Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак



Дата31.03.2018
Размер30.46 Kb.


ЙОХАН
Над мъртвата градинка вечерта

разпускаше коси от черен мрак.

Йохан открехна малките врата,

огледа уличната пустота

и в миг прекрачи дървения праг.

 

След него припна плачуща жена,



протегнала в ръцете си дете.

Но, озарен от бледата луна,

безшумно в тягостната тишина,

отмина той и всичко опусте.

 

По него дълго, дълго гледа тя,



далече впила поглед замечтан;

наоколо бе сънна пустота

и само прибледнелите уста

нашепваха едвам: "Йохан, Йохан!"

 

А над Берлин, потънал в ситен скреж



и лунни сребросинкави петна,

внезапно екна първия гърмеж

и ехото в безумний си летеж

раздра задрямалата тишина.

 

След него втори, трети... ето в миг



изтръпна в ужас снежния Берлин.

Нощта изпълни се с гърмеж и вик

и пламъкът изви червен език,

блестящ над покривите кат рубин...

***

На барикадата бе непознат



Йохан. И непознат остана той.

Прислонил се до старец белобрад,

излеко побледнял от остър хлад,

гърмеше с вихъра на кървав бой....

 

И труп до труп в мъртвешка хладнина



простират се, а бурята гърми;

по сини блузи алени петна,

в очите смръзнал вик и не в една

десница още пушката дими.

 
А недалеч, зад срещните стени,

картечниците блясват с огнен лик,

хусарите на шеметни вълни

промъкват се и залп след залп гърми

и вие се Смъртта в размах велик...

***


На барикадата Йохан е сам.

В предсмъртен стон старикът белобрад,

оплискан с кръв, повдига се едвам.

Съзрял хусарите през дим и плам,

крещи, издъхвайки: "Назад! Назад!"

 

А стиснал карабината в ръце,



Йохан ги среща с гръм и ги зове:

"Елате вий, аз с каменно лице

ще срещна щика в своето сърце!

Елате вий, престъпни синове!

 

Безумци! Всяка капка кръв пред вас



ще бликне нови хиляди борци!

Веч бий дванайсетият кобен час

и ще сразим престъпната ви власт!

Елате вий! Елате, подлеци!"

 

А от веригите хусар един



тогаз просъска гневно с глас пиян:

"Млъкни! Ръцете горе, рабски син!"

Но, величав кат някой исполин,

"Челата горе!" – викна му Йохан.

 

Задружен гръм изпрати му ответ.



Той грохна до старика белобрад.

Хусарите се втурнаха напред.

Един от тях се взря в лика му блед

и пръсна черепа му с приклад. 

***

А тънеше Берлин в мъгла и скреж



и бликаше предутрен синкав здрач.

И в бедна хижа, в ужас и копнеж

една жена при всеки глух гърмеж

избухваше в несдържан горък плач.

 

И стиснала детенцето си, тя



все чакаше със поглед замечтан.

Навън цареше смъртна пустота

и глухо прибледнелите уста

през плач нашепваха: "Йохан! Йохан!"






Каталог: PomagaloDZI -> Dokuments -> Smirnenski
Dokuments -> Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето
Dokuments -> Нравственото израстване на българина в романа „под игото” Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е „жива история”
Smirnenski -> Литература стихосбирката на Хр. Смирненски „Да бъде ден" дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един „от върховете на революционната поезия"
Smirnenski -> Йохан” христо смирненски
Smirnenski -> Размисли върху поетическия цикъл на смирненски „зимни вечери“ Роден да бъде певец на „светлата радост”
Smirnenski -> Ний” христо смирненски
Smirnenski -> Анализ Стихотворението е добавено към цикъла „Децата на града


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница