Над 3000 легла в болниците стават за долекуване

Личните лекари са с 437 под минимума, а педиатрите - с 405

У нас има излишък на легла в болниците, които работят по скъпи клинични пътеки. Но има сериозен недостиг на лични лекари и възможности за лечение в по-бедните и отдалечени региони. Това са изводите от проекта за национална здравна карта. "В едни региони има дефицит на лекари от базови специалности, а в други - свръхпредлагане на медицински услуги с финансови, а не медицински цели", обобщи здравният министър Петър Москов при представянето на проекта. "Тежкото, което следва от здравната карта, не са тези 3000 излишни легла за активно лечение. Голяма част от тях ще бъдат пренасочени към клинични пътеки за продължително лечение (рехабилитация и хосписи). Това, че някъде нечий минимален бизнес интерес ще бъде засегнат, нека не е предмет на публична дискусия. Важният въпрос е да се преодолеят дефицитите", каза той.

"Недостигът на лични лекари в цялата страна е остър и у нас има 437 общопрактикуващи по-малко, отколкото са нуждите на населението", обяви министърът. Липсата е изчислена спрямо "златния европейски стандарт" - 1 личен лекар на 1500 души. Най-тежко е положението в отдалечените и бедните райони, но дори в София и големите градове джипитата не са достатъчно. Кардиолозите в доболничната помощ са с 400 по-малко от нужното, гастроентеролозите - 57, ендокринолозите - 173. Основната причина за дефицит на лекари в доболничната помощ е по-ниското заплащане в сравнение с болниците. Сериозен е дефицитът от педиатри - сега у нас те са с 405 по-малко от необходимото, за да се осигури добър достъп на децата до лечение.

За да се стимулират повече лекари да работят в доболничната помощ, здравното министерство ще предложи още от 1 април да се увеличат парите, които здравната каса дава за изследвания и прегледи в доболничната помощ, като ще се повишат обемите дейност, но няма да се вдигат цените. "Ще искаме ръстът да е поне 40 млн. лв., като парите за тях ще дойдат от оперативния ежегоден резерв на касата, който за 2016 г. е 305 млн. лв.", обясни Москов. За момента бюджетът за лични лекари, специалисти и изследвания е 450 млн. лв. "Ако се гарантират повече дейности, ще има и повече специалисти", смята министърът. Специално за педиатрията той припомни, че МЗ се кани да направи специализирани центрове в големите болници, които да поемат деца с хронични заболявания, а работата в тях ще носи и допълнителни пари за лекарите. "Няма педиатри, защото в момента системата е такава, че оценката на добрия педиатър - като заплащане - не е като на добрия кардиолог", каза Москов. Той припомни идеята на МЗ да се плаща една и съща цена на болниците за всеки преминал пациент, а не всяка клинична пътека да има различна стойност, като някои са свръхфинансирани, а други - недофинансирани.

Министърът припомни, че в болничната помощ има излишни легла - малко над 3000, като в момента те са общо 38 334, а нуждите на населението са за 35 316 легла. В същото време има недостиг на 3500 легла за продължително лечение и рехабилитация. "Ако е изкривена методиката за изчисление на нуждите от лечение, то е в полза на статуквото. Реално у нас са нужни 25 000 легла за активно лечение. Но ние все пак сме дали базата, над която системата не може да хипертрофира повече", каза министърът. На местата, където леглата в определена специалност се в излишък, тепърва новите болници с подобни легла няма да бъдат включвани в здравната карта и няма да получават пари от НЗОК.

Както и в доболничната помощ, проблемът е липсата на цели специалности и отделения в по-малките общини и отдалечени райони, докато в големите градове има излишък и болниците ще трябва да се конкурират пред НЗОК за договори. "Не трябва да имаме 5 големи болници, които да поемат всичко, а ни е нужна мрежа от базови медицински грижи навсякъде", смята министърът. Той обяви, че здравното министерство ще направи стратегия как да се разкриват нови отделения в малките общини, включително и да се привличат кадри. Самото МЗ е готово да разкрива инфраструктура там, където има дефицит, но не е ясно как точно ще стане това. "Не съм готов в момента да кажа как ще стане това. Важното е, че сега имаме описани точните потребности и целта ни е ясна", обяви Москов.

Скъпо лечение като катетеризационни лаборатории за сърдечносъдови болести и с високоспециализирана апаратура като ПЕТ скенер и кибер нож в онкологията у нас вече има предостатъчно, но здравната карта няма да наложи ограничения. С високотехнологична апаратура за онкология насищането у нас е над европейските стандарти, но всички те са записани като нужни в картата, каза Москов. Катетеризационните пък са цели 70 при нужда от 45 за страната, но и те няма да бъдат ограничени и отново до една лабораториите ще могат да получават пари от НЗОК. "Ще се разчита на други мерки като по-тежки условия за плащане на дейността", увери Москов. Инвазивната кардиология и онкологията се развиват бурно в последните години и привличат най-много инвеститорски интерес.