Над 3000 легла в болниците стават за долекуване

Търсят се педиатри и джипита

В България има остър дефицит на лични лекари и всякакви специалисти в извънболничната помощ. Сериозна е липсата и на педиатри - с 405 по-малко от средноевропейския стандарт за осигуреност.

Това каза здравният министър д-р Петър Москов при представянето на проекта за национална здравна карта във вторник. Днес той ще бъде обявен за обществено обсъждане на интернет сайта на ведомството. За здравна карта се говори повече от 10 г., но сега за първи път се обявява завършен документ. По закон тя е инструмент за регулация на медицинските структури и дейности, като показва реалните нужди по области и региони.

Здравната карта залага параметрите на недостиг като цели, които държавата, общините, съсловните организации трябва да достигнат, уточни министърът. В системата има дисбаланси, насочени към финансови цели, а не към потребности, добави той.

При джипитата е заложен евростандартът по 1 личен лекар на 1500 души население. Картата сочи, че не достигат над 430 лични лекари, като дефицитът е по-малък в София и сериозен е в отдалечените селища.

Липсата на кадри в доболничната помощ означава катастрофа още на базовото ниво на медицината, каза д-р Москов.

В София има 22 ортопедии, над 100 специалисти по кожни болести повече от средното за Европа и 113 педиатри по-малко.

Специалистите в доболничната помощ са "измерени" на база обръщаемостта на населението за последните 2,5 г. до средата на 2015 г. Заложени са 30 мин на преглед, 6 часа работа с пациенти и 2 часа работа с документи на 202 работни дни в годината. По тези показатели минималният брой лекари на 100 000 души по области е 12,7 кардиолози, 1,8 гастроентеролози, 4,7 ендокринолози, 1,8 очни специалисти и др. Бройката е получена, като се постави и коефициент 1,5 заради факта, че много пациенти са ходили при такъв специалист, но не в доболничната помощ, а в болниците.

По-висок коефициент за това е поставен за определени специалности в София, Пловдив, Варна и др., където има сезонна натовареност, струпване на студенти и ДРОще с новия рамков договор държавата ще гарантира по-големи обеми високоспециализирани дейности в доболничната помощ.

Обсъжда се увеличение по това перо с 20 млн. лева.

Направленията остават, но ще се увеличат и ще бъдат достатъчни според нуждите - не само за хронично болните, които се диспансеризират, но и за всички, които имат нужда от преглед веднъж на 2 г. например, обясни д-р Москов.

За целта за доболничната помощ ще се използва по-голяма част спрямо досегашния дял от резерва на здравната каса, който е 305 млн. лв. за годината.

Той е по-висок неслучайно, за да се гарантират дейностите, които искаме да развиваме, обясни д-р Москов.

Проблемът с насищането на доболничната помощ с кадри няма да бъде решен утре. Той е обект на дългосрочна политика от страна на държавата, общините, Българския лекарски съюз, каза министър Москов. Той добави, че водещ е финансовият механизъм. Част от него е въвеждането на нова методика за плащане в болниците от 1 април

Важният въпрос, който поставя здравната карта, не е за преобразуването на 3000 болнични легла, а е за дефицитите - те изискват активна държавна политика, каза още министър

Москов. Той ще изготви предложение до Министерския съвет как да бъдат преодолени дефицитите, които разкрива здравната карта. Това няма да стане за половин година, но за да го постигне държавата, тя трябва да има база, от която тръгва, и визия за целите, добави д-р Москов.

Здравният министър формулира философията си за развитие на системата така: "Базовата медицинска услуга трябва да бъде върната на ниво мрежа и относителна равнопоставеност. Високоспециализираната дейност, изискваща много скъпо оборудване, трябва да бъде концентрирана в големи центрове."

В болничната помощ за разлика от доболничната картата отчита и излишък в определени места и структури. Голяма част от гастроентерологията например излиза от клиничните пътеки и ще бъде провеждана амбулаторно - без болничен престой, като ще се плаща по клинични процедури. В психиатричната помощ пък комисията по здравната карта решила да не закрива болничните легла, но и да не се стреми към покриване на европейския критерий. Проблемът у нас били грижите за пациентите извън болниците.