Над 50% от лекарите ни са на повече от 45 г

Пенсионерите и разходите за пенсии се увеличават

В първите три месеца от действието на пенсионната реформа, приета миналата година, разходите за пенсии и броят на пенсионерите се увеличават. Въпреки по-строгите изисквания за пенсиониране от тази година - увеличението на стажа и на възрастта с по два месеца за мъжете и жените, общият брой на пенсионерите отново расте. Ръстът е минимален, но се случва за първи път от 2012 г. Това най-вероятно се дължи на повечето хора, излезли в пенсия от началото на годината, и заради дадената възможност за ранно пенсиониране - при достигане на необходимия стаж, но една година преди общата пенсионна възраст. Заради по-високия размер на новите пенсии се увеличават и общите разходи. В същото време в Националния осигурителен институт са постъпили повече средства от осигуровки спрямо планираните, въпреки че ръстът на вноската започва от догодина. Това показват предварителните данни за отчета на бюджета на институцията към края на март тази година.

Близо 53 млн. лв. от частните пенсионни фондове са прехвърлени към държавния осигурителен институт - това са средствата от осигуровките на заетите, избрали да се осигуряват само за държавната пенсия, както и от индивидуалните партиди на ранните пенсионери, които са поискали преизчисление на пенсията. Сумата се посочва за първи път от НОИ и е с натрупване от август миналата година, когато започна да действа изборът на осигуряване между държавния и частните фондове.

1 млрд. и 244 млн. лв. са приходите на НОИ към края на март, което е с малко над 118 млн. лв. над планираното. Повечето приходи идват от осигуровките - данъчните са превели на НОИ над 977 млн. лв., или с 97 млн. лв. повече от предвиденото. 214 млн. лв. е платила държавата за вноските на държавните служители. Разходите на институцията са двойно по-големи - близо 2.5 млрд. лв., но от НОИ отчитат икономия от 500 хил. лв. спрямо плана.

Все още не е ясен броят на хората, пенсионирали се от началото на годината, но към края на март пенсионерите са повече от година по-рано въпреки по-високите възраст и стаж за пенсиониране от януари. Увеличението е минимално - с едва 0.1 на сто. През 2012 г. на годишна база имаше ръст на пенсионерите, но пенсионната реформа бе замразена. Към края на март тази година възрастните хора в пенсия са 2 181 592. Те получават 2 637 000 пенсии - с 1.2 на сто по-малко от преди една година. Средният размер на пенсията за март е 325 лв. и 44 ст. Само пенсията за осигурителен стаж и възраст е стигнала 357 лв. и 59 ст.

Разходите за пенсии за трите месеца са 2 млрд. и 127 млн. лв. - с 24 млн. лв. по-малко от плана. Но на годишна база сумата се увеличава със 75 млн. лв.

НОИ отново е в преразход при обезщетенията - 312 млн. лв. са платени по това перо, което е с 25 млн. лв. над плана. Болничните след третия ден са с 10 на сто над планираните - НОИ е платил 110.5 млн. лв. за болнични. 66 млн. лв. са платени за бременност и раждане - с 4.3 млн. лв. повече от март миналата година. Средното обезщетение на жените с обезщетение за бременност и раждане е близо 429 лв. - с 6 на сто по-високо. За отглеждане на малко дете са платени 28 млн. лв. За безработица са изплатени 105 млн. лв., като тук НОИ отчита преразход от 25 млн. лв., или 32 на сто спрямо плана. В сравнение с миналата година разходите за обезщетения за безработица са се увеличили с 1/5. Преразходът се дължи не на повечето хора, които получават обезщетението от НОИ, а на значително по-високия му среден размер. Близо 104 хил. са регистрираните в бюрата по труда, които имат право на обезщетение (те са с близо 3 хил. повече от преди година), но средното им обезщетение е 360 лв. и 70 ст. - с 25 на сто по-високо от м. г.

Как да променим живота с болка

От едната страна на моста е болката, от другата - лекарите, а те, заедно с болните, минават по моста. Ако той не е много здрав, всички вкупом рискуват да пропаднат в буйната река. Така образно се изрази един от участниците в XV поредна среща на медици и журналисти в Албена преди дни, организирана традиционно от фондация МОСТ (Медии, Общество, Семейство, Традиции). Темата бе "Здравни и социални практики: предизвикателства 2016".

Учени и журналисти прекрасно знаят здравината на моста заради многобройните реформи в тази сфера, но това не означава - и слава богу, че търсенията за решение на предизвикателствата не са спрели съвсем, пресечени от безразличие, липсата на пари най-вече, враждебната среда и за пациенти, и за лекари, където е забравена старата добра клетва: ако не можеш да помогнеш, поне не пречи. Показа го и най-актуалната информация, която докторите споделиха на срещата.

А предизвикателствата днес са твърде много

- като се започне от генетиката и сърдечно-съдовите заболявания, при които по смъртност сме на челно място; през изкуството да лекуваш болни с фибромеалгия; мине се през наномедицината с новите наноструктурни магнитни материали и тяхното приложение при различни заболявания; съвременните аспекти и новости в лечението на множествената склероза или рака, диабета и др. Като отражение на битката между външния и вътрешния свят, нещо "случващо се в главата" на пациента, определи проф. Ивайло Търнев една болест на XXI век, която не е толкова позната и често не се диагностицира 46 процента от пациентите получават грешна или късна диагноза, впоследствие се инвалидизират. Отрицателните нагласи и стресът водят до това заболяване, предупреждават специалистите.

Името на болестта е фибромиалгия. Тя мори по-често жените. Някога се смятало, че засяга тези с по-ниско образование и статут, но сега везните клонят към жените с по-високо образование и ценз. Основната група, засегната от заболяването, което променя живота им, са мъже и жени в активна възраст между 35 и 60 години, като при напредване на болестта се стига и до спиране на работа. До голяма степен тя е обусловена от начина на живот на съвременния човек, както и от високите нива на стрес, казва проф. Търнев. За появата на фибромиалгия влияние оказват и някои генетични фактори. При хората, страдащи от фибромиалгия, се наблюдава преждевременно стареене на мозъка нарушения на работната памет, понижена активност, депресия. Добрата новина е, че има решение на проблема и подходящи медикаменти за болестта, казва проф. Търнев, който в навечерието на 24 май получи наградата "Пита-гор" в категорията "Утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки". Проф. Търнев създава и ръководи Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания към болница "Александровска". През последните три години установява сътрудничество с редица международни авторитетни научни институции и въвежда и осъществява селективни скринингови програми за редки болести. Редките болести се дължат на дефект в генетичните комбинации и честотата им по принцип е по-малка от 1:2000 души.

Дали ще бъдем здрави, зависи най-вече от политиките на превенция, които държавата прави с грижа за опазване здравето на хората. А непосредствените нужди в медицината, развитието на науката и технологиите несъмнено изискват стремеж за разработване на нови диагностични подходи и лекарства. Навлизаме в златната ера на персонализиране на терапията, създават се лекарства, които трансформират здравната грижа и клиничните показатели на принципа правилният медикамент при правилния пациент твърдят специалистите. България е още далеч от подобни навеи в медицината, но нищо не пречи да се опитва, стига да се заемат хора, готови за това. Има приета например Европейска програма за стратегически изследвания 2016-2017 г. Наномедицината има своето място в нея, а в световен мащаб се отбелязва глобално нарастване на инвестициите в тази област. Една от целите е с т.нар. магнетит да се пренася лекарството до точното място, казано по-просто. Проф. дтн Иван Недков от Института по електроника на БАН припомни, че началото на нанотехнологиите е свързано с името на Нобеловия лауреат Ричард файнман, който през 1959 г. изнася прочутата си лекция "На дъното има твърде много неща". Магнетитът е използван за целите на медицината още от дълбока древност в Египет, Индия, Гърция и Китай. Клеопатра например е носила на челото си магически камък магнетит, който пазел нейната хубост и младост.

Нова лаборатория може да изследва 4500 болести повечето известни като редки. Тя действа от три месеца с името Лаборатория за геномни изследвания към Медицинския университет в София, съобщи известният генетик проф. Иво Кременски. Съществуването на лабораторията ще доведе до достъп на повече семейства, а от такива изследвания в България се нуждаят около 300 хил. семейства. Няма да се налага хората да бъдат изпращани в чужбина и непрекъснато да има конфликти, а и изследванията ще са поевтини, допълни той. Проф. Кременски изтъкна, че на страна като България са нужни 5 лаборатории, а те в момента са 30 без нужния надзор над тях. С едва 15 налични специалисти. За изследване на бременни и новородени пари има, проблемът е в организацията и контрола, категоричен е професорът. Необходима е още Национална генетична банка и Национална ДНК банка според него, за да може да се изработи национална стратегия.

Проблемът за произхода не е от вчера и продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България. Хиляди от тях провеждат генетични изследвания за произход, но малцина са получили очаквания отговор, свързва генеалогията и генетиката проф. Кременски. В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените. Тя е безценното културно и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди. Силата на генетичните изследвания е в невероятната им възможност да оценяват генетичните рискове, а оттук е възможността за провеждане на ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение за всички болести, смята експертът. Сега сме изправени пред по-големи предизвикателства - да преведем това богатство от информация и да разберем природата на живота, здравето и болестта, да разберем същността, която ни прави по-скоро различни, отколкото еднакви; да разберем механизмите на комплексните взаимодействия между гените, околната среда и начина на живот, които причиняват много човешки заболявани. България може да даде своя дял в растящата научна революция. Българската лабораторна и медицинска генетика трябва да си върне водещите позиции в региона. В хода на изследванията, които са и елемент от националната сигурност, ще се получават и отговори: откъде сме, кои сме и какво ни очаква в здравен план, казва още проф. Кременски.

Благотворителен гала концерт в Борисовата градина на 1 юни

Гала концерт на лауреатите от десетото юбилейно издание на Националния танцов фестивал "Ритъмът в сърцето ми" ще се състои на 1 юни от 18 до 20 ч. на Лятната сцена в Борисовата градина. Събитието, организирано от Народно читалище "Света София 1997", ще е със специалното участие на кубинския танцьор и хореограф Алфредо Торес и поп изпълнителката Силвия Филип. Освен тях на сцената ще покажат своите умения танцьорите от "Денс стейшън", "Ера балет", формация "Блясък", "Мувин арт", "Терпсихора", студио "Айрис" и мн. др.

Празникът ще е под мотото "Всички деца заедно". Събитието има и благотворителна кауза - изграждане на първия в България Център за възстановяване и работа с деца с онкохематологични заболявания.
29.05.2016
Национални телевизии
Няма намерени материали
Национални радиа

Информацията за нарушенията във Фонда за лечение на деца в чужбина е придобита от ГДБОП

Информацията за нарушенията във Фонда за лечение на деца в чужбина е придобита от ГДБОП, а не предоставена от други институции, това каза за „Хоризонт” директорът на службата главен комисар Ивайло Спиридонов. Още за заявеното от него в обобщението на репортера Николай Христов:

Нито едно министерство или институция у нас не е предоставяла информация за нарушенията във фонда, твърди Ивайло Спиридонов.

Ивайло Спиридонов: Тя е придобита по оперативен път за тези злоупотреби във фонда, никой не ни е предоставял информация.

Той определи появилите се информации за това, че по време на акцията служителите на дирекцията са били маскирани и тежко въоръжени по следния начин:

Докладът на Инспектората на здравното министерство не е предоставен официално в ГДБОП.

Директорът на Главната дирекция за Борба с организираната престъпност Ивайло Спиридонов в предаването „Неделя 150”.