закона за застраховането, съгласно императива на чл.22 от Закона за застраховането.
г) наруши императива на чл.2а от Закона за нормативните актове

при издаването на :



Наредба № 18 от 10.11.2004 г. за задължителното застраховане по чл.77, ал., т.1 и 2 ;

Правилник за устройството и дейността на “Гаранционния фонд” от 15.02.2005 ;

И в двата случая Комисията за финансов надзор не уведоми лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, преди неговото приемане.


д) наруши императива на § 68, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за застраховането – Комисията за финансов надзор не назначи членове на помирителната комисия по чл.47а, ЗЗ, след като

Асоциацията на българските застрахователи отказа да направи това.


е) наруши императива на § 67, ал.1 и ал.3, ПЗР на ЗЗ, ( от 13.10.2002 г. до 28.09.2004 г.) - тогавашната Агенция «Застрахователен надзор» ( сега Управление «Застрахователен надзор» към КФН ) не предложи на министъра на финансите да одобри с наредба обща методика по “Автомобилно застраховане”.
ж) нарушава перманентно императивите на чл.39, ал.1 и чл.40 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия –

не съдейства на сдруженията на потребителите в усилията им да защитят интересите на застрахованите лица.

В резултат на това



десетки сигнали за закононарушения, подадени от Съюза на застрахованите в България, остават непроверени или без реакция ;

предложения за промени в законодателството, засягащи интересите на застрахованите лица, подадени от Съюза на застрахованите в България, остават неразгледани или без реакция ;

отказа на организация, защитаваща интересите на застрахованите лица, достъп до общите условия на застрахователите, което наложи търсене на законното потребителско право на информация ( чл.2, т.5, ЗЗППТ ) и правото на преддоговорна информация ( чл.381а, ТЗ ) по съдебен път - адм.д.№ 10342/2002 г. на ВАС и гр.д.№ 2732/2003 г. на СГС.
2. КОМИСИЯТА НЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА

ЗАКОНА, ДОПУСКА И ТЪРПИ НАРУШЕНИЯ НА ЗАКОНА


а) сигнали за закононарушения от страна на ЗПАД»Алианц България», потвърдени от Комисия за защита на конкуренцията

( отразено в медиите ) и от Комисия по търговия и защита на потребителите, подадени от Съюза на застрахованите в България на 21.12.2004 г., 28.12.2004 г., 29.04.2005 г., 24.06.2005 г. и 30.08.2005 г.



остават без последствия.

Нарушителят на Закона не е санкциониран !


б) сигнали, подадени на 10.01.2005 г., 29.04.2005 г., 02.07.2005 г. и 31.08.2005 г. от Съюза на застрахованите в България, за нарушаване на чл.42а от Закона за застраховането от страна на вестник КЕШ

( извършване на застрахователна посредническа дейност без разрешение ), потвърдено от Комисия за защита на конкуренцията, остават без последствия. Нарушението на Закона не е санкционирано !


в) случаят ЗК»Юпитер»АД -

Въпросният застраховател не изплаща обезщетения !


С Решение № 597-ОЗ от 22.07.2004 г. изпълняващият длъжността на зам.-председател на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", наложи принудителна административна мярка на ЗК "Юпитер" АД. С решението се разпорежда на застрахователя да изплаща обезщетенията по застрахователни договори в сроковете установени по Търговския закон и по Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане и да изплати просрочените обезщетения в едномесечен срок от връчването на решението. В случай, че мерките не бъдат приложени ефективно в тримесечен срок от получаването на решението, ще бъде изготвено предложение за отнемане на разрешението за извършване на застрахователна дейност по застраховка "Автокаско" и "Гражданска отговорност" на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.
Една година и два месеца по-късно цитираният застраховател все още не се беше е съобразил с наложената принудителна административна мярка – все още не беше изплатил просрочените обезщетения!

Ръководещият Управление «Застрахователен надзор» все още не беше изготвил предложение за отнемане на разрешението на ЗК»Юпитер»АД за извършване на застрахователна дейност!
Нещо повече – след като Съюзът на застрахованите в България напомни многократно ( 13.01.05, 26.04.05, 12.05.05, 27.06.05 ) на Комисията за финансов надзор, че застраховани лица ( назовани поименно ) чакат вече две години да бъдат обезщетени от въпросния застраховател, ръководещият Управление “Застрахователен надзор”, в писмо 23-00-70 от 12.08.2005 г., разкри смисъла и ползата от този държавен орган за регулиране и надзор върху дейността на застрахователите :
«Органите на държавния застрахователен надзор не разполагат с правомощия да задължат застраховател да изплати обезщетение.

Разрешаването на подобни граждански спорове е от компетентността на съда
Ако това твърдение на ръководещия застрахователния надзор не беше чиста лъжа, щеше да е в резултат на поредния законодателен цинизъм.Във всички случаи беше едно от двете.
На 03.10.2005 г. същите тези «органи на държавния застрахователен надзор», които според ръководителя му ( 12.08.05 ) «не разполагат с правомощия да задължат застраховател да изплати обезщетение»,

най-после, след засилен обществен натиск, отнеха разрешението на ЗК»Юпитер»АД да извършва застрахователна дейност по застраховките «Автокаско» и «Гражданска отговорност».
г) Комисията допусна дестабилизиране на застрахователния пазар чрез явно толериране на масово нарушаване ( от десет застрахователи ! ) на чл. 3 от Наредба № 18 за задължителното застраховане.

Това обстоятелство стана известно чрез медиите и чрез многобройни наши сигнали ( 21.12.04, 28.12.04, 03.01.05, 29.04.05, 24.06.05, 12.05.05, 07.07.05, 30.08.05 ) до Комисията за финансов надзор.

Това обстоятелство беше обявено и доказано ( Решение 211/20.07.2005 г. ) от Комисията за защита на конкуренцията.

Комисията за финансов надзор не санкционира нито един от въпросните нарушители на Закона.


Показателно за това как застрахователните надзорници се измъкват от законовите си задължения и

как гледат на това масово закононарушение, е изказването на ръководещия Управление «Застрахователен надзор» - Ралица Агайн в интервю на 30.05.2005 г. пред INSURANCE.BG :
«В края на миналата и началото на тази година бяха констатирани нарушения, свързани с предлагането под различна форма на бонуси заедно със застраховките „Гражданска отговорност”.

За тях обаче комисията вероятно няма да може да наложи санкции, тъй като е изтекъл давностният срок за това.

Мисля, че компаниите, които са си позволили малко повече свобода от  дадената им от закона, ще имат предвид, че в бъдеще тези нарушения ще бъдат контролирани от надзора.»
Този, който нарича“малко повече свобода”

едно неоспоримо масово и арогантно погазване на Закона



пред очите на обществеността и се крие зад срокове на давност,

за да не санкционира закононарушителите,

ТОЙ НЕ ЗАЩИТАВА ИНТЕРЕСИТЕ НА ЗАСТРАХОВАНИТЕ ЛИЦА и стабилността на застрахователния пазар, както иска от него Закона, а



интересите на закононарушителите и с това –

своите собствени интереси.

д) Комисията допуска, от началото на 2005 г. до сега, масово нарушаване на императивния чл.14, ал.1 от Наредба № 18 за задължителното застраховане, от страна на всички застрахователи, предлагащи задължителната застраховка «Гражданска отговорност».



Това нарушение на Закона предотвратява реалната оценка на риска, а с това и реалната оценка на застрахователните премии.

Това нарушение на Закона има и ще има занапред негативни последици за застрахованите лица, както и за стабилността на застрахователния пазар.

Това обстоятелство е известно на цялото общество, включително и на Комисията за финансов надзор.

До този момент застрахователните надзорници не са предприели нищо против това закононарушение !


е) Комисията допусна ( вх.№ 23-00-78/03.08.04, КФН ) през последните няколко години и продължава да допуска общи условия на застрахователите с противоречащи на Закона клаузи.

Това обстоятелство е във вреда на застрахованите лица.


ж) Комисията допуска нарушаване на императивния чл.381а от Търговския закон за преддоговорна информация и правото на потребителска информация ( съгласно чл.2, т.5, ЗЗППТ ) от страна на всички застрахователи, предлагащи задължителната застраховка “Гражданска отговорност”.

3. КОМИСИЯТА И ЗАКОНЪТ


Комисията за финансов надзор е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си един път в годината пред Народното събрание.

Комисията се състои от седем членове, включително председател и трима зам.председатели.

Членовете на Комисията се избират и освобождават от Народното събрание.

Ако мандадът на член от Комисията бъде прекратен предсрочно, Народното събрание може да избере друг на негово място до края на мандата му, може и да не избере никой, защото Законът не предвижда срок за това.
Ако заместник председател на Комисията, например – ръководещият Управление «Застрахователен надзор», прекрати предсрочно мандата си, защото си е заслужил и получава пост на изпълнителен директор в застрахователна компания, функциите му ( дори най-важните и съдбоносни за застрахователния пазар ) не могат да бъдат изпълнявани дори от самия председател на Комисията. Така иска Законът.

Управление «Застрахователен надзор» беше оставено от 22.10.2004 г. до 13.04.2005 г. без ръководител и това не беше случайно.
ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА НЕ ПОДЛЕЖИ НА КОНТРОЛ :
обществен контрол не може да се упражнява, тъй като раздел «Прозрачност в работата на комисията” няма никаква стойност без наредбата ( чл.9, ал.3, ЗКФН ), предвидена за целта, а тя не съществува ;

обществото не може да контролира, дали са извършени или защо не са извършени проверки по сигнали за закононарушения, тъй като предвидената на 28.09.2004 г. наредба за извършване на проверки по чл.22а, ал.2 от Закона за застраховането също не съществува ;

не се контролира и от Народното събрание ( ПГ-5194-Г-5/31.05.05, НС ) – не са предвидени механизми за това !

Неспазването или нарушаването на Закона, допускането и толерирането на закононарушения от член на Комисията ( с изключение на чл.4, ал.3, ЗКФН – ако извършва друга платена дейност ) не е причина да бъде освободен предсрочно от Народното събрание!
Липсата на задължение за отговорност пред Закона от страна на членовете на Комисията и липсата на контрол ( какъвто и да е ) върху дейността на Комисията, обяснява

нейните ДЕЙСТВИЯ ПРОТИВ ЗАКОНА и

нейните БЕЗДЕЙСТВИЯ ЗА СПАЗВАНЕТО МУ от поднадзорните лица, в частност – от застрахователите.
Демонстративното незачитане на интересите на застрахованите лица и бездействието при осигуряването на стабилност, прозрачност и доверие на застрахователния пазар,

в противоречие с основното законово задължение ( чл.11, т. 1 т.2, ЗКФН ) на застрахователните надзорници,

правят от Управление «Застрахователен надзор» една

ВРЕДНА ЗА ОБЩЕСТВОТО ИНСТИТУЦИЯ !

VI. ЗАЩИТА НА ЗАСТРАХОВАНИТЕ ЛИЦА.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, СДРУЖЕНИЯ ЗА

ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ


Защитата на застрахованите лица е възможна чрез държавните органи за защита на потребителите и сдруженията за защита на потребителите, в зависимост от законодателството в защита на потребителите и възможностите за прилагането му.
1. ЗАКОН ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО и ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР
а) механизми за защита на застрахованите лица
И в двата закона са обявени възможности и задължения за защита на застрахованите лица.

И в двата закона са обявени, в тази връзка, задължения за създаване на подзаконови разпоредби, неизпълнени до сега.

И в двата закона са обявени санкции и принудителни мерки против закононарушителите и в защита на застрахованите лица, до сега - неизползвани или неизпълнявани.
НАЙ-СКАНДАЛНИЯТ СЛУЧАЙ е

обявеният, за пред Европа, механизъм за защита на застрахованите лица ( обявено изпълнение на Директива 92/96/ЕЕС ), с приемането

( 11.10.2002 г. ) на императивната разпоредба ( чл.47а, ЗЗ ) за създаване на “Помирителна комисия за жалби и оплаквания на застраховани лица”, която ЗАБЛУЖДАВАШЕ чрез съществуването си обществеността

( нашата и европейската ) цели две години и която нито АСОЦИАЦИЯТА на българските застрахователи, нито ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ НАДЗОРНИЦИ пожелаха да изпълнят!
ТАЗИ ЗАБЛУДА БЕШЕ НАЛОЖЕНА УМИШЛЕНО на обществото –

не е възможно, да не е било известно на законодателя, че Асоциацията на българските застрахователи, като неправителствена и нестопанска организация, не може да бъде принудена да изпълни императивната разпоредба на чл.47а, нито да бъде санкционирана за неизпълнението й !
С промените на Закона за застраховането ( 28.09.2004 г.), по предложение на Комисията за финансов надзор,

разпоредбата на чл.47а отпадна, без да съществува и

без да бъде предложена алтернатива на това.
Във връзка с горното обстоятелство, Съюзът на застрахованите в България отправи писмен протест до Народното събрание, до Президента на републиката, до Делегацията на Европейската комисия в България, като информира правозащитни организации и медиите за това.

Никой не реагира на протеста ни!


б) Контрол върху цялостната дейност на застрахователите и застрахователните брокери извършва Управление “Застрахователен надзор”.

Как управлението извършва този контрол в защита на застрахованите лица е видно от изложеното дотук.


2. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
а) Чрез забрани за въвеждане в заблуждение, заблуждаващи съобщения за цени, нелоялно привличане на клиенти, съгласувана практика и предлагане на добавки, Законът защитава в частност и интересите на застрахованите лица, както и стабилността на застрахователния пазар.
б) Контрол върху изпълнението на Закона осъществява

КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.


Комисията се ангажира многократно в осигуряването на стабилност на застрахователния пазар и в интерес на застрахованите лица.

Прави го успешно, когато правораздаването не е на страната на застрахователите.

3. ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗА ПРАВИЛАТА ЗА

ТЪРГОВИЯ
а) Законът съдържа много разпоредби, които биха били в защита на застрахованите лица, ахо не бяха изключени с § 2 от ПЗР.

Единствените възможности за защита на застрахованите лица ЗЗППТ осигурява чрез разпоредбите на чл.29, ал.2 против «заблуждаваща реклама» и от 28.09.2004 г. - на чл.35 против неравноправни клаузи, във връзка с чл.23, ал.3 от Закона за застраховането.
б) Контрол за изпълнението на Закона се осъщесвява чрез

КОМИСИЯТА ПО ТЪРГОВИЯ И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.


КОМИСИЯТА е сключила меморандум за сътрудничество със Съюза на застрахованите в България и се ангажира в защита на застрахованите лица, според законовите възможности, което доказа в края на миналата година.

VII. НЕПРИЛОЖИМОСТ НА ЗАКОНОВИТЕ

РАЗПОРЕДБИ

Предложенията за законодателни промени и издаването на подзаконови нормативни актове, касаещи интересите на застрахованите лица, се извършват от Комисията за финансов надзор, с активното участие и влияние на застрахователите.

Приемането на нормативни актове от Народното събрание, касаещи интересите на застрахованите лица, става под силното влияние на застрахователското лоби.
Тези обстоятелства обясняват не само огромния брой задължителни застраховки, но и наложените начини за неприложимост на голям брой важни законови разпоредби.
1. Прилагането на всички императивни разпоредби, касаещи Асоциацията на българските застрахователи, е възможно само при желание от страна на Асоциацията.
а) чл.47а, ЗЗ, за създаване на помирителна комисия

б) § 67, ал.1, ПЗР от Закона за застраховането за създаване на обща методика за ликвидация на щети по “автомобилно застраховане”

в) чл.55, ал.2 от Наредба №18 за задължителното застраховане

г) императивните разпоредби от Устройствения правилник на “Гаранционния фонд” – чл.3, ал.2 ; чл.5, ал.2 и ал.5 ; чл.6 ; чл.22, ал.2 и

ал.5 ; § 2, ал.1, ПЗР ;
При неизпълнение на тези разпоредби, на Асоциацията на българските застрахователи не могат да бъдат наложени нито санкции, нито принудителни административни мерки, тъй като това ще е в противоречие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Така законодателят създава привилегии за Асоциацията, докато законовите й задължения са само привидни !

2. Неприложимост, поради липса на срок за изпълняване на разпоредбата
а) чл.7, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на «Гаранционния фонд» - «приемане на методика за определяне размера на обезщетенията за

неимуществени вреди»

б) обща методика за ликвидация на щети по «Гражданска отговорност»

( § 67, ПЗР, ЗЗ ) – поставен е срок за изготвянето й от Асоциацията, но не и срок за утвърждаването й от КФН.

в) наредба – чл.9, ал.3 от ЗКФН

г) наредба – чл.22 от ЗЗ

д) наредба – чл.22а, ал.2 от ЗЗ

е) наредба – чл.77, ал.5 от ЗЗ

ж) чл.57.(1) от Наредба № 18 – «Създава се единна система за отчитане на задължителното застраховане по чл.77»

з) избиране на член от Комисията за финансов надзор, при предрочно прекратяване на мандата на друг член на комисията – чл.6, ал.3, ЗКФН

3. Неприложимост поради допусната невъзможност за упражняване на правомощия при предсрочно освобождаване на заместник председател на Комисията за финансов надзор


В случая, с липсата ( 22.10.2004 – 13.04.2005 ) на ръководещ Управление «Застрахователен надзор», бяха неприложими голям брой разпоредби, между които – тези на чл.16 от ЗКФН :
издава, отказва издаването и отнема разрешения ;

одобрява лицата по чл. 10 и 13 от Закона за застраховането ;

определя видовете застраховки извън тези по приложението към чл. 6, ал. 2 от Закона за застраховането ;

прилага принудителните административни мерки ;

контролира цялостната дейност на застрахователите и застрахователните брокери ;

налага глоби и имуществени санкции за нарушенията на Закона за застраховането и на нормативните актове по неговото прилагане ;
Създаването на условия за неприложимост на важни законови разпоредби е не само против интересите на застрахованите лица, но и против интересите на голяма част от застрахователите, в цялост – против интересите на обществото.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

на настоящия доклад, в противовес на всичко негативно казано дотук, сме длъжни да изтъкнем две важни явления :

вече се забелязват тенденции на потребителски ориентирано поведение у някои застрахователи, както и противопоставяне на негативните практики в застрахователния бранш ;



медиите все по-често доказват, че заемат важно място в застрахователната просвета на обществото и все по-често показват съпричастност към проблемите на застрахованите лица.

ТОЗИ ДОКЛАД



се базира на факти, произтичащи от нормативни актове, от административни документи, които сме получавали от десетки застраховани лица, от КФН и други държавни институции, както и от преписки между Съюза на застрахованите в България и държавните институции.

Изготвил :



Георги Бакалов – председател

Съюз на застрахованите в България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница