Надали на 30 декември 1911г., когато в Хамбург тържествено пускат на вода 10 000 тонния кораб, кръстен със звучното име „Bahia Blanca, някой е предполагал, че след един век той ще е най хубавия wreck* на света



Дата29.08.2017
Размер36.93 Kb.
Надали на 30 декември 1911г., когато в Хамбург тържествено пускат на вода 10 000 тонния кораб, кръстен със звучното име „Bahia Blanca”, някой е предполагал, че след един век той ще е най хубавия wreck* на света. Модерното за времето си чудо на немската инженерна мисъл е създаден в корабостроителницата Rieherst Schiffswerks, за да превозва 2000 пасажера и 9000 тона товари със скорост надвишаваща 12 възела, осигурени от пет бойлера, захранващи с пара два двигателя с обща мощност 4300 конски сили. Службата на кораба почва някак тривиално на фона на днешната му слава. „Bahia Blanca” подържа редовна линия между Германия и Аржентина до началото на Първата Световна война, която го закотвя в Буенос Айрес до 1918 година, когато е придобит от аржентинското правителство. Сагата продължава през 1935 година, когато на свой ред го купуват италианците. Те го преименуват на една от най-романтичните си провинции-Умбрия. Сменят се и моретата. Корабът подържа връзка с италианските колонии в Източна Африка, пренасяйки войски и оборудване. Управлява го компанията Lloyd Triestino, която е собственик между другото и на един друг кораб със запомнящо се име - „Campidoglio”. На 23 февруари 1931година той среща гибелта си плавайки в български води по маршрут Триест-Одеса, след навигационна грешка качила го връз подводните скали на нос Акин в района на село Черноморец. В продължение на цялата 1931 година се правят неуспешни опити за спасение на кораба и товара, докато силните бури в началото на декември го разрушават безвъзвратно. Черно море, друга история. Да се върнем на героя на днешния ни разказ. „ Умбрия”.

Всичките му 158 метра дължина днес лежат в пълното си великолепие на дъното на Червено море на един хвърлей място от единственото пристанище на най-голямата африканска държава-Судан. За тази държава не ми се пише, защото, ако споделя откровеното си мнение това би ме лишило от възможността да я посетя когато и да е било отново. А аз искам да се върна там само, за да имам възможността да се спусна отново в топлите води, прегърнали и обсипали със шеметни цветове и подводен живот най-любимия ми кораб.

На фаталната за „Умбрия” сутрин на 10 юни 1940 година, нейния капитан Лоренцо Муизан,докато се бръснел, слушайки радио Адис-Абеба научава, че Италия се включва във войната в 19 часа същия ден, а военните действия ще започнат в 24 часа. Корабът му плавал натоварен с 360 000 авиационни бомби, муниции,торби цимент, самолетни гуми, парфюми, празни бутилки за вино и три Фиата 1100 Coloniale за Етиопия. Фашистска Италия управлява тази страна през периода 1936-1941г. в следствие на кратка война между Кралство Италия и Абисиния както още се е именувала Етиопия. През 1935 Абисинската криза, показва немощта на Обединените нации неспособни да се справят с войната чрез политически средства. Това отприщва допълнително имперските амбиций на Мусолини и става предвестник на наближаващата световна война. Междувремено италианците превръщат Етиопия в център на"Africa Orientale Italiana", или Италианска Източна Африка-колониалната й гордост разположена на Африканския рог върху териториите на днешна Еритрея, Етиопия и част от Сомалия. Окупационите сили изграждат модерна инфраструктура функционираща и до днес. Товарът на „Умбрия” е трябвало да подпомогне този процес. Бутилките за вино, които виждате на една от снимките, никога не са били пълни с друго освен солена вода. Те са пътували празни, за да бъдат напълнени с вино в Етиопия, където италианците развиват лозарство, но не и стъклопроизводство. Авиационните бомби и части са били прелюдия към настъпващата световна безчовечност, с която окупаторите вече са се прочули, използвайки химическо оръжие по време на Итало-Абисинската война.

Това нямало как да се понрави на Британските военноморски сили, владеещи Суецкия канал и подстъпите към Индийския океан в тези смътни времена. Доказателство за това скоро се материализирало под формата на HMS Grimsby и неговия капитан лейтенант Стивънс, който начело на двадесет и двама войници, пожелал да се качи на борда. Капитанът на Умбрия не се колебае дълго - пуска котва от подветрената страна на рифа със звучно име Уингейт и пред смаяния поглед на англичаните саботира поверения му кораб и товар, като отваря кингстоните** и достолепно го потапя , своевременно евакуирайки екипажа си. Потомците все още дискутират мотивите за постъпката му. Едни – с възхита от доблестта му, други - презирайки отчаянието му. Едно е сигурно - потапянето на „Умбрия” е първият героичен акт на Италия в драматичния водовъртеж на Втората Световна война. На въпроса на Стивънс- „Защо?”, италианецът кротко отговаря- „Врагове сме”. Англичанинът който е силно впечатлен от постъпката му, благородно отвръща- „Вие сте мой приятел”. Това обаче не попречва на добрия капитан Муизан и екипажа му да прекарат следващите четири години, търкайки наровете на ред индийски затвори. След края на войната историята не е по добра към тях - под претекст, че са пратили кораба на дъното преди формалното начало на войната, италианската бюрокрация отказва обезщетение на изтормозения екипаж на „ Умбрия”.

Толкова за миналото. Днес да се стигне до Уингейт е нещо сходно с продължение на „Стас и Нели”, но заслужава всяка част от усилието си. Рифът го защитава от теченията, които засипват с времето потъналите кораби с тиня. Богатият живот на Червено море, известно с разнообразието на меките си цветни корали и множеството подводни обитатели, с времето са превърнали човешкото творение във величествен подводен риф. Горната му част е близко до повърхността, където веселите цветове още не са се разтворили в монохромността на по- големите дълбочини, където утробата на кораба все още ревностно пази смъртоносния си товар. Снимките, които ще видите са от там, където е тъжно и цветовете напомнят тоналността на холандски художник от 15 век.

*потънал кораб



**кингстоните помагат на двигателите да се охлаждат с морска вода но могат да се използват и за потапяне на кораб.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница